Отиди на
Форум "Наука"

Война между Аржентина и Чили


Recommended Posts

  • Потребител

От края на 19 век Аржентина и Чили си оспорват господството на островите в протока Бийгъл в стратегическата зона между Антлантическия и Тихия океан. През 20 век прибягват до посредници, като трибунала в Хага, вирховния съд на САЩ и дори английската кралица, но не се стига до съгласие.

На 24 декември 1978 Аржентина мобилизира армията си и се приготвя за военна експедиция. Чили струпва войска в пограничните райони в Андите.

В този момент се намесва папа Йоан Павел II, който приема да посредничи. Това е неговото политическо кръщене, само няколко месеца след избирането му за понтификс. Папата праща свой нунсий в Аржентина - кардинал Пио Лаги. Папата говори настойчиво с Пиночет и военната хунта в Аржентина, оглавявана по това време от ген. Хорхе Рафаел Видела. Казва им - "изчакайте докато аз дойда" и изпраща кардинал Саморе, за да види, какво може да се направи.

След две седмици, с помощта на папските пратеници външните министри на Чили и Аржентина подписват Акта от Монтевидео, според който отхвърлят възможността да се стигне до въоръжен конфликт, и настояват за намесата на Ватикана за постигане на съгласие.

Обсъжданията продължават над 5 години и приключват на 29 ноември 1984, ден, в който Чили и Аржентина подписват във Ватикана договор за приятелство и сътрудничество. Островите на север от канала се дават на Аржентина, а тези на юг - на Чили. Освен това чилийски кораби могат свободно да плават в аржентински води в зоната на канала.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

По принцип отношенията между Чили и Аржентина не са били така обтегнати, поделянето на неусвоения юг (Патагония) е станало сравнително мирно и без конфликти между тях. В този случай обаче и в двете държави са на власт радикални военни хунти и склонността към конфликти и крайни решения е била по-голяма, те аржентинците дръзнаха дори на Британия да налетят, та какво остава за съседите от другата страна на Андите.

Какъв е тоя "канал Бийгъл", да не става дума за Магелановия проток?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
По принцип отношенията между Чили и Аржентина не са били така обтегнати, поделянето на неусвоения юг (Патагония) е станало сравнително мирно и без конфликти между тях. В този случай обаче и в двете държави са на власт радикални военни хунти и склонността към конфликти и крайни решения е била по-голяма, те аржентинците дръзнаха дори на Британия да налетят, та какво остава за съседите от другата страна на Андите.

Какъв е тоя "канал Бийгъл", да не става дума за Магелановия проток?

Каналът Бейгъл е отделен на север от о. Огнена земя, а на юг от група острови, като Осте и Наварино. Ушуая е на канала Бийгъл. През него се минава и за н.Хорн.

post-1993-1266050496_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аха, видях го къде е. Интересно - изглежда, че от цялата работа Аржентина прецаква Чили с последвалия договор, странно как генерал Пиночет го е допуснал това, макар и да става въпрос за няколко безполезни островчета.

Argentinecartographiebeaglechannel.png

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хах, попаднах и на аржентинския план за бъдещата за щастие несъстояла се война. Планирали са дори удар по Сантяго де Чили, както и отбранителни линии по Бразилската граница, явно Бразилия не е одобрявала конфликта и е заемала прочилийска позиция в него. Всъщност в нета има доста инфо за този конфликт, но почти само на испански.

Opsoberania.en.gif

Работата изглежда е станала доста сериозна. Генерал Менендез (по боксерки :) ) инспектира войници от аржентинската кавалерия (по-скоро магарница) близо до границата в навечерието на предстоящата война.

Luciano-Benjamin-Menendez.jpg

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Аха, видях го къде е. Интересно - изглежда, че от цялата работа Аржентина прецаква Чили с последвалия договор, странно как генерал Пиночет го е допуснал това, макар и да става въпрос за няколко безполезни островчета.

Argentinecartographiebeaglechannel.png

Допуснал го е, защото е глупав. То му личи и на физиономията.

Островите не са толкова важни. Спорът е за стратегическият достъп на Аржентина до Тихия океан.

В същия период Перу се готви да нападне Чили, с голяма вероятност да се намеси и Боливия, търсейки излаз на океан. Има сблъсъци по чилийско-перуанската граница.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Хах, попаднах и на аржентинския план за бъдещата за щастие несъстояла се война. Планирали са дори удар по Сантяго де Чили, както и отбранителни линии по Бразилската граница, явно Бразилия не е одобрявала конфликта и е заемала прочилийска позиция в него. Всъщност в нета има доста инфо за този конфликт, но почти само на испански.

Opsoberania.en.gif

Работата изглежда е станала доста сериозна. Генерал Менендез (по боксерки :) ) инспектира войници от аржентинската кавалерия (по-скоро магарница) близо до границата в навечерието на предстоящата война.

Luciano-Benjamin-Menendez.jpg

"Да знае светът, Америка, че един народ с непоколебима воля, като аржентинският, ако искат да дойдат, да идват. Ще ги разбием у дома!" Ген. Галтиери, Пласа де Майо, 1982

Разпасаната милитаристична върхушка на аржентина размахва пръст и заплашва Великобритания и САЩ. Изобщо да не ни учудва, че биха ударили Чили.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Твърде любопитно, мислех си, че подобни конфликти в Южна Америка са приключили още през 19 век, но се оказва че има още доста какво да се изследва.

Допуснал го е, защото е глупав. То му личи и на физиономията.

Островите не са толкова важни. Спорът е за стратегическият достъп на Аржентина до Тихия океан.

В същия период Перу се готви да нападне Чили, с голяма вероятност да се намеси и Боливия, търсейки излаз на океан. Има сблъсъци по чилийско-перуанската граница.

Абе не е било толкова просто. В този период Чили е в международна изолация и въпреки, че баланса на силите е далеч в полза на Аржентина, САЩ са спрели доставките на оръжие за Чили, а в същото време европейските страни не спират доставките за Аржентина - 1978 са били поръчани 4 разрушителя на немското корабостроене и 2 фрегати от Франция. :book: А Перу и Боливия търсят реванш за Тихоокеанската война (тогава Боливия губи излаза си, както и Перу най-южните си пристанища). Така че изходът можеше да бъде направо катастрофален за Чили, раздялата с няколко безлюдни острова определено се е оказала по-добрия варянт.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Твърде любопитно, мислех си, че подобни конфликти в Южна Америка са приключили още през 19 век, но се оказва че има още доста какво да се изследва.

Абе не е било толкова просто. В този период Чили е в международна изолация и въпреки, че баланса на силите е далеч в полза на Аржентина, САЩ са спрели доставките на оръжие за Чили, а в същото време европейските страни не спират доставките за Аржентина - 1978 са били поръчани 4 разрушителя на немското корабостроене и 2 фрегати от Франция. :book: А Перу и Боливия търсят реванш за Тихоокеанската война (тогава Боливия губи излаза си, както и Перу най-южните си пристанища). Така че изходът можеше да бъде направо катастрофален за Чили, раздялата с няколко безлюдни острова определено се е оказала по-добрия варянт.

Именно, в навечерието на 100 годишнината на Тихоокеанската война, перуанската армия се готви за настъпление.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребител

Чили са били сериозен противник, но им е кофти военно-географското положение. На плана по-горе се вижда как само корпуса на Менендез с удари в направленията Мендоса-Сантяго на север и на юг към Валдивия реже територията на Чили на три. И то без да са се вземат впредвид корпуса на Вакеро на юг и действията на флота още по-на юг към спорната зона.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Допуснал го е, защото е глупав. То му личи и на физиономията.

Островите не са толкова важни. Спорът е за стратегическият достъп на Аржентина до Тихия океан.

В същия период Перу се готви да нападне Чили, с голяма вероятност да се намеси и Боливия, търсейки излаз на океан. Има сблъсъци по чилийско-перуанската граница.

Следователно не е, защото е глупав ;) Глупакът беше Луис Корвалан. :P

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

"Да знае светът, Америка, че един народ с непоколебима воля, като аржентинският, ако искат да дойдат, да идват. Ще ги разбием у дома!" Ген. Галтиери, Пласа де Майо, 1982

Разпасаната милитаристична върхушка на аржентина размахва пръст и заплашва Великобритания и САЩ. Изобщо да не ни учудва, че биха ударили Чили.

Той този заплашвач затова и само след няколко месеца се прости с властта си. Как не се научиха тия хора, че не се заплшава. Хеле пък да се приведе заплахата в действие.

Чудно режимите на Аржентина и Чили бяха близки по съществото си. От тази гл.т. надали щяха да стигнат точно до мащабна война.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като имам предвид това, което щеше да направи с Чили - ... И не е бил цял живот по концлагери.

Бил е достатъчно по концлагери. Какво е цял да направи е един въпрос. Какво направи дъртакът с физиономия на пъстърва пиночо, е друго, касапинът му долен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Той този заплашвач затова и само след няколко месеца се прости с властта си. Как не се научиха тия хора, че не се заплшава. Хеле пък да се приведе заплахата в действие.

Чудно режимите на Аржентина и Чили бяха близки по съществото си. От тази гл.т. надали щяха да стигнат точно до мащабна война.

Твоята "историческа" перспектива не спира да ме учудва. И Германия и СССР бяха близки режими, ама я гледай какво направиха.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Абе то аржентинците бая пакости нанесоха на поданиците на кралицата, нищо че Великобритания си запази Фолклендите през 82г. Авиацията им улучи близо 1/3 от английските кораби. Британците са били готови в краен случай при неуспех да нанесат ядрен удар по Буенос Айрес.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Твоята "историческа" перспектива не спира да ме учудва. И Германия и СССР бяха близки режими, ама я гледай какво направиха.

В никой случай не са близки. Само по методите си, но не и по същината.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В никой случай не са близки. Само по методите си, но не и по същината.

Дори и по методи се различават, а идеологически съвсем. Приликите са формални. Все едно да заключим, че понеже и в САЩ, и във Великобритания, и в СССР антисемитизмът се преследва, управленията им са сходни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

аз пък си мислех, че и двете ги наричат тоталитарни държави.

Всъщност, същността е същата, а разликите са формални.

Диктатури в един кюп слагаш ти КГ, като пльосна чили до аржентина. Е нема такъв кюп.

Само че в един кюп са Германия, Италия, СССР, Португалия и Испания на онея двамата. тоталитарни държави. не прости диктатури на шайка разпасани пияндета като в аржентина. Тоталитарна държава е и Византия. Различават ги, естествено доктрините - било то националсоциализъм, фашизъм, щаду нову, комунизъм, чуче, християнство. Но това е козметична разлика в контекста на тоталитаризма.

Но да говорим за южна америка. Режимите в чили и аржентина не са идеологически, а военни. което, освен терора и диктата и погазване на човешките права, не ги прави общи въз основа на някаква обща доктрина. едно военизирано общество е готово да направи всичко, за да затвърди властта и национализма си, и както трепа вътре, няма нищо учудващо, да насочи оръжия и навън.

по странната логика на КГ, щом две държави са демокрации, значи не може да влязат във война. Илил пък две парламентарни монархии също не може да воюват.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Естествено, че могат. В онази конкретна обстановка обаче, когато и пред двете страни стоят задачите да се досправят с евентуалните леви сили и пр. и една война между тях само ще им "разбие лагера".

Да не спамим за останалото, но СССР и Германия се отличават фундаментално по "ценностите", които защитават.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

не знам кое точно наричаш "ценност" във фашизма и комунизма, но и едното, и другото, са само пълнежът на тоталитарния строй. Кроасанът, пълнен с ягоди, сирене или шоколад пак си остава кроасан. Но не е мусака. Така както тоталитарната държава се различава по пълнежа си, но си остава тоталитарна, и не е военна хунта, либерална демокрация или абсолютна монархия.

когато и пред двете страни стоят задачите да се досправят с евентуалните леви сили и пр. и една война между тях само ще им "разбие лагера".

което означава, че левите сили изобщо не са били считани за сериозна заплаха, а само оправдание шайката п пияни разбойници да се докопат до властта. Имайки предвид сериозните приготовления за външна война, не за вътрешна.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...