Малоум 2

В десетката си! Знаете притчата, защо и как Господ е спрял строежа на Вавилонската кула - да не стигнат обикновените хора до мястото божие. А ги е "спрял" - хитро, като ги накарал да си говорят на РАЗЛИЧНИ езици... Няма разбиране, няма организация, започват кавги и ... само "разбираеми" псувни се чуват!.., нещо с "мамата,... мамата!.." Всяка наука си е със собствен език, за СПЕЦИАЛИСТИ. Знаещите да популяризират - превеждат специфичните конкретики от науката към ежедневен език - било с примери от ежедневието, било с подготвени модели или по друг начин. И работата-задача на популяризатора не е да покаже той колко много знае, а да заинтригува слушателите към ... МИСЛЕНЕ... в посока някои възможни постижения в определена научна област, а също - и възможности за изява не само на учените, а и на тези, които желаят да се учат. Перспектива за любопитковците! и сръчковците, както е писано (в един друг клуб) ...

Ей тая статия подсказва защо трябва да се популяризира НАУКА. http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Dannite-ni-sa-mnogo-po-dobri-ot-mnenieto-ti_63280.html "Данните ни са много по-добри от мнението ти! „Истинската цел на научния метод е да гарантира, че природата не те е подвела да мислиш, че знаеш нещо, което всъщност не знаеш.“ – Робърт Пърсиг, „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ Малките деца са страхотни! Или поне така съм чувал от потърпевши. Чувал съм, също така, че малките деца обичат да задават много въпроси – колкото досадни, толкова и уместни. Един от тях е „Откъде знаеш?“ Може да се каже, че настоящата статия е посветена на него. Откъде знаете? Замислете се откъде знаете повечето неща, които знаете за повечето неща. Истината е, че масата хора просто си знаят. Една от неприятните особености на живота е, че той не дава структурирана информация по важните теми в него, а небрежно ви подхвърля късчета несвързани данни, които с времето подреждате в главата си под формата на знание. И докато този метод може да ви даде относително добра представа за това дали намирате Адам Сандлър за забавен актьор, то той не е надежден източник на знание по въпросите за човешкото здраве. Въпреки това, мнозина поставят „Просто си знам!“ на първо място в йерархията на данните и няма сила на този свят, която да ги убеди, че съществуват други методи за осведомяване, които са далеч по-обективни. В това няма нищо неестествено... ..."

Да, гледал съм му обясненията (на руски) в тубето. Харесах началните му доводи - преди ГВ ... всичко е спокойно, ентропията е "направила" хаоса ... подреден (?!- възможно най-ниска) - мисля си- в смисъл на полева форма на материя. И ... изведнъж - флуктуация, довеждаща ГВ!.. Не става така (и според мен, с извинение) Именно, самоорганизацията - по фаза за възможните флуктуации - има вероятност по-голяма от нула, на полевите структури, довежда до обособяване на различни по-плътни места (по енергия) и става възможно придобиването на ново свойство - маса на вещеви обект, а от там - взаимодействия на масовите обекти посредством нова сила - гравитационна. При окрупняване на вещевите обекти в задружна дейност - има и възможност за разпад и по други характеристики - неутрони се разпадат на протони и електрони (и др.), вече има частици с нови свойства - заряд и т. н.- електромагнитно взаимодействие - да не описвам, че е дълго.Така - самоорганизацията и самоуправлението стават поради наличието на нови свойства, съответно има закономерности, които казват, кое как е. Няма случайности. ...

И друг път сме го обсъждали: Случайности в Природата НЯМА! Ние, човеците, заради ограниченията на сетивата и уредите (виждаме в ограничен диапазон на лъчения - вещеви обекти. Полевите обекти - фотони и вълни - не "виждаме" по траекторията им, не можем да предвидим евентуалните им въздействия върху вещевите обекти), можем да изследваме света само ВЕРОЯТНОСТНО. Демек, "случайностите" са в главите ни, а не в Природата. Ние се прецакваме със случайности. Няма случайности и в КМ - няма нарушаване на "причина-следствие", а има природни ограничения за наблюдаване на свойства и в понятието за "едновременност" - изследователят се явява Трети наблюдател!, а не вижда "траектории" на фотоните в ползваните полета за експеримент. А те са милиарди! И в хаоса има ред, а не случайности. Понеже всички полета се "съобразяват" с физическите закони. Самите техни характеристики, на полетата, поставят-задават свойства, а от тях и законите, по които взаимодействат обектите. Първо става еволюцията на неживата природа (самоорганизация и саморазвитие на неживата природа по физическите закони, които изследовател е открил), а живата я следва съобразно настъпилите изменения - особено, изменения в радиационния фон. Генни изменения "за нови" видове, например. Пак групов ефект при облъчване - някой го спомена по-рано. В био-процесите. Има колективни свойства - превръщания (негаентропия), които въвеждат повече информация в по-малък обем - означава бързодействие заради кратките пътища на обмен на информацията, съответно - по-бърза реакция на околните изменения (на средата), съответно устойчивост с приспособяване и оцеляване. Там където средата е условно постоянна (вода, например) може да става и окрупняване на обектите... и т. н. ...

Щам си успяла да стигнеш до тук, за награда - малко фантасмагории, които изглеждат по-вероятни от разказите на ... едни жени 1век около Христа... http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9363&Level=2 Истината за първия човек Още при подготовката на експедицията от Алфа-Центавър към новооткритата планета, Земя културпросветникът Адонис Аментал се обяви против назначаването в галактоплана на жена стюардеса. Опитът му от други експедиции беше го научил, че жените, особено хубавите, винаги представляват опасност за мъжкото общество, когато стоят сред него повече от две светлинни години. Въпреки протестите му обаче Елена Вартбург бе включена векипажа. Тя получи командировъчната си заповед, премина определената космична тренировка и започна да подрежда чашките и филджаните в малкото барче на кораба и да получава за библиотеката вестниците и списанията които щяха да излязат през бъдещите столетия.. Още през първата светлинна година опасенията на културпросветника се оправдаха. Жената започна да пускаотровата си. При това по най-необясними причини тя насочи струйките й именно към него, защото го сметна за най-трудно превзимаем. По това време вече, за да се пести наличният дихателен газ, всички бяха преминали към съкратените думи и Адонис Аментал се казваше Ад-Ам, а-Елена Вартбург — Е-Ва Стюардесата проявяваше повече от позволения интерескъм културно-масовата работа, разливаше чашката с концентрат, когато я подаваше на Адам, а и той започна да се грижи прекалено много за скафандъра си и с часове да въздиша под звуците на кибернетичния славей в кабината. Когато навлизаха в зоната на слънцето, всичко бе вече свършено. Адам вървеше подир Ева като кученце на сиджимка, а тя премина към втория акт на отровната си дейност — събуждането на ревността. И може би щеше да постигне добри резултати в тази област, тъй като към нея вече се заглеждаха бордовият фризьор, готвачът първа степен и ръководителят на драмсъстава. Но за това не остана време — галактопланът кацна на Земята. Започна обикновената изследователска дейност. Наблюдаваше се атмосферата, вулканичната дейност, тежестта на мамонтските черепи, направиха се редица интересни предположения за бъдещето на тази дива планета, оставиха се доста разбираеми знаци — в Баалбек, пустинята Гоби и село Долно Камарци, така че след стотина хиляди години бъдещите хора да се сетят кой, откъде и защо е идвал. Експедицията се готвеше вече за отлитане, когато Адам и Ева направиха непростимата си грешка. На пръв поглед всичко изглеждаше съвсем обикновено — при една разходка, която предприеха от скука, а и за да наблюдават любовта на пещерните мечки, Адам и Ева се заблудиха в девствения лес. Те дълго тичаха из него, търкаляха се като деца по високата трева и внезапно попаднаха пред едно чудно красиво дърво, отрупано с плодове. — Ах, каква прелест! — извика Ева. •— Дали могат да се ядат? — Бе, то... може и да може, ама... — измърмори страхливо Адам. — Глупости! Веднага ще проверим! С помощта на ултракристалния си мислопреработвател Ева успя да разпита един туземен питон, който мързеливо висеше от един клон, за качествата на плодовете. — Ябълка! — извика тя и запляска с ръце. — Какво смешно име! Само змия може да измисли такова! Тя откъсна една ябълка и отхапа от нея. Очите й примижаха от наслада, бузите й се изпълниха с руменина, а през носа й излезе такъв мелодичен звук, че Адам не се стърпя и каза: — Хъ дай и на мене де! Наядоха се двамата алфа-центаврийци с ябълки и чак когато ги свиха стомасите, разбраха грешката си. Та техните организми от векове насам бяха свикнали само на хранителни хапчета. Такова стомашно разстройство не бе виждала досега девствената Земя. С големи мъки, на четири крака, те успяха да се доберат до галактоплана. И там, изпружени на земята пред отвора на главния реактор, признаха вината си. Ужас обхвана целия екипаж. А началникът на експедицията Йехуде Ованесян (съкратено Йехова) извика: — Какво сте направили, грешници! Сега вашите утроби са пълни с чужди бактерии, които ще замъкнете в нашия стерилен Алфа-Центавър. Не, о не! Аз ще спася любимата планета! Останете тук, за да изкупите делата си! Нататък историята е кратка. Направиха на двамата по една инжекция за безсмъртие, дадоха им някои и други дребни инструменти, оставиха ги на полянката сред джунглите и отлетяха. — Какво да правим сега? — подсмръкна Адам. — Не знам — изплака Ева. А когато жена каже „не знам“, става много опасно. Скоро се родиха две деца. Едното кръстиха Антон Величков, а другото — Карло Индиеца. Оттук нататък вече може да се вярва на вехтия завет. Каин уби Авел, за да вземе сам наследството, след това Енох роди Ирад, Ирад роди Мехуяил, Мехуяил роди Метусаил и прочие... И пръснаха се децата на Адам и Ева по Земята. И откриха те Америка, организираха стотина войни, изпробваха атомни бомби и полетяха из космоса, въведоха оперативното лечение на кривите носове, намериха начин за отстраняване на космите по женските крака и увеличаването им по мъжките глави... А Ева и Адам, надарени от Йехова с безсмъртие, продължават да стоят нейде из бразилската джунгла. Те вече не раждат деца. Пустата артеросклероза така ги е налегнала, че нищо не знаят за световните събития. Ева само се кара на мъжа си и мечтае за младините си, а пък Адам въздиша, събира лозови листа за новия си костюм и се чуди кога най-после ще дойде и негов ред за пенсия. ...

http://megavselena.bg/fizitsi-otkriha-vtoro-systoyanie-na-technata-voda/ Физици откриха второ състояние на течната вода Колкото повече изучаваме света около нас, толкова повече н и изненадва той с това, колко малко знаем всъщност. В конкретния случай – водата. Тази витална, животоподдържаща течност е навсякъде. Покрива по-голямата част от нашата планета и съставлява около 60% от човешкото тяло. Съдържа се дори във въздуха, който дишаме. И все още никой не разбира напълно това фундаментално съединение. Водата е интригуваща по няколко причини. Тя е една от малкото субстанции, чието твърдо състояние плува в нейното течно състояние и за разлика от повечето други субстанции тя се разширява, когато замръзне. Обикновено точката на кипене се увеличава заедно с молекулярния размер, а водата има изненадващо висока точка на кипене за толкова ниско молекулярно тегло. Сега става още по-странно. Ново изследване, публикувано в International Journal of Nanotechnology, физиците отбелязват, че течната вода има съвсем нови и различни свойства при температура между 40°C и 60°C . В този температурен диапазон водата влиза в хибридна фаза, по-конкретно ново, второ течно състояние. Изследователска група от Университета Оксфорд, водена от физика Лаура Маестро изучава уникалните свойства на на това второ течно състояние. Физиците изучават как характеристики като топлопроводимост, индекс на пречупване, проводимост, повърхностно напрежение, диелектрична константа реагират на температурната промяна във водата. Те забелязали, че всяка от характеристиките преминава към това второ течно състояние при различна температура в диапазона 40-60°C. Например повърхностното напрежение било различно при температура под 57°C в сравнение с температури над тази граница. Какво значи това по отношение на вселената около нас? Както вече е ясно, водата е навсякъде и е необикновена субстанция. Дали това второ течно състояние е причината за странните характеристики на водата? Ако водата има две различни течни състояния, а нашите тела са 2/3 вода, дали тези две състояния оказват влияние върху нашата биология, без досега да сме си давали сметка за това? Учените подчертават в своята публикация, че разбирането дали и как тези структурни промени засягат протеините, изграждащи живите клетки, е един от многото въпроси по отношение на биологичните и нано системи, които тяхното изследване повдига. Междувременно трябва да се осъществят повече независими проучвания, преди да се правят каквито и да е заключения. Несъмнено, колкото повече разбираме за тази мистерия, толкова повече нови въпроси ще излизат. ... А бе, знаех си аз, че чаят трябва да е топъл, при консумация, а не "врял". (или студен) (и за супите е същото) Тогава структурирането на водата "лесно" имитира формата на разтвореното в него, като информация от "връзки" в листенцата (често ГРЕШНО! се интерпретира като ПАМЕТ на водата) и тази информация "полезно" се предоставя на организма за "избор" на енергиен запас. По-скоро - за ползване на новите фотони за връзки, дефинирани от връзките на билката. ...

Популяризирането на науката е ... как да се стигне до решаване на неизвестното, все още, но възможно за интерпретация ... евентуално, на какво се дължи или на какво се основава. Иначе - става като реклама за постигнатите резултати в проучванията. Може да е важна за определен кръг от интересуващи се хора, но не е интригуващо, няма "загадъчност", няма увличане на фантазията и т .н. По начало - Смисълът на живота е творчески да се измине жизнения път! На това се дължи и любопитството на Човек. А творчество при Човек, означава - да измисля решения за онова дето не го пише в дебелите книги и справочници. Последното (дето го пише, дето е вече известно) е рутина - необходима на учените, дето по цял ден правят опити в лаборатории - за попълване на грамада от данни, от експерименти. Извън рутината е творческия процес. Когато се "гради" и хипотеза (модел) за същност при постигане на фактите. Това е интересното за любителите, за тях са популярните четива и др. и ... за съжаление - там "закъсват" популяризаторите... ...

Да, възможно е науката да се ОБСЪЖДА популярно. Известно е: правят го много от учените. И като отчети за свършена работа, пред разнородна публика от любители. И за медии, популяризиращи достиженията на науката, и т. н - собствени лекции, книги и пр.. Неприятното е, че повечето от хората питат и изискват ВСИЧКО да им стане ясно - значи, термините и езикът на обяснението трябва да са популярни. Когато им покажеш, обаче, че на науката не всичко е ясно, част от слушащите се стресират и започват да отричат всичко постигнато до момента. Почти веднага залитат към конспирациите, а там - много знания не трябват. При конспиративните теории - от две полуистини, правят една голяма лъжа! (последното от Б. Райнов, по друг повод) Преди време го писах: Всички закони могат и е желателно да се изразяват с думи. Другите "символи" (математични, химични и др.) може и да пестят място в конкретен случай, но за популярно изложение - не стават. Е, налага се малко по-дълги обяснения от лектор, ама - идеята е други да разбират казаното, а не ... лекторът и колегите му. Ползата е възможно вдъхновение на по-будни хора, в бъдеще, да се занимават с наука (не само с комерсиална цел). Да им е известно, че когато жертват голяма част от времето си за мислене - има смисъл. Все нещо, от още неизвестното в науката, ще допълнят, развият, открият "Магията" на науката привлича ... със загадъчност на видимото в резултат от въздействията на невидимото! ...

Ето малко инфо и на български: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nova-teoriia-na-gravitatciiata-izkliuchva-tamnata-materiia-video_62717.html "Нова теория на гравитацията изключва тъмната материя (видео) Нова теория, наречена възникваща гравитация (Emergent Gravity), прогнозира точно същото отклонение на движенията на звездите в галактиките, които сега се обясняват с наличието на тъмна материя. Професор Ерик Верлинде (Erik Verlinde ), известен експерт в струнната теория от Университета в Амстердам, публикува нова изследователска работа в arxiv.org, в който той се разширява своите новаторски виждания за характера на гравитацията. ..." Важно е, че ВСИЧКИ сили могат да са с ентропиен произход. Ентропията е функция на превръщанията. А самите превръщания са колективен ефект. Наблюдават се на границите (повърхнините) на обектите. За микросвета, най-вече. Но понеже "спорът" е бил за загубата на информация в ЧД с Хокинг - разглеждани са събития на хоризонта за ЧД. Така привнесеното от повърхнинна информация към предполагаемо съдържимо в обекта става като холограма, макар че холограмата е само "видима" повърхност и ... нищо повече. "... Според Верлинде, гравитацията не е основна сила на природата - тя е пораждащо се явление. По същия начин както температурата възниква от движението на микроскопични частици, гравитацията възниква от промяна на фундаменталните информационни единици, намиращи се в структурата на пространство-времето. ..." Сетил се е, че гравитационната сила е следствие (от наличието на вещеви обекти, при мен ). Но - не може да избяга от среда (етер, тъмна материя, която се проявява посредством тъмна енергия. Както искат така да си го наричат физиците - важно е, че частите на тази среда са неподвижни по място. Движат се ИЗМЕНЕНИЯТА върху нея). Защото ентропията "организира" структури - полеви структури на "тъмната" енергия при пренос на импулс - дълги нишки (от Планкови струни, по геодезични), преди още да е налично ВЕЩЕСТВО (без вещеви обект, за "начало"). Това "криви" пространството, върху което се реализират вещеви обекти при затваряне на преноса на импулс около точка. Тогава, трептенето на това вещево образувание, около моментен геом. център се "представя" към всичко друго, с повърхнината си - пак заблуда към холограма. ...

Прясно, прясно ... обяснение на тягата на Ем драйв: https://www.youtube.com/watch?v=lrYsv0-yLF4 Новости безопорного движения: EmDrive и эффект Казимира ... Естествено, с извинение - не е точно това обяснението. Ефектът на Казимир - има смисъл на сили на сцепление - атомите на двете плочи "не знаят" на коя плоча принадлежат, заради малкото разстояние, почти "атомно", между плочите. Във вакуум - няма какво да им пречи на слабата сила на привличане от сцепление и - с допълнителна сила от налягане на остатъчната атмосфера във вакуумната камера с плочите. Другият ефект https://ru.wikipedia.org/wiki/Эффект_Ааронова_—_Бома е по-близо до "истината". Освен "локалното" (вътрешно) несиметрично поле, около обекта има и много, много различни други полета. Така се получава, че при непрестанното образуване на всичко от обекта, ще се променя скоростта му, спрямо "старото" му състояние. Но - това е ускорение, сила. Взаимодействие с външни полета е под ?, но въздействието на външните полета е напълно възможно. пп В Космоса - неизвестността на потенциалите на множеството околни за обекта полета, може и да го "спре"! Т. е. - неизвестно е накъде и колко ще е тягата. Устройството е неуправляемо с тая "тяга". Или - трябва да са много на брой такива, различно насочени Ем-чета и автоматика за превключване за управление по траектория... ...

Мех. вълни са надлъжни. Само една малка част от тях се "предава" с напречен импулс, незначителна част. Заради различна плътност на средата, могат да се формират различни по честота (дължина на вълна) механични колебания. Исторически - пък и по-правилно е - са го нарекли "тембър" - смесване на много различни честоти в една вълна от фронт до фронт. (и тембър, и дисперсия имат смисъл на разлагане на трептенията, които се съдържат в смесената вълна). Дисперсна среда - когато е хомогенна, пренася един вид трептения ефективно (забележимо, измеримо). Затова дадох информация за "тембър" - всеки звук може да се разлага (и математически) на сума от други. По тембъра се различава музикален тон "ла" произведен от цигулка и от пиано, например. Всички механични колебания са "рожба" на електромагнитни колебания при взаимодействия на частиците им в детайли. Не забравяме, че "с полета" от електромагнитен произход се допират телата, а не като билярдни топки. Освен резонансни явления от електромагнитен спектър има и резонансни явления и от механични вълни. Опасни са. Така наречените "критични обороти на вал" - когато честота на въртене е близка (или съвпада) до собствените механични колебания на вала, има опасност от "счупване" на вала (в кавички, защото силите - без отчитане на резонанс- не са достатъчни за разрушаване). Известни са и "линии на влияние" при дълги транспортни съоръжения - мостове, греди на подемни кранове и др. - също водят до разрушаване при резонансни явления от вълни с механичен произход. ...

Ето малко подробности. За понятието "тембър", използвано при механичните вълни. http://valyaplamenova.wixsite.com/home/article1 ...

? Да не се зарази от ... темата - "хващане за думичката"! (майтапя се) "Битието за себе си в сравнителна степен е съзнание, разум Битието няма как да е съзнание и разум - нито за себе си, нито за някой друг. Сещаш се "Битието определя съзнанието!" - беше философски отхвърлено. (Отдавна беше дискутирана тема..., даже не помня къде...) Идеалните неща-образи са несъществуващи в Реалност, затова са наречени идеални. Те не взаимодействат помежду си, та от идея за къща и от идея за покрив, да се самопръкне в реалността къща с покрив. От двете начални идеи се е родила само НОВА ИДЕЯ - къща с покрив... Може реално никога да не се осъществи като материално строителство - изобщо не задължава Природата да Реализира къща с покрив - не е като природните закони - щом има условия за тяхното изпълнение - изпълняват се, независимо от "мисленето" на субект.. ...

М-да-а! Празни приказки ... сравнителни степени на нещо несъществуващо... По-умен, най-умен... и т. н. (Само за майтап: В българския език има "четири" степени на сравнение: Лошо, по-лошо, най-лошо, мамата си е ...бало!)

Болднатото - точно. Не съм твърдял обратното. В среда - преносът е ВИНАГИ с поглъщане и преизлъчване на различни фотони от светлинната вълна. Поглъщането е не само от отделни частици, от отделни молекули (за газообразно състояние на веществото), но и от цели групи (клъстъри - моментно структурирани в подвижни среди - цвят на сиропа) - затова взаимодействията с фотоните зависят от честотите- резонансно. Преизлъчената вълна формира нов фронт, които по-бавно се пренася, защото се "задържа" от това което го е погълнало. (при вакуум - там няма какво да поглъща и преизлъчва (теоретично - на при земни условия - чист вакуум, космически, никога не е достиган за обозримо време. Всички измервания са при Ссреда < от Свак). ...

Цялата "теория" е креационистка. Щом не можем да си обясним света - требе Бог?! Афоризмът е: Всеки има право на мнение, .като моето! ...

Тогава, по-простичко: http://www1.znam.bg/zmonres/edu/fizika 10/EUK/UNIT2/unit10.htm и ... става вярно!

Не е точно така. ЕМВълни "стават" дисперсни, когато се разпространяват в СРЕДА. Поначало дисперсията се определя като "разлагане" на съставни части (отделни фотони от ЕМВълна придобиват самостоятелна "траектория" за пренос по средата. Сещаш се - ЕМВълна се състои от множество фотони, смесена е. Монохроматичната светлина е също смес от много фотон-пакети още от "Етерно ниво" с преобладаваща разлика на интензитет на една от честотите), когато светлината например, се разпространява в оптична среда (така наречените прозрачни среди - въздух, вода, стъкло и др.) Заради изминаване на различен път (траектория) за "едно и също време" (принцип на Ферма) - на входа на средата и на изхода на средата "скоростта" на фотоните се оказва една и съща, за всички (сещаш се - високочестотните вълни на "по-пробивни" в повечето среди). Това е съществено за РЕГИСТРАЦИЯ, например, в широколентов датчик. В него, късата вълна, ще си "даде" съдържащата се в нея информация за ПО-КРАТКО време, отколкото дълга вълна, въпреки че са пристигнали до датчика с една и съща скорост. Четвърт от вълната стига за информацията...(както при антените). Но, живите твари - насекоми, птиченца и т. н., имат специализирани датчици - очи, например, мустачки, хоботчета с власинки и власинки по крачетата, които улавят: УВ-фотони от светлината на Земята и ... за тях тъмното не е "тъмно", бялото цвете е "цветно". Власинките пък - улавят ИЧ-фотони. Така комарите намират и "голото" на топлите тела - за тях това място "свети". И още - мухите и птичетата - получават "бързо" инфото от УВ и за тях - ние и нашето движение е на "забавен каданс". Затова трудно хващаме ... мухите, например. (А, понеже електроните се образуват непрестанно с огромно честота на образуване, ползвайки за самоцентриране околните полета (честота на образуване 10^(18) Hz), то интерферират не самите електрони, а полетата през които прелитат - като полетата от "преградата с двата процепа" - нали и в нея има електрони и много много други полета. Преградите има "остри" ръбове и заусенъци, които стават излъчватели по принципа на Хюйгенс, ако през тях мине вълна. След преградата - има интерференция- смесване на "електронни вълни" с тези от процепите. Ако променим полетата - както се казва "осветим" за да "видим" електроните - отпада намесата на излъченото от процепите поле - няма интерференция (всъщност, става не наблюдаема), защото е сравнително по-слабо от създаденото при осветяването външно поле. Така че - Файнман е прав, че частиците "пробват" всички посоки, но истината е, че заради непрестанното образуване на частиците е ВЪЗМОЖНО това. Изборът на посоката на образуване на частицата е посоката с минимална енергия за образуване - затова "пита" околното от полета - накъде ми е възможно? да тичам, без да си "потя"!.. Ако околните й полета предлагат готова структура за образуване - натам ще се образува частицата. Както при гравитоните - те са възможно най-малките образувания - керн, зърно, център - на всяка масова частица, И всички "кернове" на частици с лекота се образуват върху гравитоните на други частици. Затова е и най-слабото взаимодействие - като сила на привличане - ВИНАГИ! ) ...

http://roncho.net/fiz/qm/matterwave/matterwave.htm Материални вълни Тук става дума за вече успешната версия на Квантовата Механика - в "класическия" си вид. Тя се появява през 1923-1927 година, след известните спорове в Копенхаген. По времето, когато работят нейните създатели - Хайзенберг, Джордан, Макс Борн, Шрьодингер, думата "фотон" почти не се използува. Това е съвременно изложение, отклоняващо се значително от публикациите по онова време. Тук са ползувани сведения от съседни статии: Часовникът на Файнман, Вълнови решения, Електромагнитни вълни, Плоска вълна, Ефект на Комптън, Закон на Планк. Орбити и измервания Представата за електрон, обикалящ по орбита е противоречива. За да "видим" орбитално движение, би трябвала светлина с дължина на вълната, много по-малка от радиуса на орбитата. Но такава светлина попада в Гама-спектъра и нейното въздействие върху електроните е добре известно от опита, описан в статията за Комптън. При Гама-удар всеки електрон би напуснал каква да е орбита и нашето изследване ще остане безсмислено. Ясно е, че няма надежда за преки измервания, които да потвърдят или отхвърлят хипотезата за орбитално движение на електрона. Ето как учените изоставят въобще идеята за траектория в микросвета. Но ако прякото движение е ненаблюдаемо в атомната кутийка, след прецедента за успешно дуалистично разглеждане "вълна/частица" - създаден от Комптън - и след хипотезата на Дьо Бройл (същата година, в която е публикацията на Комптън - 1923), съгласно която материалните частици могат да бъдат третирани като вълни, да видим как изглежда идеята за Вълнова природа на микрочастиците. Първо ще направим важна уговорка - нарисуваните по-долу и наричани с думи и формули вълни НЕ СА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ, макар често да става дума за светлинни кванти и за електромагнитната теория. Какви точно са тези вълни - по исторически и разумни причини е по-добре да изчакаме малко с отговора. За тях се смята например, че са дисперсни. Това означава, че скоростта им на разпространение не е константа и зависи от честотата. Заглавието на този текст ги нарича материални, но те нямат аналог в ежедневието. Засега само ще търсим някакво решение на противоречието частица/вълна. На Фиг.1 е показана синусова функция на един аргумент F=sin(x). Ако си представим оста x като струна и съединим двата края на струната, ще получим стояща затворена вълна върху окръжност - виж Фиг.2. Така че, идейно казано, състоянията на електроните в атома, вместо като движения по траектории, могат да бъдат описвани като стоящи вълни. Детелината на Фиг.2 има точно 4 листа. Следователно струната в началото е била дълга 8пи (тоест четири периода). За да е възможна такава вълна, по дължината на окръжността трябва да се нанасят цял брой периоди, като всеки период е 2пи. Този брой създава важно целочислено условие, коментирано по-долу в този текст, в болд точка "Орбитални нива". Да си спомним постановката за едномерно вълново уравнение - погледнете равенства [7] и [10] от статията Електромагнитни вълни : , [1] където c е скоростта на разпространение на вълната, x и t са координата и време, а с буква Пси е означена функция . [2] Има специална статия, в която е написан път за решаване на [1] - "Вълнови решения" - за да удовлетворява вълновото уравнение, най-общо функцията Пси трябва да има вида: , [3] където множителите за пропорция пред времето-омега и пред координатата-k са вече споменавани (виж равенства от [2] до [6] от "Плоска вълна"): Буква омега означава ъглова честота: , [4] с k е означено вълновото число: . [5] Тяхното отношение [5.1] представлява скоростта на разпространение, което за електромагнитна вълна е равно на c. Според формулата на Планк (виж равенство [18] от статията "Закон на Планк"), енергията, на кванта е . [6] Да възприемем една нова версия (такава е конвенцията в квантовата механика) за константата на Планк: . [7] С това означение формулата на Планк има следния вид: . [8] Но написаното дотук се отнася само за един-единствен осцилатор, който има определена честота - светлинен квант. Дали е възможно по аналогичен начин да се представи материална частица, например електрон? Да обърнем внимание и на споменатото по-горе k, наречено "вълново число". То има връзка с честотата на вълната, заедно с това - и на енергията, а след правилото P=E/c (виж равенства [4] и [4.1] от статията Ефект на Комптън ), значи и на импулса, асоцииран с тази вълна. Най-често k се нарича Вълнов вектор и представлява вектор с посока съвпадаща с посоката на разпространението на вълната, а големината му е пропорционална на вълновия импулс: . [9] ..." Има още писано, което е важно за представа: какво е пакет-вълни, фазова и групова скорости и т. н.

От посочения източник: "... През 40-те години на 20. век Ричард Файнман (следвайки едно загатване на Дирак) приспособява идеята на Хюйгенс, за да изгради поновому основите на квантовата физика, като започва с кванта на светлината: фотона. Най-простата команда от три думи на Природата към фотона е: Проучвай всички траектории!; опитай всеки възможен път от източника до детектора. Всяка възможна траектория е свързана с определена промяна на фазата. Човек може да си представи, че всеки фотон притежава хронометър, чиято стрелка се върти с класическата честота на светлината. Въртенето започва в момента на излъчване на фотона и спира в момента, когато той достигне детектора. Крайното положение на стрелката определя по една “стрелка” за всяка траектория. Фотонът проучва всички траектории, които свързват събитието излъчване със събитието регистриране. За да се намери общата резултантна квантова амплитуда за събитието (резултантната стрелка), всички стрелки за възможните траектории следва да се съберат векторно (т. е. да се вземат предвид техните фази, точно както трябва да се сумират вторичните вълни). Тази резултантна стрелка описва излъчването на фотона в дадена точка в определен момент и неговата регистрация на друго място и по друго време. (Има също така правила, по които дължината на стрелката се променя в зависимост от разстоянието, така интензитетът на светлината да се подчинява на закона за обратната пропорционалност на квадрата от разстоянието. За опростяване ние разглеждаме само случаи, в които разстоянието се изменя малко, така че промените в дължината на стрелката може да се пренебрегнат.) Резултантната стрелка определя вероятността за едно събитие. Вероятността е равна на квадрата от дължината на стрелката (нормирана по подходящ начин). По такъв начин се възстановява класическият резултат, че интензитетът е пропорционален на квадрата от амплитудата на вълната. Така ние скицирахме простото и ясно Файнманово описание на “квантовото поведение” на един фотон. По същество той открадва математическия апарат на вторичните вълни на Хюйгенс, без да предполага наличието на каквито и да е вълни. За Хюйгенс вторичните вълни се разпространяват навсякъде, защото така е при вълните. За Файнман фотонът “се разпространява” навсякъде, защото фотонът наистина прави това. ..." По-"основен" въпрос е: От къде фотонът ЗНАЕ, че има ДЕТЕКТОР? - па баш там да се хакне! Естествено, фотонът нищо такова не знае. А иначе е вярно, че има честота на повтаряне на собствената си структура - непрестанно образуване. Преди обясних как става това. За да се ДВИЖИ обаче, реално трябва РАЗЛИКА във фазите на смесената вълна от прави и обратни токове и благодарение на тая "сума" има нещо което може да се движи. Нарекли са го ЕМвълна. И е смес (известно е) от множество фотони - не гледаме само видимите, а от: пакет-фотоните на квантовате пяна, през - гравитоните са "фотони", глюоните, гама-фотоните. рентгеновите, УВ-фотони, ИЧ-фотони и т. н. - а не - разстоянието от ФРОНТ- до фронт НА ВЪЛНАТА ДА СЧИТАМЕ ЗА ЕДИН ФОТОН. И ... да се чудят хората, как "колапсира" вълната при регистрация на фотон! (забравят да споменат, че става въпрос за колапс на вълни на вероятности - те са наша "патерица" заради природните ни физически ограничения за опознаване на Света в детайли.) Фотонът - - ни се представя и с вълнови свойства. Те именно се ползват при отговор на горните въпроси. При фотоефекта се ползва също вълнова характеристика - честота. Нарекли са го "порция", "квант" само заради това, че като "цяло блюдо" се поглъща от вещевата материя. ...

Освен всичките ти твърдения "...аз не съм учен..." са ти недостатъчни познанията и за науката. Всички тук май сме любители на науката и ... я уважаваме за постиженията й. ... Личи си по това, че ... пишем по компа ... пък и ти!..Не вярвам (ето, за вяра става въпрос), че "пишеш" от отвъдното романите си с цел доказване РЕАЛНОСТ на Идеалното. И, научи се да четеш - науката не е обяснила истините за живота. Науката обяснява истините, които са КОНКРЕТНИ. Включително и за живота. Науката ДАВА отговори, защото има МЕТОД. Ако не ти харесва - моля, измени си го за себе си и ... чакай признания, вайкайки се "аз не знам, ама така ми се чини!.." Случайно, ако се върнеш някъде назад да четеш какво съм писал, ще намериш по повод на Теория зя всичко на Света: "Не е възможно да има Теория за всичко, защото - не са известни всичките въпроси които ще възникнат, когато се докажат новостите в предположенията" и т.н. Та -Това е психичен синдром - се отнася за теб... ...

Съгласен - и за разликата "апория", "парадокс". При Зенон са апории. По-важно беше друго - че движението (по инерция) е с необясним произход. Докато не се приеме "неподвижна среда" за пренос на импулс. А по какъв начин ще се оформи модел или закон, който да помага в разбирането е работа на специалистите. Да, но специалистите са избягали от "неподвижна среда" (и при струнниците е така, а те са най-близко до обяснение - глобално). А върху една неподвижна среда - каквато и да е - лесно се задава инерционно движение. Достатъчно е времената за движение "напред-назад" да са с малки разлики (силите - еднакви- винаги има собствено вътрешно ускорение, заради смяна на посоката на вектора скорост) и "нещото" се движи. Такива двигатели са реализирани отдавна. Опората създава сила на триене. Забележи при "стадии" - ако всяка кутийка е пакет от вълни (стоящи, стационарни), то вълновата им характеристика, при увеличаване броя на кутийките, посредством сфазиране, "в редичка", заради закъснение по обратна връзка (прилича на триене, но не е) - действието се разделя - има възможност за различна скорост на гърбицата и тока. Осовата линия на редичката я считай за геодезична. В детайли е начупена крива, но обобщено - може да се приеме за гладка. Получава се, че се движи "нещо" на вълни, ако е възможно наблюдение... Така започва движението, въобще. И е неунищожимо (ако има среда за пренос, защото тя, самата околност от кутийки, откликва и възвръща тока). И, структурата е самостоятелна с новото си свойство - движение, въпреки въздействието на околността. И може да има (притежава) различна кривина, зависеща от пренасяния импулс. Поради невъзможността да се наблюдават полета, линиите за пренос на импулс за Изследовател са абстракция, помощни. Те, обаче, реално съществуват в средата си и съставят-структурират ПРОСТРАНСТВО. Протяжността на обектите се реализира върху това пространство. ...

Измеренията се ползват за по-точно изучаване на света, посредством математически модели – абстрактно и идеализирано като „среда“ на случване на събития. Въвеждат се „координати“ – като брой измерения – за пространствено фиксиране и „часовник“- още едно измерение, за времево фиксиране на събитие. Затова в „пространство-времето“ – е ФИКСИРАНО мястото и времето на случване на събитие и ... не се разглежда като процес. При процес има регистрация на някакво движение - има отделно пространство и отделно време.. Преди беше споменал Зенон. Схематично: 1.Ако пространството е хомогенно и непрекъснато – не може да се обясни последователно, без противоречия, парадоксът за Ахил и костенурката. 2, Ако пространството е дискретно (прекъснато) – не може да се обясни парадокса с движението на стрелата. И, Зенон не твърди, че няма движение! Той твърди, че не може да се обясни произходът му последователно и логично. 3.Стадии – Ако има редички (означава, последователен ред от кутийки) – три броя една над друга. Горната е „неподвижна“ – средната прави стъпка една кутийка надясно – долната прави стъпка една кутийка наляво. Движенията са спрямо неподвижната редичка. Тогава: -За неподвижния наблюдател (на горната редичка) – другите се движат- сравнява със своето състояние. За средната редичка наблюдател – горната и долната са направили стъпка назад. За долната, наблюдател – горната е направила стъпка назад, но средната е направила ДВЕ стъпки назад?! Откъде се взе това ... движение в повече?!. Това Зенон го счита за противоречие и отпада като философия на движението. А, в действителност, е точно така по СТАДИИ – движението. Със зависимост на едното движение от другото - при движение на средната редичка има отклик – се задвижва долната редичка, но със закъснение, защото се явява следствие, а не причина. Но, не можем да пренебрегнем ускорението за ДВА пъти повече преместване...Защото по принцип (в микро-света) и трите състояния СЕ НАБЛЮДАВАТ ЕДНОВРЕМЕННО и да „сменяме“ наблюдателите. ... Тук също има описание, малко по-различно: http://www.krugosvet.ru/enc/gumanitarnye_nauki/filosofiya/ZENON_ELESKI.html?page=0,1#part-6

Така е - темата е по-скоро, философска. (В книгата ми Ефирната възможност подробно съм описал "работата" на мозъка в смисъл, като как Изследовател усеща реалността и какво е играта на мозъка с абстрактните образи. Самото изясняване на света изисква физична хипотеза, която да може да обясни какво е "живо" и еволюцията, която да доведе до Гл. Мозък при Човек) Че мозъкът лъже - това е известно и ... съвсем не е толкова странно: примерът с това е "топло" (дървената кухненска маса), а онова "студено" (металната тавичка) от отдавна го пиша - и двете тела са при стайна Т. Показва, че мозъкът "измерва" диференциално поток на енергия - значи, необходим е еталон за сравняване и ... това е условно постоянната Т на мозъка. Скоростта на изтичане на енергия (топлото) е важна за оцеляването и ако е голяма (трябва да се сравни, за да се разбере дали е голяма или не) - каква е реакцията, записана като отклик в "паметта" на връзките в условно постоянните структури - ген-памет. Сетивното задаване на тези потоци информация "влиза" в мозъка и за решение за отклик, се пренася към изпълнителни органи-звена. Обработването е в мозъка и ... няма много общо с ... мисленето. Става в мозъчните клетки, а не в гънките на кората на Гл. мозък, където е временната памет. Не е вярно (в статията), че "ако видели" вътре в мозъка, учените щели били да се учудят на многото абстрактни образи. Нищо няма да видят!.. Мозъкът има само черно-бели (тъмни -светли) чертички, точици и "завъртулки" и непрестанно ги включва-изключва в цикли за наподобяване на цялостен образ (умален- непълен образ), ползвайки памет на връзките във всички "зони". Възбудата е: принципно по "механичен" начин, чрез промяна в налягането на отделни участъци, да се възбудят токове от потенциалните разлики и да си "вкарат" в цикъл за "един" образ. Доизкусуряването на този образ е цялостно общо действие на много отделни цикли. Да, обаче - поведението (вземане на решение за поведение) е чисто субективно от "Аз да не съм животно!" - Съзнание, до "Какво ще кажат хората!". Плаща се данък "обществено мнение". Тоест - влиянието на абстр. образи върху поведението е силно ограничено от възпитанието (Разум). ...

Според дьо Бройл - всичко. https://bg.wikipedia.org/wiki/Вълни_на_дьо_Бройл