Отиди на
Форум "Наука"

Годината на покръстването на българите


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Това е проблем дори само дотолкова, доколкото в литературата се лансират различни гледища за тази година - 864, 865, 866. Но като се има предвид, че решението на този въпрос в известна степен предопределя или поне влияе и върху решенията по други въпроси (българо-византийските отношения, българо-германските отношения, времето на бунта на боилите и пр.) той изглежда още по-съществен. Освен това смятам, че би било интересно.

НЯКОИ ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЪПРОСА:

1.Балшенски надпис

2.Приписка на Тудор Доксов към българския превод на "Слова на Св.Атанасий Александрийски срещу арианите"

3.Писмо на папа Николай I до епископа на Констанц Соломон

4.Енциклика на патриарх Фотий от пролетта на 867г.

5.Хроника на Йоан Скилица

6.Annales Bertiniani

7.Повест временньiх лет

8.Летописчих въкратце

9.Български превод на Манасиевата хроника

ОСНОВНИ ИЗСЛЕДВАЧИ И ТЕЗИ:

1.Васил Златарски - през септември 865г. Становището му се приема и днес от редица специалисти, но мнозина не го споделят.

2.Петър Петров - през пролетта на 864г. Той не е създател тази теза, но е историкът, който най-подробно я е изследвал и аргументирал. Днес неговото становище е най-разпространено и присъства във всички учебници.

3.Моско Москов - през пролетта на 866г. И той не е създател на тази теза, но тя придобива популярност най-вече след публикуването на неговото изследване "Именник на българските ханове (ново тълкуване)".

Посочвам изрично, че и трите становища касаят покръстването, извършено от ромейската църковна мисия, изпратена в България от Фотий.

Понастоящем тези три становища за годината се спрягат щедро в научната и в научно-популярната литература, както и в училищни и университетски учебници. Разбира се, няма как да са верни и трите - вярно е само едно от тях или пък нито едно. Искате ли да опитаме да потърсим отговор?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 71
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители
НЯКОИ ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЪПРОСА:

Доста повече са:

Алберик - 864

Анастасий - 866 (но от Рим)

Фулзенски - българите искат през 866, през 867 им е изпратен Ерменрих

Има и някои като Продължителя на Георги Монах, които не сочат година описвайки събитието, но пък може да се търси ориентир покрай околните случки.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И все основни? И визиращи покръстването от Константинопол? И използувани във фундаменталните разработки по проблема? Хайде де! Поувлякъл си се.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Нямаше ли и един по- нов полски извор Длугош май беше

На него му обръщаха голямо внимание си спомням Москов пък си служеше с някакви изчисления от именника

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Покръстването, по обясними причини, се споменава в голям брой източници, а в значителна част от тях стои и година. В поста аз имах предвид обаче само тези от тях, които са основни и от които са извлечени най-силните аргументи на специалистите - автори (или особено разпалени поддържници) на посочените тези.

Не виждам смисъл да правя списъци, ако данните, които текстовете съдържат, не могат да допринесат с нищо съществено за изясняването на проблема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами в сравнение с такива като:

7.Повест временньiх лет

8.Летописчих въкратце

напрово са си екстра качество. Не ми е ясно защо при източници свързани с покръстването като Фулденските анали, Теофановия продължител, "Семейството" хроники на Симеон Магистър... се ползват такива мъгляви източници като Повест временньiх лет и Летописчих въкратце :post-20645-1121105496:
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Защото тях е ползвал Петър Петров, за да доказва 864 като година на покръстването.

Изворите си чел, Галахад, моите комплименти! Но историографията...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

ТЕЗАТА НА ЗЛАТАРСКИ (865)

Тази теза се опира главно два източника - Балшенския надпис и приписката на Тудор Доксов.

1.Балшенският надпис е повреден в началото и запазеният текст гласи в съвременен превод: "... ари ... орис, преименуван Михаил, с дадения му от бога народ в годината 6374." Златарски допълва надписа до следния вид: "[Покръсти се архонтът на бълг]ари[те Б]орис, преименуван Михаил, с дадения му от бога народ в годината 6374." Допълването е направено на основание на данни от Краткото житие на Св.Климент Охридски, писано през XIII век от архиепископ Димитрий Хоматиан. Свързвайки този надпис с акта на покръстването, Златарски търси събитието във фиксирания в текста хронологически период - между 1.9.865 и 31.8.866г.

2.Приписката на Тудор Доксов в свързаната с проблема нейна част гласи: "Този Борис покръсти българите в лето етх бехти." Като приема "лето етх бехти" като датировка от българския циклов календар ("година на кучето пети месец"), Златарски, прилагайки собствения си модел на разработка на този календар, изчислява, че датировката отговаря на периода от 17.8. до 19.9.865г.

Засичайки хронологическите данни на двата източника, той посочва, че покръстването (на самия Борис) трябва да е било извършено между 1 и 19 септември 865г. Така знаменитият наш медиевист стига до годината 865 и предполага, че е възможно кръщението на българския владетел да се е състояло на 14.9.865, което е празника Кръстовден.

Тезата на Златарски беше официална за българската историография в продължение на повече от 4 десетилетия и продължава да е доста популярна и сега.

Срещу позицията му обаче още през 30-те години на ХХ век възразяват категорично М.Ласкарис и А.Вайян. Първият отхвърли допълването на Балшенския надпис като неправилно и посочи, че той не може да бъде свързван с акта на покръстването. Вторият изказа несъгласие с интерпретацията на "лето етх бехти", направена от Златарски и изтъкна, че този израз няма нищо общо с цикловия календар, използван от българите.

Контестациите на Ласкарис и Вайян бяха впоследствие (60-те години на ХХ век) напълно приети от проф. Петър Петров, което спомага за утвърждаването на ново официално схващане по въпроса - 864г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Срещу позицията му обаче още през 30-те години на ХХ век възразяват категорично М.Ласкарис и А.Вайян. Първият отхвърли допълването на Балшенския надпис като неправилно и посочи, че той не може да бъде свързван с акта на покръстването. Вторият изказа несъгласие с интерпретацията на "лето етх бехти", направена от Златарски и изтъкна, че този израз няма нищо общо с цикловия календар, използван от българите.
По-интересното е как са се аргументирали. После защо съм имал лошо отношение към историографията. :laugh:
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

ТЕЗА ЗА 864г.:

Схващането за 864 като година на покръстването е лансирано още през XIX век от руските учени Голубинский, Соколов и Лавровский. В България през първата половина на ХХв. го застъпва П.Мутафчиев, а в чужбина - М.Ласкарис и А.Вайян.

Първото много обстойно българско изследване на въпроса за годината на покръстването, което стига до извода, че тази година е 864, е направено от Петър Петров. След него това гледище е бързо възприето от повечето наши медиевисти и тезата става официална, за каквато минава и до днес.

Утвърждаването на тезата съдържа два основни елемента: I.Oпровергаване на становището на В.Златарски; II.Aргументиране на възгледа за 864 като година на покръстването на българите. Първият е заслуга на Ласкарис и Вайян, вторият - най-вече на П.Петров.

I.

M.Ласкарис отхвърля допълването на фрагментирания надпис от Балши, направено от Златарски, като се основава на същия източник, който и Златарски използва, за да свърже надписа с покръстването - Краткото житие на Св.Климент Охридски от Хоматиан. Ласкарис посочва податки у Хоматиан, които свидетелстват, че Охридският архиепископ не познава текста на Балшенския надпис и в житието е визирал не него, а друг(и) надпис(и).

Вайян, от своя страна, не приема, че изразът на Тудор Доксов "лето етх бехти" е датировка по цикловия календар. Той допуска, че този израз се е получил в резултат на поредица преписвачески грешки и смята, че в оригинала на приписката е стояла буквена група с числената стойност 6372, т.е. че изразът е датировка, но не по цикловия календар, а по мундиалната система и съответства на 864г.

По този начин Ласкарис и Вайян отхвърлят напълно двата основни аргумента от тезата на В.Златарски, обявявайки я за неправилна.

II.

Като приема изцяло мненията на Ласкарис и Вайян, П.Петров изтъква допълнителни аргументи в полза на 864г.

1.Той посочва, че в гръцките източници войната между Византия и България в навечерието на покръстването, подписването на мира и самото покръстване, се поставят в пряка връзка с поражението, нанесено от ромеите на мелитинския емир Омар на 3.9.863г., от което прави извод, че тези събития са близки по време.

2.Посочва, че българо-византийската война е протекла не много след голямото 40-дневно земетресение, което сам датира през август 863г.

3.Посочва, че у Симеон Магистър войната с Омар е поставена през 3-тата година от управлението на император Михаил III, а мирът с България и покръстването на българите - в 4-тата. Тъй като обаче голям брой от датировките на този източник са неточни (в случая те визират или 844 и 845г., ако се брои от началото на царуването на този император, или 858 и 859, ако се брои от падането на регентството на василиса Теодора), от С.Магистър П.Петров приема само твърдението, че събитията се случват в две последователни години от управлението на посочения император. При това положение, смята той, щом войната с Омар е през 863г., то покръстването на българите трябва да бъде отнесено към 864г.

4.Посочва, че в Бертинските анали под 864г. е споменато, че Людовик II Немски е потеглил срещу българите "с враждебни намерения" (hostiliter obviam), от което прави извода, че когато е станало това, съюзът му с Борис е бил вече скъсан поради подписването на "дълбокия мир" между България и Византия. Според П.Петров този поход на германския крал трябва да се отнесе към лятото/есента на 864г.

5.Привлича към изследването си интересни и всъщност сходни данни от руските летописи "Повесть временньiх лет" и особено от "Летописчих въкратце",

българската основа за интересуващите го сведения в които дебело подчертава. В "Летописчих въкратце" покръстването на българите е поставено в 6376г. и се споменава, че от покръстването до "преложение славянских книг" са изминали 30 години, а от "преложението" до кръщението на русите - 123 години. В "Повесть временньiх лет" пък за година на българското покръстване е посочена 6377, от покръстването до "преложението" били изминали 29г., а от "преложението" до руското покръстване - също 123. Според изследвачите на двата паметника обаче, тези 123г. следва да се броят не от "преложение славянских книг", а от покръстването на българите до това на русите. П.Петров приема като по-меродавни данните на "Летописчих въкратце" и понеже е добре известно, че "преложение славянских книг" се датира в 893/4г., преутвърждава по този начин тезата си за 864г. (= 893/4 - 30).

6.Посочва, че датирането на покръстването към 864г. не противоречи на данните за това събитие нито в гръцките, нито в латинските източници.

7.П.Петров отхвърля като датировъчни данните от писмото на папа Николай до Констанцкия епископ Соломон, писано през май 864, от чийто текст личи, че българският владетел има намерение тепърва да се покръства, като изтъква, че описаното в това писмо не отговаря на политическата ситуация по Средния Дунав през 864г., а по-скоро на обстановката от предната година. На тази база той заключава, че или писмото на Констанцкия епископ до папата се е забавило твърде много, или пък папата е бавил дълго отговора си. Това е според П.Петров причината Николай I да представя българското покръстване като предстоящо, а не като приключило вече събитие, както е всъщност.

8.П.Петров не приема като датировъчни и данните от една Фотиева енциклика, издадена през пролетта на 867г., която Златарски посочва и използва. Споменатите в тази енциклика 2 години според П.Петров са стилова фигура, а не хронологическа податка.

Становището на Петър Петров бе критикувано (от позициите на тезата на Златарски) от Ив.Снегаров и донякъде от Д.Ангелов, но това не попречи то да се превърне много бързо в официално приемана версия - особено след като с него се съгласи В.Гюзелев в докторската си дисертация "Княз Борис I".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
M.Ласкарис отхвърля допълването на фрагментирания надпис от Балши, направено от Златарски, като се основава на същия източник, който и Златарски използва, за да свърже надписа с покръстването - Краткото житие на Св.Климент Охридски от Хоматиан. Ласкарис посочва податки у Хоматиан, които свидетелстват, че Охридският архиепископ не познава текста на Балшенския надпис и в житието е визирал не него, а друг(и) надпис(и).
Текста на Хоматиан показва само, че е имало такива надписи. Защо да е необходимо да визира точно този надпис? Не виждам нищо смислено в този аргумент. Хоматиан не е правил списък на такива, че да са посочени всички. А и твърдението, че Хоманиан не говори за този си е волна измишльотина - Хоманиан не дава цитат, нито дори бегло възпроизвеждане на текста, а само споменава за съществуването на такива надписи.

Вайян, от своя страна, не приема, че изразът на Тудор Доксов "лето етх бехти" е датировка по цикловия календар. Той допуска, че този израз се е получил в резултат на поредица преписвачески грешки и смята, че в оригинала на приписката е стояла буквена група с числената стойност 6372, т.е. че изразът е датировка, но не по цикловия календар, а по мундиалната система и съответства на 864г.
Това е същата безмислица като предното - ако имахме 4-буквена (+/- 1 буква) да речеч станала грешка - ама в етх бехти имаме доста повече букви и както и да го смятаме, не ми е ясно как е извел 6372г.

Посочва, че у Симеон Магистър
Този не го ли беше пропуснал при изворите?

П.Петров отхвърля като датировъчни данните от писмото на папа Николай до Констанцкия епископ Соломон, писано през май 864, от чийто текст личи, че българският владетел има намерение тепърва да се покръства, като изтъква, че описаното в това писмо не отговаря на политическата ситуация по Средния Дунав през 864г., а по-скоро на обстановката от предната година.
С две думи теорията му се опира на 100 % натъманяване - игнориране на голям брой извори които или не са взети пред вид или са голословно оспорени.

Любимия бисер от П. Петров обаче ми е дето е изкарал царица Елена и дълго обсъжданата й сестра дъщери на Стефан Неман. :doh: Явно чонека ще да е голям майтапчия. :laugh:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

ТЕЗА ЗА 866г.

Освен че някои от латинските източници посочват тази година (визирайки обаче не покръстването изобщо, а това, което извършва папската мисия), в по-масово научно обръщение тя влезе след изследването на М.Москов върху "Именника", макар че в него на въпроса за покръстването е отделено сравнително незначително място.

Основните аргументи на Москов са два:

1.Като приема допълването на Балшенския надпис, направено от Златарски, той утвърждава, че покръстването е извършено в периода между 1.9.865 и 31.8.866г.

2.В изследването си върху "Именника" Москов включва таблица за съответствие между цикловите и юлианските години, приемайки тезата на Съсълов / Вълчев, че българският календар е слънчев. Тъй като той отъждествява Авитохол с Атила, приема, че годината на Атиловата смърт (453) е дилом и върху това схващане построява цялата си таблица. Според тази таблица 866 януарска година е годината на кучето (етх) и като взема предвид Приписката на Тудор Доксов, Москов намира, че данните съвпадат напълно и посочва, че покръстването е извършено през април 866г. Той не уточнява кое кръщение има предвид - това от Константинопол или римското. Фактът, че посочва месец април, докато контактът с Рим е осъществен през август / ноември 866г., обаче показва, че има предвид дейността на Фотиевата църковна мисия.

Научната критика се отнесе предпазливо към схващанията на М.Москов, в т.ч. и към неговото становище за покръстването на българите, но все пак то получи разпространение (особено в научно-популярната литература), макар и не в размера на другите две тези по този въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

КРИТИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ГЛАВНИТЕ АРГУМЕНТИ

НА ТЕЗИТЕ ЗА ГОДИНАТА НА ПОКРЪСТВАНЕТО

I.ТЕЗА НА ЗЛАТАРСКИ ЗА 865г.

А.Балшенският надпис

1. За да допълни запазения текст с "покръсти се...", Златарски се основава на следния откъс от Хоматиан: "9.Дори и досега може да се видят запазени каменни стълбове в Кефалиния, на които е издълбан надпис, който съобщава за приемането и приобщаването на народ[a] към Христа." Оттук според Златарски личи, че охридският архиепископ е виждал и чел надписи с такъв текст и смята, че Балшенският (открит в дн.Македония) е един от тези надписи. Така че той допълва надписа с "покръсти се..." и именно това допълване прави възможно свързването на отбелязаната в надписа датировка (6374 св.г.) с покръстителния акт.

2.Критиката на Ласкарис. Тя се опира върху друг Хоматианов текст , няколко реда по-надолу от цитирания в т.1. Той гласи: "11.Той обновил с банята на кръщението техния княз Борис и след него и сина му Михаил..." От този текст става ясно, че Димитрий Хоматиан не знае, че Борис и Михаил са едно и също лице, а не баща и син, както ги представя. Ако обаче архиепископът познаваше Балшенския надпис, той щеше да знае, че Михаил не е син на Борис, защото в надписа е изрично казано "Борис, преименуван Михаил". Оттук Ласкарис прави извод, че Хоматиан, пишейки за надписи, съобщаващи за покръстването, не може да има предвид Балшенския, когото той очевидно не е познавал и следователно допълването му от Златарски е погрешно. Критичната позиция на Михаил Ласкарис е подминавана от мнозина специалисти, но никой не успява да я обори.

Б."Лето етх бехти" от приписката на Тудор Доксов.

1.За да посочи времето от 17.8. до 19.9.865г., което се визира според него в датировката "етх бехти", Златарски използва своята собствена хронологична система, разработена върху неговото виждане за цикловия календар и приложението му в хронологическата практика на българите. Тази система се основава върху 2 основни гледища:

а) че цикловият календар е лунен;

б) че към 1.1.680г. българите са започнали нов цикъл в календара си във връзка с основаването на Дунавска България, преди текущият да е бил завършил.

Споровете за това лунен или лунно-слънчев е бил календарът на българите още не са приключили и по въпроса няма единно становище. Обаче е ясно, че такава "нова ера" от 1.1.680г. не е имало. Преди всичко на тази дата или близко до нея няма неомения, за да може тя да бъде въобще определена като начало на лунен месец в един лунен календар. От друга страна, днес е ясно, че Аспаруховите българи съвсем не са смятали, че основават нова държава при Дунава, за да имат повода да правят календарните промени, който Златарски допуска. Така че изчислението му за "лето етх бехти" страда от превантивна грешка и няма как да е точно.

2.Критиката на Андре Вайян. Като се съмнява, че след покръстването българите са продължавали да използват езическото си летоброене по цикловия календар, той се опитва да види във въпросния израз датировка по мундиалната система.

Вайян разделя израза "ЕТХБЕХТН" на две групи букви: "ЕТХБ" и "ЕХТН", но на практика работи само с първата група. Според него част от буквите в тази група са объркани при преписванията на текста (не мога да предам обясненията му подробно поради липсата на старобългарски шрифт), а в оригинала е стояла, изписана с букви, датировката 6372 (864). Допускането на Вайян е превантивно несъстоятелно, особено от днешна гледна точка - сега се знае, че цикловият календар не е изхвърлен от употреба тутакси след покръстването, така че да се срещне датировка по него през Х век не е никак невероятно. Предположенията му за това как са се получили грешките в изписванията на буквите в израза, не са твърде логични, включително и от палеографска гледна точка. Така че критиката на Вайян следва да се признае за несполучлива. Впрочем той сам заявява, че не претендира за точност - това била просто една възможност.

В този смисъл датировката "етх бехти" трябва да се разглежда като циклова, а не като мундиална, но не в сферата на приравняването на Златарски.

В.Един интересен, макар и не основен аргумент, Златарски е извадил от енцикликата на Фотий. Преводът на текста, върху който се опира Златарски, има следния вид: "Няма още и две години, откак тоя народ беше захванал да почита християнската вяра, когато мъже злочестиви и отвратителни (с какво име би могъл да ги именува един благочестив човек?), мъже от мрак изпъкнали (защото били рожба на западните стрени), уви! - как да разкажа останалото? Те като някоя мълния или трус, или силна градушка, или - за да се изразя по-добре - като някой вепър се нахвърлиха против наскоро утвърдения в благочестие и новоустановен народ..." Според Златарски патриархът визира появата на папската църковна мисия в България през 866г. и по този въпрос в историографията няма възражения.

Понеже енцикликата е издадена през пролетта на 867г., Златарски, на основание на израза "няма още и две години" заключава, че покръстването е извършено непълни две години преди пролетта на 867, което се съчетава добре със схващането му за септември 865г.

Това схващане обаче не е приемливо и причината е, че в превода на текста е допусната граматическа грешка: преводът на Златарски "няма още и две години" е направен в Praesentis, докато в оригинала е използван Imperfectum: "нямаше още и две години". При това положение непълните 2 години следва да се броят от нов terminus ante quem - не времето на издаването на енцикликата, а времето на идването на папската мисия в България (ноември 866г.). Това наблюдение също опровергава становището на Златарски.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Обръщам мнимание, че Хоматиан говори за стълбове, а не само за 1 надпис. От тук вариантите са много: 1. Няколко с различно съдържание, но един смисъл. 2. Няколко с идентично съдържание. В този случай е възможно Хоманиан за е виждал няколко, но да е имал под ръка 1, в който да е имало повреда в частта преименуван и да се четяло "Борис ... Михаил", от което архиепископа да и допълнил по предположение, че Михаил е син. Това води и до известна нелогичност на текста: "Той обновил с банята на кръщението техния княз Борис и след него и сина му Михаил..." В пасажа много по-логично звучи: "Той обновил с банята на кръщението техния княз Борис, който приел името Михаил..." Иначе казано ако игнорираме византийската витиеватост на изказа си имаме същия текст. Въвеждането на "синът" може да се дължи от неправилен прочит, неправилно попълване на липсващ текст или най-вероятното възпроизвеждане на видяни надписи из страната по памет, като е трябвало да намери предназначение на 2 имена.

Вайян разделя израза "ЕТХБЕХТН" на две групи букви: "ЕТХБ" и "ЕХТН", но на практика работи само с първата група.
Така и предполагах, ама това разделяне си е съвсем произволно. Понякога действително в източниците се сливат думи, но обикновено значат нещо и двете поотделно. Поне се срещат поотделно, дори да е спорно какво означават - напр. Кубрат = Курт Бат - имаме Курт в Именника и Бат за Безмер и Аспарух.
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

II. ТЕЗА НА ПЕТЪР ПЕТРОВ ЗА 864г.

1.Свързването на българо-византийската война, мира и покръстването с войната с емира Омар в гръцките източници не е непосредствено, в смисъл веднага след битката в долината Гирин. От текстовете става ясно само, че тези събития следват въпросното сражение, а не го предхождат. Така че това не е основание за датиране на покръстването през същата година (впрочем текстуално П.Петров е на същото мнение).

2.Датирането на голямото земетресение е доста трудно и поради това - спорно. П.Петров го датира в 863г., защото това е удобно за становището му за покръстването, но Ив.Снегаров напр. го датира доста по-рано - август 860г. Оттук следва, че при липса на ясна и сигурна датировка на това събитие, то не може да се използва по друг начин за уточняване на интересуващия ни хронологически проблем, освен като terminus post quem.

3.Посочването у С.Магистър, че покръстването на българите е на следващата година след войната с Омар. При неособената точност в хронологията на този автор въпросното посочване едва ли може да се приема без резерви. Но дори да го приемем, то не потвърждава, а всъщност опровергава тезата на П.Петров.

Приемайки указанието на Симеон Магистър, Петър Петров прави грешка, като смята, че щом войната с Омар е през 863г. (3 септември), то покръстването на българите е на следващата януарска година (864). Във Византия и съответно у византийските източници годината е септемврийска, а не януарска и, като пише, че покръстването е на следващата година след битката с Омар, С.Магистър има предвид година, която започва на 1.9.864 и завършва на 31.8.865г., защото годината, в която се е състояло сражението в долината Гирин, приключва на 31.8.864г. Ако данните на Симеон Магистър се приемат безусловно и го счетем за основен източник по въпроса, само неговото сведение е достатъчно, за да бъде напълно опровергана тезата за 864г.

4.Няма основания за съмнение в данните на Бертинските анали за поход на Людовик Немски срещу българите през 864г. Разбира се, конкретното датиране на този поход в рамките на годината, е друг въпрос - то се влияе у различните автори от различни техни съображения.

5.Използването на данните, съдържащи се в "Летописчих въкратце" и пренебрегването на тези, които стоят в "Повесть временньiх лет" (въпреки сходството) е резултат от избирателност и предпочитание. Изчислението 893/4 - 30 = 863/4г. е продиктувано очевидно от стремежа на автора да получи необходимия му резултат. Всъщност по-правилните данни са тези от "Повесть временньiх лет", но П.Петров ги пренебрегва, тъй като те уязвяват позицията му, а не я подкрепят (893/4 - 29 = 864/5).

6.Посочването, че 864г. не противоречи на данните в гръцките и латинските извори, не е изчерпателно вярно. В някои латински източници за покръстването се посочва 866, 867 и дори 868г. Друг е въпросът доколко тези посочвания отговарят на истината.

7.Несъстоятелно е становището на автора за писмото на папата от май 864г. Самият текст на писмото ясно показва, че Николай I гледа на събитията, за които пише, като на предстоящи - поради тази причина той дава благословия за действията на германския крал и обещава да се моли за неговия успех. П.Петров не приема данните на писмото единствено защото те не обслужват тезата му, а й противоречат.

8.Същите са причините за отхвърлянето на сведението от Фотиевата енциклика.

Основанията на П.Петров (че това не са хронологични данни, а стилова фигура) за това отхвърляне са несериозни.

Фактически авторът пренебрегва точно свидетелствата на съвременниците (Николай I и Фотий), които са били най-добре информирани относно времето на покръстването и приема значително по-късни данни, при това - избирателно и без да аргументира солидно избора си. Така че неговата теза би следвало да се счита за несъстоятелна.

Дребно уточнение за нуждаещи се: в средновековните текстове ВИНАГИ се пише слято, без интервали между думите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Дребно уточнение за нуждаещи се: в средновековните текстове ВИНАГИ се пише слято, без интервали между думите.
:hmmm: Абсолютизирането е по правило погрешно.

Беседа на Исак Сирин в ръкопис от 14 век:

cetvoro1580-v.jpg Думичките в изречението "Сега аз изпращам ангела мой в пределите твои" ми се виждат доста обособени. :vertag:

Другото е Раваницкия препис на Душановия законник - в червения текст пък се вижда как се изписва година:

Ravan.JPG

Човек не трябва винаги да се осланя на ушите си, а от време на време да поглежда и с очи; или иначе казано сляпото доверяване на историографите, без да се погледнат паметниците от миналото не е много добро.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

III. ТЕЗА НА МОСКО МОСКОВ ЗА 866г.

1.Балшенският надпис. Свързването му с покръстването е очевидно несъстоятелно. Вж. основанията на М.Ласкарис в един от предните постове.

2.Сравнителната таблица, използвана от Москов, в която 866г. е годината на кучето. Таблицата е съставена на твърде спорна база:

2.1.В нея се приема по презумпция, че българският циклов календар работи със слънчеви години, което не може да се счита доказано, нито пък да се приеме за логично, при положение, че съвсем същият китайски циклов календар използва лунни години, а не слънчеви.

2.2.Тя се основава на предположенията за идентичност между Авитохол и Атила, както и между Ирник и Ернах, основание за които е най-вече фонетичното сходство на последните две имена. Тези отъждествявания не могат да бъдат доказани и в най-добрия случай се приемат на доверие.

2.3.Сравнителната таблица, положена в основата на изследването на Москов, го принуждава да прави недопустими редакции в текстовете и тълкуването на значителна част от източниците (на първо място в "Именника"), което сочи, че самото й съставяне съдържа несъобразности и че е ненадеждна.

3.Тази теза се намира в явно противоречие с данните на Фотиевата енциклика от 867г. и (в по-общ план) - с писмото на папата и известието на Бертинските анали за похода на Людовик Немски.

Тези наблюдения, а и някои други основания, предопределиха скептичното отношение към схващането на Москов по въпроса.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Още един източник за покръстването на българите - Кратка византийска хроника № 3.

Е, не е от основните източници, но пък ето я и на български език. :)):

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Включването на Кратка хроника №3 в българско научно обръщение, е добра придобивка.

В текста виждам, че покръстването на русите е приписано на Василий Македонец. Ако под това име не е визиран Василий II, който също е македонец, това е грешка поради контаминиране на двамата. Другата възможност е да се мисли, че по време на Василий I е правен някакъв опит за покръстване на русите. Разказаното в хрониката чудо с огъня обаче е познато от събитията около покръстването при Св.Владимир.

За темата обаче това са странични въпроси.

По отношение на разглеждания тук проблем хрониката не дава никаква нова или полезна информация. Покръстването на българите не може да се датира по никой начин преди интронизацията на Фотий. Към момента на тази интронизация императрица Теодора вече повече от година и половина не е в управлението, а се намира в манастир.

В късни източници често - поради голямата й слава на възстановителка на православието (по-точно иконопочитанието) - се среща свързване на името й с всевъзможни значими културно-религиозни събития от IX в. (напр. със създаването на азбуката), към които Теодора вероятно не е имала никакво пряко отношение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
В текста виждам, че покръстването на русите е приписано на Василий Македонец. Ако под това име не е визиран Василий II, който също е македонец, това е грешка поради контаминиране на двамата.
На мен също ми мина през ума дали не е Василай ІІ, но в хронологически бележката е разположена така, че да е Василий І. Иначе има сведения и за по-раншно покръстване на русите:

"33. След набега росите (това е скитско племе, необуздано и жестоко), които опустошили ромейските земи, самия Понт Евксински предали на огън и обсадили града (Михаил по това време воювал с исмаилитите). Впрочем, насищайки се на гнева божи, те се върнали у дома - упрлавляващия тогава църквата Фотий молил Бога за това - а скоро дошло от тях посолство в царстващия град, молейки да ги приобщят с божието крещение. Което и станало."

(Продолжателя на св. Теофан. Михаил III)

Разбира се Константин Порфирогент приписва на дядо си заслуги и за покръстването на българите. :hmmm:

Но за покръстването на русите стана дума на друго място, той че който желае може да погледне там - текста обаче е на руски.

В бележките наблегнах основно на събитията свързани с българската история и времето на управление на императорите. Изключение май е само бележката за пренасянето на убруса, тъй като събитието се чества от православната църква.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Благодаря за посочването. Руският форум ми допадна - особено големия пост на Роман спатарий. Разбива тезата на Бушков убедително, изчерпателно, аргументирано, умно.

В данните на "Повесть временньiх лет" и "Летописчих въкратце", свързани с покръстването на българите, се говори за официозното кръщение на Русия при Св.Владимир. Очевидно, като имаме предвид и кога са създадени тези паметници, покръстванията на Асколд и на Олга не са броени и в самата Киевска Русия за официални и масови. Впрочем последното личи и от сведенията на Лъв Дякон за верското различие през 968 - 971г.: ромеи и българи от една страна, руси - от друга.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

ОБОБЩЕНИЕ

От направения преглед на тезите, аргументите към тях и данните на източниците могат да се направят следните изводи по хронологическия проблем:

1.Писмото на папата от май 864г. не позволява датиране на покръстването преди началото на лятото на 864г.

2.Енцикликата на Фотий не позволява датиране на покръстването преди началото на зимата на 864г. и насочва по-скоро към началото на януарската 865г. То обаче не може да се отнася и до време по-късно от август / ноември 865г. (след като при пристигането на папската мисия в България още не са били навършени две години от покръстването)

Тъй като тези два източника са съвременни на събитието и техните автори са сред най-осведомените по въпроса лица (особено сравнени с останалите автори, даващи някакви известия за покръстването, които могат да се използват) краят на януарската 864г. може да се фиксира като сигурен terminus post quem за покръстването на българите. Не по-малко сигурен terminus ante quem е есента на 865г. Това означава, че покръстването на българите трябва да се датира през септемврийската 6373г. по В.Е., т.е. във времето между 1 септември 864 и 31 август 865г.

Известието за "лето етх бехти" от приписката на Тудор Доксов за съжаление не може да се използва поради липсата на убедителна разработка върху цикловия български календар и хронология. Това е причина покръстването да бъде датирано само най-общо през първите осем месеца на 865г.

Това датиране се потвърждава и от другите източници, които дават сведения за покръстването от Константинопол. Два примера:

1.Симеон Магистър, от който П.Петров използва поредността на годините на битката с Омар и на покръстването. Битката е на 3.9.863г. (6372св.г. по В.Е.). Щом българското покръстване е през следващата, това значи, че е било през 6373св.г. по В.Е.

2.Според "Повесть временньiх лет" (данните на "Летописчих въкратце" са закръглени и необвързани с други добре датирани събития) от българското покръстване до "преложение славянских книг" са изминали 29г. "Преложение славянских книг" е през 6402св.г. по В.Е. (893/4), следователно покръстването е било през 6373св.г. по В.Е.

Могат да се приведат и други потвърждаващи тази датировка известия.

Link to comment
Share on other sites

  • 8 years later...

1.Балшенският надпис. Свързването му с покръстването е очевидно несъстоятелно. Вж. основанията на М.Ласкарис в един от предните постове.

2.Сравнителната таблица, използвана от Москов, в която 866г. е годината на кучето. Таблицата е съставена на твърде спорна база:

2.1.В нея се приема по презумпция, че българският циклов календар работи със слънчеви години, което не може да се счита доказано, нито пък да се приеме за логично, при положение, че съвсем същият китайски циклов календар използва лунни години, а не слънчеви.

Тези наблюдения, а и някои други основания, предопределиха скептичното отношение към схващането на Москов по въпроса.

Според проф. Москов прабългарският календар е лунно-слънчев.

Струва ми се, че тук въпросът се поставя некоректно, защото трябва да се прави разлика между

покръстването на Борис през есента на 865 г. и масовото покръстване на българите от

негова страна през пролетта на 866.

В първия случай меродавно-показателен е Балшенския надпис, а във втория - приписката на

Тудор Доксов, по реда и начина, както се тълкува от проф. Москов.

Прабългарският лунно-слънчев календар.pdf

Редактирано от проф. Добрев
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Проблемът е, че Балшенският надпис не датира покръстването, а изчислението на Москов за "етх бехти" е твърде съмнително. Не може да се опираме само на интерпретацията на тия два източника, след като преобладаващият брой данни сочат нещо друго.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...