Малоум 2

От статията:"... Бързото развитие на технологиите и по-дълбокото разбиране на начините, по които работят сетивата ни, ни позволяват да променим фундаментално възприемането си за света. Възможността да „хакнем“ нашите сетива като пренасочим и разширим сетивните си центрове би ни позволила да виждаме, чуваме, докосваме, вкусваме и помирисваме неща, които никога досега не сме преживявали, заради човешките си ограничения. " Тривиална еволюция е генетично изменение след като се е изменила (еволюирала) околната среда. Тава ново генетично изменение се пробва в новата среда за Устойчивост, по естествен начин - трябва да оцелява в новата среда и да дава поколение, носещо тези изменения. Само в този случай е "тривиална" еволюция. А ние Технологично изменяме средата (тенденция е към по-лоши условия за съществуване на живот, въобще) и Изкуствено се надяваме да уцелим начин, как да пребиваваме в новата среда, посредством постиженията си - мислим се за по-мъдри от Природата! Това е опасна тенденция. Нужна е смиреност. Технологиите са за парИ!!! Животът е и за тези, които нямат пари. Те съществуват.-- и не се стремят само към съществуване, а и към духовно развитие. Баш материалистическата философия показва, че успоредно с развитие на материалните блага, се повишава стремежът, нуждата от духовни блага. (беше лозунг едно време). Но, в последно време се забелязва - новите "учени" хал-хабер си нямат от материалистическа философия. Гледат само на материални блага да я карат... Това ще унищожи човеците, особено, ако бърникат сетивата. Не знам някой да разбира от фина настройка на био-информацията (висока честота, но с много малки амплитуди - няма апаратура, даже, но дори и да я има - то това е винаги смесен сигнал и не сме в състояние да го разчетем еднозначно) ...

А ето и още един простотийски път по който се търси: http://megavselena.bg/mozhem-li-da-haknem-mozyka-si-za-da-se-sdobiem-s-novi-setiva/ Можем ли да хакнем мозъка си, за да се сдобием с нови сетива? Традиционно хората имаме пет разпознаваеми сетива: зрение, допир, вкус, миризма и звук. В този смисъл нашата реалност се дефинира от всичко, което преживяваме чрез тези пет сетива. Днешните технологии обаче може да позволяват да заживеем в свят, който се простира отвъд всичко това. Идеята, че хората може да имаме повече сетива не е толкова шантава, колкото звучи. Например, чувството ни за равновесие и баланс, както и способностите, свързани с мониторинга на болката, също могат да са значими сензорни центрове. Не всички преживяваме традиционните пет сетива по един и същи начин. Малка част от населението (около 4,4%) има синестезия, форма на сетивно възприемане, която позволява смесени усещания като „виждане“ на звуци и ли „чувстване“ на вкус. Изхождайки от разбирането, че петте ни сетива не са дефинитивни, учените започват да експериментират с проверки, как може невропластичността на мозъка ни (способността за постоянна промяна в живота на човек) да се разшири и да допълни нашите сетива. В крайна сметка ние не преживяваме реалността директно, а чрез нашите мозъци. Ние изпращаме лимитирани сигнали чрез очите си, например, към мозъка, а той обработва видяното. По тази логика бихме могли да използваме технологии, за да се вмъкнем в процеса на обработка на тези сигнали и да манипулираме обратната връзка, която получаваме от тази сетивност. Бързото развитие на технологиите и по-дълбокото разбиране на начините, по които работят сетивата ни, ни позволяват да променим фундаментално възприемането си за света. Възможността да „хакнем“ нашите сетива като пренасочим и разширим сетивните си центрове би ни позволила да виждаме, чуваме, докосваме, вкусваме и помирисваме неща, които никога досега не сме преживявали, заради човешките си ограничения. Някои от тези технологии позволяват на хора с увреждания да преживеят традиционните сетива по нетрадиционен начин. Универсалният екстрасензорен трансдюсер (Versatile Extra-Sensory Transducer – VEST) обръща звука във вибрации, които с малко тренировка могат да помогнат на хора с глухота да „чуват“ чрез тактилни (чувство на допир) средства. Технология, разработена от учени от Университета в Уисконсин позволява на слепите да „виждат“ чрез електрични пулсации, доставяни им посредством плочка на езика. Друга технология залага на съществуващите сетива. Творецът Нийл Харбисън може да вижда, но не и да различава цветовете, затова имплантира антена в черепа си, която обръща цветовете в звукови вибрации. Резултатът е форма на синестезия, която, по думите му, му позволява да „чува“ цветовете. Технологията му позволява също да преживее светлина, която по принцип е невидима за човешкото око – това също е област на изследвания, която може да донесе обещаващи резултати. Много опити да се допълнят сетивата са все още в съвсем начална фаза на развитие, но учените вече тестват границите на това, което науката и технологиите могат да направят, за да се постигне целта. Дори най-малките успехи в тази област подкрепят идеята, че още имаме много за проучване и откриване по отношение на човешките възприятия и реалността. Бърникането за/по/ надвишаване на човешките възможности ... си е почти престъпление... Тез "учени" поне не искат: да "виждаме" радиацията и да ни става чугунени главите срещу куршуми.

Честит празник! Хокинг не е прав, разбира се.(и в двата "случая" на превод, но първият е по-реалистичен) Не са известни физическите закони за "висока организация" на частиците, която организация да води до свойствата Съзнание и Разум, при животното Човек. Така че - не може да се твърди че "...не съществува закон на физиката, изключващ такава организация на частиците" . Съзнанието е субективно, но Разумът е "рожба" на социалното развитие. Естествено (еволюционно) се достига до категорията Морал..., защото ..."Човек греши дордето се стреми в живота", както е казал поетът. А, щом има "грешка", трябва и "прошка", за да може да се продължи нормално животът на човеците. При ИИ - няма как да се "вгради" морал (от хората). ИИ ще си го вгради сам, на база негово "социално". И ... непременно ще забележи, че хората ... му пречат, та не е известно до какъв ИИ-морал ще достигнат... Второ - всички вярващи в извън земни цивилизации (не става въпрос за прости форми на "животи", разни "замръзнали" бактерии или части от подобни структури, което си е част от еволюцията на неживата и живата природа) - са с болни мозъци.(Учените - Въобще не са наясно как работи главният мозък, че да го докарват до ИИ) ...

Ето едно добро начало за популяризиране на физиката. Има и други филмчета-лекции от същия лектор. https://youtu.be/tprY5zKp12s Доста от тези проблеми са дебатирани и тук ( в клуба). Още в началото - чест прави на човека, задето казва, че не знае отговорите, но ... че "никой не знае отговорите" - не съм съвсем съгласен. В смисъл - и той като физик "признава" за научно знание само "видимото-измеримото". Тоест - само фактите?!. А, как, на каква база, са постигнати фактите?.. На експерименти, разбира се... А, защо се е стигнало ... да се правят експерименти?.. Защото е имало ПРОТИВОРЕЧИВИ ТЪЛКУВАНИЯ на факти от предишни експерименти. Има и тълкувания (на учени) които противоречат на ежедневния опит на ... всички хора. А този хронологично-исторически опит е 95% на база НЕВИДИМОТО около нас. ЕМП е невидимо - "виждаме" изменения в него. И това е известно още от Лоренц-ово време. ...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ентропия "... Статистическа термодинамика През 1877 г. Лудвиг Болцман открива, че ентропията S на една система е пропорционална на логаритъма от броя Ω на възможните микросъстояния, съответстващи на дадено макроскопично състояние. В случая на идеален газ микросъстоянието се определя от местоположението и импулса на всяка от градивните частици на системата. Болцман е установил, че S=k.ln⁡Ω{\displaystyle S=k\,.\,\ln \Omega }, където k =1,38.10-23 J/К е т. нар. константа на Болцман. Тази формула е част от статистическата термодинамика, която описва термодинамичните системи чрез поведението на съставящите ги компоненти. Формулата на Болцман свързва микроскопичните свойства на системата (броя Ω на микросъстоянията) с едно от нейните макроскопични термодинамични свойства (ентропията S). От формулата на Болцман се вижда, че ентропията е функция на състоянието. Тъй като Ω може да бъде само естествено число (1, 2, 3 и т.н.), то ентропията може да приема само неотрицателни стойности. ..." Наистина, не всичко е ясно, но - има възможност за "обединяване" на Класическа интерпретация и Статистическа интерпретация, посредством Информация. Информацията (И) е право-пропорционална на ентропията.(в по-раншни постинги съм го описвал и затова обобщавам за произхода на "сили") Носител на И е фотонът ... на кое и да е поле. (за квант, порция от енергия, става дума - за част от "тоталната" енергия, проявяваща се част при измененията в нея. Вече е известно, че само части от тоталната енергия можем да разграничаваме-измерваме, т. е. - само РАЗЛИКИ между състояния, когато обменят енергия). При това - идеализацията "затворена" система - знаем, отпада. Всички системи от тела са "отворена" система - СЪСТОЯНИЕТО й е нещо усреднено между собствено излъчване и външни за системата облъчващи, падащи върху й, полета. Ентропията, като пропорционална на И е и мяра - доколко е подредено ... това, което "виждаме". Щом виждаме тела, значи те са подредени от частите си - знаем, че за тази подреденост отговарят Обменни фотони за връзка между обектите. Тъй като тези връзки се повтарят във времето (устойчивост), те са Памет на структурата, характерна за връзката - могат да служат за Информация, за начините за осъществяване на връзка. Външните падащи полета - може да взаимодействат или не с обменните фотони за връзка. Но пък външните полета ВИНАГИ ВЪЗдействат на обект, щом го виждаме-измерваме състоянието му. Тоест - Информация винаги се обменя - независимо от възможностите на Изследовател да я "хване", да я "види" - да я отчете, заради желание - опознаване на околния свят. (по хипотезата ми - вещевите обекти непрестанно се образуват - дава алтернатива за обясняване на известното - има непрестанно "превръщания", с друго тълкуване... С огромна честота на образуване. Така става ясно - в посока, в която е минимална енергията за образуване на обект, образувайки се,то той "се премества" (инерциално движение). Ако с Външна намеса-външно поле - го принудим да се движи с ...не-минимална енергия за образуване, то, казваме, е необходима СИЛА. Тоест понятието за сила - промяна на скорост - ускорение, имаме и маса-коефициент за съпротива при движение - СИЛА-та е следствие принудително движение за образуване на обекта - маса по ускорение. Хаби се енергия - няма вечен двигател. Част от "изхабената" енергия във вид на фотони "излита" от мястото на събитието с Ссреда - отива в така наречения ХАОС, но - това е хаос само и единствено за Изследовател, защото не е в състояние да отчете всички промени в полетата на експеримента - те са невидими за него.) ...

Ето - стигнал е възможност за експеримент, но ... недостатъчно за еднозначно тълкуване: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Parvi-uspeshen-test-na-novata-teoriia-na-gravitatciiata-na-Verlinde-v_60348.html "Първи успешен тест на новата теория на гравитацията на Верлинде (видео) Астрономи от обсерваторията в Лайден, Холандия, за първи път провериха чрез ефекта на гравитационна леща една нова теория за гравитацията на техния сънародник от Университета на Амстердам проф. Ерик Верлинде (Erik Verlinde), която прогнозира точно същото отклонение на движенията на звездите в галактиките, което сега се обяснява с наличието на тъмна материя, съобщи phys.org. Екипът, ръководен от астронома Марго Брауер (Margot Brouwer), провери новаторските виждания за характера на гравитацията на Верлинде като измери разпределението на гравитацията на около повече от 33 000 галактики. Брауер и колегите й стигнаха до заключението, че теорията на Верлинде се съгласува с измереното разпределение на гравитацията. Резултатите са публикувани в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society. Гравитацията на галактиките огъва пространството, така че светлината, преминаваща през това пространство, се отклонява като през леща. Галактиките, които се намират далеч зад галактиката на преден план (обектива), изглеждат леко деформирани. Този ефект може да се измери, за да се определи разпределението на гравитацията около галактиките на преден план. Астрономите са установили обаче, че на разстояние до сто пъти радиуса на галактиката, измерената сила на гравитацията е много по-силна от тази, която Айнщайновата теория на гравитацията прогнозира Съществуващата теория работи само, ако се добавят невидими частици, така наречената тъмна материя. Верлинде твърди, че може да обясни не само механизма на гравитацията със своя алтернатива на теорията на Айнщайн, но и произхода на тайнствената допълнителна гравитация, която астрономите в момента приписват на тъмната материя. Новата теория на Верлинде прогнозира силата на гравитацията само въз основа на масата на видимата материя. Брауер изчислява прогнозите на Верлинде за гравитацията на 33 613 галактики, само въз основа на тяхната видима маса. Тя сравнява предвижданията на Верлинде за разпределението на гравитацията, измерено чрез гравитационна леща, за да тества новата теория. Нейният извод е, че прогнозата му се съгласува с наблюдаваното разпределение на гравитацията, но подчертава, че тъмната материя също може да обясни допълнителната гравитационна сила. Но масата на тъмната материя е свободен параметър, който трябва да се адаптира към наблюденията. Теория Верлинде осигурява директна прогноза, без свободни параметри. Новата теория в момента е приложима само за изолирани, сферични и статични системи, докато Вселената е динамична и сложна. Много наблюдения все още не могат да се обяснят с новата теория, така че тъмната материя не може да се отхвърли. "Въпросът сега е как да се доразвие теорията и как да се провери допълнително. Но резултатът от този първи тест определено изглежда интересен" - заяви Брауер. . ..." ...

Обикновено политиците избират-напират да водят дебат "на живо",.. Щото - могат да говорят дълго (като постингите тук) без да кажат нещо съществено. А си се обадил ... ще слушаш още два часа монолог на повишен тон, естествено. Алтернативност на мисленето притежават "блондинките" - доказано с вицове (стар виц): В купе на влак, блондинка държи отворен прозореца и в купето влиза студен въздух. Един дядо й казва: "Моме, затвори прозореца, че навън е студено!" Тя затваря и ядосано се обръща към дядото: "Сега, като го затворих, навън по-топло ли стана?!" Изкуство е да набедиш друг, а за пред хора (на живо) се печелят овации с ... остроумие, донякъде. Да, ама остроумието не е критерий за истинност и не може да замества доказателства (факти). А ... фактите, са "най-мразеното" нещо в публичен диспут (особено матмоделите и логическите символи-съюзи: "Ако-то!" "Или-или!" и, и др.). Ако пък е без публика - както казват по филмите ... вземете си стая в хотел! ...

Самозаблудата и самовнушението са направо опасни и ... за физическото здраве. (вж темата за пушачите) И, мисля си, противно на начин за оцеляване. Това е начин за моментно отлагане при "търсещия" човек ... нещо като дипломация със себе си. (Сещам се за афоризма, що е дипломация?.. Да казваме: "Добро куче, добро куче!..", докато намерим камък). Но те са по-скоро плод на РАЗБИРАНЕ/неразбиране/ на познанието. Особено в популярните изложения - пълно е с такива неразбирания и ИЗВОДИ с конспиративен привкус. Става въпрос за търсещи научно обяснение за света, а не религиозно. Някои пък - изпитват удоволствие от това, че са заблудили друг. (Книгата на Атанас Ценев "Живейте без приятели" - идеята: само приятел може да те предаде! - по която книга е направен филма "Сбогом приятели"). Едва ли е социален проблем, ама ... е ежедневие ... за политици, например. И наистина, удоволствието от ... "ЕВРИКА!" надскача всички други. Щото - това е смисълът на живота: да се измине ТВОРЧЕСКИ жизненият път! (пп - дори и за вярващите хора - Бог е творец!, а ни е направил по свой образ и подобие) ...

Как, каква? Гледал е "Анализирай това!" и се е наел да анализира "ОНОВА" Да, ама за "онова" е нужно Комплексно знание, а ... то липсва (поне, не е показано) ...

Извън-матрично мислене: Приятел ми казва: "Ела да играем шах" "А, не!" - казвам ... "Ще ме биеш!" "Че кво от туй - това да не е бокс!" - казва приятелят. ... Излизането от "матрицата" може и да е болезнено ...

Тръбите, по които ще се движи влакчето: за модел - наподобяват тръба на прахосмукачка. Каквото "засмуче" (вентилатор- турбина - все въздух движи) с голяма скорост отива ... в торбичката на прахосмукачката. При влака - за спиране ще се "духа" срещу него... ...

Около 1980-81, там някъде, един колега (съм конструктор нестандартни съоръжения, демек, разнообразие на задачи), прочел във Файнманови лекции по физика, че във вакуум, ако се доближат две гладки плочи, то между тях възникват сили на привличане. Тогава и с рационализации се занимавах, та взех, извънслужебно, да проучвам въпроса. (Ефект на Казимир) Дали не е възможно да се заварява във вакуум? (спец. ми е технология на металите) - само благодарение на това, че е "чиста" среда, парчетата да залепнат като при заварка. Оказа се, че не може - за тогавашното ниво на техника - няма такива материали и е мин. нуждата от такава технология. Още се диреха материалите, които да не са "крехки" при студ - заради косм. технологии и Севера. Та от тогава се "захванах" с физиката (да не отегчавам, но съм гледал по-сериозно на приложението й, та ... видях множеството нерешени задачи, от фундаментално естество). Иначе, при почистване краищата на детайлите в чиста среда, при съответен натиск за смачкване до "пластично" състояние - да, заварява се. Но ефективно се ползва при разнородни метали, а и заварката не е качествена. Трудно се прилага термообработка за премахване на вътрешните напрежения. (пп с една лупа в космоса, може да се хване слънчо и да нагрява, ако е нужно, пък и по разнообразни зав.шевове ще могат да се правят) ...

Знанието ... директно води "захлебения" в Ада... (глупаците - си живеят в Рая и сега ...точно защото не им пука за нищо) Трябва много мъдрост, за да останеш жив след вкусване от Знанието. ...

От Йончев: " ... Освен това популярното обяснение всъщност сравнително рядко води до разбиране на същината на нещата, то осигурява по-скоро знание и то само до определено ниво. В този смисъл, за да има успех едно популярно обяснение, то предполага доверие към този, който обяснява. Ако такова доверие липсва, всяко популярно обяснение е предварително обречено. Точно поради тази причина популярните обяснения между специалисти и лаици из форумите и фейсбук най-често водят до ожесточени спорове, в които специалистите бързо минават от популярен към специализиран вариант в обясненията (защото именно там се съдържат научните аргументи), а лаиците се заинатяват, защото тогава специалистът започва да звучи неразбираемо за тях и попада под все по-голямо подозрение. ..." Доколко е възможно популярно обяснение, е проблем на самата наука - в смисъл: доколко РАЗБИРА себе си. Не един път, исторически, се е случвало големи учени да казват, че вече всичко е известно ... за физиката, например и няма нужда от по-нататъшно научно дирене. Оказва(ло) се - не е така! Да видим: https://ru.wikipedia.org/wiki/Нерешённые_проблемы_современной_физики "Некоторые из этих проблем носят теоретический характер. Это означает, что существующие теории оказываются неспособными объяснить определённые наблюдаемые явления или экспериментальные результаты. Другие проблемы являются экспериментальными, а это означает, что имеются трудности в создании эксперимента по проверке предлагаемой теории или по более подробному исследованию какого-либо явления .." Към 72 броя са само ... основните нерешени проблеми!?! (има и решени - около десетина броя, но част от тях - спорни) Ако се мерне - в аудитория, или автор на статия, примерно - лектор по, да кажем, един или два-три проблема от горните ... ами той ще е неприятно изненадан, че не може да обясни повечето от въпросите на любителската публика. Да не говорим за въпроси от "колегите"! И наистина ще го няма доверието. Но, не е само заради отношенията вектор-аудитория, а заради неразбирането на философията на физиката - липса на обобщения от тълкуванията на специалисти, които да са разбираеми като модели. (пп за весело - Сещам се за популяризатор - Агоп Мелконян (физик, журналист, писател научна фантастика) - разказът му "Най-дългия смях". Спорят двама едно_времешни философи за надпис открит върху току що намерени керамични плочки (а това било драсканици за присмех на героинята, която така скрила плочките в блатата, та да не може да ги намери мераклията, дето искал да се жени за нея ... ако ги намери - ще се жени, било древен обичай). Та единият философ твърдял, че на плочките пишело: "Днес хванах два заека и един килограм гасена вар!"... А другият твърдял, че на плочките пишело: "Земята е кръгла и всичко е трап!" (беше ми сигнатура, преди време)) ...

"... И обяснението с тъмната материя е силно умозрително с много неизвестни, за да имаме много конкретен резултат за отчитането на такъв ефект. Но ако ЕмДрайв наистина работи, противодействието на тъмната материя е възможна причина. Ако се окаже така, тайната на тъмната материя ще бъде решена веднъж завинаги от един неочакван кандидат - изобретател, измайсторил невъзможен двигател, но който ще намери липсващата маса на Вселената. Това е последният абзац от статията. Проблемът (според мен - защо се "измисля") е, че това което не се "вижда", а въздейства, е принудило Изследовател да си го потвърждава посредством КОСВЕНИ ефекти. Трябват тълкувания (хипотези за това - на каква същност се надява обяснението на "видимото" - фактите - разбирай: "измеримото", които косвено ще покаже възможната наличност за правилна, работна, хипотеза) Демек, важни са наблюдаващите се следствия, до които може да се добере експеримент. (Припомням само: За стария етер - хипотезата е била, че трябва да има наблюдаване на "етерен вятър"?!. Класически модел за възприемане на реалност. С предположението, обаче, че всички обекти са направени от свойство за структуриране на "частите" на етера (квантов подход), отпада това ограничение за наблюдаване на етерен вятър. Става по-скоро обратното - структурата "обект" е в непрестанен досег до окръжаващото го и се образува (значи се движи - старо-->ново състояние) върху неподвижните етерни части с минимална енергия за образуването си - понеже обектът е "притиснат" отвсякъде и опитвайки всяка възможна посока за образуване (посока, защото е вектор параметъра импулс, а действието е импулс по време, скрито в честота). Тогава, вместо да го "обтича" вятър, то обектът непрестанно се ускорява "по вятъра" (забързва или забавя, зависи от структурата на полетата които го окръжават) - движи се равноускорително при хомогенно външно поле. Все едно вятърът го "дърпа за косата", за да съществува като цяло! Като пример: игра народна топка - когато "хващаме" топката, импулсът ни бута назад, по посока движението на топката. При елементарните частици не е така - за да "захванат" фотон (топка), "пилотната" им вълна, (като "ръчички" - за всеки етап на непрестанно образуване на обекта са в различна посока и тая посока се сменя с огромната честота на образуване на обекта) става с "енергетично изгодна" посока на ново_образуване на обекта. Тоест, обектът се образува по посока на падащото към него поле - казва му накъде да се образува. Все едно - сме се наклонили силно напред, при вида на идващата топка и я хващаме, като "откатът" само ни изправя, а не ни движи назад. Обектът (елем. частица) се съпротивлява на ускорителното движение с характеристиката си "маса". Така всяко тяло в Космоса се движи равно ускорително и равно закъснително, средно ... с постоянна скорост, която абстрактно е приета за "равномерно праволинейно движение". Тя - масата е пропорционална на честотата на образуване на керна ,зрънце - най-вътрешна част - на частицата. Но - има и електромагнитна маса - тя пък зависи от най-външния електронен слой на частицата и от относителната скорост. В лабораторните електрични полета - тя се изменя.) Сега за емдрайв. И неговите части и частици се образуват непрестанно. Магнетронът вътре създава трептене, което може да съвпадне със собствените честоти на частите така, че от едната страна "да се поглъща повече за образуване" от фотоните на околното поле. Демек, емдрайвът се движи по посока на най-малкото съпротивление за собственото си образуване. Вижда се колко фина и малка ще е тази ускорителна сила и колко много зависи от външните фактори. Според мен - такава сила би се забелязала и при форма тип "сателитна чиния" - излъчвател във фокуса на параболоида и затварящо "чадъра" предно дъно - синхронизирано по собствена честота с честотата на излъчвателя. Силата за задвижване ще е измерима. Ще прилича на летяща чиния ...

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vazmozhno-li-e-tamnata-materiia-da-zahranva-EmDrajv_64005.html Възможно ли е тъмната материя да захранва ЕмДрайв? Итън Сийгъл, астрофизикът, един от най-харизматичните автори на научно-популярни статии, който бе сред най-големите скептици спрямо "невъзможния" двигател ЕмДрайв, нарушаващ основни закони във физиката, но и който след щателните проверки на НАСА, че оказа работещ, точно същият физик вчера, 30 ноември, на страницата на Forbes даде едно от най-логичните обяснения от къде идва тягата на това мистериозно устройство. За всяко действие има равно и противоположно по посока противодействие. Тази формулировка на третия закон на Нютон има две много важни съвременни последствия: първо, че има физична величина, която винаги се запазена във Вселената (импулсът), и второ, че законите на физиката са едни и същи независимо от позицията си в пространството. Това има огромни последици, включително че ако искате да накарате някакво устройство да промени движението си, трябва да натиснете нещо. Това може да бъде отработено гориво на ракета, гуми, избутващи пътя или дори фотони, които се удрят в светлоотразително платно. Единственото нещо, което е забранено са инерцоидите - устройства, при които има действие без противодействие. Но точно това прави ЕмДрайв (EMdrive) - "невъзможният" космически двигател, тестван от НАСА. И ако наистина работи според очакванията, той нарушава законите на физиката. Но има и една възможна вратичка - може би има противодействие, а ние просто не го откриваме. Може би има противодействие, но то става в резултат на тъмната материя. Според стандартния модел на космологията, по-голямата част от материята във Вселената не е под формата на познатите ни частици. По-голямата част от масата - някъде около 5:1 - е под формата на тъмна материя. Тъмната материя не се сблъсква, унищожава или взаимодейства по някакъв друг начин пряко или непряко с нормалната материя при никакви известни ни обстоятелства, освен гравитационно. След 13,8 милиарда години съществуване на Вселената, тя е образувала огромна, дифузна космическата мрежа гравитационни структури, включително огромни сферични ореоли с над един милион светлинни години в диаметър, които обгръщат галактиките като нашата. Това означава, че тъмната материя прониква на всеки квадратен сантиметър от нашата галактика, макар и в малки плътности - във всеки обект на Земята, включително нашите собствени тела. При подходящи условия, обаче, тъмната материя може да се накара да взаимодейства или сама със себе си, или с нормалната материя, в зависимост от нейния характер. Ако тъмната материя е съставена от WIMPs (слабо взаимодействащи масивни частици), то тя ще може да се анихилира сама със себе си и да се разсейва от протони и неутрони и благодарение на това да може да се регистрира от детектори. Ако вместо това, тя е съставена от много леки, с ниска маса частици, известни като аксиони, тя ще може да се съедини с фотоните при подходящи условия. Един от експериментите, предназначен за търсене на аксиони, е известен като ADMX (Axion Dark Matter eXperiment). През 1983 г., физик Пиер Сикивие (Pierre Sikivie) изобрети халоскоп за аксиони (Axion haloscope), който използва, че връзката аксион-фотон може да бъде усилена, при правилни параметри вътре в електромагнитна кухина. Дванадесет години по-късно ADMX се разви и учените търсят аксиони използвайки този метод. Към днешна дата, за съжаление, търсенията нямат рязултат. Възможно е аксионите да не съществуват или да не са тъмната материя, но е възможно също така, да съществуват с различни параметри от тези, според които ги търси ADMX. Възможно е различна електромагнитна кухина (резонатор), с различни свойства, да дава възможност за взаимодействия с аксионите. Напълно е възможно фотон-аксионните взаимодействия да се случват, а резонатор с нужните свойства да предизвиква фотоните да се отделят от аксионите в предпочитано направление. Това може да не изглежда вероятно, но е възможно именно ЕмДрайв да е такъв резонатор. Как работи? Във всеки един момент във времето съществуват частици тъмна материя, преминаващи през всички региони на пространството, без да се смущават от присъствието на материя или други частици от Стандартния модел. Вътре в електромагнитния резонатор, фотоните с определена честота отскачат във всички посоки, запазвайки импулса си не генерирайки тяга. Но ако фотоните се движат в определена посока - към "задната част" на кухината, например - има вероятност да ударят частица тъмна материя, и от това ще призтекат три неща: Фотонът променя импулса си и се движи "по-малко назад" и "повече напред", отколкото преди да удари частицата тъмна материя. Фотонът се удря по вътрешната стена на кухината, отразявайки се от нея и придавайки й своя импулс в посока напред към самата кухина. Ударената частица тъмна материя получава импулс, но в обратна посока - назад. Импулсът се запазва, защото тъмната материя го поема равен и противоположен по сила на това, което поглъща кухината. Повърхностно магнитно поле на активен ЕмДрайв по време на изпитването му от НАСА. Изображение: NASA Spaceflight forums, via Chris Bergin.. Ако това наистина се случва, че би било революционно. Тъй като тъмната материя е навсякъде, това означава, че няма да ни трябва източник на гориво, за да пътуваме навсякъде в галактиката, където поискаме, защото навсякъде в галактиката има значителни количества тъмна материя. Това означава, че ще имаме метод за откриване на тъмна материя и че ще потвърдим, че тъмната материя съществува. И най-важното, това означава, че законите на физиката не са нарушени в края на краищата - импулсът се запазва. Резултатите от EMdrive тестове все още са неубедителни. Има много потенциални източници на грешки и самите измервания показват голяма несигурност за размера на получената тяга. И е неясно, наистина ли съществува безопорна тяга или има противодействие, което не е измерено. И обяснението с тъмната материя е силно умозрително с много неизвестни, за да имаме много конкретен резултат за отчитането на такъв ефект. Но ако ЕмДрайв наистина работи, противодействието на тъмната материя е възможна причина. Ако се окаже така, тайната на тъмната материя ще бъде решена веднъж завинаги от един неочакван кандидат - изобретател, измайсторил невъзможен двигател, но който ще намери липсващата маса на Вселената. === Ми, да! Тя, тъмната материя си е едновремешния етер. Сега се чудят как да се върнат в него. Като му измислят свойства. Добре.

Изобретяването на тоя ветил е ... революционно просто! Навита на спирала тръбичка (медна, с малък светъл отвор, около 1,5 мм на око - заради загубата на налягане на течността по "дългия" път на спиралата, работи като вентил за промяна на налягане - не става с дросел, опитвал съм). Колкото и да увеличаваме налягането на входа на тръбичката (посредством компресор) на изхода на тръбичката ... само капки течност ще излязат. Тези капки се втичат в съд, който е включен към входа на компресора - демек съдът се вакуумира непрекъснато. Поради вакуума в съда - течността се ИЗПАРЯВА при ниска Т с по-голяма скорост, отколкото при стайна Т. Да, обаче, за да може да се изпарява трябва да "вземе" топлина-енергия от някъде ... в случая - от стените на съда. Така, стените на съда стават студени - демек има охлаждане, конструкт за хладилна камера (компресорен хладилник, както си писал). Принципът е познат като термопомпа. Ако подгряваме с газ "изпареното" в съда, ще е възможно да се получи по-голям дебит (или същия) на работен флуид, но при по-малки разлики в наляганията пред и зад вентила. Може да се използва за нагряване на тоя газ част от "топлите загуби" в конструкцията на машината и така, отчасти, с добра изолация, да се повиши малко КПД-то на ... най-неудобните-енергоемки машини - работещи с газообразно състояние на веществото. Важни са ПРЕВРЪЩАНИЯТА от едно фазово състояние в друго и съответните параметри. ... пп Пиша го подробно, за да може и Гагов да се ориентира. ...

Безгоривно - означава (според мен) - машината работи единствено с подадената в началото топлина на газа, без да има допълнително подгряване "с гориво". Без да има закачена печка "циганска любов" към нея.... И прави там ... трите неща в заглавието. ...

Има и още - защо популяризаторите бягат от изява. Мисля си: Защото, за така наречените "точни" науки е, някак си, лесно - пише мат. модела, обяснява с общо-популярни думи символите и с кво се пият, и ..., и ...кой разбрал, разбрал! Да пита, ако не е разбрал, ще му се отговори на база "интелект на задавания въпрос". Но - гадничкото е, че този МЕТОД не е приложим към всички науки..., а "точните" учени се опитват да го пробутат, че само това е наука?! Щеше да е лесно, ако всичко подлежи на изчисляване, ако Вселената е мат. модел. Да, ама не - както беше модерно да се говори. Чувствата, субективните усещания, "пътя" на светлинните вълни, на фотоните въобще, тоталната енергия на система, големина на Планк, на Вселена, форми на частици и т. н. ... не се подават на измерване. И това не е дефект на Изследователя, а реалност - природно ограничение за съществуване на "масови" обекти-частици, от които е изграден и Изследователят и ... апаратурата му! За неизмеримите неща, (а те са много, много повече от измеримите) трябват хипотези - от това се вълнуват слушателите. В момента в който "изкаже" хипотеза даден лектор - бива "нападнат" с въпроси и то ... не винаги от неговата компетентност. Става трудно!.. Ако не е и философ - отива на кино... ...

Ле-ле! В бързината за отговор е ... цитирано нередактираното, ама ... карай - не е важно. Това, за принципите си е направо най-важното. Голяма каша става, когато се отплесне ... "изобретател" да прави вечен двигател. Слуша популярни лекции, чете конспирации, "апокрифни" документи и ... се надява учените да са сбъркали някъде, или да са пропуснали нещо, или да не се е ЗНАЕЛО в по-раншни теоретични модели... Ужас! И сега раздухаха темата за биополето!?- любима конспирация на не навлезлите в проблемите на физиката... И, понеже, наистина, учените не са се изказвали компетентно по този въпрос - значи, биополето е "информация" и т. н., ще го доим, пък ... квото пусне си е все кяр! Не им е ясно, че учените се занимават с неща, които могат да се измерват..., да се повтарят за проверки, а крайните изводи - са границите на приложимост за наблюдаване (измерване) на явлението или свойството... Именно - извън наблюдаемото са интересните неща "за любители" и наистина е хубаво ако специалисти се наемат да популяризират вижданията си отвъд тях - нищо, че на този етап може и да са спекулации. Но, да го казват!.. Те, тва, могат да го правят и любители, а дали ще бъдат "чути" е въпрос на избор за специалистите... Намират разни "хрумки" ... в най-неочаквани мнения, изказвания, дори и на деца... ...

Въобще, интересните неща, вкл. открития, изобретения, полезни модели се правят на границите между различни науки, а не в ... търпеливо еднопосочно проучване, което си е "патент" на учените. Те получават заплати за това. ...

Знам ли? Повече се набляга на добрата страна в общуването... Ами ... другата... Имах колежка, с която след като други колеги бяха "общували", уж на професионални теми, искаха да им се плащат "вредни"! ...

Виж това. Гери 300 пъти ви каза, че се използва допълнително топлина (най-често отпадъчна от др. производство), ама ... не четете http://www.rosteplo.ru/Tech_stat/stat_shablon.php?id=2151 "Бестопливные установки для производства электроэнергии, теплоты и холода на базе детандер-генераторных агрегатов ... Принципиальная схема установки, в которой для подогрева транспортируемого газа перед детандером используется тепловой насос, приведена на рисунке 1. Установка работает следующим образом. Газ высокого давления поступает в теплообменник 5, греющей средой в котором является хладагент контура теплонасосной установки. ТНУ повышает уровень температуры теплоты, полученной от низкопотенциального источника в испарителе 9. Нагретый в теплообменнике 5 газ высокого давления подается в детандер 2. После расширения в детандере, газ направляется в трубопровод низкого давления 4, а механическая работа, полученная в детандере, преобразуется в электрическую энергию в электрогенераторе 1. Часть электроэнергии, выработанной генератором, должна быть израсходована на технологический подогрев газа перед детандером посредством ТНУ. Оставшаяся электроэнергия может быть полезно использована для отпуска внешнему потребителю или производства дополнительной теплоты с помощью той же теплонасосной установки. Дополнительно выработанная теплота может быть использована для подогрева газа в теплообменнике 5. (Дополнительный подогрев газа перед его использованием в топках котлов или печей, как известно, позволяет снизить расход топлива). Рисунок 1 – Принципиальная схема ДГА с подогревом газа перед детандером с помощью теплонасосной установки ...." Принцип на действие: https://ru.wikipedia.org/wiki/Детандер

Ето, за мен един сполучлив пример за популярно говорене за наука: https://www.youtube.com/watch?v=NayWtS53NNU Эмиль Ахмедов: "Оптика и квантовая механика" има за "изчистване" на ... паузи, например - за гладкост на изложението Но пък се засягат почти всички вълнуващи и интересни въпроси на физиката. И тези, дето ... "отегчават" в клуб физика ...

Много интересно описано, браво, но ... "механизмите" не са такива В очите "влиза" вълна (от видимия спектър на ЕМТрептения) и ... там има пръчици (за светло-тъмно, т.е. "мерят" праг на интензитет) и колбички (за цвят, също с праг за интензитет). От "цялата" вълна - само отделни фотони резонират с отделни елементи - пръчици и колбички - от окото (ретината) и ... възбуждат импулс при релаксацията си, който се пренася до мозъка. В мозъка ... СЕ УЧИМ от раждането още - да разпознаваме тези сигнали като предмети образи (символи) от реалността. (Самообучаващ се био-компютър).