Малоум 2

В "дир" - а, днешният виц: Учените откриха нов вид веган, когото нарекоха ултравеган. Особеност на ултравегана е, че той яде само растения, починали от естествена смърт. Но хората, които стават жертва на тази измама не са глупави, а просто не са достатъчно добре информирани. За това, последното - не съм много сигурен... ...

Да, преводът може да е подвеждащ, ама по-нататък - грешни тълкувания за "сплетеност". По "италика" : За най общо - да. Но, че са доказани - сплетено състояние в квантови подсистеми за безкраен период от време - теоретично, все още нищо не означава, освен - правете експерименти. Установяването в квантовите системи при определени условия на равновесно състояние за крайно време е доказано теоретично и експериментално. Експериментирали са с ФОТОНИ, а не с масови частици (електрони, както е по "теория") ... И е спекулативно като извод, че пасва на теоретичните предположения - доста отдавна - това го коментирахме ... не помня къде. Ама фотоните не са като електроните. Фотоните ги "цепят" на две, например, електроните - не могат. Ако пък, електроните ги "вкарат" във връзка с вещеви ... и като цяло "вещево" реагира на "спин", то, поведението съвсем не е сплетено "по теория". Мисля си - че това е заблудило авторите, че е възможно времето да е във връзка със сплетеност. (при вещевите - се образува "фотон за връзка", който се разпада при резонанс) ...

Ето определението което дадох по-рано в тая тема: Интелект - може да бъде само духовен (не материален). Интелектът е това, което може да направи ПРАВИЛНО ОБОБЩЕНО предположение дори и с недостатъчна информация. Дето се казва: открийте десетте разлики... Прав е ученият когато твърди, че мозъкът прилича на компютър. Но това не е достатъчно. Нужно е да се вземе предвид, че това е БИО-компютър. И когато се установи (а това не е установено при него- поне не го пише, тук), че РАБОТАТА на мозъка е на квантов принцип, започна да става ясна връзката - как мисли мозъкът, без да е технократска (само ЕМИмпулси от сетива). Решенията за поведение на индивид са следствие от "масирана" вълна (в смисъл важна, голяма, разнообразни фотони я структурират), изработена по Обратна Връзка (ОВ) заради сетивни възприятия и СПРАВКА с възможни решения от генетичната памет. Съзнанието (ново свойство на мозъка, дължащо се на генетична промяна - Човек) се съотнася към множеството възможни решения (съдържат се във вълните, като информация и формират различни абстрактни образи) и избира поведение (може и несъзнавано - навик, а не инстинкт). Разумът (формиран от влиянието на свръх-аза), може да слага граници за възможно поведение, независимо от сигналите на сетивата - позивни от инстинкти, например. През цялото "време" на обработка на обменящите се импулси, действа ОВ и биокомпютърът може да се КОЛЕБАЕ, да се съмнява в избора си, да се самозалъгва. (на това сме го учили - първата лъжа с която се сблъсква човек - бибата) И понеже цял свят е хукнал да създава ИИ (изкуствен интелект - няма биба!) - затова съм се спрял на такова определение - духовно нещо е интелектът. Да се вижда: Опасно за Човек е да създаде ИИ. "Лъжата" на мозъка е за запазване на структурата Човек, т. е., за оцеляване. ИИ не трябва и не може да лъже, да се колебае, да се съмнява. Ако достигне до самовъзпроизводство - първо ще премахне това, дето може да греши в поведение... Познай от три пъти, кое по ред... сме! ...

Интелигентността се ВЪЗПИТАВА. И наизуст да се знае (да се НАУЧИ) енциклопедия британика - нито едно откритие не е направено от знания. Възпитанието дава начин на употреба на знания (технология - как да се мисли творчески)- може и недостатъчни да са като количество, но да е възможно да се правят изводи, които да са адекватни на статукво. (Дадох определение за интелигентност, ама ...)

Остави таз песен. Щом няма критерий, по който да се "измерват" свойства от структура на връзки в мозъка по наследственост, ами ще чакаме да се прояви! - не може да се ползва това, че интелигентността била зависима от гени. (условно си мисля за такава зависимост от около 7-8%) Единствено - може да се ползва това, че има несиметрична хромозома, която дава по-разнообразни реакции към повече на брой изменения в околната среда. Защото може да ги отчита като смущения-разлики, в общото равновесие - несъзнавано. Иначе - симетричната хромозома - откликва адекватно на малки изменения в статуквото. И е по-устойчива структурата й в рамките на допустими изменения на средата. (устойчивост във времето) ...

Какво значи "или я имаш или не" - по какъв критерий може да се определи, преди да се прояви. Това си е мозъчна дейност на Човек. Грешно е да се смята, че друго животно или машина може да бъде носител на това (такова) качество - то се предхожда от съзнание и разум, а тези неща са над инстинктите, дори над символичното мислене. Затова не може да се правят такива сравнения - несъизмерими са. Не е условен рефлекс -запаметяване на ситуация и отреагиране по един и същ начин.

По-скоро - е така. Но, трябва да се отчете структурата на генетичната подложка - дали е подходяща за "развитие" на интелигентност. И се спори - X или Y хромозомите - е "носител" върху който да се развие интелигентност. Определение - в друг клуб съм го писал : Интелект - може да бъде само духовен (не материален). Интелектът е това, което може да направи ПРАВИЛНО ОБОБЩЕНО предположение дори и с недостатъчна информация. Вижда се, че възпитанието е по-важната част в живота на интелекта. (Част от характера зависи от генетичната подложка. Х-хромозомата е симетрична - дава устойчивост в обкръжението от процеси, при относително малки изменения на средата. Y-хромозомата е несиметрична и откликва на измененията на средата - дори, в повечето случаи, несъзнавано. Устойчивостта е относителна. В характер - води до хаотичност като реакции, дори и на малки изменения. Еволюционно - несиметричната структура, "прерастнала" в развитието си до ред вместо хаос - е носител на новото. Новото в изменението на цялата околност. Демек, при укротяване на мераците - има устойчивост в развитие. Но - без наличие на несиметрия - няма прогрес в еволюцията - при сериозна промяна във външните условия довеждат до неадекватност на действията-поведение и лош изход.) ...

Специално в цитираната статия - отхвърлям, че заплитането е причина - да. Необосновано е предположението, поради неразбиране на същността на "заплитане" на частици. Но е правилно да се изхожда-предполага, че времето произтича от квантов характер на света - в основата си е квантов. И ако се хванем само за заплитане - няма да е достатъчно, дори е съвсем ограничено. И в други хипотези не се изяснява, предварително, какво се разбира под "време", а се тълкува ситуационно. Повтарям се, но - всяка частица е и часовник. Има собствена честота на пулсация, повтаряйки сама себе си. А ... понятието за време е свързано с "наблюдаване на повтарящи се ПРОЦЕСИ" (от Изследовател!). Доколко точно се повтарят?!. Едни и същи ли са нещата след "повторно" образуване?!. (на "ден и нощ") Това зависи и от падащите върху им полета, намиращи се в околността на частиците. (по принцип - Наблюдаваме ансамбли от частици в лабораторни полета, но забравяме, че частите на апаратурата са също "от частици" и имат окръжение от полета - с полета се "допират" (металните йони "плуват" в електронен газ, а те също имат поле около себе си). Така понятията за: "преграда с процепи", лещи, огледала и пр. - в микро-света - влияят върху резултатите от експеримент. Особено силно се повлияват колективните изменения, организацията по свойства, които са колективни - по спин, например. (фазови преходи - фермиони, бозони).) Самото пространство-време е на "кванти" - ако нямаме в наличност високочестотен фотон, който да сфазира с "квант", да го промени по собствена характеристика (вътрешна е била, скрита, но известно, че съществува) и от промяната да получим сигнал, то тоя "квант" ни се представя като нещо цяло, неделимо и неизмеримо на какви точно външни - за него - условия ще "реагира". Тоест - при какви условия "влиза" във взаимодействия. Ако не влезе във взаимодействие - нямаме РАЗЛИКИ в измерими характеристики, не отчитаме ПРОЦЕС ... в крайна сметка - няма ИНТЕРВАЛ-време. Така се налага да говорим за мигновеност, което скрива понятието за време. Поглъщането на фотон в атом, излъчване на фотон от атом - са все мигновени процеси (за Изследовател). Обменът на фотон за връзка, например, между протон и електрон във водороден атом наистина действа като "сплитане" на частици, но ... РАЗЛИЧНИ по свойства частици. Сплитането е пак по геодезични на протона и електрона, но заради различните маси (разл. пулсации за образуване) има забавяне в цикъла за "място за образуване на електрона" и ... той се оказва далеч от протона, в слой - потъва и изплува в тоя слой - движи се ускорително?! - докато се структурира, електрона се появява на различни места в слоя зависещи от високата честота на структуриране на протона. Така се получава ЗАБАВЯНЕ по време - на процес за образуване на "водороден атом" по време. Ние просветляваме само "обвивката" - слоят на електрона. Ако изпратим сфазиран квант на честотата на електрона - ще го погълне, образувайки се на по-горен слой. Това също не е точно сплетеност на частици ... и т. н., затова казвам, че отхвърлям заплитането като причина. По-важно е, че при процес - винаги отлитат фотони от мястото на случване на събитието и връщане назад - няма. Тия отлетели фотони ЩЕ, Ще правят-УЧАСТВАТ В БЪДЕЩЕ. Създава се порядък по време на случване на процеси - хронология. ...

Че то, ако имаше европейски заплати, "работодателите" щяха да са шлосери, механици, стругари, фрезисти и т. н. - в производството въобще...

Не е съвсем вярна постановката в статията. Квантово Заплитане даже в лабораторни условия е трудно осъществимо. Намесва се декохеренцията - множество най-различни фотони от ЕМВълни и отделни фотони интерферират (поляризират отделни части в околното поле - става въпрос за милиарди,милиарди различни фотони - ако бяха всичките сплетени, то в АЧТ - абс.черно тяло - щеше да има един основен фотон) в "околното" пространство на сплетена двойка и разрушават връзката (уж "призрачната връзка"). Ако се случи и резонанс - фотон погълнат във връзка да носи достатъчен импулс - то двете частици се разделят и ... всяка по самостоятелни свойства се "спасява" от старата зависимост. Виждам и неразбиране на СТО на Айнщайн: Четвърто измерение не е време!!! " ... Физиците подчертават, че независимо от големите успехи в разбирането на това как протичат измененията във времето, те не са постигнали никакъв напредък в разбирането на природата на самото време или защо то се отличава от трите други пространствени измерения. Попеску нарича тази загадка „една от най-големите неизвестни в областта на физиката“..." Четвъртото измерение е произведение на скорост на светлината по време (в дименсия : m/s * s = m). И това се отразява в цялост на всички останали измерения - няма "чисто" Х, или "чисто" Y, или "чисто" Z. Именно със скоростта на светлината в дадена среда стават измененията на дължините на обектите в посока относителна скорост. (известно - скъсяване по Лоренц). Защото - за да се постигне относителна скорост, трябва да са действали полета-фотони или други сили, т. е.,- ускорения, които се пренасят като импулс по самия обект (той е друга среда, различна от околната му среда) пак със скорост на всички сигнали в тая среда. Това променя дължините в посока относителна скорост най-вече - в другите посоки е незначителна разликата (членове по-високи от втори порядък) И още: "... „В тези работи няма нищо, което обяснява защо започвате от вратата – казва Попеску, връщайки се към аналогията с парка. – С други думи тя не обяснява защо изначалното състояние на Вселената е било далече от равновесието.“ Ученият намеква, че този въпрос се отнася към природата на Големия взрив. .." При Пенроуз - в началото - преди ГВ ентропията е най-ниска - няма хаос, всичко е гладко... И той търси причината за възникване на ГВ?! и си прави теорията... - която му казва, че е имало много последователни ГВ - ние сме едно пространство от тях. Въобще - стремежът към равновесие се дължи на неподвижността на физическия вакуум (кипеж на флуктуации), неподвижността на ЕМПоле (движат се измененията в него). Движението възниква от необходимостта да се запази статуквото за неподвижност на основата, върху която структурират обектите - по Обратно Връзка (ОВ) пристигат "гасящи" движението сигнали но те се забавят за гасене, защото се движат с крайна скорост - скоростта на светлината в тая среда. Така - веднъж възникнало движение е неунищожимо - а вече при взаимодействията - непременно има "остатъци" в полева форма (фотони, които се излъчват от мястото на случване на събитията) - увеличават хаосът в околното пространство. НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД на тия излетели фотони! (от кафето) - ТОВА ОПРЕДЕЛЯ СТРЕЛАТА НА ВРЕМЕТО! Тия фотони се натрупват и поляризират вакуума, докато се стигне на някакво място до +среща+ образуване на вещеви обекти - не се нарушава неподвижността на вакуума (там няма сили които да задвижват частите му) - скоростта на обекта намалява, а измененията се затварят в граници - обвивки. Това вече е ПОДРЕДЕНОСТ - (за нас - Изследовател) ниска ентропия. Капсулиране - организиране на "хаотична" енергия. Когато от нея до нас пристигнат фотони - ВИЖДАМЕ (измерваме? - не всякога знаем какво измерваме?!) резултат-нещо от минали събития. ...

Eй това е велико, според мен е доста по-общо - като наукоемка технология (с начало химия): http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kak-molekulite-stanaha-mashini-i-specheliha-Nobelova-nagrada_59475.html Как молекулите станаха машини и спечелиха Нобелова награда Нобеловата награда за химия 2016 се присъди на Жан-Пиер Суваж (Jean-Pierre Sauvage), сър Дж Фрейзър Стодарт (Sir J. Fraser Stoddart) и Бернард Феринга (Bernard L. Feringa) за разработката на молекулярни машини, които са хиляди пъти по-тънки от човешки косъм. Те успяват да свържат молекулите заедно така, че да заработят като малък асансьор, двигател и миниатюрни мускули. Такива същества вече има в природата - например бактерии, които се придвижват с камшичета, въртящи се като тирбушон, подобни на малки биодвигатели. Но могат ли хората - с техните гигантски ръце - да изградят толкова малки машини, видими само с електронен микроскоп? ... Жан-Пиер Суваж сглобява молекули около меден йон Както често се случва в областта на изследванията, вдъхновението идва от съвсем различна област. Жан-Пиер Суваж се занимава с фотохимия, в която химици разработват молекулни комплекси, които могат да улавят енергията, съдържаща се в слънчевите лъчи и да ги използват за управление на химични реакции. Когато Жан-Пиер Суваж изгражда модел на един от тези фотохимично активни комплекси, изведнъж забелязва тяхното сходство с молекулна верига: две молекули са преплетени около един централен меден йон. Това прозрение доведе до драматичен обрат в посоката на изследванията на Жан-Пиер Суваж. Използвайки фотохимичния комплекс като модел, изследователската група конструира една пръстеновидна и една с форма на полумесец молекули, така че те да са свързани от медни йони (фигура 1). Медният йон играе ролята на свързваща сила, която държи молекулите заедно. Във втория етап групата използва химическа връзка, за да присъедини молекулата с формата на полукръг с трета молекула, така че се образува нов пръстен, като по този начин се създава нова брънка във веригата. Учените изваждат медния йон, след като си е изпълнил задачата. С помощта на този революционен метод, Суваж обновява областта на топологичната химия, в която изследователите - често с помощта на метални йони - сглобяват молекулите във все по-сложни структури от дълги вериги и сложни възли. Жан-Пиер Суваж и Дж. Фрейзър са лидери в тази област и техните изследователски групи са създали молекулярни версии на някои културни символи (Фигура 2). Първата стъпка към молекулния мотор Жан-Пиер Суваж скоро разбира, че молекулните вериги (наречени катенани от латинската дума за верига, Catena) са не само нов клас молекули, но и че те са първата стъпка към създаването на молекулна машина. За да може да се сглоби машина, тя трябва да се състои от няколко части, които могат да се движат една спрямо друга. Два фиксирани пръстена изпълняват това изискване. През 1994 г. изследователската група на Жан-Пиер Суваж получава катенани, при които едното колело се завърта около другото колело по контролиран начин, когато му се добави енергия. Това е първата молекулна небиологична машина. Втората стъпка към молекулната машина е направена от химик, който е израснал във ферма без електричество или каквито и да са съвременни удобства в Шотландия. Фрейзър Стодарт нанизва молекулен пръстен на молекулярна ос Когато Фрейзър Стодарт разработва едно от молекулярните си творения, които са в основата на Нобеловата му награда за химия за 2016, използва потенциала на химията за конструиране на молекули, които са закрепени една към друга. През 1991 г. неговата изследователска група изгражда оголен пръстен, в който липсват електрони и дълга ос или мост, която има богати на електрони структури на две места (Фигура 3). Когато двете молекули се срещнат в разтвор, тази, която няма електрони се привлича от богатата на електрони и пръстенът се нанизва върху оста. В следващата стъпка, изследователската група затваря отвора на пръстена, така че остава на молекулната ос. По този начин той създава ротаксан (rotaxane): молекула с форма на пръстен, която механично е нанизана на ос. След това Фрейзър Стодарт използва свободата на пръстена да се движи по оста - когато добавя топлина, пръстенът отскача напред - назад - като една малка совалка - между две богати на електрони части на оста (фигура 3). През 1994 г. той вече може напълно да контролира това движение. Фигура 3 Асансьор, мускули и миниатюрен компютърен чип От 1994 г. изследователската група на Стодарт използва различни ротаксани, за да изгради множество молекулярни машини, включително асансьор (2004, фигура 4), който може да се издгне на 0,7 нанометра над повърхността и изкуствен мускул (2005), където ротаксаните огъват много тънка златна пластина. Фигура 4. Асансьорът на Стодарт В партньорство с други изследователи Фрейзър Стодарт разработва също и базиран на ротаксани компютърен чип с памет 20 КБ. Транзисторите на днешните компютърни чипове са малки, но са гигантски в сравнение с молекулните транзистори. Изследователите смятат, че молекулярните компютърни чипове може да направят революция в компютърните технологии също както силициевите транзистори. Фигура 5. Жан-Пиер Суваж нанизва две молекули с пръстени така, че да образуват еластична структура, която напомня на човешкия мускул. Жан-Пиер Суваж също изследва потенциала на ротаксаните. През 2000 г. неговата изследователска група успява да наниже две молекули с пръстени така, че да образуват еластична структура, която напомня на спиралите в човешкия мускул (фигура 5). Те също построили нещо, което може да се оприличи на мотор, в който пръстен на ротаксан се върти последователно в различни посоки. Производството на мотори, които непрекъснато се въртят в една и съща посока е важна цел за областта на молекулярното инженерство. Много различни опити са правени през 90-те, но за пръв път успява холандецът Бернард (Бен) Феринга. Бен Феринга изгражда първите молекулярни мотори През 1999 г. Бен Феринга създава първия молекулен мотор, използвайки редица умни трикове, за да го накара да се върти в една и съща посока. Обикновено движенията на молекулите са случайни, но Бен Феринга проектира молекула, която така е направена, че да се върти в определена посока (фигура 6). Фигура 6. Бен Феринга създава първия молекулен мотор, който се върти в определена посока. Неговата изследователска група оптимизира мотора така, че сега се върти с 12 милиона оборота в секунда. Молекулата се състои от нещо, което може да се оприличи на две малки роторни перки, две плоски химически структури, които са съединени с двойна връзка между два въглеродни атома. Една метилова група е прикрепена към всяка роторна перка. Тези, както и части от роторната перка, работещи като тресчотки, принуждават молекулата да се върти в една и съща посока. Когато на молекулата се въздества с импулс ултравиолетова светлина, едната от роторните перки отскача на 180 градуса около централната двойна връзка. Тогава зъбчатката се премества в позиция. Със следващия светлинен импулс, роторната перка отскача още 180 градуса. И така продължава да се върти в една и съща посока. Първият мотор не е много бърз, но изследователската група на Феринга го оптимизира. През 2014 моторът върти със скорост от 12 милиона оборота в секунда. През 2011 г. изследователската група изгражда наноавтомобил на четири колела. Молекулното шаси се състои от четири двигателя, които функционират като колела. Когато колелата се завъртат, колата се придвижва напред по повърхността (фигура 7). Фигура 7. Задвижваната на четирите колела нанокола на Бен Феринга. Молекулният инструментариум, чийто първи стъпки са направени от Жан-Пиер Суваж, сър Фрейзър Стодарт и Бернард Феринга с разработваните от тях молекулярни машини, сега се използва от изследователи по целия свят, за да се изградят все по-модерни творения. Един от най-ярките примери е молекулярен робот, който може да свързва аминокиселини. Това е построен през 2013 г. от ротаксани. Други изследователи свързват молекулните мотори в дълги полимери, така че да образуват сложна мрежа. Когато молекулярните двигатели се излагат на светлина, светлинната енергия се съхранява в молекулите и ако учените намерят техника за извличане на тази енергия, може да се разработи нов вид батерия. Такава система от молекулни мотори може да се използва за разработване на сензори, които реагират на светлина. В момента молекулният мотор е горе-долу на същия етап като електромоторът през 1830, когато изследователите гордо показва различни въртящи се колена и колела в своите лаборатории, без да имат някаква идея, че те ще доведат до такова масово приложение - от електрически влакове до вентилатори. Можем само да гадаем какви вълнуващи събития ни очакват. ... Вече става и експериментално ясно, че с ЕМВълни може да се управлява динамиката на молекулни вериги. ...

Да, разбира се. Не говоря за началната картинка към статията, а въобще за топологичните форми. ...

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Nobelova-nagrada-2016-za-stranni-fenomeni-na-materiiata_59379.html Нобелова награда 2016 за странни феномени на материята Тазгодишните лауреати отвориха вратата на непознат свят, в който материята е в странни състояния. Нобелова награда по физика 2016 е разделена наполовина между Дейвид Дж Тоулес (David J. Thouless) от Университета на Вашингтон, и Дънкан М. Халдейн (F. Duncan M. Haldane) от Принстън и Майкъл Костерлиц (Michael Kosterlitz) от Университета Браун "за теоретични открития на топологични фазовите преходи и топологични фази на материята" ..." Тази път ми харесаха. Дадена е за нещо значимо. Да не говоря, че тороидалната форма от отдавна ми е любимата форма за "началото" на микросвета. Те са "навлезли" в повърхнини - при мен представляват обвивки и ... т. н. - всичко е добре! ...

Как да дочиташ, като в тоя "роман" (тия романи), главният герой е авторът Той не знаел нищо за себе си, значи - ние не знаем нищо за себе си?! Нямало "абсолютна" истина ... ми разбира се - още в началото му обясних, че истината е конкретна... и т. н.- с наука става осъзнаването на конктетиките на обективната истина. Не случайно се изисква пълно описание на опитната установка, за доказване на факт! И да - става факт-истина, когато се стигне до довор с останалите изследователи по същите въпроси, че точно такива са фактите, ако се следва методиката... ... Именно такава е "почвата" на конспиративните теории - чел- недочел трудни за разбиране книжки - я философия, я математика, я физика с трудни за разбиране уравнения - и изводите са: Щом аз не разбирам, значи никой не разбира!.. Поглежда към тез, дето много лесно обясняват, че земята е плоска ... щото това се вижда и ... давай от десет дерета да докарваме вода, че ... може пък и те да са прави?!. Да се търси консенсус в противоречията ... ...

Да, виждал съм я статията, дори имам и коментар (с много минусчета - хората трудно възприемат това, които казвам - звучи им като отделна измислица - по мое мнение нехаресван коментар) "...Ако оставим настрана тези отчаяни опити, то всички ще се съгласят, че естествено обяснение може да се намери само ако частиците можеха да предвидят случайните настройки на Алис и Боб. Но повечето предложения за предаване на тази информация на частиците звучат още по-отчаяно, чак мошенически: Частиците по някакъв начин са подушили всички входни данни на генераторите на случайни числа към Алис и Боб и използват тази информация, за да предскажат бъдещите настройки на детекторите..." Не е загадка подушването на "пътя", ако частиците се образуват непрестанно с огромна честота - повтарят себе си около собствен геом. център. Тогава най-лесната по енергия посока-направление е този път, за собствената реализация. Това става с честота на образуване 10^(23)Hz - в много малка-локална област. Пространство-времето е скрито в тях - имат собствени характеристики и собствено време. Структурата на околното ЕМП е подложка за начинът им на повтаряне на себе си. А времето и скрито във фотоните, въобще. " (по хипотезата ми - Всяка частица е затворено пространство-време. Честотата й на образуване е нейният личен часовник. Следователно - времето като разлики при осъществяване на взаимодействия между частиците е РЕАЛНО съществуваща разлика. Затова - времето е РАЗЛИКА в протичане на различни процеси - търсим си повтарящи се процеси, за наше удобство (наш часовник) Съпротивата на частица към промяна нейното движение е като цяло - нейна "маса"- променлив коефициент, зависещ от честотата на излъчване на гравитони (гравитационна маса) и маса - коефициент на съпротива към измененията на околното й ЕМПоле. Общо - сумата е инерционна маса. Проявява се при принудителна ПРОМЯНА на инерцията на частицата, както от промяна гравитация, така и от промяна на фона на ЕМПоле. Така - при грави- взаимодействие - честотите са от "Огромните", но пък амплитудите са възможно най-малките и в тоя смисъл са недосегаеми - за измерване. Затова, при гравитация - мигновено, по геодезична се пренася "мястото" (фазова скорост - това е КРИВЕНЕ на пространство), а цялостния импулс (пълнеж с групова скорост) идва по-късно. Така - гравитацията "изглежда" с мигновено пренасяне на действие на сила. Действа на центрите на частиците - недосегаема област за експеримент

За съжаление, опонирам - Всеки който "работи" наука, ако достигне до откритие, го КРИЕ. И заради колегите си, ако е в колектив. Защото - ОТКРИТИЕ НЕ СЕ ЗАПЛАЩА. Няма закон, по който да се "пресмята" ползата (икономически ефект) и затова има само символични награди - и я ги дадат, я - не! (Има виц - журналист към откривател: "За какво служи Вашето откритие, каква е ползата от него?"... "Ами ... каква е ползата от едно новородено?!!", също пита откривателят... ) Затова, задачата на учените е да се направят ЗАЯВКИ ЗА ИЗОБРЕТЕНИЯ, на база откритието. А това иска пари, апаратура и т. н., докато се оформи ПАТЕНТ. ... Тъй че, ... емоцията ЕВРИКА! е чиста и гола, като след баня!.. ...

И понеже блогове не се отварят вече, да спомена тук възможностите за бъдещи открития (от книгата "Ефирната възможност"): "... Считаме, че е … пленително забавно, в случая на ХИПОТЕЗАТА, че не само се явява принципна възможност да се решат някои нерешени проблеми в сегашните интерпретации от съществуващите хипотези в науката, за които няма достатъчно яснота, но се предположиха и възможности за направа на открития и това да я прави лесна и приятна „работна“ хипотеза за специалисти. Разбира се, те ще дооправят моделите за представимост, ако е нужно. Какво успяхме да си обясним? Първо – има обвивни трептения – модулиран сигнал и, съответно, носещ сигнал (тембър), проявяващи се като свойство на смес от полеви и/или вещеви трептения. Тембърът отговаря за по-голяма вероятност на случване на Петото взаимодействие с Пета сила, зависеща от еднаквост на форма и размери при колективни процеси. Второ – има „скрито“ пространство-време, фотони като „стоящи“ вълни, образуващи „неподвижно“ (но не и непроменливо по стойност на потенциали) Електро-магнитно Поле в Средните мащаби. Измененията в това поле се пренасят посредством смесени Електро-магнитни Вълни. Трето - кривината на пространството за пренос на енергия си остава по геодезична линия изависи от големината на енергията –по-голяма енергия на фотона се пренася върху кривина с по-малък радиус. Четвърто – образувахме свойствата на полевите и вещевите обекти, и видяхме, че съответстват на обвивни трептения и, че могат да стават наблюдаеми за Изследовател, ако върху тях има захват за образуване и на други вещеви обекти. Естествено се образуват на слоеве, а слоеве се наблюдават повсеместно. Пето – има възможност за обяснимост на сили с ентропиен произход, обесняващи по-голямата вероятност за групиране на подобни по форма обекти. Шесто – изяснява се устойчивостта на протона и електрона във времето, независимо че са „анти-„ по характеристиката си „електрически заряд“. Седмо – стана ясно, защо и как електронът преминава на по-нисък слой в атом с излъчване на фотон. Осмо – изясни се, че разпадите се дължат също на „атака“ върху обекта, от реакция на структуриране на околното пространство. Девето – съществува възможност и за нелокално въздействие (а не взаимодействие), посредством фазова скорост на модулацията „пренасяна“ по геодезични, свързващи сплетено състояние на частици. Десето – Обратната Връзка е повсеместна и с непрестанното образуване на обектите, структурира Ссреда, в която съществуват самите обекти. Единадесето – утвърждава се, че връзките между вещевите обекти се осъществяват с обменни фотони, динамично, а устойчивостта им във времето като цялостна структура също зависи от фона на ЕМП, в който пребивават обектите. Дванадесет – уточни се формула на живота. Тринадесет – утвърждава се природен квантов принцип при „запис“ и при „четене“ както на физическа информация (посредством обвивни фотони), така и на „идеална“ информация (абстрактни образи в мозък). Четиринадесет – установи се възможна представимост за пренос на физическа информация (биоинформация) по различен тип биовълноводи – паралелни и коаксиални. Петнадесет – потвърждава се: еволюция, съвместно с естествения отбор, правят развитието да , а е детерминирано, както при неживата природа, така и при живата природа. не е на случаен принцип Със сигурност има още възможности за идеи, които да доведат до открития, но и споменатото по-горе е достатъчно, да се предположи, че ХЕПОТЕЗАТА има някакъв потенциал на развитие.

Ето малко информация за размисъл... http://megavselena.bg/6-problema-koito-prevryshtat-inteligentnostta-v-breme/ 6 проблема, които превръщат интелигентността в бреме Мислим за интелигентността като за нещо хубаво. Тя наистина е такова, позволява ни да учим по-бързо, да разрешаваме по-комплексни проблеми … Интелигентността обаче е и бреме за човека, който я притежава. Интелигентните хора са по-наясно с възможните усложнения на дадена ситуация и съответно са по-склонни към тревожност и песимизъм. Както казва Чарлз Дарвин, „невежеството по-често поражда увереност отколкото познанието“. Накратко казано, невежеството е благословия. Интелигентните хора са под риск да изглеждат надути и самомнителни, но алтернативата е да крият интелекта си. Няма полезен ход. От тях се очаква да са интелигентни винаги. Но дори умните хора допускат грешки като всеки друг и тогава предизвикват по-голяма насрещна реакция от всеки друг. Това е така поради по-голямата разлика в обичайното им поведение и „функциониране“ и момента, в който са сгрешили. От интелигентните се очаква да променят света. Ако изберат по-малко амбициозна кариера са упреквани, че не живеят според пълния си потенциал. Какво ще си помислите, ако един от най-интелигентните хора, които познавате, избере да продава сладолед вместо да отиде в университета? Интелигентните хора са наясно със своите способности. По тази причина те разчитат основно на своята собствена преценка. Без значение колко си интелигентен обаче, допускането и на външно мнение обикновено води до по-добри решения. Затова интелигентните често взимат по-лоши решения от хората, които са по-ограничени. Кариерата и самоувереността на най-интелигентните хора са обвързани с тяхната интелигентност. Неизбежният когнитивен упадък при стареенето наранява повече по-умните хора – практически и психически. Добрите новини са, че това тежко бреме може да бъде компенсирано: Прегърнете интелекта си. Живеем във времена, възхваляващи по-скоро егалитаризма, отколкото изключителността. Вашата интелигентност е мощен инструмент за постигане на добро. Впрегнете интелекта си в нещо значимо. Работете заедно с други интелигентни хора, съвместните ви усилия може да дадат по-голям резултат от сумата на съставните им части.

Едно ат най-разпространените спекулации, че може да се пътува във времето, посредством използване на свойствата на червееви дупки. Идва като следствие от теоретичната възможност да се огъва пространство-времето, заради "силна" гравитация. (картинките са копирани от мегавселена). В струнната теория се е стигнало до "брани" (мембрани, чийто огъвания и трептения зависят от енергия) и често показват огънат лист с конични вдлъбнатини по тях, които могат и да се срещат с върховете си и да образуват тунел. "Минаването" по този тунел ни "праща" или в минало или в бъдеще (зелена линия) - с време на минаване по-малко, по-кратко, от това, ако бихме пълзели по целия лист (червената линия и по кривината му, едностранно) (от уикито) Тоест - изменението на геометрията на пространство-времето, въпреки че е дефинирано като изменение на енергия, не включва измененията на геометрия от ЕМП, а само на гравитация. Да, ама при не много силна гравитация и с наличие на разнообразни вещества, преобладаващо за формообразуването на обектите е електромагнитната сила. Наличието на външни ЕМПолета и вътрешни токове в структурите, дават възможност за "направа" на "тунел" между "земна среда - въздушна среда". В много по-малки мащаби - тунели са и стеблата на растенията, свързващи двете среди (конична форма на коренова система и конична форма на цвета или короната). Е, това едва ли са машини на времето, но ни показват, че ако учените се справят с мащабите и участието на електромагнитната маса, може да бъде разгадана структурата на Вселената. Защото - всичко се повтаря през интервал-време, а и отчита измененията на външните условия (на средата) ...

Защо пътуване във времето може да е невъзможно? http://megavselena.bg/fizika-na-vremeto-zashto-pytuvane-vyv-vremeto-mozhe-da-e-nevyzmozhno/ Проучванията на времето са неплодородни. Те се превърнаха във фокус на много учени след като Айнщайн обвърза концепцията за време с концепцията за пространство (създавайки време пространство). Въпреки това физиците не успяха да напреднат особено много в проучванията как времето функционира. Създаване на нови „сега“ Сега един професор по физика изказа нова теория за времето. Професор Ричард Малър от университета UC Berkeley публикува изследване, озаглавено „Сега: физиката на времето“, което обяснява гледната му точка за това как и защо времето тече. Всичко започва с въпроса: Защо стрелката на времето тече неумолимо към бъдещето, създавайки нови „сега“. Теорията на Малър за потока на времето слива две идеи: експанзията на вселената и концепцията за време пространство. Вселената се разширява, но не защото звездите летят и се отдалечават една от друга. Вместо това, тъканта на пространство времето се разширява, докато звездите си стоят. Вселената се разширява още от времето на Големия взрив. Малър теоретизира, че след като пространството се разширява във вселената, то времето също се разширява. Всеки един момент вселената става по-голяма и има повече време и това е този водещ ръб на времето, който наричаме„СЕГА“, пише той. Заклещени в настоящето Тази концепция води до някои интересни последици. На първо място елиминира възможността за пътуване в бъдещето, защото все още няма бъдеще, до което да се пътува. Пътуване в миналото също изглежда почти невъзможно, защото би било необходимо да се унищожи част от пространството, за да се върне времето. Това всъщност се случва, когато черна дупка се изпарява или когато звезда експлодира, но влиянието е толкова малко, че няма значение. Всъщност Малър сега убива всичките ни детски мечти свързани с научно-фантастичните филми, които сме гледали. Неговата теория доведе до план за сътрудничество със Шон Магуайър от Caltech и предложението за проверката й чрез LIGO. (Caltech е компанията, която разработва LIGO – лабораторията за лазерни интерферометри, която измерва гравитационните вълни в Масачузетския технологичен институт – MIT). Ако ученият е прав, при сливането на две черни дупки ще се създаде ново пространство, но би трябвало да се създаде и ново време (една милисекунда, за да сме точни), което би забавило сигнала на гравитационната вълна, наблюдаван от LIGO на Земята. Малър е оптимист, че в следващите няколко години лабораторията или ще потвърди или ще опровергае неговата теория. Мисля, че моята теория ще повлияе на калкулациите за най-ранните времена на вселената. Не виждам как ще се отрази на ежедневието ни, но е много вълнуващо, казва Малър. Времето като количествена мярка във физиката е винаги ИНТЕРВАЛ-време и е необходимо да се наблюдава ПРОЦЕС на случващи се неща. Случващи се изменения в околността на наблюдател между ДВЕ (повече) повтарящи се събития. Като Изследовател- Сравнява тази еталон-бързина на случване с други подобни и ... даже часовник си прави, за уж независимост от природата на бързината на отделни събития, а да може при всякакви случвания на нещо - да им определя "начало-край" и "причина-следствие" по последователност на случванията във време-интервала му. Прави си хронологичен ред. Изследовател гледа твърде бавно, в сравнение с бързината на случване на някои процеси, около него. Понятието "сега" дори и в технически развита технология за измерване на интервали-време е до около 10^(-14)сек. А електронът във водороден атом е с честота на случване в слоя около протона, при невъзбуден атом - 10^(18) Hz, т е., 10^(-18)сек Следователно "сега"- то на Изследовател е ОСВЕТЕНО (облъчено) с информация във вид на вълни от процеси, случили се в МИНАЛОТО му и много са доста по-бързи от неговите възможности за наблюдаване на бързина на процеси. Изследването на събития, от които се получава информация със светлина, е, фактически, ПОГЛЕД в миналото. При правилен разчет на тая информация (имагинерната единица в мат -моделите помага за поглед в миналото) - можем да кажем, че е пътувал в миналото (без да му се случи да убива дядото). Бъдещето е вероятностно, поради невъзможност да се знае каква информация ще пристига в "сега" -то на Изследовател, в някакъв следващ интервал-време. Доколкото в пространство-времето се случват събития, а процеси - могат да са в различно подвижни системи, то, скоростта на светлината е различна по гранична стойност във всяка от системите и е Ссреда. При преминаване от една в друга среда се променят както времевите интервали на процесите така и протяжността им - размерите в посока на скоростта. Така продължителността по време на процесите - се променя докато трае УСКОРЕНИЕ върху обектите, но след това - продължителността по време е пак по физическите закони и за двете системи, ако са били и остават - инерциални. Времето е относително, но и дължините са относителни и средно - скоростта на обмен на информация със светлина е Ссреда... А стрелата на времето е дефинирана от термодинамиката и ... мърдане няма. Ентропията създава хаос и ред. ...

Не, не потвърждава. Напротив - обяснява защо е фиктивна сила и как е отпаднала от заучаване, защото е неправилно да се сменят ОС, а да се говори за наглед от една ОС. Сменя се ОС при "разсъждения" за нейната реалност... Грешно се тълкува за реална, спрямо центъра на въртене. Спрямо него е фиктивна сила. И, за яснота. Силата си съществува като "вътрешна" за системата - там е реална, но е налична, собствена сила на сцепление и триене между части подложени на въртене. Големината й се променя заради центростремителната сила от въртене. Става "по-опънова" в системата, заради прилагане на външна центростремителна сила, върху частите на системата. ... Вътрешните сили (на сцепление на триене) не могат да променят начина на движение на масовия център на системата. За тяло падащо в гравитационно поле (на планета, примерно и полета на др. масивни тела), силата на същото е външна сила за тялото. Но и самото тяло се състои от "масови" частици и те си имат "вътрешна" гравитация помежду си, а и др. сили, които средно му организират "масов център". Всъщност, масовият център пада свободно. С Обратна Връзка (ОВ) частите на тялото си остават в състояние на покой спрямо масовия си център. Частите падат като едно цяло - вкл. и "теглилката", която сме очаквали да ни даде сила от тегло. Е да, ама такава сила е вътрешна за системата с теглилката барабар и от ОВ организира правилния масов център, който се движи ускорително в гравитационното поле на "тежката" планета, например. (Не забравяме, че и планетата изпитва, макар и микро-микро-микро малко ускорение - "неизчислимо" малко, заради грави-полето на падащото тяло към нея.) Но, ако речем да забиваме пирон с чук - то, ще усетим върху ръката си инерционната сила на отката...- затова, чуковете се правят кухи и отчасти се запълват със съчмички - да е по-малка силата на отката Така че - инерционните сили са си там, но проявленията им са като на вътрешни сили. Не променят движението на масовия център. ...

Виж - това донякъде обяснява "наричанията - наименованията" на силите: http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/I chast/1 metodika/11 inerchni sili.pdf След СТО - строго е дефинирана инерциална отправна система. В нея важат законите на Нютон. Понятието за "сила" е винаги свързано с някакво действащо УСКОРЕНИЕ. Започва да зависи от избор на отправна система. Вектор "сила" приема големина и посока на вектор "ускорение". Ускорението е промяна на скоростта - дали по големина или по посока - няма значение - важна е промяната. Принудителната промяна в инерциалното движение на кво да е ... по крива --> най-просто се пресмята с уравнения съставени спрямо центъра на кривата и се получава, че принудата се извършва посредством действие на ЦЕНТРОСТРЕМИТЕЛНА сила. Тя е реалната сила. Ако се "качим на тялото", ще почустваме, че ни действа сила, която действа противопосочно на центъра на въртене ... И тук следва да се отчете ГРЕШКАТА - сменили сме ОС ... с "на нас ни действа", ... означава нова отправна система - не сме "в центъра". Така в ежедневието е възникнало "наименование" - ЦЕНТРОБЕЖНА сила. Фиктивна е, защото се проявява в зависимост от ОС, а не е ... абсолютна. Знаеш, принципно, всяко движение по права може да се счита, че е движение по крива с безкрайно голям радиус на кривина. При СТО и ОТО обаче - крива или права - зависи от "траекторията" на пренос на импулс със светлина - по каква геодезична се "движи" светлината. Тя е все права. Когато вземем да я "пресичаме" с движение - се появяват СИЛИ... Щото настъпихме правите и ги направихме да се кривят - принудително. Реакцията срещу това принудително движение е сила. ...

http://megavselena.bg/veche-e-ofitsialno-nasa-shte-prati-hora-na-mars/ Вече е официално: НАСА ще прати хора на Марс Изглежда сенаторите, републиканци и демократи, са решени да опазят космическите програми на Америка. В потенциалния хаос на предстоящите президентски избори в САЩ Сенатската комисия за търговия, наука и транспорт одобри финансиране за НАСА в размер на 19,5 милиарда долара, предназначени за продължаване на работата по мисия до Марс. В сумата е включена и подкрепа за програмите по изпращане на американски астронавти с частни ракети до Международната космическа станция. „В миналото вече сме осъзнали важността на стабилността и предсказуемостта на НАСА и космическите изследвания, видели сме и хаоса, предизвикван при смяната на администрациите, когато дадена програма бъде прекратена“, заяви републиканският сенатор Тед Круз, водещата сила зад решението за финансиране. „Влиянието върху загубата на работни места, върху чистата загуба на пари е било огромно, казва още той“. Предвидената сума в размер на 19,508 милиарда долара е заложена в бюджета за фискалната 2017 година. Администрацията на Обама също беше предложила финансиране в размер на 19 милиарда за НАСА. Решението на сенатската комисия не дава пари просто за проучвания. В него се съдържа предизвикателството, всъщност мандат, НАСА да официализира целта за изпращане на пилотирана мисия до Марс в следващите 25 години. Финансирането на различните компоненти е както следва: 4,5 милиарда долара за проучвания, почти 5 милиарда за космически операции и 5,4 милиарда долара за наука. В решението не се отхвърлят противоречивите планове на НАСА да изпраща хора на астероиди и да събира проби до 2021 г. Има обаче изискване за изпращането до Конгреса на регулярни доклади за напредъка, които да оправдаят разходите от 1,4 милиарда. „55 години след като президентът Кенеди предизвика нацията да изпрати човек на Луната Сенатът предизвика НАСА да изпрати хора на Марс. Приоритетите, които сме заложили в това финансиране за космическата агенция бележат началото на нова ера в американските космически полети“, каза сенаторът от Флорида Бел Нелсън от групата на демократите. Подкрепата и от двете големи партии показва, че космическите изследвания са важен приоритет за САЩ. Все пак сега предстои гласуване на ниво Сенат. Хайде, че заеха местата!

Това стига и лесно се доказва, ако се знае какво е живот..., та и този живот, да достигне до съзнание и разум, за организиране на цивилизация. Самото място на Земята е уникално в Галактиката, в смисъл на богатство на разнообразни ЕМПолета (много и различни вещества) и продължително съществуващо СРЕДНО състояние - малки изменения на полетата. Това е необходимо условие - УСТОЙЧИВОСТ - във времето, за еволюционно развитие на вещеви структури и, на тяхна база - био - структури, използващи тези вещества и разнообразните им свойства. На другите планети - липсва разнообразието на вещества и ако се е получила някаква физическа устойчивост, то тя е извън възможностите да се развият въглеродните вериги, до достигане на висока организация с нови свойства. Разни малки групи или части от наченки на вериги на въглерода са възможни, но - дотам!.. Ако са се "опитвали" да стават по-големи - то местните ЛЪЧЕНИЯ ги разкъсват и ... няма организация на по-едро...с възможност за изграждане на структура мозък (пп Теорията за панспермията - нищо не доказва. Щото, трябва първо да отговори на въпроса:: Ами там откъде са се взели тия "зародиши"?, т. е., връща топката, на знания - как е станало зараждането на живот на Земята. Това е по-лесно обяснимо, без да се "надяваме" на контакти с извънземни ... (те пък откъде се взеха? и т. н.).)

Консерватизмът учебниково "казва", че не можем да вземем (спечелим) работа от гравитация, ако се движим по затворен контур от точка А и пак се озовем в точка А. При "прашка" - не е така. Няма такава ситуация и няма защо да се "пренаписват" учебници. Затова може да се взема енергия от гравитационното поле на тежкото тяло.- именно, защото е Консервативно - по-лесно се пресмята и хората (специалистите) го правят. И при ВЕЦ - не е така, очевадно! - от високото (висок потенциал -условно) пада вода към ниското (нисък потенциал-условно) и върши работа върху лопатките на турбината-динамото и "дава" ток!.. да си светим на монитора. Потенциалната разлика в консервативното грави-поле, може да върши работа, която да се ползва пп Най-трудно е да убедиш бегач (потен и изплезил език!), че като бяга по пистата на стадион (затворен контур) - не извършва работа срещу гравитационното поле... Ако му е останала силица, може да посегне да се бие?!! И да псува ...физиците?!