Отиди на
Форум "Наука"

На каква възраст кан Маламир поема властта ?


Recommended Posts

  • Потребител

Бих казал, че алюзиите и намеците по-горе са примитивни, но няма да го направя, защото не виждам смисъл......

Да, не виждам смисъл в този постоянен рефрен, с който ни връщат десетилетия назад, назидателно махайки с пръст - учудвам се на самочувствието на подобни хора. Къде живеят те? В България? На Луната?

Това ли са най-важните проблеми на ДНЕШНА България - портретите на Маркс и Енгелс?! и колективизацията?!

И всичко това омешано със славяните?!

Какво общо имат Маркс и Енгелс със славяните?! Те славяни ли са? Обичали са славяните?! Нищо подобно.

И двамата, подобно на потребителя К40, не са пропускали случай да заклеймят "руския империализъм". И двамата (особено Енгелс) са подчертавали своето расово (да точно РАСОВО) превъзходство по отношение на славяните, и в частност Балканските славяни. Енгелс ги нарича "отпадъци на историята".

За Маркс пък Руската империя е най-лошата държава на света, която тероризирала "мирните и работливи турски селяни"!!!

Така е, К40. Не го ли знаеш?! Това са твоите идейни съмишленици по славянофобство, пък на теб ти станало криво, че им провесили портретите в началното училище. Защо? :post-20645-1121105496:

Би трябвало да се радваш.......

Червена русофилска душичка. Колко лесно се издаваш. Но нека който иска да прочете какво съм написал по-долу и по какъв повод и доколко е основателна помията която изливаш.

А колкото до моето основно училище, радвам се че освен бяха свалени портретите на тези вампири и бяха сложени портеретите на достойни българи, беше му върнато и старото име. Вместо да носи името на терориста Александър Димитров, отново се казва Антим І. :smokeing:

Хубавото е че след близо 50г. лутане в бездуховната комунистическа пустия, в която ни вкара един източен сатрап, България, макар и трудно се връща към своите корени. :smokeing:

Аз определено не съм славянофоб. Изпитвам уважение и най-добри чувства към почти всички останали славянски народи - поляци, украинци, белоруси, чехи, словаци, словенци, бошнаци, черногорци и да не забравя - хърватите. :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Прегледах какво пише в "Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква" - че изкореняването на лозята у Свидас било едва ли не преписано от известие на Страбон за гетите и Декеней. Никак не е убедителен - аргументът фактически е: щом има такова нещо у по-ранен и по-късен извор, значи по-късния го е взел от по-ранния. Това може да бъде възможност, но в никакъв случай не е единствена възможност. Ако го считаме за единствена, както постъпва д-р Ценов, можем да твърдим, че и Рузвелт е заимствал американския сух режим от Страбон.

По същия начин стои въпросът за разделянето на 5-те Кубратови сина - то пък трябва да преписва известието за разделянето на наследството на Буребиста. Като четох се сетих колко случаи на такива наследствени дележи има в Западна Европа през Средновековието - огромен брой са. Вземи например бургграфовете на Нюрнберг. И по схемата на Ценов би трябвало да приемем, че деление не е имало, а аналистите преписват от някого. Да, но няма как - има автентични документи.

Доколкото си спомням (или СПАМням) има и теза, че Крум би изсякъл лозята, не защото въвел сух режим, а заради мана или друга болест по тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Аз определено не съм славянофоб. Изпитвам уважение и най-добри чувства към почти всички останали славянски народи - поляци, украинци, белоруси, чехи, словаци, словенци, бошнаци, черногорци и да не забравя - хърватите.

Виждам, че си споменал „белорусите”. Защо тогава да не споменем и уважаемите „македонци”?! Ами те има същия „етногенезис” като „белорусите” – създадени са от твоите идейни съмишленици – като ония дето висели в началното ти училище. :biggrin:

С какво "македонците" са по-лоши от "белорусите" или "украинците", например?! Ония украинци, дето "преведоха" украинския поет поет Гогол на...........украински?!

Сещам се Вапцаров на какъв език го превеждаха в Скопие.......

Та защо не уважаваш "македонците"?

Май се оказва, че уважаемият К40 бил скрит привърженик на незабравимия Коминтерн! А иначе как юнашки го раздава - колективизация, портрети………… Хитрец! Но нещата взеха да се изясняват……полека-лека :mrgreen:

Link to comment
Share on other sites

Професор Добрев, с вашите оногури-българи правите такава лоша услуга на българската история, но изобщо не се досещате. За какво става дума?

Понеже за унгарците българите били оногури/огури, например унгарецът Габор Векон твърди следното: “Вероятно тези данни (за Зиези от Анонимния римски хронограф) са прибавени по-късно, тъй като преди 480 г. на запад няма никакви данни за българите, а преди огурското преселване около 460 г. не би трябвало да се търсят първоначални данни за тях”. И тъй, благодарение на Веконовци и професор Добревци всичси ранни данни от Хронографа, Именника и прочее отиват по дяволите и ни се слага долна граница 480 г.

И така, професор Добрев, благодарение на вашите оногурщини "преди огурското преселване около 460 г. не би трябвало да се търсят първоначални данни за българите".

Ха честито.

Явно опитвате се да кажете нещичко за орязването в дълбочина и даже осакатяването на българската история, но понеже сте не само много зле осведомен, но и силно предубеден, чисто и просто бъркате адреса.

Всъщност тъкмо благодарение на моите скромни усилия и старания в тази насока българската история се пренася назад във Времето последователно най-напред в Централна и Източна Европа преди 453г. – смъртта на хан Атила-Авитохол и разпадането на прабългарската държава Западнохунска Империя; в Средна Азия през Ι-ΙV в.; в Централна Азия около Китай, от ΙΙΙ в. пр. н.е. насам и в Минусинската Котловина, от началото на ΙΙΙ хил. пр. н.е. насам.

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Между впрочем, изобщо не може дори и да се помисли, че в наскоро публикуваната История на българите [2003], поради причини очевидно от чисто субективно-интелектуален и морално-етичен характер и порядък, е отредено подобаващото място и е осветлен даже минимално обектноадекватно и великият български хан Атила-Авитохол [22,34-37] и то когато по принцип народите спорят и се избиват един друг дори за далеко по-маловажни неща, ние пък с лека ръка и напълно доброволно се отказваме от хан Атила и неговите хунобългари, за които още от тогава чак до днес, а и до края на Света ще продължават да се носят, слагат и пеят песни, легенди, поеми и даже опери(!!!), и ги отстъпваме и предоставяме на кого ли не, само защото някой си измежду нас, по силата не толкова на някакво политико-научно недоразумение, колкото заради изцяло користолюбиви цели и намерения, а и чисто и просто от напълно разбираемо, но никак непростимо невежество и мързел, не понася прабългарите да бъдат тюрки,...

...пък и самият той, този някой си, мисловно-интелектуално е дотолкова ограничен и предубеден, че не е в състояние да разбере и схване, че с него и без него, нещата наистина стоят точно така и не той е “лицето”, което ще ги промени, както и това, че никой народ по Света не избира и не определя кой и какъв да бъде неговият родител, равно и еднакво на това пред хората да се отречеш и да заплюеш в лицето майка си и баща си, което най-велико срамно-позорно деяние, не търпи и не прави никой нормален човек по Света и още по-малко пък Българинът, и което деяние никога не се забравя и прощава и стократно ще им се връща на онези измежду нас, ренегати, бакали и търгаши разни, които вече са го сторили.

Малко по-конкретно и в действителност, тази “История на българите” оставя доста странно впечатление и дори неприятно чувство у що-годе запознатия с проблематиката и основните съчинения, читател, защото според нея историята на българите започва съвсем мъгляво-неопределено едва и някъде от Средна Азия към началото на Новата ера, с което фактически се орязва и изхвърля на бунището поне още 2000-годишна първокласна българска история, с каквато надали може да се похвали някой друг народ по Света, дори само ако си помислим за Великата китайска стена, но тук фактически самите “древни българи” са безплътно-безформен фантом сянка, за който не можеш да разбереш как изглежда, с какво се препитава, какво яде и пие, какъв език говори, какви песни пее, откъде идва и накъде отива…

И за да добие Читателят още по-ясна представа за степента и характера не толкова на престъпното нехайство, с което се орязва собствената ни история, колкото на безсрамно-наглото безочие с което Него вече повече от двадесет години го лъжат и може би още дълго ще продължават да го лъжат, нека да забележим, че не от вчера и днес, посредством контактолингвистичния подход и метод, езиковедите индоевропеисти, иранисти, тюрколози и угрофиноведи проникват в историята назад на иранските, тюркските и угрофинските племена и народи и достигат едва ли не до началото на ІІІ хил. пр.н.е. [напр. Абаев 1981; Sammallahti 2001], именно в светлината на което не може да не се направи изводът, че посредством така представеното издание, в действителност, не на нас, българите ни се предлага, а ние, българските учени поднасяме на Света една изцяло окастрена и дори осакатена българска история, което изобщо не прави чест на нито един българин и още по-малко пък на всички български учени без изключение.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Професоре, чувствам, че още най-много месец и цялата ви книга най-накрая ще е постната в БГ наука на части - както едно време са издавали на порции романите във вестниците. Сигурно го правите, защото вашият труд се е изчерпал от книжарниците още през първите 5 месеца от издаването му и сега е библиографска рядкост. :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

Професоре, чувствам, че още най-много месец и цялата ви книга най-накрая ще е постната в БГ наука на части - както едно време са издавали на порции романите във вестниците. Сигурно го правите, защото вашият труд се е изчерпал от книжарниците още през първите 5 месеца от издаването му и сега е библиографска рядкост.

Отново не познахте - книгата ми отдавна е постната многократно по форумите с напразната надежда да просветя някои от участниците по въпроса кое тук е важното и същественото, по което си струва и трябва да се разговаря, и кое не.

Имате възможността да ме опровергаете, като кажете нещо по моята теза за орязването и даже осакатяването на българската история от съвременните български историци медиевисти.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Отново не познахте - книгата ми отдавна е постната многократно по форумите с напразната надежда да просветя някои от участниците по въпроса кое тук е важното и същественото, по което си струва и трябва да се разговаря, и кое не.

Имате възможността да ме опровергаете, като кажете нещо по моята теза за орязването и даже осакатяването на българската история от съвременните български историци медиевисти.

Професоре, ще бъда съвсем откровен с Вас. Нито имам нерви, нито търпение да чета текстовете ви с изречения от по половин страница. Както пише Георги Марков по друг повод в "Задочни репортажи от България" - "не се чете, другарю Марков, не се чете".

П.П. Смятам, че 90% от хората в този форум и въобще в мрежата също не Ви четат. Нищо лично.

Link to comment
Share on other sites

Професоре, ще бъда съвсем откровен с Вас. Нито имам нерви, нито търпение да чета текстовете ви с изречения от по половин страница. Както пише Георги Марков по друг повод в "Задочни репортажи от България" - "не се чете, другарю Марков, не се чете".

П.П. Смятам, че 90% от хората в този форум и въобще в мрежата също не Ви четат. Нищо лично.

Много лично - дано да се досещате какво означава да говорите от името на хората, които не са ви упълномощили за това!

Изобщо не сте точен и още по-малко справедлив, в което можете да се убедите сам, стига да можете да броите по броячите на темите, които водя, и на тези, в които пиша.

Независимо и от това все пак не четете научна литература, в това число и моите писания тук, за да си съхраните нервите, а най-добре четете детски приказки!

Но докога с тази простащина да ме занимавате лично със себе си?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Много лично - дано да се досещате какво означава да говорите от името на хората, които не са ви упълномощили за това!

Не четете научна литература, в това число и моите писания тук, за да си съхраните нервите, а най-добре четете детски приказки!

Но докога с тази простащина да ме занимавате лично със себе си?

Искахте мнението ми за отрязъка от книгата си, който бяхте копирали директно от компютъра си, без минимално резюмиране. Получихте отговора, че нямам нерви да ви чета. Изглежда обаче, че перспективата да си останете непрочетен от БГ народообществото ви изнервя и затова веднага кипвате.

Аз чета научна литература, бъдете убеден. Но научна...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Виждам, че си споменал „белорусите”. Защо тогава да не споменем и уважаемите „македонци”?! Ами те има същия „етногенезис” като „белорусите” – създадени са от твоите идейни съмишленици – като ония дето висели в началното ти училище. :biggrin:

С какво "македонците" са по-лоши от "белорусите" или "украинците", например?! Ония украинци, дето "преведоха" украинския поет поет Гогол на...........украински?!

Сещам се Вапцаров на какъв език го превеждаха в Скопие.......

Та защо не уважаваш "македонците"?

Май се оказва, че уважаемият К40 бил скрит привърженик на незабравимия Коминтерн! А иначе как юнашки го раздава - колективизация, портрети………… Хитрец! Но нещата взеха да се изясняват……полека-лека :mrgreen:

Явно няма какво да кажеш за Маламир и за това все го обръщаш на болшевишка агитация. Ама си объркал мястото. Слез си пред блока, седни след червените бабички и заедно хленчете за годините на соца. Като ви домъчнее много изпейте някоя съветска или партизанска песничка. Разкажи им за дядо си, който излязъл на 06.09.1944г. шумкарин и единственият му подвиг е бил участие в ограбването на селската мандра на 10.09.1944, но за сметка на това цял живот е бил АБПФК. А ако още повече ви дожалее, може и стихчета на терориста Вапцаров да си почетете. Така че не ни занимавай с глупостите, които мухлясалият зачатък на мозък ти може да измисли. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Явно няма какво да кажеш за Маламир и за това все го обръщаш на болшевишка агитация. Ама си объркал мястото. Слез си пред блока, седни след червените бабички и заедно хленчете за годините на соца. Като ви домъчнее много изпейте някоя съветска или партизанска песничка. Разкажи им за дядо си, който излязъл на 06.09.1944г. шумкарин и единственият му подвиг е бил участие в ограбването на селската мандра на 10.09.1944, но за сметка на това цял живот е бил АБПФК. А ако още повече ви дожалее, може и стихчета на терориста Вапцаров да си почетете. Така че не ни занимавай с глупостите, които мухлясалият зачатък на мозък ти може да измисли. :)

Дърто, недей пак да акаш! Задах ти конкретен въпрос: Защо не уважаваш "македонците", а уважаваш "белорусите"? С какво нашите югозападни съседи са по-лоши от хората на Лукашенко?

Прояви немухлясалия си, но вече разлагащ се от старост "зачатък на мозък" или мълчи като дупе - много ти подхожда. :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дърто, недей пак да акаш! Задах ти конкретен въпрос: Защо не уважаваш "македонците", а уважаваш "белорусите"? С какво нашите югозападни съседи са по-лоши от хората на Лукашенко?

Прояви немухлясалия си, но вече разлагащ се от старост "зачатък на мозък" или мълчи като дупе - много ти подхожда. :biggrin:

В интерес на истината белорусите по-скоро ги съжалявам. Грешка на езика, аз не уважавам хората с робска психика. А по въпроса за македонците попитай приятелките си - червените бабички. :)

Link to comment
Share on other sites

Искахте мнението ми за отрязъка от книгата си, който бяхте копирали директно от компютъра си, без минимално резюмиране. Получихте отговора, че нямам нерви да ви чета. Изглежда обаче, че перспективата да си останете непрочетен от БГ народообществото ви изнервя и затова веднага кипвате.

Аз чета научна литература, бъдете убеден. Но научна...

Напротив, на основата на това, което показват броячите на темите, които аз водя и в които пиша, трябва да се заключи, че аз съм единственият в България изследовател, когото го четат толкова много, в това число и вие.

Това изобщо не е пресилено, защото стандартът тук поне за 90% от работещите в Науката е много добре известен - четат ги трима души, единият от които е самият автор, а останалите двама са рецензентите му. Но ако той е професор, тогава са четирима, защото рецензентите са четирима.

За добро или лошо такава е съдбата на почти цялата ми останала научна продукция, но тя пък е отворена към лингводидактиката, така че и тя не остава без реализация.

За ваше сведение речникът ми не е научна продукция, но там пък ще имам читатели за още най-малко 50 г. напред.

Но книгата ми наистина се чете много било заради темата, било заради това, че се разполага в редица научни области, било пък поради по-четивно-достъпния стил на изразяване, към който се стремях и постигнах в нея.

Правите си много голям, но повече от незаслужен комплимент, защото аз не ви искам изобщо нищо, все пак макар и професор и аз си имам своето достойнство, което ще го разберете едва, когато и вие станете професор, т.е. никога.

Чисто и просто ви репликирах по конкретен проблем и лансирах конкретна теза, която онагледих и с подходящ текст от книгата си, за да стане по-достъпно-разбираемо за такива като вас.

Не съм много убеден, че я четете достатъчно внимателно и целенасочено тази научна литература, защото не можете да се справите и да отговорите на една набързо формулирана и лансирана теза.

И така, какво стана с Онази Теза?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Напротив, на основата на това, което показват броячите на темите, които аз водя и в които пиша, трябва да се заключи, че аз съм единственият в България изследовател, когото го четат толкова много, в това число и вие.

И като сте толкова четен, някъде да сте цитиран в научната литература свързана с историята? Някоя от тезите ви да е приета в науката? :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
И така, какво стана с Онази Теза?

Ще ви го повторя или потретя. Нямам нерви да чета безумния стил на текстовете ви. Ако почнете да се изразявате по разбираем начин (има и такъв стил на писане, без от това да пострадва научното качество), ще си направя труда да ви кажа какво става с "Онази Теза".

П.П. Изумен съм от самочувствието ви, че наистина сте четен, ценен и изобщо, че някой обръща внимание на заниманията ви. Аз самият съм влизал в сайта ви от любопитство, а не да черпя мъдрости и знания. Излизал съм си с изумление от просташките и каруцарските ви нападки към автори и хора. В това число и към такива като Прицак, които уви никога няма и да разберат за съществуването ви. А броячът в сайта ви е отчел посещение.

Link to comment
Share on other sites

П.П. Изумен съм от самочувствието ви, че наистина сте четен, ценен и изобщо, че някой обръща внимание на заниманията ви. Аз самият съм влизал в сайта ви от любопитство, а не да черпя мъдрости и знания. Излизал съм си с изумление от просташките и каруцарските ви нападки към автори и хора. В това число и към такива като Прицак, които уви никога няма и да разберат за съществуването ви. А броячът в сайта ви е отчел посещение.

Нещо много бързате да демонстрирате, че не разбирате нищо и от кухнята на Науката - Прицак аз не го нападам или ругая, а критикувам, опровергавам и ревизирам и ако той няма да разбере за съществуването ми, не само поради простата причина, че вече е покойник, то специалистите по въпроса отдавна разбраха моите преводи и моите етимологии на имената на клана на Атила!

Впрочем никак не е трудно да се досети човек, че квалифицирате по подобен начин моята критика понеже не разбирате изобщо за какво там се спори, а и очевидно никак не ви е приятно и даже ви е много мъчно, че не ръкопляскам и аз на духовния ви баща Счетоводителя!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

В качеството ви на модератор призовавам всички да се концитрират върху темата.Ако имате лични отношения на ЛС.Пишете за Маламир,Исбул и компания.

Link to comment
Share on other sites

И като сте толкова четен, някъде да сте цитиран в научната литература свързана с историята? Някоя от тезите ви да е приета в науката?

Не познавате даже собствената си медиевистична литература!?

Мене историците медиевисти и то най-ерудирано-компетентните, а такива са единствено и само тези, които са и лингвистически грамотни, не само ме цитират много отдавна вече, но ме и вземат в качеството на изходна основа при решаването на кардинално-фундаментални проблеми от Българската Медиевистика!

СЛАВЯНИ, ТЮРКИ И ИНДО-ИРАНЦИ В РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ (ЕЗИКОВИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОГЕНЕЗИС – КЪМ ПОСТАНОВКАТА НА ВЪПРОСА)

Стефан ЙОРДАНОВ (В: Българистични проучвания. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Седма международна научна сесия. Велико Търново, 22-23 август 2001 г. Велико Търново, 2002, 275-295)

Проблемът за българския етногенезис напоследък отново вълнува умовете на онези будни българи, които не се занимават професионално с него; редом с това професионалното му анализиране бе отново подето в литературата малко по-активно. Трудно е да се каже кои са факторите в това отношение и доколко професионалният и любителският интерес към тези проблеми не само си влияят, а и взаимно се индуцират, което за литературата от последно време като че ли е в значителна степен точна констатация.

Независимо от различните становища, несъмнено е едно – че българският средновековен етнос се формира в хода на интензивното етнокултурно взаимодействие между такива големи етнолингвистични масиви на ранното средновековие, като славяни, тюрки, индо-иранци. Ето защо към този въпрос в предложеното изложение ще бъде хвърлен поглед именно с оглед на ролята на тези етнолингвистични групи в българския етногенезис.

Този аспект на проблема възниква във връзка с твърде активно анализираната напоследък етнокултурна и лингвистична характеристика на Аспаруховите българи, в науката традиционно обозначавани като прабългари или първобългари, с чието установяване на Балканския полуостров се свързва изграждането на българската държава и впоследствие на българската народност. Затова тъкмо вписването на прабългарите в етническата картина на ранното средновековие и по-конкретно отношението им към големите етнолингвистични общности на славяни, тюрки и индо-иранци ще бъде основният проблем, чийто най-общ анализ ще предложим на вниманието на читателите по-долу.

Проблемът за етнолингвистичната принадлежност на прабългарите вълнува изследвачите не от вчера, а собствено проблемът за иранския дял в прабългарския етнос – също (срв. историографския преглед у Бешевлиев, В. 1981, с. 15 и сл.). Общо взето, т. нар. тракийска и т. нар. славянска теория за етно-лингвистичната принадлежност на прабългарите понастоящем нямат привърженици в научната общност и дори могат да бъдат окачествени като окончателно преодолян етап в анализа на този въпрос.

Но останалите възможности – прабългарите да са тюрко-алтайски, фино-угорски, сармато-алански или смесен по етнолингвистична принадлежност народ, битуват в различни варианти и понастоящем. Сред тях напоследък се възражда старата идея на А. П. Смирнов (1948, с.17; 1957, с. 6;) и В. Т. Сиротенко (1961, с. 41), че прабългарите са тюркизирано сармато-аланско или направо сармато-аланско население (вж. постановката на проблема и историография у Бубенок, О. Б. 1997, с. 17 и сл.). Тази теза се застъпва в българската литература от Ал. Бурмов, у когото тя се оформя до известна степен и под влияние на яфетическата теория на Мар [1].

В. Бешевлиев, един от най-добрите познавачи на историята и културата на прабългарите, приема, че като цяло прабългарите са тюрко-алтайско население, но в личните имена се проследява немалък брой ирански по произход имена, и то сред имената на властвуващите в Първото българско царство династии, което би могло да означава наличието на ирански инфилтрации (Бешевлиев, В. 1968, с. 237-247). Напоследък към тази идея въз основа главно на археологически данни се накланят някои съвременни изследвачи. Между тях Р. Рашев твърди, че прабългарите представляват иранско население, повърхностно тюркизирано, респ. подчинено от господстваща династия от тюркски произход (Рашев, Р. 1993). Обстойно се занимаха с иранските елементи в археологическите култури на Северното Причерноморие някои археолози.

Искаме да подчертаем още в началото, че решаването на проблема за произхода на прабългарите може да дойде единствено след комплексен анализ на всички налични данни – и археологически, и писмени, и лингвистични, и антропологични. Анализът поотделно на всяка от тези групи данни не позволява категорични изводи. Въз основа единствено на археологическите данни проблемът за произхода на прабългарите се изяснява твърде противоречиво и несигурно – не само поради несигурността в корелацията между археологическа култура и етнос (предмет на недовършено обсъждане и досега), но и поради все още дискусионната връзка между отделните конкретни археологически култури и недостатъчно пълното изясняване на тяхното взаимовлияние, смяна и историко-генетична връзка.

Писмените извори също са неясни, противоречиви и не съдържат пряка и пълна информация по тези въпроси. Все пак обаче, изворите отчетливо фиксират и диференцират българите, указвайки също така, макар и твърде общо, ако не етнолингвистичната, то поне етнокултурната им принадлежност. Отграничавайки в Северното Причерноморие три етнически масива – хуни, германци и славяни, без да долавят другите два етнолингвистични масива – фино-угорския и сармато-аланския – и активно архаизирайки етничната номенклатура тук, изворите ни предоставят нуждаещи се от детайлен анализ, а не преки известия, които обаче в отделни случаи дават и по-прецизна информация за лингвистичната принадлежност на прабългарите.

Така например запазено е едно сведение за приликата между езика на прабългарите и езика на хазарите. [2] Противоречието между тази категоризация и респ. твърде популярната напоследък идея за иранската им етнолингвистична принадлежност са, впрочем, основният проблем, който стои за решаване в така очертания кръг от проблеми. По принцип в настоящата работа ще се спрем главно на някои аспекти на лингвистичните данни, не само защото по принцип етническата история не би могло да бъде изследвана без тяхна помощ, но и защото тъкмо етнолингвистичната характеристика на прабългарите е предмет на оживен интерес напоследък.

1. От езика на Аспаруховите българи са се запазили езикови остатъци, които представляват съвкупност от различни по етнолингвистична принадлежност лексеми. По наличните езикови остатъци се долавят два, респ. три етнолингвистични пласта лексеми: тюрко-алтайски, в това число монголски; ирански и вероятен фино-угорски пласт.

Въз основа на тази етнолингвистична разнородност на езиковите остатъци от езика на прабългарите би могло да се поддържа всяка една негова лингвистична принадлежност. Но тъй като прабългарите все пак са принадлежали към конкретна етнолингвистична общност, проблемът е коя е тя, ако се съди по прабългарските езикови остатъци. Проблемът изглежда решим въз основа на обстоятелството, че във всеки език има домашен лексикален фонд и фонд от няколко пласта езикови заемки.

Но по отношение анализа на езика на Аспаруховите българи проблемът се усложнява от обстоятелството, че изключително фрагментарното състояние, в което обичайно достигат до нас т. нар. мъртви езици, какъвто е и езикът на прабългарите, не позволява категорично да се определи кой точно лексикален пласт представлява домашният фонд лексеми. Ето защо именно в това отношение са големият брой научни и псевдонаучни спекулации, особено от неспециалисти, в последно време.

По наше мнение езикът на прабългарите все пак представлява език от тюрко-алтайското езиково семейство, за което могат да се приведат следните основни доводи:

1. 1. По относителен дял в езика на прабългарите най-обемен е именно онзи пласт лексеми, които са с тюрко-алтайско езиково потекло и характеристика, което определя този пласт лексеми като домашния фонд в лексикалното богатство на езика, а самия език – като тюрко-алтайски по етно-лингвистичен облик. Ако към запазените в надписите или във византийските извори лексеми прибавим и езиковите остатъци в съвременния български език, то количеството на тюрко-алтайските по лингвистичен характер лексеми в езика на прабългарите се увеличава значително.

1. 2. Проследява се сравнително сигурно функционирането на словообразувателни модели, типични именно за този пласт, докато други словообразувателни модели във функциониращо състояние почти не се проследяват.

1. 3. Проследяват се почти всички по-типични фонетични характеристики в техния развой, които са типични за именно този лингвистичен пласт. Анализът на О. Притсак в неговото засега най-системно проучване на езика на прабългарите (вж. Pritsak, O. 1955) говори именно за това.

1. 4. Проследява се генетична връзка между лексеми от прабългарските езикови остатъци и лексеми от живи негови наследници (чувашки и др.), както и с тюрко-алтайски прабългарски по произход лексеми – заемки в съседните езици.

1. 5. В старобългарския език се проследяват главно тюрко-алтайски по произход лексеми, респ. лексемите от друга лингвистична принадлежност показват следи от битуване в тюрко-алтайска езикова среда. Впрочем, аналогично е и положението в староруската литература. Вън от проблема за проникването на лексеми от езика на прабългарите посредством старобългарския език и неговото активно ползуване като еталонна културно-историческа реалия в староруското общество, такъв паметник като ”Слово о полку Игореве” съдържа преди всичко тюркизми – и прабългаризми, и заемки от езика на хазарите – и по-малко иранизми. Това състояние на нещата явно е детерминирано от етнополитическото господство на тюркските народи в Източна Европа, но то в значителна степен отразява и етнолингвистичната ситуация в този регион.

1. 6. Проблемът за иранските лексеми в новобългарски език трябва да се решава изключително внимателно и едва когато се установи, че те идват в него като наследство от езика на прабългарите, от това да се правят съответните изводи в етногенетичен план, без да бъдат пресилвани поради априорна позиция по въпроса.

1. 6. 1. Както се установява, редица лексеми от ирански произход в български език – вина, гуня, мед, рай, сто, янтар, топор, самодива, стопан, бог и др. – са ирански заемки в славянските езици още от времето на иранската и славянска общност далеч преди заселването на славяните на Балканския полуостров (Добрева, А., Добрев, И., 1983, с. 40-41, с лит.). Относително точно датирани чрез методите на лингвистическия анализ, те не могат да бъдат обяснени чрез установяването на многобройно ираноезично население в днешните български земи, доведено от Аспарух, тъй като това не съответства на хронологията на езиковите процеси. Техният преносител до съвременния български език са славянските племена от т. нар. българска група, настанили се в нашите земи в ранното средновековие и стоящи в основата на българския етногенезис.

Впрочем, що се отнася до абсолютното количество на лексемите от ирански произход в съвременния български език, то е твърде значително. Дори и когато изключим от него късния пласт, достигнал до българския език чрез посредничеството на османотурски, както и онези лексеми, чийто преносител са северните тюркски езици (печенежки, кумански, татарски и т. н.), остават доста значителен брой думи, които са от явен ирански произход. При това част от тях се фиксират и в старобългарски писмени паметници (например: корда, мъст, темник, чертог [срв. приетата чрез османотурско посредничество лексема чардак], булван, крагуй и др.). Но за някои от тях, подобно на лексемата чертог / чардак, може би трябва да се укаже едно вторично заемане през епохата на османското робство, тъй като в новобългарски език те се появяват във форма и със семантика, които трудно биха ги представили като пряко продължение на средновековните лексеми. Но така или иначе, в количествено отношение делът на иранските лексеми сред прабългарските езикови остатъци никак не е малък. Проблемът е да се установи изричното им функциониране не като заемки в друг език, а като домашни думи в един език от иранската група езици, тъкмо за което според нас засега липсват убедителни доводи.

1. 6. 2. В съвременната българска топонимия на практика почти липсва ираноезичен пласт. И в това отношение чисто количествено преобладават онези топоними, които, представлявайки евентуално наследство от езика на прабългарите, са с тюрко-алтайски доосмански лингвистичен облик (Сунгурларе, Осмар, Шумен, Тутракан и др.). Мощен ирански топонимичен пласт – такъв, какъвто е налице в Източна Европа – в българските земи липсва. От досега установените случаи може да се посочат само топонимите от типа на селищното име Шереметя (село до Велико Търново) и подобни в други краища на страната, както и селищните имена Дерманци и Чиракман. Първото от тях показва явни следи от битуване в тюркоезична среда и може да е сравнително късно, а за другите две изследвачите изрично указват проникването им посредством такъв преносител като късните тюркоезични номади, достигащи през XI-XII век нашите земи, част от които взимат участие в българския етногенезис – узи, печенеги, кумани (Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 46-47). Единственото изрично свидетелство за топоними, донесени на Балканите през ранното средновековие заедно с ираноезично население, са упоменатите в изворите две имена на планински крепости, окачествени чрез съответните топоними като ”сарматски [крепости]” (цит. по: Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 40). Като цяло тази картина може да означава единствено, че в епохата на Великото преселение на народите в нашите земи проникват само отделни и то незначителни инфилтрации от ираноезично население.

2. Смятам, че засега няма нови данни, които да разколебаят старата, но фактологически и методически напълно актуална констатация, че прабългарите представляват население от тюркски произход, подложено на силно иранско влияние и в областта на езика, и в областта на културата (Венедиков, Ив. 1954, с. 290). И все пак гореизложените съображения, въз основа на които тази констатация е изведена, се атакуват приблизително със следната аргументация:

Налице са данни за ираноезичие на прабългарите (лексикалният пласт с иранска езикова принадлежност), следователно, прабългарите са вероятно иранци. Иранският лингвистичен пласт е основен (домашен), защото, първо, е сравнително обемен; второ, има системен характер, тъй като например някои езикови остатъци-фразеологизми са може би индоирански (Ант. Делева, Цв. Степанов); трето, съществуват следи в археологическите култури, свързвани с прабългарите – салтово-маяцката и др., които демонстрират иранско влияние и инфилтрации.

Смятам, че тези възражения произтичат главно поради две причини. От една страна, това е слабото внимание у историците към решаването на лингвистичните проблеми на тези въпроси, и от друга страна, това е преднамерената позиция спрямо материал, който по принцип е дискусионен и не търпи прибързани решения.

2. 1. Относително значимият пласт ирански заемки в езика на прабългарите има своя генезис в етническата история на Евразия от древността и ранното средновековие. По принцип този въпрос се вписва в голямата проблематика на ирано-тюркските взаимоотношения в периода от I хил. пр. н. е. до I хил. от н. е., доколкото по-ранните връзки между индоевропейски и алтайските езици са феномен от малко по-различно естество [4]. Така например, в етнокултурната ситуация преди разселването на тюрко-монголските народи се регистрира, съгласно изследванията на И. Н. Шервашидзе (1989; 1990), развитието на процес на активна акултурация на тези народи най-вече под китайско и индо-иранско влияние със съответните отражения в езика.

Така че има основания да се твърди по-скоро, че основната част от лексемите от ирански произход в езика на прабългарите е исторически ранна; тя се дължи на ранното влияние от средноазиатските ирански езици, което оставя почти идентични заемки във всички тюрко-монголски езици през т. нар. пратюркска епоха. Разбира се, установяването на точната хронология на иранските заемки е въпрос на конкретен анализ; докато лексемата хубав би могла да е много ранна заемка от източноиранските езици (Цв. Тафраджийска например я извежда от съответната лексема в монголски, вж. Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 45, с лит.), то лексемата кумир като че ли е по-късна заемка, дължима на етнокултурната ситуация в Северното Причерноморие. Разбира се, точното решение на такъв род частни проблеми ще дойде след съответното проучване, тук само маркираме възможността и необходимостта от прецизна хронологическа стратиграфия на иранските по произход лексеми, откривани в старобългарски писмени паметници, в известия на средновековни исторически извори или в новобългарски език. Такъв подход ще даде възможност за действително прецизни изводи и в етногенетичен план.

2. 6. Значителният пласт лични имена от ирански произход сред имената на българските владетели говори според някои автори именно за ираноезичието им, или поне, както гласи по-внимателният извод на Бешевлиев, за ирански инфилтрации (Бешевлиев, В. 1967, с. 245). От друга страна, обаче, такъв извод е в противоречие с някои нови концепции за иранския произход на прабългарите, които твърдят, че преимуществено ираноезични са поданиците на прабългарските владетели от периода на Велика България в Северното Причерноморие, докато начело стояла тюркска по произход династия и свързания с нея етнически слой (Рашев, Р. 1993, pass.).

И в случая, обаче, е необходимо анализът да бъде прецизен и точен. Бихме илюстрирали този проблем само с един пример. Иранското по произход име на основателя на българската държава, Аспарух, е било неведнъж предмет на анализ. Представляващо (и според нас) едно несъмнено иранско име, то има многобройни етимологични изяснявания, определящи го и като иранско, и като тюркско име.

Струва ни се, че един от най-прецизните анализи засега е онзи, който е предложен в проучването на А. Добрева и И. Добрев, представящ го като продължение на древноперсийското vis(i)yapura 'благородник, принц, наследник' (вж. Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 44). Следователно това е още един от примерите за развитие на лично име въз основа на титла. Процесът е много специфичен и което е важно във връзка със занимаващата ни тема, той датира още от старотюркската епоха, където тъкмо същата титла е приета в различни варианти, в това число вариантите Ъшбара, Ишбара и др., доближаващи се плътно до варианта на това име в старобългарски писмени паметници – Испор, до чувашките Аспар, Йашпар, Ишпар, Еспер и др.

По принцип вярно е, че една твърде значителна част от титулатурата на прабългарската държавност е иранска по произход. Но това е така още у древните тюрки. Изследванията установяват, че при тях от домашен произход са главно термини от типа на буйрук, ичреки, субаши, докато най-активно използваната социополитическа терминология е или от китайски произход (хаган, тегин, тархан, тудун), или от индоирански (шад, хатун, батур или багатур), или от друг нетюркски произход (чур, еркин, боила – вероятно старогръцки, ябгу – тибетски) и т. н. (Шервашидзе, И. Н. 1990;). Тези заемки присъстват още в пратюркската лексика и се срещат в социополитическата терминология на тюркютските каганати, на аварската и хазарската държава и т. н. Досега обаче присъствието на ираноезичен пласт в социополитическата терминология на тези тюрко-алтайски народи никого не е подбудило да постулира ираноезичието им, тъй както едва ли означава ираноезичие мощният пласт лексика от ирански произход, която навлиза заедно с арабската в османотурски език.

Основният извод, който се налага от казаното дотук – независимо от предварителния характер и неизбежната неизчерпателност на извършените наблюдения – е установяването, че в анализа се допуска една базисна грешка от методическо естество. Тя се състои според нас в смесването на етнокултурна и етнолингвистична общност. В етническата история примерите за взаимовлияния и уеднаквяване на етнокултурния облик на народи с различен етнолингвистичен произход не са малко и прабългарите са един от тези примери. По етнокултурен облик те принадлежат на средновековния индоирански свят, но по своя етнолингвистичен произход те спадат към групата на тюрко-монголските народи.

Бих посочил също така, че тази констатация е валидна за една голяма част и от останалите тюрко-монголски народи. Ако в случая с прабългарите при отделни изследвачи не се стига до тази констатация, напълно оправдана от наличната изворова база и нейния анализ, причините за това са две – на първо място, състоянието на познанията ни за езика на прабългарите, което може да породи алтернативни и противоречиви мнения, и на второ място, преднамереният подход към проблематиката.

Както се вижда от изложеното, привържениците на двете алтернативни становища – за тюрко-алтайската и за иранската етнолингвистична принадлежност на прабългарите – в методическо отношение се опират на практически идентични доводи. Прецизният анализ обаче, дори и преди да се отиде към комплексния анализ на всички извори, осветляващи проблема, показва, че в редица случаи се правят изводи, които не са достатъчно обосновани и не говорят за иранска етнолингвистична принадлежност на прабългарите. Разбира се, и в това поле на научното дирене, по думите на американския етнолог Фр. Боас, ”the solid work is still all before us”. Но на настоящия етап на анализ по-обоснованият извод е изводът за тюрко-алтайски етнолингвистичен произход на прабългарите.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Добрева, А., Добрев, И., 1983 – Ани Добрева и Иван Добрев. Предпосылки иранского языкового влияние и его результаты в болгарском языке. – Балканско езикознание/Linguistique balkanique, XXVI, 2

Йорданов, Ст. 1993 – Ст. Йорданов. Бележки върху социалната организация на прабългарите. - В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. Велико Търново, Университетско издателство "Св. св. Кирил и Методий", 1993

Йорданов, Ст. 1995 – Ст. Йорданов. За организацията на граничната охрана в епохата на Първото българско царство. - В: 1100 години Велики Преслав. 1. Шумен, 1995

Йорданов, Ст. 1996 – Ст. Йорданов. Проблеми на титулатурата в епохата на Първото българско царство в изследванията на Юрдан Трифонов. - В: Научна сесия Академик Юрдан Трифонов (1864-1949). Плевен, 24 ноември 1994 г. Доклади и научни съобщения. Научна редакция и съставителство: проф. д-р Георги Данчев, ст. н. с. к.и.н. Михаил Грънчаров. Враца, 1996

Йорданов, Ст. 1997 – Ст. Йорданов. За социално-политическата организация на Кубратова Велика България: II. Системата тьолис-тардуш и двудялбата "българи - котраги" в "Старата Велика България" - В: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Том шести. Велико Търново, 1997

Йорданов, Ст. 1997 а – Ст. Йорданов. По повод на една предполагаема антична реалия в ранносредновековна България (Титлата колобър у Аспаруховите българи и воинският танц колабрисмос у древните траки). – В: Българистични проучвания. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Втора Международна научна сесия. Велико Търново, 20-21 август 1996 г. Велико Търново, 1997

Йорданов, Ст. 2000 – Ст. Йорданов. За социално-политическата организация на Кубратова Велика България: III. Административната организация на ”Старата Велика България” и тричастното племенно деление на Волжска България. - В: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Том седми. Велико Търново, 2000

Шервашидзе, И. Н. 1989 – И. Н. Шервашидзе. Фрагмент общетюркской лексики. Заимствованный фонд. – Вопросы языкознания, 1989, № 2

Шервашидзе, И. Н. 1990 – И. Н. Шервашидзе. Фрагмент древнетюркской лексики. Титулатура. – Вопросы языкознания, 1990, № 3

Pritsak, O. 1955 – O. Pritsak. Die Bulgarische F rstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, 1955

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не познавате даже собствената си медиевистична литература!?

Мене историците медиевисти и то най-ерудирано-компетентните, а такива са единствено и само тези, които са и лингвистически грамотни, не само ме цитират много отдавна вече, но ме и вземат в качеството на изходна основа при решаването на кардинално-фундаментални проблеми от Българската Медиевистика!

СЛАВЯНИ, ТЮРКИ И ИНДО-ИРАНЦИ В РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ (ЕЗИКОВИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОГЕНЕЗИС – КЪМ ПОСТАНОВКАТА НА ВЪПРОСА)

Стефан ЙОРДАНОВ (В: Българистични проучвания. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Седма международна научна сесия. Велико Търново, 22-23 август 2001 г. Велико Търново, 2002, 275-295)

Проблемът за българския етногенезис напоследък отново вълнува умовете на онези будни българи, които не се ....

Много добре познавам медиевистичната литература :smokeing: А споменатият от вас Ст. Йорданов е един абсолютен маргинал в историята и в частност в прабългаристиката. Толкова незначим маргинал, че никой дори не е решил да си губи времето да оборва глупостите му.

Link to comment
Share on other sites

Много добре познавам медиевистичната литература. А споменатият от вас Ст. Йорданов е един абсолютен маргинал в историята и в частност в прабългаристиката. Толкова незначим маргинал, че никой дори не е решил да си губи времето да оборва глупостите му.

Казвате това единствено и само, защото той не е анонимно-безличен като вас не само тук, но и в българската историография!

Случайно да сме видели или прочели нещичко написано от вас, да не говорим за това да се захванете и да оборвате някого някъде?!

Това не е като да ругаете и плюете наред, в което безспорно сте голям майстор!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Казвате това единствено и само, защото той не е анонимно-безличен като вас не само тук, но и в българската историография!

Случайно да сме видели или прочели нещичко написано от вас, да не говорим за това да се захванете и да оборвате някого някъде?!

Това не е като да ругаете и плюете наред, в което безспорно сте голям майстор!

Мисля че е крайно време да престаните да занимавате всички съфорумци с личността си и да натрапвате без никакъв повод писанията си, които обикновено нямат никаква връзка с обсъжданата тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
1. 6. 1. Както се установява, редица лексеми от ирански произход в български език – вина, гуня, мед, рай, сто, янтар, топор, самодива, стопан, бог и др. – са ирански заемки в славянските езици още от времето на иранската и славянска общност далеч преди заселването на славяните на Балканския полуостров (Добрева, А., Добрев, И., 1983, с. 40-41, с лит.). Относително точно датирани чрез методите на лингвистическия анализ, те не могат да бъдат обяснени чрез установяването на многобройно ираноезично население в днешните български земи, доведено от Аспарух, тъй като това не съответства на хронологията на езиковите процеси. Техният преносител до съвременния български език са славянските племена от т. нар. българска група, настанили се в нашите земи в ранното средновековие и стоящи в основата на българския етногенезис.

Професоре, понеже сте цитиран в този откъс, се обръщам към вас. Бихте ли посочили в кой славянски език освен в българския се среща думата самодива. Самодива, а не самовила, вила! Уверявам ви, ще ви е трудно да дадете пример.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Струва ни се, че един от най-прецизните анализи засега е онзи, който е предложен в проучването на А. Добрева и И. Добрев, представящ го като продължение на древноперсийското vis(i)yapura 'благородник, принц, наследник' (вж. Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 44). Следователно това е още един от примерите за развитие на лично име въз основа на титла. Процесът е много специфичен и което е важно във връзка със занимаващата ни тема, той датира още от старотюркската епоха, където тъкмо същата титла е приета в различни варианти, в това число вариантите Ъшбара, Ишбара и др., доближаващи се плътно до варианта на това име в старобългарски писмени паметници – Испор, до чувашките Аспар, Йашпар, Ишпар, Еспер и др.

Боя се, че мнението на историк по езиковедски въпроси едва ли има особена тежест.

Link to comment
Share on other sites

Професоре, понеже сте цитиран в този откъс, се обръщам към вас. Бихте ли посочили в кой славянски език освен в българския се среща думата самодива. Самодива, а не самовила, вила! Уверявам ви, ще ви е трудно да дадете пример.

Статията е сводно-обобщителна и в нея е цитиран авторът, който проучва специално дадена дума или група думи и когото може да видите пак там.

Ако добре си спомням, сведенията за тази дума са взети от акад. Владимир Георгиев.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...