Отиди на
Форум "Наука"

Безименната бълг. хроника от ХVв.


Recommended Posts

  • Потребители

Безименната бълг. хроника от ХV век е изключително често споменавана, когато се говори за осм. нашествие. Хрониката е била използвана като източник от Михаил Мокса за неговата хроника. Възможно е Мокса да е използвал същия сборник, като допълненията да са взети от другите ист. съчинения в него.

Хрониката е по-скоро исторически разказ за осм. наществие, отколкото нещо от рода на кратките виз. хроники и сръбските летописи и родослови. В текста има не само кратки летописни бележки, но и обширни описания, към които дори има цитати от текстове от Библията.

На места текста е доста сбит, а и глосите естествено поставят въпросът дали подобно на Мокса и преписвачът, който е включил хрониката в сборника не е съкратил текста на едно по-обширно съчинение. Друг довод за подобно размишление е, че докато по-кратките сръбски летописи са доста популярни и често преписвани, то тази хроника не е така популярна, което е обяснимо при по-обширни съчинения по време когато няма книгопечатане. Засега обаче това може да е само предположение, тъй като нямаме фрагменти от налични и сбити части или зало по-обширно съчинение.

Хрониката е била съставена през първата половина на ХV век, тъй като в нея се казва, че турците не са успели да превземат Цариград.

Няма сведения за автора, но несъмнено е бил добре информиран - било като е разполагал с богата библиотека, било защото е имал по-широки контакти. Прави впечатление панагиричния стил на описанието, който е характерен по-скоро за религиозна творба, отколкото за историческо съчинение. Тъй че може да се предполои, че авторът е бил духовник, най-вероятно високопаставен, тъй като е разполагал със значителни сведения.

Макар хрониката да е в молдавски сборник тя е наречена българска, тъй като застопва повече сведения спрямо останалите за бълг. история отколкото иначе има в чуждите извори.

Интересното е обаче, че пък са пропуснати някои сведения, които ги има в някои от виз. кратки хроники и в сръбските летописи - като напр. за превземането на български градове от турците. Разбира се в случая остава откирт въпросът дали молдовския преписвач не ги е пропуснал, тъй като са свързани с бълг. история. Защото прави впечатление, че да речем при сведенията за междуособиците между Баязидовите синове изложението е сравнително кратко, макар събитията да са близки по време до автора.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Галахад, но все пак няма ли предположения за автор на хрониката. Българин веднага се изключва като вариант. За да е в Молдова преписът, няма ли вероятност той да е направен от някой духовник на север от Дунав, може би Молдова. Мисля така и поради друга причина - Балканите са опустошени, а Молдова и Влашко не толкова. Има ли нещо вярно в моите думи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Галахад, но все пак няма ли предположения за автор на хрониката.

Не е посочен. Мокса си казва, че той е писал редакцията от ХVІІв., но за другата не е ясно. За тези, които са писали в сборника има някои сведения - на стр. 233а има бележка"Роман" (ще рече, че е преписвачът, а не авторът, защото стр. 205-238 са съчиненията на Храбър, Дамаскин и Константин), на 419b пък хише "Роман Дяк(он) от Бае (е) писал тези въпроси и отговори" (257-422 - тук са апокрифи и антилатински, тъй че пак най вероятното дякон Роман е само преписвач) и на стр. 499b "Това писание написа Йсая от Слатина" - става дума за Слатина край Сучава, в Молдова - 450-504 е Сказанието за молд. владетели.

Най-вероятно обаче ББХ е просто преписана от някъде, защото преди нея е вкаран един от семейството на сръбските летописи.

Текста на хрониката някой да го има в електронен вариант

Подчертаното е линк към текста (но тук хипервръзката не се оцветява с синьо и е само подчертано черно) - на ББХ и за сравнение към хрониката на Мокса (тя не е цялата, липсва началото). ББХ за разлика от т. 2 на ХИБ и някои други книжни издания е с добака на глосите (бележките от полето, които са в сиво, с курсив и надпис отпред Глоса). Затова фигурира да речем бележката за екзекуцията на Дан войвода, която си е датирана като в Историята на Иречек, а не е без дата като в хрониката на Мокса както е в сборника документи на Павлов, Лазаров и Тютюнджиев.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...