Отиди на
Форум "Наука"

Още за историята на София


Recommended Posts

  • Потребител

«Йерусалиме, Йерусалиме! Ако те забравя, езикът ми да онемее!»

Тази клетва са изричали студенти и преподаватели в Софийския университет «Климент Охридски» в началото на 20 век. Какво са искали да кажат с нея бъдещите интелектуалци от онова време? Дали днешните техни наследници знаят, или помнят кой е истинският библейски Иерусалим и къде се е намирал този свещен за християни, мюсюлмани и юдей град?

"Евреите, които приеха християнството, се нарекоха БЪЛГАРИ."

Ще се опитам да възтановя част от пъзела наречен: «Историята на град София» За периода средата на 16 век ние не знаем почти нищо. Други народи имат много по-ясна представа за историята на техните големи градове от този период, а някой се е опитал да изтрие всичко за историята на България. От края на 14 век до края на 19 век в нашата история има едно бяло петно, наречено “турско робство”. Всичко се обяснява с това робство и по този начин историците прескачат този мътен период. С помоща на книгата Библия аз успях да осветя доста от тъмните години на робството.

Книга Неемия

Много интересна книга е тази на Неемия. В нея се разказва за възстановяването на разрушените стени и вратите на Иерусалим. В книгата си “Библейская Русь” Фоменко и Носовски се опитват да докажат, че в книга Неемия става въпрос за възстановяване на стетите на Московския Кремъл. Много градове са строени по подобие на Иерусалим, но само един град и бил оригиналния прототип. Търсенето му и доказването, че той наистина е града, описан в книгата Библия, не трябва да бъде извадено он контекста на цялата книга. Ако се доказва само с една книга от библията, че град Иерусалим е тук, или там, то това място трябва да се доказва и с останалите книги на Старият и Новият завет. Фоменко и Носовски се опитват да «придърпат чергата към себе си» и с нелепи доказателства прекарват теорията за Иерусалим = Москва и доказателствата им са единственно и само в Книга Неемия.

Аз се опитах да ги оборя с това си изследване. Поставих всички събития върху историята на София и се получи нещо много интересно. Откри се описанието на крепостта на Средец от средата на ХVІ век. В историята се знае, че по това време султан Сюлейман Великолепни възстановява стените на Иерусалим. Но на кой Иерусалим в действителност? Стените на Сердика са били възстановени за последен път от византийският император Юстиниян през средата на VІ век. Ако премахнем несъществуващите 1000 години от световната и българската история, то VІ и ХVІ век ще се окажат едно и също време.

Как можем да разберем, кога точно се е състояло това събитие? В Книга На Ездра пише нещо много интересно, което се подминава от изследователите на Библията:

«8. Да знаеш, царю, че ние ходихме в Иерусалимската област при дома на великия Бог; градят го с големи камъни, а в стените турят дървета; тая работа върви бързо и успява в ръцете им.»

На Ездра 5;8

“ в първата година на цар Кира, цар Кир даде заповед за дома Господен в Иерусалим: нека се гради дом на онова място, дето принасят жертви, и нека му се турят здрави основи; висината му - шейсет лакти, ширината му - шейсет лакти;

три реда големи камъни, един ред дървета; а разноските нека се дават от царския дом.”

На Ездра 6;3-4

Всеки археолог ако внимателно прочете тези редове не може да не му направи впечатление начина на строеж на храма. “Три реда големи камъни, един ред дървета” – така се е градило в съвсем друга епоха. Събитията според библеисти и свещеници описани в І Книга на Ездра са се случили в 457 г., преди Р.Хр. Само дето в археологията се учи, че този вид строеж е използван най-вече през 10-15 век от рождението на Христа, а на Балканите и до края на 19 век. Това означава, че събитията описани в І Книга на Ездра би трябвало да са от съвсем близка до нас епоха.

Още нещо прави впечатление когато четем внимателно редовете на Библията. В нея на няколко места се говори за толеми снегове и студ, които са открит анахронизъм за сочените днес за Свети места земи. В І Книга на Ездра също се споменава за студове. Нека да видим как е описано това в съвременната Синодална Библия:

“9. И в тия три дни събраха се в Иерусалим всички жители на Иудея и на земята Вениаминова. Това беше в деветия месец на двайсетия ден от месеца. Седеше целият народ на стъгдата пред Божия дом и трепереше, както поради тая работа, тъй и от дъждовете.

13. Но народът е многоброен, и времето е сега дъждовно, та не може да се стои на улицата.”

Това се е случило през средата на м. декември, защото знаем, че еврейската година започва от март – април и деветият месец на евреите е месец декември. На това място в Острожската Библия можем да прочетем нещо повече:

“И събра шасъ вси людiе iоудины и венiавини / въ iерслимъ. Треми дньми. Иже есть мсцъ (9) к го (20) дня мсца. / и съдоша вси людiе напред домом бжiим / о дрожанiя за грехъ и съ ЗИМОЮ...

...обаче людiе мнози суть, , и время СНЕЖНО. И несть мощно стояти / вне. И дело несть дни едiнаго или / дву... да станутъ кнси наши...”

Ето един нагледен пример за нагла редакция на светите отци. Ако бяха правилно написали “зимно” и “снежно”, то четящите щяха да си задават смущаващи въпроси. Явно тези събития не са се случили в жарките ширини на съвременна Палестина, а някъде, където студът и снегът през месец декември е нещо обичайно. Моята възстановка на събитията идеално напасват на град София – Иерусалим.

Нека да погледнем Житието на пророк Малахия. В него пише, че той е роден и умрял в Софех (Суфа), което си е нашата столица София. Живял е по времето на Неемия и Ездра, след възвръщането на иудеите от Вавилонския плен и възстановяването на Йерусалимския храм. Роден в София, умрял и погребан в София, а иначе цял живот си е проповядвал в Иерусалим. Как е станало това? Според официалната история това си е чист анахронизъм, но ако приемем, че София е бил библейският Иерусалим, тогава всичко си идва на мястото.

Имало ли е евреи през това време в София? Нека да видим една по-късна статистика за населението на града, направена от католическият епископ Петър Богдан Бахчич, направена през 1640 г. и цитирана от Иречек. В нея той изброява следните народности за град София:

"Турски къщи – 8000 със 150 джамии, православни къщи – 6000 с 5 църкви (две били съборени от турците), 4000 еврейски къщи и 200 арменски."

Сега да проследим и пътят на Неемия от земите на Вавилон до възстановяването на Иерусалим в София.

“[1:1] Думи на Неемия, сина Ахалиев. През месец кислев, в двайсетата година, аз бях в престолния град Суза.

[1:2] Тогава дойде Ханани, един от моите братя, - той и няколко души от Иудея. И аз ги попитах за оцелелите иудеи, които не отидоха в плен, и за Иерусалим.

[1:3] И те ми казаха: останалите, които не отидоха в плен, се намират там, в земята си, в голяма неволя и унижение; а стените на Иерусалим - срутени, и портите му - с огън изгорени.”

Къде в действителнос е бил този престолен град Суза? В Славянската Библия градът е наречен “Сусам...авире” Дали е Суздал, както ни убеждават Фоменко и Носовски не знам, само знам, че да дойдат от Вавилон до Иерусалим на народа на Иудея им е било необходимо да пътуват цели четири месеца:

“Той дойде в Иерусалим на петия месец, в седмата година на царя.

Защото в първия ден на първия месец бе почнало излизането от Вавилон, а в първия ден на петия месец той дойде в Иерусалим: благодетелната ръка на неговия Бог беше над него,

защото Ездра бе разположил сърцето си да изучава закона Господен, да го изпълнява и да учи в Израиля на закон и правда.”

І Книга на Ездра

Ако вземете картата на библейските места можете да се уверите, колко е разстоянието от Вавилон в Ирак, до Иерусалим в Палестина. Не повече от 750-800 км. в права линия през Сирийската пустиня и около 1000 км. ако се мине на север през Сирия. Хиляда километра, ако ги разделим на 120 дни пътуване, ще видим нещо интересно. Излиза, че народът на Иудея е пътувал по 8,3 километра средно на час. И този народ не е пътувал пеша:

[2:64] Цялото общество заедно се състоеше от четирийсет и две хиляди триста и шейсет души,

[2:65] освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста трийсет и седем; и при тях - двеста певци и певици.

[2:66] Коне имаха седемстотин трийсет и шест, мъски - двеста четирийсет и пет,

[2:67] камили имаха четиристотин трийсет и пет, осли - шест хиляди седемстотин и двайсет.

Наистина, хорта са били много, но те и да са се движили пеша, са можели да минават много повече километри на ден. Днес учените са изчислили, че в античността една армия се е движела средно по 22 км. на ден. В една армия тогава е имало не само кавалерия, а и голямо множество въоражени пешаци, обози, техника и ред други неща.

Ако приемем историята на Фоменко за възстановяване (построяване) на стените на московския Кремъл, то излиза, че от Суздал, или Кубан до Москва народът на Неемия е пътувал 4 месеца. Това също е невъзможно, защото стените на Кремъл са били построени по това време, а не възстановени. И още нещо. Москва не се споменава никъде до 15 век, а вижте какво нише Ездра за Иерусалим:

11. Ето препис от писмото, което пратиха нему: до цар Артаксеркса, твоите раби, човеците, които живеят отвъд реката и прочее.

12. Да знаеш, царю, че иудеите, които излязоха от тебе и дойдоха при нас в Иерусалим, градят тоя бунтовен и лош град и правят стени, чиито основи вече поправиха.

13. Но да знаеш, царю, че, ако тоя град бъде построен и стените му възстановени, те няма да плащат ни данък, ни берия, нито мито, и царската хазна ще има загуба.

14. А понеже ядем сол от царския дворец, и не можем да гледаме тая загуба за царя, затова пращаме известие на царя:

15. нека потърсят в паметната книга на бащите ти, - и ще намериш в тая паметна книга и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен и пакостен за царете и областите, и че в него са ставали бунтове от старо време, поради което тоя град биде и опустошен.

16. Затова обаждаме на царя, че, ако тоя град бъде дограден и стените му доправени, то след това няма да имаш владения отвъд реката.

Тук се вижда, че градът е имал стара история и се е славил като бунтовен град.

Нещо не се връзва и тази история, която ни предлагат светите отци. Те ни отпращат в днешен Иерусалим, което също не отговаря на историята, описана в библията. Не само това. Опитайте се да направите и възстановка на събитието, описано от Неемия върху стените на Иерусалим и ще видите, че е невъзможно. Значи, нещата описани в тази книга не се отнасят за него.

Нещо интересно се среща в книга Неемия, което може да ни насочи в правилната посока на търсенето. Там се разказва за някакви “задречни началници”:

“[2:7] Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея,

[2:8] и писмо до Асафа, пазителя на царските гори, да ми даде дървета за вратите на крепостта, що е при Божия дом, и за градските стени, и за къщата, в която да живея. И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене.

[2:9] Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници.

[2:10] Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски, стана им твърде неприятно, че е дошъл човек да се грижи за доброто на синовете Израилеви.

[2:11] И пристигнах в Иерусалим.”

Какви са тези “задречни началници”, когато на библейската карта се вижда, че между Вавилон и Иерусалим е само пустиня и няма никакви реки? Като изключим потока, който е наречен Иордан. Тези “воеводам странъ за рекою”, както ги наричат в Славянската библия са управителите на България през средата на ХVІ век и са се намирали оттатък Дунав, затова са наричани “задречни началници”. Така, че ако приемем версията за пътуването на Неемия , Ездра и народът на Иудея от поречието на Волга до пределите на България, то четирите месеца са реално време за пътуване. Когато Неемия стига в Иерусалим (София), то той прави една нощна обиколка на част от стените му, за да види степента на разрушение:

“[2:11] И пристигнах в Иерусалим. И престоях там три дни,

[2:12] па станах нощем с няколко души, които бяха при мене, и не казах никому, какво моят Бог ми е турил на сърце да сторя за Иерусалим; а добиче нямаше с мене никакво, освен онова, на което яздех.

[2:13] Тъй преминах нощем през Долински порти пред Змейски извор към Гноищни порти и разгледах разрушените стени на Иерусалим и изгорелите му с огън порти.

[2:14] И дойдох до Изворни порти и до царския водоем, но там нямаше място да мине добичето, което беше под мене;

[2:15] и се върнах назад по дола нощем и разглеждах стените и, като минах пак през Долински порти, върнах се.”

Къде в действителност е отишъл на оглед Неемия в средновековна София?

Нека сега да прочетем едно описание на София, направено непосредственно след Освобождението от Константин Иречек:

“Римски паметници в нашата София са останали твърде малко. Ни една монументална сграда не се е запазила. Просторът на римския и средновековния град, който навярно е бил по-малък от турската и сегашна българска София, при все това може донякъде да се проследи. Римската “civitas” се е простирала около топлия извор, чиято главна сграда, шестоъгълник с добри стени от дялани камъни, с басейн отвътре, отчасти може би е антична направа, после в съседния край на днешната чаршия и по местата на днешната еврейска махала и на някогашната (в турско време) българска махала около катедралната църква. Цялото това пространство в центъра на днешния град е покрито с висок насип стари, хилядогодишни развалини, а освен това подкопано от пространни, стари сводови подземия от добре изпечени тухли, над които днес стоят само бедни глинени къщички или дървени дюкянчета. По тези места се намират и всички средновековни градски църквици. Северната част на стария град е образувала един наклон около 10 м. Висок, който се спуска към по-дълбокото, вътрешно дъно на Софийско поле, а сега този наклон се намира навътре в града; при неговите поли извира и споменатият топъл извор. Върху този наклон в 1881 г. случайно се откри къс от широка, права градска стена, яко градена с големи плоски тухли, но отново биде засипана.”

Неемия е направил огледа от северната част на стените на крепостта на “антична” Сердика, за която пише и Иречек. Тук, непосдствено под северните стени е минавало коритото на Владайска река, което впоследствие се е изместило по-на север, където е и днес. Тази крепост в центъра на града съвпада с очертанията на еврейската махала и заема супер-центъра на София. В западноевропейските градове евреите са живеели в т. н. “гета”. Тези гета са били оградени от останалата част на градовете със високи стени. Това откриваме и в центъра на София. Евреите са живеели в центъра на града и след изселването им стените и вратите на гетото са били отчасти унищожени. Вратата, която в книга Неемия се нарича Долинна порта, би трябвало да са намира в северната част на крепостта – гето, на мястото на днешният булевард Мария Луиза. Като излиза от нея, Неемия тръгва на изток от външната част на крапостта, в дола, описан от Иречек. Там навярно се е намирала още една врата, наречена Гноищни порти, а след тях са споменатият от Иречек извор и Изворни порти, които са се намирали до тях. Там се намирала и минералната баня, или царският водоем, наречен “купели цареве” в Славянската Библия. . След като е разгледал и тях и не е могъл да продължи нататък, заради разрушенията, Неемия се връща през дола и влиза отново в крепостта през Долински порти:

[2:14] И дойдох до Изворни порти и до царския водоем, но там нямаше място да мине добичето, което беше под мене;

[2:15] и се върнах назад по дола нощем и разглеждах стените и, като минах пак през Долински порти, върнах се.”

За колко порти се знае, че е имала Сердикийската крепост? Тя е разположена със стените си към четирите посоки на света и представлява един правоъгълник, със скосен северозападен ъгъл. Това се е наложило заради коритото на Владайска река. Днес се знае, че са съществували четири главни порти – северна, източна, южна е западна. Към тях е имало и няколко допълнителни врати, които са спомагали населението да излиза извън крепостта в предградията, или към други населени места. Как са се казвали портите и кулите днес не се знае, но имената им би трябвало да отговарят на някои специфични за града места. Нормално е името на Северната порта да е свързана с долината пред нея. Така навярно е и с останалите.

Ето и имената на портите така, както са описани н книга Неемия:

Овчи (Стадни) порти – (Неемия 3:1)

Врата Рибна (Рыбнаа) – (Неемия 3:3)

Старите порти – (Неемия 3:6)

Гноищни (Грязная) порти – (Неемия 3:14)

Долински порти (врата Долняя) – (Неемия 3:13)

Изворни порти (врата источника) – (Неемия 3:15)

Водни порти (вратъ водных) – (Неемия 3:26)

Хамифкадски (вратъ судныхъ) – (Неемия 3:31)

София е разположена на важено стратегическо място и се явява като важно кръстовище. От запад на изток тук минава най-важният път, свързващ Западна Европа с Азия, а от север на юг друг важен път от Дунав към Гърция и Македония. Ето защо разказът би трябвало да започне точно с тези най-главни порти на Сердика.

В глава 3 на книга Неемия започва описанието на строежа на стените, кулите и портите, разрушени от времето и завоевателите. Авторът на описанието, започва разказа си от западната Овча порта.

[3:1] И стана Елияшив, великият свещеник, и братята му, свещеници, и съградиха Овчи порти: осветиха ги и вставиха вратите им и от кулата Меа ги осветиха до кулата Хананела.

В името Елияшаив (Елиасувъ), при обратно прочитане ще видим името Василий. Той е бил патриарх по това време в София и заедно с братята му (останалите свещеници и попове) е строил Овчи (стадныя) порта. Как можем да открием къде се е намирала тази порта, свързана с овце и стада. Разбира се на запад от стените на крепостта на Сердика, по посока на говеждия, (стадния) пазар. През тези порти се е отивало там и през тях са вкарвали стадата и животните за заколение пред олтарите и за храна на жителите на крепостта.

Останките на тази врата навярно днес лежат някъде под нивото на днешната улица Пиротска и са обърнати на запад към Говеждия пазар. През тази порта е влязъл на Цветница и Иисус в Иерусалим идвайки от Перник. Той е минал през Драгичево, Владая и Княжево. Също тук са се намирали и известната от Евангелията Овча Къпел, или баня, където Иисус е лекувал съкати и разслабени. На север от Овчи порти би трябвало да се намират и кулите Меа и Хананеа. Може би кулата Меа е била на ъгъла, а Хананеа се е намирала на север от портите. На това място в по-старите Острожска и Елизабетинска Библии се говори за “ста лакотъ”, или сто лакти до кулата Анамеиля. Сто лакти са около 56 метра и там се е намирала тази кула.

Нека сега да проследим описанието на автора на Книга Неемия и по него да се опитаме да разберем кои са били строителите на разрушените стени, кули и порти:

[3:2] До него градяха иерихонци, а до тях градеше Закхур, син Имриев.

Непосредствено до свещениците на патриарха Василий са градили иерихонци. Това е неправилно изписване на перничани. Иерихон ПРХН, като И=П, а Перник ПРНК. Ще видите, че всеки е градил там, от където се е излизало за родните им места. От юго-западните Овчи (Стадни) порти се е излизало към Княжево и оттам за Перник и затова перничани (иерихонци) са строили точно там. Нека да продължим на север и заедно с автора да продължим да следим как е протичало по-нататък възстановяването на старата стена на Сердика.

[3:3] Рибни порти градяха родените в Сенаи: те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им.

[3:4] До тях Меремот, син на Урия, син Хакоцов, поправяше стената; до тях поправяше Мешулам, син на Берехия, син Мешизабелов; до тях поправяше Садок, син на Баана.

[3:5] До тях поправяха текойци; впрочем по-видните от тях не превиха врат да поработят за своя Господ.

Рибни (Рыбнаа) порти са градени от родените в град Ниш (Сенаи, Асанаевый), а между тях и перничани са градили Закхур (Закъхуръ – Орхание), синовете на Имриев (Аманимна - Радомир). Това са живеещите между Перник и Ниш. От Книга Неемия разбираме, че през тези Рибни порти се е отивало към Ниш и Белград. Те се намират под улица Тодор Александпов, между Пиротска и Найчо Цанов.

До тях стената са поправяли жителите на Меремот (Порамотъ – Пирот), синовете на Урия (Оуримнъ - Мокър), синовете на Хакоцов (Аккусова - Суково), Мешулам (Мосолламъ), синовете на Берехия (Врахиевъ – Берковица), син Мешизабелов (Емазевилъ – Белоградец) и Садок (Дамум - ?), син на Баана (Ваанаевъ – Видин). Това са все жители на софийските селища на север от София. “Син на” означава буквално – “жител на” даден град, или село. До тях поправят текойци (Текуины – Кутловица).

Тук разказвача се прехвърля на другите главни порти на Сердика. Това са източните Стари порти.Тях ги поправят жителите на Габаон (Сипоне – Ихтиман) и Мицфа (Масфы – Самоков) наред с началниците на софийски окръг, които са живеели около Давидовия град (днес двореца). Днес това са единственните напълно разкрити порти в подлеза до министерския съвет.

Старите порти поправяха Иоиада, син Пасеахов (Фасековъ – Оряхово), и Мешулам, син Бесодиев (Васодиевъ –Садовец); те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им.

[3:7] До тях поправяше Мелатия, гаваонец (, и Иадон от Меронот, с жителите от Гаваон (Шипоне) и Мицфа (Самоков), подвластни на задречния областеначалник.

[3:8] До него поправяше Узиил, син Хархаев, златар, а до него поправяше Ханания, син Харакахимов. Те възстановиха Иерусалим до широката стена.

[3:9] До тях поправяше Рефаия, син Хуров, началник на Иерусалимския полуокръг.

[3:10] До тях и срещу къщата си поправяше Иедаия, син Харумафов, а до него поправяше Хатуш, син Хашавниев.

[3:11] На втората част поправяше Малхия, син Харимов, и Хашув, Пахат-Моавов син; те също поправяха и Пещната кула.

[3:12] До тях поправяше Шалум, Халохешов син, началник на Иерусалимския полуокръг, - той и дъщерите му.

Следващите по важност са били северните Долински порти:

[3:13] Долински порти поправяше Ханун, и жителите от Заноах (Заноне); те ги съградиха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им; те още поправяха и хиляда лакти от стената до Гноищни порти.

За втори път в Книга Неемия са дадени някакви разстояния между портите. Хиляда лакти са около 560 метра.

[3:14] А Гноищни порти поправяше Малхия, Рехавов (Оряхово) син, началник на Беткаремския (Витакрамския – Берковишки окръг), той ги съгради и встави вратите им, ключалките им и заворките им.

От къде идва това име – Гноищни порти? До Женски пазар са се намирали касапи и кожари, които превръщали реката в кървава и през топлите месеци оттам е идвала непопносима миризма. Съществува и едно предание, че при падането на град София, труповете на защитниците му са били хвърляни в дола на Владайската река.

[3:15] Изворни порти поправяше Шалум, Колхозеев син, началник на окръг Мицфа (Мисфый – Самоков): той ги съгради, покри ги и встави вратите им, ключалките им и заворките им; той поправяше и стената при водоем Селах (и стени купели силоамли), срещу градската градина (ко верхограду цареву) и до стъпалата, които слизат от Давидовия град (и даже до степеней низходящихъ от града Давидова).

И до днес се носи славата на самоковските майстори железари, откъдето идва и името на града – Самоков.

Изворни порти са се намирали вече от източната страна и са били някъде около минералната баня. От тези порти е имало път към височината, където днес са Народното събрание и църквите Св. София и Александър Невски.

След Изворни порти са Старите порти. За тях е писано и затова ще продължим по-нататък:

[3:16] След него поправяше Неемия, Азбуков син, началник на Бетцурския (Витсуровы) полуокръг (Враца), до Давидовите гробници (даже до ветрограда гроба давидова) и до изкопаното езеро (и даже до купели оудтроеныя) и до къщата на храбрите (дому Сильных). Това е зад хотел Шератон, около църквата Св. Георги. Когато четем тези редове си представяме и как е изглеждала София през онези години. За банята на север от църквата Св. Георги днес нищо не знаем, а още по-малко за изкопаното езеро.

[3:17] След тях поправяха левитите: Рехум, Ваниев син; до него поправяше, за свой окръг, Хашавия, началник на Кеилския (Сливенски) полуокръг.

[3:18] След тях поправяха братята им: Бавай, Хенададов син, началник на Кеилския полуокръг.

[3:19] А до него поправяше Езер, Иисусов син, началник на Мицфа (Самоков), на втората част, срещу възхода към оръжницата на ъгъла.

[3:20] След него ревностно поправяше Варух, Забваев син, на втората част, от ъгъла до къщните врата на Елияшива, великия свещеник (около Патриаршията).

[3:21] След него поправяше Меремот, син на Урия, син Хакоцов, на втората част, от къщните врата Елияшивови до края на Елияшивовата къща.

[3:22] След него поправяха свещениците от околността (от поля Иорданска – Дунавската равнина).

[3:23] След тях поправяха Вениамин (от провинция Беника) и Хашув срещу своята къща; след тях поправяше Азария, син на Маасея, Ананиев син, до къщата си.

[3:24] След него поправяше Бинуй, син Хенададов, на втората част, от Азариевата къща до ъгъла и завоя.

Тук вече започва южната страна на крепостта Сердика:

[3:25] След него - Фалал, Узаев син, срещу ъгъла и кулата, която се издава от горния царски дом при тъмничния двор. След него Федаия, Парошов син.

[3:26] А нетинеите (монасите), които живееха в Офел (Офале – патриаршията), поправяха срещу Водни порти (до ул Витошка) към изток и до издадената кула. Някъде тук е идвал акведукта на крепостта Сердика, източно от ул. Витошка, затова портите там са се наричали Водни порти.

[3:27] След тях поправяха текойци, на втората част, от мястото срещу голямата издадена кула до Офелската стена.

[3:28] От Конски порти нататък поправяха свещениците, всеки срещу къщата си.

Конски порти са се намирали западно от Витошка.

[3:29] След тях поправяше Садок, Имеров син, срещу къщата си, а след него поправяше Шемаия, Шеханиев син, пазач на Източни порти.

[3:30] След него поправяше Ханания, Шелемиев син, и Ханун, шести син Цалафов, на втората част. След него поправяше Мешулам, Берехиев син, срещу стаята си.

[3:31] След него поправяше Малхия, Хацорфиев син, до къщата на нетинеите и търговците, срещу Хамифкадски порти дори до ъгълната горница.

Хамифкадски порти в старата Славянска Библия са наречени “вратъ судныхъ”. Не знам дали строителите на Съдебната палата са спазили някаква стара традиция да я построят точно на това място, или е чиста случайност, но и през ХVІ век портите тук са се наричали Судныхъ.

След тях е ъгловата кула и стената завива на север и достига до Овчи порти.

[3:32] А между ъгълната горница и Овчи порти поправяха златари и търговци.

Ето как с помощта на Книга Неемия направихме една обиколка около крепостта Сердика от ХVІ век. Разрушените и стени са били отново построени от българите, завърнали се от плен.

27.jpg

"Сердика - гордостта на българите,

а за нас желано прибежище…

И трябваше да я наречем вместо земя на българи,

по - скоро земя на блажени."

ГРИГОРИЙ АНТИОХ, XI в.

Районът на София е заселен още от преди 2 хилядолетия. Древното селище на тракийското племе серди, възникнало тук преди Атина и Рим, през всички епохи е било едно от най – важните средища на Балканския полуостров, негов централен пътен възел и своеобразен стратегически ключ.

Римляните, които оценили голямото военно значение на тракийското селище, издигнали тук града Сердика, който през III век център става на провинция Вътрешна Дакия.

Римският император Константин Велики (около 285 - 337 год.) наричал Сердика "Моят Рим" и възнамерявал да пренесе столицата си в нея, а византийския император Юстиниан I (527 - 565год.) се колебаел кой град да избере за своя столица - Сердика или Константинопол. Преториумътна Сердика под черквата "Св. Неделя" с дължина 100 метра е бил една от най - големите антични сгради на Балканите.

Още през II в. градът бил обграден с крепостна стена, дебела 2,10 м. Върху нейното трасе през IV в.била издигната нова мощна крепостна стена, увенчана с кръгли бойни кули, които затваряли пространство с форма на неправилен четириъгълник между днешните улици "Леге", "Сердика", "Лавеле", "Алабин" и "Екзарх Йосиф". В града се влизало през четири порти. Северната бе открита под днешното кръстовище на бул. "М. Луиза" и улица "Екзарх Йосиф", а източната - под бул."Дондуков".

След хунското нашествие към средата на V в. крепостните стени били подсилени. Построени били нови триъгълни бойни кули. Откъм северната част на града била издигната нова стена, останките, от която са открити на улиците "Козлодуй", "Веслец" и "Станка Първанова". По време на управлението на император Юстиниан I крепостната стена била подсилена със стена от тухли, увенчана с петоъгьлни кули. Все по това време била издигната и предна крепостна стена (протейхизма), отдалечена на 20-30 м от крепостната стена, дебела 1,30 м. На далечните и близките подстъпи към Сердика били възстановени и издигнати 9 кастела.

Археологическите разкопки показват, че при обсадата и превземането на Сердика от българските войски, водени от хан Крум през 809 г., крепостните стени не са били разрушени и са били използвани от българите. Разкрити са поправки, извършени по време на Първата българска държава. След обсадата на Средец от византийските войски през 986 г. крепостната стена на някои места е била преизградена, като били използвани и сантрачи, а някои от кръглите кули били преустроени в четвъртити.

Турският пътешественик Евлия Челеби пише за Средецката крепост, която посетил през втората половина на XVII в.: "Според латинските историци тая крепост била голяма като Цариградската и около връст имала 47 000 крачки. Аз лично обиколих и разгледах нейните сгради и основи... Според, както е писано в историята на Януана, Софийската крепост е имала 27 врати, 1700 кули и 70 000 зъбери."

sredec.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мисля Средец е изпълнявал за десетина година роля на столица и по време на ПБЦ докато е бил жив брагъг на Самуил Арон.Събораженията ми за това са следните:

1.След падането на Североизточна България под византийска власт българският патриарх Дамян бяга именно в Средец.Не е ясно докага седалището на българските патриарси остава Средец /според Иван Снегаров до около 990 г./.Считам,че преместването на седалището на българските патриарси следва да се свърже и със отстраняването на Арон и неговото семейство от власт.

2.Около 971/972 г.мощите на св.Иван Рилски са преместени в Средец.Според Иван Дуйчев това преместване трябва са свърже с Арон.Подобни стъпки /пренасянето на мощите на известни светци/ предприемат и първите Асеневци в стремежа им да утвърдят Търново като столица и да го наложат като "богохраним" град.

3.Съществуват редица данни,че след 971 г. именно в Средец се пренася интелектуалният елит на Преслав - презвитер Козма,отец Йеремия и други.Формира са т.нар. кръг на "Средецките пророци".

4.Предприети са нови строежи в самия град - в този период например се отнася основния ремонт на ротондата "Свети Георги" свързван от някои автори именно с Арон.

5.Походът на Василий ІІ от 986 г. е насочен именно към Средец.Според участника в похода Лъв Дякон визнатийците са се насочили към "средата на българската земя".Доста спорно е дали се касае за географска среда при положение,че Средецката област в този момент е била гранична област с Византия.По-вероятно става въпрос за политическа среда.

Струва ми се излишно да доказвам,че това важно положение което заема Средец до около 990 г. следва да се свърже с името на Арон.След екзекуцията на Арон и пренясането центъра на българската държава на юг към Охрид и Преспа името на Средец загадъчно изчезва от изворите.Смята се че синът на Арон Иван Владислав управлява в Средец без това твърдение да има реално покритие в изворите

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Отговорете ми сега на въпроса: "Защо книгите на Йосиф Флавий" до ден днешен не са преведени на български език? Дали защото в тях е описана истинската българска история, но препратена на грешен адрес! Ще ви помогна малко. В "Иудейската война" се разказва за падането на Иерусалим под ударите на римските легиони. В нашата история това събитие е описано като падане на София под турска власт. Но аз като по-глупав, взех че размених местата на Иерусалим със София, император Тит с Даут паша, Флавий Силва с Лала Шахин, крепостта Масада с крепостта Цепина и хоп - всичко си дойде на мястото.

Искате ли повече подробности, или се задоволявате с бълвочите, наричани днес БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ?

Тази тема е доста дълга и ще разберете много за нашата истинска история, където не сме на последно място в Европа, а сме били НОМЕР 1. Затова всички кръстоностни походи завършват с плячкосването на нашите земи и това плячкосване продължава и днес.

Ами като дойдем до Евангелията (или по-точно БЛАГОВЕСТВОВАНИЯТА), знаете ли колко нови неща за София ще научите?

Само трябва лъжичка по лъжичка, защото сте още като малки деца в знанието.

Утре ще продължа.

С Уважение Хорос.

Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Потребител

Това, че чрез обръщане на някаква карта откриваш съвпадение с друга, е супер откритие! Но не намирам логично обяснение в това Йерусалим да е София. :head_hurts_kr: В един смисъл да, но двата града са на съвсем различни места в картите, които приема и разглежда цял Свят. Аз не мога да те разбера, защото или аз не схващам каква ти е идеята, или у теб това е просто вътрешно чувство, невъзможно да бъде обяснено. Според мен не си прав, но мисля, че има нещо, щом си толкова упорит в тезата си и я защитаваш по всички възможни начини. Има някаква подробност, която преобръща всичко. Друго не мога да ти кажа. :post-20645-1121105496:

София е столицата на България. 1 в. сл. Хр. завладян от Рим и наречено Сердика. 9 в. градът е включен в българската държава и получава името Средец. 11–12 в. по време на византийското иго се нарича Триадица. 14 в. Разположена в полите на Витоша и Люлин.Черна металургия, машиностроителна, металообработваща, целулозна, химическа, каучукова, текстилна, хранително-вкусова, мебелна, шивашка, полиграфическа промишленост развива градът.

[другите подробности за София ги знаем, нали? :post-70473-1124971712: ]

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Oстава бай Орос да се произнесе при положение, че Сердика е Йерусалим /което не е потвъдено нито исторически, нито археологически, даже планът на устройство им е съвсем различен/, защо тогава в античните източници откриваме записи и за двата града ЕДНОВРЕМЕННО /при това в различните части от империята/?. Пък и нагаждането на имена и събития в негов стил е напълно произволно и дилетанстско, което ме учудва, тъй като той е с мнение за себе си, че е 'познавач' на римската история.

:bigwink:

Иначе 'Юдейската война' на Йосиф Флавий може да бъде намерена в нета на руски, английски, че и на латински.

Давам линк към руската версия.

http://rome.bg-history.info/download/details/83.html

Открийте 'приликите':

Йерусалим /разрушен до основи през 70 г. от римляните и възстановен едва в наши дни/:

ancient-jerusalem-map.jpg

Сердика /превзета от турците и продължила да съществува и след това:

sredec.gif

map.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не това вече е прекалено!!!

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...