Малоум 2

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кинетоза И хора и животни страдат. ("Тънкото" е, че мозъкът получава информация както за "мястото" на ЦТ (центъра на тежестта - около пъпа), така и от вестибуларния апарат, който пък се старае с информация, да "запазва" положението на частите на тялото в пространството - диференциално действа - разлика от "ляво-дясно", има забавяне и смесване на трите информации, което "побърква" управителя - Гл. мозък. А, той трябва да взема решение за моторните реакции на цялото тяло, за опазване на целостта му. Изпраща команди на мускули и "потоци" на вътретечностите за противостоене на силите от ускоренията, ама - нетренирано тяло няма изграден "автоматизъм" на реакции (всеки не тренира "салто мортале"). Така, при често повтаряне на напрегнатостта - с лодка в бурно море, "спасението" на мозъка, като естествена защита, е да изхвърли "отровата" от себе си, щото симптомите са подобни на отравяне - първо от стомаха и ... т. н.)

https://www.youtube.com/watch?v=iCHmtGiUS6o ... ...

Е, ако си прагматик, би трябвало да уважиш труда на др. прагматици - експериментатори... Може и да има грешка в тълкуването (от теоретици), но ... това ще е "грешка" на развитието и в процес на експерименти (ако са възможни) се поправят и отстраняват. В случая, при теб - именно експерименти са показали, че няма такава грешка в СТО. ( при мен - за "грешка" считам изхвърлянето на "неподвижен етер", но, това е по-скоро неправилна стъпка към обясняване на ММ. Както вече казвах - етерът не пречи на СТО - просто, не й е необходим. сега - се мъчат да поправят дереджето с тъмната материя и тъмната енергия, но забележи - пак не я считат за неподвижна среда (абсолютна по отношение на движение). И, понеже няма да открият частици на тъмната материя - пак ще се вихрят хипотези...) Обратното е - ти се бъзикаш. Иди на мястото "спътник" - неподвижен датчик си, но "хващаш-чувстваш" - регистрираш "отпред-отзад" лъчение с малки разлики в честота отпред и отзад ( в тесен диапазон от наблюдаване на "нищото" - само това можеш да измерваш) - значи, нещото там и отпред, и отзад, което е излъчвало, е в движение спрямо теб - това "казва" Доплер... и нищо друго. Малко "встрани" от ъгъла на наблюдение - не е така... Значи, там, в миналото е имало различно подвижни излъчватели ... ама ги няма вече и/или не можем да ги "видим". (елементарно - без да гледам колата, а само монитора на радара (неподвижен) - мога да кажа, че някаква кола се движи "към - от нас", а в съседство в полето - няма подвижни - комбайните са в почивка.) ...

Що са мъчиш. Нютон го е цапнала ябълка (плодът на познанието) по главата и ... отначало, мисленето, му се е струвало като сила. Пък "сила"-та е абсолютна- колкото е - толкова "боли", при еднакви начални условия. Значи - може да я измерваме ... (в кг, ако забелязваш), че и да я пресмятаме (в Нютони, за по-модерно). Нормално е да си помисли човекът, че има абсолютност, някаква. И като гледа Галилей..., я, то всичко-телата се движат по инерция, докато не го цапне абсолюта-сила, странично примерно. Нямал е основа (като на 19-20 век) да разглежда философски пространството и времето, въпреки че се е спорило от как свят светува. Допуснал е, че са абсолютни, та по-лесно да си изведе математиката на движението. Като каже, че оня, дето искал опорна точка, та с лост да премества Земята - няма да го огрее! И не става въпрос само за ползване на опорна точка "в пространството". И "неподвижно" тяло няма, което да послужи за "опора". Та, затова, по-късно е измислен етера, щото малко е разбирал и от светлина..., на частици, разбира се. По-рано питах - как разбра, че се движиш? (явно са ти потрябвали тела-ориентир за промяна и "разбиране", че се движиш. По СТО - си неподвижен, винаги, ако искаш да ти са лесни сметките, с по-прости формули) (каза, че не признаваш съществуване на етер, затова не коментирам другото написано) ...

Просто - различен начин на живот. Въображение имаме всички. Умен със знания - е рутина, удобен изпълнител, добра кариера примерно. (скука-а-а-а!) Въображението е проблем - дали е фантазиране и/или халюцинации. Знанията - биха помогнали да се разграничат и съответно, да се употребят при "умност" Знанията Внасят правила и възможност за подреденост на памет. ...

http://ilib.mccme.ru/djvu/bib-kvant/ked.htm Ричард Фейнман. Richard Feynman. КЭД — странная теория света и вещества. Пер. с английского О.Л.Тиходеевой, С.Г.Тиходеева. (выпуск 66 серии "библиотечка квант") М., Наука, 1988 — 144 с. 150 000 экз. ISBN 5-02-013883-5 Популярная книга о классической и квантовой электродинамике, дающая качественное объяснение множества красивых физических эффектов. Для школьников, студентов, преподавателей. СОДЕРЖАНИЕ Предисловие редактора перевода. Предисловие Леонарда Мотнера. Вступление Ральфа Лейтона. От автора. Лекция 1. ВВЕДЕНИЕ. Лекция 2. ФОТОНЫ: ЧАСТИЦЫ СВЕТА. Лекция 3. ЭЛЕКТРОНЫ И ИХ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ. Лекция 4. НЕРЕШЕННЫЕ ВОПРОСЫ. Алфавитный указатель. Скачать в формате Djvu 1.7 Mb ... ...

Еми, така е - като се сбъркат ... кои са събитията ... Събитието при господина е едно - Двете лампи светват едновременно - по условие. Събитието при госпожата е също едно - Чака господинът да й го съобщи - какво е видял (по условие - по телефона, примерно). А той е видял че двете лампи светват едновременно- демек - едно събитие, което да се "коментира" и от двамата, макар и в различни моменти от времето, за всеки поотделно. А, най-известният извод от СТО е (в две взаимно движещи се ИС) - "сегато" на наблюдател ИС1 за случване на две събития не е "сегато" на другия наблюдател ИС2. Тоест ако две събития за един - едната ИС - от наблюдателите не са едновременни, за да разбере какво вижда другият- другата ИС - трябва да приложи Лоренц. ...

Минаха вече и към "дребни" частици от тъмна материя: https://megavselena.bg/ekzotichna-tamna-materiya-mozhe-da-e-sazdala-gigantski-nishki-zapalvashti-rannata-vselena/ Екзотична тъмна материя може да е създала гигантски нишки запълващи ранната Вселена Тъмната материя, мистериозната субстанция, съставляваща четвърт от масата и енергията на Вселената, може би е съставена от изключително малки и леки частици, сочат нови изследвания. Тази „размита“ форма на тъмна материя е наречена така, заради дължината на вълните на тези дребни частици, които биха били размити на колосално огромна площ. Ако е така, това би променило хода на космическата история и като дълги и мъгливи нишки биха запълнили ранната вселена, вместо тромавите галактики, показват симулациите. Откритията имат наблюдателни последици – бъдещите телескопи ще могат да надникнат в този ранен период от време и потенциално да разграничат различните видове тъмна материя, което ще позволи на физиците да разберат по-добре нейните свойства. Тъмната материя е неизвестно масивно вещество, разположено в целия космос. То не излъчва светлина – оттук идва и името тъмна материя – но гравитационните му ефекти помагат да се свържат заедно галактически клъстери и да предизвикат въртене на звезди в краищата на галактиките по-бързо, отколкото иначе биха се въртели. Много учени смятат, че по-голямата част от тъмната материя е студена, което означава, че се движи сравнително бавно. Но има и съвсем различни идеи, като например възможността тя да е тънка и размита, което означава, че ще се движи по-бързо, защото е по-лека. „Нашите симулации показват, че първите галактики и звезди, които са се образували, изглеждат много по-различно във Вселена с размита тъмна материя, отколкото във Вселена, която има студена тъмна материя“, казва Лаклан Ланкастър, астрофизик в Принстънския университет и съавтор на нова студия в списание Physical Review Letters. Ланкастър обяснява, че най-често срещаните спекулации за тъмната материя предполагат, че тя е съставена от слабо интерактивни масивни частици (WIMPs), които биха имали няколко десетки или стотици пъти повече маса в сравнение с протона. Симулациите, които използват този тип тъмна материя, са изключително добри за възстановяване на мащабната структура на Вселената, включваща огромни празни пространства, заобиколени от дълги, паяковидни нишки от газ и прах, образувание, известно като космическа мрежа. Но при по-малки мащаби такива модели съдържат редица несъответствия от това, което астрономите наблюдават със своите телескопи. В този стандартен изглед тъмната материя трябва да се натрупва в центровете на галактиките, но никой не е виждал това да става. За сметка на това, размитата тъмна материя би била невероятно по-лека, може би милиардна част от масата на електрона. Квантовата механика казва, че частиците също могат да се разглеждат като вълни, с дължини обратно пропорционални на тяхната маса. Това значи, че дължината на вълната на такава светлинна частица би имала дължина от хиляди светлинни години. За размитата тъмна материя следователно би било по-трудно да се скупчи в сравнение със студената, WIMP тъмна материя. В симулации Ланкастър и неговите съавтори показват, че една Вселена от студена тъмна материя ще образува галактики сравнително бързо от сферични ореоли. За разлика от нея, размитата тъмна материя ще се слее в дълги, мъгливи струни от материал – „гигантски нишки, вместо тромави галактики“, казва Ланкастър, а галактиките ще се раждат по-големи и по-късно. За тъмната материя също ще бъде по-трудно да се събира и трупа в центровете на галактиките, което би обяснило защо астрономите не наблюдават тази тромавост, когато гледат галактиките. Инструменти като големия телескоп за синоптични изследвания (LSST) в Чили и телескопи от клас 30 метра, които се изграждат по света, скоро ще могат да надникнат в някои от най-ранните дни на Вселената. Очаква се те да започнат да получават данни през следващото десетилетие, което означава, че „или ще започнем да виждаме ефекта на размитата тъмна материя, или ще започнем да го изключваме“, казва Ланкастър. Въпреки че други изследователи спекулират с размитата тъмна материя, новите симулации дават повече възможности за разработването на космологичните ефекти, заяви Йеремия Острикер, астрофизик от Колумбийския университет, който не участва в разработката. „Това помага да се очертаят подробности за това как би била формирана структурата в тази теория на вариантите“, добавя Острикер. Ланкастър казва, че бъдещите симулации на неговия екип може да се съсредоточат върху улавянето на повече подробности за ефекта на размитата тъмна материя, което потенциално ще даде на астрономите по-добра представа за това, което те могат да очакват да видят чрез своите телескопи." ... ...

Лапландец - знам, че не ти харесва на руски, ама - ще го разбереш и по картинките и по жестовете. "Защо е толкова сложно, - засега, ние не знаем!" казва човекът: https://www.youtube.com/watch?v=SF9yunc4e50 ... ... (знаеш - по хипотезата ми - без "модифициран етер" не би могло да се разбере (петата възможност - и ние сме направени от "етер"- от светлина?!). Но - във видеото - правилно стигат до това, че силата (осезаема) е от "маса с електромагнитен произход" - а гравитационната сила от гравитони е изключително слаба - сила с ентропиен произход (освен при много голяма плътност на поток на гравитони - огромни обекти, като цяло). Демек - въпрос на структуриране на частите на "етер" в едно цяло, което да наричаме "обект" - става осезаемо за нас, които сме структурирани от същото като вещеви обекти+връзки с полеви обекти.) ...

Според мен - полезно и приятно: ... ...

И как разбра, че тръгваш? (от твоя гледна точка - нищо, че питаш друг да ти го обяснява) Май, най-сетне, откриваш, че всички събития които ни носят информация, са се случили в миналото. И, трябва Лоренц, за да се разбере "какво е било в миналото". ...

Библейско: "Во истина воскресе!" - ама това е вяра, а не наука. Доказаха ти, че това, цитираното от теб твърдение, е грешно - почти 15 пъти..., но за да го разбереш, трябват и знания по физика. Диполът е антена. Може да излъчва телевизия, може и да приема телевизия, зависи - какво търсим. Е, някога - е приела "снежинки" по екрана за виждане, търсили, търсили и ... открили, че "идва" лъчение от всякъде на видимата Вселената. И, когато се е наложило да се измерва и изчислява ... гледай, по-горе, нобеловките... Само с приказки - не става. ...

Филмчето показва учените които работят по теорията и практиката, и какви са достиженията им, популярно. Струва си да се изгледа: https://www.youtube.com/watch?v=Hh-RBhhRFns ... ...

Хи-хи! За какво ти е линк - цялата тема те опровергава... Чети си я отначало и поначало. Демонстрираш безпардонност, естествено - щото нямаш аргументи срещу излагацията в познанията за физика, която направи с цветната картинка. И в цялата тема - не признаваш аргументи (линкове, теоретични и матетематични научни изводи от специалисти по физика) и налиташ на личностни обиди срещу опонентите си. Превръщаш безсилието и незнанието си в "сила на кавгата". Малко по-смирено - бая народ е мислил преди нас и са направили теоретичен избор, който да ги доведе до следствията с възможности за предсказания - напр, че джиесема ти казва: "След 50м завий наляво" и т.н.... те отвежда на "точното" ти място. Без СТО - не става. ... (пп Иначе, ще стане като във вица за шофиращата блондинка и джиесема. Така се е омотала, неизпълняваща указанията, че ... Гласът на оператора: "След 50м, завийте надясно и спрете! Искам да сляза!") ...

Ако искат да запазят животните, трябва да не ядат храната на животните! ...

Хи-хи! За какво ти е линк - цялата тема те опровергава... Чети си я отначало и поначало.

В случая с картинката - това не е вярно. ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nov-kosmicheski-dvigatel-kojto-narushava-zakonite-na-fizikata-izmisl_138211.html Нов космически двигател, който нарушава законите на физиката, измисли инженер от НАСА Един инженер от НАСА представи няколко смели идеи за концептуално нов двигател за космически кораб, наречен "спирален двигател" (helical engine), който обаче може би нарушава законите на физиката. За всяко действие има противодействие: това е принципът, на който работят всички космически ракети, изхвърлят изгорелите газове в една посока, за да се изтласка ракетата в другата. Но авторът на новата концепция смята, че неговият двигател би могъл да ни отведе до звездите, без никакво гориво. „Самият двигател би могъл да достигне 99% от скоростта на светлината, ако разполага с достатъчно време и мощност“, заяви той пред New Scientist. Проектираният от Дейвид Бърнс (David Burns) в Центъра за космически полети "Маршал" в Алабама на НАСА, „спиралният двигател“ използва ефектите за промяна на масата, за които се знае, че се проявяват при скорости, близки до светлинната. Бърнс публикува документ, описващ концепцията на сървъра за технически доклади на НАСА. Проектът бе посрещнат със скептицизъм, но Бърнс смята, че неговата концепция заслужава внимание. Какъв е принципът на двигателя на Бърнс? Представете си кутия върху повърхност без триене. Вътре в тази кутия е прът, по който може да се движи пръстен. Ако пружина вътре в кутията придаде на пръстена тласък, пръстенът ще се плъзне по пръта в една посока, докато кутията ще се отблъсне в друга. Когато пръстенът достигне края на кутията, той ще отскочи назад и посоката на отката на кутията също ще се промени. Това е действие-противодействие - известен също като Трети закон за движението на Нютон - и при нормални обстоятелства той ще ограничи колебанието на кутията напред-назад (вижте схемата долу). Но Бърнс си задава въпроса, ами ако масата на пръстена е много по-голяма, когато се плъзга в едната посокав сравнение с другата? Тогава това би дало на кутията по-голям тласък в едната посока. Действието би надхвърлило противодействието и кутията ще се ускори напред (вижте схемата долу). Такава промяна на масата не е забранена от физиката. Специалната теория на относителността на Айнщайн казва, че обектите увеличават масата си, когато скоростта им се приближава до скоростта на светлината, ефект, който трябва да се отчита в ускорителите на частици. Всъщност, една реализация на концепцията на Бърнс би била да се замени пръстена с ускорител на движещи се в кръг частици, при който йоните бързо се ускоряват до релативистки скорости в единия такт на двигателя и се забавят по време на другия. Но Бърнс смята, че би имало по-голям смисъл да изостави променящия масата си пръстен и да се използва въртящ се пръстен от йони като се увеличи разликата в импулсите между сблъсъците в единия и другия край. Импулсът ще се увеличава надлъжно по оста на корпуса и съчетано в кръговото движение на частиците - в такъв случай ускорителят трябва да бъде оформен като спирала. Пространство без триене Двигателят би трябвало да бъде голям - с дължина 200 метра и диаметър 12 метра - и изисква мощност от 165 мегавата, за да генерира само 1 нютон тяга, което е приблизително същата сила, с която натискате клавишите на клавиатурата. Поради тази причина ще може да достига значими скорости само в пространството без триене на космоса. „Самият двигател ще може да достигне 99% от скоростта на светлината, ако има достатъчно време и мощност“, твърди Бърнс. Проектите на двигатели без гориво не са от вчера. В края на 70-те Робърт Кук, американски изобретател, патентова двигател, който уж превръща центробежната сила в линейно движение. В началото на 2000-те британският изобретател Роджър Шойер предложи EM-драйв, за който твърди, че може да конвертира в тяга уловени в кутия с форма на пресечем конус микровълни. Нито една концепция не бе доказана успешно на практика и двете се приемат като невъзможни поради нарушаването на закона за запазване на импулса, който е основен физически закон. „Всички инерционни задвижващи се системи - доколкото знам - не работят и в среда без триене“, разказва Мартин Таджмар (Martin Tajmar) от Дрезденския технологичен университет в Германия, който е извършил тестове на EM Drive и смята, че спиралният двигател вероятно ще изпита същия проблем. Тази машина използва Специалната теория на относителността, за разлика от другите, което усложнява картината, отбелязва той, но "за съжаление винаги има противодействие на действието". Бърнс е работил върху проекта си сам, без подкрепа от НАСА и признава, че концепцията му е може би неефективна. „Знам, че рискувам тя да се окаже там, където да ЕмДрайв и студения синтез“, коментира той. "Много е трудно да измислиш нещо ново под слънцето и то наистина да работи". Справка: https://ntrs.nasa.gov/archive/nasa/casi.ntrs.nasa.gov/20190029657.pdf Източник: NASA engineer's 'helical engine' may violate the laws of physics, New Scientist ... ... Идеята е за инерционен двигател с разлика на импулс при движения "напред-назад". Но - както казват и в статията - той без триене в среда, някаква, не работи. По-вероятно е ЕМДрайв да заработи - на импулси - щото, поне има за среда неподвижното ЕМПоле, а и масата на телата има електромагнитна съставка... Така например, се ускоряват до почти светлинна скорост протоните на космическите лъчи - от малки разлики при поглъщане-излъчване на фотони на средата, за себеобразуване. ...

Да включим и открития, а? Скорошен виц: От съчинение по история на американски ученик: "Преди откритието на Колумб, американците са били принудени да живеят в Европа!" ...

Писах вече, защо не може да се открие. Гравиполето е особено поле - има го всяко вещево образувание. Което означава, че Първо - трябва да имаме вещева частица, Второ - всяка вещева от центъра си да излъчва гравитон (подобно "съчмичка-снаряд" изстрелвана от непрестанно въртящо се около центъра си на тежестта, оръдие - във всички посоки, радиално), Трето - честотата на себеобразуване на вещевата е честота на излъчване на гравитони (10^(23) Hz за протон, например, Четвърто - нито един гравитон не "пропада" - не се губи. Пето - гравитонът е Информация за място на образуване на центъра на друга вещева, с минимална енергия на образуване - носи енергия, като всеки вид информация и предизвиква сила-гравитационна, с ентропиен произход. Пространство с гравитони - Прилича на поле, като ... Поле на скорости от множество частици, например. И в зависимост от плътността на потоците гравитони, влияе - както всяко структурирано пространство - влияе върху Движенията на телата и и фотоните, попаднали в гравиполето. Споровете в теориите са по-скоро за това: какво да се нарича "маса".https://www.youtube.com/watch?v=mLhVYK2ULDA ...

(Подобно, за представим модел: Песъчинките от вятъра в Сахара "блъскат" в насипно състояние. Различна хомогенност, в зависимост от поривите на вятъра. Гравитоните се излъчват от централната част на елементарните частици и по "размер" са най-най-ситното образувание от полева форма на материята и не може да образува вълнов пренос на импулс, както при светлинните вълни. Честотата на излъчване на гравитона е пропорционална на масата на частицата, а веществото е съществено Прозрачно за тях, но са основа за образуване (матрица) на частиците с маса. Движението на частиците, срещнали гравитон е по посока на падащия към тях гравитон - привличаща сила. Практически неоткриваем е (затова е и хипотеза) - няма толкова ситен инструмент, който да го "хване". Създава възможно най-малкото ускоряване на обектите един към друг - най-слаба сила - гравитационна, предизвикваща ускоряване при взаимодействие на гравитон с "централната" част на друга частица. Падащият гравитон се поглъща, предава импулс на частицата и тя, образувайки се, си излъчва нейните-собствени гравитони, които не се различават от това, което е погълнала. Освен по посока на излъчване.) https://bg.wikipedia.org/wiki/Гравитон " Гравитонът е хипотетична елементарна частица, квант - носител на гравитационното взаимодействие. Той е елементарна частица без електрически заряд със спин 2 и две възможни направления на поляризация. В настояще време отсъства пълноценна теория на квантовата гравитация, но се счита за възможно квантуването на слаби възбуждания на гравитационното поле. В рамките на такава линейна теория, гравитонът е именно това възбуждане. Поради факта, че гравитационното взаимодействие е изключително слабо, експерименталното наблюдаване на отделни гравитони е все още невъзможно. Хипотезата за съществуването на гравитони се появява благодарение на успеха на квантовата теория на полето (и особено на Стандартния модел) при моделирането на останалите фундаментални взаимодействия с помощта на подобни частици: фотоните в електромагнитното взаимодействие, глуоните в силното взаимодействие, W и Z бозоните в слабото взаимодействие. По аналогия, за гравитационното взаимодействие също трябва да има частица. Обаче опитите да бъде разширен Стандартния модел с гравитоните се натъква на сериозни теоретически сложности в областта на високите енергии (равни или надвишаващи енергията на Планк). На решаването на този въпрос са посветени няколко теории на квантовата гравитация и в частност теорията на струните. Според нея гравитоните (също както и другите частици) представляват не точкови частици, а състояния на струни, при това не се появят горните проблеми при високите енергии, а в същото време при ниски енергии гравитоните могат да се разглеждат като точкови частици. Тоест, гравитонът е вид приближение към реалността, което може да се използва в областта на ниските енергии..." ...

Е, как безкомпромисно?! Стотици учени са проверявали следствията от твърденията на теориите на Айнщайн - щото не вярват и люто не правят компромиси. Част от тях - наистина са се изказвали критично, в смисъл на недоверие - че не може всичко да се провери експериментално. И затова съществуват множество алтернативни теории, а възможните експериментални потвърждения - отмитат неправилните алтернативни виждания... Но - предложените нови алтернативи - не отговарят на следствията си. А и нещо важно - не съдържат в частен случай, вече известното и потвърденото с експеримент (факти, а не - тълкувания на установените факти). - общо изискване за наука. ... (според мен например - няма гравивълни, а има гравитони в насипно състояние. Излъчват се от всяко вещество, но измерими стават само при голяма нехомогенност - при промяна-превръщания на огромни "маси" (тип гироподобни) - сливания, анихилация при сблъсък за кратко време. Преминаването им през ЛИГО например, ще "разсинхронизира" лъчите - подобно неравномерно изкривяване на раменете. Все едно, че е минала вълна, която деформира пространството на раменете на интерферометъра.) ...

Що ми се струва, че имаме "кучешки" зъби?! Може би за смесено хранене... Туй, Природата, е чудно нещо - направо ни казва какво да правим... Не, че я слушаме, де! ...

Ето мнението на нобелистите-физика за тази година: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nobeloviiat-laureat-Mishel-Major-Horata-niama-da-migrirat-na-ekzoplan_138011.html Нобеловият лауреат Мишел Майор: Хората няма да мигрират на екзопланети Хората никога няма да мигрират на планета извън Слънчевата система, защото ще отнеме твърде дълго да се стигне дотам, заяви нобеловият лауреат Мишел Майор. Майор и колегата му Дидие Кело получиха Нобелова награда за физика на 08.10.2019г. за своите проучвания върху търсенето на екзопланети. "Ако говорим за екзопланети, нещата трябва да са ясни - няма да мигрираме там", съобщи Майор пред AFP след конференция, отговаряйки на въпроса за възможностите хората да се преселят на други планети. "Говорим за стотици милиони дни, ако използваме днешните технологии. Трябва да се погрижим за своята планета, тя е прекрасна и все още напълно обитаема." Нобеловият лауреат смята, че трябва да "се прекратят твърденията, "добре, ще отидем на обитаема планета ако животът не е възможен на Земята". Това е пълна лудост." Използвайки специално създадени инструменти в своята обсерватория в Южна Франция, Майор и Кело откриват през октомври 1995 г. това, което дотогава съществува само в научната фантастика - планета извън Слънчевата система. Майор е професор в Университета на Женева, а Кело е негов докторант, когато правят откритието, започнало революция в астрономията. Оттогава повече от 4 000 екзопланети са открити само в нашата галактика. "Това е много стар въпрос, разискван от философите - има ли други светове във Вселената?", обяснява Майор. "Ние търсим планети, възможно най-близо до нас, които може да приличат на Земята. Заедно с колегата ми започнахме това търсене на планети и показахме, че е възможно да ги изучаваме". Майор смята, че следващото поколение ще отговори на въпроса дали има живот на други планети. "Не знаем! Единственият начин да разберем, е да развием техники, които да ни позволят да открием живот от разстояние", добавя ученият. Източник: Agence France Press - Humans will not 'migrate' to other planets, Nobel winner says ... ... (според мен: формулата на живота: Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда. затова в хипотеза твърдя, че е възможно само "при условия" на Земята, еволюционно, може да се достигне структурна организация Интелект. Физическата информация се съдържа във фотоните на различните полета. Обменът на различни фотони "организира" структури от вещеви обекти по естествен начин по физическите закони (законите - само ги откриваме - не ги създаваме). Затова е важно "условно" постоянни - сравнително малки промени, във фона на ЕМПоле - дълговременното им действие, пък и "скокове", дава шанс на еволюцията, да усъвършенства и разнообразява живите структури ... до днешното дередже.) ...

Не говоря за живот някъде далеч от нас, а ... по заглавието на темата. Но, наистина, ако трябва този живот да притежава Интелект - да, нужна е средна Т около 36 градуса по Целзий - заради "особеностите" на водата и белтъчните структури. А и трябват - дълго време за условно постоянни промени на ЕМПоле, за да протече правилно еволюцията -хоризонтален пренос на качества - тя е дълговременен процес на усъвършенстване на пръкналото се - но със скок (радиация, примерно - катаклизъм) на параметрите на средата, да е възможно Генетична промяна, която да внесе "многовидово" многообразие - нужно за създаване на разнообразни хранителни вериги при изначалните живи твари. Приспособилото се, ще оцелее! е "законът" на Джунглата, а не силното изяжда слабото. Лъв не може да хване Здрав заек. Но ако е болен-наранен-стар заек - лъвът ще го хапне. Хищниците са санитарите в живота... А ... интелигентното е най-големият хищник! (на Земята изкусно осакатява природното.) Просто - такива условия има само на Земята - поне в Слънчевата с-ма. Меракът да се открие живот е, по-скоро, мерак за откриване на бактерии, микроби, вируси (междинна форма на живот), но не и Интелигентен-разумен живот.(за оправдаване на хвърлените парИ на вятъра) ...