Кога са разрушени стените на крепостта Сердика ?

[stankow]

Започнах нова тема, защото в предишната имаше неприемливи сравнения за София и Йерусалим и т.н., прекалено беше.

Та в другата тема се казваше:

Още през II в. градът бил обграден с крепостна стена, дебела 2,10 м. Върху нейното трасе през IV в.била издигната нова мощна крепостна стена, увенчана с кръгли бойни кули, които затваряли пространство с форма на неправилен четириъгълник между днешните улици "Леге", "Сердика", "Лавеле", "Алабин" и "Екзарх Йосиф". В града се влизало през четири порти. Северната бе открита под днешното кръстовище на бул. "М. Луиза" и улица "Екзарх Йосиф", а източната - под бул."Дондуков".

Да, многократно и с удоволствие съм ги разглеждал, каквото е експонирано.

След хунското нашествие към средата на V в. крепостните стени били подсилени. Откъм северната част на града била издигната нова стена, останките, от която са открити на улиците "Козлодуй", "Веслец" и "Станка Първанова".

Тука нещо не е ясно. Значи Владайската река ще преминава през защитения периметър ? Как влиза и излиза цяла река през две крепостни стени и как ще се защитават тези отвори ? Може би на север е изградено цяло укрепление, затворено, можещо да се защитава самостоятелно. Нещо като по-късните бастиони ?

На далечните и близките подстъпи към Сердика били възстановени и издигнати 9 кастела.

Някой има ли карта къде са били тези кастели ? Какво е отношението им към по-късните турски "редути" - Сливнишки редут, Боянски редут и т.н. ?

Археологическите разкопки показват, че при обсадата и превземането на Сердика от българските войски, водени от хан Крум през 809 г., крепостните стени не са били разрушени и са били използвани от българите.

Добре, така и предполагах.

Турският пътешественик Евлия Челеби пише за Средецката крепост, която посетил през втората половина на XVII в.:

Значи стигаме до XVII в. По това време крепостните стени още стоят. Обаче в кой периметър ? Същият, като през 177-180 година ли ? Не са ли отеснели вече за града, макар и средновековен, за 1500 години ?

Според латинските историци тая крепост била голяма като Цариградската и около връст имала 47 000 крачки. Аз лично обиколих и разгледах нейните сгради и основи... Според, както е писано в историята на Януана, Софийската крепост е имала 27 врати, 1700 кули и 70 000 зъбери.

Преувеличението е повече от очевидно, няма нужда да се коментира. И все пак - римската крепост е имала 4 врати. За да се говори за 27 врати, значи са били повече от 4. Къде са били те ? Къде е минавала стената ? Кога е "резорбирана" от населението за строителен материал и защо не са се запазили следи - някоя кула, някоя врата. Или поне улица. Обикновено когато се премахва стена от разраснал се град върху мястото на стените се оформя улица.

Къде може да е минавала стената на Средец към 1650 година и кога е демонтирана ? Може ли да не е останал никаква следа от такова съоръжение ? Или то не е съществувало и единствената стена за 1500 години е тази, построена през 2 век ? Възможно ли е това ?

[Аспарух IYI]

Кога са разрушени стените на крепостта Сердика ?

Надпис № 2 на канасюбиги Крум

“ и той опустоши следните места и крепости: Сердика, Дебелт, Константия, Версиникия, Адрианопол. Тези силни крепости Той завзе. А на останалите крепости даде страх и те ги напуснаха и избягаха. "

«Това било в 809 г. Кан Крум превзел Сердика, разрушил до основи старинния храм Св. София“ и осъдил на посичане с меч около 6000 военни лица, както и много други мирни граждани-християни.

Упоен от военните си успехи, той стигнал до град Дебелт (недалеч от днешния гр. Бургас), пленил всичките му благочестиви жители християни заедно с епископите и ги отвел в плен в 812 г.

Следната година той обсадил град Адрианопол (днешен Одрин), три месеца го държал в тежка обсада и след като го опожарил откарал в България много пленници.

Между тях били Одринският митрополит Мануил, гръцките епископи Георги Дебелтски, Лъв Никийски, някои свещеници и ученият Кинамон Жестоко страдали тези християни-пленници...»

"През 807 г. кан Крум обсажда Сердика (дн. София).

При преговорите за предаването на града Крум дал лъжливи обещания, когато вратите му били отворени, българите избили целия гарнизон от 6000 войници и по-голяма част от жителите му, а крепостните стени били сринати."

За българските канове е било рутинно занимание методичното опожаряване и изравняване със земята на християнските храмове във всяко завладяно селище.

[stankow]

"Това било в 809 г. Кан Крум превзел Сердика, разрушил до основи старинния храм Св. София“ и осъдил на посичане с меч около 6000 военни лица, както и много други мирни граждани-християни."

"През 807 г. кан Крум обсажда Сердика (дн. София). При преговорите за предаването на града Крум дал лъжливи обещания, когато вратите му били отворени, българите избили целия гарнизон от 6000 войници и по-голяма част от жителите му, а крепостните стени били сринати."

Има малки противоречия в годините, не е съществено. И преувеличения, които са разбираеми - хронистът не е симпатизирал на нападателя.

Да се разрушат едни градски стени обаче никак не е толкова лесна и бърза работа. При отсъстие на механизация и взривни вещества демонтирането на такова съоръжение дори при пълна мобилизация на местното население (което няма да работи много мотивирано, пък и нали е избито и прогонено) ще отнеме няколко месеца. Трябва да се оставят комендатура, полицейски сили, военни части и т.н. А други неразграбени градове чакат, защо да се разделят силите на похода ?

"Крепостните стени са сринати" може да означава и само "силно повредени" при бойните действия, не напълно заличени.

Но може и да са умишлено разрушени в 809 г. - една крепост по-малко на границите на държавата на Крум - едно главоболие по малко.

Все пак към 986 г. при Самуил стените на Сердика са в пълна изправност, иначе защо ще са им на византийците да мъкнат "обсадни машини", които даже са изгорени от защитаващите се българи ?

Интересно е какво става след това. При инвазията на турците има ли стени, няма ли, каква територия обхващат. Османците надстрояват ли ги само или обхващат по-голяма територия с един нов проект ? И най-накрая - кога напълно изчезват стените на Сердика ?

[Иванко Тертер]

В 1432 г. Бернтрандон Де Ла Брокиер минава през София. Ето как описва града, наречен от него "най-хубавият в цяла България, на име София":

"Някога София ще да е бил много голям град, което личи ПО КРЕПОСТНАТА МУ СТЕНА, РАЗРУШЕНА ДО ОСНОВИ, но сега е изцяло разсипан. При него ЮЖНО има една малка КРЕПОСТ, всред много хубава местност, близо до планината" - бел. крепостта е в с. Бояна.

източник: "Задморско пътешествие", 1432 г., Б. Де Ла Броиер, стр. 98.

[stankow]

"Някога София ще да е бил много голям град, което личи ПО КРЕПОСТНАТА МУ СТЕНА, РАЗРУШЕНА ДО ОСНОВИ, но сега е изцяло разсипан. "

Много благодаря ! Това е няколко десетилетия след завземането на Сердика от османците. Възможно е те да са я разрушили. Откъде обаче се взема описанието на Челеби:

Според латинските историци тая крепост била голяма като Цариградската и около връст имала 47 000 крачки. Аз лично обиколих и разгледах нейните сгради и основи... Според, както е писано в историята на Януана, Софийската крепост е имала 27 врати, 1700 кули и 70 000 зъбери.

Като че ли той говори в минало време и цитира други историци - "латински". А той сам е обиколил и разгледал само "сгради и основи". Не самата стена.

Т.е стената съществува в 986 година, но в 1432 и около 1650 година е вече само "основи". Кога все пак е разрушена и от кого - от османците или от византийците ? Може да не е разрушена, а просто изоставена от военните и населението да я е "утилизирало" ?

Дотук излиза, че стената не е заемала периметър, по-голям от заложения от римляните.

И че следното изображение от другата тема на този форум е доста преувеличено. На него, ако се съди по отдалечението до Витоша, стената е започвала някъде от сегашния квартал "Надежда".

[Tyroglyphos]

"Някога София ще да е бил много голям град, което личи ПО КРЕПОСТНАТА МУ СТЕНА, РАЗРУШЕНА ДО ОСНОВИ, но сега е изцяло разсипан. "

Много благодаря ! Това е няколко десетилетия след завземането на Сердика от османците. Възможно е те да са я разрушили. Откъде обаче се взема описанието на Челеби:

Според латинските историци тая крепост била голяма като Цариградската и около връст имала 47 000 крачки. Аз лично обиколих и разгледах нейните сгради и основи... Според, както е писано в историята на Януана, Софийската крепост е имала 27 врати, 1700 кули и 70 000 зъбери.

Като че ли той говори в минало време и цитира други историци - "латински". А той сам е обиколил и разгледал само "сгради и основи". Не самата стена.

Т.е стената съществува в 986 година, но в 1432 и около 1650 година е вече само "основи". Кога все пак е разрушена и от кого - от османците или от византийците ? Може да не е разрушена, а просто изоставена от военните и населението да я е "утилизирало" ?

Дотук излиза, че стената не е заемала периметър, по-голям от заложения от римляните.

И че следното изображение от другата тема на този форум е доста преувеличено. На него, ако се съди по отдалечението до Витоша, стената е започвала някъде от сегашния квартал "Надежда".

Освен крепостната стена, построена от Марк Аврелий и по-късно многократно преправяна, в края на ІІІ - началото на ІV в., когато Сердика се разраства (след като е била превърната в главен град на новосформираната провинция Вътрешна Дакия), се строи и една много по-голяма крепостна стена, която обхваща територии на север и на запад от първоначално оградената площ. Именно тази стена, чието трасе е останало извън средновековния град, е била по-добре запазена и е била описвана от пътешественици. Последните й останки, които все още са се издигали над повърхността, са били разрушени (взривени) в края на 19 в. във връзка с изграждането на София като нова българска столица.

[_magotin_]

Българите не само, че не са разрушили, а са поправили крепостните стени на Сердика. Това може да види всеки, преминаващ през т.нар. подлез на Министерски съвет. Колкото до твърденията на византийците, че Крум е разрушил града, те не почиват на истината. Има многобройни свидетелства, че българите се заселили в града, а в един от заварените дворци се заселил и българския управител. Крум със сигурност не разрушавал нито ротондата "Св.Георги", нито "Св.София", руинирането на последната е станало във вековете на турското робство, когато вероятно служенето в нея е било възпрепятствано, а в централния кораб турците направили малък михраб.

[Аспарух IYI]

Българите не само, че не са разрушили, а са поправили крепостните стени на Сердика.

Кан Крум е разрушил и опустошил не само Сердика, но и блестящи градове като Месемврия, Силиврия, Адрианопол и Девелт.

За българските канове е било рутинно занимание методичното опожаряване и изравняване със земята на християнските храмове във всяко завладяно селище.

Цариградски синаксар съобщава, че Крум, след като превзел Адрианопол (днешен Одрин), свалил на земята архиепископа на града Мануил и стъпил на врата му.

Това било в 809 г. Хан Крум превзел гр. Средец разрушил до основи старинния храм Св. София” и осъдил на посичане с меч около 6000 военни лица, както и много други мирни граждани-християни.

Упоен от военните си успехи, той стигнал до град Дебелт (недалеч от днешния гр. Бургас), пленил всичките му благочестиви жители християни заедно с епископите и ги отвел в плен в 812 г.

Следната година той обсадил град Адрианопол (днешен Одрин), три месеца го държал в тежка обсада и след като го опожарил откарал в България много пленници.

Между тях били Одринският митрополит Мануил, гръцките епископи Георги Дебелтски, Лъв Никийски, някои свещеници и ученият Кинамон Жестоко страдали тези християни-пленници...

Синаксар-а на цариградската църква представлява важно сведение, относно преследването на християните от Българските Канове.

[_magotin_]

Не, българите не са разрушили стените на Сердика, а са ги поправили след превземането. Същото е и положението в Месемврия. Това е установено отвъд всяко съмнение на база дългогодишните проучвания в тези градове.

[Аспарух IYI]

Не, българите не са разрушили стените на Сердика, а са ги поправили след превземането. Същото е и положението в Месемврия.

Кой и през кои години е възтановявял разрушения и опожарен от кан Крум?

Тактиката на кан Крум е била завземане, опожаряване на християнските храмове

и разрушаване на крепостните стени, избиване знатните семейства и военните, извозване

с волски каруци на плячката.

[_magotin_]

Кой и през кои години е възтановявял разрушения и опожарен от кан Крум?

Тактиката на кан Крум е била завземане, опожаряване на християнските храмове

и разрушаване на крепостните стени, избиване знатните семейства и военните, извозване

с волски каруци на плячката.

Глупости пишеш, ротондата Св.Георги и Св.София никога не са били разрушавани, а поправките на стените на София може да види всеки, ако разбира се се е научил да чете и види какво е написано по-горе.

[decapitator]

Глупости пишеш, ротондата Св.Георги и Св.София никога не са били разрушавани, а поправките на стените на София може да види всеки, ако разбира се се е научил да чете и види какво е написано по-горе.

E как ще са глупости, българските археолози подведени от своя великобугарски шофинизъм, са фалшфицирали всички терени проучвания! Това, на ювиги хан Аспарух, му го прошепна карантията, на един уличен пес!

[Guest doron]

ротондата Св.Георги и Св.София никога не са били разрушавани, а поправките на стените на София може да види всеки, ако разбира се се е научил да чете и види какво е написано по-горе.

Не е точно така. Има доста извори по темата, като Менология на император Василий, Синаксара на цариградската църква и Малкия катехизис на Теодор Студит. Там е описано доста подробно съдбата на градовете превзети от българите през 9в. както и съдбата на населението в тях, което е било християнско.

[Ka40]

Не е точно така. Има доста извори по темата, като Менология на император Василий, Синаксара на цариградската църква и Малкия катехизис на Теодор Студит. Там е описано доста подробно съдбата на градовете превзети от българите през 9в. както и съдбата на населението в тях, което е било християнско.

Съдбата на населението е едно, а съдбата на "сградния фонд" - друго. В посочените от тебе извори, никъде не се говори за разрушаване на църквите в София, които и до момента си стоят и очевидно не са били разрушени от Крум. Пък и за какво да ги събаря, нали някъде трябва да приюти конете в случай че излезе буря.

[resavsky]

Пълни глупости българите винаги са демонстрирали религиозна толерантност.Крум превзема и Несебър но и там не разрушава църкви.

[Ka40]

Пълни глупости българите винаги са демонстрирали религиозна толерантност.Крум превзема и Несебър но и там не разрушава църкви.

Напоследък много се говори за "толерантността" на българите - през средновековието, през османския период, през съвремеността, но нещата не са точно така и има достатъчно примери за нетолерантност, а ако става въпрос за средновековието - има данни за съвсем целенасочени "етнически чистки". А като говорим за периода преди Покръстването не трябва да забравяме, че названията "ромей" и "християнин" са равнозначни. Та по въпроса с църквите - те не са били съборени не защото Крум е бил толерантен, а защото първо това е изисквало сериозни усилия и второ - не е имало смисъл и накрая това са масивни сгради, които е могло да се ползват и за други цели. В тази връзка се сещам, че въпросните сгради не били съборени и от турците, както не били съборени от тях и стотици други средновековни църкви, но това съвсем не значи че османците са "толерантни", мисля че по-точният термин е "практични".

[Guest doron]

Пълни глупости българите винаги са демонстрирали религиозна толерантност.Крум превзема и Несебър но и там не разрушава църкви.

Според сведенията на хронистите кан Крум е използвал стенобойни машини ”костенурки” (за разбиване на стените), огнехвъргачки, ”овни” (за подриване на укрепленията), и дрза рушене на стените а към жителите на града (Месембрия) била приложена политика на принудително изселване.

[decapitator]

Според сведенията на хронистите кан Крум е използвал стенобойни машини ”костенурки” (за разбиване на стените), огнехвъргачки, ”овни” (за подриване на укрепленията), и дрза рушене на стените а към жителите на града (Месембрия) била приложена политика на принудително изселване.

Имам чувството, че тука си пишете, на различни езици. Един, че църквите не са разрушавани, друг в подкрепа на обратното пише за стенобойни машини

Какво като са използвани въпросните машини при обсадата? По цялата дължина на града ли са разрушени стените, и дори да са разрушени те, подобна съдба ли са имали жилищните и административни сгради? Имаме ли доказателства за това, както писмени така и археологични - въпроса се отнася както за Сердика, така и за Месембрия? Или просто изхождаме от презумцията, че на бугарите не им требат сгради, имат си юрти и коне, а за покрив им служи небето, от което бир Тенгри зорко ги наблюдава

[Ka40]

Въпросът е какво точно и защо са разрушили българите. Трудно може да се приеме, че са събаряли църкви - ей така за единия кеф, но също така неможе да се приеме че ги оставяли защото били толерантни, просто църквите въобще не ги интерисували. С крепостните стени обаче е различно - Теофан изрично казва, че били съборени, а Теофан е съвременник на събитията. От друга страна късноатничните стени на града със съответните поправки са били ползвани през цялото средновековие и на някой места могат да се видят и сега, т.е. на пръв поглед се получава разминаване между писмени извори и археологически данни. Но това разминаване може да се преодолее, ако се приме, че през 809г. стените били разрушени на определени места или до определена височина. При това положение, без дасе събарят до основи, крепостните стени губили своето значение. По-интересно е друго - защо през 809г. Крум превзел Сердика, разрушил част от стените и я изоставил?

Аналогична е картината с Несебър (български 812-863г.) - стените също били разрушени (църквите обаче не!) и били възстановени чак през 879г. от Василий І, за което свидетелства един надпис - "Този град, разрушен от ръцете на езичниците, [чрез грижата] на царете построи из основи В....а...довършиха боговенчаните [императори на ромеите Василий и Леон] заедно с Александър.”, т.е. след превземането му през 812г. Несебър не функционирал като крепост.

Явно българите по времето на кана сюбиги Крум много много не са обичали да живеят в крепости.

[Guest doron]

Несебър (български 812-863г.) - стените също били разрушени и били възстановени чак през 879г. от Василий І, за което свидетелства един надпис - "Този град, разрушен от ръцете на езичниците, [чрез грижата] на царете построи из основи В....а...довършиха боговенчаните [императори на ромеите Василий и Леон] заедно с Александър.”, т.е. след превземането му през 812г.

При проведените през септември 812 г. преговори за мир с Византийската империя хан Крум заплашил император Михаил I Рангаве, че ако не се съгласи с предявените от него условия, ще нападне и превземе Месембрия.

Тази заплаха още веднъж разкрива мястото на града в отношенията между двете държави и значе­нието му за отбраната ла Византийската империя.

И тъй като императорът отказал да изпълни българските искания, през октомври 812 г. градът бил обсаден от войската на хан Крум. При обсадата изкусно били използвани обсадни машини, изработени под ръководството на избягалия при българите покръстен арабин Евматий. Град Несебър бил превзет от българите на 4 ноември 812 г.

Победителите завладели много храни, 36 медни сифона с прочутия „гръцки огън" и големи количества злато и сребро. Намерената в Плиска мраморна колона с надпис „Крепост Месемврия" очевидно е била поставена в българската столица, за да увековечи извършеното от българите завоевание.

Явно християнските храмове са били използвани като складове предвид големите количества храни, злато и сребро съхранявани в града. Месембрия е била важно пристанище, използувано като главна военна база на византийския флот и складираните там припаси не е било възможно да се транспортират към Плиска на момента, поради несигурните пътища и все още неотминалата византийска заплаха както по суша, така и по море.

"...Превземането на града донесло на Крум богата плячка. Месемврия не само била пълна с какви ли не богатства, с купища злато и сребро, но освен това българите открили и значителни количества от най-ценното и пазено в тайна византийско изобретение — течния „гръцки огън”, както и 36 сифона за изхвърлянето му. Крум натоварил плячката си, след това — според обичая си — разрушил крепостта и се завърнал у дома."

Theophanes, pp. 775—8; Theophanes Continuants, pp. 12—13.

През следващите дни Крум се отдал на яростно отмъщение. Околностите на града — не само в непосредствена близост до стените, но и богатите градове и села отвъд Златния рог и нагоре по европейския бряг на Босфора, с техните църкви, манастири и разкошни вили, били опожарени. Дворецът „Св. Мамант”, една от най-красивите крайградски резиденции на императора, бил сринат до основи. Изваяните му колони и статуите на животни били откарани с каруци в България, за украса на ханския дворец в Плиска. Българите подложили на нож всичко живо, което се изпречило на пътя им. Крум поел обратно, сеейки смърт и разруха. По пътя за Силиврия всички градове и села били унищожени; самата Силиврия била срината със земята. Ужасният разрушител продължавал напред. Ираклея била спасена от здравите си стени, но всичко извънн тях било пометено. След като сринали крепостта Даонис, българите се запътили да разрушат крепостите Редесто и Апрос. Там те си починали десет дни, след това тръгнали на юг към склоновете на планината Ган. Злочестите жители от цялата околност се били стекли тук да търсят убежище. Те били изловени, мъжете изклани, а жените и децата заедно с добитъка били отведени в плен. После, след кратък опустошителен набег към Дарданелите, Крум се насочил на север към Адрианопол. Яката крепост все още устоявала на обсадата на Крумовия брат. Но Крум докарал със себе си стенобойни машини. Жителите на крепостта гладували; те разбирали, че вече не могат да се надяват на помощ и това ги принудило да се предадат. Градът бил разрушен и обезлюден. Всички жители, а според изворите те наброявали 10 хиляди, били преселени на северния бряг на Дунава. Там те заживели в плен, а техният митрополит Мануил, заедно с най-ревностните християни от паството му, се увенчали с мъченически венец. Сега императорските управници съжалявали за своята неотстъпчивост и коварство. Те молели Крум за мир, но ханът бил непреклонен: той имал да им прощава твърде много грехове.

Theophanes, pp. 785—6. Теофан завършва историята си с падането на Адрианопол. В Scriptor Incertus, pp. 342—4 разказът е най-подробен. Theophanes Continuatus, p. 24; Genesius, p. 13; Ignatius. Vita Nicephori, pp. 206—7. Пленничеството и мъченичеството на жителите на Адрианопол са описани във Vita Basilii (Theophanes, pp. Continuatus, pp. 216—17); Menologium Basilii Imperatoris, p. 276—7 и у Georgias Monachus Continuatus, p. 765.

Ето един блог "Памет българска" какво помества за похосите на кан Крум:

Той заповядва да бъдат разрушени всички крепости, дворци и църкви в околностите на Константинопол. Цялото им имущество е откарано в България. Ромеите, открити там, са избити. Крум се притичва с войската си в помощ на своя брат и превзема Адрианопол. Оцелелите след клането жители (около 10 000 души) са преселени в Отвъддунавска България. През късната есен на 813 г. една българска армия опустошава Люлебургазка област и отвежда 50 000 пленници в земите на север от р. Дунав.

http://alek-hristov.blogspot.com

[resavsky]

Въпросът е какво точно и защо са разрушили българите. Трудно може да се приеме, че са събаряли църкви - ей така за единия кеф, но също така неможе да се приеме че ги оставяли защото били толерантни, просто църквите въобще не ги интерисували. С крепостните стени обаче е различно - Теофан изрично казва, че били съборени, а Теофан е съвременник на събитията. От друга страна късноатничните стени на града със съответните поправки са били ползвани през цялото средновековие и на някой места могат да се видят и сега, т.е. на пръв поглед се получава разминаване между писмени извори и археологически данни. Но това разминаване може да се преодолее, ако се приме, че през 809г. стените били разрушени на определени места или до определена височина. При това положение, без дасе събарят до основи, крепостните стени губили своето значение. По-интересно е друго - защо през 809г. Крум превзел Сердика, разрушил част от стените и я изоставил?

Аналогична е картината с Несебър (български 812-863г.) - стените също били разрушени (църквите обаче не!) и били възстановени чак през 879г. от Василий І, за което свидетелства един надпис - "Този град, разрушен от ръцете на езичниците, [чрез грижата] на царете построи из основи В....а...довършиха боговенчаните [императори на ромеите Василий и Леон] заедно с Александър.”, т.е. след превземането му през 812г. Несебър не функционирал като крепост.

Явно българите по времето на кана сюбиги Крум много много не са обичали да живеят в крепости.

Точно по времето на Крум и неговият наследник Омуртаг е издигната огромната крепост Абоба /по известна като Плиска/.

[Guest doron]

Точно по времето на Крум и неговият наследник Омуртаг е издигната огромната крепост Абоба /по известна като Плиска/.

Теофан съобщава, че Никифор опожарил така наречения аул (двореца) на Крум.

Крепостта в Плиска е била дървена, за това говорят останките след пожара.

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&a...77&aid=6765

След тридневни оргии ромеите си тръгнали от Плиска, оставяйки крепостта опожарена.

Преди това височината на укреплението е достигала най-малко 4 метра.

Стената, която напомняла в цялостния си вид трапец, имала 4 страни с обща дължина 1911 метра.

Запазените части са много малко - освен следите от обгоряло или изгнило дърво е останал само фундаментът под нивото на тогавашния терен.

Над двете успоредни траншеи, разположени на около 2 метра една от друга, се издигали дървените палисади (дебели огради от свързани трупи или колове).

Засега няма данни за някакъв ”пълнеж” между стените, но археолозите са открили в основните участъци излази на подземни галерии, които тръгват от ханската резиденция и водят на север и на юг в чертите на защитното съоръжение. Една от по-старите версии гласи, че това са били тайни ходници за канските хора използвани по време на криза.

Сега надделява мнението, че тези галерии са били обичайното трасе за безпроблемно и бързо придвижване на войскови контингенти от резиденцията към защитното съоръжение. Няма съмнение, че възстановяването на укреплението - поне най-представителната му главна фасада, би било прекрасно доонагледяване на урока за кан Крум.

Явно и защитните стени на Плиска са били дървени:

Из ”Анонимен ватикански разказ”

Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени едно до друго дървета.

[Ka40]

Точно по времето на Крум и неговият наследник Омуртаг е издигната огромната крепост Абоба /по известна като Плиска/.

Абоба (Ак баба) е името на турско-татарското село, което възникнало близо до развалините на Плиска през ХVІІв. Ако имаш предвид, че каменните крепостни стени на Плиска са построени след 811г. - прав си. Но именно каменната крепостна стена на Плиска е най-добрият показател за това колко далеч са били българите от разбирането що е то крепост и как се ползва. Стената разполага само 12 кули и 4 кули-порти, което рязко намаля нейната ефективност като отбранително съоръжение. Достъпът на войниците до бойната пътека на стената се осъществявал през тези кули и порти, което означава, че достътъп на бранителите до зъберите е бил много бавен и труден, както и снабдяването на бранителите по време на битка с боеприпаси, вода, храна или подкрепления. Погледнато от този ъгъл иначе внушителните стени на Плиска са доста неефективни.

[Guest doron]

Абоба (Ак баба) е името на турско-татарското село, което възникнало близо до развалините на Плиска през ХVІІв. Ако имаш предвид, че каменните крепостни стени на Плиска са построени след 811г. - прав си. Но именно каменната крепостна стена на Плиска е най-добрият показател за това колко далеч са били българите от разбирането що е то крепост и как се ползва. Стената разполага само 12 кули и 4 кули-порти, което рязко намаля нейната ефективност като отбранително съоръжение. Достъпът на войниците до бойната пътека на стената се осъществявал през тези кули и порти, което означава, че достътъп на бранителите до зъберите е бил много бавен и труден, както и снабдяването на бранителите по време на битка с боеприпаси, вода, храна или подкрепления. Погледнато от този ъгъл иначе внушителните стени на Плиска са доста неефективни.

Моля уточнете, Крум ли е издигнал Абоба или не. Реславски, ти единствен отричаш това да е вярно, затова се присъединявам към мнозинството съфорумници, които са съгласни доколкото виждам с мнението, че Крум и неговия наследник Омуртаг са издигнали крепостта Абоба /по известна като Плиска/. Значи Крум все пак е развивал и строителна дейност. Някой може ли да даде подробности за възтановителните работи в Сердика и Плиска по времето на кан Крум, кои кариери са ползвали и какви строители, защото едно е сигурно, строителите са се внасяли от вън.

[resavsky]

Абоба си иранска дума която означава ограда,стена.Всички са наричали така т.наречената Плиска /по скоро останките от огромната крепост/ чак до 20 век.След което е въведоно научното название "Плискова" заменено впоследствие от "Плиска".Крум и Омуртаг разбира се не са строили крепостта - това е извършено в края на 6 или началото на 7 век.но са извършили основно преустройство и монументално строителство.А на въпроситите ти doron за възстановяването на Средец и Плиска никой не може да ти отговори.С изключение на извода че строителите са внесени отвън който е дълбоко погрешен защото ако беше така все един надпис щяха да оставят.

П.П. Никът ми е Ресавски.