Отиди на
Форум "Наука"

Японският език


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Epizod I

Встъпително слово

Трудно е да убедиш да учи японски някого, който вече знае друг език, на който разчита при срещите си с чужденци, навсякъде по света, включително и в Япония. (Такива езици може да бъдат: английски, френски, немски, есперанто, руски…). Още повече, че японският език има известната в цял свят репутация на много сложен за заучаване език. Вие заслужавате поздравления за това, че сте решили да го атакувате.

Не се паникьосвайте! И най – дългият път започва с първата крачка. Не питайте колко дълъг е пътят, а просто тръгнете по него! Не питайте колко висока е планината, просто я изкачете! И, когато изкачите планинския връх, не си мислете, че сте победили планината, защото, всъщност, вие сте победили себе си. За да разберете колко е висок върхът, който сте изкачили, трябва да изкачите и други върхове. Не забравяйте, че знание, без мисъл е загубен труд, а мисъл, без знание, е опасност! Помнете, че Пътят е един, а улиците са много.

Ще констатирате веднага, че японският език не е нито толкова труден, нито е толкова мъчително да запомните някои начални думи и изрази, на чиято база да съградите останалото. Можете много набързо да натрупате лингвистична практика, да съумеете да водите прости разговори и да изразявате своите желания и чувства.

Японците (nihonjin) са известни с със своята прекалена учтивост, с приветливостта си и с готовността си винаги да ви помогнат. Разбира се, в това време, докато ви се усмихват, докато ви се кланят учтиво и докато ви казват: «Да, да… точно така е!» ("Hai, hai…!"), може, в мислите си, да са на хиляди километри далеч от вас. Понякога, те се ограждат като с «китайска стена» - невидима и непревземаема. Още в Средновековието, от деца са обучавани как да прикриват своите истински чувства. Известно е, че “японецът има 3 сърца и 6 лица”. С почти детинска радост, японците се забавляват от странния японски език (nihongo), говорен от чужденците (gaijin). Радост и забавление, вероятно, и за двете страни…

Заклетият пътешественик не може да познава предварително всички обичаи по света. Затова, трябва да има куража да му се присмиват. Умението да се надсмиваш над собствената си личност и над собствените си грешки е един от върховете на интелекта. Глупав е, който прави грешки и не се учи от тях. Умен е, който се поучава от своите и от чуждите грешки. Само мъдреците не грешат.

Но това, което е най - вероятно да се случи, е да ви гледат с голямо възхищение, заради факта, че боравите учудващо сръчно (joozu) с японския език, макар и да сте имали възможността да обмените само няколко учтиви фрази. Обикновено, англичаните започват разговор, като питат своя събеседник, какво ще бъде времето и колко е часът.

Когато придобиете някакви комуникативни умения на японски и започнете да го употребявате активно, може да се случи така, че вашите събеседници да бъдат дотолкова учудени, че да не съумеят да ви отговорят. Поне - не веднага. Не, съвсем не, защото сте допуснали лингвистични грешки. Просто, японците не са свикнали един gaijin да владее техния собствен език. Колкото до японските ученици и студенти, те - напротив - биха предпочели да упражняват - на ваш гръб, разбира се - своя чужд език (английски, френски, есперанто, италиански, руски). И вие не бива да се учудвате от този факт.

Японският "вариант" на английския език е, да го наречем условно, "katakana english". Японците имат навика да говорят английски (engrish) по начина, по който пишат английските думи - чрез своята сричкова азбука, с която пишат чуждиците и чуждоезиковите заемки - katakana. Нещата изглеждат така:

engrish = english passupooto = passeporte,

ais(u) koohii = ice cofee,

ais(u) kurimu = ice creem,

furuutsu juusu = plodov sok !

mineraru wootaa = mineral water (te tva mi e lyubimoto!)

takushii = taxi,

remon = lemon (citron),

rajio = radio,

omeretsu = omelette,

supootsu = sport,

oribu = olives

basu = bus,

terebi = television,

esuperanto = esperanto,

iimeeru adoresu = e - mail adress,

burondo no = blond,

yuuro = euro (parichnata ed.),

toraberaazu chekku = traveler's check,

furasshu = flash,

kiiboodo = keeboard,

koohii = cofee,

Dovorojaku = Dvorjak,

Girishia = Greece,

Igirisu = England,

Yooroppa = Europe,

Oranda = Holland (Pays Bas),

Chuugoku = China,

Shorinji = Shao Lin,

Ryukusanbuuru = Luxembourg,

Suparutakusu = Spartacus = Спартак...

Ако смятате, че такова произношение на английския език е комично, знайте, че преобладаващата част от японците говорят английски по ТОЗИ начин. Всички японци са изучавали английски в училище. Също толкова задължително, колкото е изучаването на някое бойно изкуство - judo, karate, kendo, sumoo (kато свободноизбираем предмет). Но липсват гаранции, че са изучили добре чуждия език или избраните бойни изкуства.

Японците имат стремежа да избягват да допускат дори труднозабележими грешки. Някога, японските самураи, ронини и нинжи били принудени да си направят harakiri ( в Япония го наричат sеppuku), дори за незначителни грешки или за неподчинение на по-висша социална инстанция (съпруг -> съпруга, родител -> дете, учител -> ученик, висш феодал -> негов васал, самурай -> селянин, според конфуцианството).

Вие много скоро ще забележите, че е невъзможно ЕДНОВРЕМЕННО да изучавате непознат език и да не допускате грешки. Errare humanum est. (От латински - Човешко е да се греши.) Дори и днес, в началото на XXI век, в много от японските училища и университети, езиците се преподават по начин, по който се преподават мъртви езици (като старобългарски, латински, старогръцки, старофренски). Тоест - толкова ДОБРЕ, че някой японец, който смята себе си за некадърен да произнесе и да напише дори и една английска дума, ще съумее да ви напише едно писмо или друг текст на превъзходен съвременен книжовен английски език (САКнЕз).

Извод: Ако искате да прогресирате бързо в японския език, изоставете всичките си комплекси и говорете, говорете, говорете!... А после - пишете, пишете, пишете!... Ако, все още, не можете да се лишите от своя английски език (не са много чести случаите, когато други езици ще ви свършат работа), обърнете се към младежи, ученици и студенти. Това ще увеличи вашите шансове да се разберете с японците.

Япония има население, наброяващо към момента* 128 084 000 д. и 99% от японците говорят на един език. Това означава, че японският език е шестият най-използван език в света. Въпреки това, той не се говори почти никъде другаде извън Япония.

Има много теории за произхода на японския език. Някои учени твърдят, че той е сходен с турския и монголския, а близостта на синтаксиса му с корейския език е всепризната. Доказано е, че морфологията и речниковият състав на езика са били повлияни в древността от малайските и полинезийските езици .

Японската писменост произхожда от Китай, въпреки че двата езика са напълно различни. Към китайското писмо, въведено през V или VI век били прибавени още два вида фонетично писмо, произхождащи от китайските йероглифи хирагана и катакана.

Много от диалектите все още се използват. Докато стандартният японски, произхождащ от токийското наречие, постепенно се разпространява в цялата страна чрез радиото, телевизията и киното, диалектите от Киото и Осака продължават да имат висок обществен статут в тези области и се говорят от много хора.

Очаквайте продължението на темата в следващия епизод - "За изучаването на нови езици", където miss Piggy ще зададе въпроса:

" - Но и прасетата ли могат да се научат да разбират японски?!" ...

---

*

http://www.ined.fr/

Population en chiffres

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Epizod II.

За изучаването на нови езици

Да научиш нов език означава да си създадеш нови навици. Всички хора са еднакви - стават зависими от придобитите навици. Научаването на нов език не се случва, без трудности. Пътят към овладяване на езика е труден, но, за сметка на това, е продължителен.

Hека направим като децата, които, без да притежават граматични познания, се справят за няколко седмици или за по-кратко време и то - твърде добре - с чуждия език. Това е така, защото те нямат амбицията да изучат чуждия език за кратко време. Завлaдени са от желанието за комуникация и използват дори минимални познания.

С около 200 - 300 думи може да се стигне доста далеч... В повечето случаи, се нуждаете от няколко десетки думи и изрази и от няколко изреченски конструкции, за да успеете да стигнете до взаимно разбиране с японците.

Да изучаваш един език означава да употребяваш всекидневно това, което си научил, да практикуваш, докато напълно асимилираш думите, изразите, изреченските конструкции...

Вашият речник трябва да се увеличава с всеки изминал ден, за да поддържате своята памет във форма. (Между другото, изучаването на историята и на шахматната игра много помагат в това отношение, вярвайте ми!).

Има още едно много важно нещо, което децата знаят: трябва много добре да слушате какво и как ви казва вашият събеседник, да внимавате как се изразява и да имитирате произношението, тона, акцента (ударението), мелодията на фразата (на изречението, де), така както и жестовете и мимиките, и поведението му.Упражнявайте се както се упражнява артист, преди да излезе на сцената, докато думите, изразите и изреченията започнат да се сипят от устата ви, без мъка и възможно най - правилно!

За съжаление, съществуват някои огромни трудности при изучаването на японския език, които трябва да бъдат преодолени.

Повечето от хората искат да могат и да четат!!!

Японската писменост е най - усложнената писменост на света!

По-сложна е дори от китайската. Затова, по-нататък, ще се наложи да отделим и на нея подобаващото й внимание.

Допълнително, мъжете и жените НЕ употребяват винаги едни и същи думи и изрази, което дава различни нюанси на техния говор: жените се изразяват по-учтиво, по-внимателно и по-гальовно, докато мъжете, а contrario (напротив) - говорят неутрално или по-грубо и не дотам рафинирано.

Тук има още един момент, който премного забавлява японците: когато слушат чужденец да говори японски, могат да познаят дали неговият учител по японски е бил мъж или пък - жена. Затова, трябва много да внимавате, кои думи и изрази не бива да бъдат употребявани от един мъж или от една жена!!!

Очаквайте продължението в следващия епизод - "Въведение в японската цивилизация", където miss Piggy ще каже:

"Я, какъв е този толкова добре опакован пакет?! Подарък за мен от Кермит или поредния шеговит номер

на Животинчето?!"

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Епизод III

Въведение в японската цивилизация

На пръв поглед, Япония може да бъде определена като една държава, която прилича на пакет - много добре опакован, много добре рекламиран, от който, веднъж отворен, излиза един... китайски демон. Демонът, живеещ в кутията, е символ на огромното влияние, което Китай е упражнил върху Япония и което често пробива чисто японската фасада.

Тази квалификация, донякъде, е неправилна, защото китайското влияние се появява, след като Япония вече има своя собствена физиономия. Китайското влияние е така трансформирано, "по японски", че е трудно плодовете му да бъдат определени като "чужди".

Но японският контекст, японският фон, японската основа, върху които стъпва китайското влияние, не могат да бъдат открити лесно.

Това би могло да стане само чрез внимателно изследване на възникването и на развитието на японската цивилизация и култура, от гледна точка на географията, на историята, на теологията, на митологията, на философията, на историята на изкуството, на психологията...

Тогава, осъзнавaйки както чисто японските елементи, така и чуждите влияния върху японската култура, бихме могли да разберем тази цивилизация, толкова объркваща за хората от Запада, толкова разнообразна в многобройните си аспекти, толкова проникната от чужди влияния и - въпреки чуждите влияния - толкова самобитна и оригинална.

Докато съзерцаваме появата, развитието и същността на японската цивилизация, трябва да държим сметка за най - важните фактори, които я предопределят:

1. Способността за японизация на външните влияния.

2. Невъзможността да бъдат разпознати външните влияния.

3. Пренаселеност на ограничена територия (чрез изобретяването на плъзгащите се врати, японците са спестили място колкото още една Япония).

4. Населението е принудено да живее изолирано от околните континенти - Азия, Америка и Австралия, поради географските особености - Япония е съставена от острови, отвсякъде обградени с морета и океани. Отделно е принудителната 215 годишна изолация (1639 - 1854 г.) от околния свят, наложена от shoogun Iemitsu Tokugawa.

5. Японците са разкъсани:

а) между твърде рафинирана учтивост и брутално поведение,

б) между тотална подчиненост на законите, на висшестоящите, на кодекса на честта (Бушидо) и интелектуалната си независимост,

в) между желанието си да следват традицията и, едновременно с това, да възприемат всичко ново и модерно,

г) от желанието да бъдат перфектни във всичко, което вършат. По-горе, казахме вече, че за нищожни грешки, по традиция, заплащат с живота си.

д) от желанието, за минимум време, да свършат максимум работа.

е) от желанието да прикриват чувствата си във всяка ситуация.

Тази постоянна тенденция на душевно "разчекване" прави от японците.

6. Хора с изключително силна нервност. Това са най-нервните хора на света. Както беше споменато, те умеят да прикриват чувствата си. Включително - и нервността си.

Те успяват да намерят отдушник в религията, в изкуствата (включително – в бойните изкуства), в гражданските войни и във войните с други народи.

В действителност, зад тяхната привидна мудност, се крият учудваща бързина и невероятни рефлекси, а зад безразличието и студенината им, се крият силна емоционалност и чувствителност.

Японският воин се освобождава от своите бруталност, жестокост, грубост и суровост, така, както сваля бронята си, за да остане без защита пред разцъфването на пролетта, пред купичка ароматен чай, пред небето - при изгрев или при залез - дневно или нощно... пред рядък парфюм,пред женската красота...

Ще го видим да изработва глинен съд или оръжие, да пише нежни стихове, да рисува, да подрежда цветя, да гали кучето си, да целува жена си...

Има още фактори, които трябва да бъдат взети под внимание, когато търсим корените на японската психология. А това са:

1. Нестабилният геологически характер на Япония, честите природни катаклизми (земетресения, вулкански изригвания, цунами, проливни дъждове, дълбоки снегове, засушавания, застудявания, ураганни ветрове и горски пожари).

2. Голямата разлика в климата, както и в начина на живот. Японските острови са разпрострени върху три климатични зони - северна, смекчена и субтропична.

3. Различни етнически групи са формирали японската нация. (добър повод за нова тема)

4. Кастовото разделение на японското общество (още по - добър повод за нова тема). Това разделение е наложено от политическата необходимост.

5. Социалната организация е патриархална, още от праисторическия период!!!

6. Несъвместимостта между японското мислене и трудно адаптативният начин на неговото ИЗРАЗЯВАНЕ; чрез КИТАЙСКАТА писменост.

Всичките тези фактори, влияещи в съвкупност върху развитието на японската цивилизация, се интерпретират различно, в зависимост от различната епоха, от различните региони, от различния социално - политически контекст.

Японската цивилизация е твърде "подвижна", подвластна на многобройни завръщания към самата себе си (точно така, sic!).

Това е цивилизация, която е преживяла продължителни борби, многократно е била разрушавана, за да бъде преоткривана и пресъградена отново и отново... Япония винаги е надминавала себе си, в своята история - индивидуална или колективна, дарявайки на развитието на японската цивилизация един забележителен континюитет (непрекъснато развитие).

Това е една уникална цивилизация, в смисъл, че допреди XIX век, тя само получава, а нищо не дава: продукт на перфектна асимилация, тя постига създаването на едно твърде особено общество, прекалено егоцентрично, поставено в условия на постоянно оцеляване - както срещу природните сили, така и срещу себеподобните си; общество, което обожествява и едните, и другите!

Въпреки външните влияния, жителите на японските острови винаги са успявали да запазят начин на живот и култура, толкова далечни от тези в другите държави (вкл. в Китай и в Корея), че е било невъзможно да бъдат лесно адаптирани извън Япония.

С изключение на кратък период от японската история, Япония винаги е била отворена за други цивилизации, чужди на нейната, от които е заемала най - различни елементи, съумявайки да им осигури съвместно мирно съществуване.

В Япония, миналото винаги присъства в настоящето, японският народ е придобил своята "национална идентичност" (употребявам този термин съвсем условно! - бел. - моя.) още в началото на японската история.

Без познаване на еволюцията на различните жанрове на японското изкуство, както и на японската история, трудно ще разберем душевността на японците. Японската литература, както и другите японски изкуства, е отражение на религиозното, икономическото и социално-политическото битие на държавата.

Все пак, една цивилизация не се гради само върху история, архитектура, литература, изобразителни и бойни изкуства. Тя включва също и някакви религиозни вярвания, традиции, обичаи, приказки, легенди, митове и предания, пословици и поговорки, музика, песни, танци...

Една цивилизация е културно множество: техническо, на мисли и на действия, характеризиращи една определена държавност, еволюираща във времето. За да бъде тотално обяснена, ще са необходими цели вагони или библиотеки, препълнени с книги на тази тематика. Затова, нашето изследване на японската цивилизация е толкова кратко и прескромно, колкото сюжета е просторен и пространен, толкова несъвършено, какъвто е и авторът му, който, бидейки европеец (гайджин), не е наследник (поне - не и в ТОЗИ живот, за негово огромно съжаление и разочарование) на японските традиции и се е опитал само да ги види отстрани и отдалеч, докато повечето от тях трябва да се ЖИВЕЯТ дълго време, за да бъдат разбрани и оценени. А, за да бъдът разбрани и оценени, първо трябва да бъдат ПОЧУВСТВАНИ.

Продължението отново следва.

В следващия епизод, озаглавен "За възникването на японския език", miss Piggy ще възкликне: "Ех, защо не живеем в V век!"...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Трудно е, когато превеждаш от чужд език (в случая - от френски), да намериш думите - най-точните, най-красивите, най-любовните...

Преводачът влага душата си в преводите, тъй както оръжейните майстори Масамуне и Мурамаса са влагали душите си в своите мечове!

Link to comment
Share on other sites

  • 9 месеца по късно...
  • Администратор

Японска писменост

Докато китайците използват отделен йероглиф (идеограма) за всяка дума, японците създават два различни вида фонетично писмо, наречено кана, което използват в комбинация с китайските знаци. Понякога в писмения език се използват и латински букви, например съкращения като IВМ, производствени номера, понякога цели чужди думи,така че за съвременния писмен японски език са необходими четири вида писмо.

Китайските йероглифи канджи са идеограми, като всеки знак символизира предмет или идея. Обикновено един знак канджи се състои от повече от един звук. В Япония те се използват за писане както на думи от китайски произход, така и за японски думи.

Сричковото писмо кана има два вида. Първият се нарича хирагана и в миналото се е използвал главно от жени. Състои се от 48 знака и служи за писане на японски думи, частици, глаголни окончания, както и за думи от китайски произход, които не могат да се напишат с официално приетите йероглифи.

Другият вид писмо кана, наречен катакана, също се състои от 48 знака. Използва се главно за чуждици, които не са от китайски произход, за подчертаване на думи, за звукоподражание и за научни термини.

И двата вида кана са по-лесни за писане, отколкото китайските йероглифи.

Въпреки че в пълните речници на японския език са дефинирани 50 000 йероглифа, броят на използваните е много по-малък. В 1946 г. Министерството на образованието определя 1 850 знака необходими за всекидневния език и официална употреба, 996 от които се изучават в началното и основното училище. През 1981 г. този списък е увеличен на 1 945 знака. Само вестниците са задължени да се придържат към този списък. Много читатели могат да разчитат значително повече знака от изучаваните в училище.

Обикновено японският се пише и печата в колони, които се четят от горе надолу. Колоните започват отдясно на страницата, поради което книгите обикновено се отварят обратно на западните печатни издания. Изключение правят книгите и списания с научна или техническа тематика, които се печатат в редове и се четат от ляво на дясно. В наши дни се забелязва тенденцията книгите да се печатат в редове. Тези книги се отварят като западните печатни издания.

----

Anata ne – я чакай малко

Uso daro, konna! – Просто тряа да си правиш шега с мен!

Eto… – Хммм…

Hai – Да

Iie – Не

Nani - Какво

Chikusoo - Подяволите

Kuso - подяволите

Konbanwa – Добър вечер

Itte rasshai - Ще се видим по-късно

Gomen nasai - Съжалявам

Wakarumasen - Не разбирам

Ikimas’ - Да тръгваме

Oni-san-По-голям брат

Nii-sama-По-голям брат

Aibou-Партньор

Kisama: Копеле

Onee-chan: По-голяма сестра

mou hitori no boku: другото ми аз

make inu: жалко псе

oiasumi nasai: лека нощ

ohayo gozaimasu: здравей

konichiwа: добър ден

hatarimaku:рабирам

henokonomoshi:обидна дума

Хирагана (Hiragana) може да се разглежда като един осъвременен вариант на Катакана - подчинява се на същите правила, като нея. Основната разлика са сиглите с които се изписва всяка сричка и звуковата стойност на някои.

hiragana_no_hyou.gif

hiraganahyou_dakuon.gif

hiraganahyo_youon.gif

Катакана (katakana) е сричкова азбука състояща се от четирдесет и шест срички, които се произнасят по един същи начин независимо къде в думата се намират. Особености са, че самостоятелни съгласни няма, за разлика от гласните, които се броят за цяла сричка и че сложните срички се състоят от една съгласна и една гласна в описания ред.

katakana_hyou.gif

katakanahyou_dakuon.gif

katakanahyou_youon.gif

Канджи е систематизирано йероглифно писмо взаимствано от китайската Кана. По същество е идеограмно писмо където един сивол има значението на дума или просто изречение.

ichi_nen_1.gif

ichi_nen_2.gif

Няколко думи...

Коледа:

kurisumasu.gif

kurisumasu2.gif

Kurisumasu_3.gif

Цветове:

Kurisumasu_3.gif

Дните от седмицата:

youbi.gif

Семейство:

kazoku1.gif

kazoku2.gif

kazoku3.gif

kazoku4.gif

Числа: (kazu)

kazu.gif

kazu2.gif

Местоимение: (Dai-meishi)

daimeishi_1.gif

daimeishi_2.gif

Сезони: (Kisetsu)

kisetsu.gif

Студенти и учители:

seito.gif

Разговорни фрази

Представяне:

jikoshoukai.gif

jikoshoukai2.gif

Въпроси в разговор:

tazuneru.gif

tazuneru2.gif

Не говоря японски добре...

nihongo.gif

За повече информация: http://www2.tokai.or.jp/yuki/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Браво на детето!

Браво! Как успя да ги вмъкнеш?!

Това ми беше най-големия проблем и ми спъваше развитието на темата...

Благодаря за съдействието.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Ще си позволя да допълня темата с два линка към ресурси, свързани с изучаването на японски език:

http://www.franklang.ru/120/

http://www.biblioteka.ws/index.php?newsid=1145794758

Впрочем интересно ми е какво мислите,защото и друг път съм се чудил - как е по правилно с оглед структурата на форума и избягването на хауса в бъдеще - подобни линкове да се поставят към темата, напр. тук или да се открие нова тема в подраздел "Онлайн Книги, Библиотеки и други ресурси", като се постави само връзка тук?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Domo arigatoo gozaemashita - Премного благодаря, Thank you very much.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 11 месеца по късно...
  • Потребител

Май ще трябва да запиша руски :post-20645-1121105496:

Аз бих искала да попитам за теории за произхода на японския език и по - точно тамилската хипотеза(креолизиран език). Благодаря предварително!

За сега знам за австронезийската(звукови прилики), алтайската(близко звучене на някои думи) и корейската(прилики в синтаксиса).

КОй период се счита за "филологически" търсих, но още не съм намерила достатъчно информация :) Ще се радвам да разменим мнения и знания :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте на всички. В моя град няма курсове по японски и реших да започна да уча сам от книгите. Намерих книги на Братислав Иванов. Написал е самоучител, граматика, книга за класически японски и речник. Може ли някой да ме посъветва как ще е най-добре да започна.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Просто започни отнякъде!

И най-дългият път започва с първата крачка.

- Прочети темата тук.

- Прочети самоучителя и граматиката.

- Прочети речника.

- Започни да тренираш японско бойно изкуство (карате, джудо, джу джуцу, айкидо, кендо...).

- Замини на екскурзия в Япония.

Просто направи нещо... Първата крачка. После е по-лесно.

И най-важното - език, който не се практикува, се забравя!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за бързия отговор. Много ми харесва този език и смятам, че малко по малко ще го науча, поне до някаква степен. Културата им също много ме привлича. Задължително ще посетя Япония някой ден.

Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

Ехей, темата наистина е любопитна, а преводите от френски стоят много добре. Поздрави на Историк за положения труд и на Р. Теодосиев за прикачените картинки. Чак ми се дощя да се захвана с японски. Ако бъдем реалисти обаче, няма смисъл, защото нито има къде, нито с кого да го практикувам, освен да ида да досаждам в японското посолство, което ми е в квартала. Иначи знам да броя до около 50, знам и именатана гори долу толкова техники и кати в карате:)

Има обаче едно универсално правило, което важи за изучаването на всякакви чужди езици. Както е казано по-горе - говорете, говорете и пак говорете! Слушането и имитирането също са съществена част.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
Японска писменост

Докато китайците използват отделен йероглиф (идеограма) за всяка дума, японците създават два различни вида фонетично писмо, наречено кана, което използват в комбинация с китайските знаци. Понякога в писмения език се използват и латински букви, например съкращения като IВМ, производствени номера, понякога цели чужди думи,така че за съвременния писмен японски език са необходими четири вида писмо.

Китайските йероглифи канджи са идеограми, като всеки знак символизира предмет или идея. Обикновено един знак канджи се състои от повече от един звук. В Япония те се използват за писане както на думи от китайски произход, така и за японски думи.

...

:) Arigato gozaimas, Rosenu-san! Gambaru, gambaru!

Watasi-wa nihongo wakarimasen des. Honto des.

Merii Kurisumasu!

Надявам се, може да предложя някои корекции или допълнения към постнатата японска лексика? Например:

ohayo gozaimasu: здравей / всъщност означава "добро утро!"

Wakarumasen - Не разбирам / се изписва и изговаря правилно като wakarimasen

Gomen nasai - Съжалявам / налице е още и вариантът sumimasen. Фактически, значението на тези думи е "извинявай!"

Anata ne – я чакай малко / Anata има значение на "ти"/"вие". Съчетанията anata-wa (ти/теб) и anata-no (на теб/твой) не дават като вариант горепосочения израз.

Ikagadesu-ka?

Gomen nasai, ако има нещо... :)

Sayonara, или по-скоро matane!

P. S. Един интересен факт: думата "пипер / чушка" се предава в японския език с термина togarasi. Интересно кога и при какви обстоятелства китайските търговци са предали на японците този термин със значение "тохарски". Всъщност, подобни думи показват и най-характерните (в очите на китайците) особености на тохарите и техният бит и занятия.

Още нещо, карате-катата kanku-dai има своето по-старо име kushanku. Предвид пътя на будизма (а с него и на бойните изкуства) от Индия през Кушанската империя към Китай, и оттам към Япония, не е чудно някоя от бойните пра-форми да е носела названието "кушанска", въпреки че официалното обяснение дава друго значение.

Весели празници, приятели! :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Канку се превежда като "viewing the sky". Освен това Канку катите са две - канку дай и канку шо. Всички кати са с разни поетични имена. Носите вода от 9 кладенеца за тези тохари...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Канку се превежда като "viewing the sky". Освен това Канку катите са две - канку дай и канку шо. Всички кати са с разни поетични имена. Носите вода от 9 кладенеца за тези тохари...

:) Не, няма нужда да носим вода от където и да било, защото е възможно да няма никаква връзка между togarasi и kushanku.

Разбира се, че са поетични. Така както са поетични и понятия като shoto kan ("полъх на елова горичка"), станало псевдоним на Гичин Фунакоши - бащата на карате. В древността обаче катата kanku се е наричала kushanku и е била една. Фунакоши я разделя на две за удобство и я преименува, подобно на преименуването което прави на kara - te ("китайска ръка"), сменяйки йероглифа с който се пише с друг йероглиф със същото звучене, за да получи понятието "празна (невъоръжена) ръка", изразяващо по-добре идеята на карате. С доста от донесените от Китай, пък и отвсякъде другаде понятия, японците постъпват по същия начин, като ги осмислят през своя мироглед.

Освен това би било твърде опростенческо да смятаме, че търговията която се е водила по пътя на коприната между Индия през Кушанската империя към Китай, е спирала дотук, и не е достигала до Япония, особено като се има предвид огромното влияние което е имал Китай над островната държава по време на династията Тан, когато китайски мисионери въвеждат в будизма принц Шоутоку Тайши, станал впоследствие тенно (император) на Япония.

Весели празници, Ани! :)

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Глобален Модератор

Ето един двустранен българо-японски и японско-български онлайн речник

http://jiten.eu/

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Глобален Модератор

Ако е някое от по-популярните може и да го знаем, така че дай го, ако не е, има и кого да се допитам ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да се преведе името Силвия? Няма превод.

Shiruvia - така ще се произнася, понеже в японския език липсва звукът Л.

Ще се пише на катакана - азбуката за чуждиците и чуждите имена - シルビア.

А на френски език ще бъде Sylvie (Сильви).

Silva на латински език означава дърво (или гора?). Името има женски и мъжки вариант - Silvia и Silvius.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Той това май имаше предвид, само че не на латински, а на японски да се преведе гора, дърво.

гора - Mori

дърво - Tsurī

Цури-мури би било много яко име за бг поп-фоллк певица когато се изчерпат всичките основни от нашия списък :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

樹木

Дърво -

1. ki,

2. jumoku

---

森林

Гора -

1. mori

2. shinrin

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

дърво - Tsuri

Aма tsuri не значи ли fishing, angling (риболов)?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...