Отиди на
Форум "Наука"

Законите на Нютон и Айнщайн за гравитацията са грешни


Recommended Posts

ЗАКОНИТЕ НА НЮТОН И АЙНЩАЙН ЗА ГРАВИТАЦИЯ СА ГРЕШНИ

Законът на Нютон е изведен за земни условия и е невалиден за космоса и други небесни тела. Законът на Алнщайн е частен случай на Нютоновия закон, защото Айнщай приема ограничаващата хипотеза, че гравитацията се разпространява със скоростта на светлината. Обяснението на процеса на гравитация изисква повече усилия и изследвания. Също и извеждане на нова зависимост не може да се побере в статия с ограничен обем. Това е направено в книгата “Теория на всемирната гравитация”

Целта на тази статия е да се докаже невалидността на тези два закона. Ще разгледам две гравитационни зависимости, пресметнати по закона на Нютон – връзката на Земята със Слънцето и Луната.

Силата на привличане между Слънце и Земя се определя по Нютоновия закон:

FСЛЗ = gMСЛ MЗ / R2 = 6,67.10-11*2.1030*6.1024 / (150.109)2=3,6.1022 N

Където FСЛЗ е силата на привличане Слънце – Земя, g е т.н. гравитационна константа, MСЛ е масата на Слънцето, MЗ е масата на Земята и R е разстоянието на Земята до Слънцето. Ако разделим силата, с която Слънцето привлича Земята на масата на Земята, ще получим силата, с която Слънцето привлича 1 килограм земна маса:

FСЛЗ / MЗ = 3,6.1022 / 6.1024 = 6.10-3 N/kg

Разстоянието Слънце – Луна се променя, но съществува точка А от лунната орбита, в която разстоянието Слънце – Земя е равно на разстоянието Земя – Луна. В тази точка силата, с която Слънцето привлича 1 kg от лунната маса е равна на силата с която Слънцето привлича 1 кг от земната маса и тя трябва да бъде равна на 6.10-3 N/kg. Тогава силата, с която Слънцето привлича Луната в т. А трябва да бъде равна на силата на привличане на 1 килограм, умножена по масата на Луната или:

FСЛЛ = 6.10-3 * 7,35.1022 = 4,41.1020 N

Силата, с която Земята привлича Луната се определя от подобна зависимост, каквато разгледах по-горе:

FЗЛ = gMЛ MЗ / RЗЛ2 = 6,67.10-11*7,35.1022*6.1024 / (384.106)2 = 2.1020 N

Където FЗЛ е силата на привличане Земя – Луна, MЛ е маса на Луната, MЗ е маса на Земята и RЗЛ е разстоянието Земя – Луна.

Веднага се забелязва, че в точка А силата, с която Слънцето трябва да привлича Луната е повече от два пъти по-голяма от силата, с която Земята трябва да привлича Луната. В точка В Луната е по-близо до Слънцето и разликата в двете сили трябва да е още по-голяма. Следователно, според законите на Нютон – Айнщайн Луната трябва да напусне орбитата на Земята в точка В завинаги. Но това не се е случило досега и няма изгледи да се случи.

Изводът е, че законите на Нютон – Айнщайн са погрешни и НЯМАТ НИКАКВА ВРЪЗКА С РЕАЛНОСТТА !

Нека някой професионален учен физик да се опита да даде обяснение на този парадокс, ако има смелостта и претенцията да разбира от гравитация. Съмнявам, че ще се намери научно обяснение, но все пак всеки има своя шанс да се опита.

10.09.2010 г.

гр. Шумен инж. Пенчо Бойчев

ПП Бях приготвил схема за положението на Слънце, Земя и Луна, но не виждам как може да се приложи. Но тя е съвсем елементарна и не е толкова необходима. Просто разстоянието Слънце-Луна е равно на разстоянието Слънце-Земя.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

ЗАКОНИТЕ НА НЮТОН И АЙНЩАЙН ЗА ГРАВИТАЦИЯ СА ГРЕШНИ

УОУ! Зашеметяващо откритие!

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ЗАКОНИТЕ НА НЮТОН И АЙНЩАЙН ЗА ГРАВИТАЦИЯ СА ГРЕШНИ

Законът на Нютон е изведен за земни условия и е невалиден за космоса и други небесни тела. Законът на Алнщайн е частен случай на Нютоновия закон, защото Айнщай приема ограничаващата хипотеза, че гравитацията се разпространява със скоростта на светлината. Обяснението на процеса на гравитация изисква повече усилия и изследвания. Също и извеждане на нова зависимост не може да се побере в статия с ограничен обем. Това е направено в книгата “Теория на всемирната гравитация”

Целта на тази статия е да се докаже невалидността на тези два закона. Ще разгледам две гравитационни зависимости, пресметнати по закона на Нютон – връзката на Земята със Слънцето и Луната.

Силата на привличане между Слънце и Земя се определя по Нютоновия закон:

FСЛЗ = gMСЛ MЗ / R2 = 6,67.10-11*2.1030*6.1024 / (150.109)2=3,6.1022 N

Където FСЛЗ е силата на привличане Слънце – Земя, g е т.н. гравитационна константа, MСЛ е масата на Слънцето, MЗ е масата на Земята и R е разстоянието на Земята до Слънцето. Ако разделим силата, с която Слънцето привлича Земята на масата на Земята, ще получим силата, с която Слънцето привлича 1 килограм земна маса:

FСЛЗ / MЗ = 3,6.1022 / 6.1024 = 6.10-3 N/kg

Разстоянието Слънце – Луна се променя, но съществува точка А от лунната орбита, в която разстоянието Слънце – Земя е равно на разстоянието Земя – Луна. В тази точка силата, с която Слънцето привлича 1 kg от лунната маса е равна на силата с която Слънцето привлича 1 кг от земната маса и тя трябва да бъде равна на 6.10-3 N/kg. Тогава силата, с която Слънцето привлича Луната в т. А трябва да бъде равна на силата на привличане на 1 килограм, умножена по масата на Луната или:

FСЛЛ = 6.10-3 * 7,35.1022 = 4,41.1020 N

Силата, с която Земята привлича Луната се определя от подобна зависимост, каквато разгледах по-горе:

FЗЛ = gMЛ MЗ / RЗЛ2 = 6,67.10-11*7,35.1022*6.1024 / (384.106)2 = 2.1020 N

Където FЗЛ е силата на привличане Земя – Луна, MЛ е маса на Луната, MЗ е маса на Земята и RЗЛ е разстоянието Земя – Луна.

Веднага се забелязва, че в точка А силата, с която Слънцето трябва да привлича Луната е повече от два пъти по-голяма от силата, с която Земята трябва да привлича Луната. В точка В Луната е по-близо до Слънцето и разликата в двете сили трябва да е още по-голяма. Следователно, според законите на Нютон – Айнщайн Луната трябва да напусне орбитата на Земята в точка В завинаги. Но това не се е случило досега и няма изгледи да се случи.

Изводът е, че законите на Нютон – Айнщайн са погрешни и НЯМАТ НИКАКВА ВРЪЗКА С РЕАЛНОСТТА !

Нека някой професионален учен физик да се опита да даде обяснение на този парадокс, ако има смелостта и претенцията да разбира от гравитация. Съмнявам, че ще се намери научно обяснение, но все пак всеки има своя шанс да се опита.

10.09.2010 г.

гр. Шумен инж. Пенчо Бойчев

ПП Бях приготвил схема за положението на Слънце, Земя и Луна, но не виждам как може да се приложи. Но тя е съвсем елементарна и не е толкова необходима. Просто разстоянието Слънце-Луна е равно на разстоянието Слънце-Земя.

Здравейте.

Много се радвам че се появи такава тема,понеже на мен ми е много интересна.

Аз съм убеден че при гравиацията има какво да се открива и да се променят представите за тази сила.От известно време се занимавам с гравитацията,но напредвам много бавно.Нещата са много оплетени,постояно се натъквам на едни и същи числа,като омагосани са.

Отдавна се знае че силата м/у слънцето и луната е по голяма отколкото м/у земята и луната(според класическата физика).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако Слънцето и Земята бяха неподвижни,а Луната изведнъж отнякъде се появи и застане на 384 403 км. от Земята ,на правата Слънце-Земя,тогава наистина Луната ще потегли към Слънцето,поради двойно по-голямата сила на притегляне Слънце-Луна,спрямо Земя-Луна :)):

Но,винаги има едно "но" :tooth:

Обяснението на поставения от инж.Бойчев парадокс е,че не се отчитат центробежните сили,които действат на Луната,която също обикаля около Слънцето.С други думи,Както Земята,така и Луната е спътник на Слънцето,тоест ако я нямаше Земята,Луната щеше да си обикаля по някаква орбита около Слънцето като обикновена планета,без да тръгва към него,независимо от това,че Fслл = 4,41.1020 N,нали така?Реално погледнато,Земята и Луната си обикалят около Слънцето,но поради близостта си,са се "прихванали",така да се каже и се въртят около някакъв общ център,затова и е въведно понятието "двойна планета" :117:

Надявам се с това обяснение да изчерпвам конкретния проблем :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Здравейте.

Много се радвам че се появи такава тема,понеже на мен ми е много интересна.

Аз съм убеден че при гравиацията има какво да се открива и да се променят представите за тази сила.От известно време се занимавам с гравитацията,но напредвам много бавно.Нещата са много оплетени,постояно се натъквам на едни и същи числа,като омагосани са.

Отдавна се знае че силата м/у слънцето и луната е по голяма отколкото м/у земята и луната(според класическата физика).

Гравитацията е само теория. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гравитацията е само теория. :bigwink:

Така е,то всичко може да се разглежда като теория :biggrin:

Обаче пак според тази теория на гравитацията, може да се изчисли, като се пусне едно гюле един килограм от 30 метра височина и ти вървиш към точката кадето ще падне гюлето,и си на около 7-8 секунди от тази точка, нали се сещаш какво ще стане... Хубавото е че си със метален шлем.

(Надявам се че имаш чувство за хумор и няма да ми се обидиш) :)

Нютонова теория за гравитация си има своя математическия модел,който трябва да съвпада малко или много със реалноста.Може би идва време когато този модел ще бъде подложен на съмнение за да се открие по точен модел.Аз лично го подлагам на съмнение, като използвам за основа същата Нютонова теория,само че по време на Нютон не се е знаело толкова много неща както сега.

Ако Слънцето и Земята бяха неподвижни,а Луната изведнъж отнякъде се появи и застане на 384 403 км. от Земята ,на правата Слънце-Земя,тогава наистина Луната ще потегли към Слънцето,поради двойно по-голямата сила на притегляне Слънце-Луна,спрямо Земя-Луна :)):

Но,винаги има едно "но" :tooth:

Обяснението на поставения от инж.Бойчев парадокс е,че не се отчитат центробежните сили,които действат на Луната,която също обикаля около Слънцето.С други думи,Както Земята,така и Луната е спътник на Слънцето,тоест ако я нямаше Земята,Луната щеше да си обикаля по някаква траектория около Слънцето като обикновена планета,без да тръгва към него,независимо от това,че Fслл = 4,41.1020 N,нали така?Реално погледнато,Земята и Луната си обикалят около Слънцето,но поради близостта си,са се "прихванали",така да се каже и се въртят около някакъв общ център,затова и е въведно понятието "двойна планета" :117:

Надявам се с това обяснение да изчерпвам конкретния проблем :bigwink:

Така е.

И доста интересни работи се крият около този някакъв общ център :)

Link to comment
Share on other sites

Ако Слънцето и Земята бяха неподвижни,а Луната изведнъж отнякъде се появи и застане на 384 403 км. от Земята ,на правата Слънце-Земя,тогава наистина Луната ще потегли към Слънцето,поради двойно по-голямата сила на притегляне Слънце-Луна,спрямо Земя-Луна :)):

Но,винаги има едно "но" :tooth:

Обяснението на поставения от инж.Бойчев парадокс е,че не се отчитат центробежните сили,които действат на Луната,която също обикаля около Слънцето.С други думи,Както Земята,така и Луната е спътник на Слънцето,тоест ако я нямаше Земята,Луната щеше да си обикаля по някаква орбита около Слънцето като обикновена планета,без да тръгва към него,независимо от това,че Fслл = 4,41.1020 N,нали така?Реално погледнато,Земята и Луната си обикалят около Слънцето,но поради близостта си,са се "прихванали",така да се каже и се въртят около някакъв общ център,затова и е въведно понятието "двойна планета" :117:

Надявам се с това обяснение да изчерпвам конкретния проблем :bigwink:

Това обяснение на пръв поглед е вярно. Обаче, гравитацията между Земя и Луна действува на повърхностно ниво. Не може да се обясни причината за приливи и отливи на Земята. Защо Луната причинява приливи и отливи на океаните, а Слънцето с по-силна връзка не? Би следвало Слънцето да причинява два пъти по-големи приливи и отливи.

Основният въпрос е в това, какво представлява центробежната сила? Това е сила на отблъскване, създавана от магнитното поле на Слънцето или Земята. Силата на магниното поле зависи от масата и скоростта на въртене. Следователно всяка гравитационна система притежава различен гравитационен коефициент. И не съществува универсална гравитационна константа. Така съм извел нов закон за масата на планетите в Слънчевата система. Няма да се спирам на извеждането,което е по-дълго, а ще дам само формулата в система СИ.

m=r2RK

където mе маса на планета от Слънчевата система, rе радиус на планетата и Rе разстоянието до Слънцето. К е корекционен коефициент за всяка система, в случая е равен на 1. Тогава законът може да се запише така:

mпл = rпл2*RСЛ

Получават се интересни резултати. Оказва се, че Сатурн има по-голяма маса от Юпитер и е 9 пъти по-тежък. Такава маса обяснява защо Сатурн има най-мощното магнитно поле, което беше необяснимо при досега изчисляваната нищожна плътност. Плутон се оказва 1,5 пъти по-тежък от Земята и с огромна плътност. Един литър от обема му тежи 1 тон. Подобна плътност обяснява как Плутон може да притежава силно магнитно поле, за да задържи два сателита. При досега изчисляваната маса това изглеждаше нереално.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това обяснение на пръв поглед е вярно. Обаче, гравитацията между Земя и Луна действува на повърхностно ниво. Не може да се обясни причината за приливи и отливи на Земята. Защо Луната причинява приливи и отливи на океаните, а Слънцето с по-силна връзка не? Би следвало Слънцето да причинява два пъти по-големи приливи и отливи.

Основният въпрос е в това, какво представлява центробежната сила? Това е сила на отблъскване, създавана от магнитното поле на Слънцето или Земята. Силата на магниното поле зависи от масата и скоростта на въртене. Следователно всяка гравитационна система притежава различен гравитационен коефициент. И не съществува универсална гравитационна константа. Така съм извел нов закон за масата на планетите в Слънчевата система. Няма да се спирам на извеждането,което е по-дълго, а ще дам само формулата в система СИ.

m=r2RK

където mе маса на планета от Слънчевата система, rе радиус на планетата и Rе разстоянието до Слънцето. К е корекционен коефициент за всяка система, в случая е равен на 1. Тогава законът може да се запише така:

mпл = rпл2*RСЛ

Получават се интересни резултати. Оказва се, че Сатурн има по-голяма маса от Юпитер и е 9 пъти по-тежък. Такава маса обяснява защо Сатурн има най-мощното магнитно поле, което беше необяснимо при досега изчисляваната нищожна плътност. Плутон се оказва 1,5 пъти по-тежък от Земята и с огромна плътност. Един литър от обема му тежи 1 тон. Подобна плътност обяснява как Плутон може да притежава силно магнитно поле, за да задържи два сателита. При досега изчисляваната маса това изглеждаше нереално.

Бих оспорил формулата ти и подхода ти към изчисляване на масата на тялото в слънчевата система.

Първо,използваш радиуса на тялото,което не може да ти даде точни резулатати. Радиуса на дадено тяло зависи от плътноста на същото тяло, а плътноста зависи от много работи.Зависи от гравитационо влияние,от материала от който е изградено тялото, може и от други работи да зависи :) .

Второто,използваш разстоянието от слънцето до дадения обект без да квадратуваш.Гравитационо влияние се променя с пропорция на разстоянието на квадрат.

Обаче за мен проблемът в тази форула е че тя не дава никакви отговори. Има единствено разстояние м/у слънцето и обекта,другото като масата и радиуса няма как да ги изведем преди да ги наблюдаваме и изучаваме.А целта на занятието е да се определят тези стойности преди да бъдат доказани със набюдения и измервания.

Другото което, ти хем използваш радиуса на дадена планета,като взимаш данните от вече установени по класическия начин данни.И с тези данни изкарваш някаква друга маса на дадено тяло.Откаде си сигурен че радиуса реално такъв,какъвто изплозваш?

Мислех че Юпитер притежава най силно магнитно поле,поне така пише в уикипедия,сигурен ли си за Сатурн?

На какво точно викаш гравитациони вълни ?В слисъл можеш ли да ми ги опишеш?

Надявам се да дискутираме тези въпроси.

Link to comment
Share on other sites

Бих оспорил формулата ти и подхода ти към изчисляване на масата на тялото в слънчевата система.

Първо,използваш радиуса на тялото,което не може да ти даде точни резулатати. Радиуса на дадено тяло зависи от плътноста на същото тяло, а плътноста зависи от много работи.Зависи от гравитационо влияние,от материала от който е изградено тялото, може и от други работи да зависи :) .

Второто,използваш разстоянието от слънцето до дадения обект без да квадратуваш.Гравитационо влияние се променя с пропорция на разстоянието на квадрат.

Обаче за мен проблемът в тази форула е че тя не дава никакви отговори. Има единствено разстояние м/у слънцето и обекта,другото като масата и радиуса няма как да ги изведем преди да ги наблюдаваме и изучаваме.А целта на занятието е да се определят тези стойности преди да бъдат доказани със набюдения и измервания.

Другото което, ти хем използваш радиуса на дадена планета,като взимаш данните от вече установени по класическия начин данни.И с тези данни изкарваш някаква друга маса на дадено тяло.Откаде си сигурен че радиуса реално такъв,какъвто изплозваш?

Мислех че Юпитер притежава най силно магнитно поле,поне така пише в уикипедия,сигурен ли си за Сатурн?

На какво точно викаш гравитациони вълни ?В слисъл можеш ли да ми ги опишеш?

Надявам се да дискутираме тези въпроси.

За Сатурн съм сигурен, че има най-мощно магнитно поле. Гравитационни вълни в най-общ смисъл не съществуват. Гравитацията се създава от налягане на различни етерни частици. Все едно да твърдим, че атмосферното налягане представлява вълна. И все пак гравитационни вълни има, но те са при извънредни обстоятелства, с един или два фронта, като съвпад на планети, експлозия на нова звезда, преминаване на комета и др. подобни.

Във Вселената не съществуват сили на привличане. Този факт е малко трудно да се асимилира, но не може да съществува нещо като космически ластик. Гравитацията е равновесие мржду две сили на отблъскване. Първата, външна или космическа сила действува като разлика от сили на налягане отвън и отвътре, като сума от импулси на отразени етерни частици между две космически тела. Вътрешното налягане остава в сянка, затова е по-ниско. Втората сила представлява центробежна сила на отблъскване от голямото тяло към сателитите. Подобно на циклон или водовъртеж. Характерното за външното налягане е, че действува равномерно по повърхността на тялото. Повърхността е двумерна. Ето защо външното налягане или сила на привличане се променя, като намалява или расте на квадрата на разстоянието.

Силата на отблъскване, обаче, представлява концентриран поток от отразени частици, насочен в една екваториална равнина. По-късно скоростта на частиците достига нула и разсейва и се насочва към полюсите. Поради тази концентрация силата на отблъскване се променя радиално или зависи обратно пропорционално на радиуса, а не на квадрата. Това е било забелязано още от Кеплер, за което е бил критикуван. Но е истина. Тази отблъскваща сила се концентрира в равнина, която може да се наблюдава като спирална плоскост на галактиките или като пръстените на Сатурн, Юпитер, Уран и Нептун, при попадане и задържане на космически прах.Поради бързото въртене спиралите са се затворили в окръжности. Отблъскващото поле може да се оприличи на грамофонна плоча, на която центъра представлява голямото тяло, а спиралите на плочата са отблъскващото центробежно поле. Тази въртяща се спирала движи и отблъсква сателитите. Когато тези две сили се уравновесят върху повърхността на сателита, може да се изведе посочения закон.

Друго важно обстоятелство е, че има нива на гравитация. Така например земната гравитация и връзката Земя Луна се осъществява от един вид етерни частици. И тези частици са електрони. Земята плува в океан от електрони, които извършват подобно на Брауново движение, но с доста по-голям пробег. Скоростта на земната гравитация е равна I космическа скорост - около 8 км/сек.Проникващата механична способност на електроните е от порядък до 4 км дълбочина.

Второ ниво на гравитация е връзката на Слънцето с планетите. Тя е двукомпонентна. Едната компонента е повърхностна и свързва повърхността и обема на земната кора и мантия на Земята с повърхността на Слънцето (или с газовата му обвивка). Скоростта на тази компонента е от порядък на 435 км/сек или I космическа скорост на Слънцето. Втората компонента е от друг, неизвестен вид частици, която действува обемно и свързва чдрото на Земята с твърдата част на Слънцето. Скоростта на тези частици е равна на скоростта на светлината. Слънцето е свързано на трето ниво с друг вид по-бързи частици с друго слънце и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За Сатурн съм сигурен, че има най-мощно магнитно поле. Гравитационни вълни в най-общ смисъл не съществуват. Гравитацията се създава от налягане на различни етерни частици. Все едно да твърдим, че атмосферното налягане представлява вълна. И все пак гравитационни вълни има, но те са при извънредни обстоятелства, с един или два фронта, като съвпад на планети, експлозия на нова звезда, преминаване на комета и др. подобни.

Във Вселената не съществуват сили на привличане. Този факт е малко трудно да се асимилира, но не може да съществува нещо като космически ластик. Гравитацията е равновесие мржду две сили на отблъскване. Първата, външна или космическа сила действува като разлика от сили на налягане отвън и отвътре, като сума от импулси на отразени етерни частици между две космически тела. Вътрешното налягане остава в сянка, затова е по-ниско. Втората сила представлява центробежна сила на отблъскване от голямото тяло към сателитите. Подобно на циклон или водовъртеж. Характерното за външното налягане е, че действува равномерно по повърхността на тялото. Повърхността е двумерна. Ето защо външното налягане или сила на привличане се променя, като намалява или расте на квадрата на разстоянието.

Силата на отблъскване, обаче, представлява концентриран поток от отразени частици, насочен в една екваториална равнина. По-късно скоростта на частиците достига нула и разсейва и се насочва към полюсите. Поради тази концентрация силата на отблъскване се променя радиално или зависи обратно пропорционално на радиуса, а не на квадрата. Това е било забелязано още от Кеплер, за което е бил критикуван. Но е истина. Тази отблъскваща сила се концентрира в равнина, която може да се наблюдава като спирална плоскост на галактиките или като пръстените на Сатурн, Юпитер, Уран и Нептун, при попадане и задържане на космически прах.Поради бързото въртене спиралите са се затворили в окръжности. Отблъскващото поле може да се оприличи на грамофонна плоча, на която центъра представлява голямото тяло, а спиралите на плочата са отблъскващото центробежно поле. Тази въртяща се спирала движи и отблъсква сателитите. Когато тези две сили се уравновесят върху повърхността на сателита, може да се изведе посочения закон.

Друго важно обстоятелство е, че има нива на гравитация. Така например земната гравитация и връзката Земя Луна се осъществява от един вид етерни частици. И тези частици са електрони. Земята плува в океан от електрони, които извършват подобно на Брауново движение, но с доста по-голям пробег. Скоростта на земната гравитация е равна I космическа скорост - около 8 км/сек.Проникващата механична способност на електроните е от порядък до 4 км дълбочина.

Второ ниво на гравитация е връзката на Слънцето с планетите. Тя е двукомпонентна. Едната компонента е повърхностна и свързва повърхността и обема на земната кора и мантия на Земята с повърхността на Слънцето (или с газовата му обвивка). Скоростта на тази компонента е от порядък на 435 км/сек или I космическа скорост на Слънцето. Втората компонента е от друг, неизвестен вид частици, която действува обемно и свързва чдрото на Земята с твърдата част на Слънцето. Скоростта на тези частици е равна на скоростта на светлината. Слънцето е свързано на трето ниво с друг вид по-бързи частици с друго слънце и т.н.

Най-силно магнитно поле има Слънчо.

След него е Юпитер. Не случайно този газов гигант се нарича "Нереализирано Слънце" - филм имаше (дискавъри), в който беше показано магнитното поле на Юпитер - огромна част от Сл. система заема. Известно е, че повечето звездни система са двойни. И нашата не е подмината. Става "двойна" - Слънце+Юпитер.

Гледам, опитваш се да решаваш задачката за "Трите тела" - с неправилен подход, разбира се, та и затова, изводите ти са неправилни. Има "принцип на Даламбер" - махаш тялото и на негово място слагаш точка, с векторчетата на всички сили от "прерязаните" връзки - сумираш и ... тогава числено се получава РЕЗУЛТАНТНА. Тя разказва "играта" по-нататък...като посока и големина.

За гравитацията си има ... гравитони; думичката "електрони" се ползва за друго във физиката и ... не е свързана с гравитацията.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И аз ще допълня Малоум. Във физиката - центробежни сили и центростремителни сили няма! Това са така наречените етикети.

****

Първа, втора космическа скорост са инженерни понятия от ракетостроенето. Във физиката тези неща се наричат

- кръгова скорост и параболична скорост.

***

Дадено тяло се движи по кръгова орбита тогава, когато неговата скорост е минималната възможна, за да не падне върху центъра на привличане. Тази скорост се нарича кръгова скорост (или първа космическа скорост) и за Земята тя е 7,8 km.s–1.

Критичната за тялото скорост, при която то започва да се движи по парабола, се нарича параболична скорост (или втора космическа скорост).

Когато кинетичната енергия на тялото е много голяма и на безкрайно разстояние от центъра на привличане то все още има ненулева скорост на отдалечаване, имаме движение по хиперболична (отворена) орбита.

Когато скоростта на тялото е нула на безкрайно разстояние от центъра, то се движи по параболична орбита.

Тялото може също така да се движи и по права линия, ако векторът на скоростта му е насочен точно към центъра на привличане (или в противоположна посока).

Когато тялото придобие такава скорост, то може да се откъсне от гравитационното поле на привличащия център и орбитата става отворена. Така например, за да напусне завинаги гравитационната “прегръдка” на Земята, едно тяло трябва да има скорост, равна поне на 11,2 km.s–1 (параболичната скорост за Земята).

Параболичната скорост, с която трябва да движим, за да се откъснем от повърхността на Слънцето и да напуснем завинаги Слънчевата система, е 618 km.s–1. Ще ни е значително по-лесно да се откъснем от гравитационната „хватка” на Слънцето, ако стартираме от орбитата на Земята – в този случай параболичната скорост е само 42,1 km.s–1 (тя се нарича трета космическа скорост).

****

Поздрави Б.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Във физиката - центробежни сили и центростремителни сили няма!

Доста смело твърдение,бихте ли го доказали?

И докато чакам доказателството,засега все още предпочитам да се доверя на Лев Давидович Ландау,който в известния си учебник по Теоретична механика не само говори за центробежна сила,но дори дава нейния аналитичен израз(виж картинката)- там долу на стр.165 е даден общият вид на уравнението на движение на тяло в неинерциална отправна система(изразът 39.7),а последният член в дясната страна на уравнението е именно центробежната сила. :117:

Целият учебник може да си го дръпнеш оттук:

http://rapidshare.com/files/418655248/T1_Mechanika.djvu

Ако пък имате съмнения относно компетентността на Ландау - носител е на Нобелова награда по физика за 1962 г. :rolleyes:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Основният въпрос е в това, какво представлява центробежната сила? Това е сила на отблъскване, създавана от магнитното поле на Слънцето или Земята.

Инж.Бойчев,бихте ли посочили къде сте го прочели това? :Oo:

Горещо Ви препоръчвам ето този учебник:

http://rapidshare.com/files/418657615/Matveev-Mehanika_i_TO.djvu

Като го прочетете,може да минете и на някой учебник по Теоретична механика,като този на Ландау (вижте предния ми пост).

Link to comment
Share on other sites

Най-силно магнитно поле има Слънчо.

След него е Юпитер. Не случайно този газов гигант се нарича "Нереализирано Слънце" - филм имаше (дискавъри), в който беше показано магнитното поле на Юпитер - огромна част от Сл. система заема. Известно е, че повечето звездни система са двойни. И нашата не е подмината. Става "двойна" - Слънце+Юпитер.

Гледам, опитваш се да решаваш задачката за "Трите тела" - с неправилен подход, разбира се, та и затова, изводите ти са неправилни. Има "принцип на Даламбер" - махаш тялото и на негово място слагаш точка, с векторчетата на всички сили от "прерязаните" връзки - сумираш и ... тогава числено се получава РЕЗУЛТАНТНА. Тя разказва "играта" по-нататък...като посока и големина.

За гравитацията си има ... гравитони; думичката "електрони" се ползва за друго във физиката и ... не е свързана с гравитацията.

...

За Слънцето не говорим. Става въпрос за планетите. Най-мощно магнитно поле има Сатурн - имам в предвид данни от станциите Пайнер. Също най-висока скорост на въртене и по мои данни има най-голяма маса от планетите. Който разбере механизма на гравитацията, веднага ще му стане ясно, че има само един вид маса, а не съществува гравитачна и инерционна маса. Как ще я наречем, зависи от гледната точка на наблюдателя. Гравитацията е взаимодействие между етерни частици и твърда материя. Може да бъде и само между частици, но не разглеждаме тези случаи. Поради липса на теоретично обяснение на гравитацията, Айнщайн е допуснал една от най-големите си грешки, като е въвел Принцип на еквивалентност. Така, че принципът на Д`Аламбер по същество е повторение на втори закон на Нютон. Задачата за трите тела се решава с уравнение на Мещерски. Но резултатите няма да са точни, защото се използува погрешния закон на Нютон.

Гравитони не съществуват. Не може едно тяло да излъчва частици, които да създават сила в обратна посока. Много милиони долари са хвърлени за да се открият такива частици, но това е само за да оправдаят някои физици дейността и заплатите си. И никога естествено няма да се открият тези невъзможни частици.

Аз не говоря за универсални частици на гравитация - такива няма. Твърдя, че специално земната гравитация и земното магнитно поле се създават от налягане и движение на свободни електрони. Но това е само за външното магнитно поле.

Земята е кухо тяло, в което се движи свръхплътно ядро. То притежава второ, независимо от външното, много мощно магнитно поле, благодарение на което се осигурява съосие между черупка и ядро. Повече подробности може да прочетете от блога ми в blog.bg, търсете penchoan. Последният постинг е на тази тема. Частиците на това поле вероятно са фотони, т.е. електромагнитно поле, но не съм сигурен в това. Когато се говори за преместване на полюсите, се има в предвид завъртане на външната черупка на 45 градуса спрямо ядрото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

NASA не са съгласни с теб нито за магнитното поле, нито за масата, нито за скоростта на планетите.

иначе ми е интересно какви са тези "станции пайнер" да не са на митко пайнера? :tooth:

трудно ми е да намеря поне едно твое твърдение в поста ти, в което да няма грешка, така че ще ме извиниш, но четенето на блога ти би било само загубено време.

Link to comment
Share on other sites

Инж.Бойчев,бихте ли посочили къде сте го прочели това? :Oo:

Горещо Ви препоръчвам ето този учебник:

http://rapidshare.co...anika_i_TO.djvu

Като го прочетете,може да минете и на някой учебник по Теоретична механика,като този на Ландау (вижте предния ми пост).

Науката досега не е дала еднозначен отговор какво представлява понятието сила, а също и центробежна сила. Какви частици създават силата и взаимодействуват с материята? За съжаление това не е единствен случай във физиката. Аз се възхищавам на гений като Джеймс Максуел, който за да си обясни действието на електромагнитното поле, създава няколко модела на действащи частици. Тези частици са фотони, но тогава още не са били открити. С механичното им налягане Максуел обяснява електричното поле, а с въртене на фотоните като малки пумпалчета и с центробежно разширяване, се обяснява действието на магнитното поле в перпендикулярна посока. Едва след създаване на успешен модел, Максуел написва знаменитите си 4 диференциални уравнениея. Ако Айнщайн беше постъпил по същия начин, никога нямаше да създаде тази погрешна Теория на относителността и нямаше да достигне до някои абсурди, като изменение на масата при промяна на скоростта.

Подобно е положението при гравитацията и центробежните сили. Аз не оспорвам изводите на Ландау, още повече, че те не са изведени от него, а са общоприети в механиката. Формулите са верни, но не дават пълна представа за взаимодействие на частици.Знаем от опит,че като завъртим силно кофа с вода, водата нщма да се излее. Това се дължи на центробежна сила. Науката може да изчисли големината на тази сила, но не може да обясни взаимодействие на какви частици я пораждат. При големите небесни тела центробежната сила на отблъскване се причинява от налягане на етерни частици. На налягане на етерни частици се дължи и сплеснатостта на Земята. Налягането на екватора е по-малко от налягане в полюсите. Това се дължи на етерни частици, които се изхвърлят около екватора, забавят се постепенно и се връщат към двата полюса. Това представлява външното магнитно поле на Земята, също на Слънцето и т.н. Само Венера почти не притежава магнитно поле, затова не може да има сателити. Ако мислено поставим на Венера сателит като Луната, той бавно ще се приближава и след определено време, може да са месеци или години, ще падне върху нея.

Всяко едно движение в природата представлява равновесие или разлика между действие на две сили. Същото се отнася и до гравитацията. Тя е разлика от две сили при свободно падане на едно тяло към Земята и равновесие на две сили, когато има орбитално движение. Силата на привличане се изразява със закона на Нютон:

F=gm1m2 / R2 .Силата на отблъскване се изразява със закона F = m1V2 / R . Двете сили се уравновесяват върху сечението на плантата-сателит. Силата на привличане се променя обратно пропорционална с квадрата на разстоянието, а силата на отблъскване е концентрирана в екваториалната област - видимо се наблюдава в пръстените на Сатурн и се променя обратно пропорционално на разстоянието.

Проблемът в Нютоновия закон е в това, че не отчита силата на отблъскване и че не съществува универсална гравитационна константа.Затова за сега не е възможно да се изчисли масата на Слънцето. Единственото, което може да се каже за нея, е че е няколко пъти по-голяма от изчислената по Нютон.

Следователно законът може да се запише силата на отблъскване в следния вид:

F = m1V2 / R = prпл2P, където P е налягане на частици, създаващи центробежна сила, p е числото пи,rпл е рaдиус на определена планета, rсл e радиус на Слънцето. Получава се уравнението:

mV2 = prпл2PR или m = rпл2 R pP / V2

pP/ V2 =K е корекционен коефициент. В случая за Слънчевата система коефициентът К е равен на 1.

Следователно масата на една планета в Слънчевата система се изразява с формулата mпл=rпл2RK

Препоръчвам Ви да прочетете моята книга "Теория на всемирната гравитация"

http://knigosviat.net/?bookstore=book&book=129841&buy=%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

Link to comment
Share on other sites

NASA не са съгласни с теб нито за магнитното поле, нито за масата, нито за скоростта на планетите.

иначе ми е интересно какви са тези "станции пайнер" да не са на митко пайнера? :tooth:

трудно ми е да намеря поне едно твое твърдение в поста ти, в което да няма грешка, така че ще ме извиниш, но четенето на блога ти би било само загубено време.

НАСА не са чели моите материали, за да се произнесат по тях. Нито аз съм оспорвал скоростта на планетите. Ако беше прочел повече книжки, щеше да знаеш за Пионер 10 и Пионер 11, които бяха изстреляни от НАСА през 1972 и 1975 г. за изследване на Юпитер и Сатурн. Явно не си чувал за тях. След преминаване зад орбитата на Сатурн, станциите необяснимо започват да се ускоряват към границите на Слънчевата система. В моята книга "Теория на всемирната гравитация" аз обяснявам този феномен със силата на отблъскване на магнитното поле на Слънцето. Но изисква решаване на едно уравнение, затова няма да го излагам тук. Така че рано или късно, НАСА ще се съгласи с моите изводи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тъй като съм чел книжки знам какво са Пайъниър 10 и Пайъниър 11. Ама ти явно не знаеш нито как се казват, нито какво представляват, защото нито са Пайнер, нито са станции.

Отсега мога да ти кажа, че НАСА никога няма да се съгласи с твоите изводи по няколко причини - магнитното поле на Юпитер и Сатурн е достатъчно добре проучено и разликата е в пъти, нещо, което очевидно не ти е известно; достатъчно добре са изчислени и масите на планетите, наблюдавана и засечена е и продължителността на денонощието им (която ти явно наричаш с доста странния за астрономията термин скорост на въртене), така че най-добре да послушаш сам своя съвет да четеш книжки.

Също така само да те информирам, че в българския език се употребява термина "всеобща", а не "всемирна".

ПП понеже все пак съм чел книжки - Пайъниър 10 и други космически апарати не започват необяснимо да се ускоряват към слънцето, а започват необяснимо силно да се ускоряват към слънцето.

ППП Явно книжките, които си чел са били от 19-ти век, тогава теорията на етера е била що-годе на мода.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

***

Земята е кухо тяло, в което се движи свръхплътно ядро. То притежава второ, независимо от външното, много мощно магнитно поле, благодарение на което се осигурява съосие между черупка и ядро. Повече подробности може да прочетете от блога ми в blog.bg, търсете penchoan. Последният постинг е на тази тема. Частиците на това поле вероятно са фотони, т.е. електромагнитно поле, но не съм сигурен в това. Когато се говори за преместване на полюсите, се има в предвид завъртане на външната черупка на 45 градуса спрямо ядрото.

Уважаеми инж. Бойчев,

Вашето твърдение е фантастично и противоречи на общоприетата теория за строежа на планета Земя.

Препоръчвам Ви да прочетете разработките на професор Иван Лалов!

Негова статия на тази тема бе публикувана наскоро в списание "Светът на физиката", том XXXIII, брой 2 от 2010 година, Издание на Съюза на Физиците в България.

Статията е страхотна и дава основна представа за причините за съществуването на електромагнитно поле около Земята.

***

Препоръчвам Ви да прочетете моята книга "Теория на всемирната гравитация"

***

Заглавието на книгата Ви съдържа думата "Теория". Сигурен ли сте, че става дума за теория, а не за хипотеза?

Поздрави Б.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Доста смело твърдение,бихте ли го доказали?

***

Ако пък имате съмнения относно компетентността на Ландау - носител е на Нобелова награда по физика за 1962 г.

Драги Зитко,

Не се съмнявам в компетентността на Ландау! И ще използувам възможността да ти благодаря за учебника, който си закачил към поста си.

А колкото до моето твърдение, ще обясня какво точно имам предвид.

Аз също съм учил за сили наречени центобежни ... преди доста години.. Но това са така наречените, етикети, а в нета ги срещнах под името

псевдосила.

Г-н Бойчев коментира Теория на Относителността, а в контекста на ТО - споменатите "сили" се приемат за етикет от водещите физици.

Ще се опитам да сканирам литература на тази тема.

Поздрави Б.

Link to comment
Share on other sites

Тъй като съм чел книжки знам какво са Пайъниър 10 и Пайъниър 11. Ама ти явно не знаеш нито как се казват, нито какво представляват, защото нито са Пайнер, нито са станции.

Отсега мога да ти кажа, че НАСА никога няма да се съгласи с твоите изводи по няколко причини - магнитното поле на Юпитер и Сатурн е достатъчно добре проучено и разликата е в пъти, нещо, което очевидно не ти е известно; достатъчно добре са изчислени и масите на планетите, наблюдавана и засечена е и продължителността на денонощието им (която ти явно наричаш с доста странния за астрономията термин скорост на въртене), така че най-добре да послушаш сам своя съвет да четеш книжки.

Също така само да те информирам, че в българския език се употребява термина "всеобща", а не "всемирна".

ПП понеже все пак съм чел книжки - Пайъниър 10 и други космически апарати не започват необяснимо да се ускоряват към слънцето, а започват необяснимо силно да се ускоряват към слънцето.

ППП Явно книжките, които си чел са били от 19-ти век, тогава теорията на етера е била що-годе на мода.

Магнитното поле на Сатурн е в пъти по-мощно от това на Юпитер, с това мога да се съглася. А че е изучено, не мога. Науката днес не познава дори магнитното поле на Земята, какво да говорим за Юпитер и Сатурн. Земята притежава сложно външно магнитно поле, което може да се разглежда като сума от две независими магнитни полета. Едното може да се нарече собствено магнитно поле. То е триполюсно - има един пръстеновиден положителен полюс (екваториален) и два отрицателни полюса.

Полето е насочено перпендикулярно на земната повърхност и не може да се регистрира с компас. По интензивност е 580 пъти по-слабо от гравитацията. То задвижва и отбъсква Луната. Второто магнитно полесъщо е външно, принудително и се създава от магнитното поле на Слънцето. То облива Земята на голяма виочина от север към юг. Около южния полюс се получава натрупване на етерни частици и повишено статично налягане. В резултат се получава обратен поток от юг към север, който плътно облива Земята. Той се регистрира с компас и причинява движението на потока Гълфстрийм.

Съществува и трето, което е с много голяма интензивност около вътрешното ядро на Земята. То е подобно на първото, триполюсно, но няма връзка с него. Тъй като Земята е куха, това поле осигурява съосие на ядрото и черупката. Не бързай да се произнасяш за неща, за които даже не си чувал.

За масите на планетите може да се каже, че са вярно изчислени само масите на Земя и Луна. Нищо друго не е вярно, защото законът на Нютон е грешен. По-точно е верен само в земни условия с гравитационен коефициент за Земята.

Думата всемирна също е българска и ми харесва повече от всеобща, затова употребявам нея.

Пионер 10 и 11 необяснимо започват да се ускоряват към границите на Слънчевата система или облака на Оорт, където е сметището на Слънчевата система. Иначе досега щяха да паднат на Слънцето. Нещо не си разбрал както трябва.

Етерът съществува и създава гравитацията, независимо дали на някой му харесва или не. Фактът, че учените на 19 ти век са били по-прозорливи от тези на 20 век само може да ме радва. Впрочем Теорията на относителността, която забави развитието на физиката с цял век, никога не е била призната от сериозни учени. Затова Айнщайн не получи Нобелова награда за нея. Някои "учени" предпочитат да се съобразяват с модата, вместо с истната в науката.

Link to comment
Share on other sites

Уважаеми инж. Бойчев,

Вашето твърдение е фантастично и противоречи на общоприетата теория за строежа на планета Земя.

Препоръчвам Ви да прочетете разработките на професор Иван Лалов!

Негова статия на тази тема бе публикувана наскоро в списание "Светът на физиката", том XXXIII, брой 2 от 2010 година, Издание на Съюза на Физиците в България.

Статията е страхотна и дава основна представа за причините за съществуването на електромагнитно поле около Земята.

Заглавието на книгата Ви съдържа думата "Теория". Сигурен ли сте, че става дума за теория, а не за хипотеза?

Поздрави Б.

Уважаеми г-н Богданов,

Зная, че твърденията за кухата Земя звучат фантастично за някои уши. И аз когато за първи път се сблъсках с подобно твърдение, реагирах по този начин. В последствие се убедих, че това е факт, който е известен на правителствата на великите сили и се прикрива умишлено. А цялата история с покоряването на полюсите е съчинена. Нещо повече, сателитите получават информация по този въпрос, която също се скрива. Ще цитирам цитат от сп. Nature:

„Британското научно списание Нейчър (Nature), което се смята за много авторитетно

сред специалистите, оповести откритието на американските сеизмолози д-р Пол Ричард и Сиъдън Сон от лабораторията Леймънт Доърти на Колумбийския университет в Палисадис - Ню Йорк. Те съобщиха, че ядрото на Земята се движи свободно и по-бързо от останалата част на планетата, която се променя на всеки 400 години. На практика това явление става „планета в планетата“. Експертите окачествяват това като изключително научно откритие, защото досега учените не са установили вътрешна свобода на което и да било тяло в Слънчевата система...“

Уважавам мнението на професор Лалов, но то не е негово. Просто той описва съвременните схващания на науката по въпроса. В статията има интересни и верни неща, но и много дълбоко неправилни постановки и заблуди. Ако трябва да описвам всички проблеми, ще излязат доста "фанатстични" неща относно причината за загряване вътре в Земята, диаметъра на ядрото,произхода на магнитното поле и неговата форма. Може би трябва да напиша нова статия по въпроса и вероятно ще го направя. В най-общи линии магнитното поле на Земята представлява резултат от процес на повърхностно отражение на етерни частици от повърхността на Земята и няма нищо общо с ядрото. Увличането и концентрацията на частиците в резултат на земното въртене създава магнитното поле.Частиците се излъчват около екватора в спираловиден поток, забавят движението си и от един момент започват да се връщат към двата полюса. Подобно е положението при другите небесни тела. Изключение правят Венера и Луната, които имат много бавно въртене. Венера движи дори полюсите си така, че единият полюс винаги сочи Слънцето, а другият - обратно. Затова едната половина на Венера е винаги осветена, а другата - винаги тъмна.

Използувам думата теория, защото имам солидни доказателства за етерния характер на гравитацията и за нейната достоверност. Но за това по-нататък.

Поздрави

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Магнитно поле на Сатурн не е по-силно от пова на Юпитер, а точно обратното.

Масите на планетите са изчислени, разбира се с известно приближение, но твоето мнение си е твое и докато не изградиш цялостна теория със съответните доказателства и изчисления, които да отхвърлят сегашната теория си остава само в сферата на спама.

Не виждам смисъл да коментирам твърденита ти за кухата земя, за това че магнитното поле на Земята задвижва и отблъсква Луната, за етерните частици, както и това, че Гълфстрийм се образува от слънчевия вятър. Тези твърдения даже нямат нужда от коментар.

Магнитното поле, разбира се е двуполюсно, а не триполюсно и си е собствено на Земята, като без никакво съмнение, слънчевият вятър оказва своето влияние върху него.

Сега да ти обясня за Pioneer 10, понеже очевидно не ти е ясно какво всъщност се е случило.

Pioneer 10 под влияние на гравитацията на Слънцето намалява скоростта си, което е очаквано, това което е неочаквано обаче е, че намаляването е по-голямо от очакваното. Би трябвало да знаеш, че когато едно тяло увеличава скоростта си то има положително ускорение по посоката си на движение, а ако намалява скоростта си то има отрицателно ускорение по посоката си на движение, т.е. има ускорение обратно на посоката си на движение. Надявам си да са ти станали ясни нещата.

Лично аз не можах да видя логиката ти за връзката между (не)покоряването на полюсите и това, че ядрото на Земята прави едно завъртане с около 2/3 от секундата по-бързо от външния слой, но...

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...