Малоум 2

https://ru.wikipedia.org/wiki/Нерешённые_проблемы_современной_физики "... Эмпирические явления без чёткого научного объяснения Космология и астрономия Существование Вселенной Каково происхождение материи, энергии и пространства-времени, сформировавших Вселенную/Мультивселенную? Барионная асимметрия Вселенной Почему в наблюдаемой Вселенной существует гораздо больше материи, чем антиматерии?[23] Проблема космологической постоянной Почему нулевая энергия вакуума не приводит к большому значению космологической постоянной? Что отменяет эту зависимость?..." Превод с гугъл-преводач: "...Емпирични явления без ясно научно обяснение Космология и астрономия Съществуването на Вселената Какъв е произходът на материята, енергията и пространството-времето, които са формирали Вселената / Мултивселената? Барионна асиметрия на Вселената Защо има много повече материя от антиматерия в наблюдаваната Вселена? [23] Космологичен постоянен проблем Защо нулевата вакуумна енергия не води до голяма космологична константа? Какво отменя тази зависимост?..." ... Това, в превод от руски на български, разбираш ли го?.. все кирилица е. ...

Така е. При малки относителни скорости. В тоя смисъл - реални - като наблюдавани. При големи относителни скорости, обаче - няма как - трябва да се отчете, че телата са претърпели ускорявания за голяма разлика в скорост. При ускорявания има действително физическо скъсяване на тялото, по посока скорост (доказано от Лоренц). При отпадане на ускоряващата сила - следва "релакс"- възстановяване на размерите със скоростта на светлината в средата на опита, но знаеш - освен еластични има и пластични деформации - ако е сложно тяло. (в СТО телата не са абсолютно твърди - в линка на сканер за "стълбата" е споменато). Това, пластичното - не се компенсира напълно "в същия вид" преди ускоряването. (При частици с физ. свойство "заряд" - достигната висока скорост (близка до скор. на светлината) се ползва за излъчвател на високи честоти именно, щото по посока скорост е "скъсена"- сплесната). В този смисъл СТО не е достатъчната теория за обясняване на явленията в света, в пълнота. Затова и Айнщайн прави ОТО. Ускоренията стават важна част за обясняване, особено при "удари" на телата едно в друго - рязка смяна на посоката на скоростта или големината й - импулсът е много голям при една и съща "маса", тъй като времето за промяна е много кратко. (напр. при забиване на пирон с чук). (Така че - има някаква и "физическа" промяна, но ... колко е - трудна работа. Например, остаряването на близнака идващ от Космоса, става в интервал време за забавяне на скоростта си, за "кацане" на Земята (отрицателно ускорение за спиране). Сравненията "във време - живот" се правят на Земята, т. е. на една и съща КС. И - биологично е по-млад, щото часовниците му са тик-такали по-бавно, докато се е движел като ИС. Био-процесите са били променени в ускорителната част на полета, а релаксацията е протичала по-бавно, че и по друг начин при "спиране"- недостатъчно време за "остаряване", заради забавено време, поради скорост, близка до скоростта на светлината.) ...

Според мен - и да има, не сме в състояние да го "видим" (установим), ако сме в същата КС, в която обектът е неподвижен и относителната скорост между ИС е сравнително малка. ...

Вземам повод от дългата тема за верността на СТО. гМладенов към сканер: "Ти не внимаваш, колега. През цялото време аз обяснявам, че ако две събития са последователни в една отправна система, те ще бъдат последователни и в другата... " Парадокс на стрелата „Първи стъпки в теорията на относителността“ А. Анастасов, Б.Карабски - НП, София, 1983г Една стрела с дължина 10 м Се движи спрямо Земята с такава скорост, че в системата, свързана със Земята, нейната дължина е само 1 м.На пътя на стрелата са разположени две прегради (бариери), свързани със Земята, разстоянието между които е 2 м.Когато върхът на стрелата достигне първата бариера (тя се вдига и пропуска стрелата, а след преминаването на края на стрелата, бариерата се спуска отново. В системата, свързана със Земята има интервал от време, в който стрелата е изцяло между двете бариери. Когато върхът на стрелата достигне втората бариера, тя се вдига, пропуска стрелата да мине под нея и веднага след това пада отново. В системата, свързана със стрелата. Бариерите се движат със същата скорост срещу стрелата и разстоянието между тях в тази система е скъсено също 10 пъти – то е вече 20 см. Излиза, че стрела, дълга 10м, може да се помести изцяло между две бариери, които се намират на разстояние само 20см една от друга, без нито една от бариерите да бъде продупчена. Нима този парадоксален извод не доказва, че специалната теория на относителността е невярна? На какво се дължи това „противоречие“? Противоречието се дължи на непоследователното използване на следствията на СТО и на неразбиране на новото, което тази теория дава за пространството и времето. При достигането на този „парадоксален“ извод, се използва, от една страна, ефектът на скъсяване на едно тяло по посока на движението му, а от друга страна, се предполага, че координатите на събитията спрямо две движещи се една спрямо друга системи са вързани с Галилеевите преобразувания. По конкретно, последователността на събитията: (S1 ) –„вдигане на първата бариера, след достигане на стрелата до нея“, S2 – „спускане на първата бариера след преминаване на стрелата изцяло зад нея“, S3 – „вдигане на втората бариера след достигане на стрелата до нея“, S4 – „спускане на на втората бариера след преминаване на стрелата под нея“) е една и съща и в двете системи. Но ефектът на скъсяване на пространствените разстояния е следствие от новите е следствие от новите представи за пространство и за време, които довеждат и до нови преобразувания на координатите – Лоренцовите преобразувания. При последователно прилагани на Лоренцовите преобразувания не възниква никакво противоречие... В системата свързана със стрелата. В тази система събитията S1, S2, S3, S4 стават в друга последователност: първо се вдига първата бариера (събитие S1), след това се вдига втората бариера (събитие S3), след това се спуска първата бариера (събитие S2), и накрая се спуска втората бариера (събитие S4). „Противоречията“, възникващи в подобни примери, се дължат на неразбирането на идеята за обединяване на пространството и времето в единна същност, наречена пространство-време и от там, на неправилно прилагане на Лоренцовите преобразувания и техните следствия, поради неразбиране на тяхната същност... (преписано от книжката - за да не кажеш, че си измислям)

Ами защото Лапландеца не желае информация на руски език: https://ru.wikipedia.org/wiki/Нерешённые_проблемы_современной_физики "... Неразрешенные проблемы (сортировка по полю применения) Общая физика / квантовая физика Стрела времени: Почему у времени есть направление? Чем время отличается от пространства? Почему у Вселенной была такая низкая энтропия в прошлом, и почему время соотносится с универсальным (а не локальным) увеличением энтропии из прошлого в будущее согласно второму закону термодинамики?[2] Почему нарушения CP-инвариантности наблюдаются при некоторых распадах слабого взаимодействия и нигде более? Являются ли нарушения CP-инвариантности каким-то образом производными второго закона термодинамики, или же они — отдельная стрела времени? Существуют ли исключения из принципа причинности? Возможно только одно-единственное прошлое? Различается ли физически настоящее время от прошлого и будущего, или это просто состояние сознания? Что соединяет квантовую стрелу времени с термодинамической? Как люди научились договариваться о том, что является настоящим моментом? Теоретические проблемы Следующие проблемы являются либо фундаментальными теоретическими проблемами, либо теоретическими идеями, для которых отсутствуют экспериментальные данные. Некоторые из этих проблем тесно взаимосвязаны. Например, дополнительные измерения или суперсимметрия могут решить проблему иерархии. Считается, что полная теория квантовой гравитации способна ответить на бо́льшую часть из перечисленных вопросов (кроме проблемы острова стабильности). ..."

Показва повече от това, че времето "тече" нееднакво в относително подвижни ИС: И за двете системи: нарочно е избрано условие в неподвижната на наблюдателя на гарата, да са едновременни. Разбира се, за да се покаже относителност в понятието за едновременност. В зависимост от Гледна Точка и Заради относителната скорост на КС - Регистрацията на събитията (а не случването им) може да е разновременна. И, наблюдател, пак е КС- там където се регистрира, а не ... отстрани на гарата. А иначе, формално, в точка от симетралата на две събития, ако има наблюдател, то, за него регистрацията е, че едновременно се случват. Въобще - показва относителност на едновременността на регистрация. Затова - няколко пъти ти споменавах - да не се поставяш на мястото на Трети наблюдател - Важна е Гледната Точка и нулата на КС й е Гледна Точка за наблюдател. (другите гл. точки са с по-сложни пресмятания за установяване на истинност.) Знаеш - общи правила, ползвани за "патерици", популярно, при разясняване на СТО. - времето в подвижната с-ма тече по-бавно!? - разстоянията в подвижната с-ма се скъсяват!? (и обратно, ако подвижната с-ма приемем за неподвижна) ...

Лапландец - просто не знаеш какво питаш... ... лаф да става. От отдавна Айнщайн е "работил" по въпроса с мисъл ... ако някой "глупак", пита. Две тела, движещи се паралелно и еднопосочно. Относителната им скорост е нула. Ама ако рекат да си обменят информация: "Кво виждаш?", то , по ТО ще има Напречен Доплеров Ефект... Ако приемем единият за неподвижен, другият, като че ли се движи "по крива". ...

Забравил си. При Айнщайн няма крушки-лампи и др.. Има две светкавици тряскащи в краищата на вагона. Има и наблюдател в центъра на средата на вагона, и наблюдател на гарата. За наблюдателя на гарата (неподвижен) светкавиците са събития, ставащи едновременно. За наблюдателя във вагона (движещ се) - същите тези две събития са разновременни... Това е. И изводът, колкото и да е неочакван е правилен - времето в две взаимно подвижни ИС, ТЕЧЕ(?!) нееднакво. ...

Извинявай, ама нещо си пообъркал изводите. За наблюдател на гарата - събитията на краищата на вагона (подвижна с-ма) са Едновременни. За наблюдател в средата на вагона - събитията в краищата на вагона - НЕ СА едновременни. Изводът - времената в двете системи - неподвижна и подвижна - времената, ТЕКАТ(?!) по различен начин. (начални условия при мисления експеримент: първи и втори постулат на СТО. Накичването с гирлянди от датчици и часовници са "патерици", ама установяването на истинността на твърдението, трябва да напусне традиционното мислене по по-лесен начин - просто, да се приеме изводът. - майтапя се, вече е доказано) ...

Изразяваш се неразбираемо, а после ... "Еди кой си - Грешиш!" и ръсиш обиди на кило... Па се чудиш и що никой не желае да си приказва с теб... Кротни се малко и помисли. Синхронизирани времена за две ИС е това, което ти написах. В една ИС - синхронизирането по време-теч е Договаряне - кой от повтарящите се процеси във времето, ще ползваме за часовник. А, най-добре - светлинен часовник, както при Айнщайн. (щото, той най-бързо "регулира и разказва" колко дълго ще протичат процесите в средата на опита) ...

Приказваш го на няколко места, ама не го разбираш - за синхронизиране е нужно да са в една система, т. е., да имат една обща точка в момент на синхронизация на часовници, т. е., да са в една ИС в момент на синхронизация. Ако след това единият се ускорява, за да добие друга скорост и нова ИС - край със синхронизацията. Ако обаче само и точно в момента на "подминаване" единият вкл. лампа на другия, а всеки си "Гледа" собствения часовник, без да има промяна в скоростите - задачата става симетрична и по СТО - всеки "вижда" сферичен фронт. Ти решаваш задача за някакви бъдещи моменти, какво щял бил да вижда някой, а чрез СТО - просто се връщаш: какво се "вижда" от точката в момент на случване на събитието и то е едно, не са две, че да има интервал-време между две събития. (Да не говорим, че в "бъдеще" от "Задна" страна на датчик - нищо няма да се вижда - светлината "бяга" от датчика ... със скоростта на светлината и датчика "бяга" от евентуалния "заден" фронт.) ...

"Хи-хи", както често казваш - значи неподвижния "вижда", че подвижния ЩЕ "вижда" несфера!.. Така му се струвало, демек, за бъдещето и аха-аха - ще му го предскаже?!! Това е грешно предположение, което СТО разяснява, как става "виждането" на тоя, дето е подвижен и наблюдава същите събития, и ... няма грешка с ползването на Лоренц. ...

https://www.youtube.com/watch?v=A9ByC-yrnRE ... ...

https://www.youtube.com/watch?v=B355t27_CAk ... ...

Където природата не може да "надарява" с таланти, го надарява с количество - което пък води до качествено изменение на "общото". Колективни свойства за изяви и почти винаги има Обратна Връзка (ОВ) - обща реакция с/у външните промени, но и собствена реакция от преподреждане на вътревръзките, за минимална енергия на съществуване. Живото се храни с негаентропия и увеличава ентропията в околността си - преподрежда полевите връзки на "хранителните" вещества, като ги ползва в "удобни" за него полеви форми, които водят до устойчивост на собствената структура. Паметта за тая дейност е в гените, които по ОВ "казват" какво действие е възможно. При двуполовете - гените се смесват и структурата е Собствена. Различна за различните индивиди. Съответно - са различни връзките по бързодействие в мозъка, а той - все се допитва с ОВ до генетична информация. И доколкото условната и временната памет са придобит белег при човеци - не се предава генетично. ...

https://www.youtube.com/watch?v=GJwwEeayro0 ... ... https://www.youtube.com/watch?v=sefx2UPaC24 https://www.youtube.com/watch?v=leu4dwRlZus ... ... Все пак са водещи популяризатори. ...

Затова е изобретен памперса! ...

Относителният покой е локален абсолют. (граничната сила при него е най-голяма) ...

Това е уникалното от СТО - че определя мястото на наблюдателя - гледна точка от неподвижна за наблюдателя ИС. Тогава - без значение кой по ред сме наблюдател - трети, пети - няма значение - трябва да се "качим" на обекта и да наблюдаваме оттам, т. е., да сме неподвижни с него. Тогава, всичката Информация (И), която идва отстрани, би могла да бъде "засечена" от датчици закрепени на обекта. И, естествено, Знаем, че тя (И) се е случила в миналото на нашето сега - щото скоростта на тази И (възможно най-бързата физически) е една и съща в нашата КС. Тази скорост е Винаги по-малка от скоростта на светлината във вкуум, тъй като в нашата КС има среда и става Ссреда - за тази среда е максимална като инфо... В крайна сметка искаме да ни е възможно да си правим "сметката" и тя да е по-точна по предсказания за физически явления. ...

Пак се слагаш за Трети наблюдател... А си чувал, че задачата за трите тела е нерешима изящно. Като наблюдаваш събитията отстрани - просто, плащаш "данък обществено мнение" ... как ли пък, изглеждам отстрани на първи, втори, трети и т. н. ... десети? ...

Няма реална скорост - има относителна скорост, която може да се намери с Лоренц.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Skromnite-ne-podtceniavat-sebe-si-a-sa-hipoegoistichni_138552.html Скромните не подценяват себе си, а са "хипоегоистични" Психолозите от Университета Дюк определиха коя черта на характера е обща за всички скромни хора. И това не е склонността да омаловажават своите постижения и положителни качества, а така наречената хипоегоистична липса на претенции (hypo-egoic nonentitlement). По-просто казано, скромният човек смята, че положителните му качества и постижения в живота не му дават правото на някакво специално отношение от другите хора. До това заключение стигнаха изследователите Хлое Банкър (Chloe Banker) и Марк Лиъри (Mark Leary) от Университета Дюк. Новото проучване е публикувано в Personality and Social Psychology Bulletin. В проучването вземат участие 419 души. Те описват личните си качества и постиженията, с които се гордеят, и след това да ги сравнят с постиженията на други хора. Участниците са помолени и да оценят как смятат, че другите хора трябва да се отнасят към тях. Участниците е трябвало да изградят своите очаквания въз основа на житейските си постижения и качества на характера. За обективността на оценката изследователите определят скала на определени черти на личността на всички участници в изследването, включително скромност, самочувствие, нарцисизъм, користност и други. Оказа се, че хората, които са скромни, оценяват своите постижения и привлекателни черти на характера по същия начин, както всички останали участници в проучването. Единствената разлика е, че те не смятат, че могат да претендират за специално отношение от другите, само защото имат някои положителни лични качества или постигат определени успехи. „Всеки, който е изучавал качеството скромност, смята, че такива хора имат по-точна самооценка от среднестатистическия човек, защото те знаят в какво са добри“, коментира Лиъри в интервю за PsyPost. „Основната черта, която характеризира всички скромни хора според мен е така наречената „хипоегоистична липса на претенции". Те не смятат, че имат право на специално отношение към себе си като личности поради своите постижения или положителни качества “. С други думи, фактът, че някой има седем световни рекорда, не означава, че се нуждае от специално отношение. Това е същността на скромността. „Скромността отдавна се смята за добродетел в повечето култури и религии. Но защо? Ако отговорът бе, че скромните хора не оценяват твърде високо себе си, не е ясно защо това е толкова широко ценено, коментира Лиъри. „Това, че те нямат претенции да получават нещо повече от другите, отговаря на този въпрос. Хората, които смятат, че имат право да бъдат третирани специално като личности - по каквато и да е причина - натрапват на другите хора претенциите си да получават неоправдан дял от благата, чувстват, че имат право да използват другите, вземат повече, отколкото дават при взаимодействията и взаимоотношенията и живеят като егоисти". „Скромността е добродетел, защото отразява справедлив и егалитарен подход към междуличностните отношения, при който хората не използват своите постижения и положителни характеристики, за да получат повече от другите. Като оставят настрана своите положителни качества, скромните хора се отнасят към всички останали като равни по-често, отколкото нескромните хора“, обяснява Лиъри. Това качество е малко по-различно от склонността на човек да омаловажава своите силни страни и постижения, които хората обикновено свързват със скромност и смирение. Справка: Hypo-Egoic Nonentitlement as a Feature of Humility, Chloe C. Banker, Mark R. Leary, Personality and Social Psychology Bulletin Източник: New psychology study identifies ‘hypo-egoic nonentitlement’ as a central feature of humility, PsyPost ... ...

https://megavselena.bg/zashto-kompjutrite-nikoga-nyama-da-badat-naistina-saznatelni/ Защо компютрите никога няма да бъдат наистина съзнателни? ного съвременни проекти за изкуствен интелект казват, че работят за изграждането на съзнателна машина, базирана на идеята, че мозъчните функции просто кодират и обработват мултисензорна информация. И така, предположението е, че след като мозъчните функции са правилно разбрани, би трябвало да е възможно да ги програмираме и в компютър. Наскоро Microsoft обяви, че ще похарчи 1 милиард долара за проект, който да направи точно това. Засега обаче опитите за изграждане на суперкомпютърни мозъци дори не се доближават до истината. Европейският проект за много милиарди долара, започнал през 2013 г., до голяма степен се смята, че се е провалил. Това усилие се измести, за да изглежда по-скоро като подобен, но не толкова амбициозен проект в САЩ, където разработват нови софтуерни инструменти за изследователи на мозъчни данни, а не за симулиране на мозък. Някои изследователи продължават да настояват, че симулирането на невронната наука с компютри е пътят към машините със съзнание. Други, като авторът на тази статия, разглеждат тези усилия като обречени на провал, защото не вярват, че съзнанието е изчислимо. Основният им аргумент е, че мозъците интегрират и компресират множество компоненти на опит, включително зрение и миризма – които просто не могат да се обработят по начина, по който съвременните компютри разбират, обработват и съхраняват данните. Живите организми съхраняват преживявания в мозъка си, като адаптират нервните връзки в активен процес между субекта и околната среда. За разлика от това, компютърът записва данни в блокове за краткосрочна и дългосрочна памет. Тази разлика означава, че обработката на информация в мозъка също трябва да се различава от начина по който работят компютрите. Умът активно изследва средата, за да намери елементи, които да ръководят изпълнението на едно или друго действие. Възприятието не е пряко свързано със сетивните данни: Човек може да идентифицира таблица от много различни ъгли, без да се налага съзнателно да интерпретира данните и след това да попита паметта си дали този модел може да бъде създаден чрез алтернативни изгледи на елемент, идентифициран известно време по-рано. Друга гледна точка на това е, че най-светските задачи за памет са свързани с множество области на мозъка – някои от които са доста големи. Умението за учене и опит включва реорганизация и физически промени, като промяна на силните връзки между невроните. Тези трансформации не могат да бъдат повторени изцяло в компютър с фиксирана архитектура. Човек имащ съзнание, е наясно какво мисли и има способността да спре да мисли за едно нещо и да започне да мисли за друго – без значение къде се е намирал в първоначалната си мисъл. Но това е невъзможно за компютър. Преди повече от 80 години британският компютърен учен Алън Тюринг показа, че няма как да се докаже, че някоя конкретна компютърна програма може да спре самостоятелно, докато тази способност е централна за съзнанието. Аргументът му се основава на трик на логиката, в който той създава присъщо противоречие: Представете си, че има общ процес, който може да определи дали някоя програма, която анализира, ще спре. Резултатът от този процес ще бъде или „да, той ще спре“ или „не, няма да спре“. Това е доста ясно. Тогава обаче Тюринг си представя, че хитър инженер написва програма, която включва процеса за проверка на стоп, с един решаващ елемент: инструкция за поддържане на програмата, ако отговорът на стоп-проверката е „да, тя ще спре“. Изпълнението на процеса за проверка на стоп в тази нова програма непременно би направило проверката на стоп грешна: Ако определи, че програмата ще спре, инструкциите на програмата ще кажат да не спира. От друга страна, ако проверката на стоп определи, че програмата няма да спре, инструкциите на програмата ще спрат всичко веднага. Това няма смисъл и заключението на Тюринг е, че не може да има начин да се анализира програма и да бъде напълно сигурен, че тя може да спре. Така че е невъзможно да бъдем сигурни, че всеки компютър може да подражава на система, която определено може да спре своя ход на мисълта и да се промени към друг ред на мислене. А тази способност е присъща част от съзнанието. Още преди работата на Тюринг германският квантов физик Вернер Хайзенберг показва, че има съществена разлика в естеството на физическото събитие и съзнателното знание на един наблюдател за него. Това е интерпретирано от австрийския физик Ервин Шрьодингер, който определя, че съзнанието не може да произхожда от физически процес, подобно на процеса в компютър, който свежда всички операции до основни логически аргументи. Тези идеи се потвърждават и от заключенията на медицинските изследвания, че в мозъка няма уникални структури, които да се занимават изключително със съзнанието. По-скоро функционалните изследвания показват, че в различни области на мозъка се случват различни познавателни задачи. Това е накарало невролога Семир Зеки да заключи, че „съзнанието не е единство и вместо това има много съзнания, които са разпределени във времето и пространството“. Този тип неограничен капацитет на мозъка не е видът на предизвикателството, с което може да се справи един ограничен компютър. Тази статия с автор Субхаш Как, учен от Щатския университет в Оклахома, е публикувана в изданието The Conversation. ... ...

Принципно - трябва да го срещнеш, да му "лепнеш" нулата от КС, макар че ... той отдавна (във времето) е умножен по нула. И, възможността, е подобно вица за блондинката: "Вероятността да срещнеш жив динозавър е 50% - може да го срещнеш, ама може и да не го срещнеш!" ...

Не знам - мисля си, че Няма отделно наименование. Подлежи на изследване и уточняване: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kak-krasivoto-stava-grozno-i-obratnoto_116272.html ... (Мозъкът "разбива" видяното на отделни символи - черно-бяло ( и нюанси сиво) и ползва тия символи в "сглобяване" на какъвто и да е абстрактен образ. Наименованията на ежедневните образи - се заучават в първите седем, а по-късно, с наука - цял живот)