Отиди на
Форум "Наука"

Един документ от първите дни на Октомврийската революция


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Ето превода:

(силно се надявам това да е фалшификат, впрочем, но дали е така............................ )

Да се чудиш откъде да почнеш коментара:

"Декрет за отмяна на частното владение на жените

Декрет на Саратовския губернски Съвет на народните комисраи за отмяна на частното владение на жените

Законният брак, имащ място до последно време, несъмнено се явяваше продукт на това социално неравенство, което трябва да бъде с корените откъснато в Съветската република. До днес законните бракове служеха за сериозно оръжие в ръцете на буржоазията в борбата й с пролетариата, благодарение на което всички най-добри екземпляри от прекрасния пол бяха собственост на буржоата империалисти и с такава собственост не можеше да не бъде нарушено правилното продължение на човешкия род. Затова Саратовския губернски Съвет на народните комисари с одобрението на Изпълнителния комитет на Губернския съвет на работническите, войнишките и селските депутати, постанови:

§ 1. От 1 януари 1918 г. се отменя правото на постоянно владение на жените, достигнали 17 години и до 30 години.

Забележка: Възрастта на жените се определя от регистрите, паспортите, а при отсъствие на тези документи от кварталните комитети, кметовете или по външен вид и свидетелски показания.

§ 2. Действието на настоящия декрет не се разпространява на омъжените жени имащи пет или повече деца.

§ 3. За бившите владелци (съпрузи) се съхранява правото на ползване на своята жена без ред.

Забележка: В случай на противодействие на бившия мъж на провеждането на този декрет в живота, той се лишава от правото, предоставено му с настоящия член.

§ 4. Всички жени, които попадат под действието на настоящият декрет се ИЗЗЕМВАТ от частно постоянно владение и се обявяват за достояние на целият трудовия народ.

§ 5. Разпределението и завеждането на отчуждените жени се предоставя на Съвета на работническите войнишките и селските депутати и депутатите на губернските, уездните и селските съответно по принадлежност.

§ 7. Гражданите мъже (в оригинала с печатна грешка!) имат право да се ползват он жена не по-често от 4 пъти в седмицата и не повече от 3 часа, при съблюдение на указаните по-долу условия.

§ 8. Всеки член на трудовия народ е длъжен да отчисли от своята заплата 2% във фонда за народно поколение.

§ 9. Всеки мъж, желаещ да се ползва от екземпляр за народно достояние, трябва да представи от работническо-заводския комитет или профсъюза удостоверение за принадлежността своя към трудовата класа. (запазвам словореда)

§ 10. Не принадлежащите към трудовата класа мъже придобиват право да се ползват от отчуждените жени при условие на ежемесечна вноска в указания във пар.8 фонд 1000 рубли.

§ 11. Всички жени, обявени с настоящият декрет за народно достояние, получават от фонда за народно поколение спомоществувание в размер на 28- рубли на месец.

§ 12. Жените, забременели, се освобождават от своите задължения, преки и държавни, в течение на 4 месеца (3 преди и един след раждането).

§ 13. Родените младенци след изтичането на един месец се дават в приюта «Народные Ясли», където се възпитават и получават образования до 17 годишна възраст..

§ 14. При раждане на близнаци на родителката се дава награда от 200 рубли.

§ 15. Виновните в разпространение на венерически болести ще се привличат към отговорност по съда на революционното време.

Източник: Архив на УФСБ за Орловска област, дело №15554-П"

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не е фалшификат разбира се. И не е било само за жени. Това е частен, макар и показателен, случай. Макар официално през 1861 г. император Алексндър наречен Освободител, защото освободил крепостните /робите, склавините/, а чак после българите 1878 г., да заличава института на крепостничество, но същия в някакъв вид продължава до самата революция и сгромолясването на Руската империя.

http://publicistika.blogspot.com/search/la...%BD%D0%BE%D0%B2 - виж Захарито Стоянов какво пише по темата.

Где е най-голямото робство - втората от статиите на връзката.

"Не само са се продавали селяните в Русия, но са ги давали още и във взятка, изигравали са ги на комар, плащали са с тях на доктора за визити и пр. и пр. Робството в Русия, говори Шап, разрушило всичките естествени права; тук човекът се е продавал като стока, деца са се отръгвали от обятията на майките, за да се продават в публичните домове за по няколко си рубли (Рус. Старина, XI, стр. 785). Цената на тия нещастници, истински наши освободители, които са умирали по Дунава и по Балкана, е била разна. В началото на царствуванието на Екатерина, която освободи Полша, един селянин е чинел 70 - 120 рубли. Но без земя цената на тоя двукрак добитък е била много ниска. Една помещица (чифликчийка) продала 195 души свое стадо, мъже, жени и деца с пеленачета, по 6 рубли едното парче. Майсторите, хубавите момичета, актрисите стрували много по-скъпо. Потемкин, например (който освободи татарите) купил от някого си Разумовски музиканти робове по 800 рубли всеки. Много пъти, когато пияният и развратният чокоин е угоявал всичко от тия нещастници, продавал и цялото село, с бабичките и кучетата. Сърбинът Сава Текели, който пътувал из Русия, видял в Тула на пазар 40 момичета, които с камшик пазел техния господар. Той попитал какви са тия хора? "- Продават се", бил отговорът. Савата се почудил. "- Купи ни, купи ни, господине", викали момичетата, а той се чуди, че те били всички весели. Урзопинският панаир (Русия) бил център, гдето се продавали момичета за Турция и за другаде. Търговците били арменци. Други пък давали с кирия момичета по бардаците, за които вземали по 100 рубли в месец."

ЗАБЕЛЕЖИ БРОЯ НА РОБИТЕ НА СВЕТЛЕЙШИЙ КНЯЗЪ РОМЪНСКИЙ ПОТЕМКИН - 25 000 крепостни в Молдова. Във Влахия, която е руски протекторат в това време в зенита си ЧОКОИТЕ и фанариотските назначавани князе. В тези земи точно върви проекта РЕ-РОМАНИЯ /възстановяване на Романия-Византия, в целия й блясък разбира се барабар с централния институт - в руски превод крепостничество/. П.с. спомни си мои думи към теб по друга тема: "В Придунайските княжества робството и оскотяването е било в ХVІІ-ХVІІІв. с пъти по-голямо от колкото в османската система по това време. Чак такова оскотяване не е имало, вярвай. Не можем да си представим. Това е въведена във Влахия и Молдова отвън система, чужда дотогава /фанариото византийско - ординска/.

"Само тя, Екатерина, е обърнала в роби 6 678 000 души. За заслуга само, че й помогнали някои от придворните да стане царица, тя подарила следующето число селяни-робове: на Потемкин - 25 000; на Завадовски - също 25 000; на Зорача - 13 000; на Корсакова - 4 875; на Лонски - 25 000; на Зубова - 13 000; Само в един ден, на 18 август 1795 година, тя е раздала 10 000 души подарък."

"Някой си Мамонов, който венчавал своите робини, като държал в едната си ръка камшика, а в другата - невястата за косата, направили му бележка. Той пише на московския генерал-губернатор: "- Крепостните (робите) хора, които се намират в моя дом, аз никога няма да престана да ги наказвам телесно. Това право, да бием с тояги нашите крепостни, е свързано с политическото съществувание на нашето отечество". По само себе си се разбира, че тия хора, които са били по-долни и от кучетата, които са били венчавани с камшик, на които жените и дъщерите са били вземани на таин, понякога се бунтували, не против държавата, а против чокоите."

Всъщност прочети я цялата. Ще си наместиш нещата и сам.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Знам, знам. Но това малко има общо с горния указ. От 1862 г. в Русия са въвдени либерални и нормални правила и закони. В т.ч. съд със съдебни заседатели и пр.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Глобален Модератор

Обективността изисква да се каже, че на такива указоиздатели др. Сталин после им е разказал играта качествено и в срок.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ха! Ами че то всички ергени ще станем комунисти, бе!

Кодоша се, де. Инак е любопитно, че първопроходците на Революцията са схванали жената не като човешко същество и гражданка, а като собственост. Разбирам общината да притежава крави и прасета, ама жени... Иди после, че уважавай социалистическия морал.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Основна задача на тейзи първопроходци е била да унищожат всичко в обществото. Или поне така са го разбирали.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ха! Ами че то всички ергени ще станем комунисти, бе!

Кодоша се, де. Инак е любопитно, че първопроходците на Революцията са схванали жената не като човешко същество и гражданка, а като собственост. Разбирам общината да притежава крави и прасета, ама жени... Иди после, че уважавай социалистическия морал.

Голяма ирония. Схванали са я така жената, защото буржоазното общество я е третирало като такава. Един вид да поправят тази неправда. Поне да се въведе някакъв строен ред за общото благо. Това не го е правил глупав човек, а някой умен, мислил е, дето вика моят зъболекар. :laugh: Ще пусна и тук цитата от съответната част от Манифеста:

Буржуазный брак является в действительности общностью жен.

От Манифест...

Редактирано от Kuna
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ако така или иначе буржоазният брак се явява общо притежание на жените, тогава излиза, че буржоазията е постигнала социализма, защото е колективизирала средствата за производство :happy:

Впрочем, това е донякъде остроумно наблюдение: буржоазният брак понякога си е тъкмо орташко начинание :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Те не са били нито слепи, нито глухи. И Маркс е знаел, че пише глупост в манифеста, и тия анархоболшевики от града N-sk са знаели, че това, което пишат, е идиотщина.

Целта е много рационaлна и тя е разрушение, взривяване на всичко.

Само ми е интересно техните жени къде са били и дали са спазили тоз указ.

Ако така или иначе буржоазният брак се явява общо притежание на жените, тогава излиза, че буржоазията е постигнала социализма, защото е колективизирала средствата за производство :happy:

Впрочем, това е донякъде остроумно наблюдение: буржоазният брак понякога си е тъкмо орташко начинание :biggrin:

А, бай Маноле, като че ли социалистическият е лично начинание :)) Само че при ранния съветски соц се касае за половин стая в комуналка, ама в града ;)

За щастие във всеки строй огромното мнозинство от хората са читави и се събират по това, как му викаха....., а, да, по любов и ум и разум :)

Поздрав за цялата радикална пасмина с друг един документ от зората на съветската революция:

http://www.lib.ru/BULGAKOW/psalom.txt

Михаил Булгаков. Псалом

Первоначально кажется, что это крыса царапается в дверь. Но слышен

очень вежливый человеческий голос:

- Можно войти?

- Можно, пожалуйста.

Поют дверные петли.

- Иди и садись на диван. (От двери). - А как я по паркету пойду?

- А ты тихонечко иди и не катайся. Ну-с, что новенького?

- Нициво.

- Позвольте, а кто сегодня утром ревел в коридоре?

(Тягостная пауза). - Я ревел.

- Почему?

- Меня мать наслепала.

- За что?

(Напряженная пауза). - Я Сурке ухо укусил.

- Однако.

- Мама говорит, Сурка - негодяй. Он дразнит меня, копейки поотнимал.

- Все равно, таких декретов нет, чтоб из из-за копеек уши людям кусать.

Ты, выходит, глупый мальчик.

(Обида). - Я с тобой не возусь.

- И не надо.

(Пауза). - Папа приедет, я ему сказу. (Пауза). - Он тебя застрелит.

- Ах, так! Ну, тогда я чай не буду делать. К чему ? Раз меня

застрелят...

- Нет, ты цай делай.

- А ты выпьешь со мной?

- С конфетами? Да?

- Непременно.

- Я выпью.

На корточках два человеческих тела - большое и маленькое. Музыкальным

звоном кипит чайник, и конус жаркого света лежит на странице Джером Джерома.

- Стихи-то ты, наверно, забыл?

- Нет, не забыл.

- Ну, читай.

- Ку...Куплю я себе туфли...

- К фраку.

- К фраку, и буду петь по ноцам...

- Псалом.

- Псалом... и заведу... себе собаку...

- Ни...

- Ни-це-во-о...

- Как-нибудь проживем.

- Нибудь как. Пра-зи-ве-ем.

- Вот именно. Чай закипит, выпьем, проживем.

(Глубокий вздох). - Пра-зи-ве-ем.

Звон. Джером. Пар. Конус. Лоснится паркет.

- Ты одинокий.

Джером падает на паркет. Страница угасает.

(Пауза). - Это кто же тебе говорил?

(Безмятежная пауза). - Мама.

- Когда?

- Тебе пуговицу когда присивала. Присивала. Присывает, присывает и

говорит Натаске...

- Тэк-с. Погоди, погоди, не вертись, а то я тебя обварю... Ух!..

- Горяций, ух!

- Конфету какую хочешь, такую и бери.

- Вот я эту больсую хоцу.

- Подуй, подуй и ногами не болтай. (Женский голос за сценой). - Славка!

Стучит дверь. Петли поют приятно.

- Опять он у вас. Славка, иди домой!

- Нет, нет, мы с ним чай пьем.

- Он же недавно пил. (Тихая откровенность). - Я ...не пил.

- Вера Ивановна. Идите чай пить.

- Спасибо, я недавно...

- Идите, идите, я вас не пущу...

- Руки мокрые...белье я вешаю...

(Непрошенный заступник). - Не смей мою маму тянуть.

- Ну, хорошо, не буду тянуть... Вера Ивановна, садитесь...

- Погодите, я белье повешу, тогда приду.

- Великолепно. Я не буду тушить керосинку.

- А ты, Славка, выпьешь, иди к себе. Спать. Он вам мешает.

- Я не месаю. Я не салю.

Петли поют неприятно. Конусы в разные стороны. Чайник безмолвен.

- Ты уже спать хочешь?

- Нет, я не хоцу. Ты мне сказку расскази.

- А у тебя уже глаза маленькие.

- Нет. Не маленькие, расскази.

- Ну, иди сюда, ко мне. Голову клади. Так. Сказку? Какую же тебе сказку

рассказать? А?

- Про мальчика, про того...

- Про мальчика? Это, брат, трудная сказка. Ну, для тебя, так и быть.

Ну-с, так вот, жил, стало-быть, на свете мальчик. Да-с. Маленький, лет так

приблизительно четырех. В Москве. С мамой. И звали этого мальчика Славка.

- Угу... Как меня?

- Довольно красивый, но был он, к величайшему сожалению, - драчун. И

дрался он чем ни попало - кулаками, и ногами, и даже калошами. А однажды на

лестнице девочку из 8-го номера, славная такая девочка, тихая, красавица, а

он ее по морде книжкой ударил.

- Она сама дерется...

- Погоди. Это не о тебе речь идет.

- Другой Славка?

- Совершенно другой. На чем, бишь, я остановился? Да... Ну, натурально,

пороли этого Славку каждый день, потому что нельзя же, в самом деле, драки

позволять. А Славка все-таки не унимался. И дошло дело до того, что в один

прекрасный день Славка поссорился с Шуркой, тоже мальчик такой был, и,

недолго думая, хвать его зубами за ухо, и пол-уха - как не бывало. Гвалт тут

поднялся, Шурка орет, Славку порют, он тоже орет... Кой-как приклеили

Шуркино ухо синдетиконом, Славку, конечно, в угол поставили... И вдруг -

звонок... И является совершенно неизвестный господин с огромной рыжей

бородой и в синих очках и спрашивает басом: "А позвольте узнать, кто здесь

будет Славка?" Славка отвечает: "Это я Славка". - "Ну, вот что, - говорит,

- Славка, я - надзиратель над всеми драчунами, и придется мне тебя,

уважаемый Славка, удалить из Москвы. В Туркестан". Видит Славка, дело плохо,

и чистосердечно раскаялся. "Признаюсь, - говорит, - что дрался, я и на

лестнице играл в копейки, и маме бессовестно наврал - сказал, что не

играл... Но больше этого не будет, потому что я начинаю новую жизнь". - "Ну,

- говорит надзиратель, - это другое дело. Тогда тебе следует награда за

чистосердечное твое раскаяние". И немедленно повел Славку в наградной

раздаточный склад. И видит Славка, что там видимо-невидимо разных вещей. Тут

и воздушные шары, и автомобили, и аэропланы, и полосатые мячики, и

велосипеды, и барабаны. И говорит надзиратель: "Выбирай, что твоя душа

хочет". А вот что Славка выбрал, я и забыл...

(Сладкий, сонный бас). - Велосипед!..

- Да, да, вспомнил - велосипед. И сел немедленно Славка на велосипед и

покатил прямо на Кузнецкий мост. Катит и в рожок трубит, а публика стоит на

тротуаре, удивляется: "Ну и замечательный же человек этот Славка. И как он

под автомобиль не попадет?" А Славка сигналы дает и кричит извозчикам:

"Право держи!" Извозчики летят, машины летят, Славка нажаривает, и идут

солдаты и марш играют, так что в ушах звенит...

- Уже?..

Петли поют. Коридир. Дверь. Белые руки, обнаженные по локоть.

- Боже мой. Давайте, я его раздену.

- Приходите же. Я жду.

- Поздно...

- Нет, нет...И слышать не хочу...

- Ну хорошо.

Конусы света. Начинает звенеть. Выше фитили. Джером не нужен - лежит на

полу. В слюдяном окне керосинки - маленький радостный ад. Буду петь по ночам

псалом. Как нибудь проживем. Да, я одинокий. Псалом печален. Я не умею жить.

Мучительнее всего в жизни - пуговицы. Они отваливаются, как будто отгнивают.

Отлетела на жилете вчера одна. Сегодня одна на пиджаке и одна на брюках

сзади. Я не умею жить с пуговицами, но я все вижу и все понимаю. Он не

приедет. Он меня не застрелит. Она говорила тогда в коридоре Наташке: "Скоро

вернется муж, и мы уедем в Петербург". Ничего он не вернется. Он не

вернется, поверьте мне. Семь месяцев его нет, и три раза я видел случайно,

как она плачет. Слезы, знаете ли, не скроешь. Но только он очень много

потерял от того, что бросил эти белые, теплые руки. Это его дело, но я не

понимаю, как же он мог Славку забыть.

Как радостно спели петли.

Конусов нет. В слюдяном окошке - черная мгла. Давно замолк чайник. Свет

лампы тысячью маленьких глазков глядит сквозь реденький сатинерт.

- Пальцы у вас замечательные. Вам бы пианисткой быть.

- Вот поеду в Петербург, опять буду играть.

- Вы не поедете в Петербург... У Славки на шее такие же завитки, как и

у вас... А у меня тоска, знаете ли. Скучно так, чрезвычайно как-то. Жить

невозможно. Кругом пуговицы, пуговицы, пуго...

- Не целуйте меня... не целуйте... мне нужно уходить... Поздно...

- Вы не уйдете. Вы там начнете плакать. У вас есть эта привычка.

- Неправда. Я не плачу. Кто вам сказал?

- Я сам знаю. Я сам вижу. Вы будете плакать, а у меня тоска... тоска...

- Что я делаю... что вы делаете...

Конусов нет. Не светит лампа сквозь реденький сатинет. Мгла. Мгла.

Пуговиц нет. Я куплю Славке велосипед. Не куплю себе туфли к фраку, не

буду петь по ночам псалом. Ничего, как нибудь проживем.

1923

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

В поста на Иванко Тертер става по ясно , какво третира този декрет - явно остатъци от крепостничеството и владеенето на хора, чрез купуване или размяна. Написан е неграмотно и чисто пролетарски от някой бивш крепостен. Това ярко показва интелектуалното ниво и социалната структура на т.н. пролетарско болшинство, придобило властта.

Но тук 1 век след това, изниква въпроса, със същата сила, За кого се омъжват сега най-добрите "екземпляри" - за хората с повече пари, моралните и душевни качества и добродетели не са важни. Реално се купуват на стоковата борса. За това помагат и религиите, включително и нашата - източноправославна. Жената в 10-те божи заповеди е във вещните права. Тя не е човек. На почти всички езици мъж и човек са едно и също понятие, за жената има друго понятие. Още в библията, тя е създадена чрез клониране от реброто адамово за негова компания , развлечение и забавление. При съвременен църковен брак се пее от попа и нравоучителен текст в който тя трябва да приема мъжа си като него (Христос) и след брака да се моли на титуляра (Христос) не директно , а чрез мъжът си?

Предполагам, че няма да отречете, в тоталитарните режими, тя имаше равни и в много случаи по- големи права от мъжете.

До сега, особено католическата църква, официално не признава жената за равностоен на мъжа човек. Сигурно има сериозни основания.:laugh::tooth::w00t:

Редактирано от dedenze
Link to comment
Share on other sites

Теоретически да, практически не. По -високо платената работа е приоритет на мъжа. Почти никаква защита при развод и имуществени спорове (в "соца" мъжът се гонеше при всички обстоятелства, без осигурено право да си купи ново жилище). Нямаше необходимост да търси по- богати, всички бяха почти еднакво бедни. Не беше нужно да блее чалги и да се предлага по улиците. Критериите за качествен и добър мъж са силно деформирани и не съответствуват на традиционните човешки добродетели, например ще предпочете борчето пред един асистент в БАН !:lightbulb:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не е фалшификат. Но е отменено по-късно. В резултат от "революцията" се пръква свободния брак и свободния развод. По-късно и той е отменен. Абеее ред трЕба да има (регистрация де ;)). Но забелязвам сексистки уклон у Деде-то. Приоритет било на мъжа, а?, Ами ако жената желае да се развива? Като кариера! Не мисля, че жените ще станата по-добри докери, танкисти/войници, борци/спортисти в някои спортове и т.н. от мъжете, но защо трябва да се ограничават?

Жените се женели по сметка, а ние не ли? Не това винаги е било двупосочно, но едно е истина: Ние се правим, че избираме, а всъщност нас ни избират ;).

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Ние българите обичаме да си фантазираме. Особено ако става дума за голи женски задници и "национализирани жени". Такова ни е нивото, "ничего не поделаешь".

Цялата "дискусия" и особено мнението на някои участници в нея е неразбираема в контекста на линка, който дава автора на темата КГ 125: http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Histo.../dekr_obotm.php.

Та според съдържанието на този линк, т. нар. Декрет е фалшификация, направена с идеята да компрометира просъветски настроените сили в Русия. Парадоксално е, че основната цел на гаврата от страна на фалшификаторите са били не болшевиките, а анархистите, които са имали силно влияние в тогавашния град Саратов.

Фалшивият порно-указ, обаче, се оказал изключително популярен, особено извън Русия. Дори и през 60-те години на 20 век, пресата в някои Латиноамерикански държави продължава да публикува данни за намерението на местните леви партии да "правят жените общи". Повтарям - това става през 60-те години!

Най-далече се стига в Бразилия, която в един момент е разтърсена от масови женски демонстрации против "правенето на жените общи". В резултат полицията избива зъбите на най-напористите демонстрантки, а лидерите на опозиционните леви партии са тикнати в панделата (за всеки случай). Така хората се поуспокоили и бразилките "оттървали кожата".

Не се успокоила, обаче, пресата в двете Америки, където до 90-те години на века продължават да се публикуват статии за "традиционният канибализъм в страните от Източна Европа". На този фон историята за саратовските жени направо бледнее.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В поста на Иванко Тертер става по ясно , какво третира този декрет - явно остатъци от крепостничеството и владеенето на хора, чрез купуване или размяна. Написан е неграмотно и чисто пролетарски от някой бивш крепостен. Това ярко показва интелектуалното ниво и социалната структура на т.н. пролетарско болшинство, придобило властта.

Но тук 1 век след това, изниква въпроса, със същата сила, За кого се омъжват сега най-добрите "екземпляри" - за хората с повече пари, моралните и душевни качества и добродетели не са важни. Реално се купуват на стоковата борса. За това помагат и религиите, включително и нашата - източноправославна. Жената в 10-те божи заповеди е във вещните права. Тя не е човек. На почти всички езици мъж и човек са едно и също понятие, за жената има друго понятие. Още в библията, тя е създадена чрез клониране от реброто адамово за негова компания , развлечение и забавление. При съвременен църковен брак се пее от попа и нравоучителен текст в който тя трябва да приема мъжа си като него (Христос) и след брака да се моли на титуляра (Христос) не директно , а чрез мъжът си?

Предполагам, че няма да отречете, в тоталитарните режими, тя имаше равни и в много случаи по- големи права от мъжете.

До сега, особено католическата църква, официално не признава жената за равностоен на мъжа човек. Сигурно има сериозни основания.:laugh::tooth::w00t:

Невъзможно е да се отрече, че жените имаха през тоталитарните времена по-големи права! Правото да раждат, да гледат и възпитават деца, правото да шетат у дома и правото да строят социализма! :) Дедо, ти за шарани ли ни взимаш? Тия тоталитарни времена да спреш да ги превъзнясяш, че вече е смешно. :biggrin: И малко жалко...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, вярно, едно е да си ги спомниш с носталгия, друго е да пропагандира човек щяло и нещяло оттам.

Та според съдържанието на този линк, т. нар. Декрет е фалшификация, направена с идеята да компрометира просъветски настроените сили в Русия. Парадоксално е, че основната на цел гаврата от страна на фалшификаторите са били не болшевиките, а анархистите, които са имали силно влияние в тогавашния град Саратов.

Хм, така, като чета, има вариант да е фалшификация, но като нищо може да е дело на самите анархисти. Да си спомним Хашековия гр.Бугулма...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Още преди революцията в Русия се носят слухове, че комунистите ако вземат властта ще установят общност върху всички балага, вкл. и общност върху жените. След революцията пък в регионалните наркоми влизат доста прости хора. При това положение си е напълно реално и някой от тях да се изцепи, нещо от рода на "Шибан народ, шибани колеги", ама и да не го направи, хората като знаят колко му е ума, да повярват че го е казал, дори ако някой друг пусне някаква удурма първоначално като виц. В случая пак добре, че е излязло като поместно решение. Ако е било пуснато като решение на централата, кой знае колко местни структури са щели да го приведат в изпълнение. Въобще тогава са правени много глупости и много дивотии са звучели съвсем реално, дори да не са верни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Досега, особено католическата църква, официално не признава жената за равностоен на мъжа човек. Сигурно има сериозни основания.

Досега? Наистина ли? Виж ти, бих искал да видя съвременен католически източник, който да потвърди тези думи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Досега? Наистина ли? Виж ти, бих искал да видя съвременен католически източник, който да потвърди тези думи.

Аз пък бих искал да прочетеш най-после Библията. Да ти говорят нещо Божиите думи от Стария завет: "Ще се подчиняваш на мъжа си и ще трепериш пред него"!

Спомням си, че когато по старобългарски в университета професорът прочете съответния пасаж аудиторията изпопада от смях. Особено женската половина. Истината е, че почти никой от групата не беше и помирисвал Библията, въпреки че повечето носеха златни кръстчета.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В случая пак добре, че е излязло като поместно решение. Ако е било пуснато като решение на централата, кой знае колко местни структури са щели да го приведат в изпълнение.

Доколкото ми е известно "декрети" като "поместно решение" не са били приемани. Но виждаме, че дори и като "поместно решение" подобни шегички са имали доста нездравословен ефект за своите автори...........

Въобще тогава са правени много глупости и много дивотии са звучели съвсем реално, дори да не са верни.

Тук съм напълно съгласен. Обикновените хора вероятно са били в нещо като перманентен шок и всякакви простотии са приемани като нещо реално. А в много случаи тези простотии са БИЛИ реалност.

Много напомня на съвременната ситуация в някои страни от Централна и Източна Европа, където майка България изпъква с едни огромни гърди напред.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Неее, Хърс. Ефектът върху авторите на тия неща идва много по-късно. Последните от тях са изчистени от др. Сталин. Но в първите години, 1917/1919, такива другари са си разигравали коня из много места на Русия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Неее, Хърс. Ефектът върху авторите на тия неща идва много по-късно. Последните от тях са изчистени от др. Сталин. Но в първите години, 1917/1919, такива другари са си разигравали коня из много места на Русия.

Очевидно има недоразумение. Констатацията ми се базира на твоя собствен линк. Този, който ти ни предоставяш в началото на темата. Става дума за съдбата на някой си г-н Уваров от Саратов.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...