БатеВаньо

Май не е толкова фатално, с някои условности.

И как ще се попилеят като ги няма? Знаете ли колко е спаднала събираемостта на данъци от бизнеса? Не чакам отговор. Тя е много голяма. Няма пари. Няма и откъде да дойдат.

По мое мнение не виждам защо ще последва провал точно от това - дори не виждам къде е връзката. Там крашът беше от невъзможността Арж. икономика да се запази конкурентноспособна на останалите. В случая се задуши в собствен сос. Ограниченията върху инфлацията и изядоха главата и естествено високите вътрешнопазарни цени. Валутният борд е стабилизираща мярка, оттам нататък всеки сам си решава - или да играе на сигурно или да рискува.

БГ народът последните 65 години е доказъл, че оцелява с най-ниските доходи в Е. Това го знаят много добре и нашите управляващи и западняците. Докато при западняците това не е от кой знае какво значение, при нашите е от огромно такова. Това си е установена политика по доходите от едно време, с цел създаване на предпоставки за алъш-вериш и корупционни схеми. Ниските доходи водят до това. На високите етажи не е по-различно както и на ниските, само мащаба е друг.

Мироки съвсем сериозно говоря. Не става дума за литература или за предвижването на стадата антилопи Гну и не става дума за 20 човека или една бабичка с наръч съчки за огрев.

Без да се почувства някой засегнат, имали ли сте допир до каквото и да е свързано с логистиката? За отвличане, бягство и т.н. се изискват кански усилия за преместването на такива маси народ в днешно време.

Дай да ги видим тези летописи Слава, да им хвърлим по едно оченце, че май коня уйде у ряката.

Рицар, Томата не беше ли скит? По спомени карам. И още нещо, тези славяни и във Витиния ли се появиха? Защо аджеба точно там, баш във Витиния, защо не в Анадола или даже в Кавказ или Армения да кажем? ПП и ОТ заедно: Какви ли са били причините завоевателите "славяни", да се сопрат до Витиния и да не успеят да населят Мала Азия?

Между другото КГ, жена ми знае англ. , сръбски и гръцки, но не може да хване нищо, наистина нищо на руски език. Когато сме се срещали с чужденци - испанци например, казва че ги разбира от части през гръцкия. Да кажем, че е странно от една страна, но от друга имам колеги, за които бълг. в частност съпоставен с руския са като англ. към френски. Та исках да подметна, че не е чудно, че някакви си никакви от немай къде хора да не правят връзка между бълг. и руски, при положение че и на наши българи им е в много случай непонятно, когато общуват с така нарочените братушки, като същите не са учели този език въобще.

В Пловдив, от северната страна на Марица има стар квартал, който се казва Мараш-а.

Финансовата Система ( ако за нея става дума ), евентуално ще рухне когато пр.дне рака. От еволюционна гледна точка това може да се случи( п.рд.нето на рака ) в бъдеще. Но все пак е рано да се станем свидетели на ново начало. Тепърва влезнахме в нов иконом цикъл. Чакайте още 20-30г. и ще видим какво ще ни поднесат иновациите. Както при всеки рестарт, ще го издухат масите и живота ще си продължи.

Мда, аз им намеквам на колегите( без това да е моето поприще и стихия ), че теорията е зле натамънена относно славянското море, ама едно си баба знае и се преповтаря като древно заклинание, без да се хваща смисъла. С оглед на приетото християнство, език блъгарски език словенски, може спокойно да се заключи че българският словесен( словен ) език е придобил признание. Не мисля, че на всяка цена трябва да се търси връзка между склавите и славяните и словенският език

Чисто прагматичен!

През последното полугодие виж резултатите в САЩ и питай Обама дали не е кейнсианец до мозъка на костите. Тук с малък риск си позволявам да спомена,с малки условия,че точно това е естественото.( сигурно ще си навлека недоброжелатели ). Кактоти сам спомена ресурсите са планетарно ограничени и типа икономика е затворен.В този ред на мисли върху преразпределението на благата отиваме към утопиите –дали ще са на пазарен принцип, дали ще са с помощта на регулатори…….. Виж сега Дзвер, считам че геселовата теория има достатъчно работещи компоненти в момента, само че поднесени по-елегантно( може би излишно ) предвид сложния характер на съвременната икономика. Може би ако насочиш усилията си за критика към тази теория, ще се справиш със сигурност по-добре. Никъде не твърдя за каквито и да било гаранции.Правителствата използват различни лостове за поддържане на ръст(не е задължително разстеж). Тези цели са чисто пожелателни, но не и гарантирани.Умерената инфлация е добре дошла за развързване на капитали, и доколкото видях в неговата теория, той не говори за минимизиране, а задава с точност обезценка за година. Проблемите със свръхпроизводството и последваща криза в отрасъла няма да засегнат финансовата система, но чисто практически е съмнително да се мятат и пренасочват капиталите от днес за утре – това е невероятен синхрон. Как се пренасочват капитали и човешки ресурс от производство на нетрайни стоки – нужно е време. Ще кажеш че тук динамиката е най- важна, но динамиката на пазара в различните сектори е различна. От тази гледна точка някои заинтересовани хора биха могли да развинтят фантазията си и да започне масова спекулация. Повишеното търсене на пари – да кажем чрез обратна връзка постъпва информация в клоновете на паричната служба. В рамките на времевия лаг се емитират нови пари за попълване на дупката, но има неяснота колко – при това положение може да се образува свръхемитиране на пари – те автоматически истрелват цените, не се знае с колко нагоре. Тук се изисква време за да се уравновеси пазара и да постъпи точна информация в централатана на паричната служба, какво количество пари е необходимо да се изведе от употреба, а през това време колебанията ще са значителни....................но това са просто детайли. Да приемем и възможността от заливане на пазара с фалшификати – ако делът на фалшификаторите е малък не е проблем, ако е голям ,става такъв. Времето през което службата ще извежда пари от употреба, ще бъде манна небесна за спекулантите да оказват влияние върху цените. Има вероятност и за , така да кажем за „ сепаратизъм „ – бил той зонов, етнически, или някакъв друг – моят офис на паричната служба А емитира повече пари и стимулира развитието на моя регион Б или приближени за сметка на някои други В, от които Б използва емитираните пари за изкупуване на суровините и ресурсите на В, за производството на трайни блага и тяхното разпределение в рамките на общността А, след което настъпва уравновесяване на цените и извеждане от употреба на излишните пари от службата Г на общност или регион В. Дзвер, няма да ставам адвокат на сегашната макроикономическа ситуация – това е все едно да „пикаеш срещу вятъра" с извинение. Като цяло за да се приложи нещо такова е нужно, както казва Невски стабилна структура или инфраструктура. Може да се направи някакъв модел функциониращ да кажем в интернет като за начало. Наистина е трудно да се погледне от страни и да се даде отговор, кое има предимство - ЦБ - банката на банките в случай на регулатор и кредитор от последна инстанция или теорията за свободните( частни ) пари. Чисто от еволюционна гледна точка, ЦБ бие по точки

Пределната ефективност е намаляваща крива във времето. Товае съотношение между пари и стоки и услуги. Така мисля че ще е по-разбрано: Човек А трупа капитал капитал 50 и в момента може да купиколичество стоки и услуги за 50 единици. Във времето съотношението се променя –има 2 варианта. Единият е при благоприятни условия този капитал да бъдеразвързан и инвестиран( може чрез предоставяне на капитала си на лице Б подформата на кредит ), за да получи А възможност за притежание на стоки и услугиатново за 50 ед или повече, другият вариант е( индивида е достигнал точката нанасищане и не е иконом активен ) да не прави нищо и оттам ефективността нанеговите пари постоянно намалява……. Това е от „Теория на парите”

Току така цяла една теория не трябва да се отрича или да и се вярва безрезервно. Някои от компонентите и са видими. Съжалявам, че толкова късно пиша, но все още смогвам да отделя от безценното си време С предния си пост исках да дам акцент точно върху свободните пари. КГ идеята точно на Гесел работи в момента от части. Исках да направим сравнение между тази парична с-ма и съществуващата в момента, за да не се окаже, че имат повече прилики от колкото се очаква. Прилики: 1.Гесел казва - Те са „пари, на които минава времето, подобно на вестниците, гният като картофите, ръждясват като желязото, изпаряват се като етера". В момента парите не се ли обезценяват? Нужна ли е такава драстична мярка в края на годината да се унищожават от няколко огняра с лопати? Едва ли. 2.Гесел – представата за това, че парите не са нищо повече от "инструмент за размяна". Това и в момента е така – парите са както инструмент, така и цел. 3.Гесел е против конкретно металните пари и така наречения златен стандарт. В момента го няма златния стандарт – от зората на „ новата икономика „ златен стандарт „ няма. 4.Идеята на Гесел е чрез нетрайността на парите да генерира постоянното им обръщение. Виждаме, че и тук имаме пазарен принцип. Нищо по различно. 5. Гесел - Ролята на държавата е да регулира паричното обезценяване около 5% - когато има повече да се изгарят, когато има по- малко да се печатат. В момента правителствата в стремежа си да поддържат един нормален ръст около 3-4% дакажем, стимулират харченето на пари и респективно печатането на пари, защото не зазполагат в наличност – харчат на вересия. 6.Емитират се облигациии други ценни книжа като алтернатива на инвестирането при Гесел за различни общественополезни проекти – улици, мостове, ремонти, др. Правителствата също прибягват до този метод постоянно – но все пак безплатни обяди няма – все някой плаща. Разлики: Действащата кредитна с-ма и трупането на пари като цел, но и като средство за притежание. На бързо КГ е дал нещо върху което да се помисли: Това донякъде и поражда трупането на излишните пари. Няма никакъв проблем при добра политико-икономическа среда капитала да се развърже и да не се повлияе негативно върху пределната му ефективност – парите изпреварващо нарастват спрямо запасите. Доходноста от инвестирания капитал се стреми към равновесната си точка. Оттам предлагането на стоки зависи от възможността за печалба. В дългосрочен период пределната ефективност на капитала намалява, оттам следва намаляване на инвестиционния интерес и евентуалната печалба. Малката печалба или липса на такава намалява паричното търсене и предлагане( забележете че говоря за инвестиция, оборот на капитала - парите като средство или инструмент ). Днешната криза започнала като уж финансова, се характеризира де факто, като свръхпроизводство, продиктуване от намаленото търсене. Имам един въпрос – при Гесел е възможно свръхпроизводство. Какво ще последва……и друго – преди 100 г. темпът наразвитие е бил един, сега е много по различен. Индивидуалните потребности - възможностите за тяхното задоволяване също. Може пък и да подейства, знае ли се – трябва да видим такова развитие. Точно социализъм си е.

Само за информация - съвършената конкуренция е идеал, утопия! всичко това е много добре, но дай си мнението за "свободните пари"( нетрайните пари ), да видим до какъв извод ще стигнем - там е разковничето - това е най - важното! - разменната монета - създадена е за улеснение( основната и функция, като благо е да пренася стойността на останалите стоки във времето и по - важното към теорията на Гезел е да придава трайност на нетрайните стоки във времето. Парите ги има - в неговия модел за "свободните пари" налага идеята за непрестанния оборот на пари, с оглед на тяхната нетрайност - обезценяват се на месец с определен процент и постоянно изниква нуждата да се подпечатват, което не си представям лично аз как може да се случи в големи мащаби.

Може би има предвид световна държава. Нещо като ЕС в голям мащаб - така някой от косвените данъци наистина ще отпаднат, но за свиване на средствата по администриране на регионите ме съмнява.

Навярно ще дойде ден в който парите - метални и книжни ще изчезнат напълно - ще бъдат заменени от информация, но естествения ход за момента е дори да бъде упражнен контрол от държавата върху парите за определено време, ще настъпи отново децентрализация и логично ще преминат в частни ръце, чрез вкарването, със своя контрол на дисбаланс между субектите на свободния пазар.

Има и друг пример на купонна система - Куба - с подмятането им от производство в производство - все толерирани изцяло от държавата - резултата се знае - най големия производител на тръстика незнам коя си година, най-големия производител на кафе незнам коя си година, а другото да мре.