Малоум 2

Майтапиш се. Точка Р е допирната - равнина-диск. Последната формула : Vр=0 ...

Няма как да живеем в ЖИВ "организъм". Отдавна е умрял тоя "организъм" - и изстинал 2,7 градуса Келвин навсякъде около нас в огромното пространство и - малка част, тук-там е малко по-жежко, което не може да "стопли" Организъм. А, топло трябва, за да има разлики - обмен на информация, която е част от организиране на "организъм", посредством Обратна Връзка. Да "мърда" - иначе - не е живо. Но - за да мърда, му трябва енергия- топлина, примерно 36 градуса Целзий. Трябва да се "разберат" Келвин и Целзий и ... тогава хипотезите. ...

http://fizika.bivaood.com/mehanika/kinematikatialo/full/4.htm Виж скоростта на точка Р. ...

Противоположната на "нулевата" точка от гумата се движи с два пъти по-голяма скорост (периферна скорост), а скоростта на автомобила е равна на скоростта на оста на гумата (спрямо неподвижна земя). ...

Направо им скри шайбата (топчето!)!.. От механиката има едно "тайно знание" - ако гумата на автомобил не буксува (по време на движение), това означава, че в допира до повърхността на Земята и гумата, скоростта на гумата е нула. Затова и гумите, при движение на "средството", оставят отпечатък в мястото на допир. Хората трудно си представят, че при движещ се автомобил, например, има точка, която има Нула скорост спрямо земята. Значи - при топчето ще има Особена Точка - допир в тепсията и ако "измерваме" достатъчно бързо, там ще имаме скорост "0". Спокойно можем да решим, че има абсолютно неподвижна Вселена, наречена Тепсия, а ние се търкаляме по нея (ако се сещаш: при мен - "сърфират" телата от място на друго място, поради непрестанното си образуване от структуриране по свойство - от същите "неща", от които е направена Тепсията - зрънчев модел вакуум с променлив импулс, като зрънцата не "сменят" мястото си, а си променят-подреждат по момента на импулса, себе си.) Докато няма други тела - нищо не е относително - в сегашна интерпретация. (при мен е по-лесно да стане относително, защото самото движение е с поглъщане-престой-излъчване на фотони на вакуума (подредени пакет-фотони). Движа се по посока обмен на минимална енергия за образуване на себе си - нали съм структуриран "датчик" - защото ЕМПоле ми е осигурено от структуриране на вак.фотоните има "неподвижност" осигурена от зрънцата. Остава - "да си хвана КС" за неподвижното, ама йок, понеже КС-сме "едри и разнообразни" по структура. При това - никога няма вещеви неща, които във всеки един момент от времето, да са едни и същи, т. е., не можем да фиксираме НУЛАТА върху вещево. Можем - само относително да я приемем за неподвижна и ... от тук нататък СТО и ОТО-геодезични ) ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na-7-oktomvri-1885-g-e-roden-Nils-Bor-edin-ot-sazdatelite-na-kvantov_22880.html "... Мога да приема, че прекрасната героиня, бягайки, може да се окаже на криволичеща и опасна пътека. По-малко вероятно, но все пак е възможно, че мостът над пропастта да рухне точно в момента, в който тя стъпва върху него. Изключително малко е вероятно, че в последния момент, тя ще се хване за стръкче трева и ще увисне над пропастта, но дори и с такава възможност мога да се съглася. Много трудно, но това все още е възможно да повярвам, че красив каубой точно в този момент ще мине наблизо и ще помогне на нещастната девойка. Но в този момент че се е оказал оператор с камера, готов да заснеме всички тези вълнуващи събития на филм - ето това, моля ви, не мога да повярвам! " ... Така е - много филмчета и клипове гледат "юношите в мисленето" за щуротии със "силата на мисълта". Особено използвано е: Те, учените, не знаят Всичко! Значи - има и неизвестни за науката неща... Да, ама науката Знае как да ги търси ... неизвестните неща. Човек усеща-реагира в много тесен диапазон на промяна на ЕМПоле : светлинен спектър, малко от спектър УВ (по скоро реагира на "почерняване" с бронзов тен!-благоприятно!) и малко от ИЧервените (топло от предмети-излъчватели с Т>36 градуса Целзий). За "хващане" по-широк диапазон на изменения на ЕМП - си прави уреди и инструменти... А целият диапазон на ЕМПоле е с дължина на вълна от пакет фотони, от 10^(-26) m до 10^(26) m! Съответно - възможните размери на обектите, които "познаваме" са от 10^(-18) m до 10^(26) m - те са "видяни" с отразен-излъчен от тях фотон и/или вълни. Спор остава за психиката. Е, тя пък се нуждае от сън, за да си преподреди получената информация в "будно" състояние, та да спре биенето на хаоса от ИЧервени фотони в главата си, да не прегрее, че тогава - известно е - започват халюцинациите!.. и ... Дарвин да ни е на помощ! ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Struite-v-gama-impulsite-mozhe-da-sa-po-barzi-ot-svetlinata-i-da-se-dv_137427.html "... Вълни с такива скорости всъщност са възможни и не нарушават теорията на относителността на Айнщайн. Знаем, че когато светлината преминава през среда като газ или плазма, нейната фазова скорост е малко по-бавна от скоростта на светлината във вакуум, която като е известно от теорията на относителността е горната граница за скорост във Вселената. Как може да си представим това? Ето как предлага един от авторите: да си представим, че някой от отсрещния бряг на езерото хвърля към нас камък (т.нар."жабка"), който подскача по повърхността на водата. Подскачащият камък се движи във въздуха между отскоците по-бързо, отколкото се движат през водата вълните, които генерира. Ще видите вълните, създадени от всеки скок на приближаващия камък в обратен ред, като вълните от най-последния скок пристигат първи, а тези от първия отскок пристигат последни. ..." ...

Гепил си идеята за "жабката" от статия на Ваня Милева в оффнюз, ама тя я "употребява" за друго. - при мен. Използвам идеята - косвено доказване на предположеното в хипотезата ми. (Ако сме на малък остров в езерото и не виждаме брегове и жабки, до нас ще пристига фон от вълнички. Би бил изотропен, ако ВЕЧЕ няма нови жабки. Но - не е изотропен - спътниците откриват анизотропност на фона. Следователно - лъчението не е Реликтово, а има и излъчване от "нови" жабки. Това са разпади на неутрони и анихилация на полетата на зарядите (електрони и протони), от образуване на водородни атоми, молекули и рейонизацията им. Невидими са, но явно някъде процесите са по-интензивни от други места из Космоса. Получава се нееднородност на това, което наричат "реликтово" (грешките на развитието са: Изхвърляне на употреба на преносна среда -етер, Внедряване на матмодели, водещи до сингулярност - в Природата "нула"- няма, Тълкуване за Начало - Голям Взрив.)) И, както не може на база тази анизотропност да се открие Движението на островчето през "Вълничките" (в случая нула по условие-неподвижни сме и единствено ще отчитаме Доплер - отпред и отзад, защото фонът се движи), така и не може да се твърди абсолютност на движението на Земята, върху тоя фон. Неоткриваемо е абсолютното движение спрямо или върху, или във вакуума. ...

"... Демонстрацията на ефекта на забавянето на скоростта на светлината била проведена с помощта на оптично устройство, синхронно излъчващо двойка фотони. Един от фотоните бил насочен в оптично влакно, а вторият бил пропуснат през няколко оптични устройства, които произвеждали изменения в неговата вълнова структура. Оптичното влакно изпълнявало роля на задържаща линия за първия фотон, а неговата дължина била такава, че излизащият от него фотон отново се движел редом с фотона, претърпял структурни изменения. Ако вълновата структура на фотона не влияела на скоростта на движението му във вакуум, то двата фотона поразявали повърхността на специалния бързодействащ фоточувствителен датчик в един и същи момент от време. Но проведените измервания показали, че фотонът, претърпял структурни изменения, изостанал от оригиналния фотон с няколко микрометра на дистанция един метър. ..." Не са обърнали внимание на регистрация на информацията, която се пренася с фотони: Късите фотони "си дават" информацията на датчик, за по-кратко време от дългите. Затова им се струва, че има "забавяне" на скорост. ...

Има тема в "теоретична физика" : "Физика на времето" Може да ти помогне, евентуално. ...

Решил си да лъжеш децата с картинки. Да, ама като гледам - лъжеш себе си, с извинение. ...

От къде следва, че това ще е правилно за Изследователя. За Природата - всички движения са правилни...

Да допуснем, че има неподвижна среда и знаеш как да се "хванеш" за нея... Какво следва? - някаква полза примерно ... освен оплюване на учените от Класиката, дето не са се сетили да си турят КС върху етера. ...

Ако ... е само мислен процес... Не знаеш дали е така: два пъти по-бърза ... значи, си измерил от КС някаква... По-бърза, от какво? (Крокодилът е два пъти по-дълъг, отколкото зелен. Измерваме дължина и виждаме, че е зелен. Обръщаме крокодила по гръб и също измерваме дължина, но няма зелен цвят. Значи е два пъти по-дълъг, отколкото зелен)

От отдавна е така с надежда авторът да осъзнае, вътрешно - за себе си, дали е прав или не. Макар че - нищо не произлиза, в крайност, разводняването ще потуши донякъде непознаването на физиката на СТО. Например, че СТО е Специална ТО. Важи само за инерциално движещи се системи и няма физически експеримент който да "уточни" дали системата е в покой или равномерно праволинейно движение. Въпреки че - "инерциална система" е абстрактно понятие, то, такава може да служи на Изследовател, да изследва околността си с достатъчна за практиката точност (принципно не е възможно да имаме инерциална система - и във вакуума е пълно със сили). Разбира се - точност, която и да уточни Големината на грешката от измервания... Тук "започват" Тълкуванията... "ако ..., то...", което е истинно и когато и двете съждения СА ГРЕШНИ. (писал съм го по-рано: "Ако морето е от мастило, то конят е зелен". Няма логическа причина, това като цяло, да не е вярно)... Та, тълкуватели бол, но истината е една - етерът не пречи на СТО - стига да измислим (защото е недосегаем за експеримент) свойство, което да го представя, за нашите мащаби, във вид на полева форма на материята..., неподвижно поле - ЕМПоле. ...

Всъщност, движението е ПО вакуумната решетка - подобно сърфиране. (Сърфират структурни образувания от подредени (по вектор момент на импулса, собствен за образуванието и е променлив по големина и направление) вакуумни зрънца. Те са неподвижни по място в решетката (моментните им "центри на ротация") определят "точките" на вакуумната решетка. Структурните образувания - "фотони на вакуума", обаче, могат да се "превърнат" в известните ни обекти: полеви и вещеви - фотони на ЕМПоле и частици с маса - при определена плътност на токовете в тях. Фотоните на вакуума са "стоящи" вълни съчетават права и обратна вълна, пулсираща между потенциални "стени". Те представляват неподвижното ЕМПоле. При попадане на външно смущение - флуктуация от съседна стояща вълна, примерно сфазиране с трептене на съсед, която променя мястото на стените, възниква пренос на импулс по решетката. Започва Движение на обект пренасящ импулс и това движение е неунищожимо - поради неподвижност на вакчастиците по място. Така се структурират последствие, че да възстановят началното подреждане за "покой" (минимална енергия, принцип на минималното действие), но ... винаги със закъснение по време на "прилагане" на действие - крайна скорост на пренос. Обратната Връзка със съседите възвръща към "неподвижност", но заради закъснението - мястото на образуванието в решетката, вече е Друго. И като цяло образуванието се движи - сърфира по неподвижната вакуумна решетка. Ако възвръщането е към "линия" (ос на винтова линия на пренос), това е ЕМВълна. Ако възвръщането е към собствен център, поради закривяване на "линията" към началото на възникване на смущението, то това е частица с маса.И понеже е пространствена структура - има и обвивка, която да ни отрази падащи към нея фотони, та да я "видим") ... Структурите са Огромни образувания в сравнение с "големината" на вакчастиците. С тяхна помощ - а нямаме друго налично, освен абстрактни образи - когато правим изследвания, вакчастиците са Недостижими те са с размер много по-малък от 10^(-26) m. И заради това, че Огромните са "направени" от едно свойство на зрънцата - момент на импулса (вектор), то, когато измерваме - също с Огромни структури, влияем на физическите величини на огромните, но не и на вакчастиците. Огромните Могат да получат изменения на свойствата си, примерно импулс от фотон, което води до промяна скорост на сърфиране по вакрешетката - по направление и по големина. Но - НЕ МОЖЕ тая скорост да се отнесе към "спрямо" вакуума и да я считаме за абсолютна. Тя, завинаги ще е относителна - всичко което правим за установяване на физични характеристики е с ЕМПолета. Само те ако се изменят забелязваме движение въобще, в най широкият смисъл на думата. ...

Малко информация: "Тате, тате, какво е вакуум?.. " "А, бе, в главата ми е, ама не мога да ти го обясня!" ...

Това е по-лесно за възприемане и ... не е загуба на време, да се изгледа:

Ми, нали това казвам - хваща ги доплер и става обикновена задача.

Помислих си, че се майтапиш. Щото - и двамата - нищо няма да видят. Светлината бяга от тях и никой не е в състояние да я достигне. Каквото и да "изчислява" - е непроверимо. В случая - сигурно питаш за Трети наблюдател какво ще вижда... Хванат е с Доплер. Ако пък се надяват на отразено - също ги хваща доплера. ...

Това ще е подобно антена на Вебер, само дето колебанието на разстоянието между слитъците, ще се измерва с лазер. Няма такова изискване, за еднаква дължина на раменете на интерферометъра - синхронизира се настройката на "връщащите се лъчи" - да няма "биене". (трудна работа, но ... не защото СТО е грешна, както ти се иска, а защото настройката трябва да е в продължителен период време, та да се прецени "средно" отклонение, от което да се четат измервания на разлики. Иначе, ще излезе, че извънземните знаят кога ще е готова настройката на ЛИГО (ЛИСА) и чак тогава да изпратят гравитационни вълни към Земята... Няма да пречат, я!) ...

Само ще добавя: В крайните състояния "пред" локвата -"след" локвата - вида ни като форма е един. Докато "скачаме" (във въздуха) имаме малко по-друга форма. (Същото е и с електрона - преди скок е цял за това състояние. Когато поглъща външен фотон от вълна - формата му не е цялостна за "ново" състояние, а става цялостна за по-горно ниво в обвивката-слой. И ако има външно атакуващо атома поле - фотони, външни за атома - това може да го подържа известен интервал време на по-външен слой. Но, ако няма - то новото състояние не е енергетично стабилно, излъчва се погълнатия фотон и електронът се образува цялостно за по-вътрешен слой. Това става поради непрестанния обмен на фотон от протона с фотон от електрона, като това затваря ЕМПоле около атома - става неутрален електрически атом..., със стабилен външен слой) (в скоби, щото е хипотеза)

По 1. Забелязва се и друго (може би интересно) - Ако на мястото на спътника поставим ЕМ-драйв, то той ще се задвижи?!? от малката разлика в лъченията "отпред и отзад"?! (мисля, че това беше първото за което се хванаха, че ЕМ-драйв е възможен двигател.) По 2. За "покой" - пак трябват два обекта (с маса и силата помежду им, да е най-голяма), а "обекти" от полева форма на материята, са невидими за обекти с маса. Установяват се, че ги има, че съществуват, по косвени доказателства (въздействия и взаимодействия). Така че - пак "трябва" да погледнем навън от системата на покой на двете тела и "вътрешната" сила, става "скрита", вече не служи за отчет на движението спрямо видимото състояние на др. тела. Пак "ще приемем", че "общото" им движение, ще е относително, когато е равномерно и праволинейно - за да си направим сметките. По 3. - съм на друго мнение... Че и да съществува неподвижна среда за разпространение на светлината, то това НЕ ПРЕЧИ на СТО. Айнщайн не е бил съгласен да се "изгонва" етера. Не пасва за обясняване на гравитацията (за онова време). (Затова и по-късно разработва ОТО - за да се "изкривява" пространството, то трябва да се идентифицира със среда за пренос на импулс. Невидимо поле. Но ЕМПоле е хем невидимо и неподвижно, а измененията в/по него, са с измеримо големи сили и значи най-съществени изкривявания на пространство от изменения на това поле, ще е видимо и да - това са видимите обвивки на масовите тела. (Така че - не бива да се бърза да се изхвърля понятието за сила при гравитацията и да е само от "изкривяване" на пространство. Тъмната материя и енергия не могат да заменят неподвижния етер - зрънчев модел)) ...

Айнщайн си е задавал въпрос (той така казва) - ако се "качим" върху светлинна вълна какво ще "виждаме" по посока на движението на лъча? Ако имаме фенерче и осветим, ще видим ли нещо (ако е тъмен обект, който не е излъчвател). Естествено, при крайна (гранична) скорост на светлината - няма да видим отразена светлина от обект... Следва: можем ли да се "хванем" за светлина, в смисъл на отправна система. Не можем - тя, светлината е Полева форма на материята (няма физ. характеристика "маса"). Значи - за ЕМПоле - не можем да си хванем КС. И дори да е абсолют - то това е неизползваемо като абсолютно неподвижна среда. А, ЕМПоле е неподвижно - подвижни са измененията в него (по него). ...

Затова се усъмних в "истинността" на филма за коване на мечовете: Не е споменато - от какъв материал са направени чуковете и наковалнята?!! А надлъжното вдлъбване, като канал се прави ... ако мечът "влиза в кания", в бързината на сражението, ако трябват и двете ръце (канията, принципно, е за ножове - обикновено кожен калъф), да не залепва от омацването с кръв - няма да може да го извади лесно от калъфа. А по канала - кръвта се стича към дъното и "залепването" е малко, тук-там. (освен това - при евентуално намушкване на противник, да изтича кръв - Ужас!!!) ...