Август или Цезар

[plamen_starbov]

Много хора често срещам да казват нещо от типа на "римския император Юлий Цезар". Според мен това не е вярно, защото Цезар е просто пожизнен консул. Вярно, той има много голяма власт, близка до императорската, но все пак това не е гаранция. Това е мое виждане по въпроса, но какво мислите по въпроса.

[Стоедин]

Е, той и Август не е император де юре Аз залагам на Тиберий, но нека Аеций си каже тежката дума. Може би дори след династията на Флавиите трябва да го търсим първия император?

[Warlord]

Аз съм за Цезар - отчасти по симпатии , отчасти по заслуги и отчасти поради това, че не отдавам особено внимание на официално-церемониалната част с коронясването за император. С други думи след победата при Мунда, фактическото положение е такова - Цезар е пожизнен диктатор (Dictator perpetuus) и реално император, консул за 10 години, главнокомандващ въоръжените сили, Pontifex Maximus и носител на трибунската власт.

[Last roman]

Гай Юлий Цезар е пожизнен диктатор. Гай Юлий Цезар Октавиан /Август/ е 'пръв сред равни', 'баща на отечеството'.... и една от титлите му е 'император', което означава главнокомандващ войските. Следващите римски владетели възприемат имената Цезар и Август /за да гарантират приемствеността на монархията/, с които се наричат официално и които постепенно се превръщат от наследствени в титли. Сред народа пък са се именували като 'принцепси'.

Оформянето на император като титла, характеризираща римския владетел става към 2-3 век.

Ето няколко линка /макар че с тях поставям акцент върху самата титла, а не върху първия й носител/:

http://www.heraldica.org/topics/royalty/emperor.htm

http://www.romanity.org/htm/fox.01.en.what...yzantine.01.htm

[Стоедин]

Гай Юлий Цезар е пожизнен диктатор. Гай Юлий Цезар Октавиан /Август/ е 'пръв сред равни', 'баща на отечеството'.... и една от титлите му е 'император', което означава главнокомандващ войските. Следващите римски владетели възприемат имената Цезар и Август /за да гарантират приемствеността на монархията/, с които се наричат официално и които постепенно се превръщат от наследствени в титли. Сред народа пък са се именували като 'принцепси'.

Оформянето на император като титла, характеризираща римския владетел става към 2-3 век.

Ето няколко линка /макар че с тях поставям акцент върху самата титла, а не върху първия й носител/:

http://www.heraldica.org/topics/royalty/emperor.htm

http://www.romanity.org/htm/fox.01.en.what...yzantine.01.htm

Бърз и точен както винаги

[Last roman]

Ще раздуя малко за значението на титлата император: това първоначално е победоносен пълководец, на който благодарните войски давали върховната власт /империум/, след особено успешен поход. Разбира се империум притежавали и цивилните длъжности - напр. консулите - военна, съдебна и административна власт. Оттам и римските владетели, които след залеза на Републиката командвали всички налични армии и институции, носели тази титла, тъй като фактически се явявали върховни главнокомандващи.

[Warlord]

Е добре де Цезар си отговаря на всичките тези условия. Няма го само церемониалния акт по коронясването, нали Марк Антоний му предлага златния царски венец, но той го отказва.

[Last roman]

Именно. Цезар, а и Август предпочитали да запазят външно републиканската форма на управление, но де факто съсредоточили властта в свои ръце. Официално римската държава продължавала да се именува S.P.Q.R., но Сенатът, трибуните и пр. институции били само послушни изпълнители на волята на владетеля. Въпреки това, за да бъде признат един претендент за престола, той е трябвало да получи официално одобрението на Сената, който му дарявал всички длъжности и титли на предхождащия го принцепс. Така единството и съгласуваността на държавата били гарантирани, с което се избягвала появата на узурпатори. По-късно, с разрива между армията и Сената, между провинциите и Италия, започват времена на нестабилност, граждански войни и упадък на авторитета на императорите.

Затова за истинска римска монархия можем да говорим вече по времето на Диоклециан и установеният от него доминат.

[T.Jonchev]

Тази материя е разтеглива. Под "първи император" в темата се подразбира "владетел", "монарх" - а нито Цезар, нито Август, нито близките им приемници са били владетели официално. В този смисъл (de iure) първият е Диоклециан. De facto обаче пръв е Цезар. Без него Август би бил невъзможен.

[Galahad]

Ами процесът в Рим е плавен, тъй че е трудно да се сложи ясната граница. Цезар поставя основите на монархията в Рим. При монархията обаче най-съществения белег е наследствеността на властта. Вярно, че и Август, подобно на Тиберий е само осиновен син. Обаче на Овгуст все пак се налага пак да прави триумвирати, да воюва за да поеме юздите на империята. Докато Тиберий просто наследява империята заедно с останалото лично имущество на Август. Самата принципална монархия си е една квазирепублика (почти-република) каквито бяха СССР или България в периода 1944-1989г. В смисъл, че има някои републикански държавни органи, но и един баща на отечеството, който може дори да не заема държавен пост, а просто да е неформален лидер на държавата (напр. да е Генерален секретар на Партията с голяма буква).

Зомициан пък от принцепс става доминус, но същевременно оставя друг съществен белег на републиката - колегиалността. При него се въвеждат двама августи и двама кесари, което малко напомня на двамата консули или диктатора и началника на конницата от времето на Републиката.

С едно изречение - в крайна сметка аз сложих Цезар в списъка с римските императори. Практически ще ни е моного трудно да намерим 100% император във времето до падането на Рим, който максимално да покрива всичките ни изисквания познати ни от времето на средновековните им колеги - да е автократор, да не се съобразява с остатъчните републикански органи и да владее прилично голяма територия.

Иначе империума и доминиума са властта на държавата над хората и територията. Консулите също имали империума, но военачалниците извън стените на Рим се ползвали с по-широки правомощия по отношение на римските граждани в армията им в сравнение с това, което можели да правят в самия град.

[RIZAR]

Мисля ,че до поемането на властт от илирийските императори, които са предавали наследствено имперското управление, минитиливия сенат е бил инстанцията, която е утвърдждавала новия император никога по наследствен принцип ...

[Last roman]

Мисля ,че до поемането на властт от илирийските императори, които са предавали наследствено имперското управление, минитиливия сенат е бил инстанцията, която е утвърдждавала новия император никога по наследствен принцип ...

Щях да се учудя, ако не беше се появил с прословутите си 'илирийци', които са били римски граждани по самосъзнание и дух.

[RIZAR]

Затова не щат и да видят Рим , през целия си живот ...

[Last roman]

Просто повечето от тях нямат възможността да доживеят да го видят. Но да не разводняваме темата с безсмислени дискусии.

[RIZAR]

Няма повече. Апропо, приемаш ли, че от тях се извежда генеалогичното предаване на властта в Рим ???

[Last roman]

Приемам, че те възстановяват и укрепват императорската власт, с което се явяват истински радетели и продължители на съществуването на Римската държавност.

[grafrufles]

Цезар е "пожизнен" диктатор и, въпреки че е имал същите правомощия той е отказал титлата император, която Сената му предлага. Октавиан Август е първия император според мен. Той запазва Сената и му предаваобикновените провинции, докато запазва за себе си тези подложени на нашествия. Така по този хитър начин успя да задържи войската у себе си. Той има три титли - Император, Цезар и Август (избранник на боговете).

[glishev]

И Цезар, и Август са си императори, а императори е имало и преди тях. Романа може да ви обясни, че "император" е титлата на временния главнокомандуващ в конкретна война. По едно и също време може да има няколко императори. А Клавдий, примерно, става "император" май едва след кампанията си в Британия, а не при възцаряването си.

Титлата предложена на Цезар е "rex", тоест "цар" (в ежедневна употреба, не етимологически). Той се отказва от нея, но пак загива - донякъде и защото държи на военния характер на властта си. Ако не бъркам, той няколко години подред е "консул без колега" и диктатор, което просто побърква сенаторите. Август си подлага много по-добре - той съчетава легално всички водещи магистратури (висшите републикански длъжности), не си присвоява еднолично консулство и става "принцепс", тоест председател на Сената. Оттам нататък "принцепс" е официалната титла на римския държавен глава, "император" се налага бавно и също така бавно става запазена марка на монарха, а често и неформално се употребяват обръщенията "Цезарю" и "Августе", които са и прозвища, и част от фамилното име в Юлиево-Клавдиевата династия.

"Стопроцентови" императори ще намерим след т. нар. доминатна реформа на Диоклециан - монархът спира да претендира, че е републикански магистрат, започват да се обръщат към него с "господарю" и "Ваше Величие" (Mansuetudo vestra), Сенатът окончателно си губиадминистративните функции, а донакъде и законодателните.

[Last roman]

2000 години от смъртта на император Август:

На 19 август 14 г. в Нола, Кампания, умира римският император Октавиан и то така, както винаги е мечтал - „добра смърт”, бързо и без телесни страдания. До самата си кончина се намира в съзнание. Склопва очи на 76-годишна възраст, което за онова време това е нещо трудно постижимо – болести, рани и заговори са ги изпращали в небитието далеч по-рано.

В деня преди смъртта си Октавиан продължително разговаря на четири очи със своя наследник Тиберий, който спешно е извикан при умиращия император. После се прощава с приятелите си и ги пита дали, според тяхното мнение, добре е изиграл комедията на живота. Завършва разговора с гръцки стих, с който обикновено актьорите изричат последно на сцената: „Ако ние сме играли прекрасно, наградете ни с овации и ни изпратете с веселба.” След това се интересува за здравето на своята внучка, дъщеря на Друза, която е болна.

И ето че при него остава само съпругата му. Събирайки последни сили, той изрича със сълзи на целуващата го жена: „Ливия, живей и помни как живяхме заедно. Бъди здрава ... прощавай.”

Произход

Октавиан Август е роден на 23 септември 63 г. пр.н.е. в Рим. Той е римски политик и основател на Римската империя. Пълната му титла към момента на смъртта му е Imperator Caesar Divi filius Augustus, Pontifex Maximus, Consul XIII, Imperator XXI, Tribuniciae potestatis XXXVII, Pater Patriae (Император, син на Божествения Цезар, Август, Велик Понтифик, Консул 13 пъти, Император 21 пъти, натоварен с власт на народен трибун 37 пъти, Баща на Отечеството).

Бащата на Октавиан, Гай Октавий, произхожда от богат плебейски род, принадлежащ към съсловието на конниците. Баща му е командвал войските при разбиване войските на Спартак. Майка му Атия е внучка на Юлий Цезар. Получава перфектно образование. Израства в обстановка на постоянна борба за власт. Цезар го осиновява.

Пътят към властта

След убийството на Цезар едва 20-годишен става враг на Марк Антоний, който завзема властта. Съумява с интриги в Сената Антоний да бъде обявен за враг на отечеството и го разбива в битката при Мутине, връща се в Рим и иска триумф.

Сенатът отказва на Октавиан да го направи консул поради младостта му, но той влиза в преговори с Марк Антоний и с Марк Лепид за съюз против Сената и те сформират триумвират. Успява да стане консул. Длъжността му е нужна, за да възбуди съдебен процес против убийците на Цезар – осъдени са задочно на смърт.

Триумвиратът унищожава 300 сенатори и 2000 конници. Октавиан не се поддава ни на увещания, ни на подкупи, а на молещите пощада безжалостно заявява: „Ти трябва да умреш!”

Идва ред на физическите убийци на Цезар – Касий и Брут. Войските им са разбити и те се самоубиват. Тогава след взаимни интриги триумвиратът се разпада.

Антоний бяга в Египет и се жени за Клеопатра. Октавиан лично предвожда армията против него, но край Александрия войските на Антоний преминават към Октавиан.

Връщайки се от Египет, Октавиан си организира триумф. На 13.1.27 г. пр.н.е. той снема от себе си пълномощията пред сената и обявява реставрацията на Републиката, но си оставя командването на 75 легиона и титлата император.

Октавиан установява принципата като форма на управление – самодържавната власт на императора се основава на контрола над армията и преторианската гвардия. Той старателно избягва одиозни длъжности като цар и диктатор.

Титли

През следващите 27 г. (до н.е.) Август придобива:

• Власт на трибун, правеща особата му неприкосновена;

• Проконсулска власт – гражданска и военна - над императорските провинции;

• Върховна власт imperium maius;

• Длъжност на върховен понтифик;

• През 29 г. пр.н.е. съвместно с Агрипа заема длъжността цензор, позволяваща му да прочисти сената;

• Титлата принцепс (първи в списъка на сенаторите) му дава право първи да изказва мнението си;

• Званието Баща на Отечеството (Pater Patriae) теоретически прави отцеубиец всеки посегнал на императора;

• Тилата „император” в качеството на лично име не дава нови пълномощия, но като почест е толкова високо, че впоследствие някои императори са се отказвали от нея;

• Cognomen „Цезар” вместо бившето родово име Юлий като едно от главните титли на императора го прави наследник на престола;

• Новата дума „Август” – възвеличен и свещен - е най-главната императорска титла.

Управление

Републиканските изборни органи и тяхната дейност се контролират от принцепса. Реалната власт е съсредоточена в ръцете на императорския бюрократичен апарат, чийто щат непрекъснато расте.

Външнополитическата дейност на Август е насочена към укрепване могъществото на Рим, белязана е както от сполуки, така и от поражения. При него Испания е окончателно покорена. Пиринейският полуостров и Галия здраво влизат в системата на римските провинции. Достигнати са бреговете на Елба, подчинени са западните германски племена. Провежданата политика в провинциите способства за създаване на прослойка в населението, заинтересована от запазване на римското господство.

Най-голямята несполука на Август е през 9 г.н.е., когато 3 римски лег5иона под командването на Публий Квинтилий Вар за разбити от германците при внезапно нападение в Тевтобурската гора. Мощно въстание в Панония (6-9 г.н.е.) отказва Август от други походи.

Във вътрешната си политика Август е предпазлив. Като тънък дипломат той разбира, че римляните са изморени от гражданската война, затова цялата му дейност преминава под лозунга за възстановяване на мира и стария ред (Pax Romana).

За политиката на Август е характерно лавирането между различните социални групи. Запазвайки престижа на сената, императора обновява съства му и намалява политическата му роля.

По отношение на плебса императорът се придържа към политиката на „хляб и зрелища”. Опора на императорската власт е армията, като е подложена на мащабна реформа. Броят на легионите е съкратен до 27. Срокът на служба на редовия легионер е ограничен на 16 г., за преторианците е 12 г.

По време на неговото управление са построени големи обществени бани и библиотека. Подобреното финансово състояние на империята позволява да се поддържа постоянно платена войска, в Рим да бъде създадена пожарна служба и полиция, да се подобри снябдяването със зърно, да се строят водопроводи, пътища, храмове и училища.

Август се заобикаля с умни помощници и съветници. Тяхното влияние обяснява разцвета на римската литература и изкуство.

В семейния живот обаче на Октавиан Август не му провървява: много огорчения му причинява разпътният начин на живот на дъщеря му Юлия от първия му брак със Скребония. Той обаче няма синове. За наследник остава Тиберий Клавдий Нерон – син на Ливия от предишния й брак, когото Октавиан осиновява.

Управлението на Август залага основите на държавна организация в продължение на почти 1500 г. до падането на Константинопол през 1453 г.

Най-забележимата следа, оставена от Октавиан до наши дни, това е названието на 8-ия месец от годината – август.

Редактирано Август 19, 2014 от Last roman

[T.Jonchev]

Чудесна анотация!

[Last roman]

Не е моя, но е напълно изчерпателна.

[СтелаАтанасова]

Здравейте! Може ли някой да ми обясни каква е разликата между титлите цезар и август? Какво значи ... управлявал като цезар, после управлявал като август? Предварително благодаря!

[Last roman]

В Късния Рим, след реформата на Диоклециан и създаването на Тетрархията, с титлата август се именуват двамата императори, управляващи двете половини на империята. Те си избират 'помощници', които се именуват цезари. Един вид младши управители. След като константин обединява империята, титлата цезар се запазва за наследниците му. Така и почва традицията младшият наследник и бъдещ монарх да е с титла цезар, а легитимният владетел - август.

[СтелаАтанасова]

Last roman много благодаря за отговора! Бихте ли споделил някой малко известен факт за цар Калоян? Опитвам се да помогна на дъщеря ми (10-ти клас) с информация за проекта по история. Отново благодаря!

[Thorn]

Когато е превзел Варна заровил пленниците от гарнизона и населението живи в крепостния ров.

 

  Никита Хониат: „Без да се уплаши от светостта на деня (било Великден) и без да се засрами от името Христово, което той (т.е. цар Калоян) произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Така мястото стана общ гроб. След като разруши крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помени.“