Средновековни църкви

[Galahad]

Будапеща - храмът на крал Матиаш "Успение на Пресвета Богородица". Сградата е била главен храм на средновековна Буда и главна джамия на града по време на турското робство. В нея са били короновани за крал и кралица на Унгария Франц Йосиф и Сиси. В ня се пазят копия от реликвария на св. Ласло и на короната на св. Стефан. Копието на короната е направено по снимки, тъй като между ВСВ и 1970г. тя е била в САЩ, а в самата Унгария след направата му е показвано само то в този период. Имало е и разни слухове, напр. че короната и останалите регалии са били хвърлени в Дунава за да не бъдат отмъкнати през войната.

Тъй като в някои отношения съдбата на Унгария е близка до тази на България, то и историята на храма е такава. Заради турското нашествие сградата загубила средновековния си облик и това, което днес се вижда е плод на реставрация. По време на комунистическия режим сградата за малко не споделила съдбата на софийската "Свети Спас" - тъй като и тя била пострадала от войната, "народната власт" имала идеята под този благовиден предлог да я събори. Храмът на Матиаш по чудо оцелял, но "Света Мария-Магдалена", която ще бъде представена по-натам нямала този късмет и от нея е останала само камбанарията, която се откроява от далеч в замъка на Буда.

Външен изглед

Интериор

[Galahad]

"Свети Микулаш" в Пражкия квартал Мала страна

Това обаче е по-скоро поздрав по случай Никулден. Готическия храм от 13в. "Свети Николай" и ротондата "Свети Венцеслас" са били разрушени в края на 17-началото на 18в. за да бъдат построени на тяхното място сегашната черква и йезуитския колеж (днес в сградата се помещава физико-математическия факултет на Карловия университет). От 17в. е само началото на параклиса на света Варвара и сградата на колежа. На площада пред храма се е запазила чумната колона за разлика от другата, която е била на Староместкия площад, която е била разрушена.

Така че честит празник!

Редактирано Декември 6, 2013 от Galahad

[Galahad]

Витлеемската капела в Прага - в нея е проповядвал Ян Хус.

Не е много впечатляваща като архитектура, но тя е построена в едно бурно време за Бохемия и предназначението й е било там да се изнасят проповеди на роден чешки език. Днес доста пореставрирана служи за нещо като аула на техническия университет.

[Galahad]

Прага, "Света Богородица пред Тин" - една много позната сграда от снимките на Староместкият площад в Прага

Подобно на Витлеемският параклис и тя е свързана с бурните години на реформацията. След завоюването на хусисткия опорен пункт Сион император Сизигзмунд наредил подготвените за направа на покрива греди да се използват за бесилките на Ян Рогач от Думе и на 50 негови поддръжници. Покривът все пак бил направен, но с гредите за трибуната за сватбата на крал Владислав Постум и френската принцеса Магдалена - владетелят обаче починал, ванчавката не се състояла и материала бил употребен за завършване на сградата.

В сградата служели духовниците - реформатори, а на фасадата имало изображение на хотир с надпис "Истината побеждава" - победилата контрареформация обаче унищожила този символ на опонентите си.

Редактирано Януари 11, 2014 от Galahad

[Galahad]

Прага, Базиликата "Свети Иржи" - това е вторият по време християнски храм в Прага, който се е запазил до днешно време. Намира се в Храдчани зад катедралата "Св. Вит". Съчетание от романски стил и барокови обновления.

[Galahad]

Голямата базилика и некрополът при днешната сграда на Народното събрание

За съжаление днес нищо от това не може да се види. Но да се надяваме, че при предстоящата реконструкция на пространството около Народното събрание може да бъдат открити отново останките и да бъдат по-обстойно проучени.

Голямата базилика е била 33 м. широка, което ще рече, че вероятно е била поне 50м. дълга, т.е. била е по-голяма както от "Света София", така и от днешната "Света Неделя". До нея е имало още една по-малка черква. Интересното е, че толкова близко една до друга са се намирали Голямата базилика и "Света София".

[Galahad]

Мозайките в солунския храм "Св. Димитър"

Мозайките в храма са изключително интересни, защото са оцелели през иконоборческия период, когато много подобни произведения особено в столицата Константинопол са били унищожени. Много от изображенията имат вотивен (оброчен) елемент - представят светеца заедно с отблагодаряващите се ктитори на мозайката.

[Galahad]

Пражката катедрала "Свети Вит". Строителството й е започнало още в края на ВБЦ, но е била завършено почти едновременно със софийската катедрала "Св. Александър Невски".

Външен изглед

Интериор

[Galahad]

Фреските в храма "Свети Димитър"

С изключение на тази, за която се предполага, че изобразява император Юстиниан ІІ да влиза в Солун, стенописите не са така известни като мозайките. За българите разбира се те представляват по-голям интерес, тъй като са образци на стенната живопис от период съвпадащ със съществуването на средновековната българска държава, т.е. от VІІ до ХІVв. Докато предполагаемото изображение на Юстиниан ІІ е от самото начало на ПБЦ, то пък предполагаемото изображение на св. Димитър с Григорий Палама е от времето на залеза на ВБЦ.

[Galahad]

Храмът "Свети Атанас" във Варна

В сегашния си вид е от 1838г. В предходния период на османското робство изглежда е била с ширината само на централния кораб. От средновековната сграда са намерени само фрагменти от декоративната украса.

[Galahad]

Християнската базилика издигната между стените на храма на Аполон в Дидима

http://ald-bg.narod.ru/turkey_photo/didim/apollo_temple/church/apollo_temple_church.htm

[Galahad]

Кападокия, Чавушин, Черквата на имп. Никифор ІІ Фока

Скалните манастири са изключително популярни в епохата на българското, а и византийското средновековие. Това се дължи на стремежа на средновековните монаси да търсят връзка с отшелничеството в епохата на ранното християнство, а също и с началния период, когато първите християни е трябвало да се укриват от властите. Представената черква е от епохата на утвърдилото се християнство. Но в Кападокия традицията на скалните градове и черкви е древна, като някои от тях са от времето, когато християните са били преследвани. Това е позволило да се запази там християнски анклав до края на Първата световна война, когато то било прогонено в Гърция.

[Galahad]

Около черквата на Никифор ІІ Фока намираща се при Чавушин в Кападокия се е развил скален манастир, с параклис и други стопански и жилищни помещения.

http://ald-bg.narod.ru/turkey_photo/cappadocia/cavusin/monastery/niciphor_monastery.htm

Редактирано Май 6, 2014 от Galahad

[Galahad]

Охрид, Храмът "Св. св. Константин и Елена" построен и зографисан през 1477г.

И разбира се поздрав на всички именници!

[Galahad]

Черквата, която днес ще представя също е свързана с празника да днешната дата - 24 май заради чудесния стенопис в храма изобразяващ светите братя Кирил и Методий

Черквата е била конструктивно свързана с главната порта на охридската крепост, откъдето идва названието - Челница. Над портите били изграждани параклиси или пък близо до крепостните входове били издигани черкви, чиято задача била да привлекат божествена закрила срещу нападателите.

[Perkūnas]

Чух, че еленската базилика при Пирдоп се била окончателно срутила... това вярно ли е?

Иначе за старата църква в Паталеница - докато чаках с брат ми да дойде отговорничката с ключовете и да отвори църквата, една баба, която минаваше по улицата каза: "Абе какво чакате момчета, Людмила Живкова изнесе всичко от църквата." Може би има някаква истина за продажба на стенописи. Наистина вътре няма много оцелели стенописи, но май църквата е ползвана за обор до 1989 г. и сигурно е била изложена на всички стихии.

Иначе на една туристическа картосхема за Луковитския карстов район има отбелязани скални църкви над р. Искър - отбелязани са на западния бряг някъде по средата между жп гара Карлуково и жп моста след тунела.

Има ли такива изобщо?

Мястото е такъв пущинак, че е невъзможно да се види нещо из шубраците. Ина източния бряг само полуизоставени вилни бараки (?).

Редактирано Май 26, 2014 от Perkūnas

[Galahad]

По случай празника Възнесение Господне - храмът "Свети Спас" в Скопие

В двора му са били погребани предадените от българския комунистически режим на Югославия тленни останки на Гоце Делчев.

Подробно е разгледан въпросът за притежанието на сградата по време на Екзархията. Черквата действително е била в ръцете на патриаршистите, а цариградската патриаршия заради финансови субсидии от сръбските власти съдействала на сръбската пропаганда, но това породило доста проблеми с тамошните патриаршисти. Сегашните тамошни историчари стопанистващи храма се опитват да изкарат, че едва ли не от 16-17век той е бил гръцко-сръбски. Но както ще се види и от надгробните паметници, това не е точно така.

[Galahad]

Охрид, храмът "Свети Йоан Канео"

Някъде се твърди, че е построен или поне посветен на зетя на цар Самуил - Иван Владимир. Но няма конкретни данни. постройката на сградата се датира към ХІІІв. Малката черква впечатлява най-вече със своето живописно разположение върху малък нос на брега на Охридското езеро, а също така със зидарията си. Тъй като в продължение на около 3 века сградата е била изоставена, тя претърпяла значителни щети и много от фреските са били унищожени, като е останало сравнително малко от живописната украса.

[Galahad]

Докато завърша албума стана на патерица, но все пак честит имен ден.

Катедралния храм на българските архиепископи в периода ХVв. - 1767г. - "Света Богородица Перивлепта" в Охрид

[Galahad]

Скалния манастир Пашабаа в Кападокия

Скалните манастири са били създавани през средновековието от аскети, търсещи усамотение и отделяне от света. Наред с това сред скалите се е търсела връзка с ранното християнство, когато заради гоненията са се търсели не само жилища, но и убежища. Кападокия и нейните подземни градове са били сред местата, където християните се криели от гоненията на римската власт.

[Galahad]

Възобновения тъй да се каже из основи фотоалбум за софийската черква "Света Богородица Стара"

http://historicalcities.narod.ru/photo_Sofia_sv_Petka_stara.html

Изцяло са променени снимките, а текста с информация е значително разширен.

[Thorn]

Как уреди снимане там? На мен ми отказаха.

[Thorn]

Перкунас, до Карлуково има три скални църкви - Света Марина, чиито стенописи са свалени и можеш да ги видиш в НИМ, свети Козма и Дамян и "Глигора". Първата я пореставрираха, а втората и третата са доста трудно достъпни и са практически унищожени. Най-актуално и подробно за всички тях - тук

http://www.skalenmanastir.com/2008-02-09-20-13-54

Колкото до Паталеница - хвърли едно око на мой постинг за нея.

http://medchurches.livejournal.com/17082.html

[Galahad]

Ами трудно; Засега обаче усилията ми да снимам стария зид на "Свети Николай" остават без успех. Разбира се там няма стари фрески, а само малко стари основи. Но напоследък дори не искат да ги покажат, камо ли да разрешат да бъдат снимани. Иначе и тя е на същото ниво като Ротондата и двете св. Петка.

Голяма е простотията и лакомията у нас. В световноизвестните музеи и черкви дават да се снима, като единствено има ограничение за светкавицата. А тези в чужбина са известни защото много хора снимат и тиражират снимките из фейсбук и къде ли не. А това пък носи приходи за страната и обекта. После нямало пари за култура - пари има,, ум няма в главите на тези, дето ръководят културните институции.

[Thorn]

Божо лично ми каза, че и той бил против забраната, но тя била по някаква стара наредба. Иронията е, че докато беше министър, нищо не направи за да я отмени.