Отиди на
Форум "Наука"

Персепол


Recommended Posts

  • Администратор

Персепол

Статията е от 24 брой на списание "Българска Наука"

post-306-029060100 1284897257_thumb.png

План на Персепол

post-306-079847700 1284897172_thumb.jpg

Персийски войници

post-306-033313800 1284897148_thumb.jpg

Окапито е високо 1,80 м. и тежи 230 кг. Задните му крака и предните са на черни райета подобно на зебрата

В 331 г. Александър Македонски започнал похода си на изток. Като напуснал завоювания от него Египет, където ласкателите жреци го обявили за бог, царят преминал през Сирия, пресякъл Ефрат и Тигър и при село Гевгамела се срещнал с персийската войска на Дарий II. Персите били повече от гърците й те разполагали със страшно оръжие: по фланговете на персийската конница тръбели бойни слонове, а в средата на войската блестели с огромните си бронзови сърпове бойни колесници. Колесницата трябвало да се врязва във вражеските редици, да ги тъпче с копитата на конете, да ги осакатява с прикрепените към колелата сърпове.

Александър притежавал още по-страшно оръжие дисциплината. Строената в правоъгълник македонска армия действала като един човек. Дарий избягал, оставяйки своята държава просната в нозете на младия завоевател. . . Като преследвал противника, Александър нахлул дълбоко в Азия. Той смятал да залови Дарий в неговата столица Персепол. Персепол паднал без бой, но персийският цар не бил там. Като превзел и разграбил двореца, македонският цар заповядал да извикат сподвижииците му на пир в залата, където на специален подиум стоял свещеният трон на персийските владетели.

Миндери, застлани със скъпоценни материи от съкровищницата на двореца, били поставени около наредените маси. Пирували със свещените съдове и прибори на Аурамазда - бога на огъня и светлината. Залата блестяла от злато и сребро. Пирът на победителите продължил целия ден. Вече се свечерявало, когато опияненият от виното и успеха Александър неочаквано заявил: „Няма по-омразен град за гърците от столицата на древните царе Персепол: оттук са тръгвали безбройните пълчища, оттук са започвали престъпни войни срещу Европа, отначало Дарий I, а след това Ксеркс. Наш дълг пред паметта на дедите ни е да отмъстим на този град с разрушение." Древният летописец разказва: „. . Царят пръв подпали двореца, а след него гостите, слугите, наложниците. Просторният дворен беше построен от кедрово дърво, то бързо се разпали и пожарът се разпростря нашироко. Когато видяха това в лагера, разположен недалече от града, воините, мислейки, че огънят е пламнал случайно, затичаха, за да окажат помощ, но като приближават до прага па двореца, те виждат, че сам царят все повече подсилва огъня. Като плиснали водата, която носели със себе си, те сами започнали да хвърлят в огъня горивен материал." Персите се прекланяли пред светлината. Животът им се представял като борба на светлината с тъмнината. Аурамазда, владетелят па царството на светлината, олицетворява доброто и истината, а Ариман - владетелят на тъмнината — злото и заблуждението. Новата година се празнувала в деня на зимния слънчев кръговрат (22 декември) и бил празник на раждащата се светлина. През лятото „царят на царете" се спасявал от горещините в планинската резиденция Екбатана (някога Екбатана била столица на Милия). Няколко месеца в годината той пиел вода от целебния извор в Суза. (Суза някога била столица на Персия.) Персийският цар прекарвал дълго време и във Вавилон, нам-големия град на Древния Изток, но Нова година той винаги посрещал в Персепол.

В каменистата равнина, в безплодната, изгорена от слънцето местност, окръжаваща Персепол, нямало нито обработени поля, нито села, нито махали. Ако враг обсади столицата па Персия, той не би имал с какво да храни своята армия. Естествената тераса във формата на правоъгълник, на която бил разположен градът, на изток достигала до планински склон, а на север и юг граничела с дълбоки долове. От трите страни тя била непристъпна, а от четвъртата западната имало изкопан дълбок ров и от дъното му стърчали подобни на вълчи зъби колове.

Над стената се издигали зелени върхари. Сред безплодната камениста равнина те изглеждали като чудно видение. Светлината дава живот. На тези, които се покланяли па Аурамазда, подобавало да копаят канали, да отглеждам дървета да насажда жито. И изкуственият оазис на Персепол символизирал победата на живота над мъртвата пустиня, на светлината над мрака. Дълго преди настъпването на празника в Персепол пристигал царския двор и магите — жреци, на които мълвата приписвала свръхестествена сила. След това пристигали с дарове гости от близки и далечни сатрапии(административен орган). Зад стените на града израствал многоцветен лагер от палатки: в свещената столица можели да живеят само придворните, слугите и отрядът конни телохранители. Всичко в този град служело на царя и само на него. Това бил град-дворец град на царските арсенали, хамбари и казнохранилища.

В града, посветен на светлината, нямало нито гробове, защото смъртта представлява мрак. нито храмове, защото светлината няма телесна обвивка и не може да бъде изобразена във вид на статуя или идол. Аурамазда е абстрактен бог и доброто, което той олицетворявал, било абстрактно. То не било добро за отделния човек, тъй като в деспотиите на Древния Изток земеделецът, воинът, занаятчията не били нищо друго освен тухли, от които е издигната сградата на държавата. Доброто на Аурамазда и на неговия наместник — „царя на царете" — е добро за всички: за богатия и за бедния, за жреца и за воина, за знатния велможа и за човека от простолюдието. И се получавало така, че добро и истина се смятало само онова, което е полезно за царя и окръжаващите го, а зло и заблуждение всичко, което е враждебно и чуждо за тях.

В празник преди изгрева на слънцето една процесия тържествено се изкачвала по широката двусводеста стълба към вратите на Персепол. Вратите се охранявали от царската гвардия и от огромни каменни бикове с човешки глави. Каменни стражи, олицетворяващи силата и мъдростта, стояли от двете страни на арката, през която се откривал изглед към двореца, който се състоял от много отделни постройки. Те ясно се очертавали на фона на небето и на разсъмване изглеждали синкавочерни. Градът дворец бил сякаш огледало на Персийското царство. Както светлината, която озарява всичко и наред с това разкрива особената форма на всеки предмет, така и Персийското царство, обединявайки различни земи, не нарушавало нито обичаите им, нито техния начин на живот. Дори всяка отделна част на Персия си имала свое въоръжение и свои начин за водене на сраженията. Наистина персите прекарали през своята държава пътища, по които към столицата се носели царски бързоходци, персите поставяли във всяка от завоюваните страни пълновластни диктатори сатрапи, но това не изменяло много нещата. Обединението под властта на Персия не било съпроводено с коренно унищожаване, на старото и с преустройство на живота по нов начин, подобно на това, което носели на покорените народи завоеванията на Асирия и Вавилон, а по-късно походите на македонския цар Александър.

Наистина персите облагали победените с данък, но данъкът не бил по-голям от този, който покорените народи плащали на своите владетели до поробването. Наистина персите били жестоки, но кой в ония времена не е бил жесток?

Всяка част на Персеполския дворец също така живеела свой особен живот.

Приемната зала на царя — ападана — се издигала на висока платформа от дялан камък, от три страни заобиколена с портики. В ъглите на платформата се възвишавали масивни тухлени кули, които подчертавали крехкостта на тъмносивите мраморни колони. Всяка от 36-те колони имала височината на шест етажно здание и била толкова тънка, че на човек се струвало, че тя ще се срути от собствената си тежест. На главозамайваща височина колоната се увенчавала с позлатена каменна протома, състояща се от две туловища на бикове, сякаш разрязани наполовина и поставени едно до друго. Протомата имала две глави, с острите си рога устремени в различни страни, и четири свити предни крака.

Бикът в представите на персите бил свещено животно, носител на добро и символ на сила.

Някога в Шумер и Вавилон глинените платформи служели за защита на сградите от подпочвени води, наводнения и от яростта на въстаналата тълпа. В Персепол върху сухата камениста почва високите платформи били символични постаменти на почит. С разстланата си по земята маса платформите контрастирали на растящите към небето колони и на светлината, която нахлувала между колоните под кедровия покров. Както и в другите източни деспотии, персийските строители се стремели да създадат колосални, подтискащи човека постройки. Но за разлика от постройките в Египет и Вавилон, където господствала мъртвата маса на камъка или тухлите, в Персепол е колосален не цялостният, а насеченият от колоните и пронизан от светлината обем.

Главният вход на ападана бил откъм градските врата. Двустъпалната стълба, приличаща на летяща птица, била толкова полегата, че по нея без особен труд можел да се изкачи ездач: царят влизал в ападана на кон.

Върху страничните стени на стълбата, по вратите и стенните ниши са се запазили релефи.

Ето царят в строга и величествена поза седи на трона. Над него — обточен с пискюли и ресни балдахин от извезана тъкан. Прав и неподвижен, царят гледа в далечината над всички, които са пред него. Отзад, като се държи за облегалото на стола, стои синът на царя, наследникът на престола. Долу, под краката на двамата, крачат в три редици поданиците с подаръци, а над тях е крилатият диск, символ на Аурамазда. Това не е бог на слънцето подобно Атон. За персите слънцето и луната са свещени, тъй като излъчват светлина. Но те не са богове. Богът Аурамазда — това са самите лъчи на светлината, тъй като те са лъчи на доброто.

Именно доброто прославя царят в своите надписи: „По милостта на Аурамазда построих тази крепост. . . Построих я съвършена и прекрасна съгласно неговите желания. . . Да пази Аурамазда мен и моята крепост."

Върху друг релеф — отново царят, пристъпващ тържествено. Слуга с ветрило държи чадър над главата му, пазейки царя от палещото слънце.

Царят на Персия бил смятан за владетел на земята и водата, но истинската власт се намирала не в неговите ръце, а в ръцете на неговите сатрапи и седемте велможи, които представлявали царския съвет. За разлика от египетските фараони, властта на Дарий била символична, а самият цар бил не толкова управник, колкото символ на единството на държавата, простряла се от иилските брегове до неизвестните пустини на Централна Азия. Сигурната ръка на художника е предала важната осанка на „Царя на царете", буклите на сложната му прическа, меките гънки на дългата му одежда, скъпоценните украшения на ръцете и шият. . . А сто царя в схватка с лъв. Тялото на животното е напрегнато до краен предел, неговите мускули са изпъкнали, муцуната му е озъбена, лапата му е сграбчила ръката на царя. А царя е все така величествено спокоен, както и на другите релефи. Той с уверен в силата си и не се съмнява в победата над лъва, както и над всички врагове.

В Персепол царят е навсякъде. Царят седи на трона, царят върви, царят на лов, царят — герой. . . И дори там, където го няма, той незримо присъства. Неговото присъствие се чувствува сред веригата на слугите, в строгия ред на гвардейците, в без броя на поданиците.

Ето царските телохранители. Техните фигури заемат почти всички стъпала на стълбата, като се нареждат ту в дълга равна линия, ту издигайки се заедно със стъпалата. Те били десет хиляди души. Това число никога не се променяло: загиналият или раненият веднага се сменял от друг. Оттук и названието „безсмъртни". Копието, украсено отдолу със сребърна ябълка, отличавало гвардията на телохранителите от простите воини. Изображения на хора с жертвоприношения и дарове от двайсетте сатрапии (области) украсяват сводовете на стълбите и стените на порталите в Персепол. Ето мидийци с филцови калпаци, с ленти, падащи по гърба. Те са в дълги кожени гащи, пристегнати с колан, с ръкави почти до коленете, с обувки, силно пристегнати с шнурове. Те държат юздите на коне. След тях са жителите на Суза с лъвове. По-нататък са лидийците в дълги одежди с къси ръкави, на всеки през лявото рамо е преметнато нещо като шал. Лидийците съпровождат царските колесници. А още по-нататък са жителите на Согдиана с каракулски овни, полуголи индийци със съдове, пълни със златен пясък, араби в широки бурнуси ( мъжко и женско връхно наметало с качулка при арабите и оедуниите.) начело на камилски керван, къдрокоси етиопци с окапи (африканско животно, от семейстово жирафи.). . . Невъзможно е да се изброят всички участници в процесиите, чието изображение заема 200 метра. Това са всички онези, които идвали в Персепол да празнуват Нова година, деня на възраждащата се светлина.

Дълго продължавала церемонията на приветствията и прославянето на „царя на царете, великия цар, царя на многобройни страни, царя на тази велика земя, разпростряла се надалеко". А след това царят със свитата си излизал през западния портик на терасата и оттам, минавайки край тройния пилон, се отправял в малката зала.

Там, в кръга на най-близките и знатните, започвал пир. На разкошно наредената маса бляскали грапави ритони за вино с глави на лъвове, плоски чаши, украсени с орнаменти, съдове с дръжки във формата на крилати козли, блюда с релефни орнаменти. . . Всичко това сияело, преливало се и с блясъка си съперничело със златото на украшенията — гривни, обици, огърлици. Празникът завършвал в тронната зала, където царят се появявал след пиршеството.

От всяка страна на тронната зала имало по десет колони с протони във вид на двуглави бикове. Колоните били сто и залата се наричала Стоколонна.

Както и другият дворец на персийските царе в Суза, така и дворецът в Персепол бил строен от цяла Азия. „Дървото, наречено кедър, било докарано от планините на Ливан. Асирийците го докарали до Вавилон. Дървото, наречено яка, докарали от Гандара. Употребеното тук злато било докарано от Лидия и Бактрия. Камъните катак и сикат, използвани тук, докарали от Согдиана. Употребеното тук сребро и бронз докарали от Йония. Слоновата кост от Етиопия, Индия и Арахосия. . ." — разказва древният надпис за строителството на двореца в Суза. От четирите страни в тронната зала имало по две врати със стълбове от черен базалт. Едната врата била за паря, а другата за поданиците.

Царят сядал на златния трон в средата на залата. Широко разположените колони не пречели да се види величествената му фигура в несгьващи се одежди. На стъпалата на трона стояли седем велможи, седем главни съветници, заобикалящи царя така, както седемте планети заобикалят слънцето и отразяват неговата светлина. По-долу стояли телохранителите, отзад — ветрилоносците, а около тях — свитата. Разноцветната пирамида от облекла сякаш се борела с едноцветието на архитектурата. Черният базалт на стълбовете, подпиращи вратите, тъмносивият мрамор на колоните, потъмнелият от времето кедър на сводовете и сред това еднообразие — златото, покриващо протоните и бляскащо върху цветните копринени драперии и придворните костюми. . .

По даден знак пускали пратеници на сатрапиите. Минавайки покрай царя, те ниско му се покланяли и трупали в подножието на трона данъка, събран за годината.

Упоеният от победите Александър смятал себе си за бог. И. не само затова, че египетските жреци от храма в Тива го обявили за син на Амон, но и поради това, че в ръцете му се оказала с нищо несравнима власт. На земята всичко трябвало да прославя Александър, а всичко, което не отговаряло на култа на македонския завоевател, трябвало да бъде предадено на забрава. Персепол, град в пустинята, далече от керванджийски пътища, град без храмове и статуи на богове, напомнял за чуждо величие и за чужда велика култура. Александър не търпял нищо „чуждо", нищо, което той не би могъл да направи „свое". Всичко, което не приличало на елинско, било за него варварско и дори в елинската култура това, което говорело за свобода и демокрация, му изглеждало подозрително.

Александър презирал безволевия Дарий, презирал персите за липсата на твърда власт у тях, а тяхната търпимост към чужди възгледи смятал за сродна на безредието в тяхната армия. А персийските богове? Те не приличат нито на самия Александър, нито на гръцките богове, нито дори на египетските богове, преклонили се пред завоевателя, тъй като със светлината нищо не може да се сравни. . . Те също трябвало да бъдат заличени от паметта на хората.

За Александър била чужда вярата на персите в борбата на доброто и злото. Той, Александър, начело на железните редици на своята фаланга — е бог и син на самото слънце, той сам е въплъщение на доброто и всичко, което прави или мисли да направи, всички са длъжни да го смятат за добро.

Персепол бил изгорен. Великият град на древността се превърнал в развалини за няколко часа.

Днес на каменистата почва на Централен Иран са се запазили само изкуствените тераси на ападана и тронните зали. Отломъци от колосални колони, крилати бикове и релефи стоят под открито небе, смайвайки малобройните пътници и туристи, които не без труд се добират дотук от многолюдния зелен Шираз.

post-306-045169700 1284897010_thumb.jpg

post-306-091812500 1284897015_thumb.jpg

post-306-045703900 1284897153_thumb.gif

post-306-048026600 1284897177_thumb.jpg

post-306-004628500 1284897182_thumb.gif

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...