Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Отварям тази тема (подтикнат от КГ 125), за да изложа накратко първите няколко десетилетия от историята на цветното кино и различните опити, кои по-успешни, кои останали на равнище идея и експеримент, за постигане на заснемането на движещи се фотографии в естествените им (понякога и не толкова естествени) цветове. В една друга тема дадох някои сведения за цветната фотография, която е факт още през втората половина на 19 век. В киното първите опити за въвеждане на цвета също се случват само няколко години след изобретяването на кинематографа. Тук правя уговорката, че ще се спра само на системи за фотографско пресъздаване на цветовете и няма да се занимавам с не по-малобройните и не по-малко сложни начини за изкуствено оцветяване на филмите - на ръка, чрез шаблони, тониране и пр.

Още през 1897-1898 година се появяват няколко идеи как може да се заснеме цветен филм, но за авторите им техническото осъществяване по една или друга причина се оказва твърде сложно и няма данни да са постигнати реални успехи. Основната идея в тези ранни години е да се заснемат отделни кадри в трите основни цвята - червен, зелен и син - и след това да се прожектират едновременно. Това всъщност е основният метод, прилаган в цветната фотография, но заснемането на три кадъра на неподвижен обект е било далеч по-лесно изпълнимо.

За първа донякъде работеща система може да се счита тази на англичаните Едуард Реймънд Търнър и Фредерик Маршал Лий (Великобритания заема безспорното първо място в ранното цветно кино), които още през 1899 г. патентоват своята идея, но едва през 1901 г. успяват да заснемат движещи се образи в цвят. Те конструират камера с въртящ се диск с три сектора - цветни филтри: червен, зелен и син, като лентата се движи с три пъти по-голяма от обичайната скорост (т. е. 48 вместо нормалните тогава 16 кадъра в секунда) и заснема съответните части от спектъра в три последователни кадъра. Тъй като стандартните фоточувствителни емулсии по онова време не били никак чувствителни към червената светлина (оттук и възможността за безопасна обработка на фотоматериалите на червена лампа), се налагало предварително филмът да бъде третиран с подходящи химикали, за да се усили чувствителността му към тази част от спектъра.

post-5121-1266524381_thumb.jpg

След проявяването на негатива и отпечатването на позитивно изображение кадрите трябвало да бъдат прожектирани през филтри със същите цветове. "Трябвало", защото прожектирането се оказало технически непосилно - дотук работата била свършена добре, но (по думите на кинематографиста Дж. А. Смит, който тогава сътрудничел на Търнър и Лий и по-късно щял да създаде първата широкоразпространена система за цветно кино) "когато се стигна да наложим едно върху друго на екрана трите изображения през цветните стъклени филтри, установихме, че процесът е неприложим. Щом завъртахме ръчката на прожекционния апарат, трите изображения отказваха да се съгласуват, и познанията на никой от нас не бяха в състояние да се справят с проблема..."

post-5121-1266525013_thumb.jpg

Прожекционният апарат бил конструиран така, че трите кадъра, заснети последователно, да се прожектират едновременно през три отделни обектива, снабдени с цветни филтри, като филмът се придвижвал с огромна скорост, която също допринасяла за неуспеха.

Запазените фрагменти от филми ни позволяват днес да реконструираме изображенията, които техните автори така и не са успели да видят.

Тук съм дал поредица от три черно-бели кадъра, как те биха изглеждали през цветните филтри, и вдясно чрез наслагване съм реконструирал пълноцветното изображение, което би трябвало да се получи.

post-5121-1266525298_thumb.jpg

Ясно се вижда как червеният пояс на момичето е най-светъл в кадъра, заснет през червен филтър, тревата е най-светла в "зеления", а сините елементи от английското знаме в ръката на момчето - в "синия" кадър; бялата шапка и рокля на момичето са бели и в трите кадъра, а тъмните дрехи на момчето навсякъде са тъмни.

Тази система може би все пак е щяла да достигне до реални резултати, но Търнър умира внезапно в лабораторията си, докато подготвя поредното усъвършенстване на прожекционния апарат...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Далеч по-успешни и с реален резултат, макар и да не довели до утвърждаване на цветната кинематография, са опитите на Уилям Дейвидсън (Davidson) и Бенжамен Жумо (Jumeaux) от първите години на 20 век. Дейвидсън е по занятие военен, но се интересува от цветна фотография и кинематография и още през 1898 г. е патентовал свой проект за кинокамера с три обектива с цветни филтри, а през 1899 г. - и система за цветна фотография. Жител на Брайтън, където тогава работят мнозина пионери на кинематографията (в историята на киното се говори за т. нар. "Брайтънска школа"), той започва да си сътрудничи със своя съсед и приятел д-р Жумо, също изкушен в техниката, и през 1902 или 1903 г. двамата създават нов тип кинокамера и прожекционен апарат. За да избегнат проблемите с огромната скорост 48 кадъра в секунда, изисквана от системата на Търнър и Лий с последователното заснемане на кадрите за трите основни цвята, те решават да използват широка филмова лента и да разположат трите кадъра не един над друг, а един до друг, хоризонтално. Впрочем друг огромен недостатък на високата скорост на заснемане е това, че тя изисква и много по-висока светочувствителност на филмовата емулсия, тъй като светлината от заснемания обект пада върху нея за трикратно по-кратко време.

Така при Дейвидсън и Жумо заснемането и прожекцията се осъществяват при нормалната скорост от 16 кадъра в секунда и единствената трудност е в правилното наслагване на трите кадъра върху екрана. Едновременното експониране на трите кадъра избавя тази система и от "разливането" на цветовете, наблюдавано при последователно заснемане на кадрите, особено при по-бързо движещи се обекти, където отделните цветни кадри са фиксирали различни фази от движението.

Ето как изглеждат две групи от по три кадъра, като в долната съм оцветил кадрите в съответствие с използваните филтри и отдолу съм показал как трите изображения се наслагват в едно. Червената шапка и дреха са светли само в "червения" кадър, а жълтата престилка и жълтозеленото парче плат в лявата ръка са по-светли в червения и зеления кадър (тъй като жълтата светлина се получава от червена и зелена).

post-5121-1266528016_thumb.jpg

А това е самият експериментален филм, който отлично пресъздава (очевидно нарочно търсеното) цветово разнообразие на заснетата сцена. Годината на създаването му е 1902 или по-вероятно 1903 (за по-приятно гледане съм го озвучил със съвременен нему музикален запис). :whistling:

http://vbox7.com/play:e8e7bb86

Все пак тази трицветна система с широка филмова лента не е била особено практична, затова Дейвидсън и Жумо решават да редуцират цветовете до два. Въпреки че така е постижима само ограничена цветова гама, се получава достатъчно приличен резултат (не на последно място и защото човешкото съзнание е склонно да се самозаблуждава, като "вижда" повече цветове, отколкото има в действителност). Неслучайно различни двуцветни системи за цветно кино се използват чак до петдесетте години на 20 век.

За да могат да предадат по-важните цветове - на първо място този на човешката кожа, а също червеното, кафявото, те се лишават от по-маловажната синьо-виолетова част на спектъра - всеки ще се съгласи, че едно синьозелено небе не би направило толкова лошо впечатление, колкото жълти или лилави лица или синя трева. :tooth: А за да се постигне вярно възпроизвеждане на бялото, нюансите на сивото и черното, е било необходимо избраните два цвята да са допълнителни (т.е. съчетанието на светлина с тези два цвята трябва да дава бяло). Поради тези причини филтрите, чрез които се снима и прожектира, са червено-оранжев и синьо-зелен. Двата кадъра отново са разположени хоризонтално, за да може да се снима с нормална скорост от 16 кадъра в секунда.

Приведеният пример за тази двуцветна система е от 1904 г. (образът, който съм използвал за реконструкцията, е с лошо качество, но все пак дава някаква представа).

post-5121-1266529162_thumb.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Наистина има незнание относно развитието на цветното кино. В Замундата просто не можеха да повярват, че цветният американски филм The Adventures of Tom Sawyer е сниман през 1938 г. Смятаха, че има грешка и филмът е сниман не през 1938 г., а през 1983 г.

А от друга страна има и консерватори - дървени глави, като активистите на движението „Комунистите на Петербург и Ленинска област”, които се обявиха против новата цветна версия на филма „Седемнадесет мига от пролетта” и подадоха редакторите на цветната версия на съд.

Суровата стилистика и минимализма на чернобелия филм създавала у руснаците впечатление за войната опасно за сегашните руски власти и привличала нови поколения към идеалите на социализма.

Според тях цветната версия се явявала „злодейско и преднамерено покушение над съкровищницата на съветското киноизкуство, стремеж да се изгуби великият филм сред хилядите отвратителни цветни фалшификати за войната”.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Наистина има незнание относно развитието на цветното кино. В Замундата просто не можеха да повярват, че цветният американски филм The Adventures of Tom Sawyer е сниман през 1938 г. Смятаха, че има грешка и филмът е сниман не през 1938 г., а през 1983 г.

Много хора си мислят, че едва ли не всички технически нововъведения са от последните 50 години, докато в действителност е точно обратното - регулярното производство на цветни филми започва през 1908 г., телевизия има още в края на 20-те години, и т.н.

А от друга страна има и консерватори - дървени глави, като активистите на движението „Комунистите на Петербург и Ленинска област”, които се обявиха против новата цветна версия на филма „Седемнадесет мига от пролетта” и подадоха редакторите на цветната версия на съд.

Суровата стилистика и минимализма на чернобелия филм създавала у руснаците впечатление за войната опасно за сегашните руски власти и привличала нови поколения към идеалите на социализма.

Според тях цветната версия се явявала „злодейско и преднамерено покушение над съкровищницата на съветското киноизкуство, стремеж да се изгуби великият филм сред хилядите отвратителни цветни фалшификати за войната”.

Е тези са донякъде прави, като се изключи аргументът за "злодейско покушение" и "цветни фалшификати", все пак филмът е произедение на изкуството, което не бива да се изменя своеволно. Разбира се, за това да е черно-бял си има и чисто технически или по-скоро финансови причини.

От друга страна с оцветяването филмът става по-достъпен за съвременната публика, която не е много склонна да гледа черно-бели филми.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Че какво пречи да има две версии?! "Нека цъфнат сто цвята" :)) А и не знам дали пък тая реакция на някаква петербургска организация не е просто пиар на цветната версия. Чак пък "посегателство"..

И цветното ли кино ще се политизира?!?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Че какво пречи да има две версии?! "Нека цъфнат сто цвята" :)) А и не знам дали пък тая реакция на някаква петербургска организация не е просто пиар на цветната версия. Чак пък "посегателство"..

Нищо не пречи, защото оцветяването е направено с популяризаторска цел. :) Но по принцип произведенията на изкуството е добре да се оставят и гледат в оригиналния си вид, дори той да не отговаря на съвременните представи - това е и документ на времето, през което е правен. Не знам и дали "оцветителите" са се консултирали с някой от участниците в създаването на сериала, както би било редно да се постъпи. Поне да разберат дали са го направили черно-бял от естетически съображения или поради технически и финансови трудности (доколкото знам, по това време в СССР вече е имало цветна телевизия). По повод на това, а и за да свърнем към основната тема за ранното цветно кино, се сещам за американския филм "Червенокожият", заснет през 1928 г. (който далеч не е единственият такъв случай). Филмът бил замислен като изцяло цветен и най-напред, като по-сложни, били филмирани сцените, пресъздаващи живота на индианците, които били заснети извън студиото в подходяща природна среда и с участието на индианци. Оставало в студиото да се заснеме частта за живота на главния герой сред белите хора. Но когато авторите на филма приключили снимките на индианската част и се върнали със заснетия цветен материал, се оказало, че доста са надвишили предвидения бюджет, и се наложило няколкото оставащи сцени да бъдат черно-бели (около 20 минути, целият филм е 82 минути). Така обаче се получил интересен, сякаш нарочно търсен контраст между пъстрия живот на индианците и сивото ежедневие на белите.

post-5121-1266621061_thumb.jpg

post-5121-1266621072_thumb.jpg post-5121-1266622330_thumb.jpg

post-5121-1266621081_thumb.jpg post-5121-1266621089_thumb.jpgpost-5121-1266621095_thumb.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Преди да преминем нататък, малко теория.

По-горе споменах, че паралелното заснемане и особено възпроизвеждане на изображения в трите основни цвята се оказало технически трудно и затова мнозина от създателите на методи за цветна кинематография се насочили към системи, при които се постигали приемливи резултати с използването на два вместо три цвята. С два цвята естествено не можел да бъде постигнат пълният спектър на "естествените цветове" (както в първите десетилетия на киното наричали фотографски постигнатите цветове, за да ги противопоставят на оцветените филми), затова трябвало да се вземе решение кои цветове са по-съществени и кои биха могли да се пренебрегнат. Доколкото най-важни участници във всеки филм са хората, основна цел било правилното възпроизвеждане на цвета на кожата, устните, косата, очите. Червеният цвят бил задължителен, а за постигането на оранжево, жълто, кафяво бил необходим и зеленият цвят. Но за да може някак да се възпроизведе цветът на небето и морето, вместо зелено било предпочетено синьо-зелено. Освен това като допълнителен цвят на червеното то позволявало при съчетаването да се получава бяло и нюанси на сивото.

Показаната по-долу илюстрация дава пример за различните възможности за получаване на изображение само с два цвята. Използваното за целта изображение е съвременна цветна фотография, заснета за да служи за настройка на цветни монитори и поради тази причина богата на цветове (включително неутрален сив фон); избрах го и заради сюжета, тъй като, както обясних, правилното изобразяване на човека е най-важно за киното.

В горната част съм представил как би изглеждала фотографията през различни цветни филтри - с основните цветове червен, зелен и син, както и с техните комбинации жълт, синьо-зелен и виолетов/пурпурен.

В долната част са дадени различни съчетания на две цветни изображения - на първия ред тези с взаимно допълнителни цветове - 1) червено и синьозелено, 2) синьо и жълто, 3) зелено и виолетово. Забелязваме, че при тези комбинации може да се предаде бяло и сиво.

На втория ред са дадени трите възможни съчетания на два основни цвята - 4) червено и зелено, 5) червено и синьо и 6) зелено и синьо. При тези комбинации е невъзможно да се получи бяло или нюанси на сивото.

post-5121-1267385914_thumb.jpg

Вижда се, че никое от съчетанията не предава пълноценно всички цветове. Също така обаче се вижда, че далеч по-естествено от останалите изглежда изображението, получено от съчетаване на червено и синьозелено (1), което предава сравнително добре цвета на кожата, устните, косите, кафявото на музикалните инструменти и пр. Предадени са и бялото и сивото, за разлика от съчетанието на червено и зелено (4), което бихме могли да оценим на второ място, макар и далеч по-долу от изображение 1. Изображенията, в които не присъства червеното, са особено неубедителни и неестествени.

Това наблюдение ни помага да разберем защо ранните системи за цветно кино, използващи два цвята (за тях ще стане дума по-долу), се въртят около съчетанието червено/червено-оранжево - зелено/синьозелено.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Системата Кинемаколор (1908-1913 г.)

post-5121-1267393586_thumb.jpg

Първата успешна и разпространена система за цветно кино била английската Кинемаколор (Κinemacolor) на филмовите пионери Джордж Албърт Смит и Чарлз Ърбан. През 1902 г. Ърбан, който се занимавал с производство и разпространение на филми още от 1896 г., започнал да се интересува от цветна кинематография и привлякъл за целта споменатия в началото на темата Е. Търнър. След преждевременната му смърт Ърбан откупил неговите патенти за цветна кинематография и се свързал с Джордж Албърт Смит, един от първите британски кинематографисти, известен с ранната употреба на техники като монтаж, едър план, двойна експозиция и пр. След много експерименти било решено да се използват само два цвята, за да се намалят техническите трудности. След изпробване на различни начини за заснемането през два цветни филтъра и едновременното възпроизвеждане на двете изображения било намерено следното решение. Филмът в камерата се придвижвал с два пъти по-голяма от обичайната скорост (32 вместо 16 кадъра в секунда), а между обектива и филма бил поставен въртящ се двуцветен филтър, така че се получавали редуващи се кадри, регистриращи съответно червената и зелената/синьозелената част от спектъра. Поради по-ниската чувствителност на обикновената фотографска емулсия към червената светлина филмите предварително били обработвани химически, за да добият по-висока чувствителност и към нея. Това е изглед на кинокамера с махнат преден капак - вижда се въртящият се филтър с червен и синьозелен сектор.

post-5121-1267388833_thumb.jpg

След проявяването на филма той съдържал редуващи се черно-бели изображения, предаващи червената и синьо-зелената част от спектъра. На изобразените по-долу негатив и позитив (вдясно са показани оцветен позитив и съчетанието от два кадъра, даващо цветно изображение) се вижда как червените цветове са бели върху позитива на "червения" кадър и черни върху "синьозеления" (и обратното в негатива), а саксията е бяла и в двете изображения.

post-5121-1267388869_thumb.jpg

За да може да се прожектират филмите, заснети по този начин, бил създаден специален прожекционен апарат, снабден с подобен двуцветен въртящ се филтър.

post-5121-1267389985_thumb.jpgpost-5121-1267390008_thumb.jpg

За да може прожекционистът да нагласи правилно положението на двуцветния филтър в началото на прожекцията и да не настъпват разминавания в цветовете, филмите винаги започвали с надпис в синьозелено (т. е. надписът присъствал само върху "синьозелените" кадри, "червените" били изцяло черни).

Човешкото съзнание има особеността (или недостатъка) да съчетава бързо сменящите се изображения в едно цяло, благодарение на което съществува и киното. При скорост на филма 16 кадъра в секунда (обичайна за нямото кино) отделните изображения не могат да бъдат разграничени и се създава илюзията за движение. За да се получи съчетаване и между двойките цветни изображения, скоростта при системата Кинемаколор била удвоена на 32 кадъра в секунда. При толкова бързо прожектиране на последователни червени и синьозелени кадри човек мислено наслагва редуващите се едноцветни кадри в многоцветен образ. Разбира се, при това бързо редуване се чувствало известно примигване на образа и, както пишели някои зрители на тогавашните прожекции, гледането на цветни филми, заснети и прожектирани по тази система, "причинявало главоболие малко по-лесно, отколкото гледането на обичайните черно-бели филми" (доколкото скоростта 16 кадъра в секунда при черно-белите филми също не е оптимална; затова по-късно стандартната скорост станала 24 кадъра в секунда). Основният недостатък на системата обаче бил в това, че при заснемане на бързодвижещи се обекти двата цветни кадъра регистрирали различни фази от движението и при прожектиране се получавали неприятни червени и синьозелени проблясъци по краищата на движещите се предмети.

Въпреки тези недостатъци системата за цветно кино Кинемаколор била възприемата като чудо и хиляди зрители се тълпели да видят за пръв път филми в "естествени" цветове.

post-5121-1267392384_thumb.jpg

Първите експериментални филми по този метод били заснети още през 1906 година, но поради трудностите по изработването на подходящ прожекционен апарат официалното представяне на системата станало през 1908 г. пред група журналисти, а първата публична прожекция била на 26 февруари 1909 г.

post-5121-1267390378_thumb.jpg

През следващите пет години били заснети стотици документални и игрални филми, включително първите пълнометражни игрални и документални ленти.

Оборудвани с цветни кинокамери оператори обикаляли целия свят, за да заснемат живота на различни народи, природни красоти или исторически новости.

post-5121-1267392533_thumb.jpgpost-5121-1267392552_thumb.jpg

post-5121-1267392560_thumb.jpgpost-5121-1267392567_thumb.jpg

http://vbox7.com/play:67650c29

Тук съм събрал няколко откъса от филми, заснети по този метод - парад в Лондон и преглед на войските в Индия (част от първия пълнометражен цветен документален филм "С нашите крал и кралица из Индия" - в един от кадрите се вижда и тогавашният английски крал Джордж V); откъси от документален филм за Египет и кратък фрагмент от игрален филм. В първите два откъса много добре си личи основният недостатък на системата Кинемаколор - при бързото движение червените и синьозелените кадри регистрират различни моменти от движението, в резултат на което вместо едно цветно изображение се виждат редуващи се червени и синьозелени проблясъци.

Целият филм за Египет може да бъде видян тук: Banks of the Nile

Малко известно е, че при избухването на Балканската война Чарлз Ърбан веднага изпраща свой екип на Балканите под ръководството на известния военен кореспондент и художник Фредерик Вилиърс (добре запознат с региона още от Руско-турската и Сръбско-българската война), който прави цветни документални филми за българската войска, за успехите ни във войната срещу Турция и за цар Фердинанд. Впрочем Чарлз Ърбан през 1903 г. е станал причина за въобще първите документални кадри от България - при вестта за избухването на Илинденско-Преображенското въстание той е изпратил в България кинооператора Чарлз Ноубъл, който заснема поредица от репортажи.

През 1913 г. бил повдигнат съдебен спор за основния патент на системата Кинемаколор, който бил признат за недействителен поради съдържащи се в него мъгляви формулировки. Чарлз Ърбан имал и финансови затруднения във връзка с разпространението на системата по света и се наложило постепенно да намали и прекрати производството на цветни филми. Със започването на Първата световна война интересът към цветното кино намалял и така след краткия си триумф тази първа успешна (макар и с недостатъци) система за цветни филми била изоставена и забравена.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Системата Хронохром (1912-1913)

На 15 ноември 1912 г., на събрание на френското фотографско общество, Леон Гомон (Léon Gaumont), изобретател и собственик на една от най-старите и големи френски филмови компании представя своя нов метод за цветна кинематография, наречен Chronochrome (името е съставено от гръцките думи за "време" и "цвят").

(Заб.: На френски името се произнася "кронокром", но на български е по-редно да бъде "хронохром")

При този способ върху черно-бял филм се заснемат едновременно по три кадъра с помощта на зелен, червен и син филтър, подобно на метода на Търнър и Лий, описан по-горе. За разлика от тях обаче Гомон използва нормален 35 мм филм; тъй като скоростта на придвижване на филма е висока (при всяко придвижване филмът се измества на три кадъра, а не на един, както при черно-белия филм), височината на кадъра е намалена на 14 мм (ширината е същата - 24 мм, съотношение 1,7:1), докато стандартният формат е 24 х 18 мм (съотношение 1,33:1).

post-5121-1277837941,2483_thumb.jpg

Кинокамера за заснемане по метода на Гомон - зад кръглото стъкло на обектива се различават три по-малки кръгли обектива, подредени един над друг.

post-5121-1277838395,0869_thumb.jpg

Диаграма, представяща метода на едновременно заснемане на три кадъра през три цветни филтъра.

Негативът се проявява и по обичайния начин се отпечатва черно-бял позитив, който се прожектира със специален апарат. Прожектират се едновременно по три кадъра през син, червен и зелен филтър, и от насложените едно върху друго три изображения на екрана се получава пълноцветна картина. За разлика от метода Кинемаколор, който предава само част от цветовете, методът на Гомон осигурява точно предаване на пълния спектър.

post-5121-1277838321,7121_thumb.jpg

Три последователни кадъра от филм, заснет по системата Хронохром: а) в оригиналния им вид, б) през съответните цветни филтри, в) насложени в единно изображение. Прави впечатление обилието на синьо-виолетови тонове, което съвсем не е случайно - тъмносиньото и виолетовото не можели да бъдат възпроизведени от конкурентната система Кинемаколор. :)

Главните недостатъци на системата били в употребата на специфична кинокамера и прожекционен апарат, в изискването за силна светлина при заснемане и прожектиране, както и в сложното съгласуване на трите образа и бързото повреждане на филма поради високата скорост на придвижване. Поради тези причини, а и поради избухването на Първата световна война методът Хронохром не успял да се наложи и след краткия си успех през 1912-1913 г. бил напълно изоставен (с изключение на заснетия през 1919 г. парад на победата в Париж).

Филмите, заснети по метода на Гомон, са документални (изискването за силна светлина правело снимките в студио невъзможни) - живописни места и събития като Венеция, френската Ривиера, карнавалът в Ница, атинския Акропол, паради, посещения на короновани глави и пр.

post-5121-1277839573,3127_thumb.jpgpost-5121-1277839582,9503_thumb.jpgpost-5121-1277839601,2061_thumb.jpg

post-5121-1277839614,9548_thumb.jpgpost-5121-1277839682,1763_thumb.jpgpost-5121-1277839699,1091_thumb.jpg

Ето и няколко филма:

1. Цветя и плодове - демонстрационен филм, доказващ възможностите за предаване на пълния цветови спектър (филмът е заснет през 1912 г. и прожектиран при първото представяне на метода на 15 ноември 1912 г.)

2. Парадът и пристигането на английския крал и руския император в Берлин по повод сватбата на принцеса Виктория-Луиза (дъщеря на кайзер Вилхелм ІІ) на 24 май 1913 г.

3. Откъси от различни филми, 1912-1913 г.

http://www.youtube.com/watch?v=dsZhK4khz9I

Share this post


Link to post
Share on other sites

Прожекционният апарат бил конструиран така, че трите кадъра, заснети последователно, да се прожектират едновременно през три отделни обектива, снабдени с цветни филтри, като филмът се придвижвал с огромна скорост, която също допринасяла за неуспеха.

Цветна снимка на прожекционния апарат на Търнър и Лий (1901 г.), на която се виждат трите цветни филтъра, разположени зад обектива.

post-5121-087905400 1294609104_thumb.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Системата Кинемаколор (1908-1913 г.)

Филмът в камерата се придвижвал с два пъти по-голяма от обичайната скорост (32 вместо 16 кадъра в секунда), а между обектива и филма бил поставен въртящ се двуцветен филтър, така че се получавали редуващи се кадри, регистриращи съответно червената и зелената/синьозелената част от спектъра. Поради по-ниската чувствителност на обикновената фотографска емулсия към червената светлина филмите предварително били обработвани химически, за да добият по-висока чувствителност и към нея. Това е изглед на кинокамера с махнат преден капак - вижда се въртящият се филтър с червен и синьозелен сектор.

Работата на камерата: обтюраторът е разположен над двуцветния филтър и се върти с двойно по-голяма скорост от него, така че да се редуват кадри, заснемани през червения и зеления сектор на филтъра

Оборудвани с цветни кинокамери оператори обикаляли целия свят, за да заснемат живота на различни народи, природни красоти или исторически новости.

Откъс от филма за освещаването на реконструираната камбанария на Сан Марко във Венеция, 25 април 1912 г.

Малко известно е, че при избухването на Балканската война Чарлз Ърбан веднага изпраща свой екип на Балканите под ръководството на известния военен кореспондент и художник Фредерик Вилиърс.

Основни моменти в цветния филм за Балканската война:

"Действителни сцени от Балканската война, заснети под ръководството на известния военен кореспондент Фредерик Вилиърс със специалното разрешение на Негово Величество Цар Фердинанд Български.

Събиране на сръбски и български войски при Мустафа паша (дн. Свиленград)

Цар Фердинанд разглежда историческия мост (мостът на Марица при Свиленград)

Военни кореспонденти на фронта

Военните аташета на чуждите сили

Превозване на големи оръдия с волски талиги

Кампанията срещу Одрин

Действията на Червения кръст на фронта

Турски пленници след сражение при Кадъкьой (при Одрин)

Гръцката кралица посещава болница в Лариса

Превземането на Солун от гръцки войски

Влизането в Солун на краля на Гърция"

Първите експериментални филми по този метод били заснети още през 1906 година, но поради трудностите по изработването на подходящ прожекционен апарат официалното представяне на системата станало през 1908 г. пред група журналисти, а първата публична прожекция била на 26 февруари 1909 г.

Кадър от първия експериментален филм по метода "Кинемаколор", "Двамата клоуни", 1906 г.

post-5121-055690600 1294610342_thumb.jpg

Нещо, което съм пускал в друга тема, но е редно да се постави и тук. Системата Кинемаколор се използва и в Япония между края на 1913 и 1917 г. Кадър от първия японски цветен игрален филм, април 1914 г. - "Йошицуне и хилядата вишневи дървета".

post-5121-013633500 1294703015_thumb.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Като се замисля, тези филми са за кинематографичната (т.е. тази на движещите се образи) култура на цивилизацяита като първите пергаменти за книжнината... :v:

Специално благодаря на Тироглифос!

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

****

Главните недостатъци на системата били в употребата на специфична кинокамера и прожекционен апарат, в изискването за силна светлина при заснемане и прожектиране, както и в сложното съгласуване на трите образа и бързото повреждане на филма поради високата скорост на придвижване.

***

Аз съм изненадан от конструкцията при която на кадрите за различните цветове са разположени един след друг, което наистина налага висока скорост на движение на лентата. По-добро решение ми се струва, ако те /кадрите/ са разположени хоризонтално /един до друг/, което би довело до редуциране на скоростта до 24 кадъра за секунда.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз съм изненадан от конструкцията, при която кадрите за различните цветове са разположени един след друг, което наистина налага висока скорост на движение на лентата. По-добро решение ми се струва, ако те /кадрите/ са разположени хоризонтално /един до друг/, което би довело до редуциране на скоростта до 24 кадъра за секунда.

Имало е и такива опити, но без особен резултат, вероятно ще спомена някои от тях по-нататък; такива са и двете системи на Дейвидсън и Жумо от 1902-1904 г., описани по-горе.

Според мен хоризонталното разполагане на кадрите би имало два основни недостатъка:

1) При вертикалното разположение се запазва стандартната за чернобелите филми ширина на кадъра. Ако ги разположим хоризонтално, има две възможности.

- Едната е да се запази стандартната ширина и да се използва двойно по-широк от стандартния 35 мм филм, така че да побере два кадъра един до друг; това обаче налага производството на специален филм и прави невъзможна употребата на съществуващите филми, камери, прожекционни апарати, установки за промиване на филми и пр.; и без това скъпото цветно кино би станало още по-скъпо и нерентабилно. Такъв например е филмът, използван в експерименталната трицветна система на Дейвидсън и Жумо от 1902 г., където има три хоризонтално разположени кадъра (представена по-горе в мнение #3). В това отношение е показателна съдбата на опита да се въведат широкоекранни филми (с ширина на филма 70 мм) през 1929 г. в Съединените щати - след като са били вложени много средства за производство на филмова лента и снимачна техника, са били заснети едва няколко филма, които е нямало къде да бъдат показвани, тъй като са изисквали специални прожекционни апарати; на следващата година производството е било прекратено, а широкоекранни филми са се появили отново едва през 50-те години.

- Другата възможност е да се използва стандартен 35 мм филм, върху който кадрите, ако са хоризонтално разположени, ще са с двойно по-малка ширина, т. е. с четири пъти по-малка площ. Това обаче ще доведе до много ниско разрешение и ще направи невъзможна прожекцията върху голям екран. При този случай може да се измени и формата на кадъра, както е в двуцветната система на Дейвидсън и Жумо от 1904 г., при която кадрите са тесни и високи (срв. примера в края на мнение #3).

2) Ширината на кадъра е по-голяма от височината. Затова, ако кадрите са разположени един над друг, разстоянията между краищата на кадрите са по-малки; при хоризонталното разполагане тези разстояния ще бъдат по-големи, което ще затрудни съгласуването на двете изображения и ще увеличи паралакса.

И едно уточнение - при немия филм не е имало строго установена стандартна скорост, тя се е движела между 16 и 22 кадъра в секунда; скоростта на придвижване на филма в камерите и прожекционните апарати се е определяла от оператора. Стандартът за 24 кадъра в секунда е въведен едва през 1926 г. за звуковите филми.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Здравейте :) Прочетох с интерес темата, а Тироглиф отново получава офикии :) След известно ровичкане из интернет попаднах на уникални документални цветни кадри от двете световни войни. Заповядайте:

Первая мировая война 1914-1918

http://dokonline.com/dokumentalnie-filmi/109-pervaya-mirovaya-voyna-1914-1918.html

До сих пор просматривая архивы I Мировой Войны, мы видели черно-белые хроники давно минувших дней. Но теперь мы можем увидеть реалии того времени в цвете. Это была первая война открывшая миру обратную сторону цивилизации - смертоносный газ, непробиваемую броню танковых девизий, огненный дождь пулеметов и тяжелой артиллерии, несущие ужас, разрушение и смерть.Используя уникальные архивные видеоматериалы собранные по всему миру, включая британский Имперский Военный Музей, которые были кропотливо подобраны и раскрашены с использованием передовой компьютерной графики был сделан этот уникальный и захватывающий фильм для того, чтобы показать события Первой Мировой войны глазами тех, кто в ней участвовал. Фильм охватывает период 1914-1918 гг., когда 65 миллионов людей взялись за оружие и наступила смута.

Часть 1. Катастрофа. Причины войны и её начало

Часть 2. Бойня в окопах. Безвыходное положение немецких, французских и британских войск на Западном фронте.

Часть 3. Кровь в воздухе. История начала использования военных летательных аппаратов.

Часть 4. Морские убийцы. Нововведения в морском бое и использование подводных лодок.

Часть 5. Разгром на Восточном фронте. Политический и военный хаос немецких, австрийских и русских армий.

Часть 6. Победа и отчаяние. 1918, самый дорогостоящий год войны; вступление американцев, выход из тупика на Западном фронте, окончание войны и Версальский договор

Часть 7. Тактика и стратегия. Анализ нового в ведении боевых действий.

Часть 8. Фильм о фильме. Рассказ о фильме от создателей сериала.

Апокалипсис Вторая мировая война (2008-2009)

http://inatgeo.ru/apokalipsis-vtoraya-mirovaya-voyna/

Теперь зритель имеет возможность просмотреть кинокадры и любительские съемки, которые были рассекречены. В них можно рассматривать события и эпизоды Второй мировой войны, которые еще никто никогда не видел. Данная документальная эпопея под названием «Апокалипсис» говорит о больших внутренних конфликтах, а также, о трагических судьбах тех людей, которые просто вынуждены были принимать участие в войне, которые потеряли все на ней, которые её делали и обо всех остальных. Данная, самая страшная война, забрала с собой примерно 50 000 000 женщин и мужчин во всем мире. В этой войне, те потери, которые были среди населения, были такими же, как потери среди военных.

1.Развязывание войны / Aggression С помощью редких киноматериалов 1939 года фильм ярко воссоздает события начала войны, включая нападение на Польшу и создание лодзинского гетто.

2.Сокрушительное поражение / Crushing Defeat Эта серия посвящена самым мрачным дням войны, когда в 1940 году в результате блицкрига Германия оккупировала Францию и проводила бомбежки Англии.

3.Мир в войне / Shock В 1941 году происходит ожесточенная битва за Москву и внезапное нападение Японии на Перл-Харбор. Конфликт принимает поистине глобальные масштабы.

4.Коренной перелом / The World Ablaze В юго-восточной Азии, северной Африке и России продолжаются жестокие бои; в войну вступают США; фашисты инициируют т.н. окончательное решение.

5.Крупнейшие десантные операции / The Great Landings Серия посвящена кампаниям, сыгравшим важную роль в окончании войны, включая высадку войск союзников в Нормандии и высадку десанта США на Сайпан.

6.Конец кошмара / Inferno Война приближается к завершению, гитлеровские армии отступают под напором сил союзников. США наносит ядерный удар по Японии, чтобы победить ее.

Вторая мировая война в HD цвете (2009)

http://voenhronika.ru/publ/vtoraja_mirovaja_vojna_soedinennye_shtaty_ameriki_khronika/vtoraja_mirovaja_vojna_v_cvete_hd_kachestvo_ssha_13_serij_2009_god/24-1-0-152

http://www.nizaika.ru/news/1/2011-01-31-2832

Вторая мировая война 1939-1945г. стала самой кровавой за все времена! Перед нами новейший сериал о событиях той страшной войны, которые предстанут перед нами совсем по новому. Благодаря новейшим технологиям, удалось воссоздать реальные съемки Второй мировой в цветной форме. В документальной картине Вторая мировая война в HD цвете мы увидим прежде секретные материалы, которые были раскрыты совсем недавно.

Это позволило заполнить те пробелы, которые были долгое время не заполненными. Война, которая все еще в наше время не дает многим спокойствия. Вы имеете возможность смотреть онлайн Вторая мировая война в HD цвете.

1. Гроза надвигается / The Gathering Storm

2. Молниеносная война / Lightning War

3. Оборона Британии / Britain at Bay

4. Нападение на Восточную Европу / Hitler Strikes East

5. Испепеляющее солнце Японии / Red Sun Rampant

6. Средиземноморье и Северная Африка / The Mediterranean and North Africa

7. Перелом / Turning the Tide

8. Советский паровой каток / The Soviet Steamroller

9. Высадка союзников в Нормандии / Overlord

10. Кольцо сжимается / Closing the Ring

11. Островная война / The Island War

12. Победа в Европе / Victory in Europe

13. Победа в Тихом океане / Victory in the Pacific

С изненада установих, че материалът по темата е доста голям :) Очаквайте ново включване :)

Редактирано от monte christo

Share this post


Link to post
Share on other sites

За съжаление тези кадри от Първата световна война, доколкото ги погледнах набързо, не са оригинално цветни, а са изкуствено оцветени в наши дни (това се познава лесно по еднотипните и мъртвешки цветове). При тези от Втората има и действителни цветни кадри, както и изкуствено оцветени.

От Първата световна война има съвсем малко наистина цветни кадри, тъй като по това време и двете успешни системи за цветно кино, английската Кинемаколор и френската Хронохром, почти не се използват след 1913 г. поради причини, които съм изложил по-горе.

Известни са ми следните цветни филми от войната или по-скоро около войната:

1. Английският филм по системата Кинемаколор "With the Fighting Forces of Europe" от 1914 г., представляващ компилация от откъси от по-стари филми, в които са показани войските на воюващите страни.

2. Английският пропаганден филм на Чарлз Ърбан "Britain Prepared" от 1915 г., в който е имало включени цветни кадри по системата Кинемаколор.

3. Снимките от парада на победителите в Париж през 1919 г., заснет по системата Хронохром (която специално за случая е била възстановена; диаграмата, показваща комбинирането на цветовете, която съм дал по-горе, включва точно кадър от този филм с Триумфалната арка); виждал съм и откъс от този парад, заснет по двуцветен метод (вероятно "Призмаколор", разработен в САЩ и донякъде сходен с Кинемаколор, но вече не с адитивно, а със субтрактивно смесване на цветовете, каквито са на практика всички методи за цветно кино след Първата световна война).

От Втората световна война вече има доста цветни кадри, както германски (германците дори пускат серия цветни кинопрегледи по това време), така и американски.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тироглиф, ще ви "пусна" и доста други кадри от Втората Световна война :) Каква е историята на цветното кино след системите Кинемаколор и Хронохром? С десет изречения, плийз :) По време на WW2 се използват масово 16 mm. и 35 mm. цветни ленти, а качеството е доста добро за времето си. Тази информация научих от другите документални филми, които ще "презентирам" малко по-късно.

p.s. Пропуснах да спомена: може да използвате грабер като "бързака" Internet Download Manager или пък по-бавничкия Real Player за да си дръпвате филмчетата направо в flv или mp4 видео формат. След това ги конвертирах в avi и например WW2 in HD colour го метнах на диск, който потъна в колекцията. Аз така направих :) Не ми се смучат от торентите по 12 GB с изключителна резолюция; чак пък толкоз ... :unsure:

Редактирано от monte christo

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето действителни цветни кадри от парада в Париж през 1919 г. Небето обаче е допълнително оцветено (такъв син цвят няма как да се получи при смесване на червено и синьозелено - за сравнение вижте "синия" цвят на американските и британските знамена, който е сивозелен). :biggrin:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тироглиф, ще ви "пусна" и доста други кадри от Втората Световна война :) Каква е историята на цветното кино след системите Кинемаколор и Хронохром? С десет изречения, плийз :) По време на WW2 се използват масово 16 mm. и 35 mm. цветни ленти, а качеството е доста добро за времето си. Тази информация научих от другите документални филми, които ще "презентирам" малко по-късно.

След Първата световна война се развиват системите със субтрактивно смесване на цветовете, при които цветното изображение се получава от наслагване на няколко цветни слоя върху самия кадър - те са много по-удобни, защото за прожектирането не е необходима специална апаратура. Най-напред въвеждат двуцветни системи - червено и синьозелено, разположени върху двете страни на филма. Такава е американската система Призмаколор. По-късно измислят начин да налагат двата цвята от едната страна на филма. Такава е двуцветната система Техниколор, развита в края на 10-те - началото на 20-те години в САЩ; подобни системи има и в Европа, но те за разлика от Техниколор не намират особено приложение. Системата Техниколор в началото на 30-те години става трицветна, което вече позволява предаване на пълния спектър. При този тип системи се заснемат през цветни филтри едновременно два или три негатива, от които се прави впоследствие комбиниран цветен позитив. Системата Техниколор е била използвана за някои снимки от Втората световна война, но при нея кинокамерите са били огромни и трудноподвижни (тъй като се снимат едновременно три негатива - през зелен, червен и син филтър), затова приложението й за военни снимки е било доста ограничено. Подобна трицветна система е била използвана и в СССР през 30-те години, но, доколкото си спомням, цветният филм от парада на победата в Москва през 1945 г. е заснет по системата Агфаколор.

Другото направление е да се създаде филм с многослойна емулсия, при която цветовете се регистрират още при заснемането. В Германия такава е системата Агфаколор, която стои в основата на всички по-късни цветни филми. Тя е използвана в германските цветни кинофилми от войната. В САЩ подобна система за цветни филми е разработена от Кодак (Кодахром), но тя се използва само за 16 мм филми, тъй като става дума за обратими филми, от които е сложно да се тиражират копия.

Във Франция, а впоследствие и в САЩ е използвана и още една система, при която върху филма са пресовани микроскопични лещички, които пречупват светлината - снима се и се прожектира през филтър със син, зелен и червен сектор върху черно-бял филм, който след това се прожектира през също такъв филтър, за да се получи цветно изображение. При тази система също не е било лесно да се тиражират копия, затова тя също е била ограничена до любителски 16 мм филми.

В Англия пък е била разработена система, при която върху обратим филм се отпечатват фини сини, зелени и червени линии, които действат като цветни филтри (идеята е същата като при метода за цветна фотография на братя Люмиер "autochrome", за който съм писал някъде във форума).

Та това са накратко по-важните методи за цветно кино в периода между двете войни.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Третий рейх в цвете (2000) (3 части)

SPIEGEL TV представляет документальный фильм "Третий Рейх в цвете" (2000 г.) Уникальные цветные кадры, снятые в расположении немецких войск во время Второй мировой войны. Вы увидите оригинальное цветное видео 1933 г. - 1945 г.

http://www.1-film-online.com/?p=5141 ***

http://dokonline.com/dokumentalnie-filmi/1477-tretiy-reyh-hronika-v-cvete.html ***

*** първата част не е с руски дублаж, а с оригиналната немска реч на дикторите; ако държите да я гледате с руски превод, ето тук, най-отгоре: http://www.youtube.com/results?search_query=%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B9+%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%85+%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0+%D0%B2+%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5&oq=%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B9+%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%85+%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0+%D0%B2+%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5&aq=f&aqi=&aql=&gs_nf=1&gs_l=youtube.3...18003.24781.0.26218.16.16.0.0.0.0.114.1656.1j15.16.0.

Цвет войны I-VII (2003-2006-2009)

Цвет войны (Colour Of War) - Обладатель пяти главных наград: George Foster Peabody Award, RTC Award, главного приза Golden Hugo Chicago Award, Broadcast Award за лучший научно-популярный фильм, а также Indie Award за лучший документальный сериал. Уникальная работа переплетает цветные кадры (некоторые датируются ещё 1933 годом!) с письмами и дневниками людей, чьи жизни бесповоротно изменила Вторая мировая война. Почти все наши воспоминания о войне остались в черно-белом цвете, но годы тщательных исследований выявили сотни ранее не виденных цветных кадров и фотографий. В фильме использованы материалы Французского национального архива, Библиотеки Конгресса США, Музея памяти Хиросимы, Имперского военного музея, Национальной телекомпании Канады, Музея памяти Окинавы, Российского государственного архива, Института истории армии США, Национального архива США, частных коллекций.

Цвет войны I: Вторая мировая была чёрно-белой войной. До сегодняшнего дня... Вы увидите Вторую мировую войну в цвете. Это подлинные кадры. Это настоящий цвет. Драматическая история и воспоминания тех, кто жил и погиб на этой войне.

1. Новый мировой порядок

2. Тотальная война

3. Триумф и отчаяние

---------------------------------

http://www.1-film-online.com/?p=5131

Цвет войны II: Великобритания во Второй мировой войне. Этот фильм продолжает историю Второй мировой войны, но уже в другом ключе - личной точки зрения британцев на жизнь во время войны. Политические трагедии становятся личным триумфом или горем, пережитым с отчаянием и печалью. Фильм полностью посвящён британскому народу, но есть и кадры отдельных военных сражений храбрых солдат. Путь в Северную Америку через Северную Атлантику, на побережья Сицилии и Нормандии, пленные военных лагерей на Дальнем Востоке - ужасы Второй мировой войны во всей её шокирующей действительности.

1. Самый мрачный час

2. Начало конца

3. Неизвестные солдаты

------------------------------------

Не открих поотделно трите серии онлайн, но за сметка на това ето ви ги 3 in 1, макар и с по-лошо качество: http://kinoledi.ru/dramy-onlayn/9026-tsvet_voyni_2_velikobritaniya_vo_vtoroy_mirovoy_voyne.html или http://kinosalt.ru/dramy-onlayn/28218-tsvet_voyni_2_velikobritaniya_vo_vtoroy_mirovoy_voyne_2006.html

Цвет войны III: США во Второй мировой войне. На этот раз в центре внимания оказывается Американская военная машина. Перед глазами пронесутся тяготы войны против Японии на Тихом океане. Военная операция в Европе. Военная помощь СССР. Атомные бомбардировки Хиросимы и Нагасаки.

1. Медленно закипающий гнев. 1919-1942

2. На боевых фронтах. 1942-1944

3. Ярость. Со дня высадки союзников в Европе до дня Победы

4. Триумф. Война на Тихом океане. 1943-1945

---------------------------------------

http://www.1-film-online.com/?p=5135

Цвет войны IV: Япония во Второй мировой войне. Невероятно ценные материалы, личные свидетельства и переживания в четвертой части Цвета Войны - рассказе о ключевых моментах Японской войны 1931-1945 гг. Вы не увидите ни осуждение жестокости и бесчеловечности, ни хвалебной песни победителям. Впервые перед Вами история простых людей, невиновных и осуждённых, лидеров и их последователей, жертв и агрессоров.

1. Вера в победу

2. Претерпеть нестерпимое

-------------------------------------

http://www.1-film-online.com/?p=5137

Тук можете да гледате филмът 2 in 1: http://filmix.net/dramy/18760-cvet-voyny-4-yaponiya-vo-vtoroy-mirovoy-voyne-japans-war-in-colour-2003.html

Цвет войны V: День "D" - Высадка в Нормандии. День Великой Победы. День "D" - одна из величайших военных операций в истории, рассказанная очевидцами. Трогательные истории о семьях и друзьях моряков. Личные письма и дневники очевидцев позволяют переживать трагедию снова и снова. День "D" описывает впечатления людей всех национальностей, участвовавших во Второй мировой. Каждый поведает нам свою собственную историю... 9 мая 2005 года Европа отмечала 60-летие Победы в Европе. Взгляд в прошлое - последние дни войны в Европе - проводит зрителя по пути трудных и героических поступков, приближающих народ к Победе. Собрание невероятных и малоизученных материалов: дневников, писем, радиопередач, газет и журналов, цветные съемки позволяют почувствовать тот восторг, неимоверное счастье, которые испытывали люди после шестилетнего периода ужаса и страха.

1. День "D" - Высадка в Нормандии ***

2. День Великой Победы

-------------------------------------

*** така и не открих онлайн първата част

http://kolizey.net.ua/load/cvet_vojny_2006/26-1-0-1741

Цвет войны VI: Адольф Гитлер. Этот человек 12 лет властвовал над Германией. Он поднял страну из глубокого экономического кризиса, низвергнул мировое господство Европы и создал Новый Мировой Порядок. Воспоминания о царстве террора Гитлера, гибели миллионов до сих пор приводит людей в панику. Его дьявольской личности посвящена шестая часть «Цвета Войны»: расцвет и падение человека, который разрушил жизни бессчетного количества невинных людей, принес боль и страдание всему миру. Домашнее видео вождя Третьего рейха и его когорты. Ошеломляющая и страшная история фашиста-легенды.

--------------------------------------

http://dokonline.com/dokumentalnie-filmi/7758-cvet-voyny-adolf-gitler-colour-of-war-adolf-hitler-2006.html

Цвет войны VII: Канада во второй мировой войне. История сопротивления Канады во Второй мировой войне сквозь призму уникальных цветных съемок. Материалы были собраны из главных мировых архивов и коллекций простых граждан Канады, сохранивших свои воспоминания на бумаге. Истории надежды и потрясений людей, даже в самых сложных ситуациях не теряющих силу духа. Фильм изменил мировозрение самих канадцев и отношение к этой стране всей Европы.

1. Слухи о войне

2. По зову долга

3. Победа и мирное время

------------------------------------

http://www.1-film-online.com/?p=5256

ENJOY :!!!: :good:

Редактирано от monte christo

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...