Отиди на
Форум "Наука"

сумиране на ел мощности


Recommended Posts

  • Потребител

Добре де разбрах за ъглошлайфа , че неравномерно се натоварва , за разлика от помпата, И това маже да доведе до авария в агрегата, но не разбрах това дето казваш че единият от агрегатите можело да се завърти наобратно! как така да се завърти наобратно , нали двигателя го върти в една посока , а свързването как да стане , как да ги свържа в една мрежа , кой кабел с кой кабел трябва да се свърже. нали от агрегата излизат 2 извода като от контакт , тука няма + и - като при правия ток , кой извод на единия генератор да свържа с един от изводите на другия , като последователно свързване на батерии. Или се свързват успоредно два по два извода! Ти казваш че трябва първо да се пусне единият генератор а после другият , правилно ли съм разбрал.

От това което казваш разбирам че имаш впредвид монофазни агрегати с куплирани твърдо на една ос двигател и монофазен генератор.. При тях ето какво трябва да направиш :

Пускаш двата генератора да работят и свързваш произволно два извода (по един от всеки генератор ). След това измерваш напрежението между другите два извода , ако напрежението е около нула то си попаднал в десятката , вързвай смело и другите два края в едно и си готов за работа .. Ако ли па имаш напрежение около 440 V то не си улучил свързването и трябва да размениш свързването ( да сържеш единия от преди вързаните краища със невързания извод от другия агрегат) и пак си готов за работ.. Така се прави свързването на такива агрегати в паралелна работа !.. Лесно е !.. :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Честотата зависи от скороста на въртене на ротора

Така е ..но освен това зависи и от конструкцията на самия генератор за което в същност ти упоменаваш в неявна форма..

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Аз обяснявах как се свързват два трифазни генератора в паралелна рабопта .. Обяснението ми беше точно и коректно и ако не си ме разбрал върни се и го прочети отново..

Що се касае до честотата то тя е параметризирана от броя полюси на трифазните генератори и от честотата на въртене на генераторите .. По условие синхронните генератори имат еднаква честота на въртене когато са свързани в паралелна работа (всички генератори в мрежата се въртят синхронно щом имат един и същ брой полюси)

Питай ако още нещо не си разбрал..

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Не не на трифазни той каза че трябва да са монофазни , Трифазните са по големи а аз обясних че тези са малки , ако бяха трифазни аз щях да обясня това

Преди говорих само за това как се свързват трифазни генератори .. Едва днес обясних как се свързват монофазни агрегати.. Дебата върви в стил " вие питате , ние отговаряме".. :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

За жалост в крайна сметка аз така и не разбрах,правилния начин, дано някой специалист който е сигурен да разиясни как става.

Аз съм специалиста .. Обясних как се свързват трифазни синхронни генератори в паралелна работа.. Днес обясних и как се свързват монофазни агрегат-генератори в паралелна работа .. Ако има още нещо неясно и него ще изясним .. Колко му е ?.. :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Щом като специалист ти казваш че двата генератора ще се въртят синхронно един спрямо друг,и ще имаме постояна честота от 50 херца.Това значи че проблемът е решен.

Мен единствено ме притесняваше честотата.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Щом като специалист ти казваш че двата генератора ще се въртят синхронно един спрямо друг,и ще имаме постояна честота от 50 херца.Това значи че проблемът е решен.

Мен единствено ме притесняваше честотата.

Да, ще се въртят синхронно .. именно затова се ползват за генератори предназначени за работа в мрежа синхронни машини..

За асинхронни машини не говорим , при тях нещата стоят малко по друго яче.. При тях честотата може да варира когато работят в паралел с различни обороти.. Те просто ще изгорят при такава работа в паралел при несинхронни обороти..

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Ами при синхронните, имаме едновременно, въртене на маг поле с ротора , а при асинхронните нямаме това нещо. Синхрон значи едновременност!

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Като стана дума за асинхронни двигатели/генератори,каква е разлика м/у асинхронни и синхронни машини?Защо се наричат така?

Основната разлика е в това че асинхронните машини имат индуктор (котва) която се захранва от постоянен ток а при асинхронните няма такава намотка(индуктор) на ротора..Освен това при синхронните машини имаме синхронно въртене на ротора със въртенето на магнитното поле на статора докато при асинхронните машини има хлъзгане което е в същност въртене на ротора с различни обороти от тези на въртенето на магнитното поле на статора..

Повече можеш да научиш от тук :ел.машини

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Добре че не ти се налага да прилагаш на практика наученото. :tooth:

На мен ми се налагаше , бях 30 години електродиспечер в енергийната система .. :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Добре че не ти се налага да прилагаш на практика наученото. :tooth:

Е какво искаш да кажеш че не съм прав ли , че виж мнението ми на това с електроинженера , нима не съвпадат принципно , аз по образование не съм ел техник но знам някои работи

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

За синхронизация на генератори трябва да има обратна връзка към двигателите:

http://www.altgen.ru/sinhronizatsiya/

тоест, допълнителни устройства.

е като си толкова отворена ти можеш ли да обясниш , какво значи това , защото аз не панимаю рускй язик.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

е като си толкова отворена ти можеш ли да обясниш , какво значи това , защото аз не панимаю рускй язик.

Аз малко разбирам руски.Там пише следното:

Петков може да се окаже не прав, относно синхронизацията на честотата.

За синхронизацията на фазите няма да говорим ,понеже в твоя случай имаме само една фаза (монофазни генератори).

А това за което говори Дорис (която е права ), е че трябва да има устройство за обратна връзка. Т.е. ако натовариш генераторите когато си включиш шлайфа,оборотите на генераторите ще паднат,което трябва да бъде компенсирано от подаване на повече гориво във вдигатели с вътрешно горене.Което да доведе до възстановяване на обороти,за да получиш желаната мощност и честота.Това устройство което осъществява обратната връзка,би трябвало вече да съществува в закупените от теб (в бъдеще) генератори.

И в крайна сметка за да ни стане ясно на всички как стават работите,откраднах от един друг форум следното :

За производство на електрическа енергия във вятърните централи се използват синхронни генератори за трифазен променлив ток и асинхронни генератори.

Синхронните генератори са електрически машини за променлив ток, честотата на които е пропорционална на честотата на въртене на синхронните машини. В тях механичната енергия на първичния двигател, в нашия случай - вятърна турбина се преобразува в електрическа. В конкретния случай синхронният генератор, свързан с вятърната турбина, се нарича ветрогенератор.

Основните части на синхронния генератор са: статор - състоящ се от корпус, магнитопровод и статорна намотка; ротор, върху който е разположена възбудителната намотка, която се захранва от възбудителен генератор за постоянен ток чрез контактни пръстени и четково устройство или от статичен възбудител.

Синхронните генератори рядко работят самостоятелно. Почти винаги те работят по няколко съвместно в една централа или в обща мрежа.

За да може даден синхронен генератор да се включи паралелно (фиг.9.) било то към други синхронни генератори в една централа или към дадена мрежа, която се захранва от други синхронни генератори, необходимо е да се спазят следните условия:

а) равенство на ефективните стойности на напреженията на включвания генератор и на системата Ег = Uс;

б) равенство на честотите на генератора и на системата fг = fс или на ъгловите честоти на въртене nг = nс;

в) съвпадение на напреженията по фаза (ъгъл фВ някои случаи, вместо синхронен генератор може да се използва

асинхронна трифазна машина.

Асинхронната машина работи като генератор тогава, когато роторът се върти в посока на въртящото се поле с надсинхронна скорост. Хлъзгането в този случай е отрицателно.

За да работи една машина като генератор, посоката на активната съставяща на тока трябва да съвпада с посоката на електродвижещата сила. Следователно, за да премине машината от двигателен в генераторен режим, при който активната съставяща на тока е насочена срещу електродвижещата сила, трябва да се промени посоката на тока.

Асинхронният генератор следователно не може сам да произвежда намагнитващ ток, а трябва да го вземе от мрежата, в която работи. Това е възможно, само ако в мрежата работят синхронни генератори, които могат да произвеждат намагнитващ ток. Тогава честотата на мрежата се определя от синхронните генератори.

Преимуществата на асинхронния генератор са:

а) просто включване на генератора към мрежата (не е необходима синхронизация);

б) по-малък ток на късо съединение, отколкото при синхронния генератор;

в) простота на обслужването, която дава възможност лесно да се автоматизира централата.

Асинхронният генератор се включва към мрежата много просто.

Проверяваме предварително дали посоката на въртене на първичния двигател съвпада с посоката на въртене на полето на статора на генератора. След това довеждаме асинхронният генератор до синхронна или малко надсинхронна скорост и го включваме в мрежата без каквато и да е предварителна синхронизация.

Електродвижещата сила, индуктирана в намотката на статора и нейната честота се определят от напрежението на мрежата U1 и честотата f1, които се установяват при включване на асинхронния генератор в мрежата автоматично. Трябва да се обърне особено внимание на това, че честотата на отдавания от асинхронния генератор в мрежата ток не зависи от скоростта на въртене на машината.

Основният недостатък на асинхронния генератор се състои в това, че той консумира значителен намагнитващ ток I0 = 20-35%Iн. За да получи този ток, асинхронният генератор трябва да се включи паралелно със синхронни генератори. Но тъй като токът I0 практически е чисто индуктивен, коефициентът на мощността на синхронните генератори, които работят паралелно с асинхронния, значително се влошава.

Ако към асинхронния генератор се включат капацитивни съпротивления - кондензатори (фиг.10), които могат да се оразмерят така, че при предписаното напрежение и честота генераторът да даде такъв ток, който по големина и фаза да отговаря на една точка от кръговата диаграма, машината може да работи като генератор, без да взема реактивен ток, т.е. генераторът може да се възбуди чрез кондензатори. Това възбуждане обаче не може да последва, ако напрежението е нула. За да се реализира такова възбуждане, или в машината трябва да има остатъчен магнетизъм, или пък кратковременно да й се подаде напрежение.

Към статорната намотка могат да се включат паралелно кондензатори. По този начин в нея се пораждат три трептящи кръга, които притежават индуктивност със стоманена сърцевина, които както един с друг, така и с ротора са магнитно свързани. Ако роторът започне да се върти и трептящите кръгове в статора под действието на токов удар в ротора или на остатъчния магнетизъм започнат да се възбуждат, при определени условия се пораждат трептения, които остават незаглъхващи, даже и когато причината на възбуждането им вече не е налице. Възбудени веднъж, асинхронните генератори могат да произвеждат енергия. Кривата на напрежението на асинхронните генератори е подобна на кривата при постояннотоковите машини с паралелно възбуждане. На фиг.11 са показани кривите на напрежението при различни коефициенти на мощността. При определени стойности на товара самовъзбуждащите се трептения прекъсват и генераторът внезапно се отвъзбужда.

Използването на асинхронен генератор опростява схемата и експлоатацията на вятърното съоръжение.

Изработката на синхронен или асинхронен генератор може да се извърши от български производител, което ще поевтини цената на изделието, но няма да доведе до по-ниско качество и влошени показатели.

Схема с асинхронни генератори за малки мощности се използва при малки и средни вятърни агрегати. При това решение АГ се свързва към ЕЕС директно. Има предавка за напасване на роторните и генераторните обороти. Тази концепция се отличава със своята простота. АГ не трябва да бъде синхронизиран с мрежата както СГ. Работните обороти се установяват от само себе си. С регулиране на скоростта на ротора се осъществява ограничаване на мощността при високи скорости на вятъра. Също така може да се използват и АГНР. Големият проблем на АГ е, че се нуждаят от реактивна мощност при присъединяването им в ЕЕС. Тя се доставя от ЕЕС. Необходимо е да се постави и компенсация на реактивната мощност.

Схема със синхронен генератор за малки мощности:

Проблемът с реактивната мощност не съществува при СГ. Възбуждането на СГ може да е от постоянни магнити, в този случай не е възможно регулирането на реактивната мощност. Постоянните магнити са относително скъпи, затова възбуждането най-често става с тиристорни регулатори, които преобразуват променливия ток в постоянен ток. За разлика от АГ, СГ изискват постоянни обороти на въртене. Поради тази причина СГ, които се свързват директно към мрежата, рядко се използват. Решението за директно свързване намира приложение при автономни системи, като консуматори са помпи, постоянно-токови консуматори, които се захранват с изправено напрежение.

Схема СГ с изправител и инвертор.

Недостатъците на директно свързване в енергийната система на СГ може да се избегнат с помощта на силовата електроника. СГ се свързва към мрежата чрез постояннотоков изправител, инвертор и честотен преобразувател.

При това свързване СГ може да работи с различна честота от мрежовата. При този случай може да отпадне предавката, като за намаляване на оборотите на ротора и генератора се използват генератори от мегаватовия клас,които са многополюсни и имат 80 и повече полюса.

Схема АГ с изправителна каскада в роторния кръг.

При директно свързани АСГ оборотите се променят при променливо хлъзгане ‘S’. Като твърде голямото хлъзгане предизвиква големи загуби в ротора на АСГ, хлъзгането се ограничава на стойност под 10% . През първия междинен кръг роторния ток се запасява в мрежата. Тази схема се означава като над синхронна токова каскада.

Схема двойно захранен АСГ с директен преобразувател.Тази схема може да е в режим надсинхронен и подсинхронен, поради тая причина може да се регулира реактивната мощност на генератора.

Предимства:

-обратно въздействие на мрежата;

Недостатък:

-висока цена;

-начална инвестиция за осъществяване на проект за вятърни съоръжения.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Това е много обширна тема , за професионалисти , аз разбрах каквото ми трябваше. Но за честотата Петков е прав , един генератор просто няма как да се синхронизира по честота с друг с по различна честота , това може да го разбере и първокласник , жалко че тук не може да се чертаят графики за да го обясня един път завинаги. От извадката ти ( за която много ти благодаря) е цитирано че параметрите трябва да съвпадат. ефективно напрежение , честота, обороти и т.н Само честотата на токът в възбудителната намотка може да бъде различен! Тази тема смятам да я изоставя , а какво стана с темата за гравитацията , нали щеше да анализираш формулите на нютон ! ще ми е интересно , така че те очаквам там.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...