Отиди на
Форум "Наука"

Границите на толерантността


Recommended Posts

  • Мнения 67
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Както казва Сергей Станишев в книгата си "Защото сме социалисти":

„Какво отличава лявото от дясното? Колкото и да се твърди, че напоследък се размиват разликите между лявото и дясното в политиката, има критерий, по който никога не можем да бъдем сравнявани с десницата. Това е толерантността ни към различните.”

Но именно това отношение на социалдемократическите партии води до неспособността им да решат проблема с преодоляването на фундаментализма сред имигрантите-мюсюлмани и да ускорят интеграцията им в обществото. Това е и една от основните причини за възхода на консервативните и десни формации в Европа напоследък. Тяхната теза е ясна – „толериране на нетолерантността”, като средство за борба срещу “мултикултурализма” и проблемите, който той създава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Говорех за левите партии, Европейската левица и всички, които гравитират около тях включително и така наречените „бивши комунисти”. А защо са „бивши” няма нужда да се обяснява. Както и защо не са „настоящи” си мисля.

А противоположното на „толерантен” е „педофоб”, във всички смисли на понятието.

Има ли толерантни леви, ще има и нетолерантни десни.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Само че толерантността изобщо не е привилегия на лявото. Привилегия на лявото е злоупотребата с нея, натрапването й в излишък, обикновено с цел разклащане на обществените устои:)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
А противоположното на „толерантен” е „педофоб”, във всички смисли на понятието.

? Не разбрах. Освен, че е в аватара на Ханс от БС, никъде не съм го виждал това :))))

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Толерантността е била, е и ще бъде необходимост. Всеки човек е тотално различен от другите - той се отличава по цвят на очите, на кожата, по интереси, по дата на раждане и по още много други неща. Хората обикновено се групират по някакъв общ признак, но по останалите продължават да са различни. Без толерантност заради различията групата подлежи на разпад. Ще рече, че без толерантност човешкото общество не може да съществува.

Какви са границите на толерантността? Ами там, където почва нетолерантността. Проблемът с екстремистите иде от там, че те са нетолерантни и ползват драстични средства срещу "другия".

Другият въпрос е дали толерантните трябва да приемат нетолерантните? Е, няма как да съберем две противоположности. Тъй че граница винаги има.

Иначе едва ли има нещо изненадващо, че такава книга излиза точно в Германия и толкова радушно е приета от тамошното население. :hmmm: Като се замисли човек обаче, при удивителната способност на германците да губят войни без толерантността можеше да са изчезнали като нация. Та когато се чудим дали трябва да има толерантност, не е лошо да си зададем и въпроса дали ни трябват германци. :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Като се замисли човек обаче, при удивителната способност на германците да губят войни без толерантността можеше да са изчезнали като нация.

Германци като Volksgemeinschaft отдавна вече няма. Има просто население родено на онази територия затворена между границите ( вече напълно формални) на държавата Германия ( вече напълно формална), както и пришълци получили немско гражданство. Мултикултурата постепенно изяжда националната култура.

Толерантността към различното малко по малко унищожава усещането за еднаквото и общото - и тук авторът е прав. Но развитие и поддържане на силна национална култура чрез възпитание на младежта в ценности може да съществува само в тоталитарно общество със силна имунна система. То „промива мозъците” и възпитава в отговорност, покорство, смелост, сила, дисциплина, каквото на запад вече е невъзможно, така че националните култури постепенно ще се заменят (и се заменят) с толерантната мултикултура. Все още нетолерантните балансират хода на един процес водещ ни към „мултикултура толерантност”.

Границата е силно наклонена в посока „толерантност”.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Защото собствената култура в тоталитарното общество се насажда нетолерантно, за сметка на всичко „чуждо на националния дух”, подтиска се културата на малцинствата – цигани, евреи. Днес липсва Министерство на пропагандата, или нещо подобно на Културната камара на д-р Гьобелс, които да се занимават с културна пропаганда в онзи й вид, който днес минава за „нетолерантен”.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Германците не са нужни на България, но като техническа нация са нужни на света. Виж, кой има нужда от България, това е интересен въпрос!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Защото собствената култура в тоталитарното общество се насажда нетолерантно, за сметка на всичко „чуждо на националния дух”, подтиска се културата на малцинствата – цигани, евреи. Днес липсва Министерство на пропагандата, или нещо подобно на Културната камара на д-р Гьобелс, които да се занимават с културна пропаганда в онзи й вид, който днес минава за „нетолерантен”.

Но това са синдроми на миналото! И част от днешните националистически манипулации! Един нормален и позитивен национализъм би следвало да включи и позитивно отношение към останалите култури! Иначе е немислим и пагубен. Какво толкова му е трудното, по формулата "ние сме едни от" а не "ние сме най-!"

Германците не са нужни на България, но като техническа нация са нужни на света. Виж, кой има нужда от България, това е интересен въпрос!

От всички има нужда. Колкото са по-цивилизовани, толкова повече...

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Един нормален и позитивен национализъм би следвало да включи и позитивно отношение към останалите култури!

Ти имай позитивно отношение и бъди толерантен към останалите култури, но в това е и твоята слабост.

Изгражда се една глобална монокултура и в нейната схема останалите култури нямат стойност. Тази култура ще строи ресторанти МакДоналдс на мястото на ресторант „Българска гозба” и ще се радва на твоя позитивизъм, защото ще се ползва от него.

Това е феноменът на транснационалните компании. Те следват своя стратегия на развитие, те не искат да се съобразяват с местните законодателни и културни особености, а искат правенето на бизнес. Те диктуват културата, както и основните представи за съставките на добрия начин на живот. Това налагане на глобална монокултура води до убиването на традиционните такива. Това е един вид „културно нашествие”, проведено без никаква толерантност, в резултат на което повечето хора по земята ще гледат едни и същи телевизионни програми, ще живеят в еднотипни къщи, ще закусват с един и същ вид храна, ще се изгради една културна среда в която няма да има място за национална култура.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това е в далечна перспектива, ако въобще се случи. По-вероятно е да се окаже теория като тази за Фукуямовата история....

Още в началото на 20 век се прокламира изчезването на нациите. Учителят ни по история даваше за пример, много отдавна, СССР и САЩ. Само че и за двете сбърка - в СССР национализма избухна със силата, с която беше потискан и го разпадна, а в САЩ се създаде нова нация, основана не на етнически, а на политически ценности. Стана един вид излизане на хора от старата им нация и включване в нова. Интересен процес, но също довежда до нация.

Етническите нации очевидно са в историята, но в Европа не. Европа, още от времето на Ортега-и-Гасет, се схваща като съвкупност от обединени различни нации, и неслучайно.

Та, в тези нации ценностите на свободата, демокрацията и взаимното уважение спокойно могат и дори трябва (за да не се остави този периметър от съзнанието, който е така жилав, на манипулациите и лумпенството) да се съчетават с традиционните ценности, патриотизъм и позитивизъм. Всъщност той национализма преди да отрече, утвърждава. ;) Може спокойно да мине без първото.

Това не е слабост, а сила. Английски и немски знамена заедно - кво по-добро от това. Кое ги свързва? Цивилизацията.

">
" type="application/x-shockwave-flash" width="425" height="350">

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Говориш за цивилизации и общности, а не за нации. Говорим за Британска общност, а не за Британска нация. ООН и ЕС никога не биха станали хибридни нации. Те споделят общи цивилизационни и общностни ценности, но не могат да бъдат обединени от някакъв "позитивен национализъм". Нови общности на базата на общи икономически и политически интереси – да, но не и нови нации, освен ако монокултурната инвазия не заличи националното самосъзнание. Междувпрочем, на никого не е хрумнало да прави от тези общности нови нации.

Не може произволно да се отдели етноса от нацията. Това противоречи на класическото определение за нация в The New Oxford American Dictionary:

"Нация е група от хора, които споделят реална или въображаема история, култура, език или етнически произход."

„Въображаеми групи" , по повод на някои създадени в XX- XXI в. нации, които нямат горните белези.

Етносът има степени - род — племе — народност — народ — нация. Не случайно латинското «natio» изразява освен съществителното «племе» и действието на раждане, кръвната връзка.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не бих се съгласил, че нацията е само етническа категория, има и други дефиниции извън оксфордкия речник :)

САЩ например не е етническа нация.

Именно защото Европа в перспектива няма да бъде нация, именно за това, за да не настъпва дезинтеграцията, на която сме свидетели днес, националните традиции на всяка страна трябва да се поставят в центъра и да се ценят като част от общото цивилизационно цяло.

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p...p;postcount=135

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p...p;postcount=137

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Не бих се съгласил, че нацията е само етническа категория, има и други дефиниции извън оксфордкия речник :)

САЩ например не е етническа нация.

Именно защото Европа в перспектива няма да бъде нация, именно за това, за да не настъпва дезинтеграцията, на която сме свидетели днес, националните традиции на всяка страна трябва да се поставят в центъра и да се ценят като част от общото цивилизационно цяло.

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p...p;postcount=135

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p...p;postcount=137

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4500

Образуване на българската нация, Кога? Нация или народ?

още формулировки за политехническия държавностен продукт от ХІХ век насам "нациите".

http://dacoromania.org/index.php?nma=catal...=3&nums=162

Лучан Бойя. История и миф в румынском сознании (отрывки)

Тук още формулировки. Образуване на "румънската нация" в ХІХ в. по метода на Франция - "държавата прави от всичките народи /независимо дали са с общ произход, език, история/ в границите си една "нация", а всеки народ получава ранга на "етнос", различните езици са диалекти на френския език - вкл. каталанския, бургундския, баския и т.н., сега вече може би и алжирската арабица, суринамския говор и т.н.". С течението на времето държавата има за цел да заличи различията в езиково естество и състави история за обдинение на нацията в обща "история". При Германия е обратното - там се счита /за разлика от Френското "определение"/, че в една нация могат да бъдат само "етноси или народи с еднакъв или близък език, с еднакъв народностен общ корен и обща история".

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз обаче няма да се въздържа и най-нагло ще постна целия текст от Медиапул. Струва си.

"Опасният танц с мадам Толерантност

28 Декември 2009

Последната книга с есета на Хенрик М. Бродер се нарича "Критика на чистата толерантност". С непримирима сила и убедителност, в най-добрите традиции на европейското Просвещениеq чрез своите полемични есета той буди потъналите в благополучна дрямка свои европейски съграждани.

Конкретните примери от общественото всекидневие, остроумните, безмилостно точни анализи и неконвенционалните, политически "некоректни", но винаги логични и обезпокоителни изводи на Бродер го превръщат в един от цивилизованите, умерени, неподдаващи се на подозрения в каквито и да са "-изми" гласове на здравия разум в Европа.

Ще цитирам самия автор от обложката на сборника:"При четенето на тази книга, скъпи читателки и читатели, у Вас може да се създаде впечатлението, че не съм кой знае какъв привърженик на чистата толерантност, че по-скоро се застъпвам за целенасочената нетолерантност. Впечатлението Ви е вярно. Смятам, че толерантността не е добродетел, а слабост, докато нетолерантността е насъщна необходимост на днешното време."

Следват откъси от книгата "Критика на чистата толерантност".

В публичния живот на Германия съществува една смела личност, която неуморно предупреждава: "Вашата толерантност вкарва всички ни в беда!"

Това са думи на социоложката от турски произход Неджла Келек. С тях тя се обръща към винаги и всичко разбиращите "мултикулти-хуманистите". Онези, които проявяват разбиране дори за браковете с малолетни и които обясняват "вноса" на невести в Германия от родината им с особеностите на културните традиции на имигрантите. Едва когато младата брачна двойка се появи в някоя немска служба по гражданското състояние, за да регистрира сключения в чужбина брак и чиновникът забележи, че булката няма и 12 години, се намесва прокуратурата. На нея тепърва й предстои да изяснява валидността в Германия на брак, сключен да речем в провинция Тракия, част от която днес влиза както в Гърция така и в ЕС, но в която за такива случаи продължава да важи ислямски закон от 1914 г., когато цяла Тракия е все още част от Османската империя.

Тъй стигаме до въпроса на въпросите днес: Какво може да допуска една либерална, толерантна демокрация и какво трябва да забранява? В хоризонтално организирани общества, в които вегетарианци и канибали дискутират на равноправна основа предимствата и недостатъците на своите режими на хранене и в които на всяка жена е позволено сама да решава дали иска да носи бурка или предпочита бикини, в общества, в които понятия като "добро" и "лошо", "правилно" и "погрешно" са подменени с "различно", "мултикултурно" и "релативно", горният безобидно звучащ въпрос се превръща в квадратурата на кръга.

Толерантността изисква да се приемат и екстремни възгледи. Част от мултикултурния репертоар са и монокултурите, които се отличават с това, че ако имаха власт, не биха търпели друга култура около себе си.

"Отличителният белег на либералните, светски общества трябва да бъде уважението към различните култури, включително към традиционалистките, религиозни култури - дори към нетолерантните сред тях", пише Ноа Фелдман, доктор на ислямските науки и професор по право в Харвард.

Вън от елитните академични среди обаче, самият здрав разумът налага да не предоставяме на подобни култури правото да се ширят и развиват. Ако пък стесняваме все повече и повече границите на допустимото може да задушим до смърт обществото, което уж искаме да пазим. От друга страна, една тотална демокрация ще колабира по същия начин, по който би рухнал градският транспорт, ако всички, които притежават кола, решат да я ползват в едно и също време.

До къде би водила подобна практика може да се види в Интернет форумите (вклч. и в тукашния - бел. прев.), където всеки идиот, който не прави разлика между "образувание" и "образование", но умее да натиска клавишите на компютъра, има не само собствено мнение, но може и да го разпространява. Отмяната на привилегии, като например достъпа до публичност, не води автоматично до демократизация на обществения дискурс, а до свеждането му на нивото на неграмотността.

Култура е, когато отсечете главата на съседа си и от нея направите ваза

Горният процес се ускорява от егализирането (приравняването - бел.прев.) на отделните култури за сметка на цивилизацията. Култура е, да отсечеш главата на съседа си и от нея направиш ваза. Цивилизация е, когато за това деяние те вкарат в затвора и никога вече не излезеш от него.

Но докато понятия като "култура" и "мултикултура" са днес на висока почит, "цивилизацията" е подложена на презрение, защото тя отменя културните различия и ги заменя с цивилизаторска дисциплина. Докато "произходът от дадена култура" се използва много често като смекчаващо вината обстоятелство, цивилизационният прогрес установява по същество задължителни за всички правила. Без значение дали сте селянин от Анадола или философ от бреговете на Рейн, не ви се полага нито снизхождение, нито предимство заради произхода, ако посегнете на щерка си. Затова и не може да съществува понятие "мултицивилизационен". Има само "мултикултурен".

Това обстоятелство върши работа на странстващи проповедници, приказващи глупости и страстно почитани заради това. В разговор с изтъкнат немски журналист Далай Лама заяви: "Без нас, хората, Земята би се чувствала много по-добре. Човекът е най-големият вредител на Земята. Без хората, на Земята не би имало и войни, както и оръжия за масово унищожение, които заплашват целия живот на планетата..." Тук мъдрият Далай Лама дълго и сърдечно се посмя на своята шега, която изрече с пълната си сериозност.

В началото на 2003 г. популярният социално ангажиран немски певец Константин Векер посети Ирак, "за да се ангажира със символичен знак" срещу предстоящата интервенция на Съюзниците. Нещо, което тогава вършеха мнозина, не проявявали никакъв интерес към каквито и да е знаци през 23-те години властване на Саддам Хюсеин. На нашия певец много му харесало в иракската столица: "В Багдад цари пълна забрана на мобилните телефони, а по улиците не си смазан от вездесъщата реклама", съобщи той възхитен на родната публика.

След завръщането си в Германия този бард каза, че го влече обратно към Багдад, защото "...ние тук на Запад сме безнадеждно обременени от незначителни неща, а там, в Багдад видях живот, концентриран върху истински значимото..."

Толерантността към предполагаемо по-слабия често пъти е свързана с възхищение от финалните и тоталитарни решения. Земята би била по-щастлива без човеците, по улиците на Багдад не ви смазва рекламата, (най-много да ви смаже от бой някой от джелатите на Саддам). А на хоризонта ви очаква зарята на истинския живот, концентриран до насъщно най- важното.

Същите хора, които не биха издържали в бунгалото си на Малдивите без климатик и един ден, които пият само преварена вода и могат със завързани очи да ви различат сирене Crottin de Chavignol от Chaubichou du Poitu само по миризмата, същите тези наши съвременници се прехласват пред очарованието на дивата, елементарна простота. За тях фундаменталистите са хора, които "все още знаят какво са идеали", които "не се боят от нищо, докато ние пълним гащи щом полицията ни засече на жълт светофар".

С такива мотиви се обяснява проклятието на чистата толерантност.

Може би някой си спомня служителката на British Airways, на която през октомври 2006 г. администрацията на компанията забрани малко сребърно кръстче, окачено на врата й. Правилата за униформата на BA предписвали носенето на религиозни символи да става под униформата, невидими за клиентите. Жената отказа да се подчини и бе уволнена. Не й помогна и аргументът, че мюсюлманските й колежки от авиолинията необезпокоявано носят на работа фереджета - видими за всички клиенти. Отговорено й бе, че това е съвсем друг случай, че това са "символи, които не могат да се скрият под униформата".

"Мохамед" вместо "Джек"

Толерантността към фундаменталисткия начин на живот и неговите символи е най-напреднала във Великобритания. Това е свързано и с демографските изменения, които британците много добре осъзнават. Щом междувременно "Мохамед" измести "Джек" като най-популярно име сред новородените на Острова, е повече от разумно да се готвиш за бъдеще под знака на полумесеца и да подкрепяш въвеждането на Шариа като алтернативно право паралелно с британското. Така постъпи през 2008 г. главата на Англиканската църква - Кентърберийският епископ. Той обоснова искането си с нуждата от "избягване на социални напрежения".

И британското правосъдие бърза да не изостане от духа на времето. В средата на юни 2008 г. ислямският проповедник Абу Катада бе освободен от депортационния изолатор като му бяха наложени следните строги ограничения: да носи електронна маркировка за местоположение, да напуска къщата си в луксозен лондонски квартал за не повече от 2 часа на ден, да не ползва джиесем или компютър за достъп до Интернет. Съдът формално забрани на проповедника "да влиза във връзка с Осама бин Ладен". Абу Катада се смята за посланик в Европа на именития терорист.

Предисторията на този йорданец е показателна. Той влиза в Англия през 1993 г. с фалшив паспорт на Емиратствата и е признат година по-късно за политически бежанец. Бързо се прославя в ислямската общност на Острова като проповедник и човек, който произнася присъди (фатуа), позволяващи убиването на осъдени от него гяури. Когато е арестуван през 2001 г. по подозрение в подготовка на бомбен атентат, у него намират 170.000 паунда в брой. Освободен е поради липса на доказателства, укрива се, отново е арестуван през 2002 г. по подозрение, че е подготвял нападенията на 11 септември 2001 и пак е освободен през 2005 г.

Странната самоомраза на Запада

Тъй като междувременно е осъден задочно в Йордания за участие в терористични атентати, британските власти го вкарват в депортационния изолатор, откъдето 3 години по-късно го освобождава правосъдието на Нейно величество, както споменахме по-горе. Според съдията, Абу Катада нямал шанс за "справедлив процес" в Йордания, а показанията срещу него там може би били изтръгнати след изтезания. Абу Катада получи право да се върне при жена си и децата си, а други 11 екстремисти, задържани в британските затвори сега се позовават на неговия прецедент.

Но това не е всичко. Абу Катада, който никога през живота си не е работил и не е плащал данъци, получава от социалната каса инвалидна пенсия от 8 000 паунда годишно заради болки в гърба, които не му позволявали да си търси работа. Това е минимално допълнение към 45-те хиляди паунда, които получава жена му под формата на пари за безработица, детски надбавки и жилищна помощ, за да може семейството да си позволи живота в къща на стойност 800 000 паунда в луксозния лондонски квартал Уестенд. Няма как, такава толерантност спрямо предполагаеми терористи е задължителна, за да не се наруши някой принцип на правовата държава.

По същото време, когато британският съд освобождава Абу Катада, тъй като се съмнява в принципите на йорданското правосъдие, стана известно, че ислямска групировка, наречена "Обединени вестоносци на Аллах" е подала жалба пред йордански съд срещу Геерт Вилдерс, холандския т.н. "десен популист" и продуцент на филма "Фитна". В него той описва художествено и впечатляващо насилието над жената в ислямските култури, основаващо се на Корана. Съдът вече допусна жалбата за разглеждане и тъй като Геерт Вилдерс едва ли ще последва доброволно призовката за съд в Аман, може да очакваме по иск на йорданските власти Интерпол да се заеме с издирването му.

"Обединените вестоносци на Аллах" призоваха и към бойкот на холандски фирми. Две от тях "Zwanenburg" (месни консерви) и "Frieslands Foods" (сирене), побързаха да публикуват в йорданските вестници обяви, с които се дистанцират от Вилдерс и от неговия филм "Фитна". Говорител на "Обединените вестоносци на Аллах" обаче веднага вдигна мизата: това не било достатъчно, фирмите трябвало да се извинят с обяви и в холандската преса...

Ще кажете - хубава история, нагледна и в същото време страховита. Пред очите ни на либералното общество му извиват ръцете с неговите собствени инструменти. Свидетели сме как то загива поради собствената толерантност. Но защо става така? Какво кара британците - и все още малко по-умерено и германците, и французите, и холандците - да подпалват сами покрива над главата си, да опожаряват сами къщурката, в която са се устроили така уютно?

Можем наистина само да гадаем отговора на този въпрос. Но тъй като дори икономиката, а и психоанализата са спекулативни науки, чиито представители, могат винаги постфактум да ви направят най-точните прогнози, ще опитам да дам и аз едно обосновано спекулативно обяснение.

Толерантността е менителница без покритие с бъдещо действие, оферта към победителя на утрешния ден: Днес аз те толерирам благородно, запомни това добре и утре, когато властта е твоя, да ме пощадиш и ти.

Всичко се подчинява на утопията за тоталния мир

В такъв начин на мислене няма нищо ново. Лозунгът "lieber rot als tot" ("по-добре червени, отколкото мъртви" - бел. прев.) на западното движение за мир по време на Студената война бе израз на същите настроения. Това бе основата и на искането, Западът да се разоръжи едностранно. Всичко се подчиняваше на утопията за тоталния мир. Който си позволяваше да критикува всекидневната деспотия бе не само класов враг - не, той бе и опасност за световния мир и трябваше да бъде неутрализиран. Ето защо в страните на реално съществуващия социализъм най-важната цел бе "мирът", а не "свободата".

Мир се постига относително лесно. Най-лесно това става чрез потисничество. И в Третия райх, и в СССР човек можеше да си живее мирно живота. Свободата обаче трябва да бъде извоювана, при нужда и чрез насилие. Какво виждаме днес? След като се оказва невъзможно да бъде отклонен Иран от неговия атомен курс, Израел е призован да даде пример и прояви едностранно ядрено въздържание. Защо пък да не обмислим идеята да се премахне и полицията, та с добър пример да впечатлим злодеите и победим престъпността?

Има и втори източник на криворазбраната толерантност към тоталитарното начало: Неудобството - не, не на културата, за което пише Зигмунд Фройд, а неудобството на цивилизацията. Тя ни налага ограничения, тя ни възпира да дадем воля на варварина вътре в нас. Толерантността противоречи на човешката природа, така както й противоречи актът на разделяне на плячката.

Човек го върши само, когато може да разчита, че това ще му донесе определено предимство. За едни толерантността е инвестиция, която някой ден ще се изплати, за други тя е средство за постигане на цел: след като Маркс, Ленин, Сталин, Мао и Улрике Майнхоф не успяха да прекроят обществото по "наш" тертип, може пък това да се удаде на Осама бин Ладен и на Махмуд Ахмадинеджад. Заканите на иранския президент не се възприемат като нещо заплашително, защото той изразява в слово надеждите на фрустрираните и неудачниците копнеещи за съвременен Робин Худ, който да осъществи вместо тях всичките им мечтания за грозно отмъщение. Не от всекиго става Че Гевара или поне Оскар Лафонтен. На повечето им е нужен някой, който вместо тях да поведе битката и да си го изкара на цялото общество.

"Започва да прозира една странна самоомраза на Запада, в която има нещо патологично. Западът се стреми похвално да се отвори изцяло и прояви разбиране за чужди ценности, но у него няма вече обич към самия себе си."

Тези думи писа папа Бенедикт XVI, когато още се наричаше само Йозеф кардинал Рацингер.

Превод и бележка: Милен Радев"

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз съм фен на търпимостта. Това не е същото като толерантност. Да търпиш чуждите (докато и те са търпимо настроени към теб) е естествено. Да толерираш различията, сиреч да ги насърчаваш, е нещо съвсем различно. Особено когато инакомислещите не са склонни не само да те толерират, но и да те търпят. Нетърпим съм към неграмотност, простотия, войнстваща дивотия и "Shariah for the Netherlands". Майната й на толерантността. И браво на Ориана Фалачи!

article-1220830-06D93BF4000005DC-172_468x326_popup.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Аз обаче няма да се въздържа и най-нагло ще постна целия текст от Медиапул. Струва си.

"Опасният танц с мадам Толерантност

28 Декември 2009

Превод и бележка: Милен Радев"

Относно статията и книгата:

Плюсове:

1. Казани са много истини, които са отдавна известни. Но, въпреки това, е добре да се чуят отново и отново.

Минуси:

1. На места изложението наподобява „тюрлюгювеч”. По един странен начин са смесени факти и обстоятелства, които имат доста различна природа – например, нетърпимостта на емигрантите от ислямските страни към обществените порядки в новите им ЕС-родини, от една страна, с идеологеми от времето на Студената война (Движението за мир) или тотално откъснати от темата и изключително некоректно представени външнополитически казуси.

2. Още по-странен е финалът на статията. Авторът задава правилният въпрос: „Защо става така?”

След което, по собствените му думи, започва да „гадае”. Като рационален човек той търси някаква логика и я намира тук: „Толерантността е менителница без покритие с бъдещо действие, оферта към победителя на утрешния ден: Днес аз те толерирам благородно, запомни това добре и утре, когато властта е твоя, да ме пощадиш и ти.”

По мое мнение, Хенрик Бродер бърка. Досега, като философ, би трябвало добре да е научил следните простички нещица:

• „Толерантността”, така както се разбира в Германия или Англия, е идеологема, която по принцип не се отличава от марксизма-ленинизма и неговия „пролетарски интернационализъм”.

За разлика, обаче, от марксизма, който идеологически се обосновава с изграждането на по-добро бъдеще за човечеството, идеолозите на „толерантността” дори не си правят труд да обясняват на затлъстелите от пазаруване в Supermarkt бюргери каквото и да било. Поради тази причина на автора му се налага да „гадае”.

• „Толерантността” (самата й същност) предполага прилагането й без да се очакват някакви дивиденти в бъдеще. Тя се определя като „въпрос на ценности”. Тук не може да става и дума за пазарлъци и "оферти".

Горното не означава, че „толерантността” няма логичнно, рационално обяснение. Има, разбира се, както и всяко социално явление. Но трябва още малко да „погадаем”..... :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Толерантността е относителна и с нея може всеки да спекулира.

Американският философ Джон Роулз в книгата си „Теория на справедливостта” описва как се разбира толерантността в съвременното западно общество:

Длъжно ли е обществото да е толерантно към нетолерантните? Да – отговаря Роулз – към нетолерантността сме длъжни да се отнасяме толерантно, защото в противен случай възниква несправедливост. Но Роулз настоява и на разумното право на самозащита на обществото и социалните му институции, което съществува над правото на толерантността. Към нетолерантността трябва да се отнасяме толерантно, но само до този момент, докато тя не създаде заплаха за обществото.

Във всяка глава тази заплаха възниква различно. Има ли я – няма ли я - всеки отговаря различно. А следователно с нея може да се спекулира.

За Швейцарската народна партия /SVP/ минаретата, от които се призовават мюсюлманите да се помолят в джамиите, са чужди на швейцарската култура, и са заплаха за нея. „В резултат на това мнозина в Швейцария започват да се чувстват застрашени”, казва Патрик Фрьодигер - представител на Швейцарската народна партия, докато разните леви партии и защитниците на човешките права, твърдят, че това е нетолерантност.

Не случайно Папата говори за „самоомраза на Запада”. Заместете „самоомраза” с „толерантност” и нещата ще си дойдат на мястото.

Или както е казал Фридрих Ницше: „Любовта към другите, това е несподелената любов към теб самия”. Крадеш от любовта към себе си и я раздаваш на другите. На всекиму се случва да обича някого извън себе си, но в някои ненормални случаи за теб остава „самоомразата”, а за различните от теб – „толерантността”.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Толерантността е относителна и с нея може всеки да спекулира.

Американският философ Джон Роулз в книгата си „Теория на справедливостта” описва как се разбира толерантността в съвременното западно общество:

Длъжно ли е обществото да е толерантно към нетолерантните? Да – отговаря Роулз – към нетолерантността сме длъжни да се отнасяме толерантно, защото в противен случай възниква несправедливост. Но Роулз настоява и на разумното право на самозащита на обществото и социалните му институции, което съществува над правото на толерантността.

Проблемите, които обсъждаме не са създадени от философи като Джон Роулз и съответно няма как да бъдат решени от философи като него.

Книгата "Теория на справедливостта", писана в далечната 1971 г., когато повечето от нас не са били родени и проблемите пред развитите общества са били съвсем други, не е повече от безсмислено интелектуално упражнание. За "интелектуално" не съм толкова сигурен.

Кои са "нетолерантните"? Как ги определяме? Кой е преломният момент, когато възниква казуса самозащита? Кой го определя"

Самият въпрос: Длъжно ли е едно общество да бъде толерантно (независимо към какво)?, последван от утвърдителен отговор, предполага, че господин Роулз в Принстън, вероятно се е изживявал като тип дружинна ръководителка (пионервожатая).

Обществото не е "длъжно" никому нищо. То не може да бъде "длъжно" на някого другиго. Обществото на която и да е държава е длъжно единствено на себе си, на собствените си членове, на собстената си сигурност, на собственото си бъдеще и неговото съхраняване. Оттам нататък всеки си носи последиците...........

Решил си да бъдеш различен, да се цепиш. Хубаво. Носиш си кръста. Но ако решиш да създаваш проблеми, които са породени от твоята "различност", да товариш останалите с твоите тъпотии и глупости, да пречиш на общото развитие, тогава няма как да очакваш толерантност.

Ако въпреки всичко, такава толерантност има (поради една или друга причина), то това общество е обречено.

Ако овчарят е толерантен към вълците, рано или късно ще остане без овце.

Въпросът е, кой би търпял подобен овчар и защо?! Да погадаем още, а?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Но ако решиш да създаваш проблеми, които са породени от твоята "различност", да товариш останалите с твоите тъпотии и глупости, да пречиш на общото развитие, тогава няма как да очакваш толерантност.

Да видим къде е границата на твоята толерантност Хърс.

Дали строежите на минаретата, както вероятно и забрадките на студентките мюсюлманки са за теб „проблем”, „тъпотии и глупости”? Ако това е така - какъв крещящ пример за нетолерантност! :biggrin:

Кои са "нетолерантните"? Как ги определяме? Кой е преломният момент, когато възниква казуса самозащита? Кой го определя"......Ако овчарят е толерантен към вълците, рано или късно ще остане без овце.

Въпросът е, кой би търпял подобен овчар и защо?! Да погадаем още, а?

Очаквам да отговориш на зададените от теб въпроси.

Министерство на пропагандата и Културната камара на д-р Гьобелс, са определили границата на толерантността/нетолерантността за „всичко чуждо на немския дух”. Съответно и културната политика по онова време е била доста нетолерантна към „различните”. В онзи случай срещу „вълците” се е провеждала хайка и в края на краищата те са станали „жертви”. Дали това е било „правилно”? И дали това е отвъд „преломният момент, когато възниква казуса самозащита”?

Експозицията, организирана в Мюнхен през 1937 г. представя ”лошото” изкуство. ”Изложба на изроденото изкуство” на ”други” (евреи, болни и т.н.), т.е. маргинални по отношение на основната насока на изкуството. Преднамерено се налага алюзията за ”мъртвата култура”. Подобна линия подема и комунистическия режим в лицето на Богомил Райнов в книгата си "Масовата култура" (1974) както и в „Против изкуството на империализма” (1953).

И в двата случая това е „самозащита” срещу всичко „всичко чуждо на немския дух” в единия случай или „чуждо на социалистическия реализъм” в другия.

Е и? Каква е тук дилемата? Да защитиш и развиеш своята култура или да бъдеш толерантен?

Ако въпреки всичко, такава толерантност има (поради една или друга причина), то това общество е обречено.

Съгласен съм с теб.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Самият въпрос: Длъжно ли е едно общество да бъде толерантно (независимо към какво)?, последван от утвърдителен отговор, предполага, че господин Роулз в Принстън, вероятно се е изживявал като тип дружинна ръководителка (пионервожатая).

Много е лесно да бъдеш толерантен в Принстън, където никой не е виждал нетолерантни. Да поставим господин Роулз в нашенска среда, да го видим каква песен ще запее. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребител

Толерантност до толкова, доколкото "другите" не застрашават пространството на собствената ти нация. Не мога да толерирам омовците и техния македонизъм. Не мога да толерирам Исляма и ислямската пропаганда в България, тъй като резултатът е очеведен - помашко небългарско съзнание в Западните Родопи, затъпяване прованизация на населението и след 10-20 г. млади "шахиди" които ще се взривяват в Моловете и Дискотеките или по гарите.

Не мога да толерирарам циганите, защото те са извън човешкия род и се държат като престъпни социални паразити!

Не мога да толерирам турците в България - защото гледат към Турция като Родина-майка, която рани ли късно ще ги "освободи" от омразните гяури.

Не мога да толерирам педалите, метросексуалните и цялата тази измет, защото въздействието и върху младото поколение е изключително негативно - копиране, подражание и пр.

Не мога да толерирам "западните ценности", космополитите и безродниците - техния мироглед ми е безкрайно чужд!

Така че много трябва да се внимава с тази толерантност, тя е като бумеранг и когато най не очакваш те удря по главата!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...