Българският вариант на Плутарх ?!

[tarsan]

На електронен адрес:

http://minalo.hit.bg/jivotopisi/index_1.html

е направен интересен опит за съпоставително (по Плутарх) наблюдения върху цялата българска история.

Има и илюстрации дори.

Но ще може ли този опит там да се продължи и с други подобни модели ??

Заслужава поне да се опита, в цитираното книжле, белезите са повече формални и по-малко същностни, мисля. Авторът

не беше ли в Калифорнийския университет преди време ?! Но лично не го познавам, все пак. В 1991 г. е живял в

България, както сам пише.

Е, отдалече сигурно българската история изглежда още по-релефно. Или греша ?!

[Galahad]

Ами Плутарх съпоставя видни личности от елинската история с подобни, но от римската. Подобно нещо сме правили на форума - в момента дори се води дискусия за Самуил - Василий ІІ - т.е. владетел от българската история се съпоставя с император на Източната римска империя. В този случай особеното е, че двамата са съвременници и противници. Иначе по сходства може би трабва да се съпостави Василий ІІ с Калоян, който се е наричал ромеоубиец (явно резултат от престоя и възпитанието му в Константинопол).

Имаме и други варианти на съпоставка - да речем вължебника Мерлин и Гилдас Мъдри. Те според легендата също се изкарват съвременници, но са на различни позиции.

А конкретно за статията. Някои съпоставки са сполучливи - напр. Симеон І - Иван Асен ІІ, Крум - Калоян или Иван Александър - Петър І.

Но при други определено има по-удачни фигури.

Напр. Ивайло. До неотдавна свинаря-цар обикновено се сравняваше с овчаря пръв държавен и пъртиен ръководител, сиреч Т. Живков. Иначе по-удачна фигура за сравнание с Ивайло е Г. Димитров - две селянчета, които успяват да се издигнат до върха на държавата, но в края на живота си се оказват зависими от властник на североизток и умират, докато му се умилкват.

Симеон ІІ пък е по-удачен за сравнение с Михаил Тих - синът на Константин Тих. И на двамата бащите им умират преждевременно (единия с чужда помощ, а за другия има само съмнение), а те съвсем малки се оказват царе, при това под опеката на народен вожд. След това им се налага да напуснат страната, а после да се опита да си върнат властта, но по доста жалък и безполезен начин.

Фердинанд обикновено се сравнява с един прадядо (няма да слагам всичски пра) по майчина линия - кралят-слънце Луи ХІV. Ако трябва да му търсим аналог в бълг. история по-скоро това е Георги Тертер - ловък интригант, поема властта в трудно време, забърква ни в големи каши и накрая е принуден да бяга. Разликата е, че цар Георги І не е оплескал нещата чак до толкова, че синът му да не иска да се върне в България. Не че Тодор-Светослав лично не е имал причини да ненавижда баща си, че го е пратил като заложник във Византия.

Батемберг пък може би трябва да се сравни с цар Иван Стефан - двамата идват на власт при тежко положение вътре в държавата и под влияние на външни сили. И губят властта под влияние на вътшни сили, но чрем вътрешен преврат. Разлика е, че докато при Съединението се очаквало да ни нападнат от юг, а ни нападат от запад, а Иван Стефан идва на власт за да се избегне настъпление от запад, но удара пък идва от съюзника от юг. И двамата бягат на запад, с надеждата един ден да се върнат на трона.

Александър Стамболийски пък може да го сравним с поп Богомил - и давамата развиват странни идеи, а единственото, което успяват да постигнат е да дестабилизират държавата.