Отиди на
Форум "Наука"

Има ли османска цивилизация? - има. Има ли (пра)българска цивилизация? - не.


Recommended Posts

  • Потребители

Ник, човекът, който цитирам, се казва Тойнби, великият Тойнби, маестрото, и ти препоръчвам горещо да го прочетеш, защото от думите ти усещам, че не го беше чувал, както не беше чувал и Хофстеде, преди да се появя аз.

поздрави.

Няма проблем, обаче все още не мога до припризная за авторитет по османска и тюрска история (от това което чета)..

Дали Анадола е бил празен та номадите са го населили? Еми това е малко съмнително за мен (аз не съм историк, но хобито ми или странта ми от 4 - 5 -години е в тази област, и чета немалко автори).По скоро съм склонен да смятам че имаме значителна езикова и религиозна асимилация на коренно население (колкото и да е "противна" тезата и мисълта за това на западните "християнски" и на гръцките автори).Защо анадолските турците са арменоиди (факт!) а не монголиоди? В Средна Азия са такива -това е изследвано обстойно от антрополозите: при всяко от тюрските нашесвия и миграции (независимо къде) се наблюдава рязка промяна на антропологичния тип на населението..

От друга страна:

Ислямът обективно носи немалко социални, практични и егалитарни особености и "заряд"- там имаме "клир на всички вярващи",опростена и непосредсвена връзка на хората с бога (това което протестантите постигнаха едва в късното средновековие), няма идея за цезаризъм..Така че исляма, за нас мръсна дума, обективно - сам за себе си не е такъв..Сирийците в мнозинството си сменят християнската си религия, с исляма, доколкото зная, ненаслствено?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тойнби е авторитет по История с главно И, най-големият колос на съвременната историческа наука, бащата на историята в нашата цивилизация, великият, МАЕСТРОТО. Задължително за всеки е да прочете 7 хилядите страници на книгата му от 12 тома, писани в продължение на 35 години.

Никой не оспорва асимилацията на турците, и всичко останало. И да, ислямът носи немалко социални елементи. Но не достатъчно, та да управляваш империя от десетки милиони християни на 3 континента.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тойнби е авторитет по История с главно И, най-големият колос на съвременната историческа наука, бащата на историята в нашата цивилизация, великият, МАЕСТРОТО. Задължително за всеки е да прочете 7 хилядите страници на книгата му от 12 тома, писани в продължение на 35 години.

Никой не оспорва асимилацията на турците, и всичко останало. И да, ислямът носи немалко социални елементи. Но не достатъчно, та да управляваш империя от десетки милиони християни на 3 континента.

Оспорвам или (чакам доказателства за нея) номадските "виждания" и съответно теза (хипотеза) за произхода на османците.. (ако не си разбрал какво пиша)..Значи акцентувам: смятам че османците не са номадите, които описва авторът, а са асимилирано езиково и религиозно предтюрско население.А то не е номадско..(това е според мен), и нямат общо с номадите от Средна Азия - като култура, нагласи и т.н.

Продължавам мисълта си, в този смисъл за "Маестрото", както казваш: ако една теза е съставена върху неверни приемания, то какъвто и да е написалият монографията по тази теза, тя няма за бъде авторитетна за мен (и според мен)...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не са номади, така ли? Странно защо архитектурата, например Топкапъ сарай е типично номадски стил строителство. Тръгнал да оспорва Тойбни, моля ти се.

Не мога да разбера две неща.

1. защо по дяволите намеси Хофстеде в цялата история? и какво общо има той с всичко това?

2. какво общо има асимилацията на турците в близкия изток с цялата работа.

Не разбирам изобщо мисълта ти.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не са номади, така ли? Странно защо архитектурата, например Топкапъ сарай е типично номадски стил строителство. Тръгнал да оспорва Тойбни, моля ти се.

Не мога да разбера две неща.

1. защо по дяволите намеси Хофстеде в цялата история? и какво общо има той с всичко това?

2. какво общо има асимилацията на турците в близкия изток с цялата работа.

Не разбирам изобщо мисълта ти.

За ходстеде

Виж сега, ако си решил да спориш със себе си, или не разбираш какво пишеш в други постове, аз не мога да ти помогна в нищо..

Припомни си моля какво си писал моля в смисъл на "интитуциите зависисят от културата", "историята може да се осмисли чрез културните особенсоти", те са в основата на промените, (надолу-нагоре) , "религията е институция, продукт на културата"?

Аджеба цивилизацията на каквио е продукт? На божественен замисъл ли? Пада от небето - със всичките свои особености (творчески малцинства, мнозиства и други такива)..Извинявай знам че Везните обичате да спорите (и със себе си) и си сменяте мненията според настроенията или по скоро според това кой ден е от седмицата, ама това минава границите ми на търпението и толератността ми днес...Няма да пиша повече в тази тема, какво и да напишеш!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Институциите, както и религията, много често се взаимстват, копират, и това няма нищо общо с културата.

Цивилизацията също няма общо с културните измерения на Хофстеде, защото и цивилизациите, и тези, дето нямат цивилизация, например бушмените, имат всичките културни измерения. което означава, че възникването на цивилизацията е процес, който Хофстеде не може да обясни, нито пък се е опитвал някога, нито пък ще се опита някога, да обясни.

Ето прост пример. И гърците, и папуасите, са колективисти. Но защо гърците създават цивилизация, а папуасите не. Трябва да търсим отговорът другаде.

Което означава, че процесът на възникване на една цивилизация и нейното развитие е напълно еднакъв и при индивидуалисти-колективисти, и при спокойни-тревожни, и при равновластни-неравновластни итн. И зависи главно от случайни фактори - дали общостта е изправена пред определено предизвикателство, военно, природно, социално, което да я стимулира, или не.

Нека не бъркаме сферите на изследване и да не правим манджа с грозде. Турците например, имащи номадска култура, създават и номадски модел при управлението на държава си. Ето връзката култура-управление. Но когато Ататюрк приема швейцарска конституция и законодателство, това какво общо има с турската култура? Едно голямо нищо.

Ти например можеш ли да обясниш защо едни колективисти създават цивилизация, а други не. Защо едни равновластни ичамат цивилизация, но много други неравновластни също имат цивилизации. тези разминавания идват да покажат, че културните измерения не могат да обяснят възникването на цивилизациите, а обясняват съвсем други неща - защо хората са различни и с какво.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Институциите, както и религията, много често се взаимстват, копират, и това няма нищо общо с културата.

Цивилизацията също няма общо с културните измерения на Хофстеде, защото и цивилизациите, и тези, дето нямат цивилизация, например бушмените, имат всичките културни измерения. което означава, че възникването на цивилизацията е процес, който Хофстеде не може да обясни, нито пък се е опитвал някога, нито пък ще се опита някога, да обясни.

Ето прост пример. И гърците, и папуасите, са колективисти. Но защо гърците създават цивилизация, а папуасите не. Трябва да търсим отговорът другаде.

1)Значи спориш със себе си.. Щото говореше че институциите (закони, религия , право, и други ) най-често или по-скоро винаги се преобразуват според особеностите на културата на заемстващите ги! Айде помисли си преди да ми отговориш, моля какво си писал и твърдял (ще ми страшно неприятно, ако разбера че лъжеш)

2)От небето ли пада културата? И няма нищо общо с културните измерения и културата? Има, виж си изявленията и анализите по точка 1)

Не става дума за това че Бушмените нямат цивилизация, а за това че цивилизацията на тези които имат е в пряка зависимост от културата им и институците, които тази култура формира или по-точно приема, създава, преобразува според себе си!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, институциите се преобразуват, така е, под влиянието на културата. Но какво общо има това с цивилизацията? Да, културата се влияе от средата и културните измерения. Но какво общо има всичко това с цивилизацията. Та нали не всяка култура създава цивилизация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Виж сега, със съвсем добри чувства.

Цивилизацията няма връзка с културата и културните измерения. Защото абсолютно всяка култура може да създаде цивилизация, ако е изправена пред определено предизвикателство. което означава, че ако такова липсва, няма и цивилизация.

Ти правиш връзка между култура и цивилизация. Помисли много сериозно. Има ли статистическа връзка между тип култура и цивилизация.

Ако има, това означава, че само определен тип култура може да създаде цивилизация. Например, цивилизация създават само колективистите, но не и индивидуалистите, само спокойните, но не и тревожните, само равновластните, но не и неравновласните.

Но не е така. Има цивилизации, създадени от спокойни култури, и такива на тревожни. Има цивилизации на равновластни, и такива на неравновластни народи. Което означава, че няма статистическа корелация между тип култура и цивилизация.

Абсолютно всяка култура може да създаде цивилизация, стига да попадне в подходящите условия на предизвикателство и отклик.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Фактологията по славянската проблематика май не е такава, каквато я пише в учебниците, тъй, че по-добре да не стъпваме на нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Най-общо и просто казано. Ето процесът.

Имаме култура, формирана под влияние на определени условия на средата, определен тип - примерно спокойна, неравновластна, колективистична и тн. със съответните институции и религия, която

а) сама е създала

б) приела отвън, и ги е изменила под влияние на собствените си особености

и това е класическата схема на Хофстеде.

Но дали тази култура ще прерастне в цивилизация, или не, вече зависи от съвсем различни фактори, които са чисто случайни.

Тези случайни фактори са поне два.

1. Дали културата ще е подложена, или няма, на някакво предизвикателство - външно или вътрешно, природно или социално.

2. Дали културата ще успее да му даде успешен отклик, да го реши.

И в двата случая тук говори за

- случайни фактори

- те са външни за културата

и именно тогава и само тогава културата прераства в цивилизация, която носи нейното име.

В другия случай, като този с България, ние просто приемаме копирайки, византийската православна цивилизация.

Има и трети случай - културата не е изложена на предизвикателство, но и не приема чужда цивилизация. тогава си остава народ без история. Като бушмените.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, институциите се преобразуват, така е, под влиянието на културата. Но какво общо има това с цивилизацията? Да, културата се влияе от средата и културните измерения. Но какво общо има всичко това с цивилизацията. Та нали не всяка култура създава цивилизация.

Не всяка култура създава цивилизация.. Акцентът ми е че авторът проследява и аналогизира (или анализира, описва) животът и развитието на цивилизацията посредством съвкупност от събития. (Заб: Обективно, и според мен, и според Минков и според Хофстеде, и според твоите по-стари твърдения, значи следва да се следва да се каже (допълни) : посредством "историята", направена от хората..със техните им културни измерения и нагласи); В своята същност пък (пак според автор, независимо дали го казва като мен, или не)- цивизизацията се явява сбор или следствие от взаимовръзки и взаимни влияния между хора и институциии, между хора и хора, допълнение: т.е тя е сбор от "неща и артефакти", пряко произлизащи и обусловени от културата , т.е от нагласите на хората и опосредствено на институциите, създадени и трансформирани според нагласите на тези хора)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз го казах и пак ще го кажа. когато една култура прерастне в цивилизация, именно в цивилизацията се отразяват ценностите, нормите, особеностите, архитиповете, характерни за културата.

Но дали културата ще прерастне в цивилизация или не, не зависи от самата култура, а от външни, често случайни фактори, които вече изброих.

Защото всички имат артефакти, институции, нагласи, ценности и тн. но не всички от тях прерастват в цивилизация.

Абе колко пъти трябва да пиша едно и също??

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз го казах и пак ще го кажа. когато една култура прерастне в цивилизация, именно в цивилизацията се отразяват ценностите, нормите, особеностите, архитиповете, характерни за културата.

Нищо такова май не си казал, мисля че си измисляш и фантазираш (мисля че не особено красиво, "послъгваш" погледнaтo от моята страна - виж цитатите от теб накрая на съобщението ми*)..Дотук твърдиш доколкото помня, единствено "че култура и цивилизация нямат връзка" (вчера какво си твърдял - мен не ме интересува, щото доколкото разбирам си сменяш мненията и позициите както ти е удобно).Не ти, а аз казвам за първи път нещо такова, в тази дискусия - забележи защото то е агрумент за моята теза, и опонира на твоята (между култура и цивилизация няма връзка)..

Аждеба има връзка (аз го казвам) , и тя е съществена и за спора ни, или дискусията ни, защото: именно чрез тази връзка се обяснява и обуславя: 1) колко, как и по какъв начин ще се равие цивилизацията, 2) колко,и как, ще продължи своето съществуване (виж и следващия ми отговор).Това е моета теза, не знам ти какво си разбрал или не, и не ме интересува честно, казано в момента.

Но дали културата ще прерастне в цивилизация или не, не зависи от самата култура, а от външни, често случайни фактори, които вече изброих.

Не е вярно принципно(с малки излючения - ще ги разкажа ако искаш, и ще кажа защо са изключения, и дори те нямат връзка с принципа):

1) Външните фактори и събития не са случайни, в най-голяма степен те са създадени от хора- външни или не - хора, все пак от хора- със своите си нагласи, култура..

2) Най-важното: Как ще отрагират на тези външни събития хората (общостта) , които ще имат (съдадат) или не, цивилизация - зависи от тяхната култура, институции, и от нещата обусловени и преоформени от тяхната култура и нагласи..Дали култуерната общос ще може да излъчи, или дали ще присъства "творческо малцинство" в дадената културна общост, е предмет и следствие на културата на тази общост (или 2=2)..Дали то ще бъде последвано или не от мнозиството(доколкото го има малцинството) пак е нещо което е пряко отражение и връзка с културата (нагласите) на тази общост (пак "2"="2")..

Защото всички имат артефакти, институции, нагласи, ценности и тн. но не всички от тях прерастват в цивилизация.

Не прерастват, а този факт или аргумент и няма връзка със спора ни, тъй като аз никъде не съм твърдял това, нито съм го мислил под каквато и да е форма..

Абе колко пъти трябва да пиша едно и също??

Ще спреш да пишеш едно и също, когато решиш да не си мениш мненията за спора 9и когато решиш че тук имаме дискусия а не спор), и когато започеш да четеш и да си спомняш какво си писал dnes, вчера или онзи ден ;)

*Твои цитати от днес:

1." защо по дяволите намеси Хофстеде в цялата история? и какво общо има той с всичко това?"

2."Цивилизацията също няма общо с културните измерения на Хофстеде"

3."Цивилизацията няма връзка с културата и културните измерения."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това горното е вярно.

Но, по същество, ако няма външен тласък, предизвикателство, културата сама по себе си, не е достатъчна, за да създаде цивилизация.

Което означава, че културата ,сама по себе си, не е достатъчна, нито за да роди цивилизация, нито да се развие.

Трябва да има предизвикателство, което да я стимулира.

Останалото, което си написал, е пълна фантазия. Творчески малцинства и мимикрия, които се формират при наличие на предизвикателство, се наблюдават в култури от всеки тип.

Което означава, че няма връзка между тип култура и процеса на възникване на цивилизацията.

Ако твърдиш, че има, моля те, обясни ни тук каква е връзката между колективизма и възвикването на цивилизациите, между тревожността и неравновластието и възникването на цивилизациите и тн.

Това, което е вярно, е, че културните особености и измерения са фактор за диференция на цивилизациите, но не и за тяхното раждане и развитие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Изобщо, правиш една мешана скара от теории и автори, оттука малко, оттам малко, неща, които си дочул вчера и става тотален хаос.

Нека говорим по същество.

Би ли обяснил как можеш да омбясниш раждането и развитието на цивилизациите според културните измерения на Хофстеде?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Как ще отрагират на тези външни събития хората (общостта) , които ще имат (съдадат) или не, цивилизация - зависи от тяхната култура,

Невярно твърдение. Обикновено се взима първо най-очевидното и лесно решение, и това няма общо с културата.

Дали култуерната общос ще може да излъчи, или дали ще присъства "творческо малцинство" в дадената културна общост, е предмет и следствие на културата на тази общост

Също невярно. Би било вярно, ако само определен тип култура излъчваха творчески малцинства. Но такива се излъчват от всеки тип култура, защото в противен случай обществото е заплашено от гибел.

Историята показва, че често различни култури, изправени пред едно и също пердизвикателство, откриват едно и също решение, независимо една от друга.

Или обратното. Еднакви култури, пред едно и също пердизвикателство, дават различни отговори.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това горното е вярно.

Но, по същество, ако няма външен тласък, предизвикателство, културата сама по себе си, не е достатъчна, за да създаде цивилизация.

Което означава, че културата ,сама по себе си, не е достатъчна, нито за да роди цивилизация, нито да се развие.

Трябва да има предизвикателство, което да я стимулира.

Останалото, което си написал, е пълна фантазия. Творчески малцинства и мимикрия, които се формират при наличие на предизвикателство, се наблюдават в култури от всеки тип.

Което означава, че няма връзка между тип култура и процеса на възникване на цивилизацията.

Ако твърдиш, че има, моля те, обясни ни тук каква е връзката между колективизма и възвикването на цивилизациите, между тревожността и неравновластието и възникването на цивилизациите и тн.

Това, което е вярно, е, че културните особености и измерения са фактор за диференция на цивилизациите, но не и за тяхното раждане и развитие.

Културата не е самодостъчна и аз не съм го твърдял никога...Не ми слагай мисли и думи които не съм казал, щото е крайно некоректно и грозно!

Творчески малцинства и мимикрия, които се формират при наличие на предизвикателство, се наблюдават в култури от всеки тип.

Хайде бе, я си прочети пак какво ми навираше от този автор като твой аргумент. Ти май и не разбираш какво си чел..

Критерий за цивилизация. Най-общо, като критерий за цивилизация можем да считаме уникалната ситуация, при която за първи път се обръща посоката на мимикрия – от имитация на предците и традицията, т.е мимикрия, ориентирана назад, се прави нещо за първи път, къса се с традицията, и става модел, който се имитира от следващите поколения, т.е мимикрията е вече напред. Най-общо казано този момент, при който мимикрията от ориентирана назад към миналото се обръща напред към бъдещето, можем да считаме като начална точка на зараждане на една цивилизация.

Процесът, при който дадена общност се изправя пред някакво предизвикателство, което застрашава съществуването й е решителният тест, при който общостта прави скокът от народ без история към цивилизация. Ако общостта съумее да даде отговор на предизвикателството и го реши успешно, ако го преодолее, то тя е прескочила трапа и от народ без история е станала цивилизация.

Обикновенно решението, отговорът на предизвикателството се дава винаги от група хора, т.нар. творческо малцинство, което извършва процесът на оттегляне от обществото – намиране на решение – повторно връщане. Това е първата стъпка към зараждането на цивилизация.

Втората стъпка е решаваща. Малцинството от творци трябва да се върнат в обществото и да му предложат намереното решение на проблема. Но обществото, което е инертна маса, т.нар. безлично мнозинство, трябва да бъде накарано да имитира творческото малцинство, в противен случай обществото е обречено на крах. Именно това е моментът, в който се обръща посоката на мимикрия, и от мимикрия назад става мимикрия напред, т.е безличното мнозинство, под влиянието, очарованието, харизмата на творческото малцинство, което първо е решило проблема, започва да го имитира, и прави нещо за първи път.

Значи не е вярно това което казваш тук.Обяснявам: според Автора - само при определени случай може да се очаква да е изпълнена комбинацията която да положи началотро на цивилизация: Автора има врпредвид комбинацията от: от 1) предизвикателство, 2) наличие на твореско малцинство 3) наличие на мнозинство което ще последва това малцинство.

Значи повтарям: Как ще отрагират на тези външни събития хората (общостта) , които ще имат (съдадат) или не в бъдеше, цивилизация - зависи от тяхната култура, институции, и от нещата обусловени и преоформени от тяхната култура и нагласи..Дали културната общос ще може да излъчи, или дали ще присъства "творческо малцинство" в дадената културна общост, е предмет и следствие на културата на тази общост..Дали то ще бъде последвано или не от мнозиството(доколкото го има малцинството) пак е нещо което е пряко отражение и връзка с културата (нагласите) на тази общост..

Което означава, че няма връзка между тип култура и процеса на възникване на цивилизацията.

Ети една връзка: активното и равновластно номадско прабългарско общество (културна общост) създава протоцивилизация щото има при случая намира в себе си (защото съдържа) "творческо" малцинство, и мнозиство което да го последва; а пасивното неравновластно аграристично римско, византийско, арменско при случая (например загувата на османците от Татаро-монголите)или друг такъв - не намира нито творческоко малцинство, нито поддръжниоци (защото обективно няма нито едното, нито друго)..и така и не успява да се създаде наново като цивилизация. Тук не говоря само за създаването и а и за развитието на цивилизацията..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Обикновено се взима първо най-очевидното и лесно решение, и това няма общо с културата.

Повърностно и невярно твърдение..

"Най -очевидното нещо и лесно нещо" за равновластните номади, воини (търговци) е да се хванат за мечовете и да колят и да се бият (а те и това правят доколкото четем историята), а после да се изнижат нанякъде яко дим ако са били бити, или да преследват до крак неприятеля, ако той е бил бит. Ако искаш факти и източници- ще ти ги цитирам!!..

Могат и да не се бият, ами само да избягат, нали така?Да ама те се бият..

Значи как ще реагира една общост зависи от културните и особености и измерения, от типа култура..

За останалото трябва да се повтарям , щото съм тъи отворил вече (тук и в предишния ми пост)!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Културата не е самодостъчна и аз не съм го твърдял никога...Не ми слагай мисли и думи които не съм казал, щото е крайно некоректно и грозно!

Творчески малцинства и мимикрия, които се формират при наличие на предизвикателство, се наблюдават в култури от всеки тип.

Хайде бе, я си прочети пак какво ми навираше от този автор като твой аргумент. Ти май и не разбираш какво си чел..

Критерий за цивилизация. Най-общо, като критерий за цивилизация можем да считаме уникалната ситуация, при която за първи път се обръща посоката на мимикрия – от имитация на предците и традицията, т.е мимикрия, ориентирана назад, се прави нещо за първи път, къса се с традицията, и става модел, който се имитира от следващите поколения, т.е мимикрията е вече напред. Най-общо казано този момент, при който мимикрията от ориентирана назад към миналото се обръща напред към бъдещето, можем да считаме като начална точка на зараждане на една цивилизация.

Процесът, при който дадена общност се изправя пред някакво предизвикателство, което застрашава съществуването й е решителният тест, при който общостта прави скокът от народ без история към цивилизация. Ако общостта съумее да даде отговор на предизвикателството и го реши успешно, ако го преодолее, то тя е прескочила трапа и от народ без история е станала цивилизация.

Обикновенно решението, отговорът на предизвикателството се дава винаги от група хора, т.нар. творческо малцинство, което извършва процесът на оттегляне от обществото – намиране на решение – повторно връщане. Това е първата стъпка към зараждането на цивилизация.

Втората стъпка е решаваща. Малцинството от творци трябва да се върнат в обществото и да му предложат намереното решение на проблема. Но обществото, което е инертна маса, т.нар. безлично мнозинство, трябва да бъде накарано да имитира творческото малцинство, в противен случай обществото е обречено на крах. Именно това е моментът, в който се обръща посоката на мимикрия, и от мимикрия назад става мимикрия напред, т.е безличното мнозинство, под влиянието, очарованието, харизмата на творческото малцинство, което първо е решило проблема, започва да го имитира, и прави нещо за първи път.

Значи не е вярно това което казваш тук.Обяснявам: според Автора - само при определени случай може да се очаква да е изпълнена комбинацията която да положи началотро на цивилизация: Автора има врпредвид комбинацията от: от 1) предизвикателство, 2) наличие на твореско малцинство 3) наличие на мнозинство което ще последва това малцинство.

Значи повтарям: Как ще отрагират на тези външни събития хората (общостта) , които ще имат (съдадат) или не в бъдеше, цивилизация - зависи от тяхната култура, институции, и от нещата обусловени и преоформени от тяхната култура и нагласи..Дали културната общос ще може да излъчи, или дали ще присъства "творческо малцинство" в дадената културна общост, е предмет и следствие на културата на тази общост..Дали то ще бъде последвано или не от мнозиството(доколкото го има малцинството) пак е нещо което е пряко отражение и връзка с културата (нагласите) на тази общост..

Което означава, че няма връзка между тип култура и процеса на възникване на цивилизацията.

Ети една връзка: активното и равновластно номадско прабългарско общество (културна общост) създава протоцивилизация щото има при слуая намира в себе си (защото съдържа) "творческо" малцинство, и мнозиство което да го последва; а пасивното неравновластно аграристично римско, византийско, арменсако при слуая 9например загувата на османците от Татаро-монголите)или дру такъв - не намира нито творческоко малцинство, нито поддръжниоци (защото обективно няма нито едното, нито друго)..и така и не успява да се създаде наново като цивилизация Тук не говоря само за създаването и аи за развитието на цивилизацията..

Пише се Хофстеде, не хостеде.

Не, не е следствие от културата дали ще има или не творческо малцинство, защото творчески малцинства се излъчват във ВСИЧКИ култури. Такива има в неравновластните, и в равновластните, в спокойните и в тревожните, в колективистичните, и в индивидуалстичните.

Това означава, че творческите малцинства се проявяват в култури от всеки тип и не зависят от една или друга култура.

римското, и византийското, и тн. имат творчески малцинства. Българска протоцивилизация няма.

Ник, написал си пълни глупости, ама пълни. Изобщо, оставям разговора, защото смисъл не виждам. Изобщо такива волни излияния не бъх виждал скоро.

Трябва да се чете първо. Но въпреки това, все още чакам да ни обясниш как влияят културните измерения на Хофстеде при възникването на цивилизациите и тяхното развитие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ети една връзка: активното и равновластно номадско прабългарско общество (културна общост) създава протоцивилизация щото има при слуая намира в себе си (защото съдържа) "творческо" малцинство, и мнозиство което да го последва; а пасивното неравновластно аграристично римско, византийско, арменсако при слуая 9например загувата на османците от Татаро-монголите)или дру такъв - не намира нито творческоко малцинство, нито поддръжниоци (защото обективно няма нито едното, нито друго)..и така и не успява да се създаде наново като цивилизация Тук не говоря само за създаването и аи за развитието на цивилизацията..

Автор?

пълни фантазии.

Първо, вземи прочети Хофстеде, ще видиш че той изобщо не се занимава с въпроса за възникване и развитие на цивилизациите.

Второ, вземи прочети Тойнби, преди да спориш.

Абе изобщо, чети преди да пишеш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пише се Хофстеде, не хостеде.

Не, не е следствие от културата дали ще има или не творческо малцинство, защото творчески малцинства се излъчват във ВСИЧКИ култури. Такива има в неравновластните, и в равновластните, в спокойните и в тревожните, в колективистичните, и в индивидуалстичните.

Това означава, че творческите малцинства се проявяват в култури от всеки тип и не зависят от една или друга култура.

римското, и византийското, и тн. имат творчески малцинства. Българска протоцивилизация няма.

Ник, написал си пълни глупости, ама пълни. Изобщо, оставям разговора, защото смисъл не виждам. Изобщо такива волни излияния не бъх виждал скоро.

Трябва да се чете първо. Но въпреки това, все още чакам да ни обясниш как влияят културните измерения на Хофстеде при възникването на цивилизациите и тяхното развитие.

Знам как се пише хостеде, а ти що се хвашащ за лапсусите? Не съи учителка, и аз не съм ученик нали така?

Добре и това е лапсус - чети гръцкото пост-византийско обшщество (културна общост), арменското такова в периода в които няма арменска цивилизация...Къде и какво им е творческото малцинство и подрепящото го мнозинство? Създават ли втора Византия или армения при сгодните случаи? Не! Значи - не успяват да отреагират на сгодните случаи (" късмета и случая зависят от човека, дали ще може да го хване"), тук имаме такива случаи и събитийност (и при арменците- това е упадъка на Византия), при пост-византийците -това е разбиването на Османците от Татарите..

Защо ли - защото културата на тези общества е пасивна, неравновластана, аграристична.. На селянина му е все тая кои ще го управлява.. Ако бяха номади и равновластни?: еми виж какво правят елините (обикновените хора!) с персите - изтребват ги крак, бият се допоследен човек и побеждават!Значи.. имаме културни особесности на хората, които са в пряка връзка и в основата на: раждането, развитието и гибелта на дадена цивилизация. Това, което трябваше да се докаже..

"Абсолютни глупости" пишеш ти приятелю..Не си ли спомняш тези твои абсолютни глупсоти, които съм ги дал във Болд в едно от предишните ми днескашни съобщения?Да цитирам ли пак поста ти и моето съобщение в отговор на него, та да си опресниш избирателната памет?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не, това е върхът.

Обществата, които цитираш - "поствизантийско", римско, арменско и тн. са се разпаднали векове преди османската експанзия, и то поради причини, за които ти изобщо не подозираш. Изобщо.

Пак ти казвам да четеш, преди да пишеш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Православната цивилизация например започва да се разпада към края на 10 век, гръко-римската цивилизация бележи разпада си към 2 век пр.н.е, а сириакската цивилизация, към която спада армения, се разпада към 10 в. пр.н.е

и то поради причини, които нямат нищо общо с културните им особености. Защото причината е все една и съща.

Каква е,

ами чети. не фантазирай.

Значи, причините и механизмите на разпадане на всяка една цивилизация е напълно идентичен и пхри равновластните, и при неравновластние, и при спокойните, и при тревожните, и при колективистите, и при индивидуалистите.

Това означава, че раждането, развитието и разпадането на цивилизацията не зависи от културните особености, защото зависи от едно и също нещо, което се проявява у всички култури.

Хайде да спрем да си измисляме и фантазираме, и да четем автори.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...