Отиди на
Форум "Наука"

Япония


Recommended Posts

  • Потребител

Япония

Местоположение

Япония е островна държава, разположена в Тихия океан близо до брега на Източна Азия. Най-близките до Япония страни са Русия, Китай и Република Корея.

Япония се състои от над 6800 острова, повечето от които са много молки – само 340 са над 1 кв.км. четири острова съставляват 99.37% от територията на страната. Това са Хоккайдо, Хоншу, Шикоку и Кюшу. Територията на Япония е почти 378 000 кв.км. – приблизително колкото на Финландия или Парагвай, но тя се простира по продължение на една тънка ивица, дълга над 3800 км. Австралия в сравнение с Япония заема територия от 7 741 000 кв.км., Мадагаскар е 594 000 кв.км., Великобритания е 244 000 кв.км., а САЩ са 9 364 000 кв.км.

Суша

Островите, съставляващи днешна Япония, се формират в резултат на бавния сблъсък между различни подвижни части на земната кора и вулканична дейност, което води до изместването на океанската брегова линия. Драматичната геоложка история на Япония се вижда във формата на нейната земна повърхност. По-голямата част от територията й се състои от високи планини, между които са разположени тесни долини. Фактически 68% от повърхността на страната е планинска. Повечето от жителите предпочитат да живеят в долините или хълмистите райони, където земеделието и превозването на стоки е много по-лесно.

Планините на Япония са една от най-забележителните й природни черти. Много известни са Японските Алпи на остров Хоншу, но най-извистната планина в Япония е несъмнено Фуджи– най-високата в страната(3776м). Една десета част от всички вулкани в света се намират в Япония.

Естествената околна среда е красива и същевременно сурова, което е принудило хората да се приспособят към нея. Например град Кобе и околностите му претърпяха голямо земетресение през Януари 1995г, което отне живота на 6398 души. А преодоляване на последиците от земетресението обществени и частни организации обединиха усилията си за възстановяване на областта като жизнена и пулсираща част на японската икономика. В този процес голяма част от щетите бяха възстановени.

Води

Япония изцяло е заобиколена от вода: Тихия океан на изток, Японско море на запад, Източно Китайско море на юг, Охотско море на север и Вътрешно море Сето между Шикоку и Хоншу. Океанът е поставил рибата на значимо място в икономиката и менюто на японците.

Сред вулканичните планински вериги на Япония често се срещат горещи минерални извори, чиято вода, извираща от недрата на земята се използва за укрепващи здравето бани. Япония е богата и на величествени езера и реки.

Както сушата, така и водата, обаче, поставя на изпитание населението. През лятото и есента место има тайфуни, мощни тропически бури, които причиняват наводнения свлачища и други бедствия. Големи подводни земетресения могат да причинят силни, разрушителни приливни вълни, наречени цунами.

Климат и Сезони

Островите на Япония се разпростират по дължина, затова времето е разнообразно, като се започне от ледено студения Хоккайдо на север и се стигне до малките субтропически острови на юг.

Времето се поменя и със сезоните. Началото на пролетта(хару) е през Март, когато дърветата започват да цъфтят и дните стават по-топли. Най-напред цъфтят сливите в богатство от цветове, след тях са прасковите. Към края на април се очаква с нетърпение прогнозата на метеролозите за деня на цъфтежа на вишните за всеки град. Тогава се организират тържества(т. нар. Ханами) под обсипаните с цвят вишневи дървета. Нежните им цветове се задържат в продължение на седмица или две преди да опадат, отстъпвайки място на други пролетни цветя като вистерията.

Пролетта е следватна от лятото(нацу), което продължава от май до септември. Ранното лято (шока) е кратко; дните са топли и слънчеви. След това настъпва дъждовният период (цукю), когато вали почти всеки ден. В цяла Япония лятото е горещо и влажно с изключение на Хоккайдо, където може да бъде доста леко и умерено. Средата на лятото (манацу) през август е топло и ясно и много хора отиват на къмпинг, походи или летуват край вода.

Есента (аки) започва през септември и продължава до ноември. Времето става по-сухо и по-хладно, с редки превалявания от дъжд, възможни са дори силни ветрове и тайфуни. Листата променят цветовете си. През есента се събират оризът и другите зърнени култури, което се придрожава с много местни празненства на плодородието.

През зимата (фую) от края на ноември до февруари духат силни сибирски и монголски ветрове. Въпреки, че температурите на юг са умерени, времето в Токио през повечето дни остава малко над нулата. Северните райони на Хоншу, наричани Тохоку и Хокурику, са засипани от снежни виелици, а в Хоккайдо става изключително студено. Студът на север, обаче, не печи на туристите от цял свят да посещават столицата на Хоккайдо – Саппоро и да се любуват на снежните и ледени структури.

Флора и Фауна

В Япония растат между 4000 и 6000 местни видове растения. За японците някои от тях са наситени със символично значение. Например вишневите цветове (сакура) означават краткотрайна красота, докато борът (матцу) е символ на дълголетие.

В японската кухня освен плодове и зърнени храни се използват и някои видове цветя и листа. Растенията инспирират също така изкуството за подреждане на цветя (икебана), живописта, тъкането на платове, керамика и лакирането. Японците използват растения за приготвяне на лекарства, бои, тъкани, хартия и сечива.

Животинският свят в Япония е уникален: съществуват различни видове кълвачи, фазани, водни кончета, раци, акули, змии, саламандри и водни млекопитаещи, които не се срещат другаде по света. От друга страна в Япония живеят само 118 вида диви земни млекопитаещи. Повечето са дребни гризачи. Има също така мечки, елени, глигани, катерици, прилепи, маймун и особен вид миеща мечка, наричан куче-енот. Въпреки, че по традиция съществува предубеждение към някои животни – например към лисицата, която се счита за лукава, японците се чувстват по дух близко свързани с природата.

Народ

Население

По площ Япония е малка страна, но по население заема осмо място в света със своите 126,64 млн. жители. Това я прави една от най-гъсто населените страни в света. На кв.км. се падат средно повече от 338 души. Тъй като голяма част от територията не е равнинна и подходяща за строеж на жилища и пътища, някои райони са дори още по-гъсто населени. Повечето японци живеят в развития индустриален източен бряг или в южната част, където се намират и повечето от най-големите японски градове. Приблизително 26,1% от населението на Япония живее в Токио или съседните му префектури. В районите на трите града Токио, Осака, Нагоя и техните околности живее приблизително 49,25% от населението на страната.

В Япония има заселници, дошли от различни географски места. Приселници от континентална Азия и островите близо до Тихия океан живеят редом с местните жители. По-късни пришълци от Китай и Корея повлияват върху езика и културата. Всеки отделен район има свои традиции, празници, приказки и кухня. Например жителите на района Канто, включително и в Токио често ядат натто – ястие приготвено от ферментирали соеви зърна, докато жителите на Кансай включително и в Осака рядко ядат натто. Всеки район има даже свой диалект като думи и цели изрази се променят.

Управление

Япония има демократична система на управление. Всички пълнолетни граждани имат право на глас и право да се кандидатират в общите и регионални избори.

Японската система на управление се основава на Конституцията на Япония. Тя е известна още като Мирната Конституция, тъй като потвърждава ангажираността на Япония към мира и отричането й от войната. Мирната конституция определя също и ролята на Императора, правата и задълженията на гражданите, отговорността на различните министерства и други разпоредби, чрез които правителството управлява.

Законодателният орган в Япония се нарича парламент. Той има две камари: Камара на представителите и Камара на съветниците. Повечето закони трябва да бъдат приети и от двете камари. При разногласие между двете камари се изпълнява решението на Камарата на представителите.

Министър-председателят е член на парламента и е издигнат от него. Той назначава правителството. Повечето от членовете на кабинета оглавяват министерства или агенции.

Столица

Токио е столица на Япония от 1868г. Освен, че може би е най-големият и гъсто населен столичен град, Токио е сред най-чистите и уредени столици в света. Градът е международен притегателен център за бизнес и същевременно е богат на културни развлечения. Има разнообразие от ресторанти, пазари, магазини и развлекателни места, характерни за всеки космополитен център. Токио е седалище на правителството, както и мястото, където е дворецът на Императорското семейство. Като средище на икономическа и политическа дейност Токио заема своето място в света.

Работа

В Япония има различни условия за работа. Някои от компаниите се нареждат сред най-мощните в света и в тях са заети много хора. Служителите прекарват голяма част от деня в офисите си като много от тях пътуват всеки ден на големи разстояния, за да отидат на работа. Понякога компаниите пренасочват свои служители в различни, дори по-отдалечени клонове.

В Япония съществува и дребен бизнес – семейни магазини магазини за произведения на художествените занаяти, ресторанти, фабрики и квартални магазини. В някои случаи този бизнес се предава от родители на деца в продължение на поколения.

Работната сила в Япония се променя. Все повече служители в компаниите са жени, хората сменят работата си по-често, а студентите и възрастните хора намират повече възможности за почасова работа или работа на доброволни начала. Същевременно работниците и работодателите продължават да поддържат най-добрите японски традиции в отношенията на работното място като например сътрудничество между ръководството и трудовия колектив. По този начин своевременно се разрешават възникнали производствени спорове и се избягват евентуални конфликти.

Международен Принос

Като отговорен член на международната общност Япония се стреми да подпомага и другите страни в тяхното развитие. Един от начините е посредством програмата за Официално Подпомагане на Развитието(ОПР), чрез която Япония дава средства или отпуска заеми на други страни, предлага технически съвети, обучение и помощ на експерти или изпраща доброволци да помогнат.

Японското правителство отделя голяма част от средствата на програмата за официално подпомагане на развиващите се страни. През 1998г отново Япония бе призната за спонсор №1 по ОПР като страната отдели 10,78 милиарда долара. Япония подкрепя и подпомага усилията на правителствени организации в дейността им по целия свят.

Императорско Семейство

Според Коституцията на Япония Императорът е символ на държавата и единството на народа. Той няма власт върху правителството.

Произходът на японското императорско семейство датира от много векове. Това е най-старата съхранена династия с непрекъснато родословие в света. Император Акихито – настоящият император, е коронован през 1989г. Той и императрица Мичико имат три деца. Императорът и императрицата живеят в императорския дворец в Токио.

Национален Флаг и Химн

На 9 Август 1999г. беше гласуван закон за националния флаг и химн на Япония. Според него националният флаг е Хиномару, а химнът на Япония – Кимигайо. Те са били използвани повсеместно като такива и преди тяхното узаконяване.

На пленарната сесия на долната камара на японския парламент, проведена на 29 Юни 1999г., министър-председателят Кейдзо Обучи представи тълкуването, което правителството дава на техния смисъл. “Кими” и ”Кимигайо” обозначават императора, който според сегашната конституция е символ надържавността и на единството на народа, върховната му власт е дадена като израс на народната воля. “Кимигайо” като цяло означава “царуването на нашия император”, а текстът на химна може да бъде тълкуван като молитва за просперитета и мира на Япония.

Семейството

По традиция японското семейство е много сплотено. Дори днес децата, техните родители, дядото и бабата живеят заедно. Семействата, включващи три поколения в едно все още съставляват 11,5% от японските домакинства. Разводът се среща по-рядко за разлика от някои западни страни. Процента на разведените е 1,94 на 1000, докато в САЩ е 4,4, а в Англия 3.

Днес повечето семейства имат само едно или две деца. В резултат на това средната възраст на японското население се покачва бързо. Днес децат под 15 годишна възраст наброяват 18,86 млн., но също така 20,99 млн. души са над 64 годишна възраст. Все повече и повече възрастните хора живеят сами, а младите се женят в по-зряла възраст като средната възраст е 28,6 години за мъжете и 26,7 години за жените. Така Япония намира нови начини, чрез които да помогне както на младите, така и на възрастните да живеят в съвременното общество.

Страната подобрява своите програми за здравеопазване и повишаване благосъстоянието на по-възрастното население. Помага му да се приспособи, да остане активно и да участва в живота на населените места чрез работа, курсове и доброволни дейности. Преди 10 години в голяма част от компаниите задължителната пенсионна възраст беше между 55-59г., докато днес за повече от 99,2% от тези компании тя е 60г. и повече. Тъй като средната възраст на населението се увеличава, Япония се надява, че ще може да съхрани здравето на по-възрастните хора и да им осигури възможност пълноценно да допринасят за обществото.

По-младите хора също откриват нови начини на живот и работа. Някои млади двойки се отказват да имат деца, докато други, независимо дали имат или нямат деца, избират да работят на две места. Все повече и повече са жените, които работят. През 1999г. 40,8% от работещите са жени. По-голяма част от работещите жени са семейни и те откриват нови начини за баланс между работата и децата. Процентът на компаниите, които предлагат отпуск по майчинство през 1999г. е бил 40,8%. Много от жените подновяват трудовата си дейност в края на 30-те или 40-те си години след като са отгледали децата си.

Повечето млади хора встъпват в брак заради важното чувство на взаимност и любов и все повече млади бащи поемат отговорност и участват в отглеждането на децата и в домакинството.

Образувателна Система

Японците считат образованието за много важно. Държавната образователна система в Япония е създадена преди повече от век и така тя е с по-големи традиции от тези на повечето страни. Учението винаги се е смятало за добродетел. Днес 99,11% от децата в начална училищна възраст се образоват в държавни училища и дори и в гимназиалния курс само 29,86% посещават частни училища.

Всяко японско дете задължително посещава училище от 6 год. до 15 год. възраст. Много от децата обаче се обучават по-продължително. Някои посещават детски градини от 3 или 4 годишна възраст. Всеки ученик задължително посещава начално училище от 6 до 12 годишна възраст и първото ниво на основното образование до 15 год. възраст. Около 96,8% от учениците продължават във второто ниво на гимназиалното образование, което завършват на 18 години. Три четвърти от тези ученици се обучават в общообразователни училища, докато останалата четвърт, която има някакво призвание – в специализирани училища. Около 32,77% от учениците, които завършват гимназия постъпват в колежи или университети, а много други продължават в техникуми и в политехники.

Почти за всички частни прогимназии, гимназии, техникуми, колежи и университети кандидатите полагат приемни изпити. Те са специфични за всяко учебно заведение. Всеки ученик, желаещ да постъпи в учебно заведение трябва да премине през тест, освен ако ако не е бил вече ученик в по-долните нива на същото училище. Понякога учениците завършват образованието си в едно и също училище(начално, прогимназиално и гимнозиално).

Тъй като приемните изпити са доста трудни, учениците често посещават подготвителни училища (джуку или йобико) през уикендите или вечер през седмицата като допълнение към редовните занятия. Понякога учениците посещават подготвителните училища (джуку) дори преди началното си образование.

Училищен Живот

Учебната година в Япония започва през април. Има няколко седмици лятна ваканция и две седмици ваканция за Нова година. Учебната година завършва през март и следват две седмици ваканция преди началото на новата учебна година.

Обикновено учениците посещават часове 5 или 6 дни през сезмицата. Обучението обединява както класическите методи, така също и съвременни похвати като например обучението с компютри. Учебните занятия през седмицата започват от 8.30 часа сутринта и продължават до 3 или 3.30 часа следобед.

Ако се предвиждат учебни часове в събота, обикновено те приключват към обяд. Следобяд много ученици посещават джуку, спортуват или се занимават с други извън училищни дейности.

В началното училище класовете могат да достигат до 40 ученика, а затова ученическите групи са от значение както в учебния процес, така и извън него. Групите се редуват в почистването на класните стай, коридорите, тоалетните, площадките и други места.

Спретнатостта е задължително изискване за външния вид. Някои училища задължават учениците да носят униформи. По традиция момчетата носят черни ученически униформи с месингови копчета и колосани якички, но днес униформите могат да бъдат в синьо или в други цветове. Често лятната униформа предвижда къси панталонки. Момичетата имат униформи предимно в морско синьо с плисирани поли, но този стил също се променя. За да бъдат лесно забелязвани от шофьорите, малките ученици носят шапки с ярки цветове. В сравнение с миналото днешните ученически униформи са по-удобни и по-привлекателни, но от най-голямо значение и сега е спретнатият вид на ученика.

Тези, които учат в държавни училища почти винаги посещават съответното районно училище по местоживеене. Ако ученикът постъпи в частно училище, това не винаги е възможно. По-голяма част от времето учениците прекарват заедно – в клас и в извън училищна дейност като излети, спортни и атлетически срещи и други след училищни дейности.

Учебни Предмети

Почти всички Японски ученици изучават английски език. Започват от първата година в прогимназията и го изучават в продължение на шест години.

Японският език, разбира се, също заема много важно място в учебната програма. Изучаването на японската писменост изисква много време, усилия и упорита практика.

Има три вида японско писмо. Китайските йероглифи (канджи) са въведени в Япония през 6-ти век и са възприети за изразяване на японският език. Това обаче се оказва доста сложно, защото между японския и китайския език има много различия. Поради този факт се създават две други писмени системи, а имено хирагана и катакана. Всяка от тези японски азбуки се състой от 46 букви. Буквите изразяват звукове, подобно на латинската азбука. Те се използват за изписването на думи, които не могат да се изписват с канджи.

Канджи се използва за изразяването на цели думи и идеи. Много от йероглифите са със сложна форма и се произнасят по няколко различни начина. В активна употреба са около 2000 канджи, но в традиционната литература и за изписването на японските имена и на специализирани термини се използват много повече йероглифи. При завършване на основното им образование от учениците се очаква да са усвоили 1000 канджи, а след приключване на прогимназиалното образование – повечето от останалите йероглифи.

Задължителните предмети в прогимназията са японски език, обществени науки, математика, естествени науки, музика, изящни изкуства, физкултура и аранжиране на дома. Тези предмети се изучават в радлични дни през седмицата така че да няма повторение на програмата.

Начин на Живот

Японските Домове – Комбинация на Старо и Ново

През последните 100 години архитектурата на жилищните сгради значително се променя. Все още в селските райони се срещат традиционни японски къщи. Направени са от дърво и глина и са с керемидени покриви.

Днес по-голямата част от домовете са построени в модерен стил. Съвременните жилища се строят най-вече от стомана, бетон и дърво. Тъй като площта е оскъдна особино в градовете къщите често са скъпи и сравнително малки. В селските райони къщите са по-големи. В тяхт има стаи за гости и за церемонии, които жителите на града са принудени да провеждат в ресторанти и клубове. Тенденцията е да се строят повече жилищни блокове (данчи), отколкото къщи независимо, че хората имат желание да притежават собствена къща.

Лятото в Япония е горещо и влажно и затова къщите се строят по такъв начин, че в тях да прониква бриз. Стаите обикновено имат плъзгащи се врати и прозорци. Те могат да се махат като по този начин две малки стаи се превръщат в една голяма.

В обикновената японска къща антрето (генкан), коридорите и кухнята са с дървени подове, докато в другите стаи те са покрити със сламени рогозки (татами). Днес обаче в повечето къщи и апартаменти дървените подове са полирани и постлани с килими, въпреки че в спалнята често подът продължава да бъде застлан с татами. Когато се влиза в японски дом, обувките се събуват и се обуват чехли, но когато се влиза в стая, постлана с татами, пантофите се събуват в коридора.

Японците спят на легла или върху мек напълнен с памук матрак (фотон). Леглото е стандартна мебел в много домове, но тези японци, които спят на фотон сутрин го сгъват и прибират в специален шкаф. Това става след като матракът се проветрява на простора в двора или на балкона изложен на слънцето. Така спалнята през деня може да се използва като всекидневна или като столова.

Всички жилища, разбира се, имат електричество и течаща вода. Парното отопление обаче не е разпространено с изключение на остров Хоккайдо , където зимата е много студена. В останалите райони на Япония стаите обикновено се отопляват само когато се обитават. Традиционен и практичен начин за сгряване е котацу – ниска маса с вграден електрически уред отдолу и юрган около страните й. За да се стопли японецът сяда на квадратна плоска възглавница (забутон) като поставя краката си под масата и ги покрива с юргана. Има изобилие и от съвременни отоплителни уреди, разбира се. Малки електрически печки са достъпни в много магазини, а повечето климатизатори в състояние да затоплят или охлаждат жилищата.

Японските жилища имат специални бани (офуро), отделени от тоалетното помещение. Ваната е правоъгълна и се пълни с гореща вода. Преди да влезе във ваната японецът сяда на столче до нея, измива се със сапун и се изплаква. Тъй като всеки слиза във ваната чист водата в нея може да се използва от цялото семейство.

Храна и Напитки

Пресните продукти са от голямо значение в традиционната японска кухня. Ако ви поканят на вечеря в някой японски дом, типичното меню, което ще ви предложат е ориз, може би супа от соева паста (месо), туршия, риба или месо. Популярните подправки са: соев сос, зелен хрян и препечено морско водорасло (нори).

Макар че оризът е основен продукт в японската кухня, значително е и мястото на рибата. Едно любимо ястие (темпура), донесено в Япония през 16 век от португалски търговци са панирани морски продукти и зеленчуци. Японски ястия, известни в цял свят са: сашими – тънки ивици сурова риба и суши – филиики от сурова риба върху малки порциики от риба подправен с оцет. Може ястията да изглеждат прости за приготвяне, но за да станете съвършен готвач са необходими много години.

По традиция месото не заема основно място в японската кухня, но през последното столетие в нея се появяват нови вкусни рецепти с пилешко, свинско и говеждо месо. Предпочитани са пилешките шишчета на скара, както и сукияки-говеждо приготвено в чугунен съд със зеленчуци и паста от соеви зърна (тофу).

Любимите заместители на ориза са макаронените изделия от черно(соба) и бяло (удон) брашно. Те се сервират обикновено в дълбока купа с горещ бульон, със зеленчуци и пържена соена паста(кърд) или темпура отгоре. Студени спагети потопени в соса са предпочитани като освежаващ обед през лятото.

Зеленият чай(оча) е най-обичаната напитка в Япония. Той се сервира след храна и на всички събирания. Оча се пие горещ без да се добавя нищо към него. Други предпочитани напитки са: черният чай(коча), ракия направена от ориз(саке), и ликьори, призведени от малцов ориз и други зърнени храни(шочу) или плодове като например сливи.

Тези традиционни храни не изчерпват цялата японска кухня. В японските ресторанти и домове се поднася също така храна почти от всички краища на света. Любима храна са китайските блюда, корейското барбекю, кърито, спагетите, пържолата, хамбургеригте и пицата. Младите хора днес много харесват бързата закуска. В семейното меню неминуемо се включват ежедневно омлети, макаронени изделия, ход дог, пържени картофки, кисело мляко, шоколад ,сладолед, сладкиши и широко разнообразие от много други храни, първоначално внесени от вън без да споменаваме и напитки като бирата, содата и кафето.

Спорт

В Япония се практикуват както традиционни, така и съвременни спортове. Особено популярни сред населението са футболът, бойните изкуства, бейзболът, зимните и водни спортове.

Традиционните бойни изкуства като джудо и кендо се упражняват от много хора в Япония. Всяко едно от тях предполага дисциплина и концентрация, различни от тези на колективните спортове. Голямата известност на джудото по света дава възможност на много хора да се запознаят и с една друга страна на японската култура. Джудото е включено в летните олимпийски игри.

Друг традиционен японски спорт, известен в много страни е борбата сумо. Двама много едри мъже, препасани с дебела, здрава превръзка от памучен или копринен плат като колан (маваши) се опитват да се преборят. Целта е единият да бъде съборен или изтласкан извън сламен кръг. Обикновено борбите са кратки и траят по-малко от минута. Всеки рунд започва с ритуал – хвърляне на шепа сол върху ринга като знак за пречистване. Сумо-борците са много обичани. Подготвят се в продължение на много години още от 14-15 годишната си възраст.

В училище децата имат възможност да играят бейзбол, баскетбол, тенис, волейбол и футбол. Почти всяко училище има плувен басейн. В районите с по-студен климат децата се обучават да карат ски и кънки на лед.

Футболът и бейзболът се ползват с особена популярност. Японските запалянковци се гордеят със своите професионални отбори по футбол, в които участват известни футболисти от цял свят. Професионалният футбол в Япония е въведен през 1993г. с основаването на печелещата все по-голям успех J-лига. От тогава този спорт е изключително атрактивен и много младежи поддражават на своите любими звезди, които са гледали на екрана и по стадионите. През 2002г. Япония съвместно с Република Корея беше домакин на световното първенство по футбол. Със същата популярност се ползва и бейзболът. Всяка година през пролетта и лятото в гимназиите се провеждат турнири по бейзбол. В продължение на две седмици тези турнири са източник на голямо вълнение и приковават вниманието на млади и стари към телевизорите и радиото.

Япония се гордее също със своите атлети-аматьори и олимпийски състезатели. През 1964г. Токио е първата азиатска столица домакин на летните олимпийски игри, а през 1972г. Саппоро е номиниран за зимните олимпийски игри.

Дрехи

От времето на реставрацията Мейджи, (1868г.) когато Япония се отваря за търговия и връзки с Европа и Северна Америка, японците започват да пренебрегват своето национално облекло. Днес почти всеки е облечен в западни дрехи като се започне от бизнес костюмите и се стигне до джинсите. Японците са възприели европейската и американската мода.

При специални случаи обаче много японци обичат да обличат традиционното кимоно. То се носи увито около тялото, вързано с широк колан (оби). На нова година или на церемонии, отбелязващи завършване на образованието, могат да се видят много жени, млади и стари с кимона с красиви десени. На сватбени тържества и при други много официални случаи брачните двойки са облечени в черно кимоно, върху което е избродиран семейния знак. Върху своето кимоно мъжете носят още широко сако (хаори) и са обути в широки панталони (хакама).

Хубавото копринено кимоно е много скъпо. Японците грижливо го пазят и го предават от майка на дъщеря и от баща на син. Трудно е да се облече кимоно и правилно да се върже с оби. Много жени взимат уроци как да носят правилно своето кимоно.

Подобна на кимоното дреха е юката – лятна памучна роба, която се облича по време на летните празници или за почивка след баня.

Когато носят кимоно хората не обуват обикновени чорапи и обувки, а високи дървени налъми (гета) или ниски сандали от памук или кожа (зори). За да могат да се обуят сандалите се ползват специални чорапи (таби) с един пръст за палеца на крака.

Икономика

Земеделие и Гори

Япония е една от страните в света, които внасят най-много селскостопански продукти, тъй като едва 13,3% от земята е подходяща за земеделие. Една обработваема ферма заема средно около 1,84 хектара или 18 400кв.м. Японските стопанства са сравнително малки, но хората се трудят усърдно за да получат добър добив от ограничената площ. Имено поради тази причина земята се обработва много ефективно.

Японските фермери използват за подобряване на ефективността трактори, камиони тип пикап, енергийни култиватори, машини за засяване на ориз и комбайни. Чрез интензивно земеделие, чрез използване на торове сложни машини и усъвършенствани технологии селскостопанските работници са в състояние да произвеждат повече от половината от плодовете и зеленчуците, които се консумират в Япония. Известна част от земите се отделя за животновъдство. По такъв начин земеделските източници в Япония спомагат в голяма степен за изхранването на населението.

Модерната технология дава възможност за нови видове земеделие. Някои от японските култури се отглеждат по метода на хидропонията – без почва, във вода. Отглежданите култури са по-големи, по-здравословни и по-безопасни благодарение на генното инжинерство.

Японските селскостопански работници отглеждат огромно разнообразие от земеделски култури и животни, като например: зърнени храни – ориз и пшеница; зеленчуци – картофи, бяла ряпа, зеле; плодове – мандарини, портокали, дини и круши; животински продукти – говеждо, пилешко, свинско месо, мляко и яйца.

Повечето от останалата площ на Япония е заселена – около 67%. Лесовъдството е много важна част от икономиката на страната. Тъй като Япония е островна страна и трябва да използва внимателно природните си ресурси, 40% от горите са нови насаждения.

Поради редуване на климата по протежение на островната верига горите в Япония имат голямо разнообразие от дървета. Някои от най-често срещаните видове са кедарът, кипарисът, борът, дивият кестен, букът и камфоровото дърво.

Лесовъдството е важна дейност за страната от много векове. Още през 8 век в Киото и в други градове са построени дървени дворци и храмове. Днес обаче необходимостта от дървен материал не засяга само строителството, но също така и производството на хартия, мебели и различни потребителски стоки. Така Япония внася 79,57% от дървения материал, необходим на страната.

Риболов

Рибата заема важно място в японската кухня и това определя рибовъдството като един от отраслите с най-голямо значение за страната. През 1996г. в Япония са регистрирани около 378 431 рибарски плавателни съда. Освен техния годишен улов 6,07 млн. тона, други 1,35млн. тона риба и раци се доставят от ферми, където се отглеждат около 100 вида риба.

Независимо от процъфтяващата си риболовна индустрия Япония трябва да внася от различни страни страни по света 42% от рибата, от която се нуждае. Това позволява средностатистическия японец да консумира 37,9кг. риба годишно.

Енергия

Япония произвежда своя електроенергия чрез използване на ТЕЦ, АЕЦ и ВЕЦ и енергия, произвеждана от геотермални и соларни алтернативни източници. Въпреки че страната разполага с разнообразие от природни източници, нейната промишленост се нуждае от големи количества природни ресурси и енергия и повечето от материалите трябва да се внасят. Фактически японският капацитет на самозадоволяване с енергия е само 18,95%. Япония внася почти цялото количество петрол, който консумира – около 99,7%.

Промишленост

Голяма част от икономическата мощ на Япония се базира на нейната промишленост. Автомобилите са едни от най-известните изделия на Япония. През 1998г. страната произвежда 10,05 млн. леки коли, автобуси и камиони – повече от всяка друга страна.

Много от автомобилите се произвеждат от роботи. Те представляват комплексни манипулатори, предназначени да извършват специфични, повтарящи се операции. По този начин на хората се осигурява възможност да се занимават с по-интересна и сложна дейност.

Почти половината от продукцията на автомобили в страната се изнася. Японските автомобили се карат по цял свят. Голяма част от тях се произвеждат в заводи извън страната. Нещо повече, леките автомобили са само едно от превозните средства, които япония изнася. Японски компании създават също автобуси, камиони, кораби и други транспортни средства.

Япония е точно толкова известна и със своите електрически уреди и електронна индустрия. Популярни са радио, ведео и телевизионните апарати, видеокамерите, фотоапаратите и персоналните компютри. Страната изнася също и прецизни електронни инструменти, използвани в промишлеността по цял свят. Те са важна част от японският експорт. Япония също така води световната листа в областта на телекомуникациите. Акихабара е район в Токио известен още като “електронният град”, разполагащ с търговски помещения за пласмент, които се простират “докъдето вижда окото”.

Япония произвежда и изнася и голямо разнообразие от други машини, а също така метали, метални изделия и химически продукти. Японската промишленост е гръбнакът на японската икономическа мощ.

Поучавайки се от миналото страната сега развива нови начини за опазване на околната среда от промишленото замърсяване. Всички индустриални отрасли разработват съвременни технологии за защита на природата.

Търговия и Инвестиране

През 1998г. Япония изразходва 366,54 млрд. долара за внос от други страни. Износът на стоки и услуги й донасят 506,45 млрд. долара. Япония търгува с повечето страни по света. 30,5% от износа й обаче е предназначен за САЩ, докато 23,9% от нейния внос идва от там. Други важни партньори са съседите Австралия, Китай, Хонг Конг, Индонезия, Република Корея, Малайзия, Сингапур, Тайван и тайланд, а също така Канада и европейските страни като Германия и Великобритания.

Много японски компании изграждат заводи в чужбина. През 1998г. те изразходват 52,16 млрд. долара за да построят заводи и офиси из целия свят. Почти половината от японските задгранични инвестиции отиват в Северна Америка. Редица японски компании инвестират сериозно в страни от Европа, Азия, Латинска Америка и другаде.

Много от японските компании зад граница се приобщават към съответния регион, наемат работници и служители от местното население и участват в проблемите на общността, в екологични и културни проекти и си сътрудничат с местните предприятия. През 1997г. в японски компании зад граница работят 2,83 млн. местни служители.

Чужди компании също инвестират много средства в Япония. Към 31 март 1998г. такива компании са инвестирали около 13,40 млрд. долара за една година предимно в областта на фармацефтиката,комуникациите и обработката на информация.

Транспорт

В Япония се използва всякакъв вид транспорт, за който можете да си помислите – от колелото до влакът стрела (шинкансен), един от най-бързите влакове на земята. Магистралите са едни от най-важните връзки в транспортната система. Япония разполага с над 1,1 млн. км пътища. На всеки кв.км площ се падат почти 3 км пътища, което е приблизително два пъти повече от Франция или Великобритания и четири и половина пъти повече от САЩ.

Железопътните линии в Япония са много ефикасно транпортно средство. Разписанието се спазва точно и влаковете пристигат точно навреме. Шинкансенът свързва някои от големите градове в Япония от Хаката в Кюшу до Мориока в северната част на Хоншу. При пълна скорост този влак се движи с 300км в час и за 2,5 часа изминава 515,4 км между гарите на Токио и Шин-Осака. По неговите релси в Токайдо и Саньо се извършват ежедневно по 545 междуградски курса, а по линиите Тохоку и Ямагата се извършват ежедневно 182 междуградски курса. Освен влаковете стрели за влизане и излизане от по-големите градове, съществува оживена мрежа от пътнически влакове и линии на метрото. През 1998г. в десет големи града на Япония има 37 линии на метрото. Повече от 7,29 млн. души ползват всеки ден токийското метро. Платформите на спирките имат цветни линии, които показват мястото на вратите, когато влакът спре. В пиковите часове влаковете са много препълнени.

Япония има много международни летища. Всяка седмица между Япония и останалите страни в света се извършват средно 1960 международни полета. Оживени са и много други летища за вътрешни полети, където ежедневно се извършват средно около 2198 кацания. Тъй като Япония е островна страна, летищата играят важна роля за връзката й с останалата част от света.

Четирите главни острова на Япония са свързани днес по вода,въздух и суша. През 1988г. Хоншу е свързан с Хоккайдо посредством най-дългият тунел в света, а с Шикоку – с мост през Вътрешното море Сето.

Култура

Изпълнителско Изкуство

Японският театър има три основни традиционни форми. Най-старата, Но, съществува от XIV век. Сцената е пестелива откъм декори. Актьорите носят маски и странни костюми, пеят своите реплики и се движат много бавно.

Кабуки се развива през XVII век. Изпълнен е с драматични сцени и много действие. Костюмите са изискани и колоритни. Кабуки използва сложно организиратно сценично пространство включително и с пътека, с помощта на която публиката е по-близо до действието.

Бунраку вид куклен театър, който възниква през XVI век. Куклите са с половин човешки ръст и изглеждат много реалистично. Всяка от тях се движи и ръководи от трима души, които се виждат на сцената. Представленията понякога са силно емоционални.

В Япония е популярен и съвременният театър. В театрите на Токио се играят много европейски пиеси, включително от Шекспир, Чехов, Ибсен, Уилямс и други известни драматурзи.

Филхармоничните оркестри на Япония имат богат репертоар на класическа музика. Разпространени са много различни стилове на западната музика от джаза и блуса до рапа и рок енд рола.

Филмовата индустрия на Япония има забележителна история. Първите големи филмови герои са самотни самураи, воюващи със сабя.

Страната има процъфтяваща фолклорна традиция. Фолклорните песни, инструменталната музика и танците са обичани и днес. Инструменталната народна музика, особено ритмите на огромните барабани (вадайко) и народните танци привличат много хора по време на празници.

Занаяти

Япония има много народни зааяти, които се причисляват към изящните изкуства. Сред най-известните са създаването на керамика, на хартия, на текстилни произведения, на лакирани предмети и дърворезба. Здравата и красива хартия (ваши) все още се изработва ръчно. Тя се използва предимно в изкуството и за други цели. При текстила специалните технологии за оцветяване и тъкане, които се използват днес, водят началото си от преди много векове. Традиционните десени се считат за национално богатство.

Лакираните предмети са изключително красиви и ако се съхраняват добре могат да траят много години. Най-старите традиционни цветове – червен и черен са най-популярни и днес. Керамиката в Япония има 12000 годишна история. Останките от старинни керамични съдове са най-древните следи, които напомнят за най-ранните жители на Япония. Мотивите и гледжосването в традиционната керамика са уникални и се предават от поколения в продължение на векове. Днес керамиката се нарежда до изящните изкуства и се цени наравно с известните картини или скулптури.

Дърворезбата е друго традиционно японско изкуство. Сложни дърворезби украсяват храмове и светилища, а в много японски домове ще видите подноси, грациозни кукли кокеши и прекрасни играчки, издялани от дърво.

Подреждане на Цветя(Икебана)

Японският начин на подреждане на цветя икебана датира от XV век. Има много стилове икебана, които изразяват различни философии. При подреждането на цветята се спазват строги правила за изразяване на небето, земята и хората. Някои стилове са изключително семпли, други са екстравагантни. Днес в Япония има около 3000 училища за икебана, в които се обучават повече от 15 млн. ученици.

Чайна Церемония

Чайната церемония (чаною) в Япония датира от преди 800 години. За да се концентрират по време на медитация, будистките монаси са употребявали чай. Ритуали са се създали около подаването на чая.

Днес при чайната церемония домакинът приготвя и сервира на гостите чай и храна. Както домакините, така и гостите спазват точни правила, които правят церемонията семпла и привлекателна, без излишни движения. Домакинът украсява чайната и подрежда градината пред нея с голяма внимание. Гостите се възхищават и коментират приготовленията. Майсторите на чайната церемония изучават архитектура, градинарство, керамика, калиграфия, история и религия.

Сгъване на Хартия(Оригами)

Сгъването на квадратен лист цветна хартия в разлижни форми (оригами) е много популярно занимание. От един лист хартия могат да се направят кучета, птици дори и горили. В Япония има обичай, когато някой е много болен, роднините и приятелите му правят от хартия хиляда жерава като молитва за оздравяване на болния. Оригами започва да придобива известност в цял свят. През последните години в 17 страни по света са основани оригами-асоциации.

Религия

Японците изповядват две основни религии – шинтоизъм и будизъм. Въпреки че много хора днес казват, че на принадлежат към определено вероизповедание, повечето японци участват в ритуали и обичаи както на шинтоизма така и на будизма. Например по-голямата част от сватбените церемонии се придържат към ритуалите на шинтоизма, докато погребенията следват будистката практика. Религията шинто има местен произход и води началото си от древната история и митология на Япония. Хората върват, че в природата – в дърветата или в планините, в морето или във вятъра съществуват духовни сили ками.

С развитието на шинтоизма герои и други уважавани хора започват да се олицетворяват с ками. Преди появяването на първите светилища за да почетат ками, хората отивали сред природата. Днес в някои домове има малък олтар, където се принася храна на боговете.

Будизмът се заражда в Индия и през Китай и Корея се пренася в Япония около средата на VI век. Има много различни будистки секти. В будистките храмове има статуи на божества (буцузо), пред които посетителите често горят пръчици тамян. Много семейства имат будистки олтари, където почитат своите предци.

Християнството е пренесено в Япония от испански и португалски мисионери през средата на XVI век, но християните представляват само малък процент от населението. В страната съществуват и нови религиозни групи, повечето от които са основани от харизматични водачи през последните два века.

Днес освен будистки храмове и шинто-светилища в Япония има общества и молитвени места на католици, протестанти, източно православни християни, мормони, юдеи, хиндуисти, мюсюлмани и на последователи на много други религии.

Литература

Учениците в японските училища изучават класически произведения на японската литература, която включва събрани произведения на древна поезия като Маниьошу, ранни епически поеми като “Историята на Генджи” и есета във формата на дневник като “Книга преди сън” на Сен Шонагон.

Днес съществува и много динамична съвременна японска литература. Международният интерес към нея нарастна напоследък, което се дължи на Нобеловата награда, връчена на автора Кензабуро Ое през 1994г. тази награда е ехо на същото събитие, когато през 1968г. романистът Ясунари Кавабата получи Нобеловата награда. Други писатели на XX век с международно признание са Сосеки Нацуме, Юкио Мишима, Джун’Ичиро Танизаки и Кобо Абе.

Друг популярен литературен жанр е манга. Манга са комикси, но автори като Осаму Тезука ги въвеждат за пръв път като сериозни творби, адресирани понякога към възрастните, понякога – към децата. В тях обикновено се разказва поредица от случки, чието продължение следва, но съдържанието може да поднася информация на гражданите, уроци по история или други теми. Често манга се пресъздават в анимационни филми, ползващи се с успех сред зрителите в киносалоните и пред телевизорите.

Празници

Най-значимият празник в Япония е Нова година (Ошогацу). Предприятията прекъсват работа от края на декември до 3-те Януари. Това е време, когато се събират роднините и затова много семейства посещават домовете на близките си. През нощта на 31 декември семейството вечеря спагети (което символизира дълголетие) и след това отива до местното светилище или храм за да се помоли за щастие през настъпващата година. На 1 януари се сервира специална закуска, децата получават паричен подарък и всички очакват новогодишните картички. Те по традиция се получават наведнъж – сутринта на 1 януари.

Друг много голям празник е Обон, който се чества през средата на август. Има поверие, че на 13 август духовете на предците се завръщат по домовете си за три дни. Къщите и гробовете се почистват и се оставя специална храна за духовете. През този сезон се провеждат много тържества като например празниците бон дансе и фойерверките.

Има редица празници специално за децата. На 3 март се повежда празник на момичетата (Хинамацури). В домовете си върху стъпаловидна витрина, покрита с червен плат японците нареждат красиви кукли, които символизират древния императорски двор. Денят на детето (Кодомо-но-хи) се отбелязва на 5 май. Над покривите на къщите се развяват знамена с формата на шаран – едно за всяко момче, което живее там. Празникът на звездите (Танабата) е на 7 юли. Според легендата през тази нощ е позволено на двама влюбени, представени от две звезди, разделени от Млечния път, да се срещнат. На Танабата хората пишат желания върху лентички хартия и ги завързват на бамбукови клонки. На 15 ноември има друг празник, на който всички момичета на 3 или 7 години и момчета на 5 години се водят в местния храм или светилище за да се молят за добро здраве. Този празник се нарича Шичи-го-сан, което означава седем-пет-три.

Има безброй много местни празници през цялата година. Някои от най-големите като например празника на снега са придружени със специални забавления и привличат хиляди зрители.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Япония

Указател

Обща площ: 377 835 кв. км

Водна площ: 3091 кв. км

Брегова ивица: 29 751 км

Население: 127 700 000 души (по оценка лятото на 2005 г.)

Прираст: 0.11% (по оценка

2003 г.)

БВП на глава от населението - 28 450 $ (ср. на 2003 г.)

Етнически групи: японци 99%, други 1% (511 262 корейци, 244 241 китайци, 182 232 бразилци, 89 851 филипинци, 237 914 други, 2000 г.)

Религиозно изповедание: шинто и будизъм - 84%, други 16% (включително 0.7% християни)

Държавно управление: конституционна монархия с парламентарно правителство

Столица: Токио

Административно разделение: 47 перфектури

Национален празник: 23 декември (1933 г.) - рожденият ден на император Акихито

Конституция: 3 май 1947 г.

Държавен глава: император Акихито (от 7 януари 1989 г.)

Кабинет: назначава се от премиера

Правителствен глава: премиер Джуничиро Коидзуми (от 26 април 2001 г.)

Законодателна власт: двукамарен парламент, или Кокай, състоящ се от Санги-ин (247 места) и Шуги-ин (480 места)

БВП на глава от населението: 28 700 щ. д. (по оценка от 2002 г.)

БВП по сектори: селско стопанство - 1.4%, промишленост - 30.9%, услуги - 67.7% (по оценка от 2001 г.)

Инфлация на потребителските цени: -0.9% (по оценка от

2002 г.)

Работна сила: 67.7 млн. души (декември 2001 г.)

Ниво на безработица: 5.4%

(2002 г.)

Бюджет - приходи: 441 млрд. щ. д.

Бюджет - разходи: 718 млрд. щ. д.

Ръст на промишленото производство: - 1.4% (по оценка от 2002 г.)

Износ: 383.8 млрд. щ. д. f.o.b. (по оценка от 2002 г.)

Внос: 292.1 млрд. f.o.b. (2002 г.)

Валута: японска йена (JPY)

Фискална година: 1 април - 31 март

Негово Превъзходителство Yasuyooshi Ichihashi , посланик на Япония в София:

България допринася за стабилността на региона

Разговаря Иван Мастагарков

- Бихте ли направили оценка на българо-японските политически и културни отношения.

- Отношенията на Япония с България са по традиция приятелски, като двустранният политически обмен датира и преди промените. След началото на демократичните процеси българо-японските отношения получиха силен тласък, активизираха се двустранните контакти на високо равнище. От японска страна бихме могли да посочим посещенията в България на председателя на Долната камара на японския парламент г-н Ватануки през ноември 2000 г., на председателя на Горната камара на японския парламент г-н Курата през септември 2002 г., а от българска страна посещенията в Япония на президента Петър Стоянов през ноември 1997 г., на председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков през ноември 2001 г., на вицепремиера и предишен министър на икономиката Николай Василев през октомври 2002 г. и на министъра на външните работи Соломон Паси през март тази година.

При своето посещение през март министър Соломон Паси подписа с г-жа Кавагучи, министър на външните работи на Япония, Съвместно заявление за ново партньорство през ХХI век, в което бе дадена висока оценка на България като фактор за стабилността и мира в района на Югоизточна Европа, на икономическото развитие на вашата страна и на вашите усилия за присъединяване към евроатлантическите структури. Двамата министри изразиха единодушно съгласие да работят за по-нататъшното задълбочаване на двустранното сътрудничество, с което показаха нова, по-висока степен на развитие на отношенията на стратегически партньори.

Културните отношения също могат да се окачествят като отлични. В рамките на културния обмен през пролетта и лятото на тази година предимно в София, а също и в други градове на страната бяха организирани фестивали на японската култура, състезания и семинари по източни бойни изкуства. През юни в Галерията за чуждестранно изкуство за първи път в страна от Централна и Източна Европа бе открита изложба на видния японски художник, посланик на добра воля към ЮНЕСКО и ректор на Университета по изобразително изкуство и музика в Токио, професор Икуо Хираяма, който посети България специално за тази цел. От октомври до декември със съдействието и помощта на редица български и японски организации за четиринадесети пореден път се проведоха Дните на японската култура. В осем града на страната бяха показани единадесет събития от традиционната и съвременната култура на Япония. Освен шестнадесетото поред концертно турне на Детския хор на БНР в Япония през юли тази година в областта на музиката и графичното изкуство станахме свидетели и на активен обмен между японски и български творци. Нещо повече, на две места в Япония се проведоха и фестивали на българската култура.

В България съществуват редица културни и образователни институции и многобройни културни паметници, които са гордост за вашата страна. Япония провежда политика на активно културно сътрудничество, изхождайки от финансовите трудности у вас, водещи до непълноценна дейност на някои институции, и проблемите по консервацията и реставрацията на паметниците от вашето културно наследство. По линия на програмата за отпускане на безвъзмездна помощ за кулурни проекти тази година през юни предоставихме дарение от музикални инструменти и звукозаписна техника на Софийската филхармония за около 450 000 щ. д., а през ноември се състоя церемонията по даряването на аудио-визуална апаратура на НАТФИЗ на същата стойност. Освен това по линия на програмата за отпускане на безвъзмездна помощ за културни проекти на местно равнище направихме парично дарение на Обществото за фолклор в Стара Загора за закупуване на аудио-визуална техника. Освен това през август т. г. генералният секретар на ЮНЕСКО г-н Мацуура и българският министър на външните работи Соломон Паси подписаха документ за предоставяне на финансова помощ в размер на 1 млн. щ. д. от японския попечителски фонд към ЮНЕСКО за опазване на паметниците на културата, които ще бъдат използвани за реставрация и консервация на културни и исторически обекти в Стария Пловдив. С право можем да кажем, че тази година бе година на активно културно сътрудничество.

- Виждате ли потенцил за развитие на двустранните отношения в близко бъдеще и върху какво ще бъдат фокусирани те занапред?

- През 2004 година България ще поеме председателството на ОССЕ, като се очаква тя да играе водеща роля при разрешаването на такива въпроси като потушаването на конфликтите в региона на Кавказ и проблема с леките въоръжения. Япония като партньор на организацията също допринася активно за дейността є. В този смисъл очакваме между България в качеството є на председател и Япония да се осъществява активен обмен на информация и мнения по всички актулани въпроси и считам, че сътрудничеството между нас ще изиграе съществена роля, допринасяйки за стабилността в Европа.

Освен това България е изключително важен партньор на Япония в региона на Югоизточна Европа. След присъединяването на вашата страна към ЕС българо-японските двустранни отношения ще навлязат в нов етап на развитие, ще се задълбочат двустранните контакти в политическата, икономическата, културната и други сфери. Разбира се, очаквам отличните поличтически и културни отношения да отбележат още по-голям прогрес, а също така се надявам на базата на добрите резултати от икономическото сътрудничество на държавно равнище в бъдеще да се развият икономическите отношения и в частния сектор, което да доведе до нарастването на търговския обмен и иневстициите между двете страни. - Що се отнася до японските инвеститори, виждате ли подобряване на бизнесклимата?

Аз оценявам високо положителните резултати, постигнати с общите усилия на вашия народ и правителство по пътя към демократизация и пазарна икономика след 1989 г. След кратък период на икономически застой през 1997 година в резултат от помощта на Международния валутен фонд и Световната банка икономическите реформи започнаха да дават резултат, последван от положителен икономически растеж. През 2002 година бяха постигнати подобрени макроикономически показатели като БВП от 15 милиарда и 500 млн. щатски долара, икономически ръст от 4.8% и т. н. Икономическата и социалната стабилност на вашата страна допринасят извънредно много за стабилността в региона на Югоизточна Европа.

Досега българското правителство бе ангажирано с такива важни задачи, каквито са присъединяването към ЕС и НАТО и постигане на икономически растеж. В резултат през ноември миналата година страната ви получи покана за членство в НАТО и в момента тече подготовка за официалното присъединяване към алианса през следващата година. Освен това европейските страни изразиха подкрепа на намерението на България за присъединяване към ЕС през 2007 г.

От друга страна, все още съществуват редица проблеми като високата безработица, различната степен на икономическо развитие в градовете и провинцията и др. В подкрепа на икономическото развитие на България нашата страна предоставя активна икономическа и техническа помощ под различна форма. Япония възнамерява и занапред да оказва помощ в подкрепа на икономическото и социалното развитие на България.

- Съществува ли потенциал за нарастване на търговския обмен и инвестициите между двете страни?

- Когато говорим за икономическия обмен между България и Япония, можем да кажем, че икономическото сътрудничество на правителствено равнище получи положителен тласък след държавното посещение на президента Стоянов в Япония през 1997 г. Япония подкрепя най-активно икономическото развитие на вашата страна, като предоставя безвъзмездна помощ, отпуска кредити, оказва техническо сътрудничество и др. За нуждите на социалната и културната сфера ние предоставяме безвъзмездна помощ за социално-икономически и културни проекти на местно равнище.

Що се отнася до икономическия обмен на равнището на частния сектор, до този момент то се свежда само до дейността на няколкото японски фирми у вас. Търговският обмен, който преди 1989 г. надхвърляше 200 млн. щ. д., в момента представлява едва 10% от него. Все още няма японски фирми производителки, а според данните на Агенцията за чуждестранни инвестиции преките японски инвестиции от 1992 г. до 2002 г. възлизат на 23 млн. щ. д., което е по-малко в сравнение с цифрите за съседните страни и страните от Западна Европа. Надявам се, бъдещото членство на България в НАТО и ЕС да доведе до активизиране на икономическата дейност в частния сектор. Убеден съм, че в него има значителен потенциал.

Смятам, че трябва да използваме отличните предпоставки през 2004 и 2005 г. с членството на България в НАТО и с приближаващото присъединяване в ЕС, както и с отрано заявеното участие на България на световното изложението през 2005 г. в Аичи, Япония, за да задълбочим и разширим още повече двустранния икономически обмен.

Кейзо Кагава, постоянен представител на "JICA - България":

Вие сте атрактивен пазар

Анна Уолф

- Каква е основата дейност и какви са целите на вашата организация?

- JICA е създадена през август 1974 г. като агенция за японско техническо сътрудничество. В това сътрудничество се включват следните дейности: изпращане на японски експерти, изпращане на чуждестранни експерти на обучение в Япония, доставяне на апаратура, проучвания за отпускане на заеми, изпращане на доброволци, дейности, свързани с неправителствени организации, спешна помощ при бедствия и аварии и др.

- В колко страни по света работите?

- В 155 държави.

- Коя беше първата страна, в която бяха изпратени доброволци?

- За първи път през 1965 г. се изпращат първите петима доброволци в Лаос. По-късно през 1966 г. продължават да се изпращат японски доброволци в Камбоджа, Малайзия, Филипините, Кения и Индия. В България японските доброволци идват през 1993 г.

- Защо решихте да дойдете и в България?

- За да помогнем и да облекчим, доколкото можем, трудностите, свързани с процесите на приватизация и с прехода към пазарна икономика.

- С какви дейности се занимавате тук?

- В България се занимаваме с изпращането на японски доброволци в различни институции. Имаме компютърни инженери, преподаватели по японски език, еколози, треньори. Изпращаме също така и японски експерти. Изпращаме и много български експерти на обучение в Япония (всяка година около 50 човека).

- Смятате ли, че има достатъчно българи, които се интересуват от Япония?

- Да, смятам. Доказателство за това е организираната от нашите доброволци изложба, която наистина се радва на голям успех и бе посетена от 3500 човека. Изложбата беше на тема "Японската история и култура" и беше организирана последователно в 6 български града.

- Лично вие, когато дойдохте тук, какво знаехте за България? Знаем, че преди да ви изпратят в някоя страна, преминавате обучение по езика и получавате основни знания за държавата. Въпреки това бяхте ли изненадан от България?

- Много от японците познават българското кисело мляко, което стана популярно чрез компанията "Мейжи". Разбира се, знаех също така и за прочутата българска роза и за всички продукти, които се правят от нея.

Спомням си, че в младежките си години посещавах един български ресторант в Токио. Но като че ли най-силен е визуалният спомен за сградата на българското посолство в Монголия, която беше точно срещу японското посолство.

- Какво най-много ви харесва тук?

- Виното, цигарите, българската роза и красивите българки.

- Кои са основните проблеми, с които се сблъсквате?

- Изненадан съм, че много от българите не знаят английски език. В тази връзка срещам проблеми с общуването.

- Какво е общото и какво е различното между японеца и българина?

- Разбира се, различават се по външен вид. Откривам голяма разлика между българите, които познават добре Япония, и българите, които изобщо не са се докосвали никога до културата на страната ни. Много по-лесно и по-гладко е общуването с тези, които познават Япония. Може би има някаква малка прилика между натурата на някогашната японка и българката.

- Били ли сте в друга страна по тази доброволческа програма, преди да дойдете тук?

- По линия на JICA съм работил две години в Сингапур, три в Малайзия, три и половина в Монголия. А работни пътувания съм имал в над 50 страни, главно в Азия.

- Доколкото знаем, всеки доброволец прекарва две години в дадена страна. Ще ви липсва ли България и бихте ли останали още, ако имахте възможност?

- Като постоянен представител на JICA България мандатът ми е три години. Откакто съм дошъл, е изминала малко повече от една година. Смятам, че е твърде рано да кажа дали искам да остана още.

Красимира Янкова, директор на дирекция "Азия, Африка и Австралия" към Министерството на икономиката:

Има значителен потенциал в инвестиционното сътрудничество

Анна Уолф

- Кои са най-големите японски фирми, инвестирали у нас?

- Към настоящия момент обемът на японските инвестиции в българската икономика възлиза на 24.5 млн. щ. д.

Японските предприемачи са инвестирали предимно в търговията, изложбената и рекламната дейност. Между водещите японски инвеститори са "Новак корпорейшън", придобила мажоритарен дял от фабриката за кожени изделия "Свобода", Добрич, фирмата "Пента Оушан/Мицубиши" с участие в реконструкцията на пристанище Бургас и др. В областта на търговията присъстват корпорации като "Сумитомо", "Марубени", "Фанук" и др.

Мажоритарен собственик на "Токуда банк" АД е International Hospital Services Cо. Тази структура е ангажирана с изграждането на многофункционално болнично заведение в София.

В българо-японското инвестиционно сътрудничество е налице значителен бъдещ потенциал.

Японски фирми проучват възможностите за инвестиране в проекти за изграждане на предприятия за производство на автомобилни възли и детайли, гумени изделия, предприятия за преработка на излезли от употреба автомобили в района на Лом и др.

Корпорациите "Иточу", "Мицуи", "Мицубиши" и др. проявяват интерес към инвестиране в проекти в областта на енергетиката - като рехабилитацията на блокове от ТЕЦ, изграждането на ТЕЦ с комбиниран цикъл.

- Какви са перспективите пред двустранните отношения между двете страни? Какви са двустранните инициативи, реализирани до момента и планирани в бъдеще?

- Основна форма на търговско-икономическите взаимоотношения между България и Япония е динамично развиващият се двустранен стокообмен. Япония е важен външнотърговски партньор на нашата страна сред азиатските държави. За 2002 г. обемът на въшнотърговския стокообмен възлезе на 11.1 млн. долара - в това число износ за 12.8 млн. и внос за 88.3 млн.

За първите осем месеца на настоящата година неговият обем е 89.5 млн. долара с износ от 7.6 млн. и внос от $81.9 млн. В сравнение с аналогичния период на 2002 г. общият обем нарасна с 53 процента.

България изнася за Япония основно спортни принадлежности, гроздови вина, рапани, суров тютюн, етерични масла и др.

Вносът от Япония обхваща главно пътнически автомобили, автоматични машини за обработка на информация, шевни машини, медицински инструменти и апаратура и др.

Заедно с продукти като киселото мляко и виното, които са известни в Япония, много други български стоки могат да намерят добър прием на японския пазар - плодови и зеленчукови консерви, млечни продукти, лучено брашно, сокове и сладко от роза, сладка и конфитюри, рапани и други рибни изделия.

Реализацията на тези и други експортни стоки ще доведе както до нарастване на равнището на стокообмена, така и до неговото балансиране.

Организирането на бизнесфоруми в двете страни, участието в изложби и панаири са форми за установяване на преки контакти между бизнессредите на двете страни, които в краткосрочен план също ще допринесат за динамизиране на търговските връзки.

Предстоящо е провеждането в Япония на седмица на аромотерапията в Токио и на базар на българските стоки в град Мунаката. Българското участие в тях ще спомогне за популяризиране на българските продукти на японския пазар.

През октомври България бе посетена за първи път от г-н Хироши Окуда, председател на Борда на директорите на "Тойота Мотор корпорейшън". Това посещение е доказателство за интереса на японските бизнессреди към нашата страна.

Значителни възможности за разширяване на двустранните връзки между двете страни има в сектор туризъм. През 2002 г. България бе посетена от 5023 японски туристи. Подписаното неотдавна рамково споразумение с японската фирма "Кинки Нипон турист", както и направената в Япония презентация на български туристически дестинации, са благоприятен фактор за развитието на тази форма на сътрудничество.

През 2005 г. в префектура Аичи ще се проведе световното универсално изложение "Експо 2005". България е сред официалните участници в него и в момента работи по подготовката на своето участие.

- Какви са постигнатите до момента резултати от програмата за техническо сътрудничество?

- Към настоящия момент Япония е оказала техническа помощ на България в размер на 65 млн. щ. д. Техническото сътрудничество между България и Япония се осъществява по линия на Японската агенция за международно сътрудничество.

Двустранната програма включва техническо обучение в Япония на специалисти, провеждане на семинари, изпращане на японски консултанти у нас, техническо сътрудничество на равнище проекти, разработка на изследвания, експертни оценки на промишлени обекти и програми за последващо сътрудничество.

По линия на междуправителственото споразумение по програмата "Японски доброволци за сътрудничество с чужбина" в момента в България работят 40 доброволци. Това са специалисти от различни области - японски език, икономика, спорт, култура.

Подписването на споразумение за техническо сътрудничество ще регламентира статута на японските специалисти, които работят у нас, и ще формира механизма за бъдещо сътрудничество.

По линия на японската Правителствена задгранична помощ за развитие (ODA) на България са отпуснати преференциални йенови кредити с облекчени условия.

През 1998 г. Япония предостави заем в размер на 120 млн. долара за проект за разширение на пристанище Бургас, включващ изграждането на нов терминал, вълнолом и навигационен канал.

През 2002 г. между Японската банка за международно сътрудничеството и Столична община бе сключен договор за разширение на софийското метро. Японската страна предостави заем в размер на $104 млн.

Милчо Боров, президент на "Кантек", изключителен представител на японските марки Canon и Ricoh за България:

Българинът не е консервативен потребител и обича японските марки

Галина Ценова

- На какво се дължи отдръпването на японските марки от българския пазар и дали това се дължи на различната митническа политика, която се прилага спрямо японските и европейските продукти?

- Това е последната причина. Според мен основната причина е в това, че пазарните сегменти, в които оперираха японски фирми, преминаха през тези последни четиринайсет години в ръцете на сивата икономика и силовите групировки в България. Това е бизнесът с химикали, метали и т. н. Аз следях с болка развитието и по-точно закриването на всички японски фирми в България. Втората причина е оттатък, в Азия - в самата Япония, защото икономиката им е в рецесия, и то вече десетина години. Аз не съм специалист, но това са двете причини, заради които намалява работата с тези фирми. От друга страна, това, което казвате, също оказва влияние - митата и митническите тарифи, които се прилагат за японските стоки. Копирните машини например, ако са европейски, са на 6.5%, а ако са японски, са 15%. Периферията е 7%, но ако е европейска, е 0%.

- Доколкото разбирам, не пазарът е този, който отхвърля японските марки и предпочита европейските, а някакви други фактори.

- Именно пазарът е. Защото, ако на пазара се появи една и съща стока, която да има 10 или 15 процента разлика, именно цената е определяща.

- Единствено цената ли?

- Да, тя определя кое ще се купува повече и именно тази политика на преференции на европейската индустрия доведе до това японските стоки, японската индустрия да е в неравностойно положение. Освен това има и още една причина, която е много съществена. Това е високото качество на японската стока. Тя е изключително качествена и естествено всяко качество си има цена. А ние в България не можем да си позволим това качество и съответстващата на него цена. Така че това са основните причини според мене. За съжаление Япония като един голям световен инвеститор е много далеч от нашия пазар, от нашия регион. Може би защото в Балканския регион имаше нестабилност и предпочитание към Китай и Тайван. Ние пък започнахме една много добра търговия с Южна Корея. Знаете за автомобилите, които тук се доработваха, за да могат да влязат в Европейския съюз. Така че този натиск от другите страни - конкуренти на Япония, също доведе до тази стагнация на японската икономика у нас.

- Какво положително трябва да се случи в българската бизнессреда, за да се почувстват японските инвеститори добре дошли у нас?

- Каквото важи за японските инвеститори, това важи и за всички останали. Първо, трябва да се подобри инфраструктурата, второ, да се премахнат всичките пречки, които съществуват по отношение на регистрация, строежи, закупуване или ползване на земя и т. н. Преди броени дни имаше отново анкета на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Но ние си правим само анкети, без да правим нещо, което да облекчи живота на чуждестранните инвеститори в страната. Бих казал, че не само за Япония и за японските компании, но проблемът е генерален за всички инвеститори.

- Години наред живяхме с идеята, че ние сме любимци на японците в Европа. Можем ли да използваме този емоционален елемент за привличане на повече инвестиции у нас?

- И досега отношението им към нас е много добро - не само към киселото мляко и към художествената ни гимнастика, но хората, които идват тук, трябва да печелят. Бизнесът има свои правила.

- Имаме ли квалифицирана работна ръка?

- В момента нямаме достатъчно добре обучени специалисти. Мит е, че персоналът е добре подготвен и работи добре. Ние хвърляме огромни средства за обучение на персонала. В момента сме пред подписване на договор за дистанционно обучение с Ricoh. Ние, българите, сме доста широкоскроени и знаем да правим много неща, но когато се изисква колективна работа, е много трудно да се сформират екипи. А в Япония дисциплината е страхотна, но това идва от манталитета и от традициите, които се спазват. Традициите са определено нещото, което донякъде помага, донякъде пречи на японската индустрия. Но все пак преобладават положителните ефекти, виждайки експанзията, която направи напоследък японската индустрия в световен мащаб.

Новият възход на Страната на изгряващото слънце

Япония е на кръстопът. Последиците от икономиката на "сапунения мехур", регистрирани в края на 80-те, започват да отшумяват. Бавно, но сигурно се възражда една по-бедна, но по-дръзка Япония.

И не хранете погрешни илюзии - Страната на изгряващото слънце е готова да се конкурира, да превзема пазарни позиции, да се бори за имиджа си на икономическа и финансова суперсила. Мнозина ще нарекат това становище оптимистично. Но оптимистите успяват да докажат тезата си с икономически факти. В много аспекти спорът около бъдещето на Япония стана много емоционален. След десетилетие на стагнация и колапс на фондовите пазари, незапомнени от времето на Великата депресия, естествено е всеки да сметне, че страната е загубила способностите си да се конкурира. Но наистина ли е така? Как може една държава, която успява да поддържа растящ търговски излишък със САЩ, Европа, Южна Корея и, дори с Китай, да бъде поставяна в категорията "губеща"?

За един икономист ключовата причина за "лошата" репутация на Япония са точно впечатляващите резултати на експортния сектор. Износ - това е, което Япония прави. Страната неведнъж бе обвинявана, че "се вози гратис", като всеки позитивен икономически цикъл от 60-те години насам започва с ръст на експорта. В момента, в който глобалното потребление падне, забавя се и японският икономически ръст. От гледна точка на финансовия анализатор Япония следва тенденциите, характерни за възникващите пазарни икономики - слабо местно потребление и силна зависимост от световния бизнесцикъл.

През 2004 г. обаче това е на път да се промени. Япония е на път да балансира икономиката си. Съществува потенциал потреблението в частния сектор да се развие до постигането на стабилен и независим динамичен ръст. Защо? Защото корпоративният сектор успя да се отърси от последиците от "ефекта на мехура" от 80-те години.

Япония ни отпуска $892 хил. за развитие на селските райони

Японското правителство отпусна на България безвъзмездна помощ от близо 900 хиляди долара за подготовката на проект за развитието на селските райони.

Българското правителство одобри споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие, която е изпълнителна агенция, за отпускането на сумата. Документът ще бъде подписан от министъра на земеделието и горите. Средствата ще подпомогнат създаването на условия и възможности за интегрирано развитие на селските райони в България. Те обхващат 81% от територията и в тях живеят 44% от населението на страната. Дарението ще бъде използвано за оценка на капацитета на местните общини, проучване и проектиране на инфраструктурни промени, както и за администриране и управление на проекта.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

ЯПОНСКИЕ СРЕДНЕВЕКОВЫЕ ДОСПЕХИ

http://www.xlegio.ru/armies/kurshakov/japan_armour.htm

ДОСПЕХ "ТОСЭЙ ГУСОКУ"

http://www.xlegio.ru/armies/kurshakov/gusoku.htm

---

Кой кой е в японската история?

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=4549

---

Karate do - Пътят на празната ръка

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7501

---

География на езиците (лингвистична география)

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6961

---

A linguistics paradise

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6991

---

Manga zone

http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=793

---

Гадание с И-Цзин

http://www.avestadesign.ru/iching/ichingeng.htm

http://www.avestadesign.ru/

http://china.kulichki.com/yijing/

http://www.unreal-world.com/ost/in_yan.htm

http://oracul.narod.ru/

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • 11 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Официален език японски

Столица Токио

Най-голям град Токио

Император Акихито

Министър-председател Шинзо Абе

Площ на 61-во място

— Общо 377 835 км2

Население на 10-то място

— Общо 128 389 244

(2007)

— Гъстота 340 д/км2

БВП на 3-то място

— Общо 4 000 млрд $

(2005)

— на човек 32 810 $

Валута японска йена (JPY)

Часова зона{{{лятно часово време}}} {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}}

Независимост

Национален химн 君が代

Internet TLD jp

Телефонен код +81

Япония е държава в Източна Азия, разположена на Японските острови в Тихия океан. Площта ѝ е 377 835 km2, а населението - 128,4 млн. души (2007). Столица е град Токио, а официален език е японският. Страната е разположена в западната част на Тихия океан. Заема 3 922 острова, от които четири големи - Хокkайдо (78.5 хил. кв. км), Хоншу (230.4 хил. кв. км), Шикоку (17.8 хил. кв. км) и Кюшю (42.0 хил. кв. км) от Японските острови и архипелага Рюкю. Общата им площ е 377.8 хил. кв. км. Дължина на бреговата линия - 33 287 км. Край бреговете на някои острови (архипелага Рюкю) са разположени коралови рифове. Релефът на Японските острови е предимно планински с основни хребети - Хидака и Тоачи (на о-в Хокайдо), Оу, Китаками, Етиго и Хида (на о-в Хоншю) но о-в Рюкю е равнинен. Някои от планините са от вулкански произход с много действащи и угаснали вулкани. Най-висока точка е вулканът Фуджияма (Фуджи) на о-в Хоншю - 3 776 м. Чести са земетресенията. Равнините са почти изцяло усвоени, като по-големи са Канто (Токойска) на о-в Хонсю, Ищикари (на о-в Хокайдо).

Климат - мусонен, в по-голямата част от страната субтропичен, в северните части - умерен. Средните януарски температури са от -5 градуса Сº на о-в Хокайдо до 6 градуса Сº в южните острови и до 16 градуса Сº на архипелага Рюкю, средните юлски температури са съответно 22, 27 и 28 градуса Сº. Валежи - 1000 - 3000 мм, на юг - до 3500 мм. Реките са къси и пълноводни - Синано, Тоне, Китаками, Ишикари.

Има множество езера, най-голямото е Бива. Растителност - 68 % от територията са покрити с гори и храсти, значителна част са изкуствено зелесени.

Религиозен състав - шинтоисти - 81.7 %, будисти - 74.6 % (сборът от привържениците на двете религии е над 150 %, тъй като японците обикновено изповядват по две религии), християни - 1.3 % (от тях протестанти - 54.9 %, католици - 41.1 %, православни - 2.8 %, скрити (стари християни от ХVI в. - 1.2 %), други - 0.7 % (от тях - айну, които изповядват първобитни вярвания). Градско население - 78 %. Извън страната живеят около 1.7 млн. японци, главно в Бразилия, САЩ, Аржетина, Канада, Перу и др.

Стопанство - високо развита индустриална страна, Япония създава 12 % от световното промишлено производство. В обработващата промишленост са заети около 25 % от трудоспособното население. Развиват се предимно нови и най-нови технологии - производството на средствата за връзки и информатика, нови материали и биотехнологии. Страната е на 1-во място в света по производство на кораби, автомобили, трактори, металообработващо оборудване, битова електроника, роботи, изкуствени влакна и др. Страната е бедна на енергоресурси и минерални суровини. Силно е развита черната и цветната металургия на основата на вносни суровини. Действат 43 ядрени реактора с обща мощност 35 млн. КВт. Развита е и текстилна, хранително-вкусова, химическа, фармацевтична, целулозно-хартиена промишленост и др. В селското стопанство се заети около 6.6 % от трудоспособното население. Обработват се 14.3 % от площта на страната. Силно развито е производството на ориз, плодове, зеленчуци, соя, чай, тютюн, цитруси, захарно цвекло, ечемик, пшеница, картофи и др. Животновъдство - силно развито птицевъдство и производство на яйца, едър рогат добитък - месо и млечни продукти, свиневъдство и др. Риболов - 12 млн. т. улов годишно - 1-во място в света.

Транспорт - шосета - 1.2 млн. км, от тях около 5 хил. км - скоростни магистрали, ж.п. линии - 30 хил. км. По-големи морски пристанища - Кобе, Тиба, Йокохама, Нагоя, Осака, Хакодаме. Международни летища - Токио (Хенеда, Нарита), Осака (Кансаи).

Туризъм - добре развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от около 4 млн. туристи.

Япония - страна на вишните и на вековните традиции

Първият мъж и първата жена, според японците са бог Изанаги и богинята Изанами. Не е известно в какъв образ са се появили на земята. Затова пък е известен трогателният диалог помежду им: Изанаги казва: "Какво е твоето тяло? Моето расна-порасна, а дори има и места, където порасна повече. Изанами отговаря: "Моето тяло пък расна-порасна, но така и на места не порасна много. Нека да се сродим." Така, според древната легенда, се ражда и Японският архипелаг.

Днес посещението в тази отдалечена от Европа източна страна се свързва с интересни природни забележителности, вплетени в свещени религиозни традиции и обреди. Храмове, арки и каменни постройки са разхвърляни из многобройните гори, реки, потоци, езера. Всички тези места се посещават целогодишно от благоговеещите японци.

Пристигнете ли в Токио, вие всъщност попадате в Едо ­столицата на шогуните, превърнала се в главен град на страната още през 1603 г. Мегаполисът е строен буквално от цяла Япония сривани са хълмове, засипвани са блата и плитки места в залива. Придържайки се към правилата на китайското изкуство по градоустройство, на север непременно трябва да има планина, на юг обширно пространство вода, на изток река, а на запад широк път.

Днес тези природни забележителности сякаш остават незабелязани от милионите жители на града и от още толкова туристи през годината. Столицата на Япония до 1868 г. е била резиденцията на императора в Киото. Градът, възникнал преди 11 века, днес е наречен музей на древността и национална японска съкровищница. Преди да стъпите на територията на далечната островна държава, ще трябва да получите виза. За нея е необходимо да се изчака около месец и да се заплатят приблизително $100. Всъщност, отправяйки се към Япония, ще трябва да предвидите значителна сума. Не само заради скъпия самолетен билет (около $900, ако пътувате с група), отговарящ и на разстоянието до там, но и поради факта, че в Страната на изгряващото слънце стандартът е доста по-различен от европейския и дори от американския. За 10-дневно пътешествие са необходими не по-малко от $15002400. E, сумата наистина е внушителна, но само който вече е бил в Япония, ще разбере, че си заслужава.

За предпочитане е да посетите страната през пролетните месеци март-април или през октомври-ноември, когато температурите там се колебаят между 10 и 20 градуса. Грешка ще допуснете, ако планирате пътуване през лятото ­непрестанните дъждове и високите, достигащи до 40 градуса температури са тежки за туристите. Пари можете да обмените още на летището или в хотела, но до $300. В банките също няма да имате проблеми с обмяната на валута, но пък ще трябва да се преборите с куп бюрократични процедури и формуляри.

Из мегаполисът Токио е препоръчително да се придвижвате с градския транспорт с метро или автобус. Билетите варират между 150 и 220 йени. Бакшиш в хотела или за таксиджията не е прието да се дава. Да шофираш в Япония е опасно ­движението е обратно. Електроуредите, които носите с вас, ще бъдат неизползваеми, ако не са предвидени да работят на напрежение от 120 волта.

Японците са точно толкова изумителни, колкото и собствената им страна. Мозъците им са като компютри, но в гърдите им бие истинско, човешко сърце. Вероятно всеки се изненадва от добрите обноски и високата култура, характерна за този народ. И до днес традициите там смайват европееца. Например японската жена, когато разговаря със съпруга си е длъжна винаги приветливо да се усмихва.

Интересна е статистиката за сключените международни бракове в Япония европейците с удоволствие се женят за кротките японки. Тях можете да срещнете навсякъде в заведения, в метрото, в големите магазини. Съвременните японки отдавна не робуват на класови предразсъдъци, нито пък се притесняват да заемат важни и отговорни постове. Те обаче винаги се придържат съм семейните традиции и нерядко ще ви изненадат в празнични дни, когато обличат ефирното, красиво кимоно.

Туристът, попаднал на островите, непременно трябва да види Киото, древната японска столица, националния парк Нико, града на будистките храмове Нару и планината Федзи. Ако пък искате да стигнете до подножието на снежния връх Фуджияма, ще трябва да предвидите още $150. Задължително е да "преживеете" чаена церемония и да преминете по най-дългия мост в света, свързващ през Японско море островите Хонсю и Сисоку. На остров Хокайдо, в Сапоро пък всяка година се провеждат традиционните зимни снежни празници Хамакура.

Едва ли впечатленията от едно пътуване в Страната на изгряващото слънце могат да бъдат описани. Движението, скоростта, цветове, неоновите реклами и спокойствието в красивите и неподражаеми японски паркове и градини просто зашеметяват всеки турист. Към местните забележителности се причислява и японската кухня. В домовете и ресторантите може да стъпвате само по чорапи.

Традициите се спазват стриктно. Изобилстват морските деликатеси раци, риба, водорасли. Плодовете са еднакво на почит с традиционния ориз. Суси, сасими, унаги, якитори и сябу-сябу са ястията, най-често предлагани в ресторантите.

Не забравяйте преди да започнете да се храните и да вдигнете тост с чашка саке, задължително да измиете и избършете лицето си в специално предоставените от домакините салфетки.

Теснотията в жилищата е характерна за големите японски градове. 9 от 12 милиона японци живеят на площ, по-малко от 600 квадратни километра. Не се учудвайте, когато видите как жителите на Токио разхождат домашните си любимци не напред-назад по улицата, а нагоре-надолу из жилищните сгради. Мебелите в повечето японски домове са малко, практични и задължително имат възможност да се сгъват.

И въпреки многоетажните сгради и впечатляващата, малко хаотична архитектура, Япония е забележителна не с нежния вишнев цвят, посипващ се през пролетта, а с хората, които живеят и работят там. А за това, че не знаете нито дума японски, не се притеснявайте. Японците говорят навсякъде английски и с радост ще ви помогнат да откриете хотела или квартала си.

Япония е истинско чудо. Чудо са и нейните жителивъзпитани, трудолюбиви и със съхранени древни традиции и нрави. Там, където слънцето вещае новия ден, в странна хармония съжителстват минало и бъдеще. Бъдеще, сътворено с умовете и душите на уникален народ.

Традициите

Изобилстват морските деликатеси - раци, риба, водорасли. Плодовете са еднакво на почит с традиционния ориз. Суси, сасими, унаги, якитори и сябу-сябу са ястията, най-често предлагани в ресторантите.

Областите в Япония

Японският архипелаг се състои от предимно планински острови, които се разпростират на около 2 800 км от североизток към югозапад. Общата им земна площ (377 837 кв.км) е малко по-голяма от Финландия или Италия и е почти колкото американския щат Монтана. Четирите главни острова са Хокайдо, Хон-шу, Шикоку и Кюшу. Населението на Япония е било

125 869 000 през 1996 г.

Държавно устройство

Япония е конституционна монархия. Държавен глава е императорът. Законодателният орган се нарича Диета и представлява двукамарен парламент. Начело на изпълнителния орган (правителство) стои министър-председател, избиран от парламента и назначаван от императора.

Административно деление

Япония е разделена на 47 префектури (都道府県), всяка от които е с площ между 1 и 15 хиляди кв. км и население между 0,7 и 9 милиона души (изключение правят Хокайдо – площ 78 хил. кв. км и Токио – население 13 милиона души). Всяка префектура има управител и законодателен орган, избирани пряко от гражданите на префектурата.

Следващото по-дребно административно деление след префектурата е селището. Селищата са градове (които биват 2 вида — 市, ши или 町, чо) и села (村, сон/мура). Префектура Токио съдържа още и 23 специални района (区, ку), които също са със статут на градове.

В Япония селището като административно деление често не съвпада с идеята за най-малката географски-обособена населена територия. Поради огромното население около големите градове, често границата между административни градове и дори префектури може да минава през гъсто населени райони и разликата между съседни административни единици можем да усетим само по указателните табели. По тази причина с наименованието „град“ Токио, в зависимост от контекста, може да се има в предвид както 23-те токийски района със специален статут (население 8,5 мил.), така и префектура Токио (население 12,6 мил.), така и агломерацията, включваща няколко съседни префектури с общо население над 30 мил. души.

В по-рядко населените части на Япония се наблюдава и обратното явление — един административен ши град да съдържа няколко различни географски-отделени части. Това е в следствие от провежданата през последните години кампания за административно обединяване на съседни населени места с цел намаляване броя на законодателните органи и пестене на средства. През последното деситилетие броят на административните селища в Япония намалява от 3232 (1999 г.) до 1804 (2007 г.), като броят на ши градовете днес е 782, на чо градовете 827, а на селата само 195.

Нов подход към системата за социално осигуряване

Численост на населението (милион) От 0 до 14 год. (%) От 15 до 64 год. (%) Над 65 год.(%)

1995 125.57 15.9 69.4 14.5

2000 126.89 14.7 68.1 17.2

2015 127.68 14.3 66.1 19.6

2020 126.44 14.2 60.6 25.2

2025 120.91 13.7 59.5 26.9

2030 117.15 12.7 59.3 27.4

2040 108.96 12.9 56.1 31.0

2050 100.50 13.1 54.6 32.3

През 1994 г. размерът на средствата за социално осигуряване възлиза на 60,5 трилиона йени или 16,2% от националния доход на Япония. За сравнение, през 1992 г. този показател е 19,4% в САЩ, 31,5% - в Германия, 35,6% - във Франция и 52,5% - в Швеция. Разпределението на тези 16,2% е както следва: за пенсии - 8,3%, за медицинско обслужване - 6,1% и за други социални разходи - 1,8%. Гражданите са допринесли за сформиране на 35,7% от националния доход (23,2% от данъци и 12,5% от вноски за социално осигуряване). Съответните цифри за САЩ са 36,3%, за Германия - 53,4%, за Франция - 62,6% и за Швеция - 69,8%.

Според прогнози за демографски промени в Япония, направени от Националния институт за демографски и социални изследвания, населението на Япония, което през януари 1997г. бе 126 160 000, ще продължи да се увеличава и ще достигне връхна точка през 2007 г., когато се очаква да бъде 127 780 000 души. Очаква се през 2025 г. населението да намалее до 120 910 000 души и през 2050 да достигне 104 960 000 души (ниво, съответстващо на началото на 70-те години).

През 1997 г. процентът на възрастните над 65 години бе 15, 5%. Очаква се той да нараства и през 2006 г. ще бъде 20%, а през 2025 г. - 27,4%. През 1995 г. всеки гражданин над 65 години бе, така да се каже, "издържан" от 4,4 работещи (между 15 - 64 годишни), но през 2025 г. този гражданин ще разчита на едва 2,2 работещи. Тези цифри отразяват бързото стареене на нацията, причинено от намаляване на раждаемостта и удължаване продължителността на живота: от 77 години за мъжете и 83,6 години за жените през 1996 г. на 78,27 години за мъжете и 85,06 години за жените през 2025 г.

Броят на децата под 15 години продължава да намалява: през 1997 г. броят им бе по-малък от броя на пенсионерите над 65 години (19,40 милиона деца и 19,74 милиона възрастни). През 2025 г. се счита че броят на децата под 15 години ще спадне до 15,85 милиона, или около 48% от броя на възрастните над 65 години.

Степента на плодовитост (средния брой деца, който една жена би могла да има) има силно влияние върху застрахователните премии в японската пенсионна система и сродни социални механизми. През 1996 г.този показател бе 1,43 и се очаква да спадне до 1,38 през 2000 година. Въпреки че през 2050 г. се очаква увеличение до 1,61, тази цифра ще е все още твърде ниска от нужните 2,08, необходими за поддържане на постоянно ниво на японското население.

Покриване на всекидневните нужди на пенсионерите би било трудно, дори да се запази днешното ниво на пенсиите. В момента средните разходи за поддържане на домакинството на един пенсионер са около 270 000 йени (2 232 щ. д.) на месец, докато месечната социална пенсия, лихви по спестявания и дивиденти възлизат на около 240 000 йени (1 984 щ.д.) по изчисления на Министерството на здравеопазването и благоустройството. Следователно, необходимо е пенсионерите да разчитат на почасова работа или други финансови източници.

Токио

Токио (東京) е столицата на Япония, както и най-многолюдната конурбация в света. Градската му агломерация e 34 000 000 жители. Градът е построен още през 1602. Старото му име е Йедо (или Едо, 江戸). В буквален превод името Токио означава "Източна столица", от йероглифите 東 ("tо", изток) и 京 ("kyoо", столица). Въпреки звуковата прилика, името на старата столица Киото (京都) се изписва с друг йероглиф за "то" (都, означава отново 'столица').

Шибуя, считан за центъра на японската младежка култура, се слави с едни от най-натоварените пешеходни пътеки пред "Хачико", изход на метростанция "Шибуя".

Токио е огромен град с население от 11, 9 млн.души. Сградите на редица държавни институции, Японския парламент, Върховния съд, различни министерства и агенции, разположени в централната част на Токио, превръщат столицата в съсредоточие на политическия живот. Тя е и икономически център на чиято територия са разположени множество фирми. Токио е и център на културата и информацията, благодарение на дейността на различни културни институции, редакции на вестници и телевизионни компании.

География

Столичният окръг Токио е разположен на северозапад от Токийския залив. На изток той граничи с префектурата Тиба, на запад – с префектурата Яманаси, на юг – с префектурата Канагава и на север – с префектурата Саитама. В състава му влизат и острови в Тихия океан, разположени на юг от остров Хонсю.

Столичният окръг Токио и прилежащите към него префектури Канагава, Саитама и Тиба образуват т.нар. Голямо Токио, на чиято територия живеят 34 997 000 души (според отчета на ООН WUP2003) – около 26% от населението на Япония.

Днес (2007 г.) токийските жители наброяват ок. 35 200 000.

Токио преживява няколко силни земетресения – през годините 1703, 1782, 1812, 1855 и 1923. При земетресението от 1923 г., което е с магнитуд 8,3 бала загиват 140 000 души. По-слаби земетресения – с магнитуд 1-2 бала – се случват почти всяка седмица.

Най-високата планина в Токио е Кумотори, която е висока 2017 м. Сред останалите планини най-високите са: Такасу (1737 м), Одаке (1266 м), и Митаке (929 м). Най-голямото езеро в Токио е езерото Окутама, намиращо се близо до префектурата Яманаси.

Окръг Токио се състои от 23 специални района ( 特別区 токубецу кюу), 26 града (市 ши), 5 села (町 мачи) и 8 селски общини (村 мура).

Население

Според преброяването от 2005, населението на 23-те токийски района със специален статут е 8 489 653 души, на префектура Токио е 12 576 601 души, а на агломерацията Голямо Токио, включваща още префектурите Чиба, Канагава и Саитама - 34 478 903 души.

Природа

Япония е разположена на Японските острови в Тихия океан (Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку и над 4000 по-малки), архипелага Рюкю и архипелага Нампо. Релефът е предимно планински (над 3/4). Има много действащи и угаснали вулкани (най-висок връх е вулканът Фуджи на остров Хоншу — 3776 м). Често се наблюдават земетресения и цунами в крайбрежните райони. Равнините са малки по площ и са обработваеми земи. Умерен климат на север, до тропичен мусонен на юг (средна януарска температура -5 до –16°С, средна юлска температура 22 до 28°С, валежи 1700–4000 mm годишно). Характерни са тайфуните и късите пълноводни реки. Хвойнови, вечнозелени субтропични и тропични гори. 27 национални, 52 квазинационални, около 300 префектурни природни парка с обща площ над 5 млн. ha, 5 комплексни, 141 геоложки, 515 ботанически, 109 зоологически, 93 горски резервата и други с обща площ над 1,2 млн. ha.

Икономика

БВП 3,95 трилиона USD (2007): селско стопанство 2 %, промишленост 35 %, услуги 63 %. Високоразвита икономически страна. Радиоелектронна, електротехническа, приборостроителна, машиностроителна, автомобилостроителна, корабостроителна, металургична, строителна, химическа, текстилна, целулозно-хартиена, дървообработваща промишленост. Традиционни занаяти (порцеланови, художествени изделия, играчки). Основни промишлени агломерации: Кейхин (Токио - Йокохама), Хансин (Осака - Кобе), Нагоя, Хирошима, Китакюшу, Нагасаки, Нагано, Ниигата, Сендаи, Сапоро и др. Ориз (40 % от обработваемата земя), зеленчуци, овощия, захарно цвекло, чай, тютюн. Едър рогат добитък, свине, птици. Оризопроизводство. Бубарство. Дърводобив. Риболов, добив на морски продукти. Туризъм.

23 654 km жп линии, 1 152 207 km шосета, 406 km петролопроводи, 1800 km газопроводи, 11,7 млн. бр.р.т. търговски флот, 173 летища (2000). Главни пристанища: Токио, Хирошима, Кавасаки, Кобе, Нагоя, Осака,Чиба, Хакодате, Хагаши, Харима, Сакаи, Томакомаи. Износ: 450 млрд. USD (2000) — моторни превозни средства, полупроводници, офис оборудване, химикали (САЩ, Тайван, Китай, Република Корея, Хонконг). Внос: 355 млрд. USD (2000) — горива, хранителни продукти, химикали, текстил, офис оборудване (САЩ, Китай, Република Корея, Австралия, Тайван).

Япония днес е една от най-развитите страни в света,постигнала висок икономически растеж, благодарение на бързото развитие на промишлеността след края на Втората Световна война.

Номинален брутен вътрешен продукт- 5-те първи държави в Света (по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в цифри -2000г.)

(1999г. в билиони щ.д.)

САЩ 9190.4

Япония 4380.1

Германия 2108.9

Франция 1434.0

Великобритания 1434.0

Външна търговия

(по данни на Министерство на финансите)

(в млн. щ.д.)

1995 Внос: 442, 937

Износ: 336, 094

1996 Внос: 410, 872

Износ: 349, 124

1997 Внос: 420, 896

Износ: 338, 705

1998 Внос: 387, 958

Износ: 280, 505

1999 Внос: 419, 358

Износ: 311,246

Територия

Територията на Япония е около 378 хил.км2. Това е близо 1/25 от площта на САЩ, половината на Чили, с около 1, 5 пъти повече от Великобритания и с 1, 3 пъти повече от Филипините. Голяма част от страната е покрита със зеленина. Почти 67% от площта на Япония е заета от гори и планински масиви, докато обработваемата земя е едва около 13%.

Население

По данни от 1 октомври 2000г. населението на Япония възлиза на около 127 млн. души, което поставя страната на девето място по този показател в света. 46% от населението е съсредоточено в района на мегаполиса Токио, Осака, Нагоя или на около 11 % от територията на страната

Населението на Япония е 126,470 милиона жители с гъстота 334,8 жит. на кв. км. Естественият прираст е 6,5 ‰. Средна продължителност на живота: мъже — 77 г., жени — 83 г.

Етнически състав: японци 99,1 %, корейци 0,6 %, други 0,3 % (от тях айну — потомци на древното неселение на страната — 20 000 на о-в Хокайдо).

Официалният език е японски.

Религия

Двете главни японски религии са шинтоизмът и будизмът. Те са съжителствували в Япония от векове и са си оказвали взаимно влияние. Повечето японци се определят като будисти, шинтоисти или и двете. Религиозни учения, изиграли голяма роля в японската история при формирането на държавата и през периода Едо, са конфуцианството и даоизмът. Макар и малко в процентно отношение, в Япония днес има и над 3 милиона християни.

В ежедневния живот на повечето съвременни японци религията не играе голяма роля. Обикновеният човек обикновено следва религиозните церемонии само в специални случаи като раждане, сватба и погребение, възможно е да посети шинтоистко светилище или будистки храм на Нова година, а също така и да участвува в местните фестивали (мацури), повечето от които имат религиозен произход. Много домакинства имат малки домашни олтари и не е рядкост олтарите да са два – шинтоистки и будистки.

Особено почитана богиня е Инари – някога покровителка на земеделието, но сега почитана за всякакви случаи. Нейната емблема е лисица и често по светите места има нейни миниатюрни светилища с червени порти (“тории”).

Културата на Япония

След няколко миграционни вълни от Азия и близките тихоокеански острови, последвани от сериозни културни заемки от Китай и Корея, Япония навлиза в дълъг период на сравнителна изолираност от външния свят до пристигането на "Black Ships" и Мейджи ерата. В резултат се развива култура, значително различна от тази на останалите азиатски страни. Например, както изтъква Рут Бенедикт в класическото си изследване Хризантемата и Мечът, Япония има по-скоро култура на срама (external reference standard), отколкото култура на вината (internal reference standard), която е по-позната на Запад. В Япония също така взаимоотношенията между хората сериозно се влияят от "задължение" и "дълг" по начин, който вече не работи в по-индивидуалистичния Запад. И най-накрая, общите схващания за морал и прилично държане са сравнително неразвити в Япония, където по-скоро конкретните задължения към семейството, училището и приятелите определят поведението.

Японският език винаги е имал съществена роля в японската култура. Например, думата Nemawashi означава съгласие, постигнато чрез внимателна и старателна подготовка. Това е израз на хармонията, която е желана и почитана в японската култура.

Въпреки че извън страната си японците са познати повече с хумор, основан на движението и активността, те имат и своите шеги, които обаче са доста сложни. Тъй като неговите опорни точки са японският език, култура, религия и етика, този хумор е смятан за много трудно преведим.

Облекло

Кимоното (на японски: 着物 означава "нещо за носене, за обличане", от ки или киру – обличам и моно - нещо) е традиционната национална дреха на Япония. Първоначално думата кимоно е използвана за всички видове дрехи, но накрая започва да се използва само за дългата роба, която все още се носи днес от жени, мъже и деца при специални случаи.

Национална кухня

Поради дългото си кулинарно минало, повлияно доста от Корея и Китай, японците са развили изискана, но проста кухня, която е пригодена към сезоните. Модерните японци се радват на разнообразие от традиционни ястия, между които много морски храни, (суши и сашими например), както и на многобройни чуждестранни ястия. Китайския, корейски и тайвански храни могат да бъдат открити заедно с американски, френски и италиански ястия. Японската кухня е продукт на обстановката и хората. Лесният достъп до пресни съставки е довела до суши, високата температура и влажността са довели до разнообразие от туршии и ферментирали храни, като natto и соев сос, чрез адаптацията на чуждестранна кухня се е появил полуфабрикатът рамен.

Основна храна в Япония е оризът, макар че хляба и тестените изделия също са популярни. Наред с традиционните ястия темпура (панирани морски продукти и зеленчуци), сашими (филе сурова риба) и нигири-зуши (филе сурова риба върху оризова хапка), японците ядат хамбургери, къри, спагети, пици, китайска храна и много други. Има и голямо разнообразие на уагаши (японски сладкиши за чай) и западноевропейски тип (предимно френски и италиански) сладкиши.

Нигири-зуши (Nigirizushi)

Представлява оризова хапка с филе сурова риба отгоре, подправена с васаби (японски хрян). Потапя се в соев сос преди да се консумира ястието е специалитет на суши ресторанти.

Темпура (Tempura)

Морски продукти и зеленчуци с лека панировка, изпържени в дълбока мазнина при висока температура. Преди консумация се потапят в специален сос на основата на соевия сос.

Тестени изделия (Noodle dishes)

Соба се приготвя от брашно от елда ямаимо (грудково растение), яйчен белтък и др. Удон се приготвя предимно от пшенично брашно или на подобна основа, като разточеното тесто се нарязва на ивици. И двете ястия се сервират в горещ бульон или с отделно поднесен студен сос, като предварително се охлаждат с течаща вода.

Уагаши(Wagashi)

Традиционни сладкиши от оризово брашно или пшенично нишесте захар, адзуки (вид бобово растение) и други съставки. Изключително красиви по форма и цвят, те носят и особеностите на характерната за всяко годишно време атмосфера понякога подчертана с добавени листа от растения и дървета.

Език

Разбирането на японския език е съществено за разбирането на японската култура. Традиционната японска култура и модерната поп култура се базират на говоримия и писмен японски език.

Японският се смята за родствен с близките Рюкюански езици, формиращи Японската езикова група. По-ранна теория сочи, че японският е изолиран език несвързан с никакви живи наречия, но тя е популярно заблуждение. Освен това, езиковата му класификация все още е предмет на дискусии и не е точно определена. Според най-разпространената теория, японската езикова група не е родствена с никакви други езици; други теории я свързват с мъртви езици от Корейския полуостров, Уралско-Алтайската езикова надгрупа (заедно с корейския и уралските езици като финландски, унгарски, и самоедски), или с Австронезийски езици на Южния Тихи океан. Въпреки че не е смятан да има общ лингвистичен предшественик с китайския, японският е привнесъл голяма част от лексиката си от него. Самата му писменна система се е развила под влиянието на корейски познавачи на китайския език. Този процес е започнал около V век от н.е.

Обичаят да преобразуват китайските символи в приспособени към езика довел до това, което японците наричат "уасей канджи" , и продължава и днес с модифицирането и приспособяването на чуждоезични думи (от английски или други европейски езици), което наричат "уасей ейго".

Японската писмена система всъщност представлява четири различни писмени системи, които се използват заедно: канджи, съставена от идеограми заимствани от китайската писменост; двете фонетични кана азбуки: хирагана и катакана, които са се развили от канджи; и Латинската азбука, наречена ромаджи когато се използва за записване думи в японския език.

Традиционни празници

Санджа-Мацури (Sanja Matsuri)

Отбелязва се около 17 май в шинтоисткия храм на района Асакуса в Токио. Енергична процесия с повече от 100 преносими шинтоистки светилища с различни размери преминава по улиците на Асакуса.

Гион-Мацури (Gion Matsuri)

Отбелязва се между 1 и 29 юли в храма Ясака в Киото. Празничните събития обхващат цял месец, но най-известна е процесията "Ямабоко" на 17 юли.

Небута (Nebuta Festival)

Отбелязва се около 27 август в гр. Аомори, префектура Аомори. Кулминация на празника е шествието с огромни книжни фенери пресъздаващи фигури на самураи и други герои.

Хаката Гион Ямакаса (Hakata Gion Yamakasa Festival)

Отбелязва се между 1 и 15 юли в храма Кушида във Фукуока. Празникът е величествено и вълнуващо зрелище с история над 750 години, в което участващите млади хора в надпревара тичат по улиците на града носейки пищно украсени платформи с тегло до 1 тон.

Спорт

Популярни спортове в Япония, които се практикуват на професионално ниво са както традиционното сумо така и внесени от чужбина бейзбол и футбол. Освен тях много други спортове се практикуват в Япония като тенис, волейбол, баскетбол, голф и ръгби. Полулярни са и бойните изкуства като кендо и джудо.

Сумо

Сила, традиция и церемониална красота

Борбата сумо е националния спорт на Япония. Освен възкръсналите символи от древността, многоцветните препаски на борците (маваши) и отличителните прически наречени оичо (възел от лист на гинго), борбата сумо е съхранила много древни обичаи, като например дохъо (повдигнат сламен тепих), сложна система от званията и сходство с шинтоистката религиозна церемония. Думата сумо се изписва с китайския йероглиф, означаващ "взаимно нараняване".

Въпреки че борбата сумо произхожда от древността, тя става професионален спорт в ранния период Едо (1600-1868). Днес този изключително мъжки спорт се практикува в училищните и университетските спортни клубове, както и аматьорски асоциации. В Япония и по света сумо е известен като професионален зрелищен спорт.

Повечето от японските бойни изкуства будо произхождат от древността. Ябусаме, езда и стрелба с лък, може да се проследи назад до VII век. С издигането на класата на воините през XII век буши или самураи (воини) се обучавали в дисциплините кенджуцу (саблено изкуство), иаиджуцу (изкуство на изтегляне на сабя), джуджуцу (невъоръжена борба), кюджуцу (стрелба с лък); соджуцу (бой с копие), баджуцу (езда) и суиджуцу (плуване). Постепенно те се стандартизирали в отделни стилове и школи, които продължили съществуването си и след края на феодализма в късния период Едо (1600-1868 г.).

През периода Мейджи класовата система изчезнала и воините вече не властвали над селяните, занаятчиите и търговците (системата ши-но-ко-шо). С навлизането на модерните оръжия някои от изкуствата загубили значението си. През 1895 г. след войната между Китай и Япония била създадена организация, наречена Дай Нипон Будо Кай (Асоциация на великите японски бойни изкуства). Тя централизирала бойните изкуства и спомагала за въвеждането им като образователни дисциплини. Това довело до съживяване на много от позабравените бойни изкуства.

След Втората световна война окупационните власти наложили петгодишна забрана за практикуване на бойни изкуства, защото те подхранвали бойния и патриотичен дух, довел до милитаризма. Забраната била премахната през 1950 г. Като усилено се положителните им страни и били тренирани като спортове а не бойни изкуства.

Принос в икономиката

Физическото и психическото здраве не са единствената полза от редовното спортуване. Заедно с другите форми на развлечение спортът допринася за развитието на японската икономика като привлича капиталовложения и създава нови работни места. Екипировката, необходима за някои спортове, например ски, голф, боулинг, тенис и бейзбол се внася, като по този начин се развива и външната търговия.

Наблюдава се увеличение на разходите, въпреки че общо разноските за спорт през 1996 г. са намалели с 0,2% в сравнение с предходната година. Докладът за 1996 г. третиращ свободното време показва, че общите разходи за спортна екипировка, обучение, стадиони и съоръжения, входни такси и други надхвърлят 5,738 милярда йени (US $52,74 милярда). От тях разноските за екипировки за голф са 559 милярда йени (US $5,139 милярда); за екипировки за ски, пързаляне и сноуборд са 395 милярда йени (US$3,631 милярда); за тенис, бейзбол, алпинизъм и колоездене - 100 милярда йени (US $919,2 милиона).

Образователна система

Образователната система в Япония е играла главна роля в успеха на страната да посрещне предизвикателсвата и бързо да усвои западните идеи, наука и технологии през периода Мейджи (1868-1912). Тя е също и ключов фактор за бързото възстановяване на страната и бързия икономически растеж в първите десетилетия след края на Втората световна война.

Въпреки успехите на образователната система в миналото, днес става все по-ясно, че за да запази благополучието си през 21 век, Япония се нуждае от реформа в образованието.

Училища и учебни програми

Училищен календар: За повечето начални и средни училища и гимназии, учебната година в Япония започва на 1-ви април и се разделя на три учебни срока - от април до юли, от септември до декември и от януари до март. Някои училища обаче имат по два учебни срока. Училищата постепенно преминават към пет учебни дни в седмицата, но до 1998 г. децата посещават училище и в събота по два-три пъти в месеца. Средно японските ученици прекарват много повече време в учене отколкото учениците на по-напредналите индустриални нации. Това може би се дължи на по-късата лятна ваканция и на повечето домашни, давани в училищата, плюс времето, което много от учениците прекарват в извънкласни дейности.

Предучилищно образование: Образованието преди началното училище се дава в детските градини (йочиен) и дневните детски центрове (хоикуен). Обществените и частните дневни детски центрове приемат деца от една до петгодишна възраст. Техните програми за деца от три до пет години съвпадат с тези на детските градини. През 1996 г. в детските градини, от които около 42 % обществени, се обучават съответно 29 %, 57 % и 63 %, три, четири и пет годишни деца. Посещаемостта на пет годишни деца общо в детски градини и дневни детски центрове надвишава 95 %. Образователния подход в детските градини е много различен - от неструктурирана среда, която акцентира върху играта и е със слаба образователна насоченост до строго структурирана среда с фокус върху подготовката на детето за покриване на входния изпит в частните начални училища.

Начални училища: Посещаването на шестгодишните начални училища е задължително. През 1996 г. 99 % от началните училища са обществени, смесени (за момичета и за момчета) институции. Учебната програма за начално образование е съставена от Министерството на образованието и е една за цялата страна, всички ученици учат едно и също ниво, едни и същи предмети. Учениците не се разделят по способности. Учебната програма включва: японски език, обществознание, музика, изкуства и занаяти, физическо възпитание и домакинство. Има и допълнителни извънкласни дейности, както и един час седмично нравоучение. Четенето и писането са може би най-важната част от учебната програма за начално образование. Освен двете сричкови японски азбуки, учениците в края на шести клас следва да знаят и най-малко 1006 китайски йероглифа.

Средни училища: Посещаването на тригодишните средни училища е задължително. През 1996 г. 94 % от средните училища са обществени, смесени (за момичета и за момчета) институции. Предметите, които се изучават, се определят от Министерството на образованието, но учителите могат сами да изберат какви теми ще се разглеждат в техните часове.

Учениците не се разделят по способности. Стандартната учебна програма включва следните задължителни предмети: японски език, обществознание, математика, наука, музика, изящни изкуства, здравно и физическо възпитание и трудово обучение или домакинство. Освен това се учи един свободно избираем език (почти винаги английски), извънкласни предмети, както и един час седмично нравоучение.

Гимназии: Гимназиалното образование не е задължително. През 1996 г. обществените гимназии, повечето от които движени от префектурни образователни бордове, събират 76 % от общия брой на учениците, като 96 % от завършилите средно училище влизат в гимназии. Има приемни гимназиални изпити и конкуренцията за някои известни гимназии е голяма. Най-желани са онези гимназии, при които голям процент от завършилите са приети в добри университети. Повечето от учениците се записват на общообразователни курсове, но се предлагат и специализирани курсове с професионална насоченост. Учебната програма включва следните задължителни курсове и свободноизбираеми предмети: японски език, география и история, гражданско учение, математика, наука, здравно и физическо обучение, изкуства, чужд език и икономика на Япония.

Университети: През 1996 г. 46 % от завършилите гимназия започват обучение в двугодишен колеж или в четиригодишен университет. По-голямата част от обучаващите се в колеж са жени. 74 % от всички университети и 84 % от колежите са частни. През 1996 г. 9 % от завършилите университет влизат в университети за научни степени.

Поради голямото значение на авторитета на университета за бъдещата професионална реализация, конкуренцията сред последните училищни класове е невероятно жестока. Кандидатстудентите, които не успеят да влязат в желания от тях университет, понякога прекарват следващата година като "ронини" (буквално думата означава "самурай без господар"), за да учат за следващите кандидатстудентски изпити. За някои студенти четирите години в университета са добре дошла почивка между тежкото учене и последващите години на тежка работа в общия свят. Японските компании не се притесняват от липсата на добро колежанско образование, тъй като те така или иначе обучават и тренират новопостъпилите за дълъг период от време. Все повече обаче навлиза идеята, че липсата на добро обучение и изследване на материята от научните и инженерните студенти, както и способностите на завършилите университет като цяло поставят Япония в неблагоприятно положение при бързо развиващите се нови технологии.

Чайна церемония

Чайна церемония („чадо” или „ча но ю”)

Чайната церемония е ритуализирана подготовка и поднасяне на зелен прахообразен чай в присъствието на гости. Една пълна официална церемония обхваща хранене (чакайсеки) и два чая (коча и усуча) и трае около четири часа. В това време домакинът ангажира цялото си същество в създаването на подходяща обстановка, носеща естетична, интелектуална и физическа наслада и спокойствие на съзнанието на гостите.

За да постигне това е възможно домакинът или домакинята с десетилетия да усвояват не само отмерените действия, с които се сервира чаят на гостите, а и да се учат да ценят изкуството, занаятите, поезията, калиграфията, подредбата на цветя, готвенето и поддържането на градината, и в същото време да овладеят грация, себеотрицание и внимание към нуждите на другите.

Въпреки че всички усилия на домакина са насочени към насладата на другите, не може да се каже, че чайната церемония е предназначена само за доставяне удоволствие на гостите. Церемонията им носи смирение като фокусира тяхното внимание върху дълбоката красота на простите прояви на природата като светлината, звука на водата, отблясъците на дървесните въглища неща, върху които се акцентира при строежа на чайните. Чайните церемонии представят също и проявите на творческата сила на вселената в човешките стремежи, като например изработването на красиви предмети.

Разговорите в стаята са ориентирани към тези неща. Гостите не обсъждат ежедневието или клюките, а ограничават разговора си до произхода на приборите и възхваляват красотата на природните дадености.

Идеята на чайната церемония идва от Зен Будизма , да живееш единствено в настоящия момент и целият ритуал е така конструиран, че да ангажира сетивата на човека така, че той да бъде изцяло въвлечен в церемонията и да се освободи от ежедневието си.

Хората може би се чудят дали японците правят редовно пълни официални чайни церемонии за релаксация. Отговорът е не. Днес е рядкост някой да може да си позволи лукса да притежава чайна или да желае да се забавлява. Чайната церемония като забавление винаги е била, с изключение на будистките свещеници, привилегия на висшата класа.

Попитайте обаче дали в Япония има много хора, които да изучават чайната церемония и отговорът ще е положителен, има милиони хора, мъже и жени, бедни и богати, принадлежащи към стотици различни чайни секти във всяка една част на страната. Всяка седмица през цялата година, те ходят при учителя си и прекарват с него и с още трима-четирима ученика два часа. Всеки един от тях приготвя чай и поема ролята на госта. После си отиват и идват отново следващата седмица. Много хора правят това през целия си живот.

С времето ученикът се учи не само как да прави чай, но и как да накладе идеалния огън, как да се грижи за приборите, как да приготвя прахообразен зелен чай, как да цени изкуството, поезията, глинените и лакираните съдове, майсторската дърворезба, градините, как да се учи да разпознава всички диви цветя и кои кога цъфтят. Те се научават също и как да влизат в стая с татами (тръстикова рогозка) и винаги да мислят първо за другите.

Учителите не одобряват ученето от книги и правят всичко възможно движенията да се запомнят от тялото, а не от мозъка. Традиционните японски изкуства - чайни церемонии, калиграфия, подредба на цветя и бойните изкуства в началото са били преподавани без учебници и помагала. Целта не е интелектуално усвояване на предмета, а постигане присъствие на духа.

Всяка седмица ритуалът малко се променя в зависимост от съдовете и сезона, за да се запази интересът на учениците. Всеки път им се напомня, че чайната церемония не е обикновен курс, който трябва да бъде завършен, а начин на живот. На учениците се дава възможност често да присъстват на пълни чайни церемонии и няма значение дали един ученик някога е присъствал на официална четиричасова ча-джи, крайната точка на всичко научено. Обръща се внимание на самия процес на обучение, на събирането на знания и на постепенната настройка на сетивата и на малките, но напълно достатъчни успехи да се справяш все по-добре с ежедневните житейски драми. Силата на чайния ритуал е в разгръщането на личните умения.

Бунраку

Кукленият театър, който съживява старите японски традиции

Бунраку е японски професионален куклен театър. Той се развива през 17 и 18 век и е една от четирите форми на класически японски театър. Другите три са кабуки, но и кьоген. Думата бунраку идва от Бунракудза - името на единствения търговски театър, запазил се и до днес. Бунраку бива наричан още и нингьо джорури. Тези две думи описват най-точно произхода и същината на този театър - нингьо означава "кукла", а джорури е стил на театрално наративно пеене под акомпанимента на триструнен шамисен.

Заедно с кабуки, бунраку се развива като част от търговската култура на периода Едо (1600-1868). Въпреки че това е куклен театър, той не е предназначен за деца. Много от най-известните пиеси са написани от големия японски драматург Чикамацу Мондзаемон (1653-1724), а актьорите, благодарение на уменията си вдъхват живот на куклите и пресъздават историите им на сцената.

Но и Кьоген

Най-старият в света все още жив театър

Но и Кьоген са две от общо четирите форми на японски театър. Другите две са кабуки и бунраку. Но, който най-общо казано включва комичния театър кьоген, се отдле.ля като обособена театрална форма през 14 век, а днес това е най-старата запазена театрална форма в света. Въпреки че но и кьоген се развиват заедно и не могат да бъдат отделени, в много аспекти те са коренно противоположни. Но е изцяло символичен театър и акцентира върху ритуала и внушението сред изчистена естетична атмосфера, докато при кьоген ударението пада върху стремежа хората да се разсмеят.

Градини

Уникалното умение да създадеш красота

Особености на японските градини

Освен дървета и храсти, за постигане на художествения облик на японските градини, се използват още скали, пясък, изкуствени хълмове, езера и течаща вода. За разлика от геометрично подредените дървета и скали в градините в западен стил, в традиционните японски градини се изграждат композиции, които възможно най-близко наподобяват природните пейзажи.

При изграждането на пейзажите създателите на градини следват три основни

принципа. Това са умален мащаб, символизъм и "заимвствани пейзажи". Първият принцип се отнася до умаляването на планински и речни природни гледки, така че да образуват органично цяло. Така могат да бъдат създадени идеализирани пейзажи от планинско селце в сърцето на големия град. Символизмът включва много абстракции, като например белия пясък, който представлява морето. Проектантите "заимвстват" пейзажи, като включват гледката зад градината например, планината или океана като неразделна част от композицията.

Според една от философските школи основната конструкция на японската градина са скалите и начинът по който те са подредени. Древните японци вярвали, че обградените със скали места се обитават от богове и затова ги наричали амацу ивасака (небесни прегради) или амацу ивакура (небесни места). По същата логика гъста горичка се наричала химороги (божествена ограда), а рововете и потоците се смятало, че заграждат свещена земя и ги наричали мицугаки (водни прегради).

Японските градини могат да се разделят на два основни вида: цукияма (хълмиста градина), композиция от хълмове и езера, и хиранива (плоска градина), равна площ без хълмове и езера. Първоначално хълмистият стил бил използван за главните градини на дворците, а равнинният стил за по-ограничени пространства. Последният вид става популярен с въвеждането на чайната церемония и чашицу (стая за чайна церемония).

Архитектура

Хармонично съжителство на традиция и новаторство

Развитие на японската архитектура

Исторически архитектурата в Япония е повлияна от китайската архитектура, въпреки че различията между тях са много. Дървените фасади на китайските сгради се боядисват, докато японските сгради не. Също така китайската вътрешна архитектура е съобразена с използването на столове в ежедневието, докато е обичайно за японците да сядат на земята (обичай, който започнал да се променя през периода Мейджи (1868-1912).

Климатът също оказва влияние върху японската архитектура. Летата в по-голямата част от Япония са дълги, горещи и влажни и този факт е дал отражение върху строителството на къщите. Традиционната къща е повдигната и въздухът се движи около и под нея. Предпочитания материал е дървото, защото държи прохладно през лятото, топло през зимата и е по-гъвкаво при земетресения.

Будизмът навлиза в Япония през периода Асука (593-710), пренесен от Китай. От тогава будистката архитектура оказва изключително влияние върху японската архитектура.

През периода Нара (710-794) в Нара е издигнат престолен град, наречен Хеиджокьо, който с перпендикулярните си улици наподобява китайската столица. Храмът Норюджи, построен под влиянието на будизма през 607 г., е най-старата дървена конструкция в света. ЮНЕСКО го признава за световен културен паметник през 1993 г.

През периода Хейан (794-1185) домовете на знатните се строят в стила шиндензукури, като основните сгради и помещенията за отдих се намират в центъра и чрез коридори са свързани с другите апартаменти. Дворецът Тосанджо (1043 г.) е пример за този стил.

Чайни къщи започнали да се строят, когато чайната церемония станала популярна през период Муромачи (1333-1568). Те били изпълнени в стил сукия-зукури, характеризиращ се с нежна чувствителност, стройни дървени елементи и изчистена простота. Кацура Рикю в Киото е един от най-добрите примери за този стил. Хората харесвали хармоничното вписване на малката къща в живописната градина.

Храмът Бьодоин

Храмът е построен през 1053 г. и е разположен на брега на река Уджигава. Архитектурният стил е много изискан. Въпреки че композицията е сложна, всеки детайл е изящно балансиран. Основната част е украсена с орнаменти, изобразяващи феникс, откъдето идва и името й - Хоодо.

В разцвета на феодализма през XVI век били построени много замъци. Въпреки че били изграждани като отбранителни съоръжения, замъците също така били мерило за силата и властта на владетелите. Малкото от тях, запазили се до наши дни, впечатляват с бойните си кули (теншукаку). Всекидневните в дворците били изящно украсени, а читалните и чакалните били изпълнени в стил шоин зукури. Пример за този стил е Широшоин в Ниши-Хонгендйи в Киото.

През периода Мейджи в Япония се въвежда западната архитектура. Камък и тухли започват да се използват в строителството. Сега се строят сгради, които съчетават традиционната японска архитектура с използването на съвременни технологии и нови материали.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...