Малоум 2

Във връзка с гравитацията и гравитоните - понеже проф. Чирцов се съмнява... (при мен, с непрестанното образуване на частиците: гравитонът е най-вътрешната обвивка на образуващите вакуумни фотони за частица (честота около 10^(23) Hz - за протон и неутрон) и се "излъчва" за всяка цялостна пулсация на централната част (керн) - във всички посоки, като "сапунено мехурче" с излючително малък "обем" от трептене в две взаимно перпендикулярни повърхнини, а не като раздуваща се сфера около излъчвателен център. Подобно "стрелба на оръдие" фиксирано в центъра, но въртящо се около него, във всички посоки. (като съчми от оръдие, споменавани от Файнман в лекциите) Излъченият гравитон се явява структурирана вакуумна подложка за образуване керна на, примерно, пробно тяло (частица), с минимална енергия за образуващите фотони за пробното тяло. Следователно - има "икономия" на един гравитон, върху който се образува керна на пробното тяло, за сметка на Ускорението - транслация и посукване, което получава в посока поглъщане на гравитон - сила на привличане с ентропиен произход - "лесно" подреждане в едно цяло. Това веднага показва, че ако "не подпираме-спираме" пробното тяло за падане по посока на пристигащите към него гравитони, то - няма регистрация на сила. Имаме свободно падане, както е в хомогенно гравитационно поле. Гравитация има, но тегло - няма. Движение с ускорение има, но регистрация на сила без "подпиране", без "външна намеса" - няма. Всички вътрешни движения на телата в "асансьора на Айнщайн", който ПАДА В ХОМОГЕННО гравитационно поле, са инерциални (по инерция), но при подпиране-спиране за промяна на движението на телата в каквато и да е друга посока, различна от посоката на падане, действа силата по Нютон. Тоест - обяснение на гравитацията с гравитони е вярно отражение на обективна действителност. Честотата на излъчване на гравитони е пропорционална на масата.) ...

Доста подробно и популярно са поднесени фундаменталните взаимодействия: https://www.youtube.com/watch?v=ms8IoMflsqQ

Повишена е точността за решаване на трудната задача за трите тела: https://megavselena.bg/izkustven-intelekt-reshi-problem-ot-vremeto-na-njuton/ Изкуствен интелект реши проблем от времето на Нютон Изчисленията необходими, за да се предскаже как три небесни тела обикалят едно около друго, озадачават физиците още от времето на сър Исак Нютон. Сега изкуственият интелект (A.I.) показа, че може да реши проблема за частица от времето, необходимо при предишните подходи. Нютон е първият, който формулира проблема през 17-ти век, но намирането на прост начин за решаването му се оказа невероятно трудно. Гравитационните взаимодействия между три небесни обекта като планети, звезди и луни, водят до хаотична система – такава, която е сложна и силно чувствителна към изходните позиции на всяко тяло. Настоящите подходи за решаване на тези проблеми включват използване на софтуер, който може да отнеме седмици или дори месеци за завършване на изчисленията. Затова изследователи решили да видят дали невронна мрежа – вид модел, базиран на A.I. който слабо имитира работата на мозъка – би могла да се справи по-добре. Алгоритъмът, който те изграждат, предоставя точни решения до 100 милиона пъти по-бързи от най-модерната софтуерна програма, известна като Brutus. Това би могло да се окаже безценно за астрономите, които се опитват да разберат неща, като поведението на звездни клъстери и по-широката еволюция на Вселената, казва Крис Фоли, био-статистик в Кембриджкия университет и съавтор на статията. „Тази невронна мрежа, ако върши добра работа, би трябвало да може да ни осигури решения в безпрецедентни времеви рамки“, казва той пред Live Science. „Така че можем да започнем да мислим за постигане на напредък с много по-дълбоки въпроси, като например как се образуват гравитационните вълни“. Невронните мрежи трябва да бъдат обучени чрез подаване на данни, преди да могат да правят прогнозите си. Така че изследователите е трябвало да генерират 9 900 опростени сценария с три тела, използвайки Брутус, сегашният лидер в решаването на проблеми с три тела. След това тестват колко добре нервната мрежа може да предскаже еволюцията на 5000 не проиграни сценарии и откриват, че нейните резултати съответстват точно на тези на Брутус. Програмата, базирана на A.I., обаче решава проблемите средно само за частица от секундата в сравнение с близо 2 минути при досегашните методи с Брутус. „Причината програми като Брутус да са толкова бавни е, че решават проблема с груба сила“, казва Фоли, „извършвайки изчисления за всяка малка стъпка от траекториите на небесните тела. Невронната мрежа, от друга страна, просто разглежда движенията, които тези изчисления произвеждат и извежда модел, който може да помогне да се предвиди как ще се изпълнят бъдещите сценарии. Това обаче представлява проблем за мащабирането на системата, продължава Фоли. „Настоящият алгоритъм е доказателство за концепцията и се получи от опростени сценарии, но обучението на по-сложни или дори увеличаването на броя на участващите тела до четири или пет, първо изисква да генерирате данните за Брутус, за което може да бъде нужно изключително време и да излезе много скъпо. „Има взаимодействие между способността ни да тренираме отлично изпълняваща задачи невронна мрежа и способността ни всъщност да извличаме данни, с които да я тренираме“, казва той. „Значи там е тясно място“. Един от начините за справяне с този проблем би бил изследователите да създадат общо хранилище от данни, произведени с помощта на програми като Брутус. Но първо това ще изисква създаването на стандартни протоколи, за да се гарантира, че всички данни са в постоянен стандарт и формат, каза Фоли. Все още има няколко проблема, с които трябва да се работи и с невронната мрежа, казва Фоли. Тя може да работи само за определено време, но не е възможно да се знае предварително колко време ще отнеме даден сценарий, така че алгоритъмът може да се изчерпи, преди проблемът да бъде решен. Изследователите обаче не предвиждат нервната мрежа да работи изолирано, обяснява Фоли. Те смятат, че най-доброто решение би било програма като Брутус да извърши по-голямата част изчисленията с невронната мрежа, като се вземат само частите от симулацията, които включват по-сложни изчисления, които затормозяват софтуера. „Създаваме нещо като хибрид“, казва Фоли. „Всеки път, когато Брутус зацикли, вие използвате невронната мрежа и продължавате напред“. ... ...

Аз нищо не превръщам. Обективно - Крайната скорост (С в случая на "гледане"- принципно с вълни - нали показа "промяната-последователност на получаване на инфо" с жабчетата в езерото - с мех. вълни), с която се получава информацията от събития, ги подрежда ОБЕКТИВНО "по време на регистриране" в датчика. Както вече казвах - случилите се събития са в МИНАЛОТО на наблюдателя им за момента на регистрацията им. Но - това не го разбра - още от дискусията за анизотропията на реликтовото. И Лоренц показва как се "вади информация" от миналото - по време на случването им на събитията, а не по време на регистрация от наблюдател. Затова и СТО работи правилно. При комп. симулации - си подреждай събития както си искаш, като на кино - може напред да въртиш филм или назад, или частично ... нанякъде. Но - не е обективна истина. ...

Е, ама обективната реалност се различава от виртуалната реалност. ...

Само дето това сравняване на часовници е неправилно. Сравняването трябва да е в Една с-ма на отчет, по правилата, т. е., подвижният трябва да СПРЕ при неподвижния часовник и ... тогава да се установи има ли разлика - на практика... Това е възможно с моментно ускорение и ... показанията на часовниците, разбира се няма да са еднакви, но по друга причина, не точно по СТО. ...

Пак да ти припомня - щом държиш на логика не може да ползваш - "Ако ..., то ..." щото е логически "истинно" и ако и двете съждения са ГРЕШНИ. Но - целта в научното дирене е да има съответствие на обективна истина, а не ... как някой си го мисли или измисля парадоксално. (Спокойно можеш да си откриеш тема: "Ако баба беше мъжка, щеше ли да има дръжка" с още 2000 постинга...) ...

"Просто" защото не прилагаш правилно СТО. Малко по-сложно е с Три: За да има Три едновременни събития, то ИС на Трети наблюдател е (стои, се намира в момент на случване на другите две събития) на симетралата на другите две. Но - не се търси какво "вижда" той, щото е частен, специфичен случай. Търси се всеки от наблюдателите в другите две ИС, какво "вижда" (в кавички, щото означава, че до наблюдател в ИС достига Информацията и той може да я регистрира), че "вижда" другият наблюдател в другата ИС. И, всеки от тях като се приеме за неподвижен, с Лоренц си решава проблемите. Поради относителност на движението и относителност на времето. Е, това го правихте сто пъти и ... няма грешка в СТО, а в неправилното й прилагане в тези сто пъти. ...

(Ако си чел хипотезата ми - освен честота на фотони от ЕМП има и Честота от непрестанното Образуване на слоевете на частици, като честотата на най-вътрешния слой е по-голяма от честотата на образуване на втория - тя пък е по-голяма от честотата на образуване на третия и т. н., за атоми с повече протони в ядрото - всеки следващ слой се образува по-бавно от предходния. При взаимодействия на атоми и молекули с обмен на фотони - всяка по-едра структура, като цяло, организира Обвивка на структурата си - това са еквипотенциални повърхнини, и все едно са Подложка от структуриран вакуум, върху която се образуват с минимална енергия на образуване други молекули от обкръжението, та можем да Виждаме отразеното от тези повърхнини - като люспи, черупка, кожа и т. н. Така високочестотните трептения, със скокове (прекъснат спектър) реално образуват по-нискочестотни по честота на образуване Обвивки, а - в един момент на Големина на образуванието - с натрупване на все повече частици - се достига до разсейване на различни фотони от ЕМВълни - като Непрекъснат спектър - от падащо ЕМПоле, върху образуванието. Виждаме тяло-обект, без да ни "трепти" в очите, примерно. Това решава основния въпрос - що и как се преминава от прекъснат в непрекъснат спектър? Че елементарните частици са с "вграден часовник" са съгласни почти всички учени. Но - не можем да наблюдаваме отделни части от пулсациите на образуване на частиците, заради огромната честота, която е недостижима, а и ... уредите и устройствата ни за "виждане" са Направени от същите частици, но в голяма група-обем от тях - много на брой по "остриетата" с които наблюдаваме. В този смисъл - това време-часовници на частиците е завинаги скрит параметър, доколкото са "елементарни". Затова, изследвайки групи от частици за вълновите им свойства (преградата с двата отвора за интерференция), можем САМО вероятностно да очакваме резултати от експерименти, та ... - така е създадена Кв. Механика - по принуда.) ...

Същата статия, но с повече подробности от В. Милева, в оффнюз: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Edna-nova-chastitca-mozhe-bi-promeni-sadbata-na-Vselenata-video_139147.html Една нова частица може би промени съдбата на Вселената (видео) Астрономите са в малко затруднение, тъй като не могат да постигнат съгласие колко бързо се разширява Вселената. Откакто нашата Вселена се е появила от Големия взрив на мъничка частица с безкрайна плътност и гравитация, тя се разширява, но също не с постоянна скорост - разширяването на Вселената продължава да става все по-бързо. Но колко бързо се разширява е спорен въпрос. Измерванията на тази скорост на разширение от близките източници са в противоречие със същото измерване, взето от отдалечени източници. Едно от възможните обяснения е, че в общи линии във Вселената се е случило нещо, което е променило скоростта на разширяване. И един теоретик предложи да се въведе чисто нова частица и да промени бъдещата съдба на целия ни космос. Един от начините за измерване на скоростта на разширяване на Вселената днес, чиято мярка е константата на Хъбъл (обозначавана като Ho), е да се разгледат близките пулсиращи звезди, наречени цефеиди, при които има ясна връзка между периода на пулсация и светимостта. Благодарение на това свойство учените могат да определят разстоянието до подобни звезди и да изчислят колко бързо се отдалечават от нас. Последно въз основа на последните наблюдения на 70 цефеиди в Големия Магеланов облак екип от астрономи успя да установи, че константата на Хъбъл е Ho = 74,03 km/s/Mpc (километра в секунда на мегапарсек (единица дължина в астрономията). Това означава, че за всеки 3,3 милиона светлинни години, отдалечавайки се във Вселената, една галактика се отдалечава от нас по-бързо с малко над 74 км/сек. Стойността на константата на Хъбъл в ранната Вселена, преди около 13 милиарда години, от друга страна, се измерва по различен начин, а именно с помощта на европейската космическа обсерватория "Планк", която измерва космическото микровълново фоново излъчване, наричано и реликтово лъчение, CMB, остатък от Големия взрив. И тя бе определена преди няколко години на стойност Ho = 67.4 km/s/Mpc, което е с 9% по-бавно от сегашното разширение. Тази разликата е реална и не е статистически шум. Да погледнем към тъмната страна Може би едното или двете измервания са погрешни или непълни. Но ако приемем, че и двете измервания са точни, тогава имаме нужда от още нещо, което да обясни разликите в измерванията. Тъй като едното измерване идва от най-ранната вселена, а другото идва от по-сравнително скорошно време, идеята е, че може би някаква нова съставка в космоса променя скоростта на разширяване на Вселената по начин, който още не е установен в досегашните модели. Това, което доминира в сегашните представи за разширяването на Вселената днес, е загадъчно явление, което наричаме тъмна енергия. Но всичко, което знаем е, че скоростта на разширяване на Вселената днес се ускорява и ние наричаме силата, движеща това ускорение, „тъмна енергия“. Когато сравняват ранната и днешната вселена физиците приемат, че тъмната енергия (каквато и да е тя) е постоянна. Но с това предположение идва установеното разминаване в изчисленията, така че може би тъмната енергия се променя. Да предположим, че тъмната енергия се променя. Учените имат мрачното подозрение, че тъмната енергия има нещо общо с енергията, която е заключена във самия вакуум на пространство-времето. Тази енергия идва от всички „квантови полета“, които проникват във Вселената. В съвременната квантова физика всеки отделен вид частици е свързан със свое специфично поле. Тези полета проникват през цялото пространство-време и понякога на места тези полета се "вълнуват", превръщайки се в частиците, които познаваме като електрони, кварки или неутрино. Всички електрони принадлежат към електронното поле, всички частици неутрино принадлежат към неутринното поле и т.н. Ако на такова поле се изпрати достатъчно енергия, то се възбужда, т.е. ражда се частица – квант на това поле. Пораждането на частица може да се опише като преход от “ненаблюдаемо” състояние на вакуум към реално състояние. Взаимодействието на тези полета е в основата на нашето разбиране на квантовия свят. Анимация на математически модел на флуктуации на енергийната плътност на глуонен вакуум. Кредит: Centre for the Subatomic Structure of Matter (CSSM) and Department of Physics, University of Adelaide, 5005 Australia Тази анимация е включена в лекцията на проф. Франк Вилчек по случай връчването му на Нобеловата награда през 2004 г. Взаимодействието между частиците е въщност прехвърляне на енергия от едно поле в друго. Например, възбуденото поле на една частица каон може да прехвърли цялата си енергия върху пионно поле, възбуждайки две частици в него. Каонното поле след това изпада до състояние на нулева частица. Обикновено се казва, че каонът се разпада на две частици пиони и ние си представяме зелена топка, която се разкъсва на две сини топки, но всъщност квантова вълна протича между две полета. Кредит: coffeeshop physics, преведе и преработи: bgchaos И независимо къде сме във Вселената, не можем да избягаме от квантовите полета. Дори когато не вибрират достатъчно на определено място, за да направят частица, те все пак са там, вълнуват се и вибрират. Така че тези квантови полета имат основно количество енергия, свързано с тях, дори в "празния" вакуум. Ако се опитаме да използваме екзотичната квантова енергия на вакуума на пространство-времето, за да обясним тъмната енергия, веднага се появяват проблеми. Според съществуващите теории енергията на вакуума заради всичките квантови полета там, трябва да бъде с 120 порядъка повече, отколкото следва от астрономическите наблюдения колко би трябвало да е тъмната енергия. От друга страна, ако се разгледа вакуума като състояние на случайни флуктуации, или „пространствено-времева пяна“, която съществува в така наречената скала на Планк, режим с дължини до 10 −35 метра, време до 10 −44 секунди, в такъв малък мащаб дефинирането на време, дължина и енергия ще бъде подчинено на принципа на неопределеност. Такива области с Планкови размери имат еднаква вероятност да се разширят или свият. И при този сценарий, мозайката от малки области ще изглежда една и съща, равномерна в по-големи области във вакуума - и те няма да се разширяват или свиват, което означава, че ще има нулева космологическа константа. Което също не се съгласува с измереното количество тъмна енергия. Но ако тези измервания на скоростта на разширение са точни и тъмната енергия наистина се променя, тогава това може да ни даде представа за същността на тези квантови полета. По-конкретно, ако тъмната енергия се променя, това означава, че самите квантови полета са се променили. Появява се нов играч В скорошна публикация, достъпна онлайн в списанието за препринти arXiv, теоретичният физик Масимо Чердонио (Massimo Cerdonio) от Университета в Падуа е изчислил размера на промяната в квантовите полета, необходими за отчитане на промяната на тъмната енергия. Ако има ново квантово поле, което е отговорно за промяната на тъмната енергия, това означава, че във Вселената има нова частица. Промяната в тъмната енергия, която изчислява Чердонио, изисква определен нов вид частица, чиято маса се оказва приблизително същата като масата на една вече предсказана частица - така наречената аксион. Физиците са въвели тази теоретична частица, за да разрешат някои проблеми с нашето квантово разбиране на силната ядрена сила. Тази частица вероятно се е появила в най-ранната Вселена, но се е „спотайвала“ на заден план, докато други сили и частици контролират развитието на Вселената. И сега е ред на аксиона... Въпреки това никога не сме откривали аксион, но ако тези изчисления са правилни, тогава това означава, че аксионът е там, изпълвайки Вселената и нейното квантово поле. Също така този хипотетичен аксион вече се забелязва като промяна на количеството тъмна енергия в космоса. Може да се окаже, че макар никога да не сме виждали тази частица в лаборатория, тя вече променя нашата Вселена в най-големи мащаби. Справка: The H0 tension: did a QCD meV axion emerge?, Massimo Cerdonio, arXiv Източник: Is a New Particle Changing the Fate of the Universe?, Live Science. ... ... Малко студентски фолклор: Професор към студент на изпит по физика: „Колега, избройте всички елементарни частици, които не са открити и кажете, защо още не са открити?!" (известен афоризъм) ... ...

Не само тъмна, ами и прозрачна. Структурира се във вид на мехури (при наличие на вещество, на вещеви обекти... и хора) и тая структура води до сили с ентропиен произход. ...

Има кой да я забележи ... еволюцията: днешния виц: " Смъртта казала на Бог: - Най-забавни са ми тия със здравословен начин на живот! " ... Станали сме по-красиви - грозното "настъпва-напада" и се смесва с красивото... Средно - както казах - по-красиви сме. ...

Да. Времето на "подмладяване" е когато започва да се връща, т е, след ускорителен процес - разсинхронизират се часовниците, а "мигновеността на завоя" я изключваме. ... Не съм внимавал, извинявай. Думичката "темпо" ме е объркала (според мен темпото е еднакво). Не е същото като "показание на часовник". (Показание на часовник е Мигновеност. Това води до невъзможност за правилни изводи. Не е възможна "мигновиност" за отчитане на различни събития -по нещо, което е в две относително движещи се системи. Това "сверяване" на часовници - пак е идеализация. Така "причина" за отчет на различни показания е единствено Относителното движение. Тук нямаме две Наблюдавани събития, които да "дадат" интервал време в едната ИС и същите в другата ИС, а Наблюдаваме две Мигновености в неподвижната и две Протяжности в другата. Сравняваме различни неща.) ... ...

Дефинирай "нормален човек"(майтапя се - по Юнг - Покажете ми един нормален човек и ... веднага ще го излекувам!) Тези деформации, които съм описвал, са мини-мини-малки (когато не е катаклизъм). А био-структурите са достатъчно еластични и повърхностно "защитени" от общия фон на ЕМПоле - кожа, черупки и др. Плюс това, при земни условия, относителните скорости са малки, а и ускоренията са в границите на поносимото, за био-. Късите вълни (фотони) са сравнително малко, малък интензитет на Земята. А животът е съпроводен с непрестанен обмен на фотони от фона. С достигане висока скорост има "сплеснатост" по посока скорост. Така, само по-къси фотони от фона, които са рядкост, могат да влияят резонансно (пагубно, понякога за някоя клетка). Поради "разреждане" на пагубните събития, то време-животът, може да се удължава.( напр. мю-мезона, достигащ до земята е с удължено време за живот) ...

Да. Времето на "подмладяване" е когато започва да се връща, т е, след ускорителен процес - разсинхронизират се часовниците, а "мигновеността на завоя" я изключваме. ...

По принцип - темпото се разваля при ускоряване. Дали ще се връща по завой и/или мигновено - всички вещеви устройства, търпят отклонение. (в друга тема говорих за еластични и пластични деформации при ускорение - те са съпроводени и с превръщания и нови взаимодействия с друг темп - чисто физически изменения на структури. Следва релаксация, която се осъществява с Ссреда по време на инерциалност, но и затова - не може да е цялостна и измененията да са несъществени. Ако се пренебрегнат - не може да се обясни еволюцията както на неживата природа, така и на живата - еволюцията е доказана. Баш при катаклизъм - съпровод с ускорявания и нови лъчения от превръщания на съществуващото - води до нови структури и с превръщания, и ... започва природно изпитване на полученото, с метод проба-грешка, за оцеляване - на което се е приспособило, не само с релаксация, а и с нови свойства - придобити белези. В този смисъл - СТО е непълна за обясняване на света - известно. Ако обаче, намесим ОТО - обхванати са ускоренията - непременно трябва да "заговорим" и за свойството "маса". Тук има разнобой на мненията на учените. Файнман - надлежно описва теорията за електромагнитен произход на масата на телата. "Силите" при ЕМагнетизма са число 1 с 40 нули пъти по-големи от грави-силите. Даже се предполага, че електронът има изцяло електромагнитна маса - просто, не може да се установи-измери тежка маса, ако я има. Но - тъй като ЕМСила е "уравновесена" в обема на електро-неутралните тела, то, при натрупване на огромен брой тела, превъзходство има силата от гравитация - тежим на Земята.) Така - близнакът космонавт, вече може и да не е генетично същият, като този на Земята. (затова "задачата-парадокс на близнаците" се идеализира. Изсмукана от пръстите - за интерес на публиката) ...

Едно сериозно доказателство, че еволюцията не е спряла и... не спира...: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Starite-darveta-natrupvat-iznenadvashto-kolichestvo-genetichno-raznoob_139109.html Старите дървета натрупват изненадващо количество генетично разнообразие (видео) Дърветата са дълголетници, не рядко успяват да оцелеят живи векове, което всъщност не е лесно, тъй като растенията не могат да тръгнат и да се изместят, когато условията станат неблагоприятни. И все пак, парадоксално, популациите на дърветата често са добре приспособени към местния климат и развиват ефективни реакции към променящата се среда. Наскоро екип изследователи от Университета на Британска Колумбия публикуваха информация за генетичните механизми, които може да са в основата на този потенциал за адаптация. Генетично е изследван вид северноамерикански иглолистни дървета, наречен ситков смърч или смърч Ситка (Picea sitchensis). Интересът на изследователите е привлечен от тези дървета, тъй като те живеят дълго време (над 500 години) и могат да нараснат на височина над 70 метра. Целта на биолозите е да разберат как работят генетичните мутации при дървета като ситковия смърч, при растенията все пак тези неща стават малко по-различно от животните. Растенията са модулни организми, което означава, че нарастват, произвеждайки множество копия на отделни единици. Те представляват разклоняваща се структура, чиято цялостна форма в голяма степен се определя от влиянието на околната среда. Това също означава, че когато се появят генетични мутации в един клон, те могат да се пренесат през целия растеж на неговите тъкани, независимо от това, което се случва в останалата част от растението. Това означава, че по-старите дървета често могат да натрупват изненадващо количество генетично разнообразие в тялото на растението. Ситков смърч. Кредит: Wikimedia Commons Когато изследователите вземат проби от ДНК на тъканите от стволовете и игличките на 20 стари дървета ситков смърч с височина средно 76 м, остават шокирани от това, което откриват. След като анализират общо 276 Gb ядрена ДНК от основата на дървото до игличките, откриват, че един стар висок ситков смърч може да покаже до 100 000 генетични разлики. Това е голямо генетично разнообразие за един организъм. Въпреки че са открити много други дървета, които проявяват различни нива на генетични различия, това е един от най-високите проценти на мутации, открит някога в един еукариотен организъм. Това би могло да обясни и защо тези организми дълголетници могат да оцелеят в променящия се през целия им живот свят. Сега е важно да се отбележи, че много мутации вероятно са или неутрални, или потенциално вредни. Също така, честотата на мутациите може да се различава в зависимост от това каква част от дървото се разглежда. Например, иглите в горната част на смърча ще бъдат изложени на много по-силна UV радиация, която променя гените, отколкото тъканите на кората в близост до основата. Все пак, през целия живот на едно дърво могат да се натрупват и редки полезни мутации. Представете си сценарий, при който мутацията на един клон води до игли, които са по-устойчиви, да кажем на насекоми вредители. Тези игли биха могли хипотетично да получат по-малко увреждания от иглите другаде по дървото. Тази странна форма на подбор се появява в рамките на живота на това дърво и дори може да има последици за бъдещото потомство на дървото и отново благодарение на повратите на съдбата подборът да се отрази и на развитието на репродуктивните клетки на дървото. За разлика от животните, чиито репродуктивни клетки се развиват от отделни клетъчни линии от останалите клетки на тялото им, репродуктивните клетки на дърветата се развиват от соматични клетки, които са същите клетки, които образуват стъблото, листата и клоните. Това означава, че ако се появи мутация в зародишната линия на клон, който в крайна сметка ще продължи да произвежда шишарки, тези мутации могат да се предадат в семената на тези шишарки. Това очевидно се нуждае от много доказателства, за да обоснове, но сега, когато съществува механизъм, ние знаем къде и какво да търсим. Справка: Somatic mutations substantially increase the per‐generation mutation rate in the conifer Picea sitchensis, Vincent C. T. Hanlon et al., Evolution Letters, https://doi.org/10.1002/evl3.121 Източник: Surprising Genetic Diversity in Old Growth Trees, In defense of plants ... ...

https://megavselena.bg/veroyatno-edna-nepoznata-chastica-promenya-sadbata-na-cyalata-vselena/ Вероятно една непозната частица променя съдбата на цялата Вселена Астрономите по целия свят не могат да стигнат до съгласие за това, колко бързо се разширява Вселената. Откакто Вселена се е появила от експлозия на мъничко петънце с безкрайна плътност и гравитация, тя се разширява като балон, но не с постоянна скорост – разширяването на Вселената става все по-бързо. Но точно колко бързо се разширява, предизвиква безкраен дебат. Измерванията на тази скорост на разширение от по-близки източници изглежда са в противоречие със същото измерване, направено от по-отдалечени източници. Едно от възможните обяснения е, че в общи линии във Вселената се случва нещо неизвестно, което променя скоростта на разширяване. Едно от най-интересните предположения е, че се е появила чисто нова частица, способна да промени бъдещата съдба на целия космос. Астрономите са измислили множество умни начини за измерване на това, което наричат „параметър на Хъбъл“, или константа на Хъбъл (обозначавана като H0). Това число представлява скоростта на разширяване на Вселената днес. Един от начините за измерване на скоростта на разрастване на Вселената днес е да се разгледат близките супернови, експлозията на газ и прах, изстреляна от най-големите звезди във Вселената при смъртта им. Има особен вид свръхнова, която има много специфична яркост, така че можем да сравним колко ярки изглеждат и колко ярки знаем, че трябва да бъдат и да изчислим разстоянието. След това, като гледат светлината от галактиката-гостоприемник на свръхновата, астрофизиците също могат да изчислят колко бързо се отдалечава от Земята. Намествайки всички парчета от пъзела, след това може да се изчисли скоростта на разширяване на Вселената. Но във Вселената има повече от експлодиращи звезди. Има и нещо, наречено космически микровълнов фон, което е остатъчната светлина от малко след Големия взрив, когато Вселената е била съвсем млада, само на 380 000 години. С мисии като спътника „Планк“, натоварен с картографирането на тази остатъчна радиация, учените разполагат с невероятно точни карти на този фон, които могат да бъдат използвани за получаване на точна картина на съдържанието на Вселената. И оттам може да си правят компютърни модели и да се каже каква трябва да бъде скоростта на разширяване днес – ако приемем, че основните компоненти на Вселената не са се променили оттогава. Тези две оценки обаче, си противоречат достатъчно, за да накарат учените да се притесняват, че пропускат нещо. Може би едното или дори и двете измервания са неправилни или непълни; много учени от двете страни на дебата разпръскват съответното количество обвинения срещу своите противници. Но ако приемем, че и двете измервания са точни, тогава имаме нужда от още нещо, което да обясни различните резултати. Тъй като едното измерване идва от много ранната Вселена, а другото идва от сравнително по-скорошно време, се поражда идеята, че може би някаква нова съставка в Космоса променя скоростта на разширяване на Вселената по начин, който учените не успяват да уловят в моделите. И това, което доминира разширяването на Вселената днес, е мистериозно явление, което наричаме тъмна енергия. Това е страхотно име за нещо, което по принцип не разбираме. Всичко, което се знае е, че скоростта на разширяване на Вселената днес се ускорява и силата, движеща това ускорение, се нарича „тъмна енергия“. При сравненията от младата Вселена към днешната Вселена, физиците приемат, че тъмната енергия (каквото и да е това) е постоянна. Но с това предположение се стига до настоящото противоречие, така че може би тъмната енергия все пак се променя. Учените имат мрачно подозрение, че тъмната енергия има нещо общо с енергията, която е заключена в самия вакуум на пространство времето. Тази енергия идва от всички „квантови полета“, които проникват във Вселената. В съвременната квантова физика всеки отделен вид частици е свързан със свое специфично поле. Тези полета се простират през цялото пространство-време и понякога парчета от тези полета на места се превръщат в частиците, които познаваме добре – като електрони, кварки и неутрино. Така че, всички електрони принадлежат към електронното поле, всички неутрино принадлежат към неутринното поле и т.н. Взаимодействието на тези полета е основа за разбирането на квантовия свят. И независимо къде се намираме във Вселената, не можем да избягаме от квантовите полета. Дори когато не вибрират достатъчно на определено място, за да направят частица, те пак са там, вибрират и правят нормалното си „квантово нещо“. Така че тези квантови полета имат основно количество енергия, свързано с тях, дори в самия празен вакуум. Ако искаме да използваме екзотичната квантова енергия на вакуума на пространство-време, за да обясним тъмната енергия, веднага се сблъскваме с проблеми. Когато извършваме няколко много прости, много наивни изчисления, колко енергия има във вакуума поради всички квантови полета, ние стигаме до число, което е с около 120 порядъка по-силно от това, което наблюдаваме при тъмната енергия. От друга страна, когато опитаме някои по-сложни изчисления, завършваме с число, което е нула. Което също не е в съгласие с измереното количество тъмна енергия. Така че независимо от всичко, наистина се опитваме да разберем тъмната енергия чрез езика на вакуумната енергия на пространство-време (енергията, създадена от тези квантови полета). Но ако тези измервания на скоростта на разширение са точни и тъмната енергия наистина се променя, тогава това може да даде представа за същността на тези квантови полета. По-конкретно, ако тъмната енергия се променя, това означава, че самите квантови полета са се променили. В скорошна публикация в списанието arXiv, теоретичният физик Масимо Чердонио от Университета в Падуа е изчислил размера на промяната в квантовите полета, необходими за отчитане на промяната на тъмната енергия. Ако има ново квантово поле, което е отговорно за промяната на тъмната енергия, това означава, че във Вселената има нова частица. И количеството промяна на тъмната енергия, което е изчислил Чердонио, изисква определен вид маса на частиците, която се оказва приблизително една и съща с масата на нов вид частици, която вече е била предвидена: така наречената аксион. Физиците измислиха тази теоретична частица, за да разрешат някои проблеми с квантовото разбиране на силната ядрена сила. Тази частица вероятно се е появила в най-ранната Вселена, но е „дебнела“ на заден план, докато други сили и частици контролират посоката на Вселената. И сега е дошъл ред на аксиона … Въпреки тази теория, досега не сме откривали аксион, но ако тези изчисления са правилни, тогава това означава, че аксионът е там, запълвайки вселената и нейното квантово поле. Също така този хипотетичен аксион вече се забелязва чрез промяна на количеството тъмна енергия в Космоса. Може да се окаже, че въпреки че никога не сме виждали тази частица в лабораторията, тя вече променя нашата Вселена в най-големите мащаби." ... ...

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9532&Level=2 "Невидимите Апаратчето беше малко и удобно, можеше да се носи в малкия джоб на сакото. Когато се насочеха мощните му лъчи към каквото и да е живо същество, те правеха всичките му тъкани абсолютно прозрачни. След неколкократни експерименти върху бели мишки, кучета и маймуни и преди да премине към опити върху човека, той най-първо прозорифицира тъща си, която беше обещала да му гостува три дни, а стоеше вече шест месеца. Резултатът беше великолепен. Тъщата моментално изчезна. Няколко стола се събориха, но отново пак сами се изправиха на мястото си (тя винаги е била добра домакиня). След това се чу грозен вой, долапът се отвори и чиниите започнаха да излитат по посока главата на изобретателя. Той бързо избяга навън. И без това нестабилната му нервна система беше стигнала до точката на кипенето. — Аз съм гений! — крещеше си мислено той. — Аз съм исполин. Какво е Наполеон пред мене? Дървеница някаква! Нима той е можел да прозорифицира? А какво са Нютон, Дарвин, Едисон? Какво са... — Сбийте се напред, граждани! Потънал в мисли, той се бе качил на трамвая и сега кондукторката недвусмислено ръгаше железните си клещи в ребрата му. Той я погледна надменно, поиска да й направи забележка, но след това просто насочи апарата към нея. Кондукторката остана така изумена от собственото си изчезване, че дълго време беше съвсем вцепенена. Редицата граждани, които виждаха висящата във въздуха кондукторска чанта, решиха, че колата е на самообслужване и пущаха пари в нея, взимаха си ресто и сами си късаха билети... Инженерът отиде най-първо при прекия си началник, след това при колегата си, който се опитваше да го измести, след това при касиера, който непрекъснато измисляше различни удръжки, след това при келнера, който упорито отказваше да му дава на кредит, и навсякъде оставяше празно пространство след себе си. А в главата му продължаваше да шуми мисълта: — Аз съм гений! Ау, какъв гений съм аз! На втория ден в къщи състави точен списък на всичките си врагове и неприятели, подлежащи на прозорифициране. Работеше систематично, по азбучен ред. Когато стигна до буквата Л, в стаята нахлу невидимата му тъща. — Върни ми образа, мизернико! — изкрещя тя и отново започна да хвърля едри и дребни предмети по главата му. Той избяга навън, но пред вратата попадна на някаква плътна, прозрачна маса, която го посрещна с викове и невидими удари. Оказа се, че това са колегите от учреждението, които го бяха издирили. По някакъв необясним начин към тях се бяха присъединили и кондукторката, и келнерът, а сега и тъщата помоли да бъде приета в групата, като обеща редовно да си плаща членския внос. Инженерът успя да избяга, но невидимите набързо, както седяха на тротоара и пречеха на движението, успяха да се организират, избраха ръководство и начертаха първоначални мероприятия за залавянето му. Тежки дни настанаха за инженера гений. Много често той срещаше групата невидими, които с вой се нахвърляха върху него за голямо учудване на околната публика. За-това обикновено се движеше из глухи улички, озърташе се, криеше се в храстите на градинките. А нощем скачаше от градинската пейка, която бе заел временно, изтриваше студената пот от челото си и се ослушваше с настръхнали коси. Накрая той не издържа и отиде в психиатрията. — Добър ден — каза, — бих ви замолил да ме затворите. По възможност в буйното... Поне докато се успокоят духовете. Хората го погледнаха учудено, след тава го изпратиха за амбулаторната му карта, след това му съобщиха да се яви след три дни за окончателно решение. Той изрева неистово и прозорифицира двама от тях. Тогава те изглежда му повярваха и го вкараха в една единична килия. Инженерът гений си отдъхна. Той изтри още веднъж потта си, отпусна се на коравото легло и се прозина. В този момент откъм ъгъла на стаята се чу ехиден смях. Инженерът изтръпна, но след това се успокои. Все пак с луд човек по-лесно можеш да се разбереш. Той се обърна към ъгъла и отвори уста, за да изкаже обикновените за случая поздравления, и извика от ужас. В ъгъла нямаше никого! Дежурният докладва на началника си, че в единадесета килия на буйното отделение става нещо. Още от коридора се чуваха крясъци, викове, шум от трошене на мебели. Когато отвориха вратата, учудените слушатели видяха как твърдата кушетка се биеше със закачалката. Те разтъркаха очите си, погледнаха пак, а след това хукнаха към главния лекар, за да бъдат освидетелствувани и самите те... Кушетката за последен път се стовари върху закачалката, след това падна на земята. Закачалката полетя подир нея, след това към вратата, но се закачи в горния корниз и остана да виси там... Оттогава нищо не се знае за самопрозорифициралия се гений. Тези дни във вестниците излезе съобщение до него, че ако в тридневен срок не се яви на работа, ще бъде уволнен дисциплинарно за безпричинно отлъчване."

Баш пък, на хелуин ли ще е, "ден на тъмното"?.. Интересно, с кво свързват неизвестното. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Chestit-Den-na-nevidimoto-na-tamnata-materiia_116905.html "Честит Ден на невидимото, на тъмната материя На 31 октомври светът празнува Деня на тъмната материя. Всичко, което виждаме - звезди, планети, тикви, паяци и мрежи е направено от материя. Материята обаче образува само 5% от Вселената. А останалата невидима част от Вселената? На или около 31 октомври 2019 г. светът ще празнува историческия лов на онова невидимо нещо, което учените наричат тъмна материя. Над 110 глобални, регионални и местни събития от институции и хора, които искат да ангажират обществеността в дискусии за това, което вече знаем за тъмната материя и настоящите и бъдещите експерименти, които се стремят да разгадаят нейните тайни. Тъмната материя е една от най-притеснителната част от физиката. Очаква се тя да съставлява около една четвърт от невидимата Вселена, а останалото е нещо още по-объркващо, известно като тъмна енергия. Физиците още не са я наблюдавали директно, макар че оставя следа в начина, по който се държат галактиките, разбягвайки се в различни посоки. С други думи, тъмната материя изглежда "се крие" пред очите ни. Посетете darkmatterday.com за да разберете как учени от изследователските институти по света търсят невидимото. А от нас - една статия, в която обясняваме какво знаем и какво не знаем за тази мистериозна субстанция - "Колко е тъмна тъмната материя". Тъмната материя е невидима материя, която нито излъчва, нито поглъща някаква светлина, но показва своето присъствие, като взаимодейства гравитационно с видимата материя. Това изображение показва разпределението на тъмната материя във Вселената, като се симулира с алгоритъмс висока разделителна способност на Института Кавли по астрофизика на частиците и космология в Станфордския университет и SLAC National Accelerator Laboratory. " ... ... Колкото и да е "невидима", ще трябва да си я измислим по свойства и следствия, да "признаем" фантомното в главите си. От преди е идеята: (Известна е „теория за реновацията“ на Лайбниц 1669: „Аз доказах, че всичко което се движи, непрекъснато се създава и телата във всеки миг на дадено движение са нещо, а през всяко време между миговете движение са нищо – идея, нечувана досега, но съвсем необходима“ Впоследствие Лайбниц се отказал от принципа на реновацията. Друго, казано от Х.Вайл: „Строго погледнато, в различни моменти се появяват и изчезват различни обекти. Усредненият ефект от тяхното появяване и изчезване ние възприемаме като непрекъснато съществуване на частица. Тези обекти се наричат фантоми. Между фантомите, които, „образуват“ дадена частица има връзка.“) ...

Скоростта на светлината в "пространство" е Ссреда - поставяш я в уравнението и ... прави си сметката(изводите). И е максимална и гранична за средата. Това не означава, че не може тяло (електрон) да "навлезе" в такава среда със скорост по-висока от Ссреда, напр. Черенковско лъчение - частен случай. ...

Не е вярно, че ... някога не е вземано предвид. (Физо и аберацията са ти известни, а и на Айнщайн са известни) Но - първо, логично се решава общ случай, с изчистени идеализирани ситуации, а по-късно - всеки може да донажда променливи параметри ..., да решава частни случаи. Така в пространство-времето, големината на интервала е: d^2 = x^2 + y^2 + z^2 - (c.t)^2, сега, замести (c.t)^2 сЪс Ссреда.n = Свакуум, където n е показател на пречупване на средата. За вакуум n е единица. ...

https://megavselena.bg/novi-instrumenti-i-tehnologii-mozhe-da-razreshat-misteriyata-na-tamnata-energiya/ Нови инструменти и технологии може да разрешат мистерията на тъмната енергия За астрономите няма по-добро чувство от постигането на „първа светлина“ с нов инструмент или телескоп. Това е кулминацията на години на подготовка и изграждане на нов хардуер, който за първи път събира светлинни частици от астрономически обект. На 22 октомври спектроскопичният инструмент за тъмна енергия (DESI) на телескопа Mayall в Аризона, САЩ, постигна „първа светлина“. Това е огромен скок в способността да се измерват разстоянията на галактиката – което позволява нова ера на картографиране на структурите във Вселената. Както показва името му, DESI може би е от ключово значение за решаване на един от най-големите въпроси във физиката: каква е тайнствената сила, наречена „тъмна енергия“, която съставлява 70% от Вселената? Галактиките живеят заедно в групи от няколко до десетки. Има и струпвания от няколко стотици до няколко хиляди галактики, образуващи супер-клъстери. Тази йерархия на Вселената е известна от първите карти получени от пионерното проучване на Центъра за астрофизика (CfA) Redshift. Тези поразителни изображения дадоха първи поглед на мащабните структури във Вселената, някои обхващащи стотици милиони светлинни години. Проучването на CfA е било доста трудоемко, изграждащо картата на Вселената галактика по галактика. Това включва измерване на спектъра на светлината в галактиката – разделяне на светлината по дължина на вълната или по цвят – и идентифициране на отпечатъците на някои химически елементи (най-вече водород, азот и кислород). Тези химични подписи се пренасочват систематично към по-дълги дължини на вълната, дължащи се на разширяването на Вселената. Това „червено изместване“ беше открито за първи път от астронома Весто Слипър и породи сега известния Закон на Хъбъл – наблюдението, че по-далечните галактики изглежда се отдалечават с по-бързи темпове. Това означава, че галактиките, които са наблизо, изглежда се отдалечават сравнително по-бавно в сравнение с по-далечните. Следователно измерването на червеното изместване на дадена галактика е начин за измерване на разстоянието до нея. Най-важното е, че точната връзка между червеното изместване и разстоянието зависи от историята на разширяване на Вселената, която може да се изчисли теоретично с помощта на теория за гравитацията и предположенията за материята и енергийната плътност на Вселената. Всички тези предположения в крайна сметка бяха тествани в началото на века с комбинацията от нови наблюдения на Вселената, включително нови триизмерни карти от по-големи червени измествания. По-специално, Sloan Digital Sky Survey (SDSS) е първият специализиран телескоп за червено изместване, който измерва над милион червени измествания на галактиката, като картографира широкомащабната структура във Вселената до безпрецедентни детайли. SDSS картите включват стотици супер-клъстери и нишки и помогнаха да се направи неочаквано откритие, засягащо тъмната енергия. Те показаха, че плътността на материята във Вселената е много по-малка от очакваната от космическия микровълнов фон, който е светлината, останала от Големия взрив. Това означаваше, че трябва да има неизвестна субстанция, наречена тъмна енергия, която да ускорява разширяването на Вселената и да става все по-лишена от материя. Комбинацията от всички тези наблюдения обяви нова ера на космологичното разбиране за Вселена, състояща се от 30% материя и 70% тъмна енергия. Но въпреки факта, че повечето физици сега са приели, че съществува такова нещо като тъмна енергия, никой все още не знае точната му форма. Предположенията са, че съществуват няколко възможности. Много изследователи смятат, че енергията на вакуума просто има някаква определена стойност, наречена „космологична константа“. Други опции включват възможността огромната успешна теория на гравитацията на Айнщайн да е непълна, когато се прилага в огромния мащаб на цялата Вселена. Нови инструменти като DESI, ще помогнат да се направи следващата стъпка в разрешаването на мистерията. Той ще измерва десетки милиони галактически червени измествания, обхващащи огромен обем от Вселената, стигащ до десет милиарда светлинни години от Земята. Такава удивителна, подробна карта трябва да може да отговори на няколко ключови въпроса относно тъмната енергия и създаването на широкомащабните структури във Вселената. Например, трябва да може да каже дали тъмната енергия е просто космологична константа. За целта тя ще измерва съотношението на налягане, което тъмната енергия оказва върху Вселената, към енергията на единица обем. Ако тъмната енергия е космологична константа, това съотношение трябва да бъде постоянно, както в космическото време, така и в местоположението. При други обяснения обаче това съотношение би варирало. Всяко указание, че не е константа, би било революционно и би предизвикало интензивна теоретична работа. DESI също трябва да може да ограничи и дори да убие много теории за модифицирана гравитация, като евентуално ще предостави категорично потвърждение на теорията на общата относителност на Айнщайн в най-големите мащаби. Или обратното – и отново това би предизвикало революция в теоретичната физика. Друга важна теория, която ще бъде тествана с DESI, е Инфлацията, която предвижда, че малки случайни квантови колебания на енергийната плътност в първичната Вселена са били експоненциално разширени през кратък период на интензивен растеж, за да се превърнат в семената на мащабните структури, които виждаме днес. DESI е само една от няколкото мисии и експерименти от следващо поколение, за изследване на тъмна енергия, идващи през следващото десетилетие, така че със сигурност има причина за оптимизъм, че скоро може да бъде разрешена тайната на тъмната енергия. Нови сателитни мисии като Евклид и масивни наземни обсерватории като Големия телескоп за синоптични изследвания също ще предлагат прозрения. Ще има и други инструменти за анализ на червено изместване, подобни на DESI, включително 4MOST в Европейската южна обсерватория. Заедно те ще осигурят анализ и регистриране на стотици милиони червени измествания по цялото небе, водещи до невъобразима карта на Космоса. ... ...

И да ги питаш учените: Колко метра време е това?.. щото времето било четвърто измерение(?!?). Четвъртото измерение е (с.t). Времето не е независим параметър, че да е "измерение". Времето е скрито в честотата - например, честота на фотони на различни полета - произведението на честота на фотон по константата на Планк, дава отдадената енергия при поглъщане на фотон от вещеви обект. (измерваме изменени параметри на вещевия обект). ... Време от постинга на скуби ...

Подходящ майтап: " - Гордея се с Гагарин и Нютон. - Защо пък точно с тях? - Единият се е опитал да избяга от планетата, а другият е доказал, че номерът няма да мине. " ...