Битката при Секигахара

[Warlord]

Битката при Секигахара, на 21 октомври 1600 г., е решителна за издигането на шогуната на Йеясу Токугава. Въпреки че след това на Йеясу ще са му необходими още 3 години за да установи пълния си контрол над клана Тойотоми и съюзническите му даймьо, Секигахара се смята за неофициалното начало на периода Токугава и властването на последният шогунат управлявал Япония.

Междуособиците в края на ХVІ в.

Въпреки, че Тойотоми Хидейоши успява да обедини Япония и да затвърди властта си след обсадата на Одавара през 1590 г., неговите инвазии в Корея (1592-1598) значително отслабват мощта на клана Тойотоми, както и на лоялните му феодали продължили да обслужват интересите на клана и след смъртта на Хидейоши. Неаристократичният произход на Тойотоми също така провокира враждебни реакции срещу него от страна на феодалите, които не са склонни да го признаят за шогун. Някои от тях, като Фукушима Масанори и Като Киомаса съвсем публично изразяват подобни мнения против бюрократите поддържащи Тойотоми, най-вече срещу Ишидо Мицунари и Кониши Юкинага. Иеясу Токугава се възползва от тази ситуация за да вербува първите с цел – насочване на враждебността към клана Тойотоми.

През 1958 умира Хидейоши Тойотоми, а наследникът му – неговият син Хидейори е едва 4 годишен, така че властта попада в ръцете на 5-ма регенти: Майеда Тошиие, Мори Терумото, Йеясу Токугава, Уесуги Кагекацу и Укита Хидеие. След смъртта на Майеда Тошиие останалите трима регенти начело с Ишидо се обединяват срещу домогванията на Йеясу до властта, първоначално организират неуспешен опит за покушение срещу него, а в последствие му изпращат списък с 13 изисквания, който той приема като официално обявяване на война. С преминаването на сина на Майеда Тошиие към силите на Йеясу, воюващите страни вече започват да се оформят като Източна коалиция, предвождана от Йеясу Токугава и Западна коалиция, предвождана от Терумото, но върховен главнокомандващ на войските й се явява Ишидо Мицунари.

Войната избухва през юли 1600 г. Войските на Йеясу излизат от Осака с цел да неутрализират Уесуги. На страната на Йеясу се включват неговите съюзници Дате Масамуне и Могами Ешиакура. На 22 юли Мори Терумото се премества в замъка Осака правейки го своя база, докато Йеясу се измества в Оямада. На 27 юли Западните войски атакуват замъка Фушима. Замъка удържа 10 дни и коства на Ишидо 3000 загубени войника. В същото време Йеясу атакува замъка Гифу, който пада на 28 септ. На 7 окт. Йеясу потегля от Едо с 30 000 гарнизон на запад където да се съедини със съюзническите сили.

На 20 окт. той пристига в Акасака, където го чакат останалите му съюзници. На по-малко от 5 км от там е замъка Огаки където се намират войските на Западната коалиция. Започват да избухват спорадични сблъсъци в околностите на двата замъка, като поддръжниците на Йеясу взимат превес в тях, както и контрол над Накасендо. Ишидо се опитва да спре настъплението на Токугава. Мястото където да пресрещне войските му е избрано от Кобаякава Хидеаки, който придвижва войските си на хълма откриващ най-добър изглед към Накасендо и към малкото селце Секигахара. Ишидо одобрява позицията и концентрира там и останалите войски.

Разположение на войските

В това време се излива внезапен порой в местността и двете войски се разполагат в околностите на Секигахира изчаквайки той да отмине. Ишидо навлиза с 4000 отряд в долината на Сосояма за да установи контрол на пътя към Хококу Кадо. 2000 авангард под командването на Гамо Биттю и Шима Сакон се движи пред неговите сили. Зад тях е изграден вал с ограда. А зад основните сили на Ишидо се придвижват още 2000 самурая от клана Тойотоми под командването на Ода Нобутака, Кишида Тадауджи и Ито Муримаса. Шимадзу със своя 3000 корпус заема неголям хълм вдясно от Ишидо. А Кониши Юкинага разполага 4000 от своите самураи – християни вдясно от силите на Шимадзу. Крупните сили на Укита Хадейе, около 17 000 меча, заемат позиции вдясно от тези на Юкинага. В низините под тях остават около 1500 воина на Тода и Хиратака. Малко зад Тода се движи група от 600 самурая под командването на престарелия и прокажен Отани Йошицугу. Той размества останалите си 3 500 самураи в гората от другата страна на река Фуджи. Адмирал Вакидзака Ясахару оглавяващ няколко клана разполага силите си на неголям хълм контролиращ селото Мацую. И накрая около 15 600 самурая командвани от Кобаякава Хидеаки остават на по-задни позиции, както и резервът от другата страна на планината Нангу, командван от Мори Хидемото, Кикава Хиройе, Анкокуджи Екеи, Нацука Масаие и Тесокабе Моритака.

Йеясу разполага 5 400 воина на Курода Нагамаса, 5000 на Хосокава Тадаоки, 3000 на КатоЙошиаки, 2 850 на Цуцуи Садацугу и 3 000 на Танака Ешимуне в долината по линията от планината Сасао до селото Секигахара. Фукушима Масанори се разполага с 6 000 между пътя за Накасендо и река Фуджи. Зад първата линия стоят 3 600 от „червените дяволи” на Ии Наомаса, както и 3000 воина на Мацудайра Тадайоши. В третата линия се разполагат 4 600 души под командването на Фурута Шигекацу, Ода Юраку, Канамори Нагатики и Икома Кадзумаса. На пътя за Исе застават 500 воина на Хонда Тадакацу и 400 на Тогава Митияса. Самият Йеясу стои с ядрото от силите – 30 000 меча зад третата линия, контролиращ Накасендо.

Битката

Гъсти мъгли се разстилат на бойното поле в утрото на 21 октомври. Към 8 часа сутринта мъглата внезапно се вдига и разкрива стоящите една срещу друга грандиозни армии от над 160 000 самураи общо. Група самураи в червени доспехи водени от конник с шлем с рога напускат редиците на Йеясу и се понасят към войските на Укита. Това е Ии Наомаса, който пръв започва битката.

Фукушима Масанори веднага последва воините на Ии Наомаса и също започва настъпление срещу Уките Хидеие, докато воините на Кеготу Коути, Тодо и Терасава атакуват войските на Отани Йошицугу. В това време силите на Ишидо са ударени от отрядите на Курода Нагамаса, клана Танака, Хосокава Тадаоки, Като Йошиаки и Цуцуи Сагацугу.

Войниците на Гато Сатоса (Биттю) и Шима Сакон скрити зад оградата откриват плътен огън по целия фронт срещу настъпващите насреща войници на Източната коалиция, но не успяват да ги спрат с това и те обръщат защитниците на позицията в бягство. Курода Нагамаса отдавна изпитва лична ненавист към Мицунари и е твърдо решен първи да достигне с войниците си до него. Той повежда войските си от оградата нагоре към хълма зает от Мицунару, но тежките аркебузи спират по-нататъшния му напредък. Ишидо Мицунару придвижва на тази позиция 5 оръдия, чиято стрелба спира войските на Източната коалиция и те преминават в отстъпление. След това Ишидо се вписка в контранастъпление извеждайки войските си срещу тези на Танака, но войските на клановете Като и Хосокава се съединяват там и нанасят мощен удар по фланга на Западната коалиция.

В 10 часа Асано Юкинага напада Нацука Масаие. Кикава Хирое издава заповед на Мори Хидемото да се спусне към мястото на схватката и да се включи в нея, но той отказва да изпълни заповедта, въпреки че преди битката изпраща писмо до Йеясу, че ще се включи на негова страна. Така Асано не получава подкрепления в боя с Нацука Масаие.

По-голямата част от силите на Йеясу вече са влезли в битката, докато от Западната коалиция Шимадзу, Кобаякава и Вакидзака все още не встъпват в боя. Ишидо решава да направи пробив и изпраща съобщение до Шимадзу да влезе в битката, но получава следния отговор, че в тази битка всеки клан участва с всички свои сили и няма време и възможност да отклонява сили по други предни или задни позиции или по фланговете. Така че Мицунари трябва да разчита на Хидеаки, но и съобщенията му със заповед до Кобаякава за влизане в боя остават без отговор. Наблюдавайки неподвижните войски на Кобаякава, Отани Йошицугу не е никак учуден, подозирайки у него предателство от самото начало. Дори и Йеясу недоумява в това време защо войските на Кобаякава стоят неподвижно и изпраща няколко аркебузиери да открият огън по тях. В този момент армията му от 15 600 души се раздвижва и вместо да атакува силите на Йеясу се спуска от хълма и удря хората на Отани Йошицугу. Йошицугу удържа дълго и упорито докато не го атакуват и войските на Вакидзаки, решили да последват примера на Кобаякава, след което неговите войски са принудени да се обърнат в бягство. Преди Йошицугу да бъде заловен, неговия слуга го убива и скрива главата му. Укита Хидеие едва успява да възстанови реда и бойния строй когато го атакуват едновременно дезертиралите войски и силите на Източната коалиция. Воините на Западната коалиция са притиснати от всички страни. Ии Наомаса повежда настъплението срещу силите на Шимадзу. Завръзват се изключително кръвопролитни боеве. В кратко врме пада Тойохиса, а силите на Шимадзу са обърнати в бягство. Наомаса започва преследване, но е улучен от снайперист и 18 месеца по-късно издъхва от раните си. Когато от другата страна на планината Нангу воините от резерва на Западната коалиция виждат своите бягащи бойни другари решават да се присъединят към тях. В скоро време всички войски на Западната коалиция са разбити. В 2 часа Йеясу започва прочистване на местността от остатъците на вражеските сили.

Секигахира се оказва една от най-кървавите битки в историята на Япония, над 40 000 самураи падат мъртви само от страната на Западната коалиция. По време на преследването е превзет замъка на Ишидо Мицунари и убит неговия брат, а по-късно и самия Ишидо е заловен и екзекутиран. След изхода на тази битка в кратко време всички кланове преминават на страната на Токугава. А през 1603 Йеясу Токугава най-накрая получава това към което се стреми през цялото време – титлата шогун и реалната власт над вече обединената Япония.

[Warlord]

Схема на битката. Червените са войските на Токугава, сините на Ишидо. С оранжево вероятно са означени дезертиралите войски на Кобаякава. Това по средата трябва да е планината Нангу. За останалото незнам, ама ако някой може да го разчете - евала

[glishev]

Приятно си се потрудил, евалла-то е за теб. Всъщност по време на битката в Япония още не се произвеждат местни огнестрелни оръжия, нали? така че тя е протекла изключително средновековно.

[ISTORIK]

Ето няколко илюстрации и от мен:

[Warlord]

  On 10.07.2010 г. at 17:53, glishev said:

Приятно си се потрудил, евалла-то е за теб. Всъщност по време на битката в Япония още не се произвеждат местни огнестрелни оръжия, нали? така че тя е протекла изключително средновековно.

А произвеждали са се, още от първата половина на ХVІ в. навлизат от португалците, японците моментално усвояват новите технологии и започват сами да произвеждат собствени модели. Започват още тогава да се появяват алтернативи и на европейските линейни строеве в битки с огнестрелни оръжия. Ода Нобунага например въвежда тактика с три реда стрелци с мускети, като се редуват зареждащи и стрелящи, а след като виждат убедителния му успех в битката при Нагашино (1575) и останалите даймьо в Япония вече се стремят към същото въоръжение и тактика.

Специално на бойното поле при Секигахара има над 20 000 мускета, което е дори повече в сравнение и с битките в Европа по това време. Така че не е била съвсем средновековна битката, по-скоро е изглеждала като някоя от 30-годишната война примерно. Все още огнестрелните оръжия са трудно презареждаеми, не особено точни и ефективни и тн., но битките вече са били солидно огласявани от огнестрелен пукот и барутни пушеци. Но все още тези оръжия са неудобни за близък бой, не са се появили и байонетите все още, така че се е налагало да се правят укрепления със заострени колове отпред, които да предпазват стрелците, защото при директния сблъсък с вражеските конници и самураи се оказват безпомощни и в крайна сметка все още силата на меча измерва победителя в битката.

[glishev]

Ха, ето това е интересно! Ето защо Дайдоджи пише, че обучението по стрелба с лък е станало безполезно.

Редактирано Юли 11, 2010 от glishev

[Warlord]

Е при това положение - нормално, пък и той го пише кодекса близо век по-късно спрямо гореспоменатите събития, като промените са продължили да се развиват в същата насока. Но разбира се и лъковете и мечовете си остават чак до индустриалната епоха, че и през нея, макар и съвсем фиктивно вече. Както и правилата и нормите в живота на самурая са били установени и много преди Дайдоджи. Но не така универсални и не чак толкова строги и романтични като в по-късната литература, кино, че и народна памет. В смисъл, че общоприетото днес мнение за самураите като по-рицари от европейските рицари от приказките и напълно лоялни воини, никак не отговаря на истината. Естествено има и такива, които са предани до смърт на господарите си, но и такива които често ги сменят. Секигахара е добър пример за това, войващите войски са приблизително равни първоначално и битката е на кантар, докато не започват дезертьорства и от двете страни според кой както му е кеф и накъдето според него се стичат обстоятелствата, кофтито за Ишидо е било че неговите дезертьори са сбиват помежду си, а накрая и нападат самия него наред с враговете му от Източната коалиция. И като цяло това решава изхода от битката.

Още по-показателен пък е случая от битката при Хаконе между войските на Нитта Йошисада и Такауджи. Според военната история "Тайхейки" първоначално Йошисада имал числено превъзходство над противника със своите 70 000 самураи срещу 60 000 на Такауджи, само че така се случило, че по едно време Йошисада останал само със 100 души около себе си, а другите не били избити в битката, просто духнали от бойното поле преди тя да е започнала

[Aspandiat]

  On 10.07.2010 г. at 12:12, Warlord said:

Разположение на войските

В това време се излива внезапен порой в местността и двете войски се разполагат в околностите на Секигахира изчаквайки той да отмине. Ишидо навлиза с 4000 отряд в долината на Сосояма за да установи контрол на пътя към Хококу Кадо. 2000 авангард под командването на Гамо Биттю и Шима Сакон се движи пред неговите сили. Зад тях е изграден вал с ограда. А зад основните сили на Ишидо се придвижват още 2000 самурая от клана Тойотоми под командването на Ода Нобутака, Кишида Тадауджи и Ито Муримаса.

Този Ишидо идентичен ли е с героя Ишидо от филма "Шогун"? Като време съвпадат.

[Warlord]

Същия е да А Торанага сан трябва да е Йеясу Токугава, но незнам защо такова име са му избрали на шогуна във филма, доколкото претърсих не съвпада и с предишните имена на Йеясу. Иначе също така и борбите между регентите бяха загатнати в "Шогун", само участието на нашия бял герой беше авторската история на Клавел на фона на тези събития. Не разбирам само защо толкова дълги 4 серии, в които се показаха толкова много и интересни събития завършиха преди реално да започне войната и да се понесе още по-динамична буря от събития. Може би защото през 80-те все още не беше модерно да има 2-ри сезон

[Aspandiat]

Аз тъкмо се зачудих защо в първия пост не видях никъде Туранагата.

Този Ишидо във филма беше преставен като голям гад, а явно не е бил чак толкова черен.

[Warlord]

Е филма е художествено произведение, там Торанага беше дъ вери уайз мастър, а Ишидо - гад мръсна но в реалността всеки за себе си е бил прав и убеден в каузата си, историята на Япония е непрекъснат низ от междуособни местни войни с много малки изключения, а личностите вплетени в тях всевъзможни и със сложен характер белязан от една не съвсем ясна и обяснима за нас култура и светоглед.

[Aspandiat]

  On 12.07.2010 г. at 19:52, Warlord said:

Е филма е художествено произведение, там Торанага беше дъ вери уайз мастър, а Ишидо - гад мръсна но в реалността всеки за себе си е бил прав и убеден в каузата си, историята на Япония е непрекъснат низ от междуособни местни войни с много малки изключения, а личностите вплетени в тях всевъзможни и със сложен характер белязан от една не съвсем ясна и обяснима за нас култура и светоглед.

Още си спомням как гледах като малък изтръпнал сцената, в която Ишидо беше на един мост и целеше с лък лоцмана, а той подскачаше долу и се правеше на чалнат, за да е по-трудна мишена.

[Aspandiat]

Впрочем като гледам датите, междуоособиците в Япония като време съвпадат с тези във Франция по време на хугенотските конфликти.

[Warlord]

Да но без връзка. В Япония почти винаги има междуособици, или поне разгледано по периоди, както те самите разглеждат историята си, от средновековната история почти няма период без ожесточени междуособици. Липсата на външни граници на страната и нейната изолираност лишава местните воински кръгове от възможността да нападат и грабят съседни страни, както и не води до необходимост от обединяването им срещу някаква външна заплаха, затова всичките въоръжени сили в това общество с кланово деление се обединяват и сражават по между си в най-различни фракции и съюзи, което често води до страшни обезлюдявания, глад и хаос. Но пък никога не успява да доведе до регрес в развитието на японската цивилизация.

[КГ125]

Да, над това си струва да се помисли. Всички вътрешни битки в Япония водят до... прогрес!

[glishev]

Което не ни убива, ни калява, нали така.

Но дезертьорствата и постоянните призиви за лоялност в трактатите на военните моралисти разкриват много неприятна картина на нравите в самурайското съсловие...

[Warlord]

Ами те самураите са просто професионални воини в повечето случаи сменят господарите и въобще правят каквото им диктува воинската съвест, но при всички положения са доста сложни и многопластови личности. А войните в Средновековна Япония все пак представляват едни безкрайни феодални размирици, воюващите страни се формират чрез крехки съюзи между отделни феодали гонещи собствени интереси. Винаги се бият японци срещу японци и няма никакъв патриотичен стимул за преданост към даден феодал. Докато виж при инвазията в Корея никой не дезертира, в боя при Хаката срещу безбройните монголски орди - също

[glishev]

Сиреч цялата пропаганда за верността към клана и личната привързаност към господаря не почива на нищо освен на литературни източници - вероятно най-вече на Конфуций.

[Warlord]

По-скоро се дължи на по-късната японска пропаганда от 19 и 20 век. Японските войници от това време погрешно са си мислели че подражават на своите предци самураите, но щом Императорът така казва, значи е така!

[Warlord]

Един опит на BBC за възстановка на битката, доста дебилно изглежда самураите да говорят на английски, но създава все пак някаква представа за това как са изглеждали събитията:

http://www.youtube.com/watch?v=v8DWGbQpcS8

http://www.youtube.com/watch?v=AG7ojREcHZs&feature=related

[Fletcher Lind]

  On 12.07.2010 г. at 19:43, Warlord said:

Същия е да А Торанага сан трябва да е Йеясу Токугава, но незнам защо такова име са му избрали на шогуна във филма, доколкото претърсих не съвпада и с предишните имена на Йеясу. Иначе също така и борбите между регентите бяха загатнати в "Шогун", само участието на нашия бял герой беше авторската история на Клавел на фона на тези събития. Не разбирам само защо толкова дълги 4 серии, в които се показаха толкова много и интересни събития завършиха преди реално да започне войната и да се понесе още по-динамична буря от събития. Може би защото през 80-те все още не беше модерно да има 2-ри сезон

Защото филмът е екранизация на романа "Шогун" от Джеймс Клавел : )

По мое мнение книгата е безкрайно по-интересна и ценна, защото разкрива психологията и житейската философия на японците - прочети я и няма да останеш разочарован. Филмът е само преразказ на сюжета...

А всички герои на Клавел са реално съществуващи, само че с променени имена - нашият човек Блекторн всъщност се е казвал Джеймс Адамс и наистина е станал доверено лице на Токугава; Йедо всъщност е Едо - бъдещата столица Токио; владенията на Торанага в книгата се наричат Кванто, докато всъщност това е съвременната област Канто - и така нататък

[Warlord]

Да, предполагах че може и да е така, имам само продължението на "Шогун" - "Гай-Джин", но изглежда не е толкова добра. Но книгата трябваше да я прочета преди да глдам филма, а и по принцип не трябваше да знам какво ще се случи исторически за да се запази интереса и напрежението

И все пак бих предпочел да се филмира и войната заедно с дворцовите борби.

[ISTORIK]

Gaijin на японски се превежда като чужденец, непознат.

[Казуса]

  On 16.10.2010 г. at 11:00, Fletcher Lind said:

По мое мнение книгата е безкрайно по-интересна и ценна, защото разкрива психологията и житейската философия на японците - прочети я и няма да останеш разочарован. Филмът е само преразказ на сюжета...

А всички герои на Клавел са реално съществуващи, само че с променени имена...

Книгата винаги е по-интересна от филма. А ако има изключение, то само доказва правилото.

Иначе "Шогун" наистина е безкрайно интересна книга. Съгласен съм, че разкрива психолофията и житейската философия на японците, само че с това малко уточнение, че е "през погледа на европееца". Самият Джеймс Клавел е бил военннопленник на японците през ВСВ в Сингапур и това определя "философията" на "Шогун", както и на друга негова велика книга - "Цар Плъх".

Аз бих препоръчал да прочетете и "Тайко" на Ейджи Йошикава, който разказва историята на Тойотоми Хидейоши, който заедно с Йеясу Токугава (а.к.а Торагана) и Ода Нобунага са тримата велики владетели, белязали най-романтичния период от историята на средновековна Япония.

Редактирано Август 8, 2011 от Казуса

[ivailo_i]

Книгата на Джеймс Клавел "Шогун" свършва точно в навечерието на битката при Секигахара.