БатеВаньо

Нещо като обобщение: Според мен боляр – болярин се е появило в следствие на техническа грешка в правописа от текстове като Мадридския препис – сигурно са били много повече. Думата си е точно българин. Получило се е от немърливост и незнание. Преди XII век, думата боляр не съществува – никъде! Няма никаква нужда от накачулване на тюркски, славянски и др. наставки за мн. ч. на думата боил, буле, биле, бъле,боле или както е там, незнам си как. Това е напълно излишно, а и не кореспондира с конюнктурата на времето – напълно излишно и лишено от смисъл. В годините на византийско управление ( а те не ка никак малко, 170-180 години ) има голяма вероятност българските писмени традиции да са били в сериозен упадък. След отхвърляне на византийското управление на българските земи – въстанието на Асен и Петър, са се появили „ Паисий Хилендаровци „, които са били длъжни да възкресят славното минало на българите и българския език. С оглед на вековната криза в българската литературна традиция ( празния период мисля че му викахте хиатус ) е последвало грешно преписване и съответно грешно интерпретиране на старите книги. Седял е преписвача и се е чесал по главата: „ Защо в един и същи текст има Boulyapias и Boylгapоi??? Едните ще да сме ние българите, а другите ( защото например са с по-хубави одежди или по - малко като масовка, с блестящи щитове ) ще да са пак българи, ама по-заможни – началниците, т.е. болярите. Другата въпросителна е при записа на „ ГА „̀( това изписване го има документирано като " ГА „, не като „Я", вгръцки текст и евентуалния препис, който впоследствие се е наложил като буква Я. До тогава буква Я не е имало, използвала се е буквата „ Ѧ „. Изследване: Между другото това е първата асоциация на много хора, които питах тези 10-тина дни, като им показах надписите. Разбира се тези хора не са фенове на Историята, но това е без значение в това мини изследване – анкета. И така по пътя на „ славянската „ култура( в диапазона от XII до XVвек – от България, през Сърбия до руските и прибалтийските княжества, думата боляр още в Сърбия придобива вид на боjар и така чак до Финландия на паjар. Оттам през XVвек, думата е позната в западна Европа като Bojar ( небългарския вариант ) заради първостепенната роля наРусия. ПП – Да добавя само, че и титлата на българските царе (цезари– на кирилица и кесари на гръцка и латинска азбука ), може би също поради грешно преписване и забвение, както спомена уважавания съфорумец Гербов се е трансформирала и наложила в съкратения си вариант на ЦАР – най-вероятната причина е забравянето и немърливостта.

Този български текст създава повече въпроси отколкото отговори. Ако трябва да ги задам, казвай.

Има ги в нета, в превод на руски, но само превод. Ето още една подобна двойка : район и регион, със сигурност има и други; Не ми е останало време да се ровя. Лека полека ще стигнем до истината. Естествено малко напън трябва.

Ще внеса още един акцент. Вижте съчетанието на i и a , което е прототипа на " я " и след това обърнете внимание на съчетанието г и а, както е написано по картинките на Мадридският препис по-горе. Там също излизат някои въпроси. От темата за Кънѧзь ми стана ясно, че е възможно думата да идва от прагермански, но не стаана дали канасубигитата не са си били кънѧзове още преди кирилицата, та и много преди това, както в именника си го пише. За какво им е да пишат и преписват, че са били князове, при положение, че могат да ги титулуват с къде къде по-сериозни-цьесѧри- или по-маловажни- жупани, патриции- титли.

Точно затова си мислех и аз, че изходната дума е глагол и е разпространена не само в двата езика. Не е задължително военните и други титли да са патентовани само за един език. Нито пък да изразяват някаква помпозност. Например прилагателните: сияещ, храбър, достоен, мъдър и т.н.

Те май повече са ожънали( семена ), отколкото са посели по нашите нивя.

Вижте най-горния надпис, оранжевия. След това вижте долният надпис и десния, също. Има ли разлика? А сега и тези на картинката отдолу: и Ако тогава малкото образовани хора са били небрежни при изписването на текстове, какво да кажем за всички останали от дълбокия прованс и от далечни земи?!? На първата картинка е изписано Boulyapias и Boyl гs( Boylгapias ), на следващите е отново Boylгdpias и Boylгapoi. Дали вероятността за различен прочит и тълкуване би била 0 от някой си, от някъде си?

да, даточно! Така ми идва. Пренебрежително.

Нека всеки родител си преценя, какво име да сложи на детето си. Свободен е да го направи. Има различни изследвания ( не ми се рови за това )по повод дължина, звучност, възприемане от околните на имената. Може би било добре да се ограничат думите, носещи непристойно значение.

Според мен отговаря на III. бих добавил и това: Аз си му давам пари, ей така лекинко, да си харчи завалията.

pluskvamperfekt, кажи какви са причините, то се е видяло, че работата се закучи. Така поне ще се разнищи отговора и в другата тема със "споддоляването"

Това как може да се преведе? Като "страната на каменните градове(селища)" например или "страната на многото кули" или нещо подобно. "Бурдж" не е ли направо равно на "бург"? В Каталанския атлас България е записана, като " Burgaria ". Но това може и да се отнася просто до жители на градове или жители на замъци, или строители, или пазачи. По късно( на запад ) и съвременната буржоа произлиза от този корен. Ама пък знаеш ли, може и жителите на Бургундия да имат претенции за това название, пък излезнали и роднини дори.

И каква е гаранцията, че това което се е случило през IX век, не се е случвало и преди това, много пъти? Затова да се говори за българи, предимно от VI век нататък , а не преди това. Тези хора , преди това как ще ги категоризираме? Като пра пра? Просто размишлявам.

Гогов, нямах намерение да прозвуча така. Извинявам се. Отговорих ти на въпроса с най-елементарното значение за мен. мога и по друг начин, просто не разбрах каква е целта. Миро, има си всички тези древни, пра , про и така нататък, но мисълта ми беше такава: При положение, че се говори за кутригури и утигури, защо трябва да им се лепка на общо основание прабългари и да се търсят прабългари с това название преди тях в района на север от черно море и на изток, към средна Азия. Тук някой път се приемат фонетичните прилики, когато някой има изгода за защита на своята теория, друг път се отхвърлят с лека ръка. Пример: Да кажем " прабългарите " са сарматите. За чий ... някой ще им лепка названието " прабългари ", при положение че за всички, по всяко време, навсякъде са познати и разпознати, като Сармати? Кой му дава това право да им сменя названието толкова категорично. При този модел, де що има племе, спокойно го слагаме в графата "прабългари". Ако някога тогава, кутригурите и утигурите са били под общото название прабългари, дали нямаше да бъдат разпознати от съвременниците като " българи ", столетия преди "обединението" им в СВБ. И всички конфликти между тях да минават за хронистите като домашни, български. За езика какво да кажем, като не се знае. Догатки. Между другото, някой може ли да каже кога славяните завоеватели превземат северното причерноморие и на колко тласъка изтласкват местните и накъде, или ги изчистват направо.

Гогов, каква е точно целта ти? Мога по няколко начина да ти отговоря, в зависимост какво ми е моментното настроение. Но, да кажем, че отговорът ми е " различни родове ". ПП. Чудя се, защо не използвате, тук във форума поне, названието " българи ", вместо " прабългари ". Струва ми се, че по този начин още в зародиш, с използване на несъществуващия етнос " прабългари " и изкуствено-създадения термин " прабългари ", слагате линия на разделение. Не е ли по-лесно да се ползва просто " българи "? Човек може да остане с впечатление, че щом има прабългари и българи, едните задължително се различават от другите. А дали е така? В следствие от това, споровете винаги търсят по този начин разликите, а не приликите - съвсем несъзнателно

Тук, нещо зверски куца. За чий ... се накачулват тези суфикси при положение, че са напълно излишни и къде е това множествено число в контекста на думата? Конкретно, става дума за единствено число. Да направим опит поне. Решаването и умуването над задачки си е разпускащо след тежък работен ден. Ще припомня ситуацията около племето Беси. Едно племе, един език, две фракции - на духовенството( Беси ) и на военните( Сатири ), за останалата част от народа не се знае. Сигурно се е причислявала към едната или другата фракция. Но в общи линии остава само наименованието Беси. Дори всички останали траки прописват и препрочитат преводите на светото писание на бески език и не само това, ами всички останали траки са разпознати като Беси.

Изчетох ти цялата тема( за княза ), може би два пъти, а може и повече. Казваш, доказахте, че княз произлиза от кунингас - добре, но не стана ясно гръцкото изписване на канас от къде е. Вместо " доказахме", аз бих сложил в кавички "категорично". Не стана ясно първоизточника от къде е. Ясно беше, че и двете форми ги има, ама дали едното произлиза от другото или и двете са се отделили в познатите си форми, горе долу по едно и също време от първоизточника не стана ясно. Не съм предубеден, обременен от определена информация и защитаващ определена теза, затова не успях и да се да се убедя " категорично " от заключението в темата за княза. Вижте станала е някаква голяма каша с използваните термини на титли, народи и т.н. Ето пример с думата "Цар" - ясно си пише на каменния надпис с имената на Петър и Симеон цри (цесари). Ами титлата на Тервел Кесаря? Нали цезар( цесар, кесар, кайзер) е едно и също? Той ли е първият владетел титулуващ се цар? Ако трябва да сме коректни, това трябва да е вярно! Цар и Кесар си съжителстват, макар и в различни държави и носещи вече различно определение. Ами този буламач около върховната българска титла? Хан, Кхан, Кан, Хаган, Канасубиги( KANACYBIYI) - кое е коректното изписване? Тук във форума, и не само тук, половината продължават да ползват Хан?, другата половина Кан? Е покажете , адже ба някакъв текст, надпис, правило, че това са били титлите в България. За хаган имаше надпис, но той не е домашен. Канасубиги на кирилица изписано или глаголица има ли го? Не! Тоест, как по правилно ще го разчетете - на горе-долу познат звуков аналог или на коректно граматично изписване, от непознаващ граматиката човек да кажем. Защо каменните надписи са на гръцки - той нали не е роден на населението тогава? За кого са пердназначени. Ситуацията напомня на поговорката - да изпуснеш питомното и да гониш дивото. За боила и боляра е почти същото. Кое е граматически по-правилното? Боил, Боила, Бъля, Бъйля, Бъйлиа, Бойле, Бъйле. Кое? За ичергу боила. Защо продължавате да го казвате ичергу боил? Нали е чъргубиля? За Багатура. Нали е Богатир? Ами кавхан-а? Как е по правилно през гръцката призма, кавхан, капкан, капхан, каукан, каикан или какво.........направо калкан да го наречем ПП Името "Георги" не прави ли подобни трансформации в различните езици във времето? - " Г " се трансформира в " j " , при други в " Y " ?

Посещението му се оказа чисто политически. Отправи комплимент ( фактите говорят, че дори и да го мисли, никъде не го признават ) към домакините за замазване на очите. Отиде в Пловдив да поднесе цветя не на кой да е, а на червената армия, изрази подкрепата си за игумена на руската църква, като показа кой е шефа и българите трябва смирено да навеждат глава. Въобще, чини ми се, че отъпква пътеката за посещение на Путин скоро.

Не очаквах баш такъв отговор. Все пак лингвистът сте Вие. Ами, това май по никакъв начин не изключва "подобието" на хипотезата, а дори я изпълва със значение.

Излиза, че според Вас Христо Тамарин, отговорът на въпроса с произхода на българите е чисто езиков( и според мен е така, погледнато от моята камбанария - не от нечия чужда ). В този ред на мисли, смятате ли че не е лишено от логика това: - от темата за "болярина" тоест да продължава да броди терминът.

и още:

uAtlas Catalán de 1375

Мен не само, че ме смущава, а направо ме притеснява липсата на доказателства за такъв етнос. Дано да не излезне, че е синоним на тромава държавна администрация, че тогава не ми се мисли в каква бюрократщина ще изпаднем Административна титла, придобила във времето друго значение ми се вижда вероятнен вариант за наболелия проблем. А може и да се даде пример с кралствата на кръстоносците - голям сбирщайн, но става дума за кръстоносци само, като се говори за кръстоносци или за отделни личности - плебса минава за кръстоносци по общо направление.

това имах предвид. Някой лингвист ако може да се изкаже по въпроса Кутригури е ли възможно да е Котраг-ири и по-късното Кюригир-и, като ще помоля да не се пропуска фактът, че за изписването едва ли някой може със точност да каже препъникамъкът " Y " в какво съчетание какъв звук е притежавал - а, у, и, й, йо, йу, а може би г, т, й или нещо си съвсем друго. Между другото "ижицата" в кирилицата как се произнася? ПП От време на време си имам взимане-даване с чужденци - На въпросът как е благодаря, на български? Ми се отговаря в повечето случаи почти правилно, но си спомням двама които ме погледнаха учудено и повториха: лабрадубри? или нещо такова беше( после се отказаха да разберат въобще как е правилната форма, заместиха я с мерси ) - голям смях. Непознаването добре на даден език те оправдава да пишеш с грешки и да го променяш до неузнаваемост, без никакви скруполи. А оногундурските българи звучи ли добре?