Отиди на
Форум "Наука"

На каква възраст кан Маламир поема властта ?


Recommended Posts

  • Потребители

В книгата "Прабългарите и Християнството" на Иван Венедиков се разглежда въпроса на каква възраст Маламир заема престола. Авторът защитава тезата, че Маламир е бил възрастен, когато поема властта.

Ето и един цитат от книгата - стр. 141:

"Бил ли е наистина Маламир млад човек, който имал нужда от кавхан Исбул или просто е един мекушав владетел, попаднал под влиянието на Исбул ? Истинската причина за влиянието на Исбул едва ли е младостта на Маламир. Когато Маламир умира, престолът преминава към неговия племенник, сина на средния брат, на Звиница. Самият Звиница, също като Енравота лишен от трона, вероятно също е бил гледан с недоверие. Но когато Маламир умира, Пресиан поема престола, защото по всяка вероятност вече има необходимата възраст, поне 20 - 25 години в 837г. Ясно е, че за да има син на тази възраст, Звиница е бил по това време на 40 - 50 години най - малко. Той е бил по млад от Енравота. И всъщност ние трябва да заключим, че тримата братя, дори ако разликата в годините е доста голяма, принадлежат на едно и също поколение и са се различавали по възраст с по няколко години. Всичко това показва, че по - скоро Маламир е бил предпочетен , за да се води по - лесно не защото е бил много млад, а защото по характер се е поддавал на влияния. Трудно можем да си представим, че Звиница може да има син, по - стар от по - малкия му брат или на неговата възраст, който да наследи малолетния си чичо. Трябва да отбележим още, че Пресиан също не е управлявал дълго. След 15-годишно царуване той оставя на трона сина си Борис, за който знаем, че е бил млад, когато станал владетел, но дори ако е бил само на 20 години, той трябва да се е родил поне 20 години преди възкачването си на престола. Това значи, че в 832 г. Пресиан вече е бил женен човек и е имал син. Всичко това ни позволява да предполагаме, че Маламир далеч не е бил малелетен, когато взел престола и че той останал през седемгодишното си управление под влиянието на Исбул не защото е бил млад, а защото се е поддавал на натиска на стария Крумов боила. Исбул е личността, която движи работите след смъртта на Омуртаг, но не играе значителна роля през живота му и не се споменава никъде в Омуртаговите надписи. Ние не знаем дали политиката на Маламир и отношението към симпатиите на Енравота към християнството не са изцяло дело на кавхан Исбул, нито кой му е дал този важен пост в българската държава. "

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това са чиста проба спекулации. Маламир може просто да е уважавал и харесвал Исбул, още повече, че последния едва ли е бил лош управленец. Колкото до възрастта, в Средновековието хората са умирали често млади по днешните стандарти - на 40 години тогава вече си бил на една доста зряла възраст, а на 60 се е считало, че си прастар.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами истината е, че нямаме категорични данни. Възможно е Исбул да е бил влиятелна личност подобно на френския кардинал Ришельо или Стефан Стамболов. От друга страна дори човек като френския крал Филип Хубави, който направил много за засилването на централната власт въвел длъжността суперинтендант, като по този начин направил кардинал дьо Марини нещо като съуправител.

Възможен е разбира се и третия вариант. В западните извори се говори за слухове, че в България бил извършен преврат. Златарски приема, че слухът се оказал неверен. Но все пак остава възможността Исбул да е извършил преврат и отстранявайки пълнолетните синове на Омуртаг да е поставил непълнолетен. Косвено свидетелство, че Маламир е бил непълнолетен е, че е бил наследен от племеника си - т.е. не е имал син. Това обаче не е много надежден белег, тъй като престолонаследието в езическия период не е много ясно - напр. Кубрат е наследил чичо си Органа.

Но при наличните сведения може само да гадаем.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Каква е причината кавхан Исбул да изпъква толкова много, няма как да бъде ясна, без да разполагаме с допълнителни данни. Във всеки случай тази причина не е възрастта на Маламир. Липсват каквито и да било основания да се счита, че той е бил малолетен към 831г. Това "малолетие" е историографски извод, базиран точно върху солидното присъствие на Исбул в историята през този период. И - след като от честото споменаване на Исбул - се прави заключението, че Маламир трябва да е бил малък, след това с обратен знак то се използва за аргумент: ами кавхан Исбул фактически е управлявал, защото нали Маламир е бил малък. Просто омагьосан кръг от разменящи местата си хипотези и аргументи за тях, за да има никакви факти.

Link to comment
Share on other sites

Косвено свидетелство, че Маламир е бил непълнолетен е, че е бил наследен от племеника си - т.е. не е имал син. Това обаче не е много надежден белег, тъй като престолонаследието в езическия период не е много ясно - напр. Кубрат е наследил чичо си Органа.

Но при наличните сведения може само да гадаем.

Левиратът е достатъчно широко разпространена форма на престолонаследие при източните народи,

а при прабългарите специално тя се наблюдава още и при Атила, който на същото основание наследява чичо си Ругила.

Link to comment
Share on other sites

Каква е причината кавхан Исбул да изпъква толкова много, няма как да бъде ясна, без да разполагаме с допълнителни данни. Във всеки случай тази причина не е възрастта на Маламир. Липсват каквито и да било основания да се счита, че той е бил малолетен към 831г. Това "малолетие" е историографски извод, базиран точно върху солидното присъствие на Исбул в историята през този период. И - след като от честото споменаване на Исбул - се прави заключението, че Маламир трябва да е бил малък, след това с обратен знак то се използва за аргумент: ами кавхан Исбул фактически е управлявал, защото нали Маламир е бил малък. Просто омагьосан кръг от разменящи местата си хипотези и аргументи за тях, за да има никакви факти.

Българската историография все още, а и дълго време занапред ще бъде в огромен дълг към институциите в прабългарската държава.

Според мене кавханът като второ длъжностно лице в държавата е и председател на болярския съвет, който избира и поставя хана на поста му.

Няма никакви причини за това да си мислим и допускаме, че тъкмо той е лишен от всякакво чувство за национална отговорност и си играе на номера и игрички в чисто византийски стил.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Според мене кавханът като второ длъжностно лице в държавата е и председател на болярския съвет, който избира и поставя хана на поста му.

За разлика от Византия, където поне на теория императора е изборен, то у нас е сигурно, че се е прилагал наследствения принцип.

Няма никакви причини за това да си мислим и допускаме, че тъкмо той е лишен от всякакво чувство за национална отговорност и си играе на номера и игрички в чисто византийски стил.

Ако един Стефан Стамболов свали Жабчо Желев или Сергей Станишев и поеме управлението на страната - това означа ли, че не е национално отговорен? Към управленската дейност на кавхан Исбул няма критики иначе.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Левиратът е достатъчно широко разпространена форма на престолонаследие при източните народи,

а при прабългарите специално тя се наблюдава още и при Атила, който на същото основание наследява чичо си Ругила.

Примерите с хуните и тюрките са крайно не уместни, тъй като азбучна истина и основен постулат в прабългаристиката неподлежащ на коментар, е че прабългарите са с ирански произход. Това с пълна сила се отнася за Крумовата династия, много представители на която носят ирански имена, но нито един с тюркско или хунско име. :smokeing:

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
Примерите с хуните и тюрките са крайно не уместни, тъй като азбучна истина и основен постулат в прабългаристиката неподлежащ на коментар, е че прабългарите са с ирански произход. Това с пълна сила се отнася за Крумовата династия, много представители на която носят ирански имена, но нито един с тюркско или хунско име.

И от коя по-точно династия е хан Крум?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
От собствената си. Нарича се "Крумова", понеже не е известно името на неговия род.

И защо Крум е основоположникът на династията управлявала България през следващите 200 години. Това са елементарни неща, ама "професорът" откъде да ги знае? :smokeing:

Link to comment
Share on other sites

И защо Крум е основоположникът на династията управлявала България през следващите 200 години. Това са елементарни неща, ама "професорът" откъде да ги знае?

Нали, той професорът затова е професор, защото пасе трева, а ти си най-грамотният на Света?!

И понеже твоето ниво са най-сложните неща, затова непрекъснато се занимаваш с научното ми звание и с личните ми качества.

Никак няма да се изненадам, ако в най-скоро време започнеш да надничаш и в бельото ми под одобрителния поглед на модераторите!?

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831), западната граница на Първото българско царство, върви западно от гр. Срем, дн. сръбската Сремска Митровица, по р. Сава, свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток, излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща, преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р. Хрон, докато стигне Карпатите.

Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига, която образува широка дъга от запад на югоизток, напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р. Днестър в горното й течение, върви надолу по реката до големия завой малко след гр. Каменец-Подолск, устремява се на североизток и достига р. Днепър северно от гр. Кременчуг, тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море -Херсонския залив, източно от днешния гр. Одеса [вж. Балкански 1996, 5; ~*~1996б, 44; Димитров М. 1980, 115; Златарски 1994, 373-376; Коледаров 1979, 37-39,48,62, Карти №№ 8,9; Михайлов 1971, 191-192; Фехеръ 1924, 13,16; ~*~1997, 119; Lang 1976, 42; Kiss-2, 213; WdAtl].

Все по същия въпрос американският историк I. Boba [1982], главно на основата на съобщение от Теофан, доказва, че през 670-680 г. българи оногури от Кубратовата Велика България, като конфедерати на аварите, но управлявани от свои собствени родове и фамилии и под съвместния контрол на Аспарух и неговите съюзници аварите, заемат югоизточната част на Панония и териториите по течението на р. Южна Морава, по посока на р. Вардар, с център гр. Сирмиум, който тогава се наименова и Оногория, а когато през 800-803 г. се разпада ръководената от аварите федерация, българите оногури се изтеглят от Панония, пресичат Дунав, заемат степите между Дунав и Тиса и част от Трансилвания и по този начин се оказват част от една друга конфедерация или държава, каквато е дунавскобългарската; Панония е родината на хан Крум, и тук приемайки аргументите и съображенията на проф. П. Коледаров, авторът само отбелязва, че бидейки от друг, различен от Аспаруховия, клон на Кубратовия род, Крум поставя началото на нова ханска фамилия, но понятийно-терминологически по-добре според нас – на нова царска династия, без обаче да е чужденец за дунавските българи и без да завладява Дунавска България, а извършва нещо като държавен преврат, при това изглежда безкръвен, с което фактически отново хан от рода Дуло обединява дунавските българи и панонските оногури, всеки един от които два дяла води началото си все от Кубратовите оногури [68-77].

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нали, той професорът затова е професор, защото пасе трева, а ти си най-грамотният на Света?!

Все по същия въпрос американският историк I. Boba [1982], главно на основата на съобщение от Теофан, доказва, че през 670-680 г. българи оногури от Кубратовата Велика България, като конфедерати на аварите, но управлявани от свои собствени родове и фамилии и под съвместния контрол на Аспарух и неговите съюзници аварите, заемат югоизточната част на Панония и териториите по течението на р. Южна Морава, по посока на р. Вардар, с център гр. Сирмиум, който тогава се наименова и Оногория, а когато през 800-803 г. се разпада ръководената от аварите федерация, българите оногури се изтеглят от Панония, пресичат Дунав, заемат степите между Дунав и Тиса и част от Трансилвания и по този начин се оказват част от една друга конфедерация или държава, каквато е дунавскобългарската; Панония е родината на хан Крум, и тук приемайки аргументите и съображенията на проф. П. Коледаров, авторът само отбелязва, че бидейки от друг, различен от Аспаруховия, клон на Кубратовия род, Крум поставя началото на нова ханска фамилия, но понятийно-терминологически по-добре според нас – на нова царска династия, без обаче да е чужденец за дунавските българи и без да завладява Дунавска България, а извършва нещо като държавен преврат, при това изглежда безкръвен, с което фактически отново хан от рода Дуло обединява дунавските българи и панонските оногури, всеки един от които два дяла води началото си все от Кубратовите оногури [68-77].

Нека първо уточним, че "професорът" е професор по турски език, а не по история. Затова когато "професорът" се опитва да разъждава по исторически теми, не само се вижда че пасе трева, но и обикновено след това му се сипва да пие по една студена вода.

Всичко, което сте написали в горния текст са пълни глупости без никакви доказателства в изворите. Но нека да се спрем на Крумовата династия.

"с което фактически отново хан от рода Дуло обединява дунавските българи и панонските оногури, всеки един от които два дяла води началото си все от Кубратовите оногури "

Крум - произлиза от династията Дуло? Явно самият Крум не го е знаел, нито някой от многобройните му потомци. Представителите на династията са оставили огромен брой писмени извори, някои от тях писани от самите потомци на Крум и никой, ама никой от тях никъде не споменава такова нещо.

Link to comment
Share on other sites

Всичко, което сте написали в горния текст са пълни глупости без никакви доказателства в изворите. Но нека да се спрем на Крумовата династия.

"с което фактически отново хан от рода Дуло обединява дунавските българи и панонските оногури, всеки един от които два дяла води началото си все от Кубратовите оногури

Крум - произлиза от династията Дуло? Явно самият Крум не го е знаел, нито някой от многобройните му потомци. Представителите на династията са оставили огромен брой писмени извори, някои от тях писани от самите потомци на Крум и никой, ама никой от тях никъде не споменава такова нещо.

Нали?! Той Теофан не е извор, а изворът на студена вода си ти!?

И онзи американец и той не струва нищо, а ти знаеш много повече от него!?

Я, не ме разсмивай посред нощ!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нали?! Той Теофан не е извор, а изворът на студена вода си ти!?

И онзи американец и той не струва нищо, а ти знаеш много повече от него!?

Я, не ме разсмивай посред нощ!

Ако ми посочиш къде точно Теофан споменава, че Крум произхожда от рода Дуло, то аз лично ще те призная за най-великият прабългарист, а дипломата ще си я нарежа на салата и ще я изям. А въпросният американец, всъщност е унгарец :).

Link to comment
Share on other sites

Ако ми посочиш къде точно Теофан споменава, че Крум произхожда от рода Дуло, то аз лично ще те призная за най-великият прабългарист, а дипломата ще си я нарежа на салата и ще я изям. А въпросният американец, всъщност е унгарец.

А защо ти мислиш, че аз не съм забелязал, че той е от унгарски произход, но какво общо има това с въпроса?

И като имаш даже диплома, защо не се сети да отидеш да го питаш именно него за всичко това?

Явно толкова ти струва и дипломата - колкото стрък маруля, така че преспокойно започвай да си я ядеш!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А защо ти мислиш, че аз не съм забелязал, че той е от унгарски произход, но какво общо има това с въпроса?

И като имаш даже диплома, защо не се сети да отидеш да го питаш именно него за всичко това?

Явно толкова ти струва и дипломата - колкото стрък маруля, така че преспокойно започвай да си я ядеш!

Ако има да кажеш нещо смислено по въпроса за произхода на Крумовата династия или по темата за Маламир - кажи го, ако не, айде отивай да си лягаш.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Нека първо уточним, че "професорът" е професор по турски език, а не по история. Затова когато "професорът" се опитва да разъждава по исторически теми, не само се вижда че пасе трева, но и обикновено след това му се сипва да пие по една студена вода.

Всичко, което сте написали в горния текст са пълни глупости без никакви доказателства в изворите.

Не са чак такива глупости. Има извори. Например разширената редакция на арменската география "Ашхарацуйц":

"На този остров (Пюки) живее Аспар-хрук, синът на Хубрат, който избягал от хазирите от Планината на булхарите и отишъл и прогонил на запад народа на аварите, и се заселил там."

Обаче твърдението, че българите били идентични с оногурите, проф. Добрев просто преписва от унгарските автори, които тази "теория" напълно устройва, защото без българи/оногури пропадат всичките твърдения за "голямото прабългарско културно влияние върху унгарците" и онези злощастни и напълно фантасмагорични "400 тюркобългарски заемки в староунгарски". А без тях старите маджари си остават просто едни диваци и варвари, от които през Х век били пропищели Византия, България, Германия, бохемия, Италия и дори Франция.

Професор Добрев, с вашите оногури-българи правите такава лоша услуга на българската история, но изобщо не се досещате. За какво става дума?

Понеже за унгарците българите били оногури/огури, например унгарецът Габор Векон твърди следното: “Вероятно тези данни (за Зиези от Анонимния римски хронограф) са прибавени по-късно, тъй като преди 480 г. на запад няма никакви данни за българите, а преди огурското преселване около 460 г. не би трябвало да се търсят първоначални данни за тях”. И тъй, благодарение на Веконовци и професор Добревци всичси ранни данни от Хронографа, Именника и прочее отиват по дяволите и ни се слага долна граница 480 г.

И така, професор Добрев, благодарение на вашите оногурщини "преди огурското преселване около 460 г. не би трябвало да се търсят първоначални данни за българите".

Ха честито.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
И онзи американец и той не струва нищо, а ти знаеш много повече от него!?

Я, не ме разсмивай посред нощ!

Той Боба е всъщност Имре Боба и е унгарец, живеещ в САЩ. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не са чак такива глупости. Има извори. Например разширената редакция на арменската география "Ашхарацуйц":

"На този остров (Пюки) живее Аспар-хрук, синът на Хубрат, който избягал от хазирите от Планината на булхарите и отишъл и прогонил на запад народа на аварите, и се заселил там."

И въпросният извор какво общо има с произхода на Крумовата династия и Панония?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
И въпросният извор какво общо има с произхода на Крумовата династия и Панония?

Има общо с твърдението на професора, че "все по същия въпрос американският историк I. Boba [1982], главно на основата на съобщение от Теофан, доказва, че през 670-680 г. българи оногури от Кубратовата Велика България, като конфедерати на аварите, но управлявани от свои собствени родове и фамилии и под съвместния контрол на Аспарух и неговите съюзници аварите, заемат югоизточната част на Панония и териториите по течението на р. Южна Морава, по посока на р. Вардар, с център гр. Сирмиум".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има общо с твърдението на професора, че "все по същия въпрос американският историк I. Boba [1982], главно на основата на съобщение от Теофан, доказва, че през 670-680 г. българи оногури от Кубратовата Велика България, като конфедерати на аварите, но управлявани от свои собствени родове и фамилии и под съвместния контрол на Аспарух и неговите съюзници аварите, заемат югоизточната част на Панония и териториите по течението на р. Южна Морава, по посока на р. Вардар, с център гр. Сирмиум".

Нещо немога да схвана смисъла.

Link to comment
Share on other sites

Цитат(Ka40 @ Thu Sep 10, 2009 4:23 pm):Всичко, което сте написали в горния текст са пълни глупости без никакви доказателства в изворите.

Не са чак такива глупости. Има извори. Например разширената редакция на арменската география "Ашхарацуйц":

"На този остров (Пюки) живее Аспар-хрук, синът на Хубрат, който избягал от хазирите от Планината на булхарите и отишъл и прогонил на запад народа на аварите, и се заселил там."

Обаче твърдението, че българите били идентични с оногурите, проф. Добрев просто преписва от унгарските автори, които тази "теория" напълно устройва, защото без българи/оногури пропадат всичките твърдения за "голямото прабългарско културно влияние върху унгарците" и онези злощастни и напълно фантасмагорични "400 тюркобългарски заемки в староунгарски". А без тях старите маджари си остават просто едни диваци и варвари, от които през Х век били пропищели Византия, България, Германия, бохемия, Италия и дори Франция.

Вие отново ме възприемате твърде елементарно, защото аз не преписвам от никого, а чисто и просто чета дякон Агатон, когото съвсем очевидно вие не познавате.

Но тъждеството на българите с оногурите се приема най-малко от още 4-ма изследователи, само единият от които има нещо общо с унгарците.

Тезата за изключително голямото културно-историческо влияние на прабългарите върху маджарите е моя теза и аз я защитавам с не един или два примера, като не пропускам и да експлицирам пределно ниското социално-културно ниво, на което те се намират преди това, а така също и това, че именно маджарите са най-големите и безсрамни крадци на български културни достояния, в това число и на Съкровището от Наги Сент-Миклош.

Ето защо обвинението ви към мене за някаква си маджарофилия и плагиатство едновременно не само е напълно безпочвено-необосновано, но и много непочтено-несправедливо.

Ив. Добрев, Златното съкровище от българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Това обаче не е всичко и предпазливата мъдрост или мъдрата предпазливост, проявени едва тук и сега, изискват да се въздържим от приемането на което и да е от горните обяснения и да се втренчим безизразно-глупаво “в очевидния факт, че в изворите от този период кутригурите и утигурите не са назовани “българи”, а “хуни” [История на българите 2003, 42-43, подчерт. – И.Д.], което може и да е точно така, но няма защо тъкмо това да се очаква от тях, когато много добре се знае, че, служейки си с един-два най-общи термина, ранносредновековните извори никога не съобщават нещо за дадено племе с упоменаване на неговото видово название и с едновременното посочване и на неговото родово название, с което обаче съвсем не искаме да кажем, че няма и такива не много редки, а направо единични и затова щастливи изключения, както например, когато дякон Агатон пише за събитията от 713 г., че “българите оногури извършили нападение, пленили и избили голям брой християни” [ГрИзв-6, 182-183].

С полагането основите на първата българска държава от хан Аспарух през 681 г., който стои начело на прабългарите-уногондури (В. Бешевлиев; В. Гюзелев) или българите оногури (Gy. Moravcsik; I. Boba; K. Menges; М. Артамонов) или пък води след себе си едновременно българските племена уногондури и кутригури (М. Димитров), земите на север от Дунав се присъединяват към нея и дори образуват по-голямата част от нейната територия, докато според Chronicon pictum Vindobonense, след хуните, Панония я владеят “мизийски българи” (Gombos-1).

Създаването на Първата българска държава през 681 г. с център на юг от Дунав е решаващо-повратен момент в живота на прабългарските и славянските племена от Днестър до Тиса, на запад от която интегриращо-притегателен център е Аварският хаганат, но на изток от нея такъв интегриращо-притегателен център е Първата българска държава и тези племена намират в нея сила и опора за всички свои вътрешни и външни начинания, именно поради което с нейното създаване и укрепване започва и тяхното бавно, поотделно-постепенно, културно-икономическо и политическо обръщане и приобщаване към нея, в процеса на което автономията на племенните вождове и старейшини се ограничава и стеснява до ниво и степен признаване и приемане превъзходството и първенството на българския хан, по силата на което като цяло и северозападната граница на техните земи се превръща в граница и на българската държава, а самите племена и техните земи се оказват вече и неделима част от нея.

Надали може да има друго обяснение фактът, че българските ханове от Аспарух и след него изобщо не водят войни на запад от Карпатите, а към началото на ІХ в. тези земи в действителност и фактически се оказват в границите на тяхната империя, затова при тъкмо тази насока и резултат от развитието и приобщаването на българо-славянските племена на север от Дунав към българската държава вече се очертава като много приблизително и дори направо невярно-неадекватно твърдението, че българската държава присъединява земите западно от Карпатите още в началото на ІХ в. [Михайлов 1971, 188], което тя няма защо да прави, щом като горният исторически процес отдавна е в ход, а по това време той вече е реализиран и приключен.

Но ако трябва все пак да се обхване и погледне много по-назапад от Карпатите, което обаче в никакъв случай не е “западно от Карпатите”, то именно в началото на този ІХ век българските ханове Крум и Омуртаг, както отново ще се отбележи малко по-долу, разгромяват аварите и славяните на запад от Дунав, докато прабългарите между Дунав и Тиса въстават и се присъединяват напълно доброволно, със земите си, разбира се, към българската държава и то толкова осезателно-убедително, че дори и един от тях заема престола на самата българска държава, какъвто е случаят с хан Крум, а границата на самата държава се оказва изместена на р. Дунав, пък след Омуртаг и още по-назапад – просто и за тях, подобно на останалите севернодунавски български и славянски племена, Първата българска държава е такъв интегриращо-притегателен център, сила и опора.

Пълното и окончателно ориентиране и разплитане на тази малко объркана и донякъде неясна в някои от детайлите си, етнолингвистична ситуация, ние на драго сърце предоставяме на унгарските изследователи, защото именно там е втората начална точка на техния етногенезис, което пък от своя страна си е техен собствен проблем и разбира се, с основателното, предполагаме, напомняне, че нещата изобщо не са толкова прости и лесни, колкото на тях им се струва, а така също и че българските извори, както проличава и достатъчно ясно от направената тук извадка, са много по-детайлни, верни и обективни от византийските, именно поради което заслужават и много по-голямо доверие, внимание и непредубеден анализ и заключения.

По този начин, да се надяваме, съвременните унгарци ще могат да се реваншират и реабилитират най-малкото в собствените си очи, защото никак не говори добре за тях и тяхната наука, онзи доста отдавнашен, но все още злободневно-актуален и очевидно именно поради това и непрекъснато преразказван, почти анекдотичен случай, при който попитали техния най-голям специалист по “старотюркските” заемки в унгарския език, акад. Золтан Гомбоц, какво е значението и откъде все пак произхожда името на техния прародител Алмуш, на което същият отговорил, усмихвайки се наивно-добродушно и без да проявява, според нас, особено голяма лингвистична интелигентност, че той лично е в състояние и е готов да изведе това име от всеки един език, който му бъде посочен от неговия събеседник [László, Rácz 1984, 85,90] - ами да бяхте ни го обяснили, уважаеми, на ескимоска или индианска езикова почва, колко му е!?...

И това при условие, че мли Алмуш се препредава от техния български прародител и на по-следващите поколения маджари, един от князете на които например, около 1106-1113 г. пак е Almus [Gombos-1, 646-647], но няма защо да се учудваме на всичко това, когато пак същият унгарски езиковед, без много-много да се замисля, извежда името на основателя на унгарската държава от праб. árpa “овесъ; ячмень” [Gombosz 1912, 38-39].

Но независимо и от това и все пак, нека да маркираме и първата, изходната времево-пространствена точка в етногенезиса на унгарците, която по същество е и широко и добре известната тяхна прародина от преди ІІІ в. пр.н.е., в областта на реките Об и Иртиш, което е някъде върху 60-ия паралел, на височината например на Санкт-Петербург, Хелзинки, Стокхолм и Осло и където по онова време те не могат да бъдат нищо повече от ловци и плодосъбирачи, което в действителност е едно доста ниско и първично ниво на социално-икономическо развитие, а единствената им грамотност се простира до това да могат да броят на пръстите на двете си ръце убитите животни и да си ги съобщават или запаметяват за по-продължително време чрез нарези по клоните на дърветата.

По времето на ц. Симеон и ц. Петър маджарите не са нищо повече от шайка главорези, които се препитават само от разбойничество, но Великият им забива такъв шут, че те прелитат Карпатите и се приземяват чак там, където сега им е столицата.

Маджарите са най-големите и безсрамни крадци на приносите и достоянията на прабългарите и за да не бъдем голословни, нека кажем, че те все още смятат Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики за напълно и безрезервно свое и за да поддържат тази своя претенция и в международен план непрекъснато пишат и го описват най-интензивно-често това съкровище като свое в множество “научни” монографии и статии, които изобщо не пропускат да преведат и на известно кои западни езици, по добре обясними причини.

Маджарите са напълно убедени и много си вярват, когато тръбят навсякъде, че прабългарският хан Атила е маджарин.

Не зная кой точно седи в дъното на тази международно-конспиративна инсинуация, но най-отгоре се мъдри техният акад. Гюла Немет, който не пропусна случая да напише и цяла книга за “хуните на Атила”, която книга пък, много добре ясно защо, турците му я преведоха и издадоха у тях, имаме я в Народна Библиотека.

Същият “академик” между впрочем изигра и дълго след смъртта си ще продължава да играе много подло-неблаговидна роля и по отношение българския произход и принадлежност на Златното Съкровище на Българските Ханове.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...