Отиди на
Форум "Наука"
Elemag

Нашето детство (през соцализма)

Recommended Posts

Ооо, чудесен сайт! Жалко, че такива няма как да се направят и за предните периоди. Историята "на живо" :):):):)

Ето това http://detstvoto.com/index.php?newsid=2071 го бях забравил......

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

И все пак не бих сменил моето детство с това на сегашните деца.Мдааааа колкоко спомени.Кой каквото ще да говори но не беше никак лошо да си дете в България през 80 те години на 20 век.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да липсват ми "Арабела" и "Синьо лято",сиропа от 6 стотинки,сладкарница "Захарно петле"пионерските сборове,кръжоците,манифестациите,лентите "отличник",ученическите бригади,пионерските поръчения,пушенето по мазетата,стрелбищата, маратонките "Ромика",електронните игри които бяха невиждан лукс.Мачовете в събота които целият град чакаше /днес дори мачовете не са същите/ и висенето в понеделник сутрин пред кварталния РЕП за вестник "Народен спорт" от 5 стотинки.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Пионерската част не ми липсва - много ни досаждаха там, а ме караха да нося и едни знамена като палячо.

Останлото обаче си беше ВЪРХА!

Провървя ни с това, че детсвото и юношествоно ни свършиха преди политиците да заменят свободата на децата за ролери, мобилни телефони, звездни академии и бейк ролс

"Ако сте дете на 60-те и 70-те години на миналия век, поглеждайки назад няма да повярвате, че сме доживели до ден днешен.

Защото като бяхме деца ние се возехме в автомобили без колани за безопасност и въздушни възглавници. Разходката с конска каруца в топлите летни дни беше за нас неописуемо удоволствие. Леглата ни бяха изрисувани с цветни боички с високо съдържание на олово. Лекарствата не стояха "далече от деца" а в кухненските шкафове, чиито врати не винаги се затваряха. Пиехме вода от чешмата, а не от пластмасови бутилки и на никого не му идваше на ум да кара колело с каска на главата. С часове си майсторяхме тротинетки от стари дъски и отпадъчни материали, а после когато се озовяхме в бодливите храсталаци не го превръщахме в проблем. Излизахме от къщи рано сутрин, играехме по цял ден и се връщахме дълго след като запалеха уличното осветление, разбира се, там където имаше такова. По цял ден никой не знаеше къде сме. Нямаше мобилни телефони! Трудно е да си го представим сега, нали?

Разранявахме си ръцете и краката, чупехме си кости и си избивахме зъбите, но никой, никого не даваше под съд за това. Помните ли как сме се били до кръв и ходехме целите в синини, но не обръщахме внимание на това. Ядяхме мазни банички, сладоледи, пиехме лимонада и никой не затлъстя. От една бутилка отпивахме по няколко човека, и никой не умря от това. Нямахме компютри, електронни игри, кабелна телевизия със 165 канала, компакт дискове, безжични телефони и интернет. Цялата тайфа гледаше анимационни филми на стената у някой приятел, въртени на прожекционен апарат, защото нямаше и видео.

Затова обаче имахме приятели. Пързаляхме се с кънки, пущахме лодки-самоделки по реката, висяхме по оградите на училищните дворове и бърборехме за кокво ли не. Когато искахме да видим някой приятел просто отивахме до тях, чукахме и звъняхме по вратата на дома му докато не ни отвори. Помните ли? Без уговорки и въпроси. Сами! Сами в този жесток и опасен свят! Без охрана! Как сме оцелели?

Измисляхме игри с бухалки и консервени кутии, беряхме ябълки от чуждите дворове и ядяхме череши с костилките, но не ни пораснаха черешови дървета от коремите. Всеки път групово се записвахме на футбол, баскетбол или волейбол, но не всички ги приемаха в отбора. Тези които не ги одобряваха, се научиха да се справят с разочарованието.

Някои от нас не бяха толкова съобразителни колкото останалите, и повтаряха същия клас. Контролните и изпитите не бяха на 10 нива, а оценките бяха от двойка до шестица на теория и обикновени тройки на практика. През междучасията се пръскахме с вода от стари многократно използвани спринцовки. Но носехме отговорност за постъпките си и бяхме готови за последствията. Нямаше зад кого да се скрием. И през ума ни не са минавали мисли за това, че можеш да се скриеш от ченгетата или да се откупиш от армията. Дори родителите ни през онези години заставаха винаги на страната на закона. Представяте ли си!

Тези поколения родиха хора, които са готови да рискуват и да се справят с най-различни проблеми. Ние имахме свобода на избора, право да печелим или да губим, бяхме отговорни. Ако и вие сте от това поколение ви поздравявам. Защото на нас ни провървя! Провървя ни с това, че детсвото и юношествоно ни свършиха преди политиците да заменят свободата на децата за ролери, мобилни телефони, звездни академии и бейк ролс... С тяхно съгласие... За тяхното собствено благо...

Един от вас"

Share this post


Link to post
Share on other sites

Има още един сайт, колекциониращ такива спомени - детски и недетски. Проектът се казва "Аз живях социализма".

http://www.spomeniteni.org/

Беше издадена и книга с част от разказите. Възможно е, ако се появят още нови разкази, да има и втора книга.

Ето и разказите:

http://www.spomeniteni.org/razkazite.php

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...