Малоум 2

Така мисля и аз, в смисъл - 1. физичен експеримент-->математичен модел -->проба-->експерименти за установяване на границите на приложение на модела-->изводи и предположения (хипотези) "защо това е така"-->приемане за ползване. И 2. - Развиване на математика заради "практични" задачи и нужди -->достигане до нови математически обобщения с доказателства -->прилагане на тези, към "търсещи се мат. модели" във вече известни, но необяснени факти -->предизвикване на експеримент (ако е възможен) за предсказаното поведение от модела и ...т.1...,ако се отнася за физични модели (състояния) Така математиката помага много не само във физическите модели, а в цялата наука. Вълновата функция съществува само като абстрактен модел на мозъка - но това е РЕАЛНО възможното изучаване на Света от Гл. Мозък. Защото всичко е вълни - самото движение е "на вълни".

Ето и истината за възможностите за живот, добре и подробно разказана от специалист: https://www.youtube.com/watch?v=n79xVJur1Q8 Возможна ли жизнь без воды и жизнь без углерода? – Лекторий Политеха (Публикуван на 6.10.2016 г. Все многообразие жизни на Земле основано на воде и соединениях углерода. Поэтому жизнь в космосе надеются найти прежде всего там, где есть жидкая вода. Но, быть может, в других условиях возможна жизнь на другой химической основе? Океанологи открыли углекислотные озера в толще океанского дна и обнаружили в них цветущую пышным цветом микробную жизнь. Смогут ли эти микробы помочь в поиске внеземной жизни? Ответы на этот и другие вопросы, связанные с возможностью существования принципиально других форм жизни, даст научный сотрудник отдела эволюционной биохимии НИИ физико-химической биологии им. А.Н. Белозерского, преподаватель МГУ и летних школ Михаил Никитин. Источник: https://polymus.ru/ru/education/lectu... ...)

Ето малко и от Юнг: http://megavselena.bg/poznavaneto-na-arhetipite-na-yung-mozhe-da-ti-pomogne-v-personalnoto-i-duhovnoto-izrastvane/ Познаването на архетипите на Юнг може да ти помогне в персоналното и духовното израстване Архетипите на Юнг са мощен инструмент за духовна еволюция и могат да ти помогнат да реализираш пълния си потенциал в живота. Карл Густав Юнг е психиатър и психотерапевт, смятан за наследник на Зигмунд Фройд в науката. Юнг предлага теория, според която личността на всеки човек съдържа елементи на четири основни архетипа. Те представляват модели на поведение и влияят на начина, по който мислим и действаме. Според Юнг тези архетипи са Егото, Персоната, Сянката и Анима/Анимус. Как разбирането на тези архетипи може да помогне да постигнем потенциала си? Юнг вярвал, че тези архетипи съдържат елементи от нашата личност, с което трябва да се съобразим, за да изградим пълноценно оформена личност. Той предполагал, че работейки през призмата на архетипите, можем да започнем да избираме действията си, вместо да отговаряме автоматично на това, което ни заобикаля чрез предварително заложени модели, които всъщност не са ни от полза. Юнг твърдял, че работейки чрез архетипите в следния ред, можем да постигнем духовно развитие и да се превърнем в Цяло. Сянката Юнг смятал, че персоналните качества, които отхвърляме, потискаме или игнорираме не се губят, а стават част от Неосъзнатото. Така те се превръщат в сянка. Този архетип често е описван като тъмната страна на психиката, представляваща дивото, хаоса и неизвестното. Ние можем да потискаме наши желания или качества, защото другите не ги одобряват или за да се предпазим от емоционално или физическо нараняване. Например, дете може да се научи да потиска силни емоции като ярост или гняв, защото се страхува, че тези емоции могат сериозно да наранят друг член на семейството. Ако на по-късен етап ние се нуждаем от тези потиснати качества, Сянката може да започне да се явява в сънищата ни. Може да се появи като змия, чудовище, демон, дракон или друга мрачна или дива фигура. Може да бъдем привлечени от сенчести фигури като злодеите във филмите и литературата. Когато се докосваме до Сянката, това обикновено е знак, че сме готови за началото на нов цикъл в живота си. Можем да изберем да възкресим качествата, които сме потискали и да ги вкараме в употреба. Например мъж, игнорирал грижовната страна на своята натура, за да минава за по-силен и по-смел, може да възстанови това свое качество, когато стане баща. Според Юнг, интегрирането на аспектите на Сянката в нашата психика е първата крачка към духовното ни израстване. Анима или Анимус След като сме интегрирали Сянката, можем да открием елементи на Анима/Анимус в съзнанието си. Анима е женският аспект на неосъзнатото у мъжа, докато Анимус е мъжкият аспект на неосъзнатото при жената. Човешкото същество се състои от баланс на „женски“ и „мъжки“ енергии. Обществото и социалното ни положение може обаче да ни кара да потискаме черти, разглеждани като принадлежност на другия пол. За да бъдем Цели, ние трябва да интегрираме в психиката си и мъжкото и женското. Женските и мъжките архетипи съдържат микс от позитивни и негативни черти. Когато са небалансирани, ние имаме склонност да се придържаме към стереотипи. Например мъж може да е безскрупулно конкурентен, да прегазва всичко по пътя си, без допълващия женствен аспект на загриженост. И обратно, жена може да е твърде пасивна, без мъжкия конкурентен елемент. За да сме ясни, това са само етикети, които закачаме на съответните атрибути и не съдържат задължително характеристиките на мъжете или на жените. За да сме Цели, ние трябва да се стремим да балансираме „мъжките“ и „женските“ елементи в психиката си. Сънуването на човек от противоположния пол, може да е знак, че ни е необходим повече баланс. Съзнателно ние можем да допринесем за по-добър баланс, развивайки атрибути, традиционно свързвани с противоположния пол като например настойчивост и загриженост. Персоната След като сме открили Сянката и Анима/Анимус, следващата стъпка в духовното ни израстване е осъзнаването на архетипа Персоната. Персоната е начинът, по който се представяме пред света. Думата „персона“ на латински означава „маска“. Ние всички носим маски, които нахлузваме върху себе си при социално взаимодействие и в различни ситуации. Можем да имаме персона за работа, персона за семейството или персона за парти. Развиваме Сянката си, потискайки черти, които другите не одобряват. В противовес на това, създаваме Персоната, предозирайки онези елементи, които другите окуражават. Персоната често съдържа елемент на удовлетворяване на другите. Трябва да осъзнаваме, че Персоната не е това, което сме, за да можем да позволим на Егото да се развие. Трябва да внимаваме, да не се идентифицираме прекалено близко с Персоната, защото това може да потисне духовното ни израстване. Някой, който е фиксиран в само една Персона, например работохолик, е добре да се идентифицира по-малко с тази персона, вместо това да развие други области на личността си. Егото Когато разбираме горните архетипи и ги интегрираме, тогава можем да постигнем добре развито Его. Егото е онази част от психиката, която актуално се съзнава и чрез която хората обясняват всичко в живота си – мисли, чувства, поведение. Тук се включва процесът на съзнателно формулиране на цели, които определят поведението ни, изборът на начини за постигането им, логическите обяснения, които даваме на нещата и събитията около нас, нашите съзнавани чувства, мисли, спомени, общуване, минал опит, който можем да възпроизведем – с една дума всичко онова, към което се отнасяме съзнателно. Егото често е представяно като мъдър мъж/мъдра жена. Ако например сънувате такава фигура, значи сте на прав път в постигането на тази интеграция. Може просто да се идентифицирате с мъдри персонажи от филми, телевизия или книги. Това може да се проявява в различни форми като добър шеф, ментор, мъдрец, магьосник … Познаването на архетипите на Юнг може да представлява мощен инструмент за постигане на вътрешна трансформация. Изучавайки ролята на архетипите в психиката ни, можем да постигнем промяна в поведението си, което да доведе до по-пълна реализация на потенциала ни. Ако някои от архетипите резонират при теб, това може да ти подскаже в кои сектори трябва да работиш чрез лекуване и интеграция. ...

Правилно отбелязваш – математическо пространство ... В повечето случаи –не съответства на физическо пространство при процеси. В средните мащаби – не е толкова „забележимо“ влиянието на ... инфлексна точка от крива, да речем – апроксимираме към „прав“ участък и с достатъчна за практиката точност, приемаме за вярно. Теориите са си теории ... от зор, дето се казва, с цел обяснение на реалност, но не я обясняват цялостно. Важно е на практика как така нещо клони към нула, но никога не я достига (математиката ги приказва такива), особено ако се задълбаем в микро-света. И това става ясно в хипотезата за непрестанното образуване на обектите. Върху условно неподвижните по място части на вакуума, във вид на стоящи „пакет-фотони“. Всеки обект е структура от задружното действие на участващите в образуването пакет-фотони. При това – съм показал как става Движение на обектите, сърфирането върху частите на вакуума. И какво е Обратна Връзка с помощта на която обектът повтаря себе си в Пространството. А, това повтаряне е и Часовник. ОВ прави така, че вакумът оказва съпротива срещу увеличаване скоростта на преместване на обектите – затова има Гранична скорост, например, при безмасов обект – скоростта на светлината. Пак заради откритата от хипотезата ОВ се показва, че принципът за минималното действие е основен Закон на Природата. Още – заради закъснение по ОВ –геометричните центрове на масовите обекти са винаги на РАЗЛИЧНИ места за всяка пулсация на образуване и следователно: Безкрайности на енергии –няма. Радиусът на електрона, протона и пр., не може да стане НУЛА – никога. Това е реалност. И много още, а как математиците ще си направят моделите, да съответстват на такава реалност, която да обяснява всичко наблюдавано до този момент – аз няма как да им разкажа на „техния“ език. Само знам, че не се разминавам с техни предположения..., но пък знам, че грешат, когато си мислят, че геодезичните могат да се пресичат и във физическите модели. ...

Това е "изискване" (следствие) от гл. точка Трети наблюдател (външен за пространство-времето). Идеализацията произтича от това, че не могат да се установят (измерят) вътре-движенията с понятието Едновременност ... при относително движение на нещо външно. За пространство-времето вътре-движенията са Едновременни във всеки един момент за Трети наблюдател. Това е при класически подход (за средните мащаби) При изменения на мащабите, вместо да се отива към "точков" обект на това, което е пространство-време в микро-света (което според Теорията на относителността е абсолютно, неизменно и прочие.) - се отива към "малък обем", ограничен от повърхнина. "Вижда се" (това винаги се е предполагало, но се е елиминирало заради идеализация и простота на мат.модели), че вътре има взаимни, относителни движения на ...нещо! И такава повърхнина не е Гладка сфера, например, а променяща се, трептяща и е нещо като СЛОЙ около непостоянен геом. център. (При "струнниците", от тук започва многомерността за различни многообразия). Идеализира се повърхнината да съответства на образуващи я линии - геодезични, защото във всяка точка от тия линии има сменящи се характеристики и АКО решим да се "движим" по такава линия, трябва да се отчитат все нови и нови изменения (не само посоката на допирателните вектори ами и големината им). Та, затова трябват геодезичните в микрото. Движенията са ...математически.:):) (Мълчи и смятай!);) е афоризмът.;) ...

Извинявай - така "формулирани" въпросите, нямат еднозначен отговор с да или не. Всичките имат отговор (и "да", и "не") Не бива моделите на математиката да се възприемат като реалност - може да са много "близки" до реалност, но са УМСТВЕНА ПРЕДСТАВА. Идеални конструкти са, измислени за удобство при разсъждения. Описвал съм аз какво си представям. Разбира се, че не е задължително други ... да си представят същото, даже - подобно на това. Въпрос на избор на хипотеза за "неизмеримото", за привнасяне на матмодели към физическа реалност. Например - от отделенията знаем картинките в учебниците на СИЛОВИТЕ линии - на електричните токове и на магнитите... Въпросът: "Те реални ли са?", демек "има ли ги?" е по-скоро НЕЗАКОНЕН, защото са представа, подпомагаща друга представа и т. н., но си имат ясни и точни математически модели. И тези модели помагат за се развиват представите - безспорно. Но са идеализирани. (Да обясня защо не може отговор само с да или не: На 1, - правата линия е илюзия. Само траектория на фотон от ЕМВ може да я определя като "път", но точно това е ненаблюдаемо. Ние "виждаме" колективен ефект от множество фотони - лъч. Средно считаме, че това е "права", като мислено фиксираме оста на усредненото от т. А до т. В. С промяна на мащабите - "средното", престава да е вярно предположение. Светлината се движи по геодезична, като матмодел (?!) - на за реалност - може да я приемем за права (както си писал по-рано в слабо грави-поле - космологични модели), но може и да е крива и то "ужасно" крива ако се приеме в микро-света, че енергията на електромагнитните полета (представени със старите силови линии) е важната част и "криви" пътя на светлината (или криви пътя на фотоните на другите полета.) За ориентир, ползвам това: Геодезично уравнение [4]. Път, който спазва това уравнение, се наричан геодезичен или геодезична линия. Ако многообразието клони към плоско пространство, второто събираемо ще изчезне и ще получим уравнение на права. На сферична повърхност такива линии са големите кръгове. Геодезичните линии са базово понятие в разбирането за криволинейно многообразие. Ето един пример: Опитвайки се да схвана що за явление е "успоредния пренос", разглеждах две рисунки, подобни на Фиг.1 и Фиг.2 - често представяни в литературата, за да илюстрират разликата между плоско и криволинейно успоредно пренасяне. В плоско пространство ние сме свободни да гледаме на вектора като свободно плаващ навсякъде, запазвайки направлението и дължината си. Ако придвижим един вектор успоредно на себе си по някакъв затворен контур, в края на движението той ще съвпадне с началния си образ - виж Фиг.1. В криволинейни координати обаче не можем да съпоставяме вектори, които са от различни тангентни пространства. Тоест за тях не е възможно да кажем дали са "успоредни" или "с равни големини". Ако последователно правим успоредно пренасяне на един вектор по затворен път, в края на движението си той няма да съвпадне със себе си, а ще бъде друг и ще зависи от пътя, по който е било извършвано движението - На Фиг.2 е изобразено такова движение върху сфера, в 10 позиции, което започва от полюса, стига до екватора, придвижва се малко по екватора и обратно се връща в полюса. Позиции 1 и 10 показват началния и крайния вектор, които явно са различни. Този пример ми се стори малко неясен. Очевидно по маршрута от Фиг.2 на полюса има "ръб", в който преносът вече не е гладък, освен това съмнително съвпада с центъра в който се събират всички меридиани и там например посоката "към екватора" е безсмислена. А какво би било, ако пътя не минава през полюса?. Първият опит да си представя такъв път беше неуспешен - стигнах до същия вектор, от който е започнало движението. (виж Фиг.3). Но когато го погледнах отблизо, разбрах, че моето мислене се подвежда по традиционната географска координатна мрежа, асоциирайки я с правоъгълна обстановка. В точка 5 аз си въобразявах, че векторът трябва да запази посоката на меридиана, както и правия ъгъл, който векторът сключва с паралела - Грешка! Сега разбрах какво ме подвежда - Грешката е: Aко нещо се запазва, то не е ъгъл между вектора и паралела, а по-скоро ъгълът между вектора и геодезичната линия, която в този случай е голям кръг. На фиг.4 геодезичната линия е с виолетов цвят и никак не съвпада с паралела. Там се вижда, че ако запазим ъгъла към нея, резултатът е същия, както на фиг.2, където маршрутът е действително подбран така, че да минава по геодезични линии. Има доказателство, че разликата между началния и крайния вектор зависи само от пространствения ъгъл, който се образува от затворения контур. Засега обаче е по-важно друго - че тази разлика може да послужи при оценката за Кривина..." От : Радостин Желязков 05.12.2010 Учебни статии по физика.

В по-преден постинг (описание "квантова пяна") споменах, че всяка структурна част на вакуума, доколкото се образува непрестанно с огромна честота е и ЧАСОВНИК. Демек, времето е заложено в реалността, още преди да "има" образувана веществена структура- обект. Така проявлението на вакуума би било - зърнест модел пространство-време, което се и търси, за по-нататъшна еволюция на структуриране на обекти - от полеви във вещеви и обратно. Понеже темата е за реалност, само споменавам, че мат. моделите с геодезични линии са обясними и от физическа гл. точка. Реално - по-тях се пренася импулс - как и какво се пренася съм обяснявал. Иначе - "струнниците" са направили математиката на моделите, но нямат границите в тях, които да покажат съответствието с реалността. Забравят:) да споменат, че векторите имат и Приложна точка. И "метриката" започва да произлиза от тълкуване "характера" и преноса на тая приложна точка по геодезичните. "Пространството" им е ПОВЪРХНИНА. Тоест - предполагат наличие на обект(?) с геометрия (обвивка) като част от пространство - пространствени производни. Това е добре. Ако им трябва време - производни по време. Но разделянето на отделно пространство и отделно време започва чак когато има вече наличие на Голям вещеви обект (пространствено голям, заема голям обем от пространството - колкото атом, да речем и нагоре), който да отрази (излъчи) от ПОВЪРХНИНАТА си. Трябва и Наблюдател. Бързината с която наблюдател отчита идващото лъчение от обекта- сравнена с множество лъчения от околността от други обекти - сравняване значи, различни моменти от време за наблюдаване - наблюдател може да разграничи, че на това място в пространството има обект с тези и тези свойства, в ... толкова часа. ... Гледам, че само при "гравитация" ползват такива модели. А истинските - реалните геометрии-кривини на обекти по-малки от Луната, те на какви Тензори се дължат, къде им са геодезичните, правещи повърхнини... Когато се изясни - ще се сложат и границите на приложимост на моделите, та да съответстват по-добре на реалност. ...

И ... защо, след като я има в геометрията на ОТО. Картинки от учебник ли да копирам... "Локумите" - са само обяснение на това: Защо ги има!.. и как се "пренася" импулсът по геодезичните. С обикновени ежедневни приказки-думички. "... Изменението на вертикалните на линията характеристики, фактически "тикат" преноса напред-назад по оста на линия, а тя вече е и "винтова" линия, заради закъснението по обратна връзка. Така преносът на импулс тръгна по вакуума. Оста на винтовата линия, по която се пренася - геодезична линия. Стените - потенц. ями - променят мястото си една спрямо друга, в зависимост от "пристигане" на груповата при фазовата съставка - фазовата може да изпреварва и затова определя мястото. Да, но това е скъсяване-удължаване на пространството - върху него се реализират всички обекти - и разбирането за протяжност на обектите, като и как, и каква е причината за "разширяване на пространство". ..." ...

http://megavselena.bg/ne-vselenata-ne-se-razshiryava-s-uskoryavashto-se-tempo-kazvat-fizitsi/ Не, вселената не се разширява с ускоряващо се темпо, казват физици Теорията, че вселената се разширява с ускоряващо се темпо, предложена за първи път в началото на 90-те, сега е подложена на нова критика от учени от Департамента по физика на Университета Оксфорд. Теорията за ускорената експанзия на вселената беше развита след анализ на Тип 1А супернова (термоядрена експлозия на умираща звезда) от телескопа Хъбъл. Тя предполага наличието на странна субстанция, наречена „тъмна енергия“, на която се приписва разширяването на вселената. Сега оксфордски екип, воден от професор Събир Саркар, който е сътрудник на Институт Нийлс Бор, поставя под съмнение спечелилата Нобел идея. След анализ на каталог от 740 Тип 1А супернова, което е 10 пъти повече от оригиналния каталог от 1990-та, учените казват, че теорията за ускорената експанзия се проваля от гледна точка на научната точност. Изследването е публикувано в Scientific Reports. Доказателството за ускорена експанзия е, най-много това, което физиците наричаме 3 сигма, казват учените пред Phys.org. Това е далеч от 5 сигма, изискуемия стандарт да се твърди, че е налице откритие от фундаментално значение. Според Саркар, другите доказателства предполагащи ускорена експанзия, като космическите микровълни, са направени в рамките на предполагаем, но не наблюдаван модел. Изследването показва данни, които свидетелстват за експанзия с постоянна скорост. Това е смело твърдение, което подлага на съмнение много от теориите, които в момента оформят представата ни за вселената, включително това, което знаем за тъмната енергия (а то всъщност е твърде малко). По-прецизна теоретична рамка, която отчита наблюдението, че вселената не е точно хомогенна и че материята, която съдържа, може да не се държи като идеален газ – две ключови предположения на стандартната космология – може да се окаже подходяща за всички наблюдения, без да е необходимо присъствието на тъмна енергия, обяснява Саркар пред Phys.org. В науката често се случва така: създават се теории, после се формират нови в резултат на по-добрите технологии и по-новите данни. ... Объркаха се. И това само защото физиците с гласуване "изгониха" етера от физиката... А той не пречи на СТО. Не пречи и на ОТО ако се сещаха, че има и тежка, и електромагнитна маса. А с него, с етера (ефира), се изяснява и класиката, и квантовото на физиката. Дали ще го наричат "тъмна материя -->тъмна енергия" - няма значение. От неговото структуриране (на частите му) - произтичат всички свойства на частиците и законите за взаимодействие, и въздействие ... което се и търси, уж, в науката... А разширяването на Вселената - е от гл. точка Земя, Млечен път - най-много - и е известно, че където и да е наблюдателят - ще вижда (отчита) разбягване на галактиките. Така, за най-отдалечените от наблюдател галактики, е трудно да се прецени с какво скорост се "разбягват" - това зависи от хаосът в между галактическата среда - колкото са по-раздалечени галактиките, по-бързо се "раздалечават" т. е., има си го ускоряването. (борба между силите от ентропиен произход - близък и далечен порядък при структуриране на частите на етера ("+" или "-") и ... гравитационните сили, които са само на привличане (+)) ...

В "космически науки" - стр. 2 Там са и мненията ни ...

Най-новата е тук: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nevazmozhniiat-dvigatel-EmDrajv-poluchi-patent-video_60888.html Невъзможният двигател ЕмДрайв получи патент (видео) Обновен до версия 2.0, се очаква да бъде няколко пъти по-мощен от предишните версии Макар и "невъзможен", ЕмДрайв - нов вид ракетен двигател, който генерира тяга без гориво - през май издържа успешно 10-седмично изследване на НАСА, а изобретателят Гуидо Фета (Guido Fetta) получи одобрение да тества своя версия в космоса. Сега Службата за интелектуална собственост на Великобритания регистрира патент за второ поколение ЕмДрайв - работа на изобретателя на устройството Роджър Шоуйър (Roger Shawyer). "Процесът на патентоване е много важен процес, това не е като академичната партньорска проверка, където всеки се крие зад анонимен преглед, всичко е на открито", заяви Шоуйър пред International Business Times. "Това е правилен, професионален начин за установяване на собствеността на приоритета, извършен от професионалистите в Патентното ведомство, и за да публикуват моята заявка за патент, те трябваше първо да извършат задълбочено проучване във физиката, за да установят, че изобретението не противоречи на законите на физиката" - коментира изобретателят. Шоуйър създаде първият ЕмДрайв - и много спорове, заедно с него - през 1999 г. , а предположенията, че такъв двигател може да работи, са оспорвани и досега. Схема: emdrive.com И скептиците имат основание. Устройството изглежда, че нарушава един от най-фундаменталните закони на физиката, третия закон на Нютон: когато едно тяло упражнява сила върху друго, то второто действа върху първото със сила, равна по големина и обратна по посока - или правилото "всяко действие има равно противодействие". Това е законът, който ни предпазва от идеята да духаме в платната на лодката, в която стоим и да очакваме да се понесе напред. И все пак, устройството ЕмДрайв в общи линии прави точно това - духа в собственото си платно и се движи напред. Той разчита на електромагнитни вълни, създавайки тяга от подскачащи насам-натам фотони в затворен метален конус. Микровълновото излъчване упражнява налягане върху отражателя. Заради формата на отражателната камера налягането на частта с по-голям диаметър е по-високо от частта с по-малък диаметър и се ускорява напред. Което, според третия закон, не е възможно - фотоните подскачащи вътре трябва да упражняват еднакво налягане в двата края, унищожавайки ускорението. Схема: emdrive.com При липса на вещество като реактивно гориво, което да изгаря и се изхвърля, не би трябвало да се генерира тяга. Но през 2014 г., когато сътрудници на НАСА за първи път тестват устройството и виждат, че работи, съобщават, че: "Резултатите от тестовете показват, че конструкцията на резонансния корпус RF, който е уникален като електрически двигател, произвежда сила, която не се дължи на никое класическо електромагнитно явление и следователно потенциално демонстрира взаимодействие с виртуалната плазма на квантовия вакуум." Което може да се преведе като "не сме напълно сигурни защо, но работи". От тогава няколко други изследвания потвърдиха, че констатациите на НАСА са верни. Нешо повече, тестовете показаха не само, че EмДрайв устройството може да произведе тяга, но и че може да даде много повече от нея, толкова, че да има потенциала да захрани цял космически кораб. Използването на такъв двигател ще има огромно предимство като замени конвенционалните двигатели на тежки и обемисти горива, нещо, което силно ограничава нашата мобилност в Слънчевата система. Както заяви водещият изследовател на лабораториите Eagleworks на НАСА Харолд Уайт (Harold White) един задвижван от ЕмДрайв полет до Марс полет ще трае само 70 дни - по-малко от половината от времето, необходимоот съвременните двигатели. Последният патент на Шоуйър е публично достояние. Той описва новата конструкция, която включва една-единствена плоска свръхпроводяща плоча в единия край, покрита с непроводяща плоча с различна форма. Ето схема на веригата за управление. Изображение: Shawyer et al, 2016. Шоуйър заяви, че тази конструкция свежда до минимум вътрешния Доплеров ефект (промяната в дължината на вълната или честота на вълната възприемана от наблюдател, движещ се по отношение на източника - това е същият процес, при който издаваният звук от автомобил се чува по различен начин, когато с голяма скорост се приближава или отдалечава) , което намалява производствените разходи. "Това е доста важно, тъй като дава възможност лесно да се произвеждат тези неща, а ние искаме да произвеждаме хиляди от тях", добави той. "Патентът прави изграждането на жизнеспособен свръхпроводящ двигател по-лесно и той ще произвежда много тяга." Може да получите достъп до пълната версия на патента тук. IBT съобщава, че Шоуйър работи с неназована британска космическа компания за разработка на второ поколение ЕмДрайв. Шоуйър заяви, че новото устройство ще произвежда с много порядъци повече тяга, отколкото тази, която всеки досега е наблюдавана от тестовите екипи. ... Има и видео.

Това е добър метод, ама истинският е: Всяка стандартна (за онова време) бутилка 0,5л водка "Столичная" има ... 18 гъл-гъла!.. По шест гъл-гъла на чаша и ... така, справедливо, демек! пп Извинявам се за забавянето на отговор, но ме нямаше при компа... ...

Може би си сравнително млад и нямаш спомен от ония "джобни" чашки - 3бр. пресечен конус пръстена нанизани един върху друг на една обща ос (долният пръстен -малкият диаметър е с дъно- когато се издърпат по общата ос, заклинват и се самоуплътняват в конусната допирна повърхнина. От сплескана - Става на висока чашка - спокойно се пие вода (водка) от нея. https://www.google.bg/search?q=сгъваема+чаша&client=firefox-b&tbm=isch&imgil=pWM7K6onkzamWM%3A%3BhSyzN3aIUOcRdM%3Bhttp%253A%252F%252Fwww.jdesign-bg.com%252F%252525D1%25252581%252525D0%252525B3%252525D1%2525258A%252525D0%252525B2%252525D0%252525B0%252525D0%252525B5%252525D0%252525BC%252525D0%252525B0-%252525D1%25252587%252525D0%252525B0%252525D1%25252588%252525D0%252525B0___10224&source=iu&pf=m&fir=pWM7K6onkzamWM%3A%2ChSyzN3aIUOcRdM%2C_&usg=__MYp90CgftORIftkGLBz2JiiyFZk%3D&biw=1600&bih=789&ved=0ahUKEwi7psCx_uHPAhWKK5oKHSUoD6QQyjcIKQ&ei=0tcEWLv1H4rX6ASl0LygCg#q=сгъваема чаша&tbm=isch&tbs=rimg%3ACaVjOyuqJ5M2IjgDuWLYzjRyr_1fRIlH-4EBef8a6dlT7LWmfdCCCRlas2_1BsTr2LeHI-Rjs633pXvRqdMt39ILK-CSoSCQO5YtjONHKvEcZ9TxDw4Ot_1KhIJ99EiUf7gQF4RmA8hUn85c0AqEgl_1xrp2VPstaREnBLOhQxUjZSoSCZ90IIJGVqzbEaQOg3fPd9XOKhIJ8GxOvYt4cj4RHurb4Bt_1T9EqEglGOzrfele9GhH52rC92Sj-oCoSCZ0y3f0gsr4JEVk_1DAV4vmr1 Първите - прозрачни бяха "на мода" едно време... Всеки, уважаващ себе си ... турист (пияч) я имаше ... за всеки случай! (Жокер - "Номерът" не е във вида и вместимостта на чашата.) ...

И това е възможно, но майтапът си остава... ...

Да, водката е течност 0,5л в бутилката и ... справедливо се разпределя на три части (в 3 бр. чаши)

Я?! Никой не желае да предположи решение на задачата с водката!?! ...

От лекция на Файнман:https://tropcho.wordpress.com/2010/11/03/feynman-speech/ "... Но не всички експерименти по психология са като този. Например, правени са много експерименти с плъхове бягащи през всякакви лабиринти и така нататък с малко ясни резултати. Но през 1937 един човек на име Юнг извършил един много интересен. Той имал дълъг коридор с врати по цялото продължение от едната страна, от която влизали плъховете, и врати по продължение на другата страна, където била храната. Искал да види дали може да научи плъховете да влизат в третата врата от тази от която ги пускал. Не. Плъховете веднага отивали при вратата, зад която била храната предишния път. Въпросът бил, при положение, че коридорът бил толкова добре направен и толкова равноемерен, откъде знаят плъховете, че това е същата врата? Очевидно във вратата имало нещо, което я различавало от другите врати. Затова боядисал всички врати много внимателно, изпипвайки повърхността на предната страна на вратите по един и същ начин. И пак, плъховете познавали. Тогава си казал, сигурно плъховете надушват храната, и затова използвал химикали, за да променя миризмата след всеки опит. И пак, плъховете познавали. Тогава осъзнал, че плъховете биха могли да се ориентират по светлините и обстановката в лабораторията, като всеки нормален човек. Затова покрил коридора, но пак плъховете познавали. Накрая открил, че познавали по звука, който подът издавал, когато пробягвали по него. И могъл да се справи с това единствено като поставил коридора си в пясък. И така покрил една след друга всички улики и накрая успял да заблуди плъховете, така че трябвало да се научат да влизат в третата врата. Ако не спазвал стриктно което и да било от условията си, плъховете познавали. Сега, от научна гледна точка, това бил експеримент номер 1. Това е експериментът, който дава смисъл на експериментите с тичащи плъхове, защото разкрива всички улики, които плъхът в действителност използва – не тези, които си мислите, че използва. И това е експериментът, които казва точно какви условия трябва да се използват, за да се контролира внимателно всичко в един експеримент с тичащи плъхове. Погледнах последвалата история на тези изследвания. Следващият експеримент и този след него не споменават г-н Юнг въобще. Те въобще не прилагат никои от критериите му като слагане на коридорите в пясък, или много внимателна подготовка. Те просто продължават да пускат плъхове да тичат по същия начин и не обръщат никакво внимание на великите открития на г-н Юнг, а неговите статии не биват цитирани, защото той не открива нищо свързано с плъховете. Всъщност, той открива всичко, което е нужно, за да бъде открито нещо свързано с плъховете. Но пренебрегването на подобни експерименти е характерно за науката от вида „преклонение пред товара“. ..." Цялото четиво показва значението на фактите в науката... ...

(Тези, оформящи пространствената решетка на вакуума. "Квантовата пяна" е от неподвижни по място фотони на вакуума - във вид на стоящи вълни-пакети. Последователно се пренасят: Ток и реакцията от него е Противоток, като стените са потенциални ями - в смисъл, че векторът на момента на количеството на движение (момент на импулса) е затворен в потенциални ями и има моментен център на пакета, които не променя мястото си в решетката. Всеки пакет е заобиколен от подобни и няма синхрон в трептенията им - затова, собствените движения на всички пакети са като движения на "пяна". Няма избрана посока на някакво свойство в общото. Това е подреденост на "частици" на вакуума (изотропност), а не хаос. "Среден" размер на пакет - около 10^(-26)m и в този смисъл недостижими за измерване от Изследовател (затова - хипотеза, която знае, че ако е вярно предположение - завинаги остава хипотеза) При сфазиране на два пакета (има такава вероятност и това е смисълът на флуктуациите), заради фазова разлика (векторите на двете не съвпадат точно по посока, заради закъснението при образуване на всеки от пакетите) се получава, че модулираната съставка може да се "движи" спрямо моментните центри на участниците. Така, от неподвижно поле, получаваме движение ... въобще на нещо... От "малък" неподвижен по място "бърз" на подреждане осцилатор - получаваме голям-бавен осцилатор - разбира се, като сфазират повече на брой пакети, заради увеличената вероятност - като цяло образуванието пулсира - повтаря себе си- по-бавно, отколкото съсед "повтаря себе си" в посоката на пространствената линия, около която се пренася с фазова скорост обвивката (модулираното), а с груповата се пренася и съдържащият се в образуванието импулс. Тая линия е начупена в детайли, а по-общо в мащаб, е крива пространствена линия. Паралелно с пренос в една посока, около линията се формира от съседите - обратен ток на подреждане (от набъбване)- който "помага" при липса на сфазиране в края на линията, да се възстанови "неподвижността" на средата върху която става движението. Поради закъснението, обаче, новото "възстановено" трептене е със "стъпка напред", спрямо старото му място - място на възникване. Изменението на вертикалните на линията характеристики, фактически "тикат" преноса напред-назад по оста на линия, а тя вече е и "винтова" линия, заради закъснението по обратна връзка. Така преносът на импулс тръгна по вакуума. Оста на винтовата линия, по която се пренася - геодезична линия. Стените - потенц. ями - променят мястото си една спрямо друга, в зависимост от "пристигане" на груповата при фазовата съставка - фазовата може да изпреварва и затова определя мястото. Да, но това е скъсяване-удължаване на пространството - върху него се реализират всички обекти - и разбирането за протяжност на обектите, като и как, и каква е причината за "разширяване на пространство". Така фотоните на ЕМПоле са неподвижни. При пренос на импулс върху тях се формира ЕМВълна. Посоката на пренос е по геодезична линия. При множество поляризации -хаос във вакуума - тази линия е къса, заради декохеренция. ...

Да не сме го пропуснали, тва? http://megavselena.bg/lunata-syshtestvuva-samo-kogato-ya-gledate/ Луната съществува само когато я гледате? Физиците съобщиха за обективната реалност на вълновата функция и за състоянието на котката на Шрьодингер. Учени от Австралия и Франция проведоха експеримент, който по думите им посочва реалността на вълновата функция (пси-функция, ψ). Резултатите от изследванията на учените са публикувани в изданието Nature Physics. Вълновата функция описва състоянието на микрочастиците и фигурира в уравнението на Шрьодингер в квантовата механика. Именно с нея са свързани повечето проявления на квантовата теория, отличаващи я от класическата физика. Квадратът на модула на пси-функцията определя вероятността частицата да приема едно или друго състояние. Тя може да се представи във вид на сума на стойности (суперпозиция на състоянието), а самият процес на измерване се свежда до извличане на едно от възможните събираеми. Философията Учените принципно се придържат към едно от две мнения за вълновата функция. Според първата гледна точка пси-функцията е реална (явява се част от обективната реалност) и способността на котката на Шрьодингер да бъде едновременно и мъртва, и жива, се явява обективна характеристика на природата. Това е съдържанието на така наречената онтологична интерпретация на квантовата теория. Обективността тук означава, че такова свойство на вълновата функция по никакъв начин не е свързано с човека и неговите представи за природата. На вълновата функция ѝ е все едно какво „мисли“ за нея човекът. Втората гледна точка се свежда до това, че вълновата функция е математически обект, въведен поради недостатъчното знание на учените за закономерностите на квантовия свят. По-конкретно към тази гледна точка се е придържал Алберт Айнщайн. „Наистина ли смятате, че Луната съществува само когато гледате към нея?“, казвал той. (a) Квантовите състояния отговарят на вектори в абстрактното многомерно Хилбертово пространство. (b) Онтологичната интерпретация предвижда наличието на непресичащи се разпределения на плътностите на вероятностите. (c) Епистемологичната интерпретация е свързана с пресичането на тези разпределения. © Nature Physics Тази и някои други гледни точки съставят съдържанието на така наречената епистемологична интерпретация на квантовата механика. Такава концепция означава, че вълновата функция е само инструмент за познание, но не и нещо, което има отношение към обективната реалност. Експериментът В експеримента си учените измерили квантовото състояние на двойки фотони, всеки от които можел да се намира в едно от две неортогонални едно към друго състояния (например, когато едната частица има хоризонтална поляризация, а другата – не вертикална, а например диагонална). В случая – ако вълновата функция се явява част от обективната реалност, единичен експеримент не би трябвало да определи състояние на поляризация. Това може да се направи само с допълнителни измерения. Учените не успели да получат достатъчно информация за поляризацията на фотоните след единично измерване. Както отбелязват физиците, това може да означава грешка на повечето епистемологични интерпретации на квантовата механика. Учените работили не в обикновено двумерно Хилбертово пространство, а в неговите тримерни и четиримерни обобщения. Както теоретично е показано в предишни работи на физиците, експериментите именно с неортогонални състояния в пространствата с размерности, повече от две, може да доведат до нарушаване на специалното неравенство, справедливо именно за епистемологичните интерпретации на квантовата теория. В хода на експеримента физиците определили стойността на величината S, свързана с вероятността за намиране на частицата в квантови състояния. Ако нейната стойност се окаже по-голяма или равна на единица, то за вярна може да се смята епистемологичната интерпретация. В опитите учените получили, че S винаги е по-малко от единица, следователно е вярна онтологичната интерпретация. В инсталацията на учените се използва спонтанно параметрично разсейване на светлината: създава се двойка свързани фотони, която в специален кристал, енергизиран с лазерен лъч с дължина на вълната 410 нанометра, се разделя на единични частици, сумата на импулсите и енергията на които е равна на тези на изходните фотони. След това частиците се пропускат през призма на Глан–Тейлър, с помощта на която се подготвя поляризацията на квантите. Изпълнението на измерването се провежда по обратния път с помощта на детектор на единични фотони. Стойността на S за четиримерното Хилбертово пространствто, където n е числото на възможните квантови състояния. Тук е представено сравнение с резултатите за тримерно пространство (показано с червен цвят). © Nature Physics Експериментът показал, че статистически епистемологичната интерпретация не се изпълнява. И все пак учените смятат, че квантовата теория за множествени светове, предложена от Хю Еверет, все още има смисъл. Тази теория повече подхожда на епистемологичната интерпретация, отколкото на онтологичната. Също не противоречи на учените ретропричинната интерпретация, според която бъдещето може да влияе на миналото. „Ако предположим, че понятието обективна реалност съществува, нашите резултати сочат, че вълновата функция трябва директно да съответства на тази реалност“, заключават авторите на изследването. ... Да, обективната действителност ни се "представя" ... вероятностно. И няма значение, че съществуват и свързани състояния - те също ще станат "обективни", ако се възприеме хипотезата за непрестанното образуване на обектите, водеща до пренос на импулс (физическа информация) по геодезични - само мащабите трябва да се пооправят. ...

Науката борави с факти. Фактите са събития, които се повтарят във времето и пространството при ОПРЕДЕЛЕНИ условия - това вече го обяснявах, по рано, тук. Пример: при нормални условия (20 градуса Целзий , 1 атм налягане) - 1л вода може да разтвори ...Х гр. сол.-описват се и технологичните процеси с измерванията за точност на установяване на факт и се правят таблици - с които се ползва факт, без всеки да си прави лаборатория. Не. Никъде другаде, освен в хората на Земята - няма свойството РАЗУМ. Това не означава, че физическите закони, открити от хора, не действат. Можем да ги откриваме, но не и да ги изменяме или отменяме. по-горе - определение за факт - може и от тук, ама за наука става въпрос. https://bg.wikipedia.org/wiki/Факт Символ. Интерпретации, но върху научни факти. Когато хората не разбират че боравят с отражателен леър и това е единствената им възможност сред която кодират и подреждат възприятията и отраженията си, те непрекъснато се подвеждат че ОТРАЗЕНОТО е ОБЕКТИВНИЯ, НЕЗАВИСИМ ОТ ТЯХ РЕАЛ. Изречението е към тебе си! Не е отражение! Не е "подведена" науката... Ако беше отражение - "Битието определя съзнанието!" в социалистическо битие (45г), щеше да ни е социалистическо мисленето, ама ... не е. И при соца имаше алиенация и отричания, които доведоха до неговата несъстоятелност ... в крайност - развит социализъм (лафа беше - развива се като младо прасе - не се знае, какво свиня ще излезе от него) Колкото до физиката - струва ми се вече написах, че е твърде неадекватно да се ползват прийоми от физиката сред философията или психологията. И... единственото общо между тях е нуждаещия се от обяснение, насред заучените си валидирани системи от такива. И физиката, и философията имат един и същ предмет на дейност, обект на изследване - обективната действителност. Че психологията не се вписва в изискванията за наука - вече съм ти го обяснявал - не я прави по-важна от ... науката. Без началата във физиката - не е възможно да се разбере действието на високоорганизираната материя - и новите качества на мозък при Човек. Само с гадаене на сънища и по фантазии - не става... ...

Изобщо не е така. Информацията си има точен енергиен измерител. Преди ... го бях писал, ама ще се повторя: От „Кръстопътища на науките“-М. В. Волкенщейн НИ, София,(1976) „... Хаотичното състояние е по-вероятно от подреденото. Теоретичният анализ показва, че ентропията се изразява с формулата: S = K.lnP, ..., където: K – константата на Болцман … ( 1,38.10^(-24) сal/deg), а Р – е броят на начините, по които може да се реализира дадено състояние. ... Като преминем към двоична система, която използвахме за пресмятане на информацията (J) ...: S = 0.693.K.J Ентропията се различава от информацията само с множителя K.ln2 … При това на един бит информация съответства твърде малка стойност на ентропията, тъй като константата на Болцман е много малка... Приблизително 2,5.10^(-24) сal/deg ...“ Интерпретациите на фактите - те са "фалшивата" част от познанието за света и ... добре е, че са ИДЕАЛНА информация, а не обективно-реална. Това се "договаря", а не - реалното съществуване на факт. Съществуването на нещо се обосновава от взаимодействие, а не от нашето тълкуване за него, - ако ще го тълкуваме -причино-следствено, значи не е ОТРАЖЕНИЕ, а отношение. И затова и не зависи от нас, а обективно се обменя енергия при взаимодействие и въздействие. ... затова е смешка да се твърди, че фактите не били от значение. ...

Няма келепир от космическа разходка - само по принуда требе да се изпълнява: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dementciia-i-zaguba-na-pamet-zaradi-radiatciiata-grozi-astronavtite_60057.html Деменция и загуба на памет заради радиацията грози астронавтите Пътешествието до Марс, както и други космически пътешествия, неминуемо ще повлияят на здравето на астронавтите. За съжаление, резултатите от изследванията на ефектите от дълъг престой в космоса не изглеждат много оптимистично. Експериментите показват, че дългото пътуване до Марс и обратно може да доведе до сериозни когнитивни дисфункция, включително загуба на памет и деменция. Резултатите от изследването са публикувани в Scientific Reports. По време на полета до Марс астронавтите ще бъдат изложени на високо енергийни силно йонизирани частици, известни като космически лъчи от галактически и слънчев произход. Космическите лъчи се състоят от 92% протони, 6% хелиеви ядра, около 1% по-тежки елементи и около 1% - електрони. А енергийният спектър на космическите лъчи се състои от 43% от енергия на протоните, 23% - от енергията на хелиевите ядра (алфа частици) и 34% от енергия, носена от други частици. Хората на повърхността на Земята са добре защитени, благодарение на магнитното й поле от космическите лъчи, но в космоса няма такава защита. Заради изключително високата си енергия (над 10 MeV) тези частици преминават през корпуса на космическите кораби, през тялото на астронавтите, включително през мозъка им. В човешкото тяло различните йонизиращи лъчения причиняват увреждания на молекулярно ниво, включително разрушаване на процесите на възстановяване на клетките и забавя процесите в увредените тъкани. Възстановяването след уврежданията се забавя от вторичната йонизация от следите на първичните частици, което увеличава степента на увреждане на клетките в организма. Това показват и предишни проучвания, проведени през 2010 г. (Energy deposition and relative frequency of hits of cylindrical nanovolume in medium irradiated by ions: Monte Carlo simulation of tracks structure) и 2011 г. (3D visualisation of the stochastic patterns of the radial dose in nano-volumes by a Monte Carlo simulation of HZE ion track structure). Ефекти на радиацията върху ДНК (www.everystockphoto.com) Колко голямо е увреждането на организма и в какво конкретно се проявяват уврежданията? Галактическите космически лъчи може да доведат до нарушения в нервната система, които застрашават изпълнението на важни задачи за астронавтите, свързани с когнитивните им способности. А съшо ще им причинят и дългосрочни рискове за здравето. Процесът на възстановяване след излагане на космически лъчи е дълъг. Предишни експерименти върху мишки са установили, че 6 седмици след облъчването мишките не показват почти никакви признаци на подобрение или възстановяване на умствените си способности. Експерти от катедрата по радиационна онкология на Калифорнийски университет, Ървайн извършват допълнителни проучвания, за да установят по-дългосрочните ефекти от космическите лъчи върху мозъка. Този път състоянието на мишките е проверено 12 и 24 седмици след облъчването. За съжаление, резултатите отново са разочароващи. Дори след 12-24 седмици след облъчването със слаби дози йонизиращо лъчение (5 или 30 дози 48Ti 16О) в опитните животни се запазват явни признаци на когнитивна дисфункция като ефектите са свързани с опростяване на дендритните структури, промени в нивата на протеините в синапсите и възпаление на нервна тъкан. Спадът на умствените способности при различни тестове на 12-та седмица след облъчването: (а) тест за възприемане на нови неща; (b) тест за съхранение на пространствената памет; (с) тест Temporal Order, проверка на паметта за неотдавно изследвани обекти. Както можете да видите, почти всички тестове върху мишките показват значително влошаване на паметта на 12-та седмица след облъчването. Особено тревожен е резкият спад на показателите в теста на паметта за наскоро изследвани обекти. Това означава, че след завръщането си от Марс астронавтите може да не си спомнят нищо. Освен това, деменцията и загубата на паметта, ще се запазят най-малко шест месеца след тяхното завръщане на Земята. Възможно е и по-дълго. По-дългосрочни тестове върху мишки все още не са извършени. Изглежда без ефективна защита от радиация полетите на хората в дълбокия космос ще бъдат много рисковани - в края на краищата, те няма да могат да се справят с управлението на космическите полети и да реагират на конкретни научни и инженерни проблеми. Потенциалната опасност за астронавтите от космическите лъчи са известни на НАСА и другите космически агенции, така че те планират да разработят защита срещу космическата радиация, но такава все още няма. ... Макар, че е писано за пътуване до Марс - то и да не е дотам - пак си е опасно... "Кръвта става на жабуняк!" - както казваше старшината при учене за ОМП- с радиация. Потенциалната опасност за астронавтите от космическите лъчи са известни на НАСА и другите космически агенции, така че те планират да разработят защита срещу космическата радиация, но такава все още няма. Това изречение притеснява. Известно е, ама... да се надяваме ??? - на кого и кога, след като е известно, че няма ефективна защита от космическите лъчи. И - НЯМА ДА СЕ ОТКРИЕ такава! Това също е известно. Ама - пак ще има преброяване на глупаците ... за Марс! ...

ОК! ...

Чудех се, защо, пък то било, щото почти всички тук сме малко ... индиго! http://megavselena.bg/7-cherti-na-porasnalite-indigo-ti-ot-tyah-li-si/ 7 черти на порасналите индиго. Ти от тях ли си? Слушали сме много за децата индиго, но какво става с възрастните? Индиго не са нов феномен, те са сред нас от десетилетия, така че много от тях вече са големи. Виж някои от характерните за тях черти и разбери, дали ти си индиго. Винаги трябва да знаеш защо Порасналите индиго рядко приемат нещата „просто защото“, те имат силна нужда да разбират, защо нещата се случват. Индиго подлагат непрестанно всичко на въпрос в търсене на смисъла зад него, защо нещата са такива каквито са. Много често обект на това търсене са фундаментални категории като неравенството, страданието, омразата и войната, тъй като не могат да разберат какво подхранва нехуманното отношение на човек към човека. Мразиш авторитарните режими Едно от нещата, които индиго често подлагат на съмнение е властта. Това е така, защото не вярват, че предаваната мъдрост винаги е правилна. Индиго може да са имали проблеми в училище, тъй като винаги са склонни да оспорват общоприетите начини за правене на нещата. Те често попадат в ролята на спорещите и създаващи проблеми. Това не е така, защото имат намерение да създават проблем, просто не могат да търпят нечестност и неравенство. По тази причина индиго често стават апатични по отношение на конвенционалните политически и социални системи. Вместо това, те се опитват да променят света по нови начини като споделят вижданията си чрез новите медийни платформи, стават активни в проекти, касаещи околната среда или работят в професии, свързани с лекуване и здраве. е можеш да търпиш, когато някой страда Порасналите индиго не могат да понасят нечие страдание, поради дълбоката си същност на емпати. По тази причина индиго може да избягват да гледат новините, не защото не ги интересува какво става по света, а защото са прекалено загрижени. За индиго представлява дълбока травма да гледа как невинни хора гладуват, страдат поради войни или природни бедствия и катастрофи. Чувството се влошава, когато причината за болката може да бъде избегната като в случаите на война или злоупотреба с ресурси. Индиго често избягват медийното насилие по принцип, поради нивата на съпричастност, които носят у себе си, тъй като това им причинява емоционална болка. Имаш афинитет към животните Порасналите индиго изпитват близост към животните. Ако могат, спасяват животни или подкрепят благотворителни акции за животни. Те обичат да прекарват време сред природата, отглеждат растения както в градината, така у дома. Индиго обичат да гледат документални филми за поведението на животните и красотата на планетата. Те не вярват, че животните са по-маловажни от хората на този свят, защото осъзнават, че всичко е свързано, че всички сме равни и взаимозависими. Носиш усещане за екзистенциално отчаяние Много индиго са изпитали чувството на депресия, безпомощност и отчаяние в живота си. Тези усещания може да са се появили на тийнейджърска възраст и оттогава циклично присъстват в живота ти. Те се дължат на факта, че не можеш да разбереш болката и вредата, които хората си причиняват едни на други, отношението към природата, което имаме, нито стремежа към власт и пари, който движи света. Индиго често чувстват, че не се вписват в обществото, което изглежда студено и безразлично. За тях не е много лесно да изграждат връзки, трудно им е да се свързват с другите и се тревожат, че изглеждат странни в техните очи. Те не обичат да съдят околните и мразят клюките. Често остават безразлични към материалните неща и популярната култура. Когато индиго намерят кауза, за която смятат, че си струва да се работи, чувството на отчаяние изчезва. Необичайни духовни преживявания Индиго често развиват интерес към психични или духовни феномени още от ранна възраст, обикновено за изненада на семейство и приятели. Не е рядкост за децата индиго да проявят желание да посетят религиозен храм или да се молят, въпреки че са родени в атеистично семейство. Този интерес продължава да се развива и на по-късен етап. Порасналите индиго са отворени към духовността и религията, виждайки само любовта и светлината зад тях, без да приемат догмите. Индиго може да са имали преживявания свързани с други светове, духове, призраци или ангели. Чувстват увереност, свързана с наличието други измерения и паралелни реалности. Индиго може да имат проблеми с материалния свят, като например невъзможност за носене на часовник, защото винаги спира. Възможно е да се държат странно по отношение на компютрите и технологиите или пък лампите да изгарят в тяхно присъствие. Имаш силна нужда да откриеш целта в живота си Порасналите индиго имат изгарящото желание да открият и постигнат целта на живота си. Може да изпитват силна необходимост да направят разлика в света, да го оставят по-добро място. За тях обаче не винаги е лесно да открият тази цел в обществото, в което живеем. Цени се здравата работа, финансовият и социален просперитет, политическата власт и консуматорството, а в такава среда човекът индиго може да има чувство за провал. Това често води до фрустрация, защото се стреми да постигне своя потенциал, но не може да открие структурите, които да го подкрепят в тази му цел. Да се научи да се вслушва в своята интуиция може да е първата стъпка, която порасналият индиго трябва да предприеме в търсене целта на живота си. Интуицията ще го изведе сред хора със сходни ценности и източници на информация, които да го подкрепят по пътя. Поставянето под въпрос на социалните норми и търсенето на по-дълбок смисъл в крайна сметка ще доведат до усещане за цел и развитие. Порасналите индиго могат да направят разликата в света, тъй като имат специални дарби. Ако мислиш, че си индиго, тогава си струва да проучиш измеренията на своята духовност, за да можеш да дариш на света любовта и светлината, които носиш. ... Нещо към 90%, че и повече ... го съдържаме, май.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Algoritam-razriazva-vsiaka-torta-spravedlivo-bez-da-ima-nedovolni_59833.html Алгоритъм разрязва всяка торта справедливо, без да има недоволни Двама млади компютърни специалисти - Саймън Макензи (Simon Mackenzie) и Харис Азиз (Haris Aziz) - може би са намерили начин да разделят торта за произволен брой хора като същевременно да е справедливo за всички участници, проблем, който учените се опитват да се справят най-малко от половин век. Констатациите са интересни, защото много учени смятаха, че справедливото разделяне в тази ситуация е невъзможно, съобщава Ерика Кларайх (Erica Klarreich) от Quanta Magazine. "Не може ли просто да изядат проклетото парче торта?" - пита ZME Science. "Как да се раздели торта справедливо" е главоблъсканица, която много от нас се изправят най-малко веднъж в живота си. Например, двама може да искат парче от едно и също място, някои искат с цели плодове или ванилова глазура. Нещата стават все по-сложни с увеличаване на броя на хората. В края на краищата, всеки може да направи компромис, но за чистата математика няма такъв вариант. Трябва да има начин да се раздели една торта в еднакво справедливи парчета, така че всички участници да са доволни. Това дори не е нов проблем. Например, Библията предлага решение. В книгата Битие, Авраам и Лот спорят как да си разделят парче земя. Авраам разделя земята на две части, които той оценява като равностойни, и след това предлага на Лот да избере това, което предпочита. По този начин, без значение какво е избрал Лот, Авраам е удовлетворен. Нещата стават объркани, когато се дели тортата на три или четири парчета. Един забележителен алгоритъм, с който може да се раздели торта та на три е предложен от математиците Джон Селфридж (John Selfridge) и Джон Конуей (John Conway), който самостоятелно стига до същото решение през 60-те. ..." и т. н.... Па по тоя повод, се сещам за друга "задача", която руснаците - едно време - решават съвсем справедливо: Имаше половинка водка "Столичная" в култова бутилка с цена 3 рубли (затова ... "едно време") Трима руснаци събират по рубличка, купуват половинката, вадят "сгъваемите" чашки и ... ! ... разделят водката на три части, справедливо! Как го правят? е въпросът, значи. ... пп Може и да не им е "първата" бутилка, ама пак го правят...