Отиди на
Форум "Наука"

колективизъм - индивидуализъм


Recommended Posts

  • Потребител

Индивидуализъм – колективизъм

Мисля, че е настъпил моментът да поговорим по същество за една от фундаменталните черти на културата, а именно индивидуализъм-колективизъм като културно измерение. По въпросът за методологията на изследванията може да се консултира темата “методология на междукултурните изследвания”.

Индивидуализъм-колективизъм: научнообосновани изследвания

Първото широкомащабно изследване, което документира културни различия между Запада и останалите общества в света, е реализирано през 70-те години от Хофстеде. Той постулира, че е открил културно измерение, наречено индивидуализъм-колективизъм. Най-индивидуалистични култури в изследванията му са САЩ, последвани от повечето англоговорящи страни, Холандия, немскогоорящите страни и скандинавските култури. Единствените негермански държави, които се намират високо в класацията на Хофстеде по индивидуализъм, са Франция, Белгия и Италия (въпреки, че извадката на Хофстеде се отнася само за северната част). Финландия също е напред по индивидуализъм. Единствената богата държава, която е назад в класацията по индивидуализъм, е Япония. Най-ниски коефициенти имат някои от най-бедните държави по света – тези в Централна Америка, Африка, южна и югоизточна Азия.

Хофстеде (2001) признава за съществуването на сплотени колективи от хора в колективистичните култури, и тяхното цялостно или частично отсъствие в индивидуалистичните, както и произтичащия от това универсализъм на западните общества и незападният ексклусионизъм, но не използва тези термини и не се фокусира върху наистина важните корелантни феномени, свързани с това. Класациите на Хофстеде по индивидуализъм и колективизъм са предсавени в редица публикации. Всъщност, само малка част от най-важните културни различия между Запада и остатъка от света биха могли да се изведат директно от неговите разработки, базирани на проучвания в клоновете на IBM в 75 държави по света. Всъщност, самите индекси по това културно измерение нямат нищо общо с формирането на сплотени колективи от хора.

Едно от основните различия, които личат от изследванията на Хофстеде в IBM, разкриват че служителите на компанията в богатите страни ценят свободното време повече от тези в бедните. Хофстеде открива, че хората в бедните държави желаят да имат по-добри условия на труд (каквите често нямат). Трудно е да разберем, как точно тези открития илюстрират индивидуализма или колективизма. Бонд отбелязва: “как тези различия в нагласите спрямо работата разкриват колективистични ценности, остава мистерия за мнозина”. Подобни опасения за валидността на индивидуализма като културно измерение на Хофстеде изразяват и Heine, Lehman, Peng и Greenholtz (2002). Всъщност, връзка има, и Хофстеде е прав в заключенията си, прост е пропуснал да ги обясни.

Project Globe изследва нагласите и мненията на 17 000 средни мениджъри в 62 страни от всички континенти. Те идентифицират културно измерение, наречено “societal in-group collectivism”, което се дефинира като “степента, в която индивидите засвидетелстват гордост, лоялност и взаимозависимост от техните семейства”. В класацията на Globe западните държави формират напълно отделен и ясно изразен клъстър. Първите 10 колективистични държави, в които съществуват сплотени семейства и in-groups, са Филипините, Грузия, Иран, Индия, Турция, Мароко, Замбия, Еквадор, китай и Кувейт. Последните 10 страни са Дания, Швеция, нова зеландия, Холандия, Швейцария, Германия, Финландия, Англия, Австралия, САЩ и Канада.

Тук важно е да се подчертае, че културното измерения, формулирано от Project Globe въз основа на представителна извадка, корелира силно негативно с индивидуализмът на Хофстеде ( - 0.81** Spearman с 48 съвпадения). Каквото и да са измерили двете изследвания, те със сигурност са засекли набор от културни особености, които чертаят ясна граница между Запада и остатъка от света. Двете изследвания посочва степента, в която едно общество се е повлияло от Запада и неговите ценности.

Въз основа на факторен анализ, проведен от World Values Survey, R. Inglehart извежда културно измерение, наречено “survival versus self-expression values”, при което self-expression носи позитивния знак на измерението. То посочва контраст между богатите западни страни и бедните, докато тези със средни стойности на БВП са в средата на класацията. Изследването е интресно, защото показва как бедността е свързана с материална ориентация – например логическото желание да спечелиш или да имаш повече пари – и дискриминационни практики спрямо хора, които не са от нашия кръг. В богатите западни държави има силен фокус върху качестовто на живот и дискриминационните практики са силно редуцирани.

Измерението на Inglehart корелира силно с това на Project Globe (-0.82** и 46 съвпадения), както и с индивидуализма на Хофстеде (0.79** и 48 съвпадения).

Какво означава всичко това, кои са корелантите на измерението, неговата логика и произход, ще опиша във втората част на темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Индивидуализъм – колективизъм

Мисля, че е настъпил моментът да поговорим по същество за една от фундаменталните черти на културата, а именно индивидуализъм-колективизъм като културно измерение. По въпросът за методологията на изследванията може да се консултира темата “методология на междукултурните изследвания”.

Индивидуализъм-колективизъм: научнообосновани изследвания

Първото широкомащабно изследване, което документира културни различия между Запада и останалите общества в света, е реализирано през 70-те години от Хофстеде. Той постулира, че е открил културно измерение, наречено индивидуализъм-колективизъм. Най-индивидуалистични култури в изследванията му са САЩ, последвани от повечето англоговорящи страни, Холандия, немскогоорящите страни и скандинавските култури. Единствените негермански държави, които се намират високо в класацията на Хофстеде по индивидуализъм, са Франция, Белгия и Италия (въпреки, че извадката на Хофстеде се отнася само за северната част). Финландия също е напред по индивидуализъм. Единствената богата държава, която е назад в класацията по индивидуализъм, е Япония. Най-ниски коефициенти имат някои от най-бедните държави по света – тези в Централна Америка, Африка, южна и югоизточна Азия.

Хофстеде (2001) признава за съществуването на сплотени колективи от хора в колективистичните култури, и тяхното цялостно или частично отсъствие в индивидуалистичните, както и произтичащия от това универсализъм на западните общества и незападният ексклусионизъм, но не използва тези термини и не се фокусира върху наистина важните корелантни феномени, свързани с това. Класациите на Хофстеде по индивидуализъм и колективизъм са предсавени в редица публикации. Всъщност, само малка част от най-важните културни различия между Запада и остатъка от света биха могли да се изведат директно от неговите разработки, базирани на проучвания в клоновете на IBM в 75 държави по света. Всъщност, самите индекси по това културно измерение нямат нищо общо с формирането на сплотени колективи от хора.

Едно от основните различия, които личат от изследванията на Хофстеде в IBM, разкриват че служителите на компанията в богатите страни ценят свободното време повече от тези в бедните. Хофстеде открива, че хората в бедните държави желаят да имат по-добри условия на труд (каквите често нямат). Трудно е да разберем, как точно тези открития илюстрират индивидуализма или колективизма. Бонд отбелязва: “как тези различия в нагласите спрямо работата разкриват колективистични ценности, остава мистерия за мнозина”. Подобни опасения за валидността на индивидуализма като културно измерение на Хофстеде изразяват и Heine, Lehman, Peng и Greenholtz (2002). Всъщност, връзка има, и Хофстеде е прав в заключенията си, прост е пропуснал да ги обясни.

Project Globe изследва нагласите и мненията на 17 000 средни мениджъри в 62 страни от всички континенти. Те идентифицират културно измерение, наречено “societal in-group collectivism”, което се дефинира като “степента, в която индивидите засвидетелстват гордост, лоялност и взаимозависимост от техните семейства”. В класацията на Globe западните държави формират напълно отделен и ясно изразен клъстър. Първите 10 колективистични държави, в които съществуват сплотени семейства и in-groups, са Филипините, Грузия, Иран, Индия, Турция, Мароко, Замбия, Еквадор, китай и Кувейт. Последните 10 страни са Дания, Швеция, нова зеландия, Холандия, Швейцария, Германия, Финландия, Англия, Австралия, САЩ и Канада.

Тук важно е да се подчертае, че културното измерения, формулирано от Project Globe въз основа на представителна извадка, корелира силно негативно с индивидуализмът на Хофстеде ( - 0.81** Spearman с 48 съвпадения). Каквото и да са измерили двете изследвания, те със сигурност са засекли набор от културни особености, които чертаят ясна граница между Запада и остатъка от света. Двете изследвания посочва степента, в която едно общество се е повлияло от Запада и неговите ценности.

Въз основа на факторен анализ, проведен от World Values Survey, R. Inglehart извежда културно измерение, наречено “survival versus self-expression values”, при което self-expression носи позитивния знак на измерението. То посочва контраст между богатите западни страни и бедните, докато тези със средни стойности на БВП са в средата на класацията. Изследването е интресно, защото показва как бедността е свързана с материална ориентация – например логическото желание да спечелиш или да имаш повече пари – и дискриминационни практики спрямо хора, които не са от нашия кръг. В богатите западни държави има силен фокус върху качестовто на живот и дискриминационните практики са силно редуцирани.

Измерението на Inglehart корелира силно с това на Project Globe (-0.82** и 46 съвпадения), както и с индивидуализма на Хофстеде (0.79** и 48 съвпадения).

Какво означава всичко това, кои са корелантите на измерението, неговата логика и произход, ще опиша във втората част на темата.

http://www.lib.bg/dokladi2003/franova.htm

Измерението индивидуализъм – колективизъм според Хофстеде описва националните култури като съдържащи индивидуалистични или колективистични ценности. Индивидуализмът е характеристика на обществата, в които няма тесни връзки между индивидите; от всеки се очаква да се грижи за себе си и непосредственото си семейство. На противоположния полюс на скалата е разположен колективизмът, присъщ на обществата, в които от раждането си индивидът е интегриран в силни, споени вътрешни групи, които продължават да го защитават през целия му живот в замяна на безпрекословна вярност . Резултатите от проведените от Хофстеде изследвания сочат, че страните с най-висока степен на индивидуализъм са САЩ, Австралия, Великобритания, Канада. Проявяващи силно колективистични нагласи са Венецуела, Гватемала, Еквадор. На базата на събрания за България емпиричен материал, екипът Ю. Генов, С. Карабельова констатират интересен културен феномен. Българите определено се възприемат като индивидуалисти и отдават значение по-скоро на индивидуалистичните ценности, което обаче в значителна степен се разминава с обичайното поведение. Прецизният анализ им позволява да отграничат изследваните лица, които действително отдават значение на индивидуалистичните ориентации и се възприемат като индивидуалисти, от онези, които избират индивидуализма като желана ценност, а в обичайната практика отдават значение на колективистичните ценности . В обобщение може да се твърди, че България попада в колективистичната част на континиума. Влиянието на колективистичните ценности върху организациите се изразява в: участието на индивидите в дадена организация като мотивирано от морални съображения; служителите очакват от организацията да изпълнява ролята на семейство и могат да се настроят негативно, ако тя ги разочарова; служителите очакват организацията да защитава интересите им; повишаването се извършва въз основа на старшинство; проявява се по-слаб интерес към новите идеи в мениджмънта; политиката и практиката са повлияни от роднински (приятелски) взаимоотношения. 70% от анкетираните у нас считат, че от отделния човек нищо не зависи, че животът се контролира от случайности, че шансът играе важна роля, че успех не се постига с професионална компетентност, а благодарение на късмет, връзки и т.н. Очевидно е, че индивиди с външна локализация на контрола не са склонни да поемат персонална отговорност и да проявяват лична инициатива . Установява се, че българинът се стреми в голяма степен към лична изява, но същевременно използва всяка възможност да се скрие в колектива, където да “размие” своята отговорност. Българинът е склонен “сам да си бъде шеф”, но предпочита друг да носи отговорност . Вътрешно-фирменото предприемачество, при което колеги, работници и партньори заедно се стремят да постигат целите на организацията, да повишават качеството и да намаляват разходите, да печелят за себе си чрез организацията, у нас е твърде трудно постижимо. Изграждането на ефективно партньорство се оказва мъчителен процес, чийто единствен резултат често пъти са драматичният сблъсък на интереси и оформилите се “вражески лагери”. Възможно обяснение за неблагополучието на съвместните инициативи е предпочитанието да се прави бизнес с роднини, приятели, познати и склонността да се проявява недоверие към хората извън този кръг. Тъй като разграничаването между “нашите” и “другите” е част от колективистичната настройка, то по-доброто отношение към приятелите е естествено. Този тип мислене налага осъществяването на сътрудничество, не толкова ориентирано към постигането на максимална ефективност, колкото участие в съвместни дейности с организации и фирми, които по някакъв начин са чувствани близки, които са управлявани или в които работят близки, приятели, съученици, колеги и т.н., към които се изпитват морални задължения, и на които се дължи вярност.

http://209.85.129.132/search?q=cache:6pxU4...lient=firefox-a

НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА КОГНИТИВНИТЕ ПРОЦЕСИ ПРИ ИНДИВИДУАЛИСТИ И КОЛЕКТИВИСТИ

http://www.philosophybulgaria.org/Publikac...zaimovruzka.pdf

"БЪЛГАРИНЪТ - КОЛЕКТИВИСТ

ИЛИ ИНДИВИДУАЛИСТ"

http://www.helpos.com/archive/search.php?q...%EB%E8%E7%FA%EC

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител
от онези, които избират индивидуализма като желана ценност, а в обичайната практика отдават значение на колективистичните ценности

Класика в жанра.

Както обикновено това как се възприема българина, няма нищо общо с реалността.

Или казано най-просто: хем сме най-умни и най-красиви в ЕС, хем не е ясно как сме най-бедни, най-корумпирани, най-мръсни и с най-разбити пътища в целия ЕС.

Добро позната практика - много ляляне, много думи, много пропаганда и съвсем различни действия в реалността.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Чакай, чакай, критиката ти не е по същество, а извода прибързан. "Няма общо с реалността". А защо, според теб, да няма?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А по темата - какво ми прави впечатление:

1/ Изселдванията на тези културологични отношения и в частност на това са очевидно в твърде ранен етап;

2/ Изследвани са само съвременни групи и не е гледана (то очевидно е и извън този кръг въпроси и е рано, това не е порок на изследването) историческата динамика на категорията.

3/ Някои връзки не са изсянени докрай.

Дали инвивидуализма на обществана не нараства с натрупаното поради историческия ход богатство?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Чакай, чакай, критиката ти не е по същество, а извода прибързан. "Няма общо с реалността". А защо, според теб, да няма?

Работил съм с много хора в БГ на различни позиции, всички си мислят, че са индивидуалисти, а в действията си винаги са използвали колективистични практики,

На практика не познавам в БГ нито един човек с индивидуалистичен поглед върху света, но познавам много хора, които на думи са такива.

Въпросът ти е риторичен. Вкарваш определения, които са ненужни. Това е БГ същността - искаме да ни е чисто, ма да чисти някой друг. Всичко в БГ е такова двойствено и шизофренно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хм, но в какво се изразява колективизма на българина? Като гледам наште колективи, с малки изключения освен номера да си правят взаимно членовете им, за друго се не сещам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Хм, но в какво се изразява колективизма на българина? Като гледам наште колективи, с малки изключения освен номера да си правят взаимно членовете им, за друго се не сещам.

КГ125,

Извинявай, ама не мога да проумея ината, упоритостта и нежеланието ти за нормален диалог.

alvasasseiro изписа 10ки страници по въпроса, а ти продължаваш да питаш като малко дете едно и също и да въртиш и да сучеш, щото нещо не ти харесва.

Върни се назад в темите му и чети, като не можеш да седнеш и да отделиш няколко часа да прочетеш примерно Хофстеде. Истината обаче е, че ти не желаеш.

Най-страшното нещо за един демагог е да се изравнят изходните позиции, дефинициите и критериите. Защото тогава вече няма място за демагогия. Точно това правиш ти, и или ме плашиш или ми триеш постингите като ти го припомням.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Невски, Невскии........ ЕХ :mrgreen:

Че аз точно това искам! Да се изравнят изходните позиции. Не е трудно, с 2 думи опитай.

Аз поне така бих направил, ако ми зададеш такъв въпрос.

В темата към която ме пращаш нещата се опетлаха яко, поради посочените по-горе няколко особености, а бих ги нарекъл и недостатъци на изследването.

Нали това правиш в темата, резюмираш Хофстеде. Когато се появят конкретните въпроси, почваш да размяташ хората по демагогии и читални. Това дискусия ли е?

ПП

Трия те само и единствено когато си позволяваш едно нещо, дет римляните му викали argumentum ad hominem. И то далеч, далеч не винаги....

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Невски, Невскии........ ЕХ :mrgreen:

Че аз точно това искам! Да се изравнят изходните позиции. Не е трудно, с 2 думи опитай.

Аз поне така бих направил, ако ми зададеш такъв въпрос.

В темата към която ме пращаш нещата се опетлаха яко, поради посочените по-горе няколко особености, а бих ги нарекъл и недостатъци на изследването.

Нали това правиш в темата, резюмираш Хофстеде. Когато се появят конкретните въпроси, почваш да размяташ хората по демагогии и читални. Това дискусия ли е?

ПП

Трия те само и единствено когато си позволяваш едно нещо, дет римляните му викали argumentum ad hominem. И то далеч, далеч не винаги....

Вече е резюмирано неколкократно.

Пускаш тръсачката на форума и търсиш.

Ако искаш да си пишем на латински, няма проблем само ми кажи.

Изследването няма никакви недостатъци, а даже напротив. Ето сега ще подходя по твоя начин:

Изселдванията на тези културологични отношения и в частност на това са очевидно в твърде ранен етап

Хмммммммммм. Защо реши така?

Изследвани са само съвременни групи и не е гледана (то очевидно е и извън този кръг въпроси и е рано, това не е порок на изследването) историческата динамика на категорията.

Точно историята след Освобождението ясно показва, че българинът е колективист. И това вече ти го писах на едно място. Ама ти сега пак ще питаш "къде, как, защо".

3/ Някои връзки не са изсянени докрай.

Кои точно?

Дали инвивидуализма на обществана не нараства с натрупаното поради историческия ход богатство?

А дали не е наобратно?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ако това вече е разглеждано на друго място, значи няма да го преповтаряме тука. ОК. Няма да задръстваме темите.

Тъй като темата е формулирана от тебе общо, за мен най интересен е третия въпрос. Останалите, както казахме, вече са предмет на друга тема.

Богатството ли генерира индивидуализма или обратното? Без историческия процес да бъде изследван с тези методи очевидно няма да може да се стигне до някакъв извод.

Направено ли е? Или се мисли все още чисто емпирично.

Разбира се, това е част от по-големия въпрос - дали икономическите и политически процеси генерират културни особености или обратното. Яйцето или кокошката?

ПП

Например не е ясно каква е връзката между бедност/богатство/семейство и индивидуализъм.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ако това вече е разглеждано на друго място, значи няма да го преповтаряме тука. ОК. Няма да задръстваме темите.

Тъй като темата е формулирана от тебе общо, за мен най интересен е третия въпрос. Останалите, както казахме, вече са предмет на друга тема.

Богатството ли генерира индивидуализма или обратното? Без историческия процес да бъде изследван с тези методи очевидно няма да може да се стигне до някакъв извод.

Направено ли е? Или се мисли все още чисто емпирично.

Разбира се, това е част от по-големия въпрос - дали икономическите и политически процеси генерират културни особености или обратното. Яйцето или кокошката?

ПП

Например не е ясно каква е връзката между бедност/богатство/семейство и индивидуализъм.

Няма пряка връзка. Има примери за богатство съчетано с колективизъм и за бедност съчетана с индивидуализъм.

Това, което се знае обаче е, че е най-добре реалността и културните особености (които са много по-стари) да си пасват.

Типуичен пример за ситуация, в която не си пасват е БГ.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...