Въпрос относно имената на българските армейски части

[brankoood]

Здравейте,

От известно време се опитвам да открия информация отностно имената на някои военните части на царство България.По скоро техните прозвища.Например знам ,че 1ва Пехотна Софийска Дивизия са я наричали "Желязната дивизия",а 2ра Тракийска са наричали "Стражинска Дивизия", защо се е отличила в боевете при Стражин.За другите по известни дивизии не мога да открия подобна информация.

Също така знам ,че някои от полковете са носили името на своя патрон ,като 8ми Приморски например ,който се е казвал "Княгиня Мария Луиза".Бихте ли ме насочили къде мога да открия подобна информация.Благодаря предварително!

П.С.Може ли някъде да се открие структурата на българската войска по време на Първата световна война.Кои дивизии в състава на кои армии влизат и съответно ,кои полкове изграждат съответните дивизии?

Редактирано 21, 2010 от КГ125

[luby]

Може ли някъде да се открие структурата на българската войска по време на Първата световна война.Кои дивизии в състава на кои армии влизат и съответно ,кои полкове изграждат съответните дивизии?

Полкове на Българската армия

[Tyroglyphos]

...

[brankoood]

Полкове на Българската армия

Благодаря ,запознат съм с този списък само че аз се интересувам, кой от тези полкове съответно в коя дивизия участва.

[luby]

Благодаря ,запознат съм с този списък само че аз се интересувам, кой от тези полкове съответно в коя дивизия участва.

1.Първа пехотна софийска дивизия

(Желязната Софийска дивизия или Шопската дивизия).

През март 1883 година е формирана Първа пеша бригада в шестдружинен състав.

През октомври 1884 година новосформираните Първи пехотен софийски и Втори пехотен струмски полк образуват Първа бригада.

С Указ на княз Фердинанд I от 27 декември 1891 година първа бригада се преобразува в 1-ва пехотна софийска дивизия.

От 1903 година Първа софийска дивизия включва:

-Щаб в София;

-Първа бригада с щаб в София и в състав - 1-ви пехотен софийски полк и 6-ти пехотен търновски полк;

-Втора бригада в състав - 16-ти пехотен ловчански полк (в Орхание) и 25-и пехотен драгомански полк (в Цариброд).

Във военно време дивизията включва и трета бригада.

2.Втора пехотна тракийска дивизия

Формирана през 1886 г. като пета бригада, а през 1892 г. се преобразува във 2-ра пехотна тракийска дивизия в състав 1-ва, 2-ра и 3-та пехотни бригади: 9-и Пловдивски, 21 Средногорски, 27-ми Чепински, 28-ми Стремски, 39-ти Солунски и 40-ти Беломорски пехотни полкове, 3-ти артилерийски полк.

Към 1907 г. дивизията е в следния състав:

-1 бригада с щаб в Пловдив

-9-и пехотен пловдивски полк с щаб в Пловдив

-21-ви пехотен средногорски полк с щаб в Асеновград

-2 бригада с щаб в Пазарджик

-27-ми пехотен чепински полк с щаб в Пазарджик

-28-ми пехотен стремски полк с щаб в Левскиград

3.Трета пехотна балканска дивизия

Формира се с Указ №61 от 23 октомври 1885 г. от съществуващите тогава дружини на румелийската полиция като Шеста пеша бригада. В състава й първоначално са включени 11-ти Сливенски и 12 пехотни полкове. Временно към бригадата са причислени и 24-ти Черноморски и 23-ти Шипченски полкове. С Указ №178 от 1891 г. Шеста пеша бригада е преименувана в Трета пехотна балканска дивизия. В състава й влизат две бригади в състав: 11-ти Сливенски, 29-ти Ямболски и 32-ри Загорски, 41-ви, 42-ри пехотни полкове,[1] дивизионен артилерийски полк и други подразделения.

Към 1907 г. дивизията е в следния състав[2]:

-1 бригада с щаб в Сливен

-11-и пехотен сливенски полк с щаб в Сливен

-32-ви пехотен загорски полк с щаб в Нова Загора

-2 бригада с щаб в Ямбол

-24-ми пехотен черноморски полк с щаб в Бургас

-29-ми пехотен ямболски полк с щаб в Елхово

4.Четвърта пехотна преславска дивизия

Формирана през 1883 г. в Шумен под името 4-та пеша бригада и преименувана с Указ 176/1891 г., в 4-та пехотна преславска дивизия в състав:

1-ви, 8-ми, 20-ти пехотен и 16-ти резервни полкове.

Към 15 септември 1915 г. в състава ѝ влизат 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та пехотни бригади, 4-та инженерна бригада и тилови части.

Общо през 1916 г. има състав: 552 офицери, 51 лекари и аптекари, 36 736 подофицери и войници, 21 632 пушки, 36 картечници, 80 оръдия и 8817 коня.

5.Пета пехотна дунавска дивизия

Формирана през 1883 г. в Русе под името 3-та пеша бригада, която от 27 декември 1891 г. се преименува на 5-та пехотна дунавска дивизия.

6.Шеста пехотна бдинска дивизия

Формирана на 1 януари 1892 г. във Враца в състав 3-ти бдински пехотен полк, 15-ти ломски пехотен полк, 35-ти врачански пехотен полк, 36-ти козлодуйски пехотен полк, 51-ви и 52-ри пехотни полкове, 2-ри и 19-ти дивизионни артилерийски полкове и 6-то дивизионно индентантство.

7.Седма пехотна рилска дивизия

Формирана е през 1904 година с Указ №88/30 от декември 1903 г. с щаб в Дупница. Към 1906 г. в състава ѝ влизат: 14-ти Македонски, 22-ри Тракийски, 13-ти Рилски и 26-ти Пернишки пехотни полкове, 7-ми артилерийски полк, 7-ма пионерна дружина, 1-ви кавалерийски дивизион, 1-ви конен полк, 7-мо дивизионно интендантство.

През септември 1912 година наброява 37 355 души.

Демобилизирана е през август 1913 г. Мобилизирана е през септември 1915 г., като 11 000 души от кадровия ѝ състав са от новоприсъединената Пиринска Македония. Демобилизирана е отново през октомври 1918 г.

8.Осма пехотна тунджанска дивизия

Осма пехотна тунджанска дивизия е формирана с Указ № 83 от 30 декември 1903 г. със седалище в Стара Загора. В състав две пеши бригади, 1-ва бригада (10-ти Родопски и 30-ти Шейновски пехотни полкове) и 2-ра бригада (12-ти Балкански и 23-ти Шипченски пехотни полкове)

9.Девета пехотна плевенска дивизия

Девета пехотна плевенска дивизия е формирана през 1904 г. в Плевен, като в състава и влизат 2 бригади - 4-ти, 17-ти , 33-ти и 34-ти пехотни полкове, както и 9-ти дивизионен артилерийски полк. През Балканската война (1912-1913) към дивизията е създадено "балонно отделение". Разформирана е през юли 1919 г.

10.Десета пехотна беломорска дивизия

Формирана е на 20 септември 1912 г. под името 10-та сборна дивизия в състав: две бригади, които включват: 16-ти, 25-ти, 47-ми и 48-ми пехотни полкове, 10-ти артилерийски полк, 10-та пионерна дружина.

След войната е разформирована.

На 10 август 1915 г. се формира под името 10-та беломорска дивизия в състав: 37-ми, 38-ми, 39-ти и 40-ти пехотни полкове, 10-ти артилерийски полк, 10-та пионерна дружина. Разформирована е през 1920 г.

11.Единадесета пехотна сборна дивизия

Единадесета пехотна сборна дивизия е формирана в Свиленград на 13 октомври 1912 г. с телеграма от щаба на действащата армия. В състава и влизат допълващи и опълченски дружини. Дивизията влиза в състава на 2-ра армия. По-късно се обявява бойното разписание на дивизията, която се състои от 2 пехотни бригади, като в първата влизат 55-и и 56-и пехотни полкове, а във втората 57-и и 58-и пехотни полкове. След Междусъюзническата война, на 25 август 1913 година дивизията е разформирована.[1].

По време на участието на България в Първата световна война е формирана Единадесета Македонска дивизия, а по време на Втората световна война, през 1939-1945 година отново е формирана дивизия с номер 11, която участва и във войната срешу Германия 1944-1945 г.

11.Единадесета пехотна македонска дивизия

Дивизията е създадена през 1915 година по идея на ръководството на старата ВМОРО около полковник Александър Протогеров. Още през януари 1915 година майор Петър Дървингов представя пред военното министерство доклад по използването на Македоно-одринското опълчение, в който твърди, че повторното формиране на опълчението може да се наложи и оправдае главно, ако то получи задача да заеме Македония. Първоначалният план е да се сформира около 25 000-на армия от македонски бежанци, която под формата на чети да нахлуе в окупираната от Сърбия Вардарска Македония и да предизвика въстание в тила на сражаващите се на север с австро-унгарците сръбски части. За да се постиге тази цел опълчението трябва да е голяма военна сила, способна самостоятелно да води бой и да управлява завоюваната територия. Тази идея не е осъществена поради бързата намеса на България във войната.

Съображенията на военното командване при формирането на отделна бежанска част са да се покрият загубите от Балканските война, да се подготвят бежанците за война още в мирно време и така да се избегне грешката от Балканската война и Македоно-одринското опълчение и да се покаже пред света, че войната се води за освобождаване на земи, населени с българи.

Заповедта за създаването на единадесета дивизия е издадена на 22 август 1915 година, едновременно с оформянето на Плеската конвеция. Наречена е първоначално Кадрова дивизия, а от 12 септември - 11 пехотна македонска. Формирана е от 1 до 4 септември по специален щат при общата мобилизация на действащата армия през септември, непосредствено преди намесата на България в Първата световна война от българи от Македония - доброволци бежанци, неслужили в българската армия както и дезертьори от сръбската и гръцката армия. Дивизията включва 7 полка - 6 пехотни (наречени 1-6 македонски полк) и 1 артилерийски, както и други подразделения с личен състав към първия си оперативен ден от 34 745 войници и офицери. Почти всички офицери са от Македония. Командир на дивизията е охридчанинът генерал Кръстю Златарев, а началник щаб - кукушанинът полковник Петър Дървингов. Други известни имена от офицерския състав на дивизията са командирът на Втора пехотна бригада – прилепчанинът полковник Григор Кюркчиев, командирът на Трета пехотна бригада охридчанинът полковник Протогеров и командирът на Пети пехотен македонски полк – скопянецът подполковник Борис Дрангов.

12.Дванадесета пехотна дивизия

Дванадесета пехотна дивизия е формирана през май 1913 година в триполков състав, който включва 59, 60 и 61 полк.. След Междусъюзническата война е разформирована.

На 15 октомври 1915 г. дивизията е сформирана отново под наименованието Дванадесета сборна дивизия.

13.Тринадесета пехотна дивизия

ринадесета пехотна дивизия е формирана на 12 май 1913 г., непосредствено след Балканската война (1912-1913).

Командването ѝ е поверено на генерал-майор Христо Луков, а в състава и влизат 62-ри, 63-ти и 64-и пехотни полкове, 13-ти артилерийски полк и 13-а пионерна рота. Разформирована е през юли 1913 г., когато влиза в състава на 10-а пехотна беломорска дивизия.

14.Планинската дивизия

Планинската дивизия e формирана през ноември 1916 г. със заповед №576 от Щаба на действащата армия. Тя е прикрепена към щаба на Македонската военноинспекционна област и е в състав: 1-ви, 2-ри и 3-ти планински пехотни полкове, артилерийски полк и инженерна рота. Тя влиза в състава на Първа Армия и е подчинена е на началника на Македонската областна военна инспекция.

През януари 1917 г. формира школа за подготовка на младши подофицери.

15.Сборна дивизия

Формирана е на 28 септември 1916 г. в състав: 35-ти, 36-ти, 53-ти, 6-ти, 82-ри пехотни полкове, 11-ти и 6-ти маршеви полкове, 3-ти и 4-ти конни полкове, сборен артилерийски, тежък артилерийски и 2-ри артилерийски полк и пионерна дружина.

Дивизията обединява формираните след сраженията при Добрич на базата на подвижния резерв на Варненския укрепен пункт Добрички войски и втора бригада на Шеста пехотна дивизия, която също участва в боевете край Добрич.