Отиди на
Форум "Наука"

ВЪРХУ ФАЛШИВА МОНОГРАФИЯ ЗА БЯЛАТА МУРА (Pinus peuce Grisb) от акад. Ал. Александров (БАН)


Recommended Posts

  • Потребител

ВЪРХУ ФАЛШИВА МОНОГРАФИЯ ЗА БЯЛАТА МУРА (Pinus peuce Grisb) от акад. Ал. Александров (БАН)

ст.н.с.д-р Зоя Гарелкова, Институт за гората

Дори в прастария “Закон за научните степени и научните звания” от 1972 г., се казва (чл. 30, ал. 2): “Отнема се научната степен или научното звание и когато бъде установено, че трудовете въз основа на които е дадена, или значителни части от тях са написани или създадени от другиго”.

Монографията е основна научна разработка, която се изисква при кандидатстване за академично звание ( член- кореспондент, академик). Тя гарантира висока степен на научна компетентност при изчерпване на проблематиката върху един (моно-…) проблем или обект, какъвто е случая с бялата мура. Затова от монографиста се очаква лоялно спазване на регламента за пълна научна изчерпателност на проблематиката, и посочване на пълна литературна справка, с което се зачитат авторските права на учените работили по тематиката.

Обект на научна критика тук е извадка от енциклопедична брошура публикувана през 1998 г. в Германия: “Pinus peuce Grisb” ,Enzyklopдdie der Holzgewдche, ECOMED, Landsberg, Germany, 1998, 1-10, 14 Erg. Lfg. 12/ 98, с един автор- A. H. Alexandrov. Макар че брошурата ще бъде публикувана в енциклопедично издание в Германия през 1998 г., тя е обявена в обем от 22 страници за монография в България на стр. 18 в Алманах на Института за гората още през 1994 г. (том втори) с пореден номер 173 от изброените трудове на автора. (Приложение 1.) Основните научни претенции на монографиста в периода 1994- 2003 г., са в направлението по горска генетика по което той добива академични звания.

Това е видно от сайт на БАН- www.bas.bg, където представената към 03. 2006 г научната дейност на монографиста Ал. Александров е“…Изследванията му са свързани с генетичните ресурси(?) …,с модели” за тъканни култури,” …да прави и “теоретични разработки за консервиране на генна плазма(?) от застрашени видове” .

В Германия разработката е публикувана като енциклопедична брошура. Без тя да е заявена в Германия като монографична разработка, в България е обявена за монография с цел сдобиване с първото академично звание “ член- кореспондент” последвано от “академик”- звания, които Европа не познава.

Затова е анализирана само извадка от брошурата (от стр 4 до стр 6), кото е относима към основните претенции на монографиста в направлението по горска генетика.

А. Декриминализиране по чл. 30, ал. 2 от ЗНСНЗ на уникални техники на плагиатства, с които са направени “революционни открития” в биоразнообразието на бялата мура.

В скритата псевдомонография се констатират масови плагиатства на над 76 учени. В посочената литературна справка на монографията която е публикувана през 1998г, са цитирани едва 44 автори. Дори само първоначалното сравнение с книгата “Бялата мура” написана върху 169 страници от М. Димитров, която е публикувана още през 1980 г разкрива цитирани 120 автори работили по проблемите на бялата мура. Като се извадят 44-те цитирани автори в монографията от 120 в тази книга, остават 76 нецитирани автори. Към този брой следва да се добавят публикациите на нецитирани учени през периода 1980-1998г.

А.А. Формовото разнообразие на бялата мура-ПЪРВО “отктритие“ на монографиста. Приложената техника е плагиатства чрез Преписване на публикувани предходно форми на бялата мура без цитиране на авторите.

Монографистът е преписал формите по хабитуса на короната при мурата, посочени от проф. Ив. Добринов (1982) на стр.79 които са f.vermiculata, f. conica и f.columnaris. Проф. Ив. Добринов ги посочва и в по-късен свой труд през 1983 г. За първи път у нас именно той дава такива латински названия на съществуващите три форми при мурата.

Ако трябва да се посочва при цитиране автор след тези форми, това е името само на проф. Ив. Добринов. Той превежда тези форми от латински на български през 1983 г. за учебни цели, като “вретеновидна, конусовидна и колоновидна” (стр.162-163). През 1991 г автори като М. Коемджиева и Б. Бузов ще използват българските наименования на формите в учебника “Горски култури” (стр.191). За разлика от тях, Ал. Александров не цитира в монографията си нито един от тези трудове на проф. Ив. Добринов, на М. Коемджиева, на Б. Бузов и с това напълно игнорира техните постижения по темата.

Трябва да отдадем заслуженото на монографиста, че поне грамотно е преписал латинските названия на тези форми на мурата.

Грамотност на монографиста да преписва правилно( в дадения само случай!) не го оправдава до степен да представи тези форми да изглеждат като негови собствени открития. Възниква проблема дали монографистът е застрахован юридически от евентуално обвинение в плагиатство заради игнорирането на откривателя на формите и другите автори боравещи с тях.

Едва ли може да се позове на претекста на “общоизвестност” на формите, щом са плагиатствани от студентски учебник. Но монографичен труд не може да бъде оправдан по начина, с който защитата на Дан Браун и издателите му от “ Райдъм хаус” спечелват делото за плагиатство с аргумента че “не може да има авторство върху идея, която отдавна е обществено достояние”.

Монографичният труд в случая Е научна авторска претенция, и се използва за добиване на академично звание. В противен случай преразказването на общоизвестни факти не е научна разработка и не може да бъде научен монографичен труд, нито достоверна енциклопедична справка без цитиране на откривателя.

А.Б. Формовото разнообразие на елата – Второ,вече “революционно отктритие“ на монографиста. Приложената техника е плагиатство чрез: преписване на публикувани форми на елата без цитиране на откривателите. Представяне на елови форми като бялмурови.

Формите horizontalis Voss (Carr), pyramidalis Voss (Carr) и pendula Asch et al. (Carr) са описани вече от проф. Ив. Добринов през 1982 г.

в книгата „Горски генетичен фонд“ на стр. 73 на редове 3-6. При това те се отнасят за друг дървесен вид–ЕЛАТА, вид от род Abies а не от род Pinus. Видно е че ред 6 на стр. 6 от монографията е буквален препис от страница 73 от този труд на проф. Ив. Добринов.

Професорът посочва, че не лично той е селекционирал тези елови форми, поради което след съответните форми отбелязва авторите Asch, Voss и Саrr. За разлика от него, монографистът пък преписва тези форми, като не само механично ги прехвърля в монографията си, която е за друг вид (от друг род дори), но заличава откривателите им, като премахва авторите Asch, Voss и Саrr. Само по имената на откривателите е съществувала опасността специалистите да се досетят, че става дума за селекция на елата, а не на мурата! Разбира се, проф. Ив. Добринов не е цитиран в монографията. Забележително е, че в монографията бялмуровите форми са представени като “ форми по короната”, а еловите като “форми по “разклоняване”.

В науката по горска селекция тези две обединения се характеризират като “хабитус на короната” и между тях няма разлика. Разделена две характеристиката в монографията е изкуствена и фалшива.

В Германия, явно, продължават да вярват, че Ал. Александров е откривателят на тези фиктивни за бялата мура елови форми (но вменени на мурата), защото няма как да са чели учебника по горска генетика, който е само на български език досега.

Като игнорира откривателите на еловите форми, монографистът и тук се опитва да се застрахова срещу обвинение в плагиатство с анулиране автоматично на своето авторство като може да обяви и формите на елата за “общоизвестни”. НО……Нека допуснем, че монографиститът е застрахован от обвинение в плагиатство с претекста за “общоизвестност” на формите в пасажа относим за бялата мура, където може в съда да се отрече от авторство върху общоизвестните форми на мурата. На ред 6 на стр.6, където обаче еловите форми се представят за бялмурови няма нищо “общоизвестно”.

Той става УНИКАЛЕН АВТОР на неизвестни при бялата мура форми ( които са еловите но прехвърлени при мурата). ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ЕЛОВИТЕ ФОРМИ КАТО БЯЛМУРОВИ ТОЙ НОСИ АВТОРСКА ОТГОВОРНОСТ, ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА ОПИСАНИ ПРЕДИ НЕГО КАТО ИЗВЕСТНИ ПРИ БЯЛАТА МУРА. С това той поема и отговорността за добитото званието “академик”, понеже учените с академични звания не подлежат на научно атестиране до 2009 г. , когато на 16 XI2009 г. е приет Правилник за вътрешния ред в Институт за гората към БАН, според който академиците няма да подлежат на атестиране и след 2009 г.

А.В. Колаж на форми от различни родове и представянето им за валидни при бялата мура- Трето“революционно отктритие“ на монографиста.

В монографията е замесен несъществуващ коктейл от общо 6 форми на два родово и морфологично различни вида, което се представя за собствено авторско откритие. Монографистът става автор не само на плагиатстваните бялмурови форми, на фиктивните елови форми за мурата, но и на коктейла от шест форми, който фактически не съществува в автохтонните популации на БЯЛАТА МУРА. Нямало го е и в научната литература до появата на тази псевдомонография през 1998 г.

Никой преди не беше дръзвал в сериозната наука да смесва видови форми от два рода за да ги вмени на единия вид. Коктейлът не беше направен вътреродово, а е направено междуродово прехвърляне на форми от вид с линейно разположение на иглиците във вид със снопчесто разположение (елата има плоски двуръбести иглици с линейно разположение по леторастите, докато мурата е вид с триръбести иглици, събрани в снопчета).

Така в немската енциклопедия до ден-днешен фигурират три несъществуващи и фиктивни форми-фантоми при бялата мура които са елови (от род Ели). Тези елови форми се озовават прехвърлени буквално механично при бялата мура като уж валидни за нея.

Монографистът създава илюзията, че те реално съществуват при бялата мура, което е видно от точка b (състояща се от 8 реда) на стр. 6 от монографията. Сега учените от Германия няма как да знаят, че при мурата в България не съществуват формите horizontalis, pyramidalis и pendula, които са характерни за елата, а за мурата са напълно фиктивни. Те вярват, според брошурата, че този уникален коктейл е авторско откритие на монографиста станал академик.

При това, в научна ретроспекция, прокараната лъжа е от чисто лисенковски тип. Монографистът имитира Лисенко, като след механичен препис преражда трите характерни за елата форми във форми на петиглената бяла мура по пълна аналогия на лисенковското “прераждане на видовете и възникване на зачатъци на друг вид”. По чисто лисенковска аналогия преписаните форми на елата от стр. 73, редове 3-6 от труда на Ив. Добринов (1982) са прехвърлени механично под заглавие за мурата, тоест на стр.6 т.b в монографията. Нима е толкова елементарно в природата да стане прехвърляне на ДНК от генома на един вид в този на друг?! Кой е бил вектора на ДНК? Кой ум може да измисли такава фикция?!

Ал. Александров НОСИ АВТОРСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА УНИКАЛЕН НЕСЪЩЕСТВУВАЩО ФОРМОВО РАЗНООБРАЗИЕ ОТ ШЕСТ ФОРМИ ПРИ БЯЛАТА МУРА ВМЕСТО ОТКРИТИТЕ ТРИ ДОСЕГА. МОНОГРАФИСТЪТ Е ОТКРИВАТЕЛЯТ НА ТОЗИ ФИКТИВЕН КОКТЕЙЛ! В тази извадка вече става въпрос за уникална научна несъстоятелност с претенция за монографично научно авторство за нуждите на академично номиниране.

А.Г. Дезинформация върху адаптивността на вида бяла мура- Четвърто“революционно отктритие“ на монографиста.

В периода 1958-1983 г. има подробна информация в литературата за съществуващите в природата адаптивни форми при бялата мура. Монографистът прилага разнообразни методи на плагиатства от тази литература. Напълно е скрил тези предходни постижения в науката и ги е подменил с ъс свои фикции.

 А.Г.1. Скрити са описани от други автори адаптивни форми:

Цари пълно безмълвие относно реално съществуващите адаптирани форми със специфично изменение на стъбления хабитус на бялата мура при екстремни условия:

Стефанов Ат. Ганчев (1958) на стр. 242 откриват, че “ в горния планински пояс мурата добива ниски и дори храстовидни размери”.

Н. Пенев (1966) описва адаптирана снегоустойчива форма, при която “страничните клони в прешлените не се развиват еднакво във всички посоки” ;

Димитров М. (1980, на стр. 36) описва при мурата една адаптирана вретеновидна форма от горния планински пояс в Пирин “характерна с това, че растежът на клоните от различните прешлени е различен”;

Добринов (1983, на стр. 162, ред 6) описва дървета ”таралежи” с неопадливи клони по протежение на цялото стъбло).

Очевидно е, че само тези са характеристиките на адаптираните форми на мурата (храстовидни, таралежести...), за които форми и авторите им нищо не е написано в монографията. Освен че не са цитирани в монографията авторите, но и самите адаптивни форми на бялата мура са игнорирани. Безмълвие! Да не би авторът да е преценил и тези характеристики за толкова“общоизвестни”, че ги е оставил в безмълмие заедно с авторите които са ги описали. А монографичната разработка трябвало да изчерпи всичко по проблема по регламент!

 А.Г.2. Подмяна на адаптираните форми на бялата мура с измисления коктейл от шест форми

Монографистът допуска не само безмълвие за фактически форми на адаптиране при бялата мура, но също придава несъществуваща адаптивност на вида. Преди появата на монографията в литературата няма написано за адаптивността на шестте форми на бялата мура открити от монографиста. Как точно са се адаптирали…., къде точно….пълно мълчание. Ако фиктивния коктейл от шестте форми имаше общи или други характеристики на адаптиране към някакви условия, то това нямаше да остане неописано преди 1998г от горепосочените автори.

Тъкмо обратното, проф. Ив. Добринов (1982) изяснява на стр. 73, че формите на елата се изменят по производителност и кулминация на растеж в трите екотипа на вида. А местообитанията на елата не съвпадат напълно с еконишите на мурата. Тези съобщения правят научно несъстоятелно монографичното съобщение не само за съществуването, но и последващо от това мнимо адаптиране на формите на елата horizontalis, pyramidalis и pendula , които се “адаптират” точно като тези на мурата f.vermiculata, f. conica и f.columnaris, понеже са един и същи “муров” коктейл.

Извършена е фриволна, напълно ненаучна употреба на понятието адаптивност.

А.Д. Дезинформация върху генетиката на вида- Пето“революционно отктритие“ на монографиста. То вече е РЕВОЛЮЦИЯ. ЛЪЖЕТЕОРИЯ. ( научно цунами)

След дръзкия ход на фиктивна адаптивност на шестте форми, научните фантазии на автора буквално се роят. На изфантазираните “форми с обща адаптивност” авторът придава и фиктивно “ГЕНЕТИЧНО ПАРАЛЕЛНО ВАРИРАНЕ”.... Всичките изрази като “както при другите борове“ или “генетичен паралелизъм“ са недоказан и фантастичен опит за подплатяване на несъществуващия муров коктейл от междуродови форми по лисенковски метод не само с недоказани адаптивни но вече и с приписани им генетични характеристики.

Трудно е да си представи някой как трите елови форми са изпитани като мурови. Те съществуват във фантазиите на автора, фиктивно, виртуално, имагинерно и не могат да станат реален обект на изследване и доказване. Удивително е как са изпитвани генетично като не са реален компонент на бялмуровия генофонд!

Няма начин шестте форми от коктейла вкупом да следват принципите на “генетично паралелно вариране”. Спекулативно е вменен “генетичен паралелизъм” от закона на Вавилов на муровия формообразуващ коктейл в монографията. Направена е безогледна компилация между лисенковската лъженаука за прераждането на видовете и закона на Вавилов за хомоложните редове. Не е доказан по никакъв начин генетичен паралелизъм на формите на бялата мура по закона за хомоложните редове на Вавилов. При липса на лични данни на монографиста, които да са базирани на дългогодишни потомствени опити, той дръзко твърди, че шестте компилирани форми следвали били “генетичен паралелизъм както е при различните иглолистни”.

Паралелизъм на какво?….на кои от иглолистните?….При това не споменава, че такива опити той не е залагал. Известно е, че всред наличните досега потомствени култури (разбира се, заложени от нецитирани автори) изобщо не е описван подобен паралелизъм между формите, които са елови (f.horizontalis, f.pyramidalis, f. pendula) паралелно на тези на бялата мура (vermiculata, f. conica и f.columnaris.), нито пък е посочен такъв с други видове.

Такъв паралелизъм се доказва, а не се заявява фриволно. Било е възможно провеждане на опити към 1998 г. именно с известните адаптирани форми на мурата в автохтонните й популации понеже науката у нас разполагаше вече с възможностти за провеждане на генетичен анализ и респективно доказване на “генетичен паралелизъм”. Без да е приложен генетичен анализ, в разглежданата монография нищо “генетично паралелно” не може да се твърди. Впечатляващо е, че монографистът манипулативно никъде не споменава името на Вавилов когато пише “ генетичен паралелизъм” .

Извършена е ненаучна, фриволна употреба и на понятието“ генетичен паралелизъм” както при предходно описаното понятие “адаптивност”.

Б. Други техники на плагиатства в монографията с нереволюционно значение.

 Нецитиране на предходен колективен труд на монографиста с други учени и използването му в “монографията” като еднолична негова разработка.

На стр. 2 на “монографията” е поместена цяла карта, взета от стр. 23 от съавторска книга с Г. Рафаилов и Г. Неделин, която е отпечатана десет години по-рано (през 1988 г). Понеже съавторът Г. Неделин е починал, цитирането на труда е било задължително поради невъзможност да се получи разрешение от него за публикуване ( според Закона за авторското право и сродните му права: чл. 8 (2), както и според чл. 27 (1) където “авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт”).

Едноличното използване на картата от стр.23 на колективния труд посочва недвусмислено също и умишлено нецитиране на труда на М. Димитров от 1980 г., посочен в колективния труд три страници преди плагиатстваната карта от стр. 20 на колективния труд. Ясно става, че е било невъзможно монографистът да не знае за неговата дебела книга озаглавена “Бялата мура”, публикувана през 1980г в обем от 169 страници, която многократно плагиатства. Приложение 3.

 Непосочване в текста на данните на автори цитирани еднократно за постижение, което е различно от генетичното направление в което са основните научни претенции на монографиста (т.е цитирани веднъж, но плагиатствани целево за генетично откритие в генетичния раздел на монографията).

Така авторите Б. Ничота и М. Стаменков ( 1970) не са цитирани в генетичния раздел на стр. 5-6, но ги има цитирани в друг раздел с негенетични проучвания. Основният принос в генетиката на тези автори е отделянето на вариетети при мурата (var. chlorogenatera и var. erytrorogenatera) по цвета на мъжките съцветия. Това точно монографиста преписва от тях без да ги цитира с което става СЪЩО(!) единственият откривател и на това вътревидово разнообразие. И то може да стане “ общоизвестно” при опит за разкриване на авторските му плагиатства в тази част, с което пак се обезсмисля авторството на монографиста.

Също така, авторите Popnikola N; Jovancevic, M; Vidakovic, M (1978) са цитирани еднократно в текста с посочена тяхна монография (No 31от 44 цитираните автори в монографията) без да са коментирани основните им постижения по отношение на проблематиката в разглежданата извадка от брошурата. Монографията на тримата автори предполага широка обхватност на проблема и приноси в генетичната наука за бялата мура, но този материал на мен не ми е достъпен.

Като краен резултат, разделът от осем реда, отнасящ се до генетиката на вида (където е основната професионална претенция на автора) остава без никакви цитирани автори (виж приложение 3).

Така монографистът “ списва” един раздел в монографията а именно “Генетична диференциация” като собствена научна разработка без предходни постижения на други автори.

В. Неспазване на регламента за изчерпателност на проблематиката на монографичната тема. Масово засекретяване на постижения на учени.

В монографията на Ал. Александров проблематиката на темата за мурата не е изчерпана, което е регламентирано условие за монографична стойност на дадена разработка. Също така не са цитирани всички автори разработвали същата тематика през последните 15 години до публикуването на монографията.. Авторът представя нещо, за което претендира, че е научна разработка, но то не е нито монография, нито енциклопедична справка, нито литературен обзор.

Неизчерпателността на проблематиката прави написаното да не отговаря на регламентите за монографичност, а плагиатствата и научните лъжи са недопустима дезинформация при ползване на брошурата като литературен обзор. Дори само от редуцирания списък на цитираните автори е ясно, че темата за бялата мура не е изчерпана. А преди това в литературата са разработвани направления, които е трябвало да бъдат отбелязани, независимо дали става въпрос за монография или за енциклопедична справка или обзор.

На мястото на постиженията на игнорираните автори четем ученически описания, като това например на стр. 5, редове 25-26:”корен, чиито разклонения се развиват и проникват в почвата и здраво закотвят растението. Те растат в скали навътре и обхващат камъни и скални блокове като една мрежа”. Тези два реда са безкрайно общоизвестни на децата от началните класове и затова не може да става дума за научна авторска претенция, каквато има всяка монография! Но нима начуни постижения следва да се изместват с детски приказки до степен пародизация на науката ?!

Неизчерпателността на проблематиката в разглежданата извадка се отнася и до :

скриване на адаптираните форми на мурата: М. Димитров, (1980г.); Стефанов Б., Ат.Ганчев (1953); Добринов Ив. и др. (1982); Н. Пенев (1966);

Скриване на биохимични изследвания върху бялата мура извършени от: Р. Добрев (1992 г.); от Л. Площакова (1970 г.)

 Скриване на данни за създадени плантации от бяла мура. Твърдението на редове 30-31 на стр .6 в монографията че: “Обобщени резултати досега не са представени......” противоречи на цитиранията от други учени за наличието на такива конкретни резултати. Така например Добринов Ив. (1983), на стр. 162 пише, че “у нас е създадена семепроизводствена градина от бяла мура в УОГС “ Г. Аврамов”, като цитира Божин Богданов, 1972 г. Други автори като Милев М. и Кр. Петрова (1999) в книгата ”Посевни материали от иглолистни видове” съобщават за: “Едни от най- добрите семенни бази от бяла мура са в ………..Боровец, Разлог, Белица. ( виж още в приложение 3 ).

Показателен е случая с подчинения му и досега административно учен Р. Добрев чиито авторски постижения по договор са премълчани (без плагиатство и без цитиране).

Скрити са  данни от годишни отчети (1989-1993) по петгодишен договор на Института за гората с тема “Бялата мура” с изпълнител на договора младши научен сътрудник Р. Добрев. Цялостната разработка по договора е приключила през 1993 г., тоест пет години преди публикуване на моногпафията. Към датата на излизане от печат на мотографията тези култури са вече десетгодишни. Това е посочено лично от Добрев Р. (1997) в сп. Наука за гората кн.1/2, като на стр.20 пише “първата серия с полусибсови потомствени опити бе създадена през м. септември 1989 г. със семена от 178 кандидат-елитни дървета….”.

Монографистът не цитира дори съавторския труд с Р. Добрев от 1990 г., който е записан двукратно в посочения алманах от 1994 г. под номера 119 и 120 в списъка от библиографията на Ал. Александров.

заб: Безмълвно са скрити изследвания и извън разглежданата извадка.

При това тази псевдомонография е представена като първата от “Серия от монографии за дървесни видове” (от общо само две от “серията”). След мурата идва ред на лешника ... според алманаха. И тази справка от същата енциклопедия е неоткриваема у нас!

“Приносите” на монографиста за горската генетика относно биоразнообразието, адаптивността и генетиката на бялата мура се състоят изцяло в присвояване на написаното от чужди автори и нецитирането им като главите от страница 4 до страница 7 са “изчистени” от действителните автори,и представени за лично постижение като е оставена в безмълвие ценна научна фактология, която е заменена с лъжи от лисенковски тип.

Г. Публицистични и административни механизми на засекретяване на монографията.

Монографистът е програмирал цяла система от “секретни” механизми при публикуването. Механизмите на укриване може да се разделят на публицистични и административни: 

1. публицистични:

 Той прилага техниката на тайното за българските учени публикуване на тази псевдомонография в чужбина. Защо е решил, че такова “скривалище” можеше да стане немската енциклопедия, съвсем не е ясно. Скриването за прочит на монографията в България е било наложително понеже фактологичните недостоверности нямаше да се приемат в България от научната общност пред която Ал. Александров претендира за академично звание.

Преди всичко монографистът не е декларирал в енциклопедичната брошура претенцията, че представя монография, понеже това е трябвало да се напише ясно под заглавието, а именно да пише “ МОНОГРАФИЯ”. Извършена е измама на немските учени, незнаещи за многото плагиатства, многото нецитирани трудове и фалшивата научна информация в брошурата публикувана на немски в Германия. Вписването в годишен алманах в България на брошурата като монография е заблуда за учените от България, които не допускат дори, че брошурата не е обявена като монография в Германия.

Според българския алманах (1994 г., стр. 18, № 173 на публикацията ) произведението има и съавтор- P.Schutt. (Приложение 2). Набеденият за съавтор P. Schutt лично се подписал в края на брошурата на позиция преводач. Той не си е позволил да бъде съавтор заради написани няколко реда от него на стр.9, (от общо 10 страници текст), като не е предполагал, че ще е представен за съавтор на монографичен труд в България. В протокол № 10 от 7.11. 2000 г. P.Schutt е представен пък като издател на енциклопедията.

Монографията е била засекретена за прочит у нас през дългия период на публикуване (в случая пет години- от момента на приемане за печат считан че е през 1993 г. до отпечатването й през 1998 г.). Механизмът “под печат” пази от разсекретяването й, или по-точно обезпечава пълна тайна и невъзможност за прочит в България.

Междувременно през 1995 г. се провежда номинация на автора за академичното звание член-кореспондент, което става впредпечатния период, през който никой учен не може да ревизира, да прочете или да коментира написаното. Монографистът е бил уверен, че дългият период на процедурата на публикуване ( 5 години ) е достатъчна гаранция да държи тази монография в тайна от българските учени.

Като защита срещу разсекретяване на произведението служат и езиковата бариера и избор на дървесния вид. Ал. Александров стартира “монографичната” си дейност с вид, който е ендемит на Балканите и е логично че е проучван предимно от славяноговорещи учени. Като е преписал и не е цитирал българските автори, монографистът публикува не в България, а в Германия, при което се прекъсва възможността да се открият плагиатствата, и пропуските и лъжите в науката.

2. административни:

Монографистът скрива “монографията” си по време на заседанието на научния съвет при Института за гората към БАН състояло се на 07.11.2000 г въпреки че тя е излязла от печат в Германия цели две години преди това заседание. Съвсем “технически” на това заседание монографистът не представя вече излязлата монография, а вместо “труда си “ представя някакъв факс с който прави анонс, че монографията му е приета за печат три месеца преди отпечатването на труда на Р. Добрев през 1993 г.!

На това заседание обаче монографистът признава, че и административно подчинения му учен е работил по проблема за бялата мура, което е отразено в протокол № 10 от 7.11.2000 г. от заседание на научния съвет при Института за гората. В протокола четем че Ал.Александров в монографията за бялата мура дублира една от публикациите на Р. Добрев (тази излязла през 1993г).

Монографистът -директор е изпреварил подчинения си в публикуването с преднина от 3 месеца. Впечатляваща преднина за публикуване от цели три месеца според този протокол.!!! Трудът на Р. Добрев излиза от печат през 1993 г, а монографията (на първоначално напредналия) се появява през 1998 г. Самото изявление на монографиста в научния съвет за преднина при публикуване обяснява че няма причина да не цитира в монографията си административно подчинения му учен, който му е представял ежегодно данните си за бялата мура до 1993 г.

Никой нищо не знае в България и за втората монография от серията посочена в прилжения Алманах на ИГ при БАН от 1994 г.

Д. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Затова в сайта на автора не е посочен индивидуалният импакт фактор, който е валидният обективен критерий за всички учени по света, в това число и у нас. Нито през 1995 г., когато го номинираха за член_кореспондент, нито през 2003 г. се чу този критерий при него да има високи стойности. Дори и най- безпристратните учени биха се чудели кое “генно” от всичките “генни” измислици на академика да изберат за цитиране та да повишат световния му Импакт фактор.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1. Част от библиографията на Ал. Александров (с пореден номер 173) от Алманаха на Институт за гората, издаден през 1994 г. (т. II).

Приложение 2-.Копие на монографията: Alexandrov Al., 1998, Pinus peuce Grisb” Enzyklopedie der Holzgewaeche, ECOMED, Landsberg, Germany, 1-10.

Приложение 3. Литература посочена за някои конкретни раздели от монографията разгледана по абзаци и изречения.

В сравнителен план е посочено написаното в монографията и точните места на нецитиране и плагиатстване по автори:

заб.1. Изреченията под всяко заглавие са номерирани според подреждането им в монографията. Изреченията от монографията са цитирани с наклонен шрифт (italic), а тези на нецитираните автори – с редовен шрифт.

заб.2 Всички неточности в превода на монографията са езикови, а не терминологични по същество.

заб.3 Прегледаната научна литература във връзка с анализираната извадка от монографията е посочена конкретно за отделните раздели, респективно абзаците и изречения в тях.

………….

Стр. 4: Пъпки, иглици и млади леторасти:

1. Светлокафявите, често покрити със смола терминални пъпки, са дълги около 1 сm, а латералните пъпки, наредени четковидно, са съществено по- къси.

-Стефанов Б., Ат. Ганчев (1953) на 244 стр. пишат: “ ... връхните пъпки са по-дебели и по- дълги от подвръхните”.

2. Относително тънките игли стоят по 5 на скъсени клонки. Те с азеленикавосиви, дълги 60-70 mm и широки 1 mm.

-Петров Сл., Е. Паламарев и др.(1989), на стр.114-115 пишат “Бялата мура е представител на петиглените борове ( във всяка скъсена клонка се разширява снопче, съставено от 5 игловидни листчета). Листата са игловидни, светлозелени. Иглиците са събрани по 5 във влагалището на скъсени клонки”.

- Стефанов Б., Ат. Ганчев (1953) стр.245: -“люспите на ръкавчето са 2cm дълги и 2mm широки”; “иглите имат ширина до 1mm и дължина 5-7 cm”.На стр.244 отбелязват : “връхните пъпки са по-дебели и по- дълги от подвръхните”. ( заб: двамата автора са покойници);

-Стефанов Б. (1966), стр.34 : “… иглите са до 1 mm широки” .

- Добринов Ив. и др. (1983), стр 161 “ …има дългоиглени и късоиглени…”

- Добринов Ив. и др. (1982) , стр.79.: има “ ..с дълги игли с 1-2 смолни канала и 4-6 устица и с къси игли с по 2 смолни канала и 5-9 устица “.

- Гегов А. (1964), стр.264: “ иглиците са по 5 в ръкавче, меки и бледозелени “.

-Стефанов Б. (1934), стр. 280:“.кафяви жилкувани люспици заобикалят основата на скъсените клонки и имат дължина 2cm и ширина 2mm;“..дълги 5-7 (Cool cm по-твърди и по-дебели от P. strobus, но по-меки от P. sylvestris”;“по-нежни и по-светли от P. sylvestris”.

3. В напречен разрез са триъгълни; външните конвексално оформени тъмнозелени страни имат фини назъбени ръбове, двете вътрешни страни за разлика от това са белезникави поради прилепващите по дължината редове от устични отвори.

-Стефанов Б,(1934), стр.280: “при напречен пререз са триръбести с по-широки и по-тъмнозелени външни страни и ситноназъбени ръбове”.

-Стефанов Б. (1966), стр.34: “… иглите в пререз са триъгълни”.

-Стефанов Б., Ат. Ганчев, (1953), стр. 245: “ при напречен пререз всяка иглица има по 3 ръба”.

4. Всяка игла съдържа 2 смолни канала в маргинално положение.

Петров Сл., Е. Паламарев и др.1989,,114-115 ” Всяка иглица е пронизана от два смолни канала”.

-Добринов Ив. и др. (1982), стр. 79 :“ ..с дълги игли с 1-2 смолни канала и 4-6 устица и с къси игли с по 2 смолни канала и 5-9 устица “.

-Стефанов Б.(1934), стр.280:“ смолните канали на иглите са 2 броя и са разположени до епидремиса край външната страна”

5. Иглите на Румелийския бор остават най- общо до 2-3 години по дървото.

- Петров Сл., Е. Паламарев и др. (1989), стр.114-115: “ На всеки 2-3 години листата на бялата мура опадат”.

-Стефанов Б. (1934), стр.28 “иглите се запазват върху клонките 2-3 години”.

стр.4 Цветове, шишарки и семена

1. При узряването си мъжките жълти цветове са с цилиндрична форма и стоят на групи от 10-15 в основата на младите дълги леторасти. Мъжкият единичен цвят е средно 13 mm дълъг и до 3-5 mm широк.

-Петров Сл., Е. Паламарев и др.( 1989), стр.114-115: “Мъжките й шишарки са кафяво-зелени, разположени прешленовидно по няколко по две по повърхността на младите клонки.

-Стефанов Б. (1934) на стр. 282 пише за дължината на мъжките шишарки “1-1,3 mm и ширина 2-3,5 mm” .

-Стефанов Б., Ат. Ганчев (1953), на стр. 244 също посочват за дължина на мъжките цветове “1-1,5 mm и ширина 2-3,5 mm”.

2. Според надморската височина цветовете прашат през май-юни.

-Петров Сл., Е. Паламарев и др.(1989), стр.114-115:.”Цъфтежът на бялата мура преминава през май и юни, а семената й узряват на следващата пролет. Семената са здраво стиснати от крилце”.

-Стефанов Б., Ат. Ганчев (1953), както и Стефанов Б. (1935), стр. 281 пишат че “ цъфтежа се извършва през м.май”.

- Димитров М. (1980), стр.54: ”Много автори пишат, че бялата мура цъфти през май (цитирани Димитров М- 1963; Стефанов Б и Ат. Ганчев -1958; Чернявски -1959; Velikovich et al.,-1970). Извършените от нас фенологични наблюдения в продължение на 12 г. в Пирин показват, че цъфтежът на мурата започва в началото на юни при въздушна температура около 10оС”.

3.Зелените или зелено- виолетови женски шишаркови цветове притежават в началото крилатки и са покрити с малки частици смола. Между цъфтежа и узряването минават два вегетационна периода.

(заб.:това изречение дублира смисъла на изречение 5 и нецитираните автори са същите)

4.Първата година младите шишарки нарастват по дължина 10-15 mm до 7-8 mm в ширина..При узряването през септември –октомври на втората година те са светлокафяви, дълги от 7-8 cm и широки 3-4 cm с цилиндрична форма и висят на дълги дръжки с 1 cm дължина.

-Стефанов Б. (1934) на стр. 282 пише “докато зрелите шишарки на втората година достигат дължина 8-10 (15) cm и ширина 3,5-4 cm; също пише: “ узряването на семената се извършва на следващата година през м. Септ/Окт тоест 18 месеца след цъфтенето”;“ семената имат бавен кълнеж”.

-Стефанов Б. , Ат. Ганчев (1953), стр:244: същото като предходното.

5. Всяка шишарка се състои от около 60 спирално наредени покривни люспи с жълто кафяви апофизи, по които се намира апофизно пъпче с около 2,5 mm широка основа и около 4 mm дълъг шип.

-Петров Сл., Е. Паламарев и др. (1989), стр.114-115:“Техните покривни люспи имат неправилно ромбично щифтче( апофиза), което на върха си завършва с малко пъпче.”.

-Стефанов Б. (1934) на стр. 282 пише “Апофизата е описана като” жълто- кафеви, полупирамидални, задебелени, слабо подвити и силно засмолени пъпчета “ Същото четем и на стр.244 на колектив Стефанов Б. ,Ат. Ганчев (1953), където люспите на шишарките наброяват до 50-80 броя.

6.В естествените популации Румелийският бор започва да плодоноси към 40 г., а единично растящите и в изкуствени популации след около 10-15 г.

-Стефанов Б.(1934), стр.283 :“плодоношението започва към 40 годишна възраст.“

7.Силно шишаркозалагане става през 3-4 години.

-Димитров Т. (1963) и Димитров Марко (1980) са описали, че обилните реколти се повтарят през 2-3 години ( по цитата на М. Милев 1999 г. “Посевни материали от бяла мура”.

-Стефанов Б., Ат. Ганчев (1953), както и Стефанов Б.,(1935),на стр. 281 пишат че “ цъфтежа се извършва през м.май а семенните години се повтарят през 2-3 г.; на стр.244: “ покривните люспи са 50-80 на брой”.

8.Сивокафявите, значително окрилени яйцевидни семена са дълги 4,7-8,9 mm и широки 3,4-6,4 mm и имат тегло 20-65 gr/1000 (24), което съответства на 23600 семена на кg.

-Стефанов Б.(1934),стр. 282: “ 1 килограм без крилцата съдържа 27000 семена , а с крилата 22500 семена.”; на стр. 282: “Семето е яйцевидно 5,5-7,5 mm дълго и 3-3,5 mm широко”.

9. Всяко относително дебелостенно 0,4 mm семе е обхванато от основата с едно крилце 10-15 mm дълго и около 5 mm широко .

-Стефанов Б., Ат. Ганчев (1953), стр.245: ” с крилце на семето 10-15 mm дълго и 5 mm широко”. Дебелината на семенната обвивка е 0,4 mm (преписано буквално и нецитирани авторите!). Посочените от монографиста размери на семената са цитация на Б.Мичев 1970 г. ( заб.: от този сборник са цитирани общо 10 разработки).

-Кохно Н.А. (1991), на стр.32 посочва, че “ семенната обвивка има дебелина 0,4 mm “

Стр. 5-6 Генетична диференциация и видове хибриди

1. Вътревидово вариране съществува по формата на короната(а),-разклоняването (b), формата на напукване на кората©и цветовете на мъжките съцветия(d).

(а) различават се три форми по короната:

-f.vermiculata: вретеновидна корона. Среща се на припечни планински месторастения с богата карбонатна почва . Мъжките цветове преди узряване са червени;

-f. conica: кълбовидни корони. Срещат се на сенчести месторастения в с почва върху първична основна скала. Дърветата са най-често със зелени мъжки цветове;

-f. columnaris: много тесни колоновидни корони от 1 до 2 m широки. Клоните са къси и тънки. Месторастенията са много богати и дървостоя е гъст. Формата има декоративна стойност.

-Добринов Ив. (1982), на стр. 79 селектира тези форми с латинските им названия: f.vermiculata, f. conica, f. columnaris.

-Добринов Ив. (1983), на стр.162-163 превежда от латински на български селекционираните от него форми по хабитуса на короната, като ги назовава “вретеновидна, конусовидна и колоновидна”. Коемджиева М., Б. Бузов (1991) на стр.191 прилагат българския превод на тези форми, докато монографистът взаимства първоначално дадените латински названия от Ив. Добринов през 1982. Добринов Ив.(1983), на стр 162, ред 6, описва и морфоструктура на хабитуса на короната -”таралежи”. Пояснява, че се среща в резервата “Сегментепе”.

-М. Димитров (1980), на стр. 36 описва една вретеновидна форма в горния пояс в Пирин така “ растежът на клоните от различните прешлени е различен“.

-Пенев Н. (1966) описва снегоустойчива форма, при която“ страничните клони в прешлените не се развиват еднакво във всички посоки”.

-Добринов Ив.(1983), на стр 162, ред 6 описва дървета”таралежи”.

-Стефанов Б., Ат. Ганчев (1958), на стр 242 четем“ в горния планински пояс добива ниски и дори храстовидни размери”.

(b) спрямо разклоняването има 3 форми: f.horizontalis,f.pyramidalis,f.pendula.

-Добринов Ив. и др. (1982) на стр. 73, редове 3-6:описва f.horizontalis Voss (Carr); f.pyramidalis Voss (Carr); f. pendula Asch et al .(Carr) при друг вид –ЕЛАТА.

3. Както и при другите борове това са селекционни и адаптивни процеси към специалните екологични условия. Освен това те са тясно свързани с формообразуването на короните. Те следват правилата на генетичното паралелно вариране.

(Заб. Тези научни фантазии са коментирани в текста).

c) По морфологията на кората се диференцират дървета с гладка, с люспеста, с еловидно напукана кора, с процепи по дължината, на плочи.

-Добринов Ив. и др. (1983), стр 163 ред 7: “ форма със смърчовидно напукана кора.”; на стр. 161 описва гладкокора и напуканокора форма, като втората е подразделена на люсповидни, надлъжно-плочковидни и браздовидни подтипове. На стр. 162 описва форма със смърчовидно напукана кора, която е високосмолиста.

-Добринов Ив. (1982),на стр. 78 описва форми по типа на напукване на кората “ с люсповидно, смърчовидно и надлъжно-плочковидно напукване”.

-Коемджиева М., Б. Бузов (1991) на стр. 191 пишат също за гладкокора и напуканокора форма на бялата мура.

.(d) появяват се разлики и по цвета на мъжките съцветия:

-var.chlorocarpa: зелени цветове. Най-често се срещат в ниски и топли месторастения. Времето на цъфтеж и началото на растеж е по-късно1 отколкото при дърветата с червени и двуцветни мъжкисъцветия;

- var.erytrocarpa: червени цветовв;.

-var.dichlora: червени или двуцветни мъжки съцветия. Дървета с относително бавен растеж.

-Добринов Ив. (1982), на стр.77,80 описва “ var. erythrocarpa и var. chlorocarpa с цитат на автор под номер 69.

-Димитров М.(1980), стр. 38:” бялата мура има жълточервени шишарки и масленозелени шишарки “. Димитров М.Й.(1980) в книгата “Бялата мура” с обем от 169 страници пише на стр. 35 :V.Janua описва бялата мура от Пирин като P. vermicularis, а също, че тя е описана като вариетет vermiculata от Ничота Б. (1970), (този автор е цитиран в монографията в друг раздел). Спестяването на цитирането на този автор и на това място гарантира фалшиво интелектуална собственост на монографиста в тази част цитира Димитров М.Й (1980),който на стр. 35 разграничава erythrocarpa и chlorocarpa, а също описва и друго разделяне по съцветията – ранна и късна форма.

-Александров Ал.; Г. Рафаилов, Г. Неделин и др. (1988) на стр.22 посочват var.chlorocarpa и var. erytrocarpa. Монографистът притежава тази книга, където публикува за смърча, но за да прехвърля части от нея в лично произведение е необходимо разрешение от колектива. Такова той не е взел, защото не е цитирал книгата. Фактът, че съавторът Г.Неделин е покойник, го задължава да цитира книгата.

-Ничота Б и М.Стаменков (1970) разграничават мъжките съцветия по цвета на стробилите на var.chlorogenantera и var.erytrogenantera ( Този автор е цитиран на друго място, но мястото му е и в този раздел). Този съавторски труд е цитиран от Димитров М.(1980), но не ецитиран в монографията на Ал. Александров.

Стр. 6

1. Провиненчни опити са заложени от Pinus peuce през 1976,1988 и 1991 години в различни райони на България, както и през 1938,1954 и 1959 г. в Сърбия. В периода от 1910 до 1938 г. са създадени повечето плантации в Рила, Пирин, а също и в Македония и Финландия. Обобщени резултати досега не са представени.(стр.6 ред 30-31).

. Dobrev.R. (1993). Genetic Studies of Macedonian Pine (Pinus peuce Grisb) in Bulgaria Landscape Plant News,vol 4(4), Dec.1993, Minesota, USA, и други негови трудове върху този дървесен вид. Неизвестно е съдържанието поради нецитиране в монографията. Укриване на този труд и пред научния съвет на заседание през 2000 г.(вж протокол 10 / 07 11. 2000 г).

-.Добрев Р.(1994). Създаване на генеративни семепроизводствени градини от бяла мура. Отчет на научна задача, ИГ при БАН , цитиран на стр. 110 в труда на М. Милев и др. (1999 г.).

- Добрев Р. (1997) посочва в сп. Наука за гората кн.1/2, на стр.20 собствени резултати, като пише “първата серия с полусибсови потомствени опити бе създадена през м. септември 1989 г. със семена от 178 кандидат-елитни дървета….”. Тази разработка е резултат от договор за периода 1989-1993 с изпълнител Р. Добрев).

- Милев М. и Кр. Петрова (1999) в книгата ”Посевни материали от иглолистни видове” съобщават за: “Едни от най- добрите семенни бази от бяла мура са в ………..Боровец, Разлог, Белица.

- Добринов Ив. (1983), на стр. 162 пише, че “у нас е създадена семепроизводствена градина от бяла мура в УОГС “ Г. Аврамов”, като цитира Божин Богданов, 1972 г.

-Алманах на институт за гората (1978-1993 ), том II,стр.15, No119 равен на 120в превод “ Генетичните ресурси от бяла мура в България”( с нецитирани трудове, които са съавторство с Р. Добрев).

-Попникола Н, Б. Ничота, М. Стаменов (1970) пишат за създадени семенни плантации в Сърбия според публикацията “Вегетативно размножаване на моликата и семенски плантажи. Зборник на симпозиумот за моликата, Скопие” ( цитиран от М. Димитров(1980) на стр. 166.

-Коемджиева М., Б. Бузов (1991) в учебника “Горски култури” на стр.193 пишат ”най-стари са белмуровите култури около Копривщица и Родопите…..следват обобщено извода за растежа според почвата, надморската височина…”

-Димитров М.Й.,(1980) на стр.134 “Като анализират резултатите от създадените култури… почти всички автори стигат до извода, че…” при което авторът цитира Донов В. (1962); Захариев Б. (1972), (1977); Михайлов М. (1956); Спасов Н. (1958). Автор, цитиран в труда на Димитров М. под No 98, пише също върху “ състояние и растеж на белмурови култури”.

Стр. 6 Култивиране

1.Семеначетата на бялата мура образуват добре оформен вретеновиден кух корен, чиито разклонения се развиват и проникват в почвата и здраво закотвят растението.Те растат в скали навътре и обхващат камъни и скални блокове като една мрежа.

-Димитров Т. (1927) в “Принос към изучаване кълняемоспособността на семето на бялата мура “,Год на Агр.ф-т,С, 6,28, цитиран от Димитров М. през 1980 г. с No 30 на стр. 164 ( не намерих тази публикация, но следва тя да е цитирана в монографията).

-Стефанов Б.,( 1934) посочва, че Димитров Т. (1922) в монография описва кореновата система на Бялата мура, чийто корен постепенно закърнява.

Дървесина и кора

1.P. Peuce принадлежи към най- ценните иглолистни видове на Балканския полуостров. Дървесината е лека и мека, но твърда и трайна с бледожълта беловина и червеникаво, богато на смола ядро.

(Виж раздела “ Генетична диференциация” точка c. Нецитираните автори са :Добринов Ив. (1982), (1983);-Коемджиева М., Б. Бузов ,1991.)

……………………..

.........

2.До 40-50 години припънната кора остава гладка, тъмносива или зеленовиолетова. След това тя се напуква на плочки и става сива до сивокафява. Люспите на кората в най-горната част са изпънати по краищата, а когато те се отлюпват, остават червено-кафяви следи.По- вътрешната част е прорязана от смолни канали.

-Добринов Ив. и др. (1982) на стр. 77 описват виторасла и правовлакнеста форма на бялата мура според анатомичните елементи на дървесината.

-Стефанов Б.(1934), стр. 281 и Стефанов Б., Ат. Ганчев (1953) на стр. 245 описват текстурата, кората, тежестта на дървесината …..

Опис на основните плагиатства:

1. Редове от 8-ми ( отдолу нагоре ) на стр 5 до ред 3 на стр 6 от монографията са препис от стр 79 на труда на проф. Ив Добринов.“ Горски генетичен фонд” (1982). Преписани са формите на мурата отделени по типа на короната в България: f.vermiculata, f .сonica и f. columnaris, чийто автор е Ив. Добринов , но от скромност не е написал името си след тях. В монографията те са представени като откритие на Ал. Александров. Проф. Ив. Добринов превежда тези форми от латински на български през 1983 за учебни цели, като ги наименова вретеновидна, конусовидна и колоновидна (стр.162-163). През 1991 г. Коемджиева М., Б. Бузов в учебника “Горски култури “на стр.191 боравят с българския превод на тези форми.

2. Преписани са три типични форми характерни за елата (f.horizontalis; f.pyramidalis;f. pendula), отделени по типа на разклоняване на клоните и доказани по комплекс от характерни признаци. Ред 6 на стр.6 от монографията е препис от стр. 73 от труда на проф. Добринов Ив. “Горски генетичен фонд” (1982) и от труда на проф.Добринов Ив., (1983)” Генетика и селекция на дървесните видове”( учебник). Формите f.horizontalis Voss(Carr); f.pyramidalis Voss(Carr); f. pendula Asch et al .(Carr) са отделени от проф. Добринов Ив. (1982 , стр. 73, 3-6 редове) при дървесен вид –ела. Авторите, които са ги отделили, са отбелязани от проф.Ив. Добринов след съответната форма съкратено- Asch, Voss и Саrr. Ал.Александров преписва тези форми като механично ги прехвърля в монографията си, която е за друг дървесен вид ( от друг род дори - бялата мура) като авторите Asch, Voss и Саrr, които проф. Ив. Добринов посочва са премахнати понеже може да припомни на някой за елата. Монографистът преписва тези реално съществуващи форми при елата и механично ги прехвърля от род Ели ( вида Ела ) в род Борове (вида Бялата мура). Така в литературата възниква компилация от шест форми при бялата мура, три от които са преписани от за бялата мура, а другите три не съществуват при мурата и понеже са форми за елата представляват за мурата форми-фантоми.

3. Взаимствана е карта от книгата ” Иглолистните гори в България”, която е съавторски труд с Г. Рафаилов и Г. Неделин (Александров Ал., Г. Рафаилов, Г. Неделин и др.,1988). Картата е изложена на стр. 23 в съавторската книга и не е цитирана в едноличната монография, където е изложена на стр.2. Картата е увеличена и компилирана с друга карта, която не е за територията на България. (Понеже авторът Г. Неделин е починал, цитирането на произведението е задължително поради невъзможност да се получи разрешение от него за индивидуално публикуване от единия съавтор). Взаимстването на картата от стр. 23 е свързано с укриване и на труда на М. Димитров от 1980, цитиран на стр.20 -три страници преди картата в съавторската книга.

Статията е публикувана на 29.01.2010 г. в nauka2007.org. Интересна разработка, свързана с морала в съвременната българска наука.

post-6780-1278863052,3209_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А тук може да се прочете за псевдонаучния труд на един "герой" от Софийски университет http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3371

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Страхотен си. Благодаря, че публикува поредния бисер. Аз ли не видях нещо или самата книга като автор, заглавие, издателство, година и т.н.не е посочена?

Не би било зле да издирваме и публикуваме тук други наукоподобни произведения.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Името е посочено най-долу в памфлета, който наистина си го бива. А ето инфо от извора. post-70473-1124971712.gif

http://suggfrpg.net/slaveikov.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за инфото :) . Мислех, че е закачка с името Славейков и тъй като обичам творчеството и на бащата, и на сина, дори влязох в "Българска филология" с устен изпит за "Кървава песен", реших да си затрая.

Нямам думи. Наука, а? И този период продължава вече 65 години. Голямо нещастие.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

да не омесваме ботаниката с политиката.

Този форум е над тези неща.:bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

да не омесваме ботаниката с политиката.

Този форум е над тези неща.:bigwink:

Много ми се иска да си прав, но когато политиката насила се бута в науката, както е в БАН и номенклатурните й ръководства на всички вертикални равнища, май ще трябва да се съобразяваме с реалностите. Ако един човек, уж учен, може да стигне до "академик" и колегите му прикриват плагиата, нещата понамирисват на други критерии извън научните. Нали? Навсякъде в науката плагиатът се преследва, не само у нас.Но само у нас с плагиат можеш да станеш академик. :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Но само у нас с плагиат можеш да станеш академик. :post-20645-1121105496:

Абе не е само тук, но такъв е животът.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вярно е, че академици и член-кореспонденти има и в Русия, бившия Съветски съюз, но нали Русия не е член на Европейския съюз. Имах предвид именно Европейския съюз. Другите държави от Централна и Източна Европа дръпнаха напред в реформата. Срам ме е да кажа, че и Румъния е пред нас. :book:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Вярно е, че академици и член-кореспонденти има и в Русия, бившия Съветски съюз, но нали Русия не е член на Европейския съюз. Имах предвид именно Европейския съюз. Другите държави от Централна и Източна Европа дръпнаха напред в реформата. Срам ме е да кажа, че и Румъния е пред нас. :book:

В целия бивш Източен блок ги има.

Сами сме си криви, че нещата при нас не вървят.

Ама както казах от нищене на постсоциалистическа политика точно тук няма смисъл.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Доколкото разбирам, авторката не е ангажирана политически. Факт е, обаче, че академик Александър Александров е ангажиран и именно като такъв е ангажиран в ръководството на Института за гората, като такъв е първи от членовете на Висшата атестационна комисия, която беше закрита като архаизъм в българската наука и прекратява съществуването си през януари 2011 г.

Като осъзнаваш, че сме криви, че нещата при нас не вървят, ХАЙДЕ ДА НАПРАВИМ НЕЩО, ЗА ДА ТРЪГНЕМ НАПРЕД. Аз го правя в моята професия, ако станем повече, които искаме да променим нещата, БЪЛГАРИЯ НАИСТИНА ЩЕ СЕ ПРИДВИЖИ НАПРЕД И ДРУГИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ ЩЕ НИ УВАЖАВАТ.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Доколкото разбирам, авторката не е ангажирана политически. Факт е, обаче, че академик Александър Александров е ангажиран и именно като такъв е ангажиран в ръководството на Института за гората, като такъв е първи от членовете на Висшата атестационна комисия, която беше закрита като архаизъм в българската наука и прекратява съществуването си през януари 2011 г.

Като осъзнаваш, че сме криви, че нещата при нас не вървят, ХАЙДЕ ДА НАПРАВИМ НЕЩО, ЗА ДА ТРЪГНЕМ НАПРЕД. Аз го правя в моята професия, ако станем повече, които искаме да променим нещата, БЪЛГАРИЯ НАИСТИНА ЩЕ СЕ ПРИДВИЖИ НАПРЕД И ДРУГИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ ЩЕ НИ УВАЖАВАТ.

А дано. Успех ви пожелавам, които и да сте. Аз съм прост човек, деля хората на оптимати и популари, сегашните разноцветни партийки не са ми интересни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Романе, Романе, за това с оптиматите и популарите сметни, че ти дължа питие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Пием, пеем буйни песни и се зъбим на тирана..." /Христо Ботйов/ Думата работа дори не се споменава. Тя е мръсна дума. Пък и обикновено трябва да бъде свършена от ДРУГИ хора, не от нас. :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

"Пием, пеем буйни песни и се зъбим на тирана..." /Христо Ботйов/ Думата работа дори не се споменава. Тя е мръсна дума. Пък и обикновено трябва да бъде свършена от ДРУГИ хора, не от нас. :post-20645-1121105496:

Знаех си, че няма да ме разбереш.

Успех в партийното блюдолизачество /дано поне ти плащат реципрочно на виртуалната активност, която демонстрираш тук/. :smokeing:

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

"Партийното блюдолизачество" - в политическата лингвистика този термин липсва. Би ли обяснил значението, което влагаш в него?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мисля, че темата доста се отклони и вече няма нищо общо с ботаниката. Отклонението обаче е в такава посока, че не бих предложил тема или раздел във форума в който да продължи раговора.

Следващата крачка във въпросната посока ще бъде последвана от заключване на темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Напълно съм съгласна с тебе, но съветът е по-скоро към никове glishev, last roman, а не към мене. Аз не пиша за "партийно блюдолизачество". Темата е за плагиата в българската наука, за системата на комунистическата номенклатура /друга номенклатура просто няма през последните 65 години,това е термин от обществените науки, нищо друго/, която още управлява БАН и българската наука, акад. Александър Александров е от тези хора, брънка от мрежата за тотален контрол, свързан с материално облагодетелстване.

За да продължи разговорът, трябва да се изнесат данни за други корупционни практики, като например заплатата на сегашния главен научен секретар на БАН проф. дтн Стефан Хаджитодоров, което и ще направя в днешна публикация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето и една корупционна схема в БАН.

„1. ЦУ на БАН - длъжност - Главен научен секретар – 8 ч. работен ден – 1299 лв. + 100 лв. доктор на техническите науки + 402 лв. (% прослужени години)

2. ЦЛБМИ - Професор – 2 ч. р. ден – 332 лв. месечно

3. ЦИНСО - Експерт -1 ч. р. ден – 500 лв. месечно

4. Център за иновации - Член на колектив по проект, финансиран от ЕС (няма нищо общо с бюджетната субсидия на БАН) - за извършена работа през второто полугодие на 2009 г. от 01.07.2009 до 31.12.2009 г. общ хонорар от 3540 лв.” - www.bas.bg, 13.08.2010.

Да направим лек анализ. Като главен научен секретар проф. дтн Стефан Хаджитодоров е назначен на 8-часов работен ден. Още 2 часа на ден работи като професор към ЦЛБМИ, каквото и да означава това съкращение и още един час на ден към ЦИНСО, каквото и да означава съкращението. Дотук стават 11 часа труд на ден. Освен това трябва да работи и още няколко часа за 590 лева на месец към Центъра за иновации, за да получи за шест месеца общ хонорар от 3540 лева. Да кажем, че часовете са 6 допълнителни. Значи всеки ден той работи по 17 часа, пътува около 3 часа на ден с градския транспорт, останалите четири часа са за храна и просто не остава време за сън. Така излиза по цитираните документи. Действителността е просто друга. Става дума за корупционни схеми в системата на БАН-Централно управление. Една малка сметка ни отвежда до различните схеми на заплащане. В „работата” си в ЦЛБМИ проф. дтн Стефан Хаджитодоров е работил върху заплата от 1328 лева месечно, в ЦИНСО – върху заплата от 4 000 лева месечно. Хубава заплата, като за „експерт”.

Цялата сума е 6 173 лева на месец.

По-важно е обаче да се направи качествен анализ на работата на "експерта", но аз съм човек от обществените науки, там сравнението може да бъде направено само от инженер в близка специалност. Да бъде сравнена "експертната" дейност на набедения "учен" с постоянно присъствие в Управителния съвет на БАН през последните десет години /мандатността в БАН е отменена негласно, а не законово/ с работата на колегите му в развитите държави на Европа. Няма защо да стигаме до света. Япония и САЩ са просто друго цивилизационно измерение, далече пред Европа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много интересно, но няма нищо общо с ботаниката. Ако темите са на подходящото място, ще има по-малко проблеми.

ПП Струва ми се, че тази информация е за прокуратурата. Освен ако не е получена оттам ;) .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Авторът на плагиата и фалшификата според колежката е част от управленската система на БАН и показва едно уродливо явление в науката.

Факт е обаче, че ботаниците или не ползват интернет, в което се съмнявам, или не знаят този форум, защото книгата е разпространена в професионалните среди, или, което според мене е вярно, СЕ СТРАХУВАТ ДА ПИШАТ - ПОДКРЕПЯТ ИЛИ ОТРЕКАТ фалшификата, с който акад. Александър Александров е получил титлата "АКАДЕМИК" В БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ.

НАУКА НЕ СЕ ПРАВИ В УСЛОВИЯТА НА СТРАХ ОТ РЕПРЕСИИ.

Учените са хора, за които много важни са две неща - спокойствие и самота. Само при тези условия има напредък, има научни открития, ботаниката е една от тези области - на научните открития. :book: :book: :book:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...