Преходът от латински към гръцки език в Източната римска империя

[Elemag]

Една тема малко в стил Пламен Щърбов.

Кога се осъществява преходът от официален латински към официален гръцки език в Източната римска империя?

По какъв начин става това и как единия език измества другия?

Каква е ролята на църквата в този преход?

Като за начало на темата тези въпроси мисля са достатъчни.

[monte christo]

Всъщност едва ли може да се говори за преход В никакъв случай, разбира се, това не е и феномен. По-скоро имаме някакво езиково наслагване на Изток, нещо подобно на два пласта. С течение на времето, този, който е бил отгоре се е размил, визирам латинския език, а отдолу е останала твърдината - т.е. гръцкия език. Казано по друг начин: "Старата любов - ръжда не хваща". За запазените позиции на гръцкия език в Източната империя, можем да съдим още от времето на Теодосий II Калиграф. Знаем, че към 425 г. е открита първата висша школа в Константинопол, която по същество е първия средновековен университет. Имала тридесет и един (31) преподаватели, от които петнадесет (15) преподавали на гръцки език! И това не е от някаква авангардност или любов към гръцкия език. За римляните, когато завладяват Изтока, гръцкия език е даденост и всекидневие, а не толкова някаква придобита езикова култура или пък красноречие. Изключително популярен за времето си сред поданиците на Империята, особено в източната й част. Споменатите преподаватели получавали голяма държавна заплата и след двадесет и осем (28) годишна служба ги пенсионирали, като до края на живота си, се издържали със солидна държавна пенсия.

Предполагаемо гръцкия език е със статут на официален още от врeмената на Тиберий II и Маврикий, т.е той е официален наедно с латинския почти 50 години, преди Ираклий I през 629 г. да се титулува вече василевс, вместо август. Това от страна на императора навярно пък е своеобразен жест към всички гръкоговорящи, подкрепили го по време на кампаниите от 622 г. - 628 г. От друга страна, интересно е кога точно латинския въобще престава да се използва официално в Римската империя. Трябва да проверя, но мисля, че Юстиниан II беше последния император, който сече монети с надписи на латински. Би трябвало в периода 641 г. - 685/695 г. окончателно да е отсеен и позабравен простонародния латински, ако въобще са го говорели някои от поданиците на Изток. Значи, поне до края на VII век имаме своеобразен официлен билингвизъм в Империята, като още при Ираклий е даден приоритет на гръцкия език.

А защо е даден приоритет на гръцкия език? Мисля, че не е толкова трудно да се досетим: още от времената на Диадохите този език се използва по крайбрежието на Средиземно море. Нормално е да бъде с много по-солиден фундамент от латинския. В БС бяхме разисквали за т.н. "грекос" в темата за т.н Византия; аджеба гръцка или римска?!?

Ролята на Църквата по отношение на гръцкия език не бива да се преувеличава. Вярно - Евангелията, Посланията и т.н са написани и преписвани на гръцки, след това превеждани на латински - Вулгата. Богослуженията също се извършват на гръцки език, поне в три от Патриаршиите: Александрия, Антиохия и Йерусалим. За Константинопол като официален имперски град ми е трудно да преценя, откога службите се извършват на гръцки, вместо на латински. То с проблема за Арианството не ни е останало време да поразгледаме този не малък детайл Всеки случай по времето на Йоан Златоуст службите би трябвало все още да са на латински. Най-коректно, обаче би-било да се смята, че в огромния за времето си град е имало доста църкви в които се е служило и проповядвало на гръцки!

[glishev]

Монте Кристо идеално го е обяснил Мисля, че гръцкият наистина е и най-разпространеният говорим език, особено в градовете на Източната империя. Впрочем, ако идете в подлеза на Министерския съвет, ще намерите един посветителен надпис на храм от времената на Марк Аврелий и Луций Вер - на чист гръцки. Латинският, струва ми се, е говорен предимно в западните Балкани и по бреговете на Дунава, а това са районите, в които Източната империя на практика губи властта си, а и населението се променя в V-VІІІ в.

Все пак, в VІ-VІІ в. за кратко има нещо като ренесанс на латинския за имперски нужди, ако мога така да го кажа. Или по-скоро стогодишна отсрочка на отпадането му от официална употреба. Заради завоюването на Италия и Картаген, разбира се.

[КГ125]

Чудна тема!

С много измерения - колко са случаите в историята, когато изградена, голяма общност сменя езика и то не след голямо сътресение, а в, така да се каже, нормалния исторически ход.

Изглежда, че римската инерция изчезва постепенно, загубва се основата й. Населението е гъркоговорящо. (Всъщност точно така ли е, в многонационалната империя? Явно мнозинството + елита). Нуждата от двуезичие постепенно отпада - за какво да се държи един неговорим език? Според мен това е част от реформирамнето на новата империя -от Рим към Византия, наред с правните реформи и политическите промени.

Интересно е сравнението със Запада, където сред няколкото поне европейски говорими езици латинският трайно остава като универсален, официален и каноничен език.

Интересна стъпка на Византия - да беше по-късно време, бих я нарекъл "национална" или "народностна", ама за 7-ми век смее ли човек да употреби такива термини?

[glishev]

Гръкоговорящи са предимно градовете в Източната империя. В провинцията се говорят какви ли не езици - славянски от VІІ в. нататък, а до VІІ в. в най-източните райони има огромни маси сирийци, копти, арменци, грузинци. За исаврите не знам как говорят. Но градовете масово са елинизирани, струва ми се. Още от времената на Александър Велики, естествено. Някакъв латински може би е говорен в Епир и, разбира се, в Картаген, Италия, Сицилия и по далматинските градове. След 640 ромеите обаче губят коптските и сирийските поданици, а към 750 вече са загубили и повечето латиноговорящи. Така че гръцкият действително остава най-разпространеният говорим език и е естествено значението му да нараства все повече. Кой беше казал, че Византия е последната елинистическа монархия? Като добавим и "персизацията" на императорската фигура, започнала още с Диоклециан, нещата си идват съвсем на мястото.

И понеже централният и западен Анадол са по някакъв начин гръбнакът на империята, където може би се развива нещо като византийска "нация" (ако изобщо не е глупост да говоря такива неща), е интересно какъв език се говори, да речем, по тия земи. Е, отговорът е ясен: гръцки. Проповедите на св. Василий Велики от ІV в. са предназначени за обикновените граждани на Кесария Кападокийска, бившата Мазака, а тя дори не е в западния Анадол. И са на гръцки. Впрочем, доста класически гръцки - св. Василий е учил в Атина. Но класически или не, той е напълно разбираем за съгражданите му. Същевременно за жителите на Галатия знаем, че в ІV в. все още говорят като жителите на Августа Треверорум в Галия. Амиан Марцелин го съобщава. Кога спират галатяните да говорят келтски? Не знаем. Но имаме два много интересни факта - посланието на св. ап. Павел до галатяни от І в. си е на гръцки. Може би е адресирано в частност до еврейска колония в Галатия, но пак е на гръцки - значи дори евреите в Мала Азия са силно елинизирани още в І в. Знаем също, че към VІІ в. доста топоними в Галатия все още са келтски. Това си личи по разни жития. Излиза, че може би след ІV в. Галатия е поне двуезична. Знаем, че например Солун също е на практика двуезичен през ІХ в.

Така че аз си го представям така: малоазийските области са елинизирани в градовете и частично елинизирани в извънградските райони. Тези земи са гръбнакът на империята от 640 нататък, а гръцкият език е едновременно достатъчно разпространен и достатъчно престижен, за да се наложи лека-полека и като официален, че и да измести останалите местни говори.

След 1071 обаче започва тюркизацията на Анадола. Империята става все по-решително гръцка и все по-малко многонационална. Рънсиман пише за това. Интересно, че гръцкото население, което запазва византийската държавност през 1204-1261, се запазва в западен Анадол чак до злощастните събития от 1920-24.

В "Константинопол и руската колония (до 1204г.)" Тома Томов цитира Йоан Цец, който към средата на ХІІ в. изрежда седем-осем езика, говорени в самия Цариград, но явно от чуждестранните търговци. Латинският изглежда най-добре познат. Евреите са наругани много мръсно в текста, но пък явно и тях си ги има. Странно, че не са споменати арменци, българи, варяги и грузинци. Може би варягите спадат към "латинците" или към русите? Българите пък са си част от империята и говорят може би като русите. Абе шарен град.

[КГ125]

Шарен. Гръцкият обаче, не само, че се оказва най-масов и в най-важните центрове, но носи и блясъкът на древността, с него всъщност той преминава и през целият Рим, той е и масов, и елитарен, дори във времето, когато официалният е латински. Така, че просто никой друг няма шансове. Всеки друг език е или маргинален, или местен.

Още една илюстрация как "националното" е всъщност разтегнато назад в историята и една реминисценция на връзката народност/нация....

[Aspandiat]

Трябва да проверя, но мисля, че Юстиниан II беше последния император, който сече монети с надписи на латински.

Нямаш грешка, точно Юстиниян ІІ е - Flavius Constantinus Augustus Justinianus.

[Galahad]

Ами не е чак толкова просто. Рим е една милитаристична държавица, която силово покорява страни и народи. Гърците пък постигат подобен успех търговски и културно. Но от друга страна не достигат политическата мощ на Картаген, та Рим за ги възприеме като заплаха за бъдещето си. Дори и във времето на най-големият разцвет на империята се долавя преклонението пред Елада - по време на смутните години на залязващата република римският историк Атик се установява в Атика от където иде и прозвището му. Нещо като поклонение. Тит Ливий го величаят, че засенчил най-голямото преимущество на гърците - историографията. Самият Ливий пък и Цицерон обаче търсят предисторията на Рим в историята за Троянската война. Да не говорим за актьорското турне на Нерон из Гърция. Да не говорим, че и в римския период Елада е продължила да дава своя културен принос - напр. "Успоредните животописи" на Плутарх. Да не говорим, че на регионално-битово ниво са си се правеле надписи на гръцки език. Но в интерес на истината имперския Рим (за разлика от папския) не е бил вманиачен в налагането на латинския. Дори самата Библия е била преведена примерно на езика на бесите. Иначе казано по регионите продължили да си се ползват местните езици.

Освен всичко това има и друг важен фактор - външните нашествия. В резулт от Западната империя е унищожена, но те не са били чак толкова безмилостни и на изток. В разултат от множество нашествия в европ. част на империята сравнително най-малко засегнати са се оказали гръцките и елинистичните райони (вкл. някогашните крайморски колонии на които центърът можел да оказва подкрепа с флота и запазилото се морско надмощие). Не по-безпроблемно е било положението и в южните провинции. Арабите превзематповечето от южните провинции. Така още в началото на VІІІв. Изт. империя територията на някогашната Елада вече съставлявала основата на държавата, а другото било изи изгубено или изглеждало, че предстои неизбежното му изгубване. После разбира се положението се стабилизарало, но промята вече се била случила.

Точна дата обаче е трудно да се определи, защото критерии бол - вече се дадоха някои: започването на издаването на документи и на гръцки език, цялостното навлизане на гръцкия в имп. канцелария и изместването на латинския, сеченето на монети с латински, а после гръцки букви...

[glishev]

Това за историографията е вярно, гръцките историци са ми къде-къде по-интересни от философите, а дори и от поетите

Друг е въпросът, че частното ми предпочитание между римските историци е към Салустий, а не към Ливий. Няма да кажа и нищо оригинално, де, но Тацит пък е още по-интересен.

Гръцкият наистина е по-престижен от латинския дори за самите римляни. Гърците понякога съвсем безпроблемно си позволяват да взимат на подбив латинския и неговата бедна литература (че кое й е бедното?). Латинският бил нямал поезия. Все едно Овидий не е идеален метрик. Ама нямало латински философи. Да бе, Сенека е любимият ми античен философ, доста повече от Платон, колкото и да е голям той. А "Енеида" си ми харесва, човек трябва да е грък, за да не я оцени. Но това е моят вкус, мен си ме тегли към латинския и латинските автори, а и гръцкия винаги по-трудно съм го четял. А в Античността и после във Византия нещата по много причини, които дотук изреждаме, стоят другояче...

[monte christo]

Изглежда, че римската инерция изчезва постепенно, загубва се основата й. Населението е гъркоговорящо. (Всъщност точно така ли е, в многонационалната империя? Явно мнозинството + елита). Нуждата от двуезичие постепенно отпада - за какво да се държи един неговорим език? Според мен това е част от реформирамнето на новата империя -от Рим към Византия, наред с правните реформи и политическите промени.

Интересно е сравнението със Запада, където сред няколкото поне европейски говорими езици латинският трайно остава като универсален, официален и каноничен език.

КГ125, римската инерция не изчезва никога от тази държава, понеже самата тя си е римска, и почти всички: от владетели до хронисти, подчертават именно този факт! Без значение на векове и събития Да вземем например един Лъв III и неговата "Еклога" - напълно в духа на правната римска традиция от времената на Теодосий II и Юстиниан I, само дето е малко по-софт За загуба на основата поне до 1204 г. не може да се говори

Колкото до гръкоговорящото население - на народите вътре в Империята им се налага да говорят на гръцки език, не защото са гръкоговорящи, а просто защото е популярен, и така се... разбират един други. Пример: да речем ти си чиновник от майната си, някъде в Пафлагония, пък аз съм прост мелничар, някъде от майната си в Галатия Макар тези области да са съседни в Мала Азия, езиково и културно се различават доста. И ти и аз пътуваме за Константинопол. Ти си грамотен, освен матерния пафлагонийски, говориш свободно гръцки, и поназнайваш доста добре латински, понеже си държавен служител. Аз освен матерния келтски, поназнайвам само криво-ляво гръцки. Срещаме се случайно по пътя. Според теб на какъв език ще си приказваме с теб?!? Естествено - на гръцки! Но не защото сме гръкоговорящи сами по себе си, а защото на друг език няма да се разберем. Това е то, огромната популярност на гръцкия език по тях места. Елинистическа мода и битие - направо "лингва грека", какво да се прави?!? Иначе и двамата се чувстваме римляни, самосъзнанието ни е такова (макар аз да не знам латински) и нищим, разбира се на гръцки слуха за императорската ябълка, която попаднала във фаворита на императрицата

Така, че, в никакъв случай не можем да говорим за реформиране на Империята, било на езикова основа, или пък на каквато и да било друга основа. От Рим към Византия?!? Държавата си е била винаги една, и не бива да я делим, само защото в нея с течение на времето връх взел гръцкия език Нещо повече - езикова реформа в нея никога не е провеждана

Латинският език на Запад се налага, защото носи и цивилизация със себе си. На Изток е отпаднал и станал ненужен, понеже гръцкия език отдавна го е изпреварил, като носител на цивилизация

[monte christo]

Ами не е чак толкова просто. Рим е една милитаристична държавица, която силово покорява страни и народи. Гърците пък постигат подобен успех търговски и културно. Но от друга страна не достигат политическата мощ на Картаген, та Рим за ги възприеме като заплаха за бъдещето си.

Достигат, и още как!? "Грекос" са движещият елемент и в Селевкидската империя, а след това и в Понт. Разправата с тях е по... римски

Дори и във времето на най-големият разцвет на империята се долавя преклонението пред Елада - по време на смутните години на залязващата република...

Тук, обаче ни се налага да разискваме период, който изцяло се е състоял по време на християнската Римска империя. Нека не забравяме, че на каквато и да била идентичност с Елада, не се е гледало с добро око. По тях времена постиженията на Елада, както и самата тя са синоним за езичество, езичници и т.н. Може би само в архитектурен аспект има "римски метраж"

Не по-безпроблемно е било положението и в южните провинции. Арабите превзематповечето от южните провинции. Така още в началото на VІІІв. Изт. империя територията на някогашната Елада вече съставлявала основата на държавата, а другото било изи изгубено или изглеждало, че предстои неизбежното му изгубване. После разбира се положението се стабилизарало, но промята вече се била случила.

Еееее, Галахад!? Ти пък?!? Някогашната Еалда да съставлява основата на държавата? Повярвай ми, Елада е маргинал на маргиналите в Империята. Тя има някакви заслуги в културната сфера, но никога не е имала в политическата! Поне до XIV век.! Промяната, както виждаме се е състояла много преди VIII век, и в общи линии Елада е на трибуните, но не и на терена!

[glishev]

Е, може би ако наричаме "Елада" не само континентална Гърция, а изобщо старите елински териториии по бреговете на Егейско, Черно и Мраморно море - тогава "Елада" е центърът на империята. Аз все си мисля, че Анатолия е демографският и икономическият гръбнак на Византия.

Монте Кристо, това, което казваш за гръцкия, е горе-долу същото, което и аз имах предвид. Все пак, предполагам, след ІV в. със сигурност се върви към все по-голяма елинизация на империята, особено в азиатските области (арменският обаче и тук е изключение). И към Х-ХІ в. старите езици на пафлагонци, исаври, галати и пр. са вече на практика мъртви. Или?

Редактирано Юли 23, 2010 от glishev

[monte christo]

Глишев, през каквато и призма да гледаме, Елада никога не е била, не може и не би могла да бъде (културен) център на Империята. Когато е имало Елада, е нямало Рим, а когато имаме Рим, вече нямаме Елада "Елада" вече не е същата, когато е в състава на Империята. Защото и Антиохия, и Александрия са част от тази "Елада", но я засенчват отвсякъде, а по-късно като прибавим към тях и Константинопол, че и Бейрут, картинката става ясна.

Абсолютно прав си за Анатолия; тя е най-гъсто населената територия в Стария свят. Колкото до езиците, според мен трябва да ги обявим за мъртви още по-рано: най-късно VII-VIII век. След това почти всичко и навсякъде в Империята е станало "грекос" Но ще търся някакво инфо, кога точно Мала Азия започва да губи матерните си езици

[Aspandiat]

Тук, обаче ни се налага да разискваме период, който изцяло се е състоял по време на християнската Римска империя. Нека не забравяме, че на каквато и да била идентичност с Елада, не се е гледало с добро око. По тях времена постиженията на Елада, както и самата тя са синоним за езичество, езичници и т.н.

Не мога да се съглася с това. Вярно, че докъм ХV век за ромеите "елин" значи "езичник", но пък я виж например един Михаил Псел от ХІ век, който постоянно се позовава не античните философи и автори, основно елински. Или един патриарх Фотий от ІХ век.

[glishev]

Естествено, това за Елада си е кодош.

На, избяга ми от главата житието, което описваше как светец ходи по галатските светилища в VІІ в. и гони бесове от дървета и скали. Повечето места бяха с определено келтски имена.

[ISTORIK]

От 629 г. титлата на византийския владетел вече не е император, цезар, автократор, доминус или август, а - василевс.

[Aspandiat]

От 629 г. титлата на византийския владетел вече не е император, цезар, автократор, доминус или август, а - василевс.

Което е направо смешно, ако си дадем сметка, че със същата титла се кичели жалките гръцки царчета на градове/села-държави от предкласическия период на Елада.

[monte christo]

Не мога да се съглася с това. Вярно, че докъм ХV век за ромеите "елин" значи "езичник", но пък я виж например един Михаил Псел от ХІ век, който постоянно се позовава не античните философи и автори, основно елински. Или един патриарх Фотий от ІХ век.

Дано да не се отклоним от темата, но през IX век. християнския фундаментализъм от IV, V, VI век е отшумял Определено на Псел нямаше да му е лесно по тях времена. По презумпция Империята в източната си част е отдавна елинистическа, и след като тя намира официалната си езикова идентификация, минава доста голям период, преди да се появи афинитет към старите елински автори и философи.

[monte christo]

От 629 г. титлата на византийския владетел вече не е император, цезар, автократор, доминус или август, а - василевс.

Е, то това е ясно и на малките деца

[ISTORIK]

Аз просто исках да покажа как грецизацията (гърцизацията) на Източната римска империя/Византия (имам предвид замяната на латинския език с гръцки) засяга и титулатурата на византийския владетел.

На малките деца това може и да им е ясно, ама на много от големите деца не им е толкова известно.

Смятам, че беше необходимо да се спомене.

Бел.мод. Грецизация е русизъм - на, да видиш какво е да те редактира друг модератор.

[monte christo]

Еее, стига де, Историк, не се засягай

Знаеш ли, тази 629 г. ме е хвърляла много пъти в размисъл. Защо точно тогава Ираклий е решил да приеме тази титла? Защо не е по-рано или по-късно? И защо, да речем Маврикий не я е приел, макар по негово време гръцкия език вече да е официален заедно с латинския. В по-горен мой пост споменах, че навярно това е жест на Ираклий към всички "грекос" в неговата империя заради голямата подкрепа, която оказали по време на войната със Сасанидска Персия. Според договора от 628 г. персийските войници трябва да напуснат окупираните територии най-късно до следващата 629 г. След като клаузите по мирния договор са изпълнени, и на територията на Империята не останали чужди войници, Ираклий, като победител сече монети с надписи "василевс".

Според мен в Империята не се е състояла замяна на латинския с гръцки. Имаме отпадане на латинския език. Както виждаме, гръцки се говори много отдавна по тези места. Просто латинския не могъл да го измести, т.е. гръцкия да бъде изпозабравен от народите. Трудна работа, след като почти навсякъде в Империята , гръцкия е свързващо звено в културно, религиозно и стопанско отношение и си е част от всекидневието.

[glishev]

Точно, в източното Средиземноморие латинският е временно явление, докато гръцкият е част ог ежедневеието в продължение на много векове.

За титлата "василевс" ли говорите? Тя не идва да измести латинското "император". Императорът на гръцки отдавна е калкиран като "автократор". Както в латинската титулатура имаме imperator caesar еди кой-си, така в гръцкия й вариант отпреди Ираклий имаме 'o autokratwr kaisar... Ираклий по-скоро добавя "василевс" заради победата над Персия.

Василевс, тоест наистина монарх, е персийският шах. Още Ксенофонт като говори за "царя" ('o basileus) без повече детайли, има предвид именно персийския цар. Така че Ираклий става basileus kai autokratwr, тоест "цар и император" или "шах и император" в някакъв смисъл. Разбира се, това схващане с времето се губи, така че византийците почват да смятат тъкмо "василевс" за съответстващо на "император". А "автократор" си променя смисъла донякъде. Нашите българи от ВБЦ ще си го преведат със "самодържец" без да влагат някакъв особен смисъл.

[monte christo]

Мда, и А.А. Васильев е на същото мнение, като цитира Бюри:

В связи с успехом персидской войны Ираклий в 629 году впервые официально назвал себя василевсом. Последнее название уже давно употреблялось на Востоке и особенно в Египте, а с IV века в частях империи, говорящих на греческом языке. Но оно не было принято, как официальный титул. До VII века греческим эквивалентом для латинского названия "император" (imperator) был "автократор" ((гитократсор), т. е. "самодержец", что этимологически не соответствует значению слова "император". Единственным иностранным государем, если не считать далекого абиссинского царя, был персидский царь, которому римский император соглашался давать титул василевса. Английский византинист Бьюри пишет: "Пока вне Римской империи существовал крупный независимый василевс, императоры воздерживались принимать титул, который пришлось бы разделять с другим монархом. Но как только этот монарх был низведен до положения зависимого вассала и не было более конкуренции, император отметил это событие, приняв официально тот титул, который в течение нескольких столетий прилагался к нему неофициально."

[КГ125]

КГ125, римската инерция не изчезва никога от тази държава, понеже самата тя си е римска, и почти всички: от владетели до хронисти, подчертават именно този факт! Без значение на векове и събития Да вземем например един Лъв III и неговата "Еклога" - напълно в духа на правната римска традиция от времената на Теодосий II и Юстиниан I, само дето е малко по-софт За загуба на основата поне до 1204 г. не може да се говори

Колкото до гръкоговорящото население - на народите вътре в Империята им се налага да говорят на гръцки език, не защото са гръкоговорящи, а просто защото е популярен, и така се... разбират един други. Пример: да речем ти си чиновник от майната си, някъде в Пафлагония, пък аз съм прост мелничар, някъде от майната си в Галатия Макар тези области да са съседни в Мала Азия, езиково и културно се различават доста. И ти и аз пътуваме за Константинопол. Ти си грамотен, освен матерния пафлагонийски, говориш свободно гръцки, и поназнайваш доста добре латински, понеже си държавен служител. Аз освен матерния келтски, поназнайвам само криво-ляво гръцки. Срещаме се случайно по пътя. Според теб на какъв език ще си приказваме с теб?!? Естествено - на гръцки! Но не защото сме гръкоговорящи сами по себе си, а защото на друг език няма да се разберем. Това е то, огромната популярност на гръцкия език по тях места. Елинистическа мода и битие - направо "лингва грека", какво да се прави?!? Иначе и двамата се чувстваме римляни, самосъзнанието ни е такова (макар аз да не знам латински) и нищим, разбира се на гръцки слуха за императорската ябълка, която попаднала във фаворита на императрицата

Така, че, в никакъв случай не можем да говорим за реформиране на Империята, било на езикова основа, или пък на каквато и да било друга основа. От Рим към Византия?!? Държавата си е била винаги една, и не бива да я делим, само защото в нея с течение на времето връх взел гръцкия език Нещо повече - езикова реформа в нея никога не е провеждана

Латинският език на Запад се налага, защото носи и цивилизация със себе си. На Изток е отпаднал и станал ненужен, понеже гръцкия език отдавна го е изпреварил, като носител на цивилизация

Да, гръцкият очевидно се е установил заради високата елинска култура и изобщо елинизмът сред целия Изток, в т.ч. и в периодите, в които този Изток е Римски. Само че все пак такава промяна, да смениш езика (а и не е само той, цялата култура се сменя) няма как да стане, ако всичко си е по старому в Рим след 5-ти век. Да, името стои, но същото общество ли е? Много по-източно, в известен смисъл позабравило стария рим на законите и на достойните, постигащо нова висока, но различна култура. Мисля, че езиковата реформа бележи именно това. Ще дойдат и схизмата, и дълбокото християнско светоусещане, и други разлики...

А латинския остава на запад по сходни причини, сред новите народи, завзели Рим - защото това става - и източното, и западното средновековие всъщност са опита на варварите да се взаимосвържат с римската традиция. Рим остава, папата го оглавява, Свещената римска империя се констотуира. Де ще вървят без латинския? Гръцки или друг език на величието и блясъка, или пък на всеобвхатната религия на запад няма.

Хм, аз пък мисля, че картината е малко по-различна (но малко) - като разликите са относно

[monte christo]

Само че все пак такава промяна, да смениш езика (а и не е само той, цялата култура се сменя) няма как да стане, ако всичко си е по старому в Рим след 5-ти век. Да, името стои, но същото общество ли е? Много по-източно, в известен смисъл позабравило стария рим на законите и на достойните, постигащо нова висока, но различна култура. Мисля, че езиковата реформа бележи именно това.

Всъщност тенденцията, която се забелязва е следната: нямаме смяна на език, нито езикова реформа. Имаме отпадане на латинския език, лека-полека с течение на времето. Значи поне около 100 г. имаме два официални езика. Oт Маврикий (582-602) до Юстиниан II (685-695/705-711).

Културата и обществото, обаче също не се сменят. Те продължават да са същите. Елинистическо битие с подчертан романски нюанс. Гръцкият език продължава да е популярен и да се се говори така, както се е говорил 900 г. по-рано от събитията които ние разглеждаме. С тази разлика, че предполагам около VI - VII в. за почти всички народи в Империята, вече е матерен. Латинският език закъснява с налагането си близо 200-300 г. спрямо гръцкия и се оказва, че не е "конкурентноспособен" сред населението на Изток. Векове по-късно разбира се, романския нюанс също изчезва от Империята. Но не и през VII в., нито през VIII в., нито дори и през IX в.