Отиди на
Форум "Наука"

Рим и Християнството


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

monogram-of-christ384x389vatican.jpg

Въпреки разпространеното мнение, че едва ли не Християнството е оцеляло и наложило въпреки Римската империя, именно благодарение на последната тази нова религия получила такова широко разпространение на стария континент, възприемайки нейната организация, език и структура.

А всичко започнало в най-изостаналата и размирна провинция на империята - Юдея.

След разпъването на Исус, римският гражданин Павел развил по-различна дейност от съмишлениците си Яков и Петър - той започнал да проповядва в Гърция и Мала Азия и да привлича за последователи неюдеи.

Новата религия се отличавала с единобожие, отказ от земни блага в името на спасението на душата и вечно блаженство в отвъдното - нещо немислимо за един нормален римлянин, свикнал да се наслаждава на красотата на живота. Но философията на първите християни допаднала на бедните и угнетени слоеве на имперската столица.

Самите римляните били прагматици. Римският пантеон бил препълнен с чужди и свои божества, а вярата в древните богове през Принципата била трансформирана в уважавана традиция, изразяване на лоялност към държавата. Причините за тази религиозна индиферентност се корени в проникването на гръцката философия през 3-2 в. пр. н. е., която превръща римляните в атеисти, а официалните им богове станали формално почитани, тъй като олицетворявали държавата.

В самия Рим заслужилите императори като Август, Клавдий, Веспасиан, Траян и останалите Антонини били обожествявани след смъртта си - като най-висша награда за техните заслуги към империята. "Божествеността" на императора обаче не бива да се приема буквално. Тя била израз на почит към императора, но не била съпроводена с безрезервна вяра, и религиозен екстаз, характерни за източните култове.

Империята била търпима към различните изповедания, стига последователите им да не извършвали човешки жертвоприношения /като друидизма/ или да не се отнасяли твърде фанатично към прилагането на религиозните си обичаи, поставяйки ги над римските закони /както правели юдаите и християните/.

Първоначално римските власти не правели особена разлика между християни и юдеи. Светоний пише, че император Клавдий изгонил и едните и другите от Рим, когато възникнал конфликт между живеещите в града юдеи и последователите на Исус.

Първото сериозно гонение било подето от император Нерон след пожара в Рим през 64 г., в който християните били обвинени. Тази секта, както пише Тацит, в римските очи било доста диво и нецивилизовано учение, изповядвано от шепа роби и евреи от най-низшите слоеве. В самия Рим тайните събирания били изрично забранени от римския закон - поради опасност от бунт /така че християните нарушавали закона по тази точка/. Освен това и приказките за края на света, за адския огън който ще унищожи "майката на градовете", не вдъхвали особено доверие за миролюбието на тази нова религия. Така че християните били обвинени /заслужено или не/ за нещастието.

Гоненията срещу Християните през първите 150 години се провеждали или по доноси от страна на юдеите или според закона на император Траян, забраняващ обществата /християните били разглеждани като общество, наравно с това на обущарите или пожарникарите и били гонени поради тази си причина, а не заради вярата си/.

Самият Траян се отнасял с безразличие към християните, а след като забранил всякакви доноси, Християнството свободно се разпространило из цялата държава. Императорите Адриан и Марк Аврелий постановили да се възбужда наказателно дело срещу християните, само ако последните публично декларират, че са такива. Така че новата религия процъфтявала тайно и необезпокоявано в римските катакомби.

За консолидацията на последователите на Христос повлияло до голяма степен въстанието на Бар-Кохба през 135 г., когато разбунтувалите се срещу римската власт юдеи зверски избивали и живеещите в Юдея и Галилея християни.

През 155 г. християните официално започнали диспут, защитаващ религията им. Юстин Философ формулирал принципите на Християнството, различаващи се от тези на юдаизма и елинизма. Той отхвърлил вярата в древните богове и жертвоприношенията. Оттогава всеки, който се смятал за християнин трябвало да вярва само в Единния бог.

В условията на икономическата криза и противоречията, разкъсващи римското общество в края на 2 - началото на 3 в., новата религия започнала да печели все повече поддръжници и сред по-заможните слоеве, тъй като последователите му демонстрирали високи нравствени качества и готовност да умрат за вярата си.

По това време в империята милитаризмът, сепаратизмът и варварските нашествия подкопали авторитета на императорската власт.

За да укрепи влиянието си и да заздрави властта, разклатена от нескончаемите междуособици, Деций /250-251 г./ въвел култа към непобедимото слънце, с което се отъждествявал той и останалите войнишки императори. "Възстановителят на света", Аврелиан /270-275 г./, след като обединил разпокъсаната империя и отблъснал варварите, продължил тази идеологическа пропаганда към личността на императора. За римските императори религията била средство за манипулиране на масите.

Въведеният официален култ към гения на императора изисквал от поданниците знака на политическата лоялност - признаването на правителя за бог и жертвоприношения пред олтара му. Поради естеството на религията си, християните отказвали да признаят за бог бивш центурион или сенатор, но пък били готови да му служат като на владетел. Именно тази полуотстъпчивост довела до гоненията срещу християните през втората половина на 3 в.

Император Диоклециан, другият системен гонител на християните, сменил строя на държавата от принципат на доминат - неограничено господство на владетеля /подобно на изток - в Персия/. Този вид управление целял да централизира властта, да предотврати сепаратизма и изисквала и формално отдаване на божествени почести на императора. Причините за гоненията на християните през този период, които били подемани основно в големите градове - Рим, Антиохия, Александрия и др. бил отказът на християните да засвидетелстват формално уважението си към култа на императора и оттам към властта като цяло. Логично е, че християните са били възприемани като бунтовници и отцепници.

С времето, запознавайки се с доктрината на Християнството за принципите: "кесаревото - кесарю"; смирение и непротивене на злото, императорите променили отношението си към него. Християнството чудесно подхождало за идеята им - един народ, една империя, един император. То обединявало различните слоеве на населениео в името на религията, без значение на тяхният произход и социален статус, и ги подчинявало на императора - "божия наместник на земята".

Затова през 313 г. император Константин с Миланския едикт признал Християнството за равноправна религия и го използвал за целите си - да подсигури властта си и да стабилизира държавата.

На населението на империята му било все едно, дали ще има един бог или много /в Рим, както казвали, било по-лесно да срещнеш бог, отколкото човек/, затова приело новата религия спокойно. За да е по-лесно усвоимо Християнството, проповедниците префасонирали някои "езически" празници и въвели съответното количество полубогове /светци/ на мястото на старите божества, които да помагат на Единствения Бог в нелеката му задача да слуша молитвите на увеличилия се поток новопокръстени.

Самият Константин си останал митраист, както и неговите предшественици. Малко преди смъртта си бил покръстен /все още се спори от православни или ариани/, тъй като не вървяло да се провъзгласи един езичник за светец.

През 4 - 5 в. Християнството се разпространило и сред варварите. Германците приели арианството, а в империята победило Никейското вероизповедание, така че противопоставянето между римляните и варварите добило и верска основа.

Интересното е, че нито философите-неоплатоници /Ямблих, Либаний, Хипатия/, нито императорът-митраист Юлиан, нито "бащите на църквата" Василий и Григорий Богослов, нито гностиците-християни /Ориген, Маркион/ не преследвали инакомислещите. Но пък римската, антиохийската и александрийската тълпа, войнишките императори, демагозите, неграмотните монаси и продажните чиновници активно избивали първо християните, а после, когато времената се променили - и езичниците.

Първоначално последните били лишавани от имущество, а в последствие започнали и екзекуции за извършване на жертвоприношения. Император Грациан заповядал през 382 г. от сградата на Сената да бъде изнесен олтарът на победата - символът на римското могъщество.

През 394 г. било потушено въстанието на езическата сенатска аристокрация в Западната империя, а предводителите му - Евгений и Арбогаст били екзекутирани от източния владетел Теодосий. Последният забранил Олимпийските игри и разрушил храмовете на древните богове, с което Християнството се превърнало в единствената законна религия в империята.

pantheon.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Чудесна статия!!!

Според мен християнството е продължило живота на Рим с още 1000 години. Защото в условията на девалвация на старите ценности, новата религия (а тя е не само нова, но и качествено нова, отличава се с много повече дълбочина и монотеизъм) става онзи нов стълб, онази социална и идеологическа институция, без която нито едно общество, поне не и в онези времена, не може.

В този смисъл на населението на Рим може би не му е било съвсем все едно... Защото без необходимостта, осъзната от императорите, които го въвеждат, нямаше да има нужда да се приема нов бог.

Църквата е институция, качествено различна от жреческата, и неслучайно остава толкова време в основите на цивилизованите общества.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Наистина чудесно хрумване ,последният римлянин да наприви един психологическо-социален анализ на проникването на Християнството в империята.

Самият Константин си останал митраист, както и неговите предшественици. Малко преди смъртта си бил покръстен /все още се спори от православни или ариани/, тъй като не вървяло да се провъзгласи един езичник за светец.

Св. император Константин е бил покръстен от небезизвестният епископ Евсевий Никомидйски, той е бил негов братовчед. Историята наистина мътна и кървава, но както съм и написал в моята работа за християнството при траките (имп. Константин е тракиец, както и цялото негово семейство.По този случай не е лошо да се прочете собствено казаното от имп. Юлиан за неговото семейство и произход)-

Че, произходът на Константин, Галерий и другите „илирийски” императори е „варварски”, няма нужда да доказваме. Освен това за Галерий се твърди, че смята дори името „римляни” за позорно и иска да наричат империята не Римска, а Дакийска (ut non Romanum imperium, sed Daciscum cognominaretur), според Лактанций . Самият Лактанций, когото не можем да обвиним във филетизъм към Галерий, ни предавя текста на издадения тъкмо от него първи едикт. Учудващото е както се изразява един съвременен историк, че „на никой не му прави впечатление следния парадокс в текста на Лактанций: как така Едикта на Галерий е издаден в Никомидия на 30 април, където на 15 май узнали за смъртта на същия император, починал на 5 май в Сердика” . Доказателство, че Галерий умира в Сердика ни дава отново Лактанций . Абсолютният аргумент за смъртта на Галерий в Сердика е Валенсианския Аноним, който отбелязва, че той „се върнал” – „Serdicam regressus”, което може да се свърже еднозначно със споменаването на по неангажиращото Лактанциево „обичайно място на пребиваване” . Според Евсевий , бившия върл гонител се обръща към Християнството и получава опрощение, след което бързо и тихо издъхва, с което авторът прави извода, че Бог наказва враговете си, но и им прощава, ако те истински се обърнат към Него. Естествено е, че бащата на църковната история следва модела на обръщането на гонителя Савел, който се преобразява в най-великия апостол на езичниците – Павел. Както правилно отбелязва о. Георги Флоровски: „след продължителна борба с Църквата Империята накрая капитулира” . Въпреки това по разбираеми причини делото на Галерий е запаметено „студено”, по точния израз на Ян Асман и на преден исторически план изпъква личността на Св. Константин, който издава едиктът на свобода на вероизповеданията, в който Християнството е признато за равноправно с останалите държавни култове. С него се отварят вратите за неговото признаване за официална религия в Римската империя. Свети Константин е също както и имп. Галерий от тракийски произход. Дядо му е тракът Евтропий от Дардания . Самият той е роден в Ниш през 285 г. (?). Предполага се, че той се обръща към Христовата вяра след като вижда знаменателния лабарум с надпис: „С това побеждавай!” Естествено историците - рационалисти отричат правотата на този разказ, като го обявяват за измислица на самия Константин или на неговия историк еп. Евсевий Памфил. Но апологетът Лактанций свидетелства, че войните на Константин действително носят на своите щитове лабариум по време на една битка, макар тя да се развива две недели след видението . Разбира се, обръщането на Константин, обикновено свързвано с неговата победа над Максенций в 312 г., не бива да се разглежда като неговото пълно утвърждаване в Християнството. Преданието подчертава внезапноста на обръщането на императора към Христа в 312 г., видение изобразяващо кръста Христов в навечерието на решаващо сражение му дава увереност в победата. Но, както знаем, една година преди това е подписан и едикта за края на гоненията срещу християните. За Константиновият психологически и исторически портрет има доста изписани томове литература, затова няма да се спирам на него . По време на споровете Константин следи отблизо философско-конфесионалните спорове и дори има за личен съветник Осий Кордубски, който оформя неговото официонално становище. Не могат да се приемат мненията, които изразяват мислите, че Константин приема съвсем формално Християнството или остава индеферентен към въпросите за вяратаЦърквата го включва в числото на светиите, не само заради помощта, която той и оказва, нито за престъпленията, които извършва, а за това, че той въпреки всичко и въпреки всички проповядва Християнството по мярката на своите възможности и разбирането, че все пак той се кае . Непосредствено след Миланския едикт (313 г.) неговата администрация започва да предприема строги мерки срещу езичеството.

През 319 г. имп. Константин I, като отрежда мястото на езичеството като официален култ в империята, забранява на гадателите и езическите жреци да посещават и извършват обреди по частни домове. Важно е обаче, да се отбележи също така, че Константин казва: „Serdica mea Roma est” и смята да я направи своя столица . Геополитическите съображения, обаче го задължават да издигне друго древното тракийско селище Византион, където Християнството също пуска дълбоки корени още в самото начало на разпространението си. Така или иначе, при пътуванията си той често пребивава в София. От императорските укази включени в Юстиниановия кодекс може да се определи, че той е пребивавал там на: 20 април 316г.; 4. Х. 316; 26. ХІ. 319; 31. 10. 320; 29. 05. 320; 30 юни 320; 6. ІІ. 321; 27. ІІ. 321; 18. ХІІ. 322; 18. V. 327; 29. ІХ. 329 г. Това са дните, през които издава укази в София. Разбира се най-вероятно той прекарва там доста повече време от тези дни. А освен това, имп. Константин идва в Сердика (София) не само да издава укази. Той издава укази и в други градове, които попадат в тракийски земи: на 14. ІV. 322 в Марцианопол и на 24. ІІ. 330 в Бесапара (до дн. с. Синтово, Пазарджишко). Въпреки документите от Сердика и Милано, не би трябвало да мислим, че цитираните римски едикти са издадени вследствие на субективното отношение на владетелите към Християнството. Както се изразява проф. Кочев „субективното е преди всичко резултат на нещо обективно или обективирано в съзнанието на отделният обект” . За разпространението и утвърждаването на Християнството спомагат и протичащите процеси на преструктуриране на социалните отношения в обществото. Някои автори твърде много подчертават този елемент от живота на човека и го поставят, едва ли не първо място. Но очевидно е, че този позитивистичен възглед е неправилен, защото както се изразява и един християнски философ: „ако Християнството е свързано с една по-прогресивна спрямо робовладелството формация – феодализма, логически следва, че при навлизането в по-прогресивна спрямо феодализма формация – капитализма, то трябва да изчезне и да бъде заменено с друга религия или религиоподобно учение” . От тази гледна точка, като крайни изглеждат и предположенията, че „налагането на Християнството от имп. Константин Велики става в кризисно за държавата състояние, породено от прехода към новата (феодална ) икономика и социална диференциация, както и от новия тип държавност (домината), с която е обвързана по нов начин новата религиозност, Християнството” . Не може ли да потърсим истината, по-скоро в обратното твърдение, че именно началото на Християнството с неговото благодатно и плодотворно влияние на философски и морални принципи и ярки примери, полага края на робовладелството и поставя човешките взаимоотношения на абсолютно нови начала, които до момента на неговото създаване са били в период на тотален кризис. Затова не е необходимо да изследваме съчиненията на Салвиян, които се едва от V в. и ни разкриват едно последствие, а не именно причината, която някои се опитват да намерят в този извор .

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ето една добра статия по въпроса:

http://www.gumer.info/bogoslov_Buks/Histor...e/Nr_PervHr.php

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Замечательная картинка в посте 10:20 от Last Roman

только вот проблема - она написана не на латыни, но буквами"древнегреческими" - кириллицей.

Потому что Христос на латыне и латинских языках пишется Crist через С, буква Р тоже кириловская, а не Латинская "R", и омега буква греческая, а не латинская. :head_hurts_kr:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Чудесна статия!!!

Според мен християнството е продължило живота на Рим с още 1000 години. Защото в условията на девалвация на старите ценности, новата религия (а тя е не само нова, но и качествено нова, отличава се с много повече дълбочина и монотеизъм) става онзи нов стълб, онази социална и идеологическа институция, без която нито едно общество, поне не и в онези времена, не може.

„Рим и християнството”, безспорно, е една голяма тема.

Относно това, дали християнството е „продължило” живота на държавата, известна като Римска империя, или напротив, доста го е съкратило, може да се спори доста.

Да започнем от това, че по принцип, всякакви значителни промени, отнасящи се до държавното управление, религията и обществения живот, носят нестабилност и несигурност. Както и съответните последици от това.

Понякога тези промени имат положителен ефект, но както забелязва и Макиавели, много често те не водят до нищо добро и завършват с гибелта на държавата, обществото и разбира се, милиони хора.

Във вътрешен план, на психологическо равнище, въвеждането на християнството колкото и постепенно да става това, също представлява нов удар, шок за римляните.

Изведнъж се случва нещо немислимо – в империята се появява не просто задължителен култ (както е напр. при „служебния” култ към императора), а именно задължителна религия.

Във външен план, новата религия рязко разграничава поданиците на империята от външния свят и ги противопоставя на всички останали.

Новата религия има и положителни страни за римското общество, свързани с маргинализирането на робската институция и последвалото й отмиране като обществено значимо явление.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Гендаий, за Бога, каква е тая дервногръцка кирилица?!? Моля те още веднъж за по-сериозно отношение.

Дайте расшифровку Вашу: букв и слова, написанного в квадрате помещённого в посте вчера 10:20.

Я считаю, что написано Христос Альфа и омега: начало и конец! и буквы греческие, а не латинский!

В латинском нет омеги и последняя буква - Z.

Ваш вариант, пожалуйста!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вся западная официальная история пронизана идеей первенства папы римского, перед другими иерархами Востока, но и главенства перед королями и императорами, и его огромного значения для христианства. Он был якобы так велик, что даже не снисходил до участия во Вселенских Соборах, которые проводились преимущественно на Востоке, и посылал туда своих легатов.

Однако есть в истории нач. 6 в. случай из ряда вон выходящий, который ставит под сомнение величие и первостепенство папы – римского епископа (Успенский История…т.1. стр. 364).

В Константинополе был принят эдикт против ариан. Король готов Феодорих, сам арианин, расценил это как прямой вызов императора, предпринял ответные действия. В надежде на примерение: он пригласил е себе в Равенну папу и дал ему поручение идти в Константинополь с требованием отмены эдикта против ариан. И папа, такой великий, пошёл защищать ариан. Задачу посольство не выполнило, эдикт отменён не был. По возвращении посольства, Феодорих заключил всех в тюрьму, где папа и умер через несколько дней.

Так кто у кого был на посылках!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Дайте расшифровку Вашу: букв и слова, написанного в квадрате помещённого в посте вчера 10:20.

Я считаю, что написано Христос Альфа и омега: начало и конец! и буквы греческие, а не латинский!

В латинском нет омеги и последняя буква - Z.

Ваш вариант, пожалуйста!

Същата идея (за началото и края изразена с ά и ω от гръцката азбука), посредством латинската азбука се чете като Azoth (от първата и последната букви на латинската азбука) и изразява същата идея – за единството на началото и края, цялостта на вселената и Абсолюта.

За повече информация:

Azoth

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте!

мысль Panzergrenadier оригинальна и хороша с научной точки зрения. Но к сожалению на рисунке нет латинский A и Z, но есть греческие альфа и омега, которых нет в латинице.

Хоть меня Ка40 и просил не шутить, но придётся добавить и подправить моё первоначальное толкование, поскольку я прочитал две буквы не в два слова, как должно быть, а в одно, что неверно, и не увидел главную букву на радостях.

Итак, по центру имеем греческие-кирилицей

I - Iсус

Х - Христос

Р - в голову приходит только Ромаi. Извините Ка40 и все паписсты с латинянами, я думаю, они вздрогнули от такой шутки.

далее также: альфа и омега - начало и конец всему!

Данная надпись не может быть латинской, потому что должна была бы писаться так:

J - Jesus

C - Crist

R - весьма сомнительно - Roman, тогда может быть Rex

Как видим надпись не латинская - римская, но ромейская (греческая-кириловская.)

Dear Last Roman!

Признайтесь всё-таки, где такая чудная каменюга с такой надписью, неужели в Риме и к древнему Риму относится? :head_hurts_kr:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Пак се заяждате с руснака.

А какво прави - И грек при латинците ???

На какъв език е това 'и грек', драги ми рицарю? /айде не изпадайте в примитивен псевдолингвизъм, като повечето ви колеги/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Замечательная картинка в посте 10:20 от Last Roman

только вот проблема - она написана не на латыни, но буквами"древнегреческими" - кириллицей.

Потому что Христос на латыне и латинских языках пишется Crist через С, буква Р тоже кириловская, а не Латинская "R", и омега буква греческая, а не латинская. :head_hurts_kr:

Я проблему не вижу /явно она у вас в голове/. На востоке был разпространен греческий язык, поетому нормально, чтобы labarum, который приведен в статье служил греческой аббревиатурой Христа.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%...%80%D1%83%D0%BC

Иначе символ ранних християн - рыба:

5_4_ichthys-fisch.jpg

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

да в том то и дело, что "римские" артефакты написаны не на "латинском", но на "греческом".

И Константин пишет на своём знамени по гречески, а не на латинском.

И если не замечать такие факты и не понимать их значение и последствия, то тогда действительно добавить нечего.

Можно продолжать верить в "двуязычие" народа римского в древности.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
да в том то и дело, что "римские" артефакты написаны не на "латинском", но на "греческом".

И Константин пишет на своём знамени по гречески, а не на латинском.

И если не замечать такие факты и не понимать их значение и последствия, то тогда действительно добавить нечего.

Можно продолжать верить в "двуязычие" народа римского в древности.

К стати в Аккаде тоже было разпространенно двуязычие /документы писались на аккадском и на шумерском - бывшим эдаким международнем языком в Древнем востоке. В Урарту - та же самая картинка/. Сегодня - в Канаде тоже двуязычие. Да и в Голландии всякий помимо родного языка читает и пошет свободно по английски. В бывших колониях в Африке и Азии - то же самое. Может какой-то горе-историк через 2000 лет будет тоже пользоваться твоими 'доказательственными методами" и называть японцев - греками. :bigwink:

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • 5 years later...
  • Глобален Модератор
Няколко думи за Кодекса на Теодосий и християнизацията

16711511_10154227599671497_5512676413317219443_n.jpg

Може би човешката памет е наистина къса, а по този начин се оправдават и събития случили се по-отдавна. Когато в България стане въпрос за Османското владичество, то неминуемо възниква и темата за насилственото налагане на чужда и нова религия, а именно ислямът. Създават се филми като "Време разделно", тъмните краски се ползват с пълни кофи, а в други случи като с Борис от сходна история се раждат светци. Коментирайки исляма в България го възприемаме като ново и чуждо за тук нещо, но забравяме, че тази нова религия е била чужда и е налагана насилствено в един период, а в друг вече се е превърнала нито в чужда, нито е била приемана единствено насилствено. Тук обаче възниква и един друг въпрос, а именно дали този процес и това явление е нещо ново, а отговорът му идва незабавно и той съвсем категорично е отрицателен. Нова и чужда религия е било и християнството в този край на света, тъй като то самото се е зародило сред юдеите и дали ще се определи като секта, ерес в юдаизма или просто негова рожба е друга тема. Не бих си позволил да коментирам вярата на хората, но бих си позволил да коментирам именно институционализираната религия, както и процеса на превземане на власт от същата.

Процесът на християнизация, под давлението на множество фактори и основно на по-голямата времева отдалеченост, както и умишлената цензура от своите описвачи, е представян доста по-позитивно, по-леко, по-милосърдно и по-нежно. От години се прокрадва една идея за лек и плавен преход от езическата античност към християнския мир, което нито се потвърждава от археологическите данни, нито и от тълкуването на другите. На тази тема е и един двутомник, който ми попадна преди време и който чрез един много добър анализ на представения материал (за съжаление без данни за земите на дн. България) показва, че живото езичество, т.е. следването на традиционната вяра и обредност на съответните народи и земи, е проблем до доста късните 4-5 век, а на места и до много след това. Книгата е: Frank R. Trombley, Hellenic Religion and Christianization c. 370-529. 2 vols. Religions in the Graeco-Roman World 115. Leiden: E.J. Brill, 1993-94. Pp. xiii + 344. Pp. xv + 430. В този труд авторът отделя внимание и на едни пасажи от Кодекса на император Теодосий и на свързани с тях сведения, които като цяло са доста непопулярни и не се коментират много в нашата наука, а още по-малко в по-широк план, а почти никак в училище. По този повод тук съм подбрал някои доста интересни извадки от Кодекса на император Теодосий, които съвсем ясно представят усилията на законодателя в онези години и съответно последствията за нарушителите на тези заповеди, каквито са се явявали хората, които са продължавали да следват вярата на своите предци.

Тук е редно и да се каже, че е доста странно, когато някои наши съвременници се наричат родолюбци и в същото време се обявяват срещу всичко, което е унаследено от предците ни и го наричат с пейоративното название - езическо. Хубаво е да се знае, че ѩзыкъ в старобългарски означава народ, т.е. употребявайте правилно тази дума и я осмислете, защото народните ни неща, които са ни предадени от предците ни, които са изначално и/или естествено оформили се в културната ни памет, е нормално да бъдат езически, т.е. народни, в което поне аз не виждам нищо обидно.

В Кодекса на император Теодосий съвсем ясно е представено как държавният апарат някога е извършвал един процес на християнизация, който определено не е бил осъществен со кротце и со благо, а в доста случаи со много кютек.

По повод цитирането, то в началото е мястото в Кодекса на Теодосий - CTh., а на края на фрагментите е годината, в която е издадена регулацията. Преводът е мой и е на определени фрагменти от руски език по изданието Кодекс Феодосия «О язычниках, жертвоприношениях и храмах» / Пер. с лат. и комм. М. А. Ведешкин // Научные ведомости Белгородского государственного университета. 27.2013. 38-47.

CTh.16.10-49

Заповядвам: във всички области и също във всички градове незабавно да се затворят храмовете и така, чрез затваряне на достъпа, да се отнеме възможността свободно да съгрешават хората със суеверията. Също постановявам да се спират всички от извършване на жертвоприношения. В случай, че някой извърши нещо подобно, наказанието му ще е да бъде екзекутиран с меч. Иззетото имущество (на виновния) постановяваме да се отнеме в полза на фиска. По подобен начин следва да се наказват и управителите на провинциите, които не се грижат да наказват престъпниците.

Издадено в декемврийските календи в година четвърта от консулството на Констанций и третото консулство на Констант от августите. (01.12.346 [356]).

CTh.16.10.11

На никого да не бъде разрешено да извършва жертвоприношение, никой да не посещава храмовете, никой да не почита светилищата. Нека хората си дадат сметка за това, че нашият закон ги предпазва от възможността на извършват нечестиви дела, така че ако някой, въпреки забраната, замисли да извърши нещо, което е свързано с божествата и тяхното почитане, то нека знае, че никаква милост няма да го освободи (от заплащане на наказанието). За съдиите важи същото – ако някой от съдиите, разчитайки на привилегиите на длъжностните лица, влезе, при изпълнение на своите задължения, в осквернено място, то нека този нечестив светотатец да бъде принуден да внесе 15 либри злато в нашата хазна; служещите му, ако обединявайки силите си, не се възпротивят (на нечестивеца), нека също бъдат принудени да внесат същата тази сума.

Издадено 16 дни преди юлските календи в Аквилея в годината на консулството на Тициан и Симах (16.6.391).

Откъс от CTh.16.10.12

Освен това: ако ли някой, за смях потрепери пред тленните, от тях сътворени образи (на боговете), го почете с кадене на тамян; или (почете свещено) дърво, завързвайки на него ленти; или пък, повдигайки тревни чимове, издигне жертвеник (и на него) на някакви изображения се опита да поднесе жертва, ако и да е най-нищожната – с това нанася не малко оскърбление на религията. Виновният в подобно оскърбление на религията ще бъде наказан с конфискуване на дома или имението, в които е извършвал обредите на езическото суеверие. Защото от нас е постановено, че местата, където бъде забелязано кадене на тамян, трябва да бъдат присъединени към нашия фиск, в този случай ако бъде установено, че правата над тези принадлежат на кадящите с тамян.

Освен това: ако някой се опита да извърши такова жертвоприношение, в храмовете или в светилищата, в сградите или в полето, и в други места, а и когато при това бъде установено, че тези места са били използвани без знанието на собственика, нека (собственикът) бъде принуден да внесе двадесет и пет либри злато за наказание. Така наказанието ще бъде както за този, който принася жертвата, а също и за този, който позволява извършването на това злодеяние.

(8.11.392).

CTh.16.10.19

Освен предишното: нека ценностите бъдат иззети от храмовете в наша полза, след което да бъдат предадени на разпореждане на преданите ни войски.

1. Ако в някакви храмове и светилища все още са останали изображения (на божествата), пред които езичниците са извършвали обред (някога) или (в сегашни дни) извършват, то нека тези изображения да бъдат съборени от техните места, защото знаем, че не за първи път се издават такива постановления.

2. Всички сгради на храмовете, в градовете и селата, или които са разположени извън градовете, да бъдат иззети в обществена полза; храмовете разположени в нашите владения нека (също) се използват (някак) по подходящ начин. Жертвениците следва да се унищожат повсеместно. Собствениците (на жертвеници) трябва да бъдат заставени да ги унищожат.

3. Да не бъде в никакъв случай разрешено: в местата, където е редно да се скърби, да се устройват пиршества, почитайки светотатствен обред или да се провеждат (там) каквито и да са други свещенодействия. Освен това на местните епископи даваме разрешение непосредствено сами да предотвратяват тези събирания с църковната си власт; от друга страна задължаваме съдиите на (заплащане на) наказание от двадесет либри злато (на техните служители същото наказание), ако по недоглеждане тези (събирания) останат без наказания.

(15.11.408).

CTh.16.10.21

Освен това: да не се допускат до военна служба или да се удостояват с честта (да заемат пост) на управляващи или съдии езичници (gentiles) — т.е. осквернилите себе си с езическо (pagani) заблуждение или изпълнение на престъпни езически обреди.

(7.12.416).

CTh.16.10.22

Освен предишното: въпреки че вярваме, че вече не са останали никакви езичници…нека бъдат наказани (в съответствие) с отдавна обнародваните предписания тези, които са оцелели досега.

(9.4.423).

CTh.16.10.23

Освен предишното: ако оцелелите езичници бъдат уличени в гнусни жертвоприношения на демоните, то ако и да трябва да бъдат предадени за смъртно наказание, то нека те бъдат наказани с отнемане на имуществото и изгнание.

(8.06.423).

CTh.16.10.25

На всички, чийто разум е вкоренен в езическите злодеяния, забраняваме: гнусните жертви на заколение и всички останали (обреди), забранени по силата на предишните постановления (sanctiorum); и всичките им свещени места, храмове, светилища, ако такива даже (и) до сега са останали недокоснати, нареждаме, по предписанието на властите, да се разрушат и очистят (от скверното) чрез поставяне на символа на достопочтената християнска религия. В същото време (нека) всички знаят: ако някой се подиграе над този закон и това (бъде доказано) пред законните съдии с надлежни свидетелства, този ще бъде наказан със смърт.

(14.11.435).

Автор: Георги Мишев.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В условията на икономическата криза и противоречията, разкъсващи римското общество в края на 2 - началото на 3 в., новата религия започнала да печели все повече поддръжници и сред по-заможните слоеве, тъй като последователите му демонстрирали високи нравствени качества и готовност да умрат за вярата си.

Любопитно някой търсил ли е и обратната връзка, а именно, че християнското разбиране за икономиката подкопава римската икономика.

Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Потребител

 

Затова през 313 г. император Константин с Миланския едикт признал Християнството за равноправна религия и го използвал за целите си - да подсигури властта си и да стабилизира държавата.

Миланския едикт е поредната апологетична мистификация. Безспорно Евсевий и Лактанций имат своите основания за нископоклонството им пред Константин, само че тексата, който Евсевий представя като Милански едикт, у Лактанций е рескрипт на Лициний адресиран до управителя на Никомидия. Евсевий, макар да цитира едикта на Галерий от 311 г., прилага за него провиденциалистко обяснение, само и само да не накърни с нещо ореола с който обгражда Константин. А фактите говорят, че и четиримата императори след смъртта на Галерий се съобразят с постановлението му. Лициний го споменахме, на територията контролирана от Максимин е издадено аналогично постановление подписано от префекта Сабин, Максенций върнал на църквата имущество конфискувано по време на гоненията. Но какво конкретно е направил Константин за христианството? Май единствената му заслуга е, че се придържа към по-ранния едикт на оплютия от апологетите Галерий и най-важното - излиза победител от гражданската война.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, но това е постфактум на гражданската война и извоюваната победа, както и славословията по негов адрес, и не е продиктувано нито от грижа за църквата, нито от искрена вяра. Константин до края на живота си остава езичник и идолопоклонник, за което има предостатъчно паметници. Ако трябва да сме точни има повече основания да смятаме Филип Арабин за христианин, отколкото Константин, макар и двамата да се придържат към традиционния римски култ.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...