Малоум 2

Ами - не случайно е запитването за мироглед. Няма поведение - точно към ОТРАЖЕНИЕ, дори и при инстинктивните реакции. (Не изтърваме горещата тенджера с боб, щото, от опит знаем - съ_отнасяме се към предишен опит - ще останем гладни. Задейства се и разумът!, паралелно с позивните за оцеляване) Съзнанието не е отражение, а ОТНОШЕНИЕ. Споменах, по-рано и за динамика (диалектика) към непрестанно съ_отнасяне към абстрактните образи - модели, които играят на "прескочи кобила" в главите ни. (пп Грешката... още от Т.Павлов-съчиненията ...съзнанието, като отражение, в няколко "тома" - ни натика яко в лозунга: "Битието определя съзнанието!" Демек - Прави битието социалистическо (производствените отношения), пък то ще се отрази в главите, дето е съзнанието - и то ще стане социалистическо?! Видя се, че не е така.)

В микро света основно се "работи" с енергии (заложени в мат-модели + експерименти). Повишаване на Екин често означава повишаване на скоростта на тяло с физична характеристика маса, като се ползва друга физична характеристика - заряд. За управление на потоците заредени частици се ползва Епот,, създавана от магнити. Потенциалите "служат" като граници, като твърди (еластично) опори на отклоняващите се частици и ги връщат в "тълпата". Така вероятността от повече частици в тълпата да удари ядро и да предизвика събитие за наблюдение и отчет от приборите, става по-голяма, а и ... не се "хабят" стените на камерите... Демек - нуждата от образуване на "тълпа" е ясна - голямо количество на почти еднакви (идентични, тъждествени) единици, за извършване на груба работа. (Работа = сила по път. Да не се бърка с енергии или с мощност = работа за единица време. Това което се отделя при тия дейности е ... енергия-фотони (полева форма на енергия), която приборите "хващат" и усилват ефектите за по-ясно наблюдаване от Изследовател=наблюдател със съзнание и разум). "Творчески потенциал" е житейско наименование на възможност да се прояви творчество при "човешка" дейност и не бива да се смесва с възможностите за ФИЗИЧЕСКА промяна, която зависи от физическите закони, открити от Изследовател. При творчески метод "мозъчната атака" се стремим към творчески процес, посредством субективни предположения-предложения, които е имало причина да не са били разглеждани в контекст на проблема за решаване. Няма нужда да споменавам, че щом е процес, то задължително има и кинетична, и потенциална енергия изразходвани от субектите. Кинетичната - директно се "вижда" (скорости на движение на органи, флуиди). Потенциалната - малко по-трудно се наблюдава. Потенциалите в мозъка са граници (стени в гънките на кората) между които са записите на образи във вид стоящи вълни. Трудното за разбиране е, че всичко това става в полутечна среда (ликвор), а как "тече" ток в течности е проблем в обяснението. Има и йони, чиято подвижност (Екин) определя скоростта на нарастване на различните потенциали. При локална промяна на налягането (сила върху площ) се променят и потенциалите на границите - излъчват се хаотично елмагн. импулси, които са се намирали в стоящи вълни - това са фотони, които се пренасят по вече формирани цикли на условно постоянната памет по кората, като РАЗЛИКА по фазово отместване - във вид на вълни. Така връзките в мозъка стават вероятностно зависими и "изборът" на решение зависи от отношението към "стари" записи на абстрактни, образи и е също вероятностен, а това е ... интуиция. И следва разумът да каже какво ще е поведението - той слага граници на поведение. За преодоляване на Епот в мозъка също трябва енергия за активация - едностранно увеличаване на потенциали. Това го можем, въпреки позивните на сетивата - да го управляваме с разум (не пикаем на площада). С насилие (с налягане) се променят потенциалите - чисто физически действия. Вижда се - в главата на мислещото има "свободна воля", да мисли каквото си иска - дори хаотично. В Природата нарочна свободна воля - няма... Има квантов детерминизъм и не нашата свободна воля решава изхода на експеримента, а физическите условия на установката. Ние можем да променяме творчески околността, но не и физическите закони. Когато си направим ВЕЦ - не сме изменили закона за гравитацията, а го ползваме в наша изгода. ...

Точно - проблемът е на обществото. С приказки за "свещени крави" - не става обучение в наука, която да достига добра степен на яснота по "обективната истина". А гл. мозък се ражда "гладък" - нищо няма записано в гънките на кората му. Съответно - и връзки няма. Обучението на био-компютъра за поведение в общество е отговорност на възрастните. Започва се с "показване" на конкретни истини, но трябва да се покажат (преживеят) и множество "чужди" конкретни истини с цел (уж осъзната цел от възрастни?!) - субективно право на избор за поведение. След седемте години - факторите които влияят на обучението са повече "външна" намеса - цялото общество, демек. Така, за постигане на устойчивост на "конкретни истини" за мотивация, е нужен и мироглед - наличие на правилна философска интерпретация, доказвана през вековете. Материалистическата философия е такава: първична е материята, а съзнанието е продукт (свойство) на високо - организираната материя. При това - съзнанието става ОТНОШЕНИЕ (съ-знание) към абстрактните образи, а не самият "фотографски образ". (Не битието определя съзнанието, а има субективност - съ_отнасяне към това битие, има премисляне и "прочит ", и съпоставяне на мнения от околността) Отношението е диалектика - постоянно променяща се концепция и ... ако я изразим като мат-модел, е дроб... Златното правило на математиката - нямаме право да делим на нула! - яко важи и за съзнанието. Именно при делене на нула (в знаменателя липсва знание по умуван процес) стават откачалските работи, включая чувствата - със силна доза за неопределеност в резултат от лашкане в мисленето и лашкане в поведението. (пп: стар афоризъм. Пет четвърти от населението на Земята имат проблеми с дробите!)

ОК! Току видях една статия в оффнюз, струва ми се интересна: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Othvarlianeto-na-nauchnite-znaniia-se-koreni-v-detskata-psihologiia_54515.html Отхвърлянето на научните знания се корени в детската психология ...

Не става въпрос за твоя неточност, а, че понятието "психична енергия" е спекулативно - такава енергия- няма, а на "база" нея, се правят конспирации. Не говоря за лидер. Говоря за това, че "колективът си мисли", че е намерено колективно решение. Няма такова. В главата на един се ражда решението на проблема. (От "Принципът на Питър" - Не мога да повярвам в колективната мъдрост на индивидуалното невежество!) Не - няма такива излекувани... Юнг: "Намерете ми един нормален човек и ... веднага ще го излекувам!" Сънуването е нужно на мозъка (за да не скучаем по време на сън е вицът!) - сънуването е нужно за пре-подреждане на информацията в гънките на кората на гл.мозък. Всяка част от запис за събитие се пренасочва по време на сън така, че енергията за нейното съществуване във вид на стояща вълна, да е минимална. (кинетична да премине в потенциална, за точна постоянна Т на мозъка) При това се преминава през вече готови записи на стари абстрактни образи или части от тях. Няма смислова връзка (а енергетична) между пренасяните и опорните по пътя цикли за стари записи. При това - помним сънувано ако сме събудени по време на пренос (бързи сънища) на всякакви несвързани части от инфо - стари и нови абстрактни образи. Те са части от събития - само "чертички" светло и тъмно, а не цял образ, които да съответства на действителност. Ние си доизкусуряваме - пълним до някакъв "действителен" образ, като подсъзнателно е потърсен "логически" издържан образ - според нас. Е, точно и от тук започват спекулациите, които лесно водят да конспиративни теории. Например, че сънят е бил предсказателен за края на Света. Няма нищо общо сънят, дори и да настъпи краят на Света. http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9364&Level=2 "Защо потъна Атлантида — Значи ти твърдиш, че две и две е равно на четири? Великият жрец Крц вдигна ужасено двете си ръце нагоре и погледна за помощ към светилото Млрпрвлтцл, което кротко грееше през прозореца. — Да, велики господарю... Робът математик беше паднал в краката му и усърдно ближеше пода около златните му сандали. — О, богове! — прошепна Крц, защото гласът му беше вече прехрипнал от възмущение. — Какво доживяхме, богове! Значи две и две... Той се прекъсна и ритна роба. — Ти искаш да обърнеш с главата надолу цялата ни вековна наука? Ти искаш да се приравниш с богопомазаните? Може би ще дойде ден, когато ще се осмелиш да твърдиш, че бялото е бяло, а не черно, когато аз пожелая така? Иди! Веднага иди и кажи там на стражата да те нареже на парчета, за да ти дойде умът в главата! Докато робът изтича да изпълни заповедта на господаря, Крц започна да се разхожда нервно из златния салон на двореца си. Над главния град на Атлантида, който от незапомнени времена се наричаше Ф, слънцето продължаваше невъзмутимо да пече въпреки тревогите на жреца... — Господарю, не можах да изпълня нареждането ти. — Защо? — обърна се ядосано Крц. Робът пак се просна на земята и потърси по-прашно място. — Ами стотникът, когото помолих да ме насече, ме попита какво съм прегрешил и аз му казах, че две и две... — Млък! Не ми споменавай още веднъж тази ерес! Добре, господарю, няма... Казах му с какво съм замърсил свещените ти уши и той мисли, мисли, а накрая се съгласи с мене и аз... — Хххххххфффффффпппррррр — не се сдържа жрецът и изпусна едно доста солено проклятие на староатлантски. — Веднага се върни при стотника и двамата с него идете да ви разчекнат на коне! Нека цял полк войници ви съпровожда! ..." Дочети го - интересно е.

"...Сферата на индивидуалния ум е плодотворна област за експерименти и търсене на източник за освобождаване на големи интелектуални ресурси от синергична енергия, но в рамките на сравнително тънък пласт от осъзнавано рацио, където все още са валидни законите на класическата механика. Ограничаването само в тази механична зона на човешката личност изключва практически безграничното ниво на енергия, кодирана в зоната на архетипите и несъзнаваното; механичната психология преди Юнг оперира в диапазона на рационалистично-конвенционалното мислене на личностно ниво, идентично с двоичния код 0-1 при компютърното мислене. Типичен подход на рамкирано от индивидуална или групова рационалност механично мислене е корпоративното или екипно мислене на малки целеви колективи (модерни в съвременните армии) – то е ефективно, гъвкаво и резултатно като инструмент, но само за постигане на ограничени и конкретно поставени цели. ..." Таз ... синергична енергия ... кинетична ли е или потенциална? Щото, други енергии - няма. Всички видове - из литературата - се свеждат до тези двете. И най-много се спекулира с т. нар. психична енергия. Та и за нея - Екин ли е или Епот? В колектив - винаги само ЕДИН решава правилно проблема, ако го има. Колективните "решения" - са за след решение на проблема от единака - стават с гласуване от ръкопляскащите и от несъгласните. И накрая - пак Един- който дава парите - трябва да одобри или не - поведението за достигане резултат. Въобще - класиката не може да се изхвърли или да се подминава от някакви "чини ми се..." при тълкуване на РАЗКАЗИ-сънища... Врачуването става само за забавление на ... паркетни дами. ...

В един филм го казаха: "Дори и да не вярваш в гравитацията, няма да полетиш!" По принцип - може да се вярва само на факти, постигнати при еднакви и известни методики. Това е вяра в науката. Също по принцип - не се вярва сляпо на тълкувания от авторитети, за същността, предизвикала фактите... Защото същността е скрита от ограничените възможности за наблюдавания. Същността се явява вероятностна - поне това показват законите на микро света. Вярванията са необходимост. Но свобода (духовна) се постига при осъзната необходимост. Затова е по-добре да се вярва в науката, която задава въпроси и търси отговори, отколкото в нещо илюзорно и "извънземно". Осъзнаването "започва" с допускане, че има нещо извън нас! И при по-късно мислене ... започваме да знаем, че има нещо независещо от съзнанието - например, природните закони. Гравитацията действа независимо от нашето знание ... става съ-знание след възпитание и обучение.

Още малко ... забавление:

И наука е употребена! http://megavselena.bg/fizik-izchisli-veroyatnostta-rechta-na-melaniya-trymp-da-ne-e-plagiatstvana/ Физик изчисли вероятността речта на Мелания Тръмп да не е плагиатствана Всеки човек е поет, на теория. Можем случайно да подреждаме думите, които ни идват на ума. Резултатът може да е шекспиров сонет или поне известен цитат като „да бъдеш или да не бъдеш…“ Вероятността това да се случи е съвсем малка, но на теория не е изключено. С употребата на малко математика може даже да се изчисли, колко големи са шансовете. ..." ... Полу- поетично: "Съдба, съдба... Ти ли си жестока или аз не съм стока!" ...

Човекът, с дейността си, ЗАБЪРЗВА измененията - дава условия за рязкост (за кратък времеви интервал) в измененията и създаване на големи пикове. Това е "страшното", защото връщането в изходна позиция на равновесието, става невъзможно. Големите промени на ЕМП са унищожителни за живото - за наличното в момента. Доказано е - всичко живо взаимодейства с ЕМП. И ... не е само реклама. http://megavselena.bg/izobretiha-ustroystvo-za-komunikatsiya-s-rasteniyata/ Изобретиха устройство за комуникация с растенията ...Има и др. доказателства, че всичко живо е "потопено" в ЕМП - затова са важни "малките изменения" във фона и да са бавни - да има време за цялостна адаптация...

Придобиването на устойчивост не е независим процес от околна среда. В случая, е сложена каруцата пред коня. (Един ден, каруцата ще стигне до пропастта и ... коня заедно с каруцата ще се ботуряса! в нея) Първо средата трябва да се измени, а след това в измененото се пробва (метода "проба-грешка") по естествения ход на еволюцията. Така, дори и да има случайни смесвания, то - ще са пробвани по естествен път и ... ако не съответстват на променена средата - няма да оцелее такова смесване! С намеса на Човек - случайностите се затвърждават неправомерно ... и понеже е ненаситно животно - прави количества (забравя закона за количествените натрупвания, че водят до качествени изменения) - за пари! (под предлог, че изхранва повече човеци?!, пък ... засирането на околната среда ... не се брои) Ако е трябвало да има промяна на геном (еволюционно, по правилата: първо изменение на неживата природа, а после - живата), саморазвитието е щяло да го приложи в съответствие и със саморегулация, за постигане на "новото" равновесие в природата... ...

Ле-ле-ле-й! Едно време имахме една чистачка ("хигиенис.ка" се думаше) - та като казвахме, че малко работи (4 часа сутрин и 4-след наше раб. време - ама никога не спазваше раб. си време) и не беше чисто, пък взема ... почти колкото нас (ега ти инженерите!), викаше - "Е, ми - кой за каквото е учил!" И още, казваше - "Викам на дъщерята, да са напъне, да изкара 7 клас - барем една продавачка в маалата да стане." Те тва е нужната финансова грамотност ... значи, навремето! За сравнение, де.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Prouchvane-pokazva-kak-Vselenata-e-vazniknala-ot-predishen-kolaps_51271.html Проучване показва как Вселената е възникнала от предишен колапс Според ново проучване, Вселената може да е претърпявала редуващи се периоди на разширяване и свиване, трансформирайки се от едно състояние в друго, като избягва сингулярността и нарушаването на физичните закони при Големия взрив. Изследването на Института за теоретична физика Периметър е подадено за публикуване в Physical Review Letters, за което накратко разказва сайтът на института. Космологията има проблем Проблемът е Големият взрив. Стандартната космологията си представя първия миг на Вселената като сингулярност - тоест една точка, в която се побира всичко, цялата Вселената е вътре в нея. Цялата реалност е нула, а както знаем от елементарната математика, деленето на нула води до неопределеност - и сингулярността е неопределена. Тя няма нито отвън, нито вътре, тя не може да бъде описана. Тук законите на физиката се израждат напълно. "Това е проблем", казва Нийл Търок (Neil Turok), космолог и директор на Института Периметър. "Стандартната космологията започва с невъзможност." Изследването на Търок, заедно с Стефан Гилън (Steffen Gielen), бивш постдокторант в Периметър, а сега е сътрудник в Лондонския имперски колеж, хвърля нова светлина върху невъзможното начало на Вселената. Новото изследване е включено като предложения за Physical Review Letters. Гилън и Търок представят Големият взрив като Големият подскок (Big Bounce) - не само в началото на тази Вселена, но в края на предишната Вселена. Предишната Вселена може би се свила в свръхуплътнено състояние, което маркира Големия й край и Големият взрив като начало на нашата Вселена На пръв поглед тази идея удовлетворява интуицията ни - поне обяснява откъде идват материята и енергията в тази единствена точка, но това не разрешава само по себе си проблемите със сингулярността. Тя все още е точно толкова невъзможна и неописуема. И така, как Гилън и Търок избягват този проблем? Те започват с преглед на поведението на всички неща, присъстващи в ранната Вселена. В първите си 50 000 години, Вселената е била доминирана от радиацията. Цялата съществуваща свръхвисоко енергийна материя се проявява като радиация. Тази материя има специално състояние, което се оказва от решаващо значение за това изследване - тя е конформна. Понятието "конформност" има точно техническо значение в областта на физиката и математиката, но краткият й превод е "не зависи от мащаба". Светлината, например, е конформна. Светлината може да бъде под формата на радиовълни, които са широки километри или рентгенови лъчи, които имат ширината на атомно ядро. Уравненията на Максуел управляват и радиовълните, и рентгеновите лъчи, и не правят разлика между тях. Светлината не е уникален случай - физиката на елементарните частици подсказва, че при много висока енергия, цялата материя също не зависи от мащаба. "Нашата работа започва от това наблюдение", обяснява Търок. "Ние правим предположението, че ранната Вселена е изпълнена с неща, които нямат мащаб. И тогава ние се опитваме да опишем квантова Вселена, която е изпълнена с такава материя и си задаваме въпроса как ще се държи тя". Това се оказва по-просто, отколкото учените някога са мечтали. Те са изненадани да открият, че могат да използват стандартната квантова механика, без добавяне на украшения или изкуствени фактори, за да се опише и се предскаже как се развива Вселената. И се оказва, че тя се свива и преминава през сингулярност към Големия взрив. Както Търок се изрази: "Оказва се, за наша изненада, в този особен случай, където всичко във Вселената е конформно, и всичко, което изследваме е размера на Вселената, бихме могли да квантуваме теорията точно и има решение, при което една Вселена с един размер преминава във Вселена с друг размер квантовомеханично". "Квантовата механика ни спасява, когато нещата се разпадат", коментира Гилън. "Това спестява на електроните колапса и разрушаването на атомите, така че е възможно това да спаси ранната вселена от такива екстремни процеси в началото и края като Големия взрив и Големия срив (big crunch). Оказва се, че може. В създадения от Гилън и Търок модел, Вселената се приближава до точката на сингулярност и след това я прескача през друго измерение. Квантовата Вселена в този модел се описва от комплексни числа - числа с имагинерна и реална компонента, съдържащи корен квадратен от минус единица. "Допълнителното" измерение може да е имагинерно. В точката на сингулярност, когато часовникът бие полунощ, той да няма реална част, но все още може да има имагинерна част - и по този начин все още да бъде описан от законите на физиката. Така че проблемът на сингулярността е решен. Изглежда може би като измама, но имагинерните и комплексните числа са навсякъде в квантовата физика. В тази работа, Търок и Гилън с помощта на математиката описват квантовото тунелиране - явление от квантовата механика, при което една частица тунелира през бариера, която е твърде висока, за да се премине над нея Квантовото тунелиране е повече от математически трик, то обяснява как работи синтеза в слънцето, както и на негова база е създадена технологията на тунелните електронни микроскопи. В крайна сметка, Големият подскок в космологията - когато една Вселена се свива в един Големия срив, докато друга се разширява навън под формата на Голям взрив - не е нова идея. Търок по-специално е основен поддръжник на такава циклична космология повече от десетилетие. Но досега не бяха свъзани в точката на самият подскок - сингулярността. Тази нова работа показва как само ако приемем, че всичко в ранната Вселена е конформно, позволява да се опише квантово космологията, как работи плавно Вселената преди и след сингулярността. Без дракони. Не е чудно, изследователите описват работата си като "Перфектен подскок" (Perfect Bounce). (В статията има още картинки - с обяснения под тях) Че не е ново - е ясно. Още Яу (многообразията на Калаби- Яу) показва, че ... не трябва? да се "работи" в точка, а ... около нея. Увеличавайки изкуствено мястото на точката, ще се счита, че е "стена на тръба" (на кълбо) и с матмодел за "ново" измерение (мащабно увеличена точка) - описва многообразия. Самият той казва, че това не е познатата геометрия - трябва нова геометрия, но каква ?.. - не се наема да коментира. От отдавна - ТГВ не би следвало да е вярна. Модел на пулсираща Вселена - не изисква свиване до "размер на точка?". Колапс изисква математиката с която се търсят физични модели за обяснение. Мащабирането не би довело до нов правилен модел на Вселена, защото не се знае как се мащабират СВОЙСТВАТА на частиците. (известен е моделът на мащабираното куче - при големите размери - рухва и вече не е куче) (И още - бил обяснен тунелния ефект?! Нищо подобно - докато не се ползва хипотезата за непрестанното образуване и влиянието на падащите около обекта фотони. По скоро - въобще не се знае от къде произтичат свойства на обектите. Няма ясен начален модел на "структурата" на вакуума, който да породи свойства в обектите.) ...

Има филмче с идеите на Пенроуз- доста ясни обяснения: https://youtu.be/SfCRQjBN2bY

А бъдещата военна техника била тази: http://megavselena.bg/tova-li-e-bydeshteto-na-voynata/ Това ли е бъдещето на войната? В бъдеще време армиите ще могат да „си отгледат“ дрони на полето с помощта на големи вани с химикали, смята BAE Systems. Британската отбранителна компания BAE Systems представи футуристична визия за бъдещето на бойното поле. Фирмата описа концепцията си за разработка на нови прототипи на безпилотни летателни апарати. Концепцията е наречена “the Chemputer” (от химия и компютър бел. ред.), а нейните автори твърдят, че може да даде съществено предимство чрез скъсяване времето за производство от години на седмици. Според компанията, модерни химични инженерингови процеси може да позволят на малки безпилотни летателни апарати да бъдат произвеждани в цистерни, което може драстично да ускори оформянето на отделните елементи. Анимация, визуализираща “the Chemputer”, показва цистерни пълни със синя течност, в които „се отглеждат“ части за дронове от суров материал, преди готовият продукт – цял дрон – да се появи в края на производствения цикъл на поточната линия. https://youtu.be/pMyGwC6LYqY тава е видео-клип ...

Ако се прави нещо интересно, дори и илюзия да е продуктът, може евентуално да се продава. Показват находчива връзка: между интересни научни постижения (в клипчета) и възможен бизнес. (пп - за себе си, съм установил - колкото по-печелившо е изобретеното, толкова по- ... реализацията му не зависи от автора.)

Постижение на красив цвят, посредством наука" http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Uchenite-otkriha-nov-tcviat_50428.html Учените откриха нов цвят Пигментът вече се е превърнал в популярен избор сред творците Химици са регистрирали нов цвят, нюанс на синьото, съобщава Iflscience. Откритието станало съвсем случайно, докато специалистите от Държавния университет в Орегон (OSU) загрявали манганов оксид, заедно с други химикали, до над 1200° C. Опитите им „родили“ нов пигмент, който те нарекли „YInMn blue“. Освен с красотата си, този нов нюанс е специален заради своята висока устойчивост при излагане на топлина или киселинни условия. Освен това, за разлика от пруското и кобалтово синьо, той не освобождава цианид и не е канцерогенен. Пигментът вече се е превърнал в популярен избор сред творците заради яркия си и издръжлив цвят. Производителят на бои Shepherd Color дори е получил лиценз за продажба на YInMn blue. Материалът е публикуван в журнала на Американското химично общество. ... Случайностите, случайно стават!

Тогава, това ще ти хареса - направеното по идеята се "продавало" заради интересност! http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Naj-dobrite-optichni-iliuzii-2016-video_50728.html Най-добрите оптични илюзии 2016 (видео)

Мисля си, че няма много да се отклоним от темата, ако уточним понятията. Ето как съм го писал: В съвременната наука условно може да се говори за две форми на съществуване на материята. Вещева форма на материята и полева форма на материята. Понятието за съществуване на нещо, ще видим от изводите на ХИПОТЕЗАТА, е свързано с взаимодействието. Именно взаимодействието ни показва, че съществува нещо, вън и независимо от нашето съзнание, което сме го нарекли материя. Лесно се доказва – дори когато спим (изключено наше съзнание), участваме в гравитационното привличане, „тежим“ в леглото, например. Поне така твърдят други наблюдатели (други съзнания) по това, което се наблюдава като факт. Така взаимодействието, в най-общ случай, става необходим аргумент за показване на реално съществуване на нещо. Нещо … взаимодейства, следователно съществува! Да, необходим аргумент е взаимодействието, но за да стане и достатъчен аргумент, трябва да разберем: как чрез взаимодействия се достига свойство Разум при Изследовател! Разумът е в състояние да предизвиква и променя взаимодействия, но… не може да изменя законите, по които Природата осъществява взаимодействията. Тогава, Разумът от: „Мисля, следователно съществувам!“, може да каже: Взаимодействам, следователно съществувам! Защото ще ЗНАЕ вече, защо има граници, къде са границите на отделни явления свойства и закономерности, изразени чрез връзките между тях. Едно от трудните за осъзнаване неща е собственото съществуване на човек. Именно, защото осъзнава, че възприема посредством мозъка си някаква реалност извън него, се пита дали това което е абстрактни образи в главата му, съответства на действителност. Говорили сме вече - външната информация --> усещанията--> инстинктите, са за оцеляване - еволюционно придобити. За осъзнаване "технически" е необходима памет на връзките и управление на връзките и т. н., до достигане - осъзнат отчет на ОВ. На база придобита опитност отчита абстракция "повторяемост на събития" и ... си въвежда аргументи и модели, които да му служат ако иска да изучава: систематизира, класифицира по "признак", установява връзки (закони, правила) между ПРИЗНАТИТЕ от него вече, съществуващи неща, извън него. Така на база опитност - Изследовател и узнал, че 8 минути трябват на светлината от Слънцето да достигне Земята.Нещо повече - може да обобщава: Дори когато не гледам Луната, мога да "виждам", че е там - по физическите закони, описани и с помощта на абстракцията мат.модел ( не само с абстракцията "думички"). пп В природата освен взаимодействия съществуват и въздействия - еднопосочен акт на влияние на едно нещо (например фотони от далечна звезда) върху друго нещо - око на Изследовател... Поради липса на време за възможна повторяемост по ОВ, ние не можем да влияем на звездата по ОВ, та да кажем, че има взаимо- действие. Светлината от звездите ни въз- действа ... романтично!

Само се подчертава, че е философски проблемът ...Епистемична логика: https://books.google.bg/books?id=ezCPAwAAQBAJ&pg=PA28&lpg=PA28&dq=епистемична&source=bl&ots=WN1yKWBbwb&sig=C5cKDplOLAonEpEqJQF03Ez3k4c&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjQgKb98M_NAhXGcRQKHaB4AKkQ6AEILTAD#v=onepage&q=епистемична&f=false (И точно - правилната физика показва верност на реалност... Отпада субективното на Декарт: "Мисля, следователно съществувам!" и се замества с "Взаимодействам, следователно съществувам!"... Това е материалистическата философия, която може да обобщава за закономерностите, свойствата и явленията в света. Но, до такова съждение се достига, когато на база началата на физиката, на известното от физиката, може да се изведе целия Свят, включително самоорганизацията на материята, саморазвитието й, еволюцията на неживата природа и еволюция на живата природа до достигане на най-високата организация на материята - човешки мозък, който да си зададе познавателни въпроси.)

Всъщност, Големи полеви обекти са ... магнитните полета на постоянните магнити, например (квантова е същността на магнетизма). "Стандартната" КТ е вярна, но тълкуванията за "същност" - не са, в дълбочина, верни. Размерът има значение. Квантовите обекти (в началото на измисляне на КТ) са с атомни и по-малки от атомни размери. За измерването им трябват "къси" фотони, които са кратни на изследвания размер, та да се случи измеримо (наблюдаемо) "отразяване" от малък обект. Следва, да се погълне от датчик отразеното, да се изменят някои от параметрите на датчика и по тези изменения, да се отчете, евентуално: големина, форма, маса, скорост и др. Проблемът е, че не може ЕДНОВРЕМЕННО всички тия параметри да бъдат отчетени. Понятието за едновременност което е заложено в СТО, например, важи само в рамките на средните мащаби (мащабите се определят с размер). Има и още - лъчението с което се изследва, известно е - може и влияе на изследвания параметър - изменя го "в движение", а и нацелването на "сечение на реакция" е подчинено на геометрическа вероятност. А трябва да се изследва (да се види) и полученото. Така фактите от "квантов" експеримент стават зависими от вероятности. Мат-моделите различават "зависими" и "независими" събития. Съответно амплитудите на вероятност дават указания за прогноза на физическите събития. Грубо казано - колапс имаме, когато "делим" на нула. Да, ама в природата нула няма. Тя е трик на Изследовател, за да може да приравнява едно на друго и за да си прави РАВНОВЕСИЕ. За по-лесно математическо описание на евентуална реалност. Разбира се, това става, като се "пренебрегват" големините на някои от параметрите-фактори, в смисъл на "несъществени" фактори за експеримента - за класическата физика, това работи с добро приближение. За квантовата физика - не става. Нали обектите са ЕДНОВРЕМЕННО и вълна, и частица! Ако "бутаме" едното - другото се изменя, а ... то, измененото, може и да не се вижда вече. Така, трябва да се забрави "точковият модел" за описание на вещеви обект. Пък ако е обемен - значи има геометричен център, който не съвпада с моментния център на "ту вълна-ту частица". Или грубо, за по-нагледно - в центъра на геврека, няма геврек!- и когато го развъртаме около предполагаемия геометричен център, то външната повърхнина, за множество разнообразни цикли на въртене "се вижда" като сферична повърхнина. Но тая повърхнина периодично се повтаря в общия случай на въртене (като вълнов процес на вътре-съдържимото). Изследващото лъчение (фотон) действа на тва - къде енергетично е по-изгодно - като жироскоп - да е насочена оста на ротация. Така и „размерът“ на фотоните в изпитващото поле и размерът на повърхността на вещевите обекти имат значение. В зависимост от окръжаващото поле в опита са и резултатите-факти, които могат да се измерят. Ясно е, че при ниски Т – липсват късовълнови фотони в окръжаващото опита поле, които да „разбъркват“ частиците. Екин им е малко. При наличие на късовълнови фотони – те взаимодействат с частиците и повишават кинетичната им енергия. Вероятността да се фиксират по място е по-малка, а и да образуват устойчиви по-големи сложни обекти, също е по-малка. ...

За болднатото: Въпросът наистина е философски. И затова съм "разбил" понятието за информация на две части: --физическа информация - целият свят е подчинен на нейния обмен (съдържа се в "тембъра" на фотоните, а те - фотоните, се получават от СУМА-РАЗЛИКА от няколко на брой интерферирали вълни, които оформят "пакет" с пълнеж (тембър) и обвивка - класически са известни като носеща и модулирана честота. Движението им може да е с различна скорост. Скоростта на Обвивката не е ограничена от скоростта на светлината и може да бъде по-голяма и/или по-малка - т. нар. фазова скорост. Но ДЕЙСТВИЕ на фотонът от вълна- върху обект- не може да има, ако не е "пристигнал" и пълнежът. Затова - както и Файнман го е дал в лекциите си чак произведението от двата скорости има смисъл на действие (сфаз* сгр = с2) - Класическата физика не признава физическа същност на фазовата скорост. И това различна пристигане изяснява цял философски въпрос - скъсяване и удължаване на потърпевши обекти - не само вещеви (с характеристика маса), но и полевите обекти. А тъй като пространството е "пълно" с полеви обекти, то се свива или разширява в зависимост от наличните сума-разлики на вълни по него. При тази информация - абсолютно, без значение е, дали има разумен наблюдател. Има само: взаимодействие и/или въздействие върху материални обекти. --мисловна информация. Съзнанието на човек заедно с неговия разум. Поради ограничения от датчици начин на възприемане на образи - дори не цели образи, а части от тях - посредством "памет на връзките" и непрестанното повторение на форма и размери на обектите (по-скоро на отразеното от тях като фотони с физическа информация), се получава не съвсем точна информация за физическите параметри на наблюдаваните обекти. За средните (по скАлата на дължините на ел.м вълни) мащаби - със светлина пристига информацията до нас, но "виждаме" с мозък ..., а това не е реалност! Това е идеална информация - структуриран образ, обобщен образ на някакъв обект (излъчено-отразено от вещеви обект) - дори може да е НЕСЪЩЕСТВУВАЩ, а измислен от нас. Абстрактно мислене. Математиката помага. Но трябват множество, различни експерименти за все по-задълбочено опознаване на реалност. А самите "граници": квантово-класическо, за нас, като Изследовател - се дават от това - колко Големи са обвивките на обектите, които се правят от вътрешната бързина на колективните ефекти на съставящите ги и с какво бързина ги наблюдава Изследовател. Кълбовидната мълния е квантов обект, но се вижда ...

Съобщението на български: http://megavselena.bg/stotitsi-geni-ostavat-zhivi-do-dva-dni-sled-smyrtta/ Стотици гени остават живи до два дни след смъртта Откритието, че много гени продължават работа до 48 часа след смъртта има влияние върху трансплантациите на органи, съдебната медицина и върху самата дефиниция за смърт. Когато докторът обяви някого за мъртъв, част от тялото може все още да живее или поне за ден или два. Нови доказателства изведени след експерименти с животни показват, че много гени в тялото продължават работа до 48 часа след като „светлината е угаснала.“ Това е доказан факт при мишки и риби зебра, но се смята, че гените може да остават активни и при починали хора. Откритието може да доведе до нови възможности при трансплантациите, а също и да помогне за установяване точния час на смъртта с по-голяма прецизност при работата на съдебните медици с разлика до само няколко минути. Автори на откритието са Питър Нобъл и Алекс Пожитков от университета на Вашингтон, Сиатъл. Заедно с колегите си те изследвали активността на гените в органите на мишки и рибки зебра. Те са правили това чрез измерване наличните количества информационна РНК (RNA). Увеличението в тази иРНК – която гените използват като информационен импулс към клетките да произвеждат протеин и др. – показва, че гените са активни. Екипът на Нобъл измервал нивата на иРНК в рибките зебра, в мозъка и черния дроб на мишките на редовни интервали в продължение на четири дни след смъртта. След това ги сравнявали с нивата, измерени в момента на смъртта. „Стотици гени с различни функции се събудиха след смъртта, включително такива, които отговарят за феталното развитие (развитието на плода по време на бременност, които обикновено „се изключват“ след раждането) и такива, които до момента са асоциирани с рак.“ Тяхната активност е била най-висока около 24 часа след смъртта. Както може да се предположи нивата на иРНК намалявали с времето. Но иРНК свързани с 548 гени на рибката зебра и с 515 гени на мишка имали един или повече пикове на активност след смъртта. Това означава, че е била налична достатъчно енергия и клетъчна функция гените да останат активни дълго след момента на смъртта на животното. Подобен процес може да се очаква и при хората. Предишни изследвания показали, че различни гени, в това число такива, които отговарят контракциите на сърцето и лекуване на рани, са били активни повече от 12 часа след смъртта при хора, починали в резултат на различни травми, инфаркт или задушаване. Фактът, че някои гени асоциирани с рак остават активни след смъртта при животни, може да допринесе за редуциране шансовете за пренос на тумори при трансплантациите на органи, обяснява Нобъл. ...

А-а! В Космоса не е така. Има пример на "женско" управление ... на Венера - само ние на Земята се пъчим ... със силата си! http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9543&Level=2 Така започна Един диплодок се опита да отхапе върха на папратовото дърво. Тя му изсъска злобно. Животното страхливо подви триметровата си опашка и се скри в блатото. Мъжете, насядали около огъня, угоднически се разкискаха. Тя продължи да разделя храната. Двама се скараха за една мръвка и с писък се уловиха за косите. Със злобно ръмжене Тя изпрати към тях един кокал, който изби два зъба на третия рефериращ мъж. Всички заскимтяха и се отдръпнаха по-назад от огъня. Тя довърши разпределянето на храната, наяде се първа, а след това даде знак да й дадат вода. Мъжете се нахвърлиха върху останалите неоглозгани кости. Когато всички бяха сити и с кротко мъркане се триеха около краката й, Тя проговори: — Утре ще ми дойдат на гости приятелки. Госпожа Зулу от северните блата, госпожа Пампа от склоновете и госпожа Камалама от пещерите заедно с трите си дъщери. Всичките са добри войници и силни жени. Ще ги по срещнете любезно. Може да си изберат някого от вас. Ще се държите добре, без много лигавене. Ясно ли е? А сега — на работа! Тя се облегна назад върху мекия мъх, по който притичваха дребни гущери, и мъжете й скочиха, за да почистят полянката. Любимецът й застана до нея и започна да чисти зъбите й с рибя кост. Наблизо в папратовата джунгла се зачу вой, трясък, блесна гръм. Мъжете се свиха в едно скимтящо и пискащо кълбо. Тя ги погледна презрително: — Какво? Страх? Глупави животни! Сигурно пак са се сборили перейазаврите. После от тях ще има месо! Мъжете се отпуснаха и се готвеха да се усмихнат, когато сред гъсталака се чу сух шум от чупене на съчки, който непрекъснато приближаваше. Тя вдигна високо ръка: — Копието! Любимецът й подаде копието, а след това заедно с останалите се скри зад масивния й гръб. Стъпките наближаваха. Тя се изправи. Мощната й фигура, осветявана от неверните пламъци на огъня, очертаваше богатите си форми на фона на зелената папратова джунгла. Зад нея тихо скимтяха мъжете й. Храстите се разтвориха и в светлината на поляната се появи един мъж, облечен в лъскави дрехи, с прозрачен шлем на главата. — Жена! — извика той удивено, но неговият вик й се стори като грухтене на птеродактил. — Ела! — изрева Тя. — Поклони се! Той, естествено, не разбра, но се приближи от любопитство. Тя захвърли копието. Мъж някакъв! — От коя госпожа си избягал? Казвай! — Той пак не разбра, но й се усмихна: — Жена! Това е хубаво. Първа среща... Кажи, жено, коя си ти? Тя пристъпи към него, улови го за дрехите и го разтърси: — Недей грухтя! Не се дръж като малолетен! — тази дума съвсем скоро се бе появила в речника й: — Казвай на коя госпожа да те върна! Той отблъсна ръката й: — Внимавай, жено! Не ми повреждай скафандъра, защото вашата атмосфера... Тя изрева и се нахвърли стръвно върху него. Положението беше критично. Дошъл тук, за да търси контакт с чужд живот, за да сее култура, той не можеше да започне първия си ден с убийство. Затова прибягна към изпитаното някога в тъмното минало средство на земните жители. Два звънки шамара разкъсаха девствената тишина на джунглата.... Тя се улови с двете ръце за бузите и го загледа с разширени зеници. — Мъж!... Истински мъж!... Бог!... Господарю!. С плавни стъпки тя се приближи до него, прегърна го нежно, притисна глава до непромокаемите му гърди... — Мъж! Господарю! Ела... Тя го поведе навътре в папратовия гъсталак. Зад нея тихо се чуваше хрипливият смях на нейните мъже... Така земните жители започнаха да цивилизоват Венера. ... Зад почти всеки откривател-мъж (или ръководител-мъж на нещо си) стоят поне две жени, които са го обгрижвали, ... че и повече, понякога! Устойчивостта на развитието се осигурява най-вече от женската половинка на човечеството.

Посипвам си главата с пепел! ( Добре!.. -афоризъм: "Голата истина беше намерена ... изнасилена!") Виновен - не разбирам от ... технологии с окултен привкус... Трудно се изчисляват характери - нал затуй вървим към генно модифициране - тури му харАктерен чип да управлява безсмъртно гените и ... готово. Машината ще му казва ... кога да псува! по притесненията си!.. Характер, кво да го прайш! ...