Отиди на
Форум "Наука"

Етимология на имената на българските селища


Recommended Posts

  • Потребител

Не знам защо,но си мисля,че Враня е свързано с битка,бран,война. Не беше ли израза враня коня.Имаме град до Кюстендил гр. Враня, Имаме село Враня-под Мелник, Враня до София.

Те тези птици са дохождали след битките,враните, и затова са ги наименовали врани. Опитваме се и да изведеме че враня значи черно, но битката,бранта точно това прави зачерня . Или Враня е станало синоним на черно.

Маврос или Марс бога на войната е станал синоним на черен също,даже тук не знам кой беше ми дължи марси панe.

Маврос----Враня-----враня коня-------маврос коня-------кон за бран

Оттам и Враня Иманещо свързано с Маврос?Марс?бран

За Мелник-доказа се ,че не е възможно да идва идва от скалите. Край Кътина са такива-Кътина обаче идва от Къртина,къртичина.

.Та за Мелник -първия етруски рекс е Мелкус.Той също е и лидер ма пеласгийци.Така нар. меони ,също се намират около Мелник и в Етрурия и т.н.)

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 222
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Не знам защо,но си мисля,че Враня е свързано с битка,бран,война. Не беше ли израза враня коня.Имаме град до Кюстендил гр. Враня, Имаме село Враня-под Мелник, Враня до София.

Те тези птици са дохождали след битките,враните, и затова са ги наименовали врани. Опитваме се и да изведеме че враня значи черно, но битката,бранта точно това прави зачерня . Или Враня е станало синоним на черно.

Маврос или Марс бога на войната е станал синоним на черен също,даже тук не знам кой беше ми дължи марси панe.

Маврос----Враня-----враня коня-------маврос коня-------кон за бран

Оттам и Враня Иманещо свързано с Маврос?Марс?бран

За Мелник-доказа се ,че не е възможно да идва идва от скалите. Край Кътина са такива-Кътина обаче идва от Къртина,къртичина.

.Та за Мелник -първия етруски рекс е Мелкус.Той също е и лидер ма пеласгийци.Така нар. меони ,също се намират около Мелник и в Етрурия и т.н.)

Неведоми могат да бъдат пътищата на логиката /в езикознанието/. Не съм специалист, но връзката "враня-бран-марс-черен" ми звучи трудна за преглъщане.

Та къде се доказа, че Мелник е невъзможно да носи името си от скалите ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Та къде се доказа, че Мелник е невъзможно да носи името си от скалите ;)

Meleniko -(наричано от нас селище Мелник) е гръцка крепост издигната в началото на 6 век. Името на Меленико (Мелник) идва от гръцкия език, не от славянобългарския, нито от прабългарския.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според академик Иван Дуйчев, етимологията на името Мелник има чисто славянски произход. Тя се извежда от старинната славянска дум мел - бяла глина, креда с което се означават скалите, сред които е разположен градът

Много славянски думи и нищо българско

И в латинския и българскип креда си е креда,за славянския преди да има славяни не е сигурно.

creta /lat/:тебешир,вид глина,мека скала

Само че пак в т.нар. "латински" ,мел -значи мед ,дето медунито(медведите) го ядат.

Разчел е някой "руски" преписвач Л за Д и ето ти вместо Мел става Мед. Л и Д имат еднакво "предкирилско" изписване на "влашките" монети ( на Радуйл и др.) и на СкитоИндийските,на криптограмата от Плиска го виждаме това Л.

В този край от античността до наши дни(е сега има винпром Хърсово! но не е същото) виното се е приготвяло чрез мелене,сломяване на гроздето което става от боси хора които го газят ! Това е атракция за туристи в Италия и Калифорния.

Името Меленик и на етруския цар Мелкус(първия и на етруски и на пеласги)идва от начина на приготвяне на Вино ,меленето на грозде е част от тази технология .И прочутото мелнишко вино,любимото на Чърчил се е мелело с боси нозе.

Там са били издълбани винарните,(казват в средновековието)избите в меката креда при постоянна температура да ферментира и да придаде този характерен вкус. Това е за технологията на виното днес.Интересното е дали е била такава в античността.дали ширата е заравяна в изби,като тези в Меленик.

Т.нар. "славяни" са приготвяли една напитка медовина,от мед,чиято технология показва,че даже не е правена от баща за син ,а от д[щдо за внук. Съдовете са заривани под земята и са оставяни за 30(тридесет) години с цел ферментацията на напитката.Какво намираме край Меленик,меки скали позволяващи това вкопаване и заравяне на заготовката за медовина. Не се е заравяло в блата или в друга неподходяща почва,сместа трябва да диша.

И къде е по подходящо за дълбане и съхраняване на медовината ако не в тези скали

Или имаме паралели за изотвянето и заравянето на медовина с днешната и средновековна технология за приготвяне на виното.

Дали после по примера с медовината не са започнали да оставят виното в подобни подземни помещения образувани с избиване на скала,пръст и т.н. изби.

Има антични изображения на мелянето на гроздето с боси нозе,както се прави и до днес в Мелнишкия край.Дали има описания на оставянето му в подземни изби в античноста и дали да не е станало под влияние на медовината. По каменистото крайбрежие и островите не е било лесно и рентабилно копането на изби .

Но да не гадаеме,някой дали знае нещо по въпроса за античната технология на винопроизводството и по точно от кога възниква практиката виното да се слага в изби. Тези на запад сигурно ще кажат че те така си приготвят сирената и те са му откриватели на този способ,евентуално при установяване ,че не е антична практика. само че Мелник си стои с името .

Което не е Кътина,от изкъртени,къртени ровинки и долове(и ровини и долове си ги има в английския със същото звучене и значение)

creta /lat/:тебешир,вид глина,мека скала (крт,кърт,кртя къртина,кътина)

За Враня,Врана,Бран.

Ами то и за Варна май излиза от него. Какво казва Теофан,че варна била близо до Одесос. Там детое станала битка,Брана,Врана, е сранало с характерното обръщане дна два звука ВАРна (В РА на).

За Маврос -Марс ,което означавало било означавало черен.

Claudii Claudiani (Клавдий Клавдиан) в „Поеми” в 1. ІІІ, 305-341 :

"Mavors, nubifero seu tu procumbis in Haemo

seu te cana gelu Rhodope seu remige Medo

sollicitatus Athos seu caligantia nigris

ilicibus Pangaea tenent, accingere mecum

et Thracas defendere tuos."

Claudii Claudiani (Клавдий Клавдиан) в „Поеми” в 1. ІІІ, 305-341 :

„Марсе, било че ти лежиш на облаконосният Хемус

или пребиваваш на побелялата от студ Родопа,

или на обезпокоеният от мидиеца Атон,

или на потъмнелият от черни дъбове Пангей,

въоръжи се заедно с мен и защити своите траки….”

И тук характерното обръщане Мавор.Мавро,(врана,варна)Марс и Маврос значело черен когато бил предводител на сермесианци и българи още преди да има България Ха,ха,ха.Реминесенция

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Съвсем накратко някои коментари по неща, дето чак мене ме скандализират. :)

Натан: "Много славянски думи и нищо българско "

!!!! Без думи /нито славянски, нито български.../.

Натан: "Разчел е някой "руски" преписвач Л за Д и ето ти вместо Мел става Мед."

Е, стига де. Не казвай само, моля ти се, че думата "мед" се появява след писмеността и преписвачите и е техен продукт.

Натан: "Името Меленик и на етруския цар Мелкус(първия и на етруски и на пеласги)идва от начина на приготвяне на Вино ,меленето на грозде е част от тази технология .И прочутото мелнишко вино,любимото на Чърчил се е мелело с боси нозе."

Чакай сега - от предишния ти пост разбрах, че Мелкус е дал името на Мелник. Сега ново дваЕсе. Мелник, че и Мелкус, идвали от "мелене с нозе на грозде." Последно?

Натан: "Но да не гадаеме,някой дали знае нещо по въпроса за античната технология на винопроизводството и по точно от кога възниква практиката виното да се слага в изби."

Полезно ще е наистина подобен вид гадаене да се сведе до минимум, защото логическите връзки стават страшни понякога.

Натан: "За Враня,Врана,Бран. Ами то и за Варна май излиза от него. Какво казва Теофан,че варна била близо до Одесос. Там детое станала битка,Брана,Врана, е сранало с характерното обръщане дна два звука ВАРна (В РА на)."

Отново, дори и аз зная, че Варна далеч не е единствено селище, около което е имало битки...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Преди време слушах едни твърдения (разбира се неподкрепени с никакви доказателства) според които двете села до Панагюрище с. Баня и с. Бъта всъщност носели едно и също име, едното било славянското (баня), а друго прабългарското (бъта), но със същото значение. Имате ли повече информация за това?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Съвсем накратко някои коментари по неща, дето чак мене ме скандализират. :)

Натан: "Много славянски думи и нищо българско "

!!!! Без думи /нито славянски, нито български.../.

Натан: "Разчел е някой "руски" преписвач Л за Д и ето ти вместо Мел става Мед."

Е, стига де. Не казвай само, моля ти се, че думата "мед" се появява след писмеността и преписвачите и е техен продукт.

Натан: "Името Меленик и на етруския цар Мелкус(първия и на етруски и на пеласги)идва от начина на приготвяне на Вино ,меленето на грозде е част от тази технология .И прочутото мелнишко вино,любимото на Чърчил се е мелело с боси нозе."

Чакай сега - от предишния ти пост разбрах, че Мелкус е дал името на Мелник. Сега ново дваЕсе. Мелник, че и Мелкус, идвали от "мелене с нозе на грозде." Последно?

Натан: "Но да не гадаеме,някой дали знае нещо по въпроса за античната технология на винопроизводството и по точно от кога възниква практиката виното да се слага в изби."

Полезно ще е наистина подобен вид гадаене да се сведе до минимум, защото логическите връзки стават страшни понякога.

Натан: "За Враня,Врана,Бран. Ами то и за Варна май излиза от него. Какво казва Теофан,че варна била близо до Одесос. Там детое станала битка,Брана,Врана, е сранало с характерното обръщане дна два звука ВАРна (В РА на)."

Отново, дори и аз зная, че Варна далеч не е единствено селище, около което е имало битки...

Ами че то гадаене сведено до минимум. Обясни се за технологията на медовината, и как приготвяна като е изравяна изба в меките скали . И че мел е мед .Ти какво се правиш че не го виждаш и ми говориш за виното и евентуално дали е заимствало технология от меловината или не.

Същите разсъждения прилагаш и за Врана,Варна ,не било единственото селище дето имало Бран. Поне така да го беше написал,Бран,а не битка, ако искаш да го свържеш с моето обяснение ,а не да си пишеш битка и да откриваш течащата вода къде имало битки . Какво е Бран -бой,сражение. А какво е бран кон -кон за бран,за сражение,особена категория кон. Хайде да не се разпсостираме как се е избирал кон за бран при Рим или какво е отношението към тези коне у българите

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Преди време слушах едни твърдения (разбира се неподкрепени с никакви доказателства) според които двете села до Панагюрище с. Баня и с. Бъта всъщност носели едно и също име, едното било славянското (баня), а друго прабългарското (бъта), но със същото значение. Имате ли повече информация за това?

Още една любопитна "славянска" дума баня. На латински е balnei, или същото и при положение,че славяните не знам кога си дошли то това не може да е славянска дума или славяните не са славяни .Или и двете ,което е най-правилното.

Само че на латински има и други думи за баня. Или тази "славянска" дума е поредната обявена за латинска от съвременните речници,защото "латинския" се бил вулгаризирал и умрял и сега каквото си искат пишат за него.

А пък прабългарското е бъта.

Нещо подобно на мел -мед.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мен ми е интересен общият етруско-пеласгийски цар. Опитвам се да си представя вейентско-пилоската двойна монархия :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много славянски думи и нищо българско

Без коментар.

И в латинския и българскип креда си е креда,за славянския преди да има славяни не е сигурно.

creta /lat/:тебешир,вид глина,мека скала

Най-лесното обяснение: българската дума е заета от латински??

Само че пак в т.нар. "латински" ,мел -значи мед ,дето медунито(медведите) го ядат.

Разчел е някой "руски" преписвач Л за Д и ето ти вместо Мел става Мед. Л и Д имат еднакво "предкирилско" изписване на "влашките" монети ( на Радуйл и др.) и на СкитоИндийските,на криптограмата от Плиска го виждаме това Л.

Очевидно "руски" преписвач носи основната вина за формата с Д (madhu-) в староиндийската Ригведа.

Името Меленик и на етруския цар Мелкус(първия и на етруски и на пеласги)идва от начина на приготвяне на Вино ,меленето на грозде е част от тази технология .И прочутото мелнишко вино,любимото на Чърчил се е мелело с боси нозе.

Т.нар. "славяни" са приготвяли една напитка медовина,от мед,чиято технология показва,че даже не е правена от баща за син ,а от д[щдо за внук. Съдовете са заривани под земята и са оставяни за 30(тридесет) години с цел ферментацията на напитката.Какво намираме край Меленик,меки скали позволяващи това вкопаване и заравяне на заготовката за медовина.

Любопитно ми е да разбера дали и медовината се гази/мели с боси нозе, както си я е правил етруско-пеласгийския цар Мелкус.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Впрочем, медовина не се прави така, разбира се :) Който е пил медовина и полско медено вино (което лично аз предпочитам), знае какво имам предвид. Далеч по-просто е.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И аз си мислех същото, Глишев.

А сега един въпрос по темата: Някой знае ли нещо за имената на градовете Пирдоп или Шабла?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Любопитно е че има Горна Мелна и Долна Мелна в Трънско. Там пък езика си един и същ от преди цар Мелкус.

Същия като около Мелник или в Западна Стара Планина(Зап България и отвъд) до Дунав и Софийско. Няма Ъ. Път е Пат. Няма Ф. Файтон е Пайтон.Орати е говори. И т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В Трън и цяло Знеполе има "ъ". Има го името на града, да речем. Според един местен виц, на трънски има три думи за "муха": муъц, муа и муенце. Има "пиъц" за площада в Трън. Отсреща в Босилеград също имат "ъ", а са доста близки с трънчаните. И те така :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Шабла ми мяза на румънско.

Има ли много цигани катунари тъдява? Питам предвид обстотелството, че италианските роми (по-късните "румънци") се появяват на Балканите едва през 15 век.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И на мен ми се струва, че Шабла има латински произход, но единствената близка латинска дума, която ми идва на ума е sabulum "едър пясък". Но тази дума е характерна за западните романски езици (итал. sabbia, фр. sable), докато в румънски се употребяват други думи за пясък (arina < лат. harena "пясък, арена", nisip < насип).

За Пирдоп има ли някакви предположения?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
  • Потребители

И на мен ми се струва, че Шабла има латински произход, но единствената близка латинска дума, която ми идва на ума е sabulum "едър пясък". Но тази дума е характерна за западните романски езици (итал. sabbia, фр. sable), докато в румънски се употребяват други думи за пясък (arina < лат. harena "пясък, арена", nisip < насип).

За Пирдоп има ли някакви предположения?

На мен пък Шабла ми мяза на турско име.

Пирдоп според Д. Дечев и Г. Кацаров е с тракийски произход, от Purd- (с дълго -u-, което е дало -ы-) и -apa/-opa.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

На мен пък Шабла ми мяза на турско име.

Правилно. "Абла" на турски означава кака. Въпросът е откъде се е взело Ш-ъто? Нещо като, "Шъ ти шитна каката! :w00t:

Етимологията е в стил "Бешевлиев". Нещо като Звиница - Свинчо - Севинч - севмек, дюнмек, дюшек, ибрик....... :crazy_pilot:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Според едно от преданията до фара било имението на някоя си Айше Абла (леля Айше). Чума изгонила неговите обитатели и се преместили някъде около Шабла. Дали на новото място пак същото име, но отпаднала първата сричка? Според друга версия името произлиза от многото лапад в района, чиито листа приличали на саби (сабли). Трети пък говорят за прабългарски произход. Чувашката дума "шабъла" значела "черпак."

Тази информация взех от "Книга за България" на изд. "Хермес.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много интересна е и етимологията на град Балчик : една версия - за първи път през 14. век, кръстен на първият владетел на Добруджанското княжество Балик, друга версия - в основата му е думата "бал", означаваща "кал", "тиня".

Източник: "Книга за България", изд. "Хермес"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност има и турска дума şabla, която означава "киселец". Аз си мислех по-скоро за пясък заради морето. Легендата за Айше абла силно бие на народна етимология. Явно градът е наречен на растение.

Колкото до Пирдоп - да не би да се бърка с Бурдапа, което е локализирано в района на с. Саладиново, Пазарджишко (в книгата "Езикът на траките"). Според мен името (ако е наистина тракийско), би следвало да се дели на Pūr-dapa-, защото вторият елемент се среща и в местните имена Zal-dapa, Bur-dapa. Освен това си мисля, че в тракийската ономастика май се прекалява с окончанията -apa/-opa.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Колкото до Пирдоп - да не би да се бърка с Бурдапа, което е локализирано в района на с. Саладиново, Пазарджишко (в книгата "Езикът на траките"). Според мен името (ако е наистина тракийско), би следвало да се дели на Pūr-dapa-, защото вторият елемент се среща и в местните имена Zal-dapa, Bur-dapa. Освен това си мисля, че в тракийската ономастика май се прекалява с окончанията -apa/-opa.

Нали не смяташ, че Дечев и Кацаров не са били запознати с местоположението на Бурдапа при с. Саладиново (днес Огняново)?

За разделянето са възможни и двете - Пурд- го има например в името на пътната станция Пурде; също и за Бурдапа, доколкото и бур-, и бурд- са познати като съставки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Глишев пише че на трънски пиаца значело площад. Да би за Торино да пише?

Видях дума от Западна Стара планина,желька. Това около Мелник значи костенурка,а това е средиземноморски дзвер и в Стара планина го няма и винаги съм се чудел за тази желЬка.С това ЛЬ като в италианския.Дето ако те накарат да кажеш фамилия тяхна наприемр фрисульо ще разберат местен ли си или чужденец.

И много други думи,много характерни от Мелнишкия край се оказаха налични и в този т.нар. турлашки от Зап. Стара планина. Това дз също е характерно за средиземноморските дзверове,римляните.Та този турлашки говор няма Ъ.Ф е П и т.н. Автентичен латински.

Заключението ми е на база на т.нар. турлашки говор,който е наличен и се припокрива с шопския или с още по общия западен говор.Някъде от с. Костенец и Белово ,на запад до долина на Българска Морава,на юг до Скопие ,Мелнишко на север до Видин.Река Българска Морава му е по средата .Там им викат бугараши.

http://juznapruga.blogspot.com/2008_06_01_archive.html

На практика турците са нямали достъп до тези хора въобще.Тези в Зап. Стара планина.От тука са и Балша и Балик и въстанието на Фружин ,и Рдик войвода и другите герои на Иванко Тертер останали винаги свободни и непокорени.

Да не говорим че има топоним в планината Понор един връх Лупова глава. Там вълците били заставали да оглеждат за плячка.От лупус ще да е и влк с това обръщане и изменяне ,точно толкова характерно за този език ,както и разбирам и за сардинския.

За медовината-даденото от мен описание за изготвянето на медовината с този 30 г цикъл си е антично от източник и няма нищо какво се пие днес или как мислим днес.

За Враниа ,Врана,Враня и свързаните селища.Срещнах нещо много интересно,изписаното на латински Ураниа.

Ето така V R A N I A . В р а н и а .

От IA Слунските братя измислили за чехите Я, а от IO направили Ю-то. За целта и в двата случая се слага напречна чертица от античните латински майстори. Но братята са го измислили вече за славяните ,т.е. е друго ,а не антично изобретение.

Или в тези населени места може да е имало култ ,светилище,тя да е покровителката.

V R A N I A . В р а н и а .

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...