Малоум 2

(Не помня дали съм го писал - стар виц: Глашатая в селото, бие барабана и обявява: "Довечера, в кино-салона, ще дават шведски сексуален филм "Баба дала на войника!"" На излизане по средата на прожекцията един коментира с друг: "А, бе, тоя глашатай е глух, мааму стара! Филмът не е шведски, ами съветски. Не е сексуален, ами социален и не е "баба дала на войника", ами "балада за войника"") ...

Точно така. Затова съм написал: ... Между тях съществува потенциална разлика от гравитационно поле - затова може да се "печели-губи" енергия при едноактна разходка между двата потенциала. Важни за обмен на енергия от гравитационното поле са начална точка на отчет (спрямо избрана ОС) и избрана крайна точка на отчет. "Шарката" на пътя, по който тялото се придвижва между двете точки, е без значение за обмяната на енергията. ...

Сам казваш, че са РАЗЛИЧНИ затворени криви?!. Между тях съществува потенциална разлика от гравитационно поле - затова може да се "печели-губи" енргия при едноактна разходка между двата потенциала. Но - движение по затворен контур в гравитационно поле - в тая "задачка" - няма. Пак: - не е тест за консервативност. ...

Да, това (болднатото) съм го пропуснал, а фактически е най-често срещаната грешка - в разсъжденията: да се подменят мислено тълкуванията на резултатите, като се мисли от една гледна точка, а изводите - са за друга гледна точка.

Прочети линка който си дал. В консервативно поле - работата по затворена крива е равна на нула. При "прашка" - се ползва промяна на скоростта при незатворена крива. Идеята е да се насочи движението на тялото до такава част от крива, че да се промени исканият ъгъл на отклонение преди ефективно и след ефективно действие на грави поле на някое масивно тяло (без да се внася енергия от двигатели). По възможност да се ползва скорост на "падане" на тялото към масивното и тая скорост да е достатъчна да го "измъкне по допирателната" от грави полето на тежкото тяло. Така, "прашката" няма отношение към консерватизмът на гравитационното поле. Не е задача-тест за консерватизъм. ...

По принцип - напълно изолирани (затворени) системи, няма. Винаги съществуват някакви загуби при взаимодействия - полеви - част от фотоните напускат системата, а при превръщания - може и да се поглъщат фотони от извън системата. Има външно въздействие. Трябва да се прави баланс - теоретично, за да можем да ползваме "0" в уравненията. (в детайли, на микро-ниво - всички сили са консервативни) Силно забележими са загубите при процес "триене" и има напускане-излъчване на ИЧЛъчение. Но, ЗЗЕ - отчита и това, и се спазва законът. Трудността за предвидимост на загуби идва от това, че не е възможно да се направи тотално-общо измерване на всичко, що е участник в експеримент. ...

Мисля, че си искал да кажеш: "намалява с квадрата на разстоянието"(Закон за обратните квадрати - при централни сили). Скоростта е и вектор - при промяна на ускорението за принудително движение по крива, се придобива нова скорост (нова посока на скоростта) - наслагването на векторите показва каква. "Принудата" е грави полето на тялото, използвано за прашка. В линковете по-горе - има картинка със скоростите. ...

Като художествени произведения - стават. За развлечение. Тип - журналистически - да се задават въпроси, ако е възможно, с "отговори", известни от конспиративните теории.. Че почти нищо вярно няма в тях - майната му. Няма лошо - Нали "има хляб" за ... учени, разни. Във философията им - на изказващите се - Почти пълен субективен идеализъм... (пп Като деца-тинейджъри (седемдесетте години) все това се "обсъждаше" - беше на мода - Дали Земята не е част от "цирей" в огромната вселена...- Малко гадно, ама е почти същото в питанията на "сегашните" възрастни от филмчетата) ...

Гледам, пак има "настъпление" за припознаване на религиозни истини - демек, не сме се лъгали много, като сме 95% вярващи?.. http://megavselena.bg/pet-duhovni-vyarvaniya-koito-naukata-nakraya-pri-po-zna/ Пет духовни вярвания, които науката накрая при(по)зна От незапомнени времена човекът си служи с духовни вярвания в опита си да разбере света. Често тези вярвания са били отхвърляни като ирационални или неверни. Науката обаче накрая призна, че в тях може да има нещо вярно. 1. ВРЕМЕТО Е ИЛЮЗИЯ Според Будистката философия, няма разлика между минало, настояще и бъдеще. Всичко, което изживяваме е серия от настоящи моменти, което значи, че съществува единствено едно време. Години наред учените отхвърлят тази представа, докато накрая Айнщайн доказва, че тя всъщност е напълно вярна. Физиците вярват, че разделението на минало, настояще и бъдеще е само илюзия, макар и убедителна , казва Алберт Айнщайн. Айнщайн доказва, че времето е относително. С подходящата технология като много бърз космически кораб например, човек може да преживее няколко дни, докато за друг това биха били само няколко часа или дори минути. Сега можем да схванем идеята за относителното време, мислейки за космоса. Когато погледнем към звездите, виждаме светлина, която е пътувала към нас милиарди години, гледаме към звезди, които може да не съществуват от милион години… В крайна сметка разбираме, че гледаме миналото, въпреки че изглежда, сякаш се случва в момента. 2. МАТЕРИЯТА Е ИЛЮЗИЯ Великата духовна традиция на Индия учи, че светът е Мaya. Това се превежда като „илюзия“ или „нереалност“. Това изглежда противоречи на нашето възприятие за света, в който всичко изглежда истинско, солидно. Въпреки това, идеята, че солидността на обектите всъщност е илюзия, е подкрепена от науката. Физик е начин да гледаме на себе си като на атоми – Нилс Бор Всеки солиден обект, включително вие и аз, е създаден от атоми. Когато квантовата физика погледна атомите отблизо, започна да открива все по-малки градивни блокчета и все повече празно пространство. Няма нищо солидно в тези очевидно солидни обекти. Много учени твърдят, че материята се състои от малки вибриращи струни енергия. С други думи, твърдият физичен свят, който виждаме около нас се състои от енергия или по-точно от електромагнитни вълни. Електромагнитните вълни са флуктоации на електрически и магнитни полета, които могат да пренасят енергия от едно място на друго. Това е доказателство, че всичко, което виждаме е направено от енергия. Дори собственото ни тяло не е солидно, а вибрираща енергия. 3. СМЪРТТА Е САМО ПРОМЯНА НА ФОРМАТА Философските теории и духовните вярвания, свързани със смъртта са безбройни – от рая до възкресението. Въпреки това в модерните времена много хора вярват, че смъртта е абсолютният край, който води до тоталното унищожение на човешкото тяло. Но и тук конвенционалното мислене е преобърнато от гения на науката. Енергията не може да бъде създадена или унищожена, може само да бъде променена от една форма в друга. – Алберт Айнщайн. Ние ясно можем да видим как енергията променя формата си в света около нас. Свещта обръща восъка в топлина и светлина, тостерът обръща електрическата енергия в топлинна енергия, а телата ни обръщат химичната енергия от храната в механична и електрическа, за да можем да се движим. Така знаем, че нищо в действителност не спира да съществува. Така че, когато умираме, ние сменяме формата си. 4. НАШИТЕ МИСЛИ СЪЗДАВАТ РЕАЛНОСТТА От древната философия и духовните вярвания до ню ейдж теориите, много хора вярват, че именно мислите ни създават реалността. Нютоновата наука оспорва това с твърдението, че живеем в механична вселена, в която всичко може да бъде сведено до причина и следствие. Въпреки това много хора продължиха да вярват в силата на човешкия ум да променя света. Тогава се появи квантовата физика, променяйки завинаги начина, по който науката гледа на обективната реалност. Ако квантовата механика не те е разтърсила из основи, значи още не си я разбрал. Всичко, което смятаме за истинско е направено от неща, които не могат да бъдат смятани за истински – Нилс Бор В квантовите експерименти субатомните частици изглежда съществуват само като вълна на вероятност докато бъдат наблюдавани. Когато това се случи, вълната се свива на единично място във времето. Това е „ефектът на наблюдението“. Означава също, че наблюдаващият е създал реалността, възприемайки я. Така че, да, нашите мисли и възприятия наистина променят света. 5. ЛЮБОВТА МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ СВЕТА The Beatles може да са повторили древните духовни вярвания, когато са изпяли ‘All you need is love’ (Всичко, от което се нуждаеш е любов). Науката обаче също забеляза, че любовта може да променя света. Д-р Масари Емото направи експеримент като подложи вода на различни думи, картини, молитви и музика. Емото използва позитивни и негативни послания като „любов и признателност“ и „Повръща ми се от теб. Ще те убия“. Изненадващо, когато водата била замразена, тази изложена на позитивни послания формирала красиви симетрични ледени кристали, докато другата, изложена на негативни послания, приела шокиращи и грозни форми. Науката постоянно открива странни нови неща във вселената, която ни заобикаля, което доказва колко прекрасно и удивително място населяваме. Може би в крайна сметка науката и духовността не са толкова отдалечени една от друга и най-добрия подход, който можем да имаме към различните идеи е да поддържаме умовете и сърцата си отворени. пп Има и коментари: 2. Извинявайте! Нито едно от тези неща не е вярно. Популярните тълкувания са „тълкувания“. Базират на усещания, а науката базира на факти – от експерименти. Относителността е природен феномен: „наблюдател“ е всеки вещеви обект, доколкото върху му падат лъчения и той реагира посредством свойствата си. Но – наблюдател със съзнание и разум е само Човек. Само той тълкува събитията и затова „вярва“ на факти, а не на приказки от 1001 нощ. Всяка частица е и часовник! Има собствена честота на образуване. Ние -Човек- имаме проблем с бързината, с която наблюдаваме – гледаме бавно в сравнение с бързината на измененията около нас. Материята не е илюзия а е подложка-основа-структура, на това което си „мисли“, че е илюзия, в повечето случаи - поради неграмотност. От материя може да се изгради (непротиворечиво) Главен мозък, но от мисли – материя не може да се направи.Това е доказано. ( psi 31 август 2016 12:01 ) 1. Науката я няма тук!!! (Metodil 31 август 2016 11:20) ...

Да не би да работи като "кланящото се на чашка пате"? - принцип - трябва време-закъснение при изпаряване на течност и втечняване на две гравитационно различни места.

Не, че ми е ясно, ама ... отговарям: на 1. ...Аз, ти, той, тя, то ... и т. н. - всички местоимения! Целта е подбутване на егото - Вижте какви неща знам!!! А, кво ще кажете!.. и т. н. на 2. Гледам клип с октопод - от гл. точка фотографа: Октоподът променя окраската си така, че да става "невидим" за наблюдателя фотограф!? Питам се - откъде октоподът "знае" какво вижда фотографа, че да се държи камуфлажно, спрямо него!? И ... когато няма достатъчно научни данни - хоп, първата ми "мисъл" би била: Аха, тук ми намирисва на телепатични способности. Сядам, пиша тия мисли в наукообразен вид + в добавка способности на делфини и ... готово - ИЗВОД - Животните притежават Телепатични свойства!.. (пп Иди, доказвай обратното, демек! Ето я теорията близка до конспирация ... в развитие, когато започне дърленето по нета!.. В отг. на 2. - Когато няма ясни научни данни ... в достатъчност.) ...

А, бе, нещо "избягвате" сатирата?! Не са малко авторите й... Във всяка книга има поне едно-две изречения заради които си заслужава да се прочете цялата. Ето една "космическа книга", в която има обяснения защо се пише...: http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9367&Level=2 Средговор Скъпи мой братко читателю, Не ми се сърди, че се обръщам така интимно към тебе, но ти си много симпатичен. Дано чувствата ни са взаимни! Писах, писах донякъде, пък реших да си поприказваме с тебе. Ако бях поставил предговор или заключение (по-правилно е да се нарече „задговор“), ти сигурно не би го прочел. Между нас казано, и аз не чета такива работи. „Къде съм се родил, защо съм се родил, кога ме е осенила идеята да се занимавам с литература“ — много важно! Именно затова реших да направя средговор. Е, като си стигнал вече дотука, карай нататък! Може пък и нещо интересно да кажа. Аз те познавам, братко читателю. Виждал съм те и във влака, и в бюрото, и ,в ресторанта. А и ти сигурно ме познаваш, но не можеш да си спомниш за мен. Малко ли пъти съм ти искал огън за цигарата си? Малко ли пъти с едно „Свободно ли е?“ съм сядал на твоята маса в кафенето? Малко ли пъти в трамвая съм те питал: „Ще слизате ли на другата спирка“, и съм минавал пред тебе, за да заема по-изгодна позиция срещу девойката с хубавите крака? Ами в киното? Ами в банята? Ами на опашката за варена царевица? Спомни ли си? Е, щом отдавна се познаваме, ние спокойно можем да си приказваме и за литература, конкретно за тази моя книга. Какво съм искал да кажа с нея ли? Ох, как ме постави в затруднение още с първия си въпрос! Знаеш ли, случвало ми се е да пиша пиеси. Понякога са ги играли и в театри. И най-страшният момент за мене е бил, когато режисьорът започне да тича по сцената, да скубе оскъдната растителност по главата си и да крещи на актьорите: — Но, другари, моля ви се! Нима не схващате какво е искал да каже авторът с този пасаж? А аз се свивам в тъмното и си казвам: — Брей, какво ли пък наистина съм искал да кажа? И когато режисьорът завърши обясненията си и артистите изведнъж придадат друг облик на сцената, аз разбирам: а) че всъщност съм много умен, б) че режисьорът е също умен, щом като е схванал тънката ми мисъл, и в) че актьорите са ужасно умни, щом като са разбрали режисьора. Хубаво е човек да се движи сред умни хора, защото... Но ние се отвлякохме от темата на разговора. Защо, питаш ти, съм написал тези разкази. Ами как да ти кажа, братко читателю. Ела у нас да видиш каква грамадна библиотека от научнофантастични романи, повести и брошури съм събрал. Едно време и аз исках да се покрия с неувяхваща слава, като напиша такова произведение. Написах го. Майка ми много го хареса. Хареса го дори и един приятел, който веднага след това ми поиска десет лева назаем. А в издателството казаха, че темата е остаряла, че езикът... че стилът... че жанрът... че героите... Така се отказах от собствени велики произведения и реших да използувам чужди фантасмагории, като ги предавам така, както ги виждам. Какво съм виновен тогава, че очите ми възприемат само смешната страна на нещата? Грях ли е това? Ще ти дам един пример. Не смяташ ли, че след като те настъпят по мазола, ако извадиш няколко зъба на виновника, за което те дадат под съд за дребно хулиганство, освен това получиш инфекция на юмрука, поради което ходиш цял месец наред в поликлиниката, губиш трудов стаж, флиртуваш с картотекарката и накрая се ожениш за манипулационната сестра, която ти прави болезнени инжекции в бутовете... Чакай, какво исках да кажа? А, да! Не смяташ ли, питам, че ако те настъпят по мазола и ти вземеш работата на шега, ще си спестиш и време, и труд, и нерви, и ще останеш ерген? Е, вярно е, хуморът също трябва да има своя цел. Ама има пък! Затова в някои от героите ти ще познаеш я себе си, я леля си, я началника си. Ще ги познаеш и ще се смееш. Пък прощавай, ако има нещо... Като става дума за героите, искам да ти се извиня за имената им. Знаеш ли колко време съм се мъчил, докато ги измисля? Нека и ти да се помъчиш малко, докато ги асимилираш правилно. Друго какво да ти кажа? Бъди мил и снизходителен към мене, защото иначе веднага ще напиша още една такава книга. Така да знаеш! Виждам, че вече бързаш да минеш на следващия разказ. (Той е по-интересен от досегашните.) Затова и аз ще приключа. Чети нататък, да ти е сладко! Поздрави от мене ма-нипулационната сестра. Лека нощ!

http://megavselena.bg/uskorena-ekspanziya-pet-osvetlyavashti-fakta-za-tymnata-energiya/ Ускорена експанзия: пет осветляващи факта за тъмната енергия Това е една от най-големите загадки на модерната наука: вселената се разширява все по-бързо. Но как се случва тази ускорена експанзия? Едно от обясненията, считано от много физици за най-вероятното, е така наречената тъмна енергия. Какво представлява тя? Има ли възможни други обяснения? Ето петте най-важни въпроси и отговори Каква е разликата между тъмна енергия и тъмна материя? И двата феномена имат думата „тъмна“ в името си, но почти нямат общо помежду си. Тъмната материя носи името си, поради хипотезата, че се състои от все още неизвестни частици, които не показват електромагнитно взаимодействие, например със светлина. Т.е. те нямат излъчване и остават тъмни. Тази форма на материята обаче се осъществява и с участието на частици, които имат маса, както при обичайната материя, също и с фотони в гравитационно взаимодействие. По този път те биха могли да бъдат открити, защото тъмната материя трябва да даде обяснението за това, защо определени галактики се държат по различен начин от този, който теорията към днешна дата би очаквала от тях. Какво точно представлява тази удивителна форма на материята, все още не е ясно. Името „тъмна енергия“ идва от мистериозното й поведение. Това е нещо съвсем различно от тъмната материя, но също толкова мистериозно. Тъмната енергия не може да бъде директно доказана, но тя е отговорна за ускореното разширяване на галактиките в космоса. Така вселената става все по-голяма. Двата феномена представляват големия дял на енергията в космоса. Смята се, че тъмната енергия представлява около 70% от цялата енерегия. Тъмната материя представлява 25%. „Нормалната“ материя, от която се състоим ние, обектите около нас и всички звезди и планети представлява около 5 на сто. Така 95% от вселената може да се опише като „тъмна“. Как и кога е открита тъмната енергия? Учените забелязват още преди 100 години, че отдалечени космически обекти се отдалечават все повече от нас и че това става все по-бързо. До края на 90-те години на миналия век учените смятаха, че гравитацията по някое време ще сложи край на тази динамика, ще сложи спирачка на процеса на разширяване и в крайна сметка дори ще обърне процеса. Тогава обаче два отделни изследователски екипа водени от Сол Пърлмутер, Адам Рийс и Брайан Шмид, откриха с помощта на супернова тип Ia, че експанзията на вселената дори се ускорява. Този специален вид супернова служи на астрономите за стандарт, защото потокът светлина, излъчван от нея е точно известен и достатъчно силен, така че позволява да се измери точно отдалечението й на големи разстояния. За откритието си тримата учени получиха Нобелова награда за физика през 2011, но това което липсваше, беше обяснението за причините, поради които тази експанзия се случва. Какви обяснения имат учените за тъмната енергия? Повечето физици смятат за вероятен един следните два модела: Тъмната енергия е ефект на т.нар. вакуумна енергия, но може да се обясни и с наличието на все още непозната частица, която представлява квинтесенция на целия космос. При вакуумната енергия става дума за концепция от квантовата физика. При нея от нищото в напълно празното пространство възникват непрестанно виртуални двойки от частици материя и антиматерия. Те просъществуват обаче екстремно кратко и се унищожават една друга. Според принципа на Айнщайн, енергията и масата са еквивалентни, следователно енергията също може да оказва влияние на гравитацията. Енергията теоретично, противоположно на масата, може да оказва негативен натиск, който отблъсква обектите, които имат маса, вместо да ги привлича. Следователно енергията на виртуалните частици във вакуум, би могла да е причината за експанзията на вселената. Математически тъмната енергия се обяснява с „космологична константа“, както е предположил Айнщайн в Теорията си за относителността. Според актуалните експерименти обаче съществуват няколко десетки порядъка разлика между това, което вакуумът притежава като енергия и енергията, скрита в ускоряващата се експанзия. Второто фаворизирано обяснение е свързано с концепцията за частицата Хигс. Хипотезата за квинтесенцията е базирана на все още неизвестна, много по-лека частица от Хигс. Тя притежава поле, което привлича цялото пространство и дава на всяка точка качество, което действа противоположно на привличането на гравитацията. Свойствата на тази частица би трябвало принципно да са сравними с тези на Хигс – Бозон, но тя трябва да е 44 пъти по лека. За разлика от вакуумната енергия, влиянието на тази частица, по – точно на нейното поле би следвало да се променя с времето. Това от своя страна предполага настъпването на студена смърт на вселената, срив, поради изтъняването на разпределената материя или разкъсване на съставните части на вселената. Има ли други възможни обяснения за ускорената експанзия? Космологичната константа и Квинтесенцията са предпочитаните обяснителни модели от повечето физици. Има обаче още един вариант, който е разглеждан от някои учени също като правдоподобна причина за ускореното разширяване на вселената: „модифицираната“ гравитация. Това би означавало, че Общата теория на относителността не описва съвсем коректно действието на гравитацията в огромните космически мащаби. Алтернативно описание би могло да обхване и отклоненията, които не могат да се обяснят с уравненията на Айнщайн. Само че Общата теория на относителността след измерването на гравитационните вълни е по-силна от всякога. Модифицирането на гравитацията трябва най-малкото да опише всички феномени точно толкова прецизно, колкото и Теорията на относителността и допълнително да обясни ускорената експанзия на вселената. Подобна нова теория все още не се задава на хоризонта. Как се проучва тъмната енергия? За да премерят ускоряващото се разширяване на вселената, учените наблюдават различни космически обекти. Те определят тяхното отдалечение и скорост, така че да се получи профил на движението на заобикалящата ни среда. За целта се измерва и червеното отместване на обектите (Червено отместване е отместването на спектралните линии на химичните елементи към червения край на спектъра, т.е. в посока на увеличаване на дължината на вълната. ) При добре характеризирани обекти като супернова тип Ia стандарт може да се премери и скоростта на обектите. От август 2013 г. в чилийските Анди учените наблюдават с телескоп и специална камера четири определени космически явления: супернова, първични звукови вълни, гравитационни лещи и галактически купове. Това се случва в рамките на проекта „Проучване на тъмната енергия“ (Dark Energy Survey (DES)), който до края на 2016 г. трябва да представи данните от финала на първата фаза на проучванията (ОФ Етерът е върнат във физиката на ОТО - ламбда членът стана задължителен за по-новите изследвания и при тълкувания на особеностите на космоса. ...Математически тъмната енергия се обяснява с „космологична константа“, както е предположил Айнщайн в Теорията си за относителността. Според актуалните експерименти обаче съществуват няколко десетки порядъка разлика между това, което вакуумът притежава като енергия и енергията, скрита в ускоряващата се експанзия... Това (зеленото) го бях писал в др.тема и статията показва, че не само аз "мисля" така - учените се мъчат да "заменят" неподвижния етер с тъмна материя. Старият неподвижен етер е основата на разработките на цялата класическа физика! Не може да се пренебрегне това и ... трябва да се съдържа в новото. Така, само да се предвиди, че с малки изменения на свойствата (особеностите) на частите на етера или на вакуума (едно и също е) се построява целия свят без да се противоречи на известното от СТО и КМ, то ще се получат и обясними предположения за същността на "тъмните". Тоест - класическата физика си остава валидна за СРЕДНИТЕ МАЩАБИ. Получава се и възможна интерпретация за квантов детерминизъм. ОТО -си оправя МАЩАБИТЕ, напълно се изяснява с гравитони и ... т. н. (пп Писал съм го на друго място, но изяснява, донякъде, защо става възможно: Тъмна материя - пакет-енергия, като стоящи вълни в затворено (от потенциали) пространство - размер 10^(-26)m до размер 10^(-35)m. В неговите части няма смисъл понятие за МАСА, защото са НЕПОДВИЖНИ по място ПАКЕТИ и ... няма с какво да бъдат премествани един друг! - от условно неподвижен етер (сега - тъмна материя) и от една единствена физична характеристика на частиците на този "недосегаем" (от нас) етер - вектор на момента на количеството на движение (момент на импулс – тъмна енергия) - при флуктуации има ненулева вероятност няколко векторчета да се подредят в една посока (за миг, разбира се). Това е равносилно на "протичане на ток" по физическия вакуум - мести се (движи се) обвивката на тоя ток - пулсира, трепти и вече притежава още едно свойство - освен фазова, притежава групова съставка на скорост. Така вероятността и други подобни да се сфазират в нещо по-голямо, като образувание, е вече „забавена“ във времето. Виждаме обвивки (всъщност – отразеното от тях, виждаме) и колективни свойства. Заедно с образуванията – обекти, частици - придобиват свойства – маса, заряд спин и т.н., а с окрупняването на обектите– – придобиват и нови колективни свойства...) ...

Е, ми ... това разказвах, че е грешна представа (вяра на авторитети?!- и те са хора): Няма реални експерименти, които да водят до извод, че етер нямало! Етерът е "изхвърлен" с гласуване! Затова няма обяснение какво е маса, заряд, спин, сила - все основни характеристики, без яснота по същността им .. а били направили ... големи изчисления с тях. Голямото ползване става...("Мълчи и смятай!", както са им казвали ръководителите на струнниците. И гравитацията ползваме, без да знаем същността й - ВЕЦ, например) Етерът е върнат във физиката на ОТО - ламбда членът стана задължителен за по-новите изследвания и при тълкувания на особеностите на космоса. (Показва се ентропийната същност на свойствата на частиците и на силите, които можем да измерваме. Има вакуумна структура, върху която се развиват действията. Има "опора" (неподвижна за "вижданите" от нас обекти) за движение на структурите, има съпротива срещу промяна на инерционното движение - този коефициент на съпротива е физичната характеристика "маса") ...

Проблемът е : неподвижен етер - среда за пренос на ЕМВ. Има три основни физични експеримента: Аберация, опит на Физо с противоток на вода в тръби, опит на Майкелсън-Морли (ММ). Целят откриване на етерен вятър -когато телата доказано се движат по инерция. Получават се противоречиви изводи 1.Етерът е неподвижен спрямо движещите се тела, 2.Етерът частично се увлича от движещите се тела и 3.Етерът изцяло се увлича от движещите се тела... Взето е решение (миналия век, от авторитетите на физиката) - 4. етер не съществува! Да, но Айнщайн не е бил съгласен с това решение (до края на живота си говори за възможност да има етер). Ако за разпространение на ЕМВ не е важно наличие на неподвижен етер- може и без него, то за гравитацията е нужен. На СТО - не пречи етерът. В хипотеза съм предположил: Ако телата (обектите) са "направени" от свойства на етера, то няма проблем с резултатите от експериментите и ... етерът си съществува. Експериментите отговарят на въпрос за: възможно ли е да се открие-измери ЕТЕРЕН ВЯТЪР. Доказват, че не може! Но с хипотезата - също няма да може да се открие етерен вятър. След като телата са направени от негово свойство (вектор на момент на количество движение на неподвижните му части - не променят мястото си в пространствена мрежа от точки, а само "бясно" се въртят около точка - честота >10^(35)Hz) - всяко изменение на движения на тела върху етера, ще е съпроводено с изменения и на потенциалите на ЕМП, окръжаващи обекта. Тоест, в зависимост от скоростта на движение върху етера, ще настъпват и изменения по фаза на участващите в движението полета, съответно със закъсненията по обратна връзка, заради горната (гранична) скорост на светлината в съответната среда. И обратното - измененията на полетата (напр. от далечни заряди) ще влияят на движенията (формата и размерите) на обектите. Има взаимно-обратно действие между тела (масови обекти) и обекти-фотони от ЕМП. Колко е това взаимодействие?.. Ами колкото са официално известните, наименовани исторически. Разграничават се по мощност - вече го писах, някъде... Най-новите измервания за "тъмните" - материя и енергия, са именно частиците на вакуума (условно неподвижен етер). Загадките отпадат и парадоксите остават само в главите на хората. ... (пп: Отговарям на питанията на клубари. Никой не е задължен да ми вярва... Нещата дето ги пиша могат да бъдат проверени и всеки сам да си взема решения: това "Да", онова "Не" и т. н.) ...

ФОРМУЛА НА ЖИВОТА: Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда. За да се разбере - трябват малко знания и по физика (освен философия, биология, химия, математика ... и т. н.) (Да припомня - има три неща, които касаят научно откритие: Явление, Закономерност, Свойство. Физическата информация се съдържа във фотоните на ЕМП. Има фотони за връзка или обменни фотони, които са "вътрешни"- правят взаимодействието и външни - "падащи" към обекта фотони от околното ЕМП - те правят въздействието. Всички сили са с ентропиен произход. Живото се храни с "отрицателна" ентропия (някъде се споменава като негаентропия). Разпада връзките в готови продукти (вещества) и ги ползва за изграждане на своя (генетична) структура. Вижда се обмен на информация (а не на вещества?!-те са нужни само заради връзките в тях) Животът е явление - сума от проявленията на свойствата на обектите, участващи в това, което наричаме "живо" + разкриване на закономерностите при взаимодействия (вътрешна -структура, която е проява на колективни свойства- в резултат -обвивки.(Количествените натрупвания водят да качествени изменения) Всяка нова обвивка е ново свойство. Такива, които се получават от взаимодействията на фотоните за връзка между елементите и въздействията. Външна среда- Тя въздейства на обвивките - например, получаването на дълга макромолекула ... дължината съответства на характерна "дължина на вълна" от ЕМП и зависи от фотоните около нея. Те "казват" (при поглъщане на фотон от падащо лъчение) дали да завие като глобула и какви нови взаимодействия и въздействия са възможни) ....

Вж т.2 от предишния постинг..

Въпросът е с окултен привкус. Сетивата са си датчици - резонират с трептения, търпят превръщания и при възстановяване "изработват" специфичен елмагн. импулс, който се пренася Точно заради спецификата си, към Управление в мозъка. Дообработва се посредством сравняване със статукво (био-памет на структурите - произтекла от ген-памет) и при разлика: 1. или се изпраща за автоматично изпълняване, или 2. се изчаква технологично сработване (енергия за активация), или 3. нарочно се задържа изпълнение (разум при човек) . Всичко това са физически процеси, съпроводени с химически процеси, еволюционно вкарани в памет на структурите - което се е приспособило, оцелява в непрестанно изменяща се околна среда от ЕМП. При всички тия реакции (действия) се отделят ИЧ-фотони и затова био-процесите са съпроводени с изменения на излъчванията на обекта. Познатото био-поле. Вижда се, че е една "супа" от най-най-различни фотони и фонони, окръжаващи живото. И са специфични за всеки вид. Но - не са разпознаваема в подробности като части от супата, та по нейните изменения да се "съди" в точност за действията, предизвикали лъчението. Тава е СМЕС от фотони и фонони - и евентуално, при тяхна интерференция, може да се образуват ЕМВ, с много ниска амплитуда. Отчитат се като общ фон около живото. И следа няма от "етерен двойник". Защото - всичко става реално върху етера - всяко "движещо се" сърфира върху "неподвижния" етер, върху него се образува непрестанно, с огромна честота на образуване-недостижима за наблюдение. Това не е известното от изтока "прераждане". Това е съществуване, докато има разлика в енергиите на отделните части на обекта: Взаимодейства, следователно съществува! Спре ли "видовото" взаимодействие - изчезват фотоните и фононите на "вида" - отлитат фотоните във вакуума (етер) със скоростта на светлината в тая среда. (Започват преобладаващо въздействие на други "живи" неща и т н. по хранителната верига). И... тю-тю-у ... няма тяло и фотони в близкото окръжение, значи - няма вече характерните връзки правещи субекта. Няма значение за науката разделянето на кво да е ... тяло - физическо или етерно! Има само залитане в окултизъм. ...

За яснота, става въпрос. Споменах за "двата" вида информация: физическа и "психическа". Физическата е в природните закони - законите действат независимо от нашата "информираност" като как и защо (физиката изучава природните закони). Природно е ограничението да не знаем всичко в детайли - принцип на неопределеността го показва - има статут на природен закон. Теорията на Гьодел е остаряла догма. Вече е открит вселенския кръговрат на превръщанията: полева във вещева форма на материята и обратно. Обяснителното се състои в това - където и да стопираме в "цикъл" с повторения (кръговрат), да е възможно, ясно, по-нататъшното развитие на материята.От отдавна е предположена: Разгъваща се спирала по стъпала на развитието, посредством откритото в природните закони. Това, което е в детайли, можем само да го предполагаме, но не и да го установим с точен експеримент. Важното е СЛЕДСТВИЯТА от предположеното да са наблюдаеми факти. Това е "естествената" относителност. И тук е мястото на хипотезите. Например, при струнниците - теория за всичко, обяснява всичко, но ... не ЗНАЕ, защо няма как да се докаже с експеримент... И се напъват учените да "измислят" експериментално потвърждение... като предполагат, че проблемът е ... технически. Хем знаят Хайзенберг! ...

Е, то ти има стар виц: Пощаджия влиза в двора на къща, да достави пратка. Насреща му грамадно куче и ... той се стъписва. Стопанката излиза от къщата и му казва: "Не се страхувай, кучето е кастрирано!" А, не!.. Мен ме е страх да не ме ухапе - отговаря пощаджията.

Мисля си, че такова действие ще е ... обидно. Защото, тук почти всички сме любители на интересното в науката. Истинската "занимавка" е ако някой клубар представи алтернатива на известното, в коя и да е област от науката... Присъствието на "дилетантство" е очевидно, но дава възможност да се избегнат и да се опровергаят именно конспиративните предположения тук и в публикации. При това - не знам дали отчиташ, колко четящи тук чакат ... свежа идея. За техни си разсъждения по проекти и др. "работни" хипотези. За да се разкаже човек като експерт в някакъв проблем - всичко, заедно с грешките, трябва да му е ясно. Обаче - яснота не само по дискутирания проблем. Щото ако се окаже че има решение- алтернатива (нечувано до момента) - да надникне по правилен начин в новата алтернатива. Да признае научните достижения в "алтернативата" на решението... Обикновено - се достига до отхвърляне на многогодишен труд на учени, в областта на тълкуванията. За да няма "отхвърляне" - в "новото" трябва да се съдържа "старото", като частен случай. Този "догматизъм" пази науката от конспиративни вярвания. ...

Това е практика (не теория), родила философия: "Спрете Земята! Искам да сляза!"

В подкрепа - ето тук има ... изброени десетина теории... Може да си избере човек, коя от тях, да го обърка. http://megavselena.bg/deset-teorii-koito-mogat-da-preobyrnat-vyzpriyatieto-ti-za-sveta/ Десет теории, които могат да преобърнат възприятието ти за света ...

Всичко което е написано кратко и ясно, звучи като категорично. Не мисля, че ако увъртам по "килифарски" термините в дълги постинги, е по-ясно... за когото и да е... Че мозъкът е сравним с термин "био-компютър" - не е измислено от мен, макар да звучи технократски, съм го възприел като много близко определение на реалността. А, реалността се състои от факти, а не от наводнение с приказки. В каква наука ще ги ползване тия факти, зависи от мироглед, който се защитава - това е известно от древността. За да има наука трябва: предмет на дейност, методики за експериментална проверка които да водят до факти, които са проверими, когато условията на провеждане на експериментите са едни и същи, и съответно - обобщаващи изводи и хипотези за същност. Виждаш - психологията отговаря частично на тия условия и затова е междинно звено за евентуално намиране на причина-следствие за поведение. Неяснотата идва именно от това, че тоя био-компютър "мисли" на квантов принцип! - тотално "влиза" инфото в него, обработката на инфото е като в "черна кутия" , а на изхода - само субективни "истини"?! Направата на обобщения изисква съобразяване с т. нар. квантов детерминизъм и тълкуването на същността е дискусионно (спекулативно) в зависимост от мироглед. В материалистическия мироглед същността е ясна и не води до парадокси. Парадоксите стават само в главите на хората. Първичността на материята - полева и вещева форма обяснява последователно (причина-следствие) самоорганизацията, саморазвитието и саморегулирането на вещевите форми с връзки посредством полевите форми и превръщанията на полева във вещева, и обратно. Съгласно физическите закони - квантовата физика се изяснява в причина-следствие, поради "видяните" действия на вещевите в изменчиви полеви условия. С хипотезата за непрестанното образуване на обектите - всичко си идва на мястото. Това ми дава увереност, че поне следвайки постановките на хипотезата, няма да допусна предсказателни неточности в тълкуванията на фактите. (Както се е случило с теорията за големия взрив) Физическата информация се съдържа във фотоните. Тя е обективна реалност и затова науката се стреми да определя ВРЪЗКИТЕ (фотони за връзка, обменни фотони) в отделните вещеви образувания. Доказано вълните се състоят от множество фотони (фонони при мех. вълни). При взаимодействията - ефективността е въпрос на резонанс - част от фотоните във вълните да резонират със СОБСТВЕНИТЕ честоти на вещевите форми на материя. Психическата информация не е обективна реалност. Образите на "обектите" са идеални- идеализирани, съотнесени към изменчива памет на био-структура. Но - чрез нея е стремежът за опознаване на обективната реалност. В крайна сметка - идеята е да се достига до консенсус по тълкуване същността на ФАКТИТЕ, а не ... представите на субектите... Мозъкът не може (няма причина) да се отличава от обективната действителност, откривана във физическите закони. ...

Това, болднатото, го забравИ! Предполагам, че искаш да ползваш нещо като "действие, отразяващо се на нещо, на крайния резултат, например.." . Просто - друг термин трябва, да не води до преиначаване на смисъла... Ползване на "отражение и огледало" подвежда, към физическото значение на термините, а при мозъка - са неприложими. Мозъкът работи като био-компютър. "Пада" сетивната инфо-вълна върху му - част от нейните фотони се поглъщат резонансно - това е приетата инфо. И човек не мисли с мозъчните си клетки, а с това, което е записано в гънките на кората на гл. мозък. Мотивацията е въпрос на отношение, т.е.,на съзнание. Как ще обработи многото инфо - зависи и от запаметеното в миналото. Няма отражение има съ_вместяване на образи и избор на един-два за по-нататъшно поведение. ...