Отиди на
Форум "Наука"

Културните корени на североевропейския социализъм


Recommended Posts

  • Потребител

И така, какви са според вас културните корени на североевропейския социализъм, а също и корените на условното североевропейското "богатство" (пиша "богатство" с кавички, и "условно" , дотолкова доколкото тези страни са сред първите 15-20 страни с най-висок БНП, и са сред първите 10-15 с най-нисък "индекс на сиромашия"? Дали става дума за просто за егалитарни нагласи при скандинавците (предлагам да включим и Дания, Холандия и Исландия, но да изключим Германия), или за съчание на културни особености (взаимно влиящи се или припокриващи се в голяма степен - ако приемем за дискусията че Хофстеде греши при първичното им дифенциране и разделяне), по непонятни за нас отколкото японските?

Много разнопосочни приказки се изприказваха, от хора, за които се преполага, че притежават (притежаваме) интелигентност - средна или над средната.. Предлагам да стигнем до някакво разбиране и консенсус..

И така, според културните особености/измерения по Хофстеде тези общества обобщено можат да се определят като общества:

с подчертана женственост;

с индивидуализъм;

краткосрочно ориентирани;

с ниска степен на трежовност и съотв. избягване на риска;

с най-малко неравновластие, сравнени с останалите общества в света.

http://www.geert-hofstede.com/hofstede_sweden.shtml

http://www.geert-hofstede.com/hofstede_denmark.shtml

http://www.geert-hofstede.com/hofstede_netherlands.shtml

http://www.geert-hofstede.com/hofstede_norway.shtml

http://www.geert-hofstede.com/hofstede_finland.shtml

Какво е вашето мнение?

Ще помоля да не се отклоняваме в сценарии и алтернативи - "какво ще стане" / "какво може да стане"/ с тези страни и нации, след 30-40 години и т.н...Ясно е само че ако след 40 години в северните страни и нации "закъсат", то ние (българите, в България) или нашата страна - като по-неравити и бедни от тях (и все още "догонващи" Гърция), и като нация с по-лоши демографски показатели от скандинавските ,.. направо ще сме "втасали".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ахъм, правилно разсъждаваш, това е начинът да се води научнообоснована дискусия - с автори, изследвания, данни.

Само една малка корекция. Хофстеде не разделя измеренията. Той ги открива обективно. Едно по едно.

Просто не са му стигнали 40 години да ги опише възможно най-пълно, затова все още не е описал как си взаимодействат едно с друго.

Но какво по точно искаш да се каже по тази тема?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Предлагам да анализираме и дискутираме първо по въпроса "защо тези страни са богати?", или "кои са културните измерения на богатите страни, какво в културата (нагласи, ценности) на един народ и нация създава богатството, или по-скоро - създава или спомага за възприемането на такива институции, вкл.религия, които облагодетелстват тенденцията за забогатяване на нациите и държавите?".

По мое първоначално виждане това са "индивидуализма" (не всички колективстични нации са бедни, но май всички индивидуалистични са проспериращи), "равновластието" (аналогична забележка), и "ниската степен на тревожност" и избягване на риска (аналогична забележка)..

Резонен е въпроса смятам, "ако това е така- то къде сме ние, българите"?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Изпозлвам думата "разделяне" с акцент - със смисъл и значение на "детерминиране" ("разграничаване", т.е "определяне" и "дефиниране"), което явно Хофстеде е направил, и което всъщност смятам за постижение..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е един изключително важен въпрос. Често съм си мислил да публикувам тема от рода на " Културни особености и икономическо развитие" но това изисква много писане и труд. И се радвам, че го поставяш.

Почти всички автори, които се занимават с междукултурни различия, се занимават и с този въпрос. Всичко започва от Япония, който обяснява икономическия просперитет на Япония, КИтай, Корея, именно с културни особености. Но той се страхува да използва същия подход за родната си Европа или САЩ.

Ще се опитам най-общо да синтезирам.

Всички културни особености имат отношение към икономическия растеж.

Вярно е, всички индивидуалистични култури са богати, жертвоготовните азиатски също, а колективистичните по традиция са бедни, а тези, които са богати, като някои арабски страни, имат съвсем различно икономическо развитие.

1. Може би, най-голямо влияние върху икономическия ръстеж има измерението индивидуализъм-колективизъм. Или по точно, онази част от него, която засяга вътрешната и външната причинност. Богатство натрупват първоначално само обществата, развили вътрешна причинност.

Вътрешната причинност се развива в резултат на принуда. Няма земя за земеделие, има пренаселване, няма достатъчно силна армия за създаване на империя, има забрана за притежание на земя, и тн.

Развивайки вътрешната си причинност, в резултат на принудата, хората стават индивидуални и предприемчиви, в резултат развиват индивидуализъм.

В резлутат на предходните две, се трупа богатство.

Логическо обяснение на процеса:

В общества, където прехраната се вади предимно от земята, т.е чрез земеделие, е в сила "теория на ораничените средства", която ограничава възможността за развитие и смисъла от усилия в тази насока.

2. Равновластието е също важен фактор за развитие. Когато ресурсите са заграбени и узурпирани, окупирани, естествено, че никой не може да развие вътрешна причинност. Всъщност, не може да развие нищо.

Но на какво се дължи равновластието. Традиционно - на липсата на ресурси.

3. Ниската степен на тревожност влияе по два начина. Първо, определя структурата на икономиката. Второ, именно тя епричина за индустриалната революция, която е в основа на съвременната цивилизация. Но, високата тревожност у някои народи не е пречка за тяхното развитие. Пример е Япония, Гърция, Испания, Германия. Това е дълга тема, най-добре отделна.

4.Т.нар. твърдост-мекост до голяма степен определя как се разпределят парите, спечелени от икономическото развитие. Дали се разпределят равномерно сред населението, без значение кой ял, кой поръчвал, или неравномерно, което води до социално разслоение, както е в САЩ, и е причина за бедност.

Засега толкоз.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Преди всичко трябва да ги има, за да се разпределят! И не знам защо трябва да стигаме до измерения като твърдост/мекост за да обясним разпределението....

Първият въпрос е как се генерира исторически богатството на Северна Европа. В генезиса несъмнено участват културни фактори. Но не само, не само. Да започнем с първите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди всичко трябва да ги има, за да се разпределят! И не знам защо трябва да стигаме до измерения като твърдост/мекост за да обясним разпределението....

Първият въпрос е как се генерира исторически богатството на Северна Европа. В генезиса несъмнено участват културни фактори. Но не само, не само. Да започнем с първите.

А защо да не стигаме до такива измерения. Ти как обясняваш явлението.

няколко пъти досега съм писал за "богатството" на Северна Европа. Липсата на поземлени ресурси, неблагоприятния климат, високата раждаемост, и още куп дадености са тластнали хората да търсят алтернативи на земеделието - търговия, занаятчийство, лихварство, банкерство, акционерство, развивайки свободното предприемачество, инициативност и вътрешна причинност.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

лихварство, банкерство, акционерство... това са вторични неща, каквото и да разбираш под акционерство. Първото е индустриализацията. Дотогава Швеция е една твърде бедна държава, в която даже и глад има понякога, но пословичното трудолюбие и прагматизъм я прави стъпила здраво на краката си. Но бедна. Едва 19 век й дава шанса да започне да трупа богатство, като се индустриализира и продава продуктите си в Европа и Америка.

И впрочем тогава там има висока степен на икономическа свобода. Прочутият либерален 19 век..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
лихварство, банкерство, акционерство... това са вторични неща, каквото и да разбираш под акционерство. Първото е индустриализацията. Дотогава Швеция е една твърде бедна държава, в която даже и глад има понякога, но пословичното трудолюбие и прагматизъм я прави стъпила здраво на краката си. Но бедна. Едва 19 век й дава шанса да започне да трупа богатство, като се индустриализира и продава продуктите си в Европа и Америка.

И впрочем тогава там има висока степен на икономическа свобода. Прочутият либерален 19 век..

Първото изобщо не е вярно. В Швеция индистриализацията започва в края на 19 и началото на 20 век. Изключително късно.

Но лихварство, банкерство, акционерство, има още през 12-13 век. Забележи, през 12 век, по викингско време, се зараждат първите акционерни дружества - влагат се пари в търговски предприятия без непременно вложителят да участва с труд или в управлението на дейността. След 1-2 век тези практики се усъвършенстват още повече от Ханзата.

В 14 век в отделни части на Европа банкерството, лихварството и акционерството в отделни части на ЕВропа, процъфтяват.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Но, каза нещо много важно.

До началото на 20 век, а аз мисля в някои райони и по-късно, Швеция, Норвегия, Финландия, Исландия, са много бедни страни. Периодично има глад, недохранване, мизерия. Индустриализацията на север пристига много късно. В началото на 20 век Норвегия е почти толкова бедна, колкото България през периода.

Но, едно голямо но. Там свободната инициатива, предприемачеството, вътрешната причинност, съчетани с равновластие, са се развивали, поддържали, ковали, без прекъсване в продължение на поне едно хилядолетие.

Когато социално-икономическите и политическите условия станаха благоприятни след ВСВ, за много кратък период от време тези народи, благодарение на тези култивирани от хилядолетия черти, рязко дръпнаха.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Първото изобщо не е вярно. В Швеция индистриализацията започва в края на 19 и началото на 20 век. Изключително късно.

Но лихварство, банкерство, акционерство, има още през 12-13 век. Забележи, през 12 век, по викингско време, се зараждат първите акционерни дружества - влагат се пари в търговски предприятия без непременно вложителят да участва с труд или в управлението на дейността. След 1-2 век тези практики се усъвършенстват още повече от Ханзата.

В 14 век в отделни части на Европа банкерството, лихварството и акционерството в отделни части на ЕВропа, процъфтяват.

Да, но не те водят до голямото забогатяване, което гледаме през 19 век. Просто ги има. Отде пари за тях в бедна студена Швеция?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Но, каза нещо много важно.

До началото на 20 век, а аз мисля в някои райони и по-късно, Швеция, Норвегия, Финландия, Исландия, са много бедни страни. Периодично има глад, недохранване, мизерия. Индустриализацията на север пристига много късно. В началото на 20 век Норвегия е почти толкова бедна, колкото България през периода.

Но, едно голямо но. Там свободната инициатива, предприемачеството, вътрешната причинност, съчетани с равновластие, са се развивали, поддържали, ковали, без прекъсване в продължение на поне едно хилядолетие.

Когато социално-икономическите и политическите условия станаха благоприятни след ВСВ, за много кратък период от време тези народи, благодарение на тези култивирани от хилядолетия черти, рязко дръпнаха.

Както и протестантската етика, трудолюбието, пестеливостта, близостта със Западна Европа и огромного европейско културно влияние. Най-вече немско. Те просто нямат друг избор, освен да се развият точно така.

И ти каза нещо важно - свободната инициатива, преприемачеството.... А не селските общини ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, но не те водят до голямото забогатяване, което гледаме през 19 век. Просто ги има. Отде пари за тях в бедна студена Швеция?

От търговията. Има едно нещо, наречено Ханза - балтийска търговска лига. Повечето пристанища на Швеция, Дания, Германия и Припабтийските днес републики са членове на Ханзата.

През средновековието основната икономическа дейност в северна европа е занаятичйство - руди, бижутерия, метали, - които се изнасят от пистанищата на Ханзата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Както и протестантската етика, трудолюбието, пестеливостта, близостта със Западна Европа и огромного европейско културно влияние. Най-вече немско. Те просто нямат друг избор, освен да се развият точно така.

И ти каза нещо важно - свободната инициатива, преприемачеството.... А не селските общини ;)

когато се развиват тези икономически явления, протестантската етика още не съществува. Говорим за 12-14 век. Тя е резултат от тези процеси, не тяхна причина.

Иначе трудовлюбието и пестеливостта ги има и у нас. Даже ми се струва, че българинът на полето е работил повече от шведа. Но въпреки това не дадоха тези резултати.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, прав си. Търговията. Макар, че шведските пристанища са встрани от търговските пътища, но пък шведския труд и практичност повишават, така да се каже "търговския ресурс".

ПП

Протестантската етика не е институционализиарана, но съществува. Все пак протестантсвото не толкова я създава, колкото я прокламира, а тя си съществува в народа.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Да, прав си. Търговията. Макар, че шведските пристанища са встрани от търговските пътища, но пък шведския труд и практичност повишават, така да се каже "търговския ресурс".

Не, не са далеч.

Ханзата през 14-15 век е много сериозен конкурент на Средиземноморието в сферата на търговията.

Балтика тогава е Средиземноморието на Севера.

Ханзата между 12-17 век:

post-1993-1264064545_thumb.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Да, прав си. Търговията. Макар, че шведските пристанища са встрани от търговските пътища, но пък шведския труд и практичност повишават, така да се каже "търговския ресурс".

ПП

Протестантската етика не е институционализиарана, но съществува. Все пак протестантсвото не толкова я създава, колкото я прокламира, а тя си съществува в народа.

Именно, тази "етика" съществува още преди Реформацията именно поради тези икономически процеси, за които говорим.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ханзата ясно, просто се чудех за мястото на шведските пристаниша в нея. Нито са на кръстопът, нито са на изхода на някакъв много голям производствен източник..??

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ханзата ясно, просто се чудех за мястото на шведските пристаниша в нея. Нито са на кръстопът, нито са на изхода на някакъв много голям производствен източник..??

В смисъл? Търговските пътища на Ханзата преминават през основните Шведски пристанища - Малмьо, Гьотеборг, стигат до Стокхолм, да не говорим, че тогава Швеция контролира части от Дания, Естония, Финландия. Всъщност, шведските пристанища са в центъра на Балтика и търговията там.

През периода, освен всичко друго, като дървен материал, риба, кожи, Швеция изнася и руди и метални изделия, големите находища в Скандинавските планини се екслоатират още от 12-13 век. И перли, с които всъщност започва самата търговия още през 10 век.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сега, искам да вмъкна още един аспект в дискусията.

По отношение на споменатите културни особености, българското общество има сходни егалитарни нагласи със скандинавското. Традиционно българите също се стремят към социално равенство, широките социални различия не се считат за нещо нормално, всеки очаква държавата да го направи богат, държавата да му осигури всичко необходимо. И преди, и сега, на богатите у нас не се гледа с добро око. Ако се открояваш от средния колектив, веднага ставаш обект на омраза, завист, клюки. Изобщо, още през 19 век се забелязва, че българското общество е доста егалитарно, избягващо да се съревновава, осъждащо социалните разслоения, с ниско самомнение и тн.

Разбира се, навярно това е единственото ни сходство със скандинавците. Нямаме нито тяхната индивидуалистична култура, нито общественото им съзнание, което идва от нея, нито дълбоко вкоренената вътрешна причинност и предприемачество, неща, които след Освобождението и през социализма се подтискаха още повече.

С едно изключение. Българското възраждане.

След падането на страната ни под турско робство, българското християнско население, както знаем, къде насила, къде от страх, се оттегля към планинските райони и гори. В резултат на това се наблюдава радикална промяна в начина на организация на труда. От подчертано аграрно общество, износител на зърнени храни за Западна Европа от пристанищата по черноморието през 13-14 век, българите са принудени да станат скотовъдци. В планините няма добри условия за развитие на земеделие, или поне условията са по-лоши от преди, но има изобилие от пасища, и течаща вода. Освен скотовъдство и всичко свързано с него - кожи, мляко, сирене, месо, се развива и занаятчийството, поради течащите води. През 18 век вече се практикуват до 52 занаята.

подобно на скандинавците, и ние, между 15-19 век именно поради принуда загърбваме земеделието като основен поминък и развиваме алтернативи.

Нещата обаче рязко се променят в началото на 19 век, с ерата на Танзимата. Както знаем, през 30-те години на 19 век Абдул Меджид (ако не се лъжа), под натиска на Европа, приема Гюлханския хатишариф, започвайки славната епоха на османския танзимат. Макар че повечето клаузи от хатишарифа така и не се прилагат на практика, а само красиви думи на хартия, поне българите получават свободата да се придвижват свободно из обширната Османска империя.

И какво вълнение настъпва. Буквално за няколко години хиляди и хиляди българи занаятции от селцата по Балкана и Предбалкана, с дисаги, магарета, волове, натъпкани със всевъзможни занаятчийски произведения, се насочват към четирите крайща на обширната империя. Българските търговци след 1838 масово стигат до Багдад, Пакистан, Египет, Иран, дори Индия (в Пловдив има къща Хиндлиян, защото Степан е търгувал със щата Пенджаб), както и на запад, към Виена, Белград, на север и юг. Вече има огромен пазар за занаятчийската ни продукция. Хората си седят у дома половин години, произвеждат, и другите 6 месеца прекарват на хиляди километри.

Тази възможност да се движиш свободно, да продаваш, да търгуваш, води до неподозирана културна промяна. Развива се инициативността, предприемчивостта на българина, той знае, че има смисъл да произвежда, защото после ще продава. Това е безспорен двигател на свободната икономическа инициатива и предприемчивост.

Само за някакви си десетина години се разгръща целият потенциал на българина. Започва трескав строеж на огромни прекрасни къщи, реставрират се манастири, строят се църкви, училища, часовникови кули, читалища. В резултат на свободната икономическа инициатива българското Възраждане се разгръща в целия си потенциал, така както свободната търговия през 14-15 век предизвиква италианския Ренесанс.

В резултат на всичко това се създава една средна класа от доста заможни търговци и еснафи, която никак не е малцинство. Тези заможни българи инвестират парите си в социална справедливост - правят дарения за манастири, строят църкви, къщи, мостове, училища, читалища, чешми, часовникови кули, пращат децата си, и тези на по-бедни българи да учат във Виена и Букурещ.

Цялата тази енергия, генерирана от реализираното чрез търговията занаятчийско производство в крайна сметка води до независима църква, и накрая - свободна България.

Само че този възрожденски дух на предприемчивост и свободна търговия рязко запада след Освобождението. ИЗведнъж, свободна България губи огромните пазари на Османската империя. Населението се връща към плодородните равнини на север и юг и се обръща отново към земеделието. Страната е отслабена от войни, политически интриги, населението към 1930 е силно селскостопанско (95%), в големите градове има заможни предприемачи, но те далеч вече не са всеки втори българин. Процентът на българи-предприемачи и търговци рязко спада, и отново основната икономическа дейност става земеделието.

Това не на последно място се държи и на централизацията на политическия и икономическия живот от новопоявилата се политическа върхушка в малката страна. Докато преди Освобождението българите са имали някаква икономическа свобода, далеч от султана и централната власт, в малкото княжество конците отново се дърпат централно. Свободното предприемачество и вътрешна причинност, току що зародени, отново зачезват. Вече не може всеки обикновен човек да развие собствен бизнес.

Докато първите политици все още пазят либералния дух на Възраждането, в следващите 40-50 години нещата се оплитат, и към 1934 г. страната вече е минала една диктатура, и влиза във втора. След това и в трета. Докато през 19 век в България има повече училища, отколкото в Англия, към 1930 положението с грамотността на населението е трагично. Политическият и интелектуалният елит на страната се е капсулирал, интелектуалците живеят в един снобарснки, ограничен и задушлив кръг, вместо да обикалят всяко селце и паланка, както през Възраждането.

Изобщо, процесите са сходни с тези в Испания и Португалия, преди и след централизацията и монололизацията на политическия и икономическия живот.

Когато дойде комунизмът, той още повече подтисна свободната инициатива и задържа още половин век родовата култура.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Търговци е имало и преди 19 век. Тогава обаче процесът се интензифицира.

Процесите показват, че нагласите зависият от политическата и икономическа ситуация /имаше вече такъв разговор/.

Българите изобщо нямат таква нагласа трайно, защото това е непреодолян резултат от годините социализъм /впрочем сигурен съм, че едно проучване сред родените след 1989 г. ще даде други резултати/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Сега, искам да вмъкна още един аспект в дискусията.

По отношение на споменатите културни особености, българското общество има сходни егалитарни нагласи със скандинавското. Традиционно българите също се стремят към социално равенство, широките социални различия не се считат за нещо нормално, всеки очаква държавата да го направи богат, държавата да му осигури всичко необходимо. И преди, и сега, на богатите у нас не се гледа с добро око. Ако се открояваш от средния колектив, веднага ставаш обект на омраза, завист, клюки. Изобщо, още през 19 век се забелязва, че българското общество е доста егалитарно, избягващо да се съревновава, осъждащо социалните разслоения, с ниско самомнение и тн.

Разбира се, навярно това е единственото ни сходство със скандинавците. Нямаме нито тяхната индивидуалистична култура, нито общественото им съзнание, което идва от нея, нито дълбоко вкоренената вътрешна причинност и предприемачество, неща, които след Освобождението и през социализма се подтискаха още повече.

С едно изключение. Българското възраждане.

След падането на страната ни под турско робство, българското християнско население, както знаем, къде насила, къде от страх, се оттегля към планинските райони и гори. В резултат на това се наблюдава радикална промяна в начина на организация на труда. От подчертано аграрно общество, износител на зърнени храни за Западна Европа от пристанищата по черноморието през 13-14 век, българите са принудени да станат скотовъдци. В планините няма добри условия за развитие на земеделие, или поне условията са по-лоши от преди, но има изобилие от пасища, и течаща вода. Освен скотовъдство и всичко свързано с него - кожи, мляко, сирене, месо, се развива и занаятчийството, поради течащите води. През 18 век вече се практикуват до 52 занаята.

подобно на скандинавците, и ние, между 15-19 век именно поради принуда загърбваме земеделието като основен поминък и развиваме алтернативи.

Нещата обаче рязко се променят в началото на 19 век, с ерата на Танзимата. Както знаем, през 30-те години на 19 век Абдул Меджид (ако не се лъжа), под натиска на Европа, приема Гюлханския хатишариф, започвайки славната епоха на османския танзимат. Макар че повечето клаузи от хатишарифа така и не се прилагат на практика, а само красиви думи на хартия, поне българите получават свободата да се придвижват свободно из обширната Османска империя.

И какво вълнение настъпва. Буквално за няколко години хиляди и хиляди българи занаятции от селцата по Балкана и Предбалкана, с дисаги, магарета, волове, натъпкани със всевъзможни занаятчийски произведения, се насочват към четирите крайща на обширната империя. Българските търговци след 1838 масово стигат до Багдад, Пакистан, Египет, Иран, дори Индия (в Пловдив има къща Хиндлиян, защото Степан е търгувал със щата Пенджаб), както и на запад, към Виена, Белград, на север и юг. Вече има огромен пазар за занаятчийската ни продукция. Хората си седят у дома половин години, произвеждат, и другите 6 месеца прекарват на хиляди километри.

Тази възможност да се движиш свободно, да продаваш, да търгуваш, води до неподозирана културна промяна. Развива се инициативността, предприемчивостта на българина, той знае, че има смисъл да произвежда, защото после ще продава. Това е безспорен двигател на свободната икономическа инициатива и предприемчивост.

Само за някакви си десетина години се разгръща целият потенциал на българина. Започва трескав строеж на огромни прекрасни къщи, реставрират се манастири, строят се църкви, училища, часовникови кули, читалища. В резултат на свободната икономическа инициатива българското Възраждане се разгръща в целия си потенциал, така както свободната търговия през 14-15 век предизвиква италианския Ренесанс.

В резултат на всичко това се създава една средна класа от доста заможни търговци и еснафи, която никак не е малцинство. Тези заможни българи инвестират парите си в социална справедливост - правят дарения за манастири, строят църкви, къщи, мостове, училища, читалища, чешми, часовникови кули, пращат децата си, и тези на по-бедни българи да учат във Виена и Букурещ.

Цялата тази енергия, генерирана от реализираното чрез търговията занаятчийско производство в крайна сметка води до независима църква, и накрая - свободна България.

Само че този възрожденски дух на предприемчивост и свободна търговия рязко запада след Освобождението. ИЗведнъж, свободна България губи огромните пазари на Османската империя. Населението се връща към плодородните равнини на север и юг и се обръща отново към земеделието. Страната е отслабена от войни, политически интриги, населението към 1930 е силно селскостопанско (95%), в големите градове има заможни предприемачи, но те далеч вече не са всеки втори българин. Процентът на българи-предприемачи и търговци рязко спада, и отново основната икономическа дейност става земеделието.

Това не на последно място се държи и на централизацията на политическия и икономическия живот от новопоявилата се политическа върхушка в малката страна. Докато преди Освобождението българите са имали някаква икономическа свобода, далеч от султана и централната власт, в малкото княжество конците отново се дърпат централно. Свободното предприемачество и вътрешна причинност, току що зародени, отново зачезват. Вече не може всеки обикновен човек да развие собствен бизнес.

Докато първите политици все още пазят либералния дух на Възраждането, в следващите 40-50 години нещата се оплитат, и към 1934 г. страната вече е минала една диктатура, и влиза във втора. След това и в трета. Докато през 19 век в България има повече училища, отколкото в Англия, към 1930 положението с грамотността на населението е трагично. Политическият и интелектуалният елит на страната се е капсулирал, интелектуалците живеят в един снобарснки, ограничен и задушлив кръг, вместо да обикалят всяко селце и паланка, както през Възраждането.

Изобщо, процесите са сходни с тези в Испания и Португалия, преди и след централизацията и монололизацията на политическия и икономическия живот.

Когато дойде комунизмът, той още повече подтисна свободната инициатива и задържа още половин век родовата култура.

Страшно и тъжно е, само като си помислим как от демократизма на Оборище и Търново, за 40-50 години стигаме до диктатури и перманентна гражданска война..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Търговци е имало и преди 19 век. Тогава обаче процесът се интензифицира.

Процесите показват, че нагласите зависият от политическата и икономическа ситуация /имаше вече такъв разговор/.

Българите изобщо нямат таква нагласа трайно, защото това е непреодолян резултат от годините социализъм /впрочем сигурен съм, че едно проучване сред родените след 1989 г. ще даде други резултати/

Имало е търговци, вярно е, и преди 19 век. Но през 19 век условията стават изключително благоприятни, и търговията процъфтява масово и повсеместно.

Напротив, българите имат традиционно егалитарни нагласи, подобно на скандинавците, и те са доста трайни.

Тово проличава във фолклора, в стремежа да не изпъкваме, да не се показваме над колектива. До средата на 19 век в българския език няма дума за гордост. Тя идва при нас от руския, а в руския пък влиза от латинското gordus, което значи глупав, и много време е натоварена с негативна коннотация.

През 1881 Константин Иречек пише: "Българското общество е изключително егалитарно, и широките социални разслоения се считат за нещо анормално, патологично".

Хората се стремят да живеят със сходен стандарт, а това, че някой живее по-добре от теб е нещо, което притеснява, дори плаши.

Да си спомним за прословутата българска завист и казан. Именно така се наказва всеки, дръзнал да се открои от тълпата.

Нека ти покажа как стоят егалитарните нагласи сред младите българи, родени след 1989. Ако детето ни иска компютър и ДЖЕСЕМ, защото всички други в класа имат, родителите правят всичко възможно да му осигурят, защото и другите имат.

Ако се наложи, ще се тегли кредит, но детето трябва да е наравно с останалите.

Не е както в САЩ, където на детенцето се обяснява, че мама и тати не са толкова богати, и засега не могат да си позволят такива неща.

Да не говорим, че културата се предава от родители на деца, и каквито родителите, такива и децата.

У нас не и както в Латинска Америка, да си припомним филмчето Въртележка, където в класа учеха и много богати, и много бедни дечица, и всеки живееше според състоянието си. Това е в общество, в което сериозните социални различия се приемат като нещо нормално.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нещо друго искам да кажа, по отношение на политическата и икономическа децентрализация преди Освобождението.

Макар да е имало местна османска власт, тя е толкова зле платена и корумпирана, че е напълно зависима икономически от местните български еснафи и търговци. Даваш там едно подкупче на кадията, и си развяваш коня. Изобщо, българите са си имали добър муабет с местните управници. Как иначе да си обясним строежът на такива огромни църкви като тази в Банско и то още преди епохата на Танзимата. Отделно османският чиновник е дно много глупаво същество, което лесно е можело да бъде метнато от хитрия и находчив българин.

Отделно, цялата местна административна система е напълно разпасана. Това се дължи на особеностите на османския феодализъм и ленно-спахийската система, тотално различна от феодализма на Западна Европа. Както знаем, цемята е на султана. Разделена е на три типа, там разни зиамати и тем подобни, според сумарния годишен данък от санджака, изразен в златни акчета. Значи, като има да плаща на офицерите от спахийската си конница, султанът ги праща да оберат за 2-3 дни данъка от еди кой си санджак. Ако е доволен от теб, ще те прати да обереш богат санджак. Като си развалите масрафа, ти понижава заплатата, и отиваш да обираш данъците от северна сахара.

На всеки 2-3 години местните бейлебейове са сменяни, защото са си разваляли моабета със султана. Често само са минавали да си вземат данъка и после дим да ги няма. Не са свързани със земята, която би трябвало да стопанисват, често са родени в другия край на империята и въобще нямат и намерение да инвестират пари във владенията си. Важното е да обереш данъка, и да изчезнеш.

Затова често християнските райони не са имали един силен местен постоянно резидиращ османски феодал, който да пооправи града, да построи крепост, да стегне народа. Живели са почти като в разгладен двор, далеч от властта. затова се казва Бог високо, цар далеко.

В Западна Европа е точно обратното. Там има феодали, които са свързани за цял живот със владението си, стягат, репресират народа, контролират изкъсо, но и са заинтересовани да превърнат владението си в пример. Строят крепости, дворци, мостове, затова всеки западен град е малка столица на някой местен феодал. Но това разбира се води до силна икономическа централизация.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...