Малоум 2

"Река" е обобщено понятие - философията ползва обобщени истинни резултати от множество частни науки. Дали е празно (ненужно) обобщаването в термин - зависи. Почти цялата наука е започнала от философския въпрос "Защо..." и ако е нямало дебати ... ясно е - няма проблем, за който да е нужно решаването му и "от друга гледна точка". Да, но човек е любопитен и като "види" факт, започва да философства за причина-следствие с идеята - да може да управлява параметри, от които зависи конкретното фактическо състояние. Празно е философстването в субективната част, докато не достигне до Правилно тълкуване, т. е., докато и другите гледни точки (съзнателно "прехвърлени" в логически постройки на придобито в миналото знание) не се вместят с общо известното, като следствия от конкретното тълкуване (в началото - несъзнавано договаряне - не делегирано навън). Вижда се - истината е конкретна, а за установяването й, е нужно Тълкуване. Без утвърден мироглед (ГТ) не може да се установи границата на действие на истината по възникнал проблем. (Физическите граници се обобщават в закони, а субективните са обобщени в Разум). Проблем има при възникнал вече "Здрав Разум" по тълкуване на малко известни факти. (Защо е нужно да се установява кръгла ли е Земята? - простото наблюдение я вижда плоска. Празно философстване ли ще е , ако си помислим, че е кръгла ?.. и т. н.). И Айнщайн така казвал, когато го питали как се правят откритията (по памет): "Някой не знаел, че нещо е доказано и взел, че доказал обратното!" Теориите му в началото са били почти изцяло философски замислени - известното: ако се "качим" на светлинен лъч, какво ще виждаме?!...(това е Гледна Точка?!?). По-късно съгласува с известното (от Мах, Максуел, Лоренц, Планк и мн. други) и прави СТО и ОТО. Но - най-трудното е възприемането на тези теории, защото "противоречат на здравия разум!", за тогавашното ниво на абстрактно мислене (тогавашна философия относно пространство и време). Много от учените са го считали за "ПРАЗНО философстване", т. е., че не решава съществен проблем. (че и днес някои от учените с други гледни точки за света, го мислят за такова?!) ...

Щяло да има нови правила в правописа! Вярно?! (новият виц: " Година 2020, урок по български език: - И запомнете, деца, след емотикон запетая не се поставя!" ...

Само, за да видиш колко е неясно ... всичко: (ако не се отчита ГТ - гледна точка на наблюдателя, а ние сме Изследовател - наблюдател със съзнание и разум. Демек, "объркването" е за Изследовател) Затова е нужно договаряне между субекти за наименоване на обекти и обективни процеси..., и мода! ...

Ето ти и по-бавно, но и по-подробно: стъпка по стъпка Лекторът обяснява много разбираемо и има много Уроци-физика. ...

Това решава въпросите, а става и за обучаване: https://www.youtube.com/watch?v=_p6zpr-hDrw

Чисто ново и достатъчно шантаво - добре, че си признават ненаучното мислене: (Сравнително весело за около 13 минути) https://www.youtube.com/watch?v=FNkeSc4HKIc

Тук "разбирането" е малко по-друго. Голям труд е хвърлен за доказване, че работата по затворен контур в консервативно поле е нула! Гравитационното поле се счита за консервативно - с централна сила... И така: много е трудно да се обясни на ... бегача по пистата на стадион, че след четири обиколки, примерно, работата му е нула (?!). Ако успее да си поеме въздух, може и да започне да попържа... Е, не може да е вир вода, да е уморен, а пък - да е вършил "нула" работа. Вършена е работа, но срещу силите на триене. При оттласкване от земята, сили на триене в кости и мускули за отскок и "меко" приземяване, и триене във въздуха. Само работата срещу силите на гравитацията е равна на нула. Та, тъжното при Сизиф е и канската умора - баш наказание си е! тъгата от безсмислието на труда му, ама и физическото усилие е наказание... Трудът му е почетен в историята: "Сизифов труд" https://bg.wikipedia.org/wiki/Сизиф ...

Тъй, де - ако се сложи каруцата пред коня, пак може да се движи цялото, ама няма да е най-ефективно за Управителя. Нейсе - без количествени промени на нещо - не може да се прояви качество, което Управителят да ползва ... обосновано от негова гледна точка. Иначе, ясно е, че У влага различни "смисли" на свойства: "-Тате, какво е това? -Сини сливи. -А, защо се розови? -Защото са зелени!" (философският закон действа обективно, а не субективно ... "щото ми се иска да управлявам свойствата на обектите" - липсва в Природата) При подреждане (на кво да е) се стига до момент, при който Информацията за свойство на подредения обект става минимална (най-силно се проявява едно свойство - затова и при всеки експеримент се "подрежда" апаратура за регистрация и управление на предполагаемите параметри за промяна). Подреждането (в микрото) започва от фотони - нагоре по количество, до достигане на възможността Други-Околни фотони от други обекти, да синхронизират (по фаза + честоти) с него и фактически - да му променят физически характеристики - форма, скорост, поляризация и др. Без достигане на количество на подредено - вероятността за въздействия, за получаване на ново движение - няма и ново свойство. (подредено - предполага еднаквост на частите за подреждане по физически параметри - тъждественост). Ясно е, че ако "засеем" 2-3 зрънца (малко количество) жито, то не се самозапалва - заради малкото количество не се проявява качеството запалимост, макар и да е при почти същите околни условия, както в купчината. (може да се каже, че се дължи на подреждане на Едно качество в по-голямо количество, но не е така - това е само необходимо, но недостатъчно условие - трябват и полетата на други подобни образувания, но това е пак "количество", макар и на други обекти. Само съчетанието им прави възможна вероятност, за случване на СКОК на собствени характеристики, за проява на НОВА характеристика, на цялото.) ...

Намесил си "човешки" действия. А законът се изпълнява и без човеци - обективен е. Показвам защо и как работи, което не е правено - така мисля. Не става дума за количества, а за промени. Количествените са частен случай. Вие пишете за значението им на атомно ниво, което не е всеобщо. Не се паля да оборвам традиционни разбирания, но нали разбирате, цитираната интерпретация е по- обща. Промени, сили, преломни точки. В случая - няма противоречия - и "постепенните" промени се отнасят до параметри (масата е параметър на крупното). Всяка структура си има ниша от физични параметри, в които, тази структура е устойчива във времето и в пространството. Дали ги знаем или не - няма значение за природата - рано или късно по "този закон" тя си прави поправките. От атоми сме направени и в атоми се превръщаме - кво неясно има - поне това го знаем. Науката - прави да намира причина-следствие за ефективно участие в тези процеси, за човешка икономия на време или пространство, или пространство-време. Затова науката държи на своята "прогнозираща сила", като ползва абстракциите на мат-моделите. (някои я бъркат с предсказателна сила - не е това). Всъщност постепенните промени са само наше интуитивно усещане за "начало" на по-големи промени - в средни мащаби - водещи до катаклизъм - когато "една от силите надделява...". Затова е важно да се изучават процесите в подробности, в детайли - евентуално, възникващите катаклизми да не ни вредят много. ( с постепенна промяна - покачване на Т - жабата се сварява. Ако я топнем в гореща вода - тя изскача от тенджерата. Усетът за постепенност - не означава, че няма да се стигне до превръщания: жива жаба-->сварена жаба. В кой момент (пак време) става - е известно - белтъците коагулират при 60 градуса Целзий - връзките между атомите се преструктурират и еластичната възвръщаемост след реакция е загубена. Времето на действие на параметъра Т, в двата случая, е различно. Подчертавам време, защото е пряко свързано с честота на частици и/или група от частици - действието на Т е фактически, нарастващ интензитет на ИЧлъчение в околността на мокромолекулите) ...

Не е идеята да споменаваме частни случаи - тях просто ги има. Цялата физико-химия описва фазови процеси на превръщания с параметрите на процесите. Количествено се променя не само масата, а и формата, и относителната скорост, и полетата - особено въздействащите: топлинно ИЧ, магнитно, елмагн.-променливо по честоти, въобще- падащите фотони на експеримента. Въпросът е, че когато стават натрупванията, се достига до характерен размер на тяло, а в падащите вълни има (съдържа се) фотон, които е Резонансен с образуващ от тялото фотон за връзка и/или на резонансен на група (обособена част) от тялото - както е при зърнест модел. Взаимодействието с фотон за връзка отпада при ефективен резонанс - а както вече коментирах - всяка нова обвивка на зрънце идентифицира новата структура пред други с това, че по друг начин реагира на падащо лъчение, например. Новото качество става поради изменение на количеството на всички важни параметри на процес. Например - процес стопяване на желязо - с покачване на Т (интензитет на къси ИЧлъчи+св. +УВ) се достига до промяна на вида на кристалната решетка - от стенно центрирана (въглерод атом в средата на стена) в обемно центрирана и др. - важното е, че с количествена промяна на параметър Т, става възможно престрояване на структурата, а всяка структура е с различни Силови показатели на крайния продукт и ... това се ползва на практика. Точка 1 - количествени изменения на параметри на процес - става под действие на привличащи сили. Без намеса на интелект. С уголемяване (по маса и полета) - се променят условията за свободното движение и се увеличава вероятността за анизотропия - усилвани действия по направления, които водят до промяна на подредба на вътрешната структура - ентропията намалява, но извън обекта - ентропията се увеличава. Преминава се: в точка 2.- неустойчиво състояние, което може да протече по два различни начина: при аморфни и при кристални структури. И т. н. 3. - Ако има "енергия за активация" - става промяната. (радиоактивният разпад се дължи на "маса" (лошо е критична маса), но и на "плътност" - заради ефективното сечение на реакцията с неутрони и от тия параметри зависи управлението по Т да е в "практично" поносими граници. Но - знаеш - разпадът на тежките елементи е наполовина, на "два къса" с приблизително еднакви маси - делене) (законът във философията си съществува от преди хипотезата ми - в нея, просто обяснявам защо и как действа) ...

Ле-ле?! Как ли е станал ... нефтът! Ами защо ли житото в силозите почти непрекъснато се разбърква?! (опитът показва, че ще се "запали", заради гниене в "количествено" променена среда). Процесите които човек е открил и ползва за себе си - са, за да му пестят време, за постигане на "вкусен" краен резултат. Добавките участват във "вкусен" и/или "полезен". Едва ли хуманитарите се замислят по въпроса - физически, но си ползват постиженията на др. науки - в научната фантастика и ненаучните фантасмагории. Високо честотни са лазери, импулсни оръдия за "звук" (мех. вълни), елмагнитни и т. н. - бързи връзки за джипиес - по-восоката честота "дава" предимство време за пренос на информация. В психиката елементна каузалност няма. Там нещата са алогични и безотноситерлни към пространство и време. Във философията, впрочем, пространство и време са атрибути на материята, следователно те не са форми, в които се помещава материята. В психиката - няма, ама в съзнанието и разума - ги има, точно като съотнасяне на абстракциите, макар и НЕлогично (не всякога логично). И това е заради "подвижната" гледна точка по време на мислене, ако има такова. Затова и не може да се създаде ИИ - човешки тип. Затова и страдаме от характеропатия. Вече и във философските проблеми, относно мисленето, за пространство и време - се прокрадва понятие за ПОДматериални (непознаваема материя - недосегаема за експерименти) частици (тъмна - материя с енергия), които да "дадат смисъл" на съществуването на непразно пространство (форма със съдържание), а времето си е пак по необратимост на процеси, които можем да наблюдаваме. ...

Ето и обяснения за формули "с импулс" (след 30-та минута - за силите, накрая - има интересни задачки за "домашно" мислене) https://www.youtube.com/watch?v=vVG1IfxsSkY

В подводница, потопена във водата и която си "стои на място" - подводничарите не са в безтегловност, въпреки че Архимед тика подводницата "нагоре" - поддържа я, да не потъне, но и да не изплува. А въпросът е: " Какво представлява безтегловността? " с отговор: " липса на реакция на опората". Което ще рече - липсва, така нареченото "тегло". Подобни тестове са добри за припомняне на знания от обща култура. Иначе, знаеш Айнщайн - Образованието е онова, което остава, след като сме забравили наученото в училище. Въобще - образованието е начин на живот - възможност за почти информиран избор, как да си живеем живота... Едно старо време - така казваха работниците: Е, кво като си инженер - вземаш 200лв заплата, а аз съм на 600лв. (стругар, фрезист) - ти докато учеше и харчеше парите на баща си, аз работех, спестих, взех си кола, направих вноска за апартамент - въобще - ти си нищо!.. Но, интересно, що все ме питаха (и др. инж.) за извънземни, телепатия, какво е фотони, що не можем да минаваме през стени и др. фантасмагории, като слушаха с интерес (и заяждане, разбира се), въпреки "слабото" си образование... Мислеха и се забавляваха. Та, учителят - работата му е да накара учащите да мислят със собствените си глави, а ползата ... е относителна - някои ще задобрят, други - не, но духовната част е ценната у човек - иначе е маймун и ... толкоз. Голяма радост е, ако успее да измисли нещо, полезно за себе си и близките му. ...

Скептичен съм по този въпрос. Въобще нямаше да е нужна наука, ако форма и съдържание съвпадаха (еднозначно съответствие) по характеристиките на съдържимото. Разнообразието на формите произтича не от собствените характеристики на участващи частици, а от проявления на КОЛЕКТИВНИТЕ свойства, където са проявленията на нови свойства. Но, ако не изследваме връзката "причина-следствие", няма и да разберем на какви особености от собствените характеристики на частиците, се проявяват разнообразията в явления. Вече писах за закона за "количествените натрупвания..." как правят НОВИ качества на крупното. Ако си представяш, че може изследването да "мине" без честоти - няма да стане. Там е резонанса, който прави СИЛИТЕ - ПРОЯВЕНИ и дава възможности за ПРЕВРЪЩАНИЯ - там е метаморфозата например. Защото в честотите е скрито време. А, нещата са съществуващи в пространство и време - за средните мащаби, в които се въдим, а при високи ОТНОСИТЕЛНИ скорости, близо до светлинни скорости - в пространство-време. Философията без развитието (и ползването, и позоваването) на частните науки - не може да е адекватна на съвремие. Но и непозоваването на законите на философия ... води до това...:https://www.youtube.com/watch?v=hTHwgcv_96Y което, разбира се, е невярно. ...

Ако проявлението е с честота, много по-голяма от човешкото "честотно" възприятие (+ помощта на уредите), понятието за "мигновено" губи смисъл. И съвремието знае, че е така. Затова "червеничкото" и за двете съждения, е вярно: предметите съществуват сами по себе си в процес на "мигновено" създаване - това е и същността им. (съществуването се доказва с взаимодействия). По-нататък - да, предметите се образуват "в процес" (динамично), а също зависят от "процеси в средата на пребиваването им" - какво ги "облъчва", въздействие,демек. И така, изводът ти е правилен, според мен, ако има значение... Щото води и до странни изводи, част от тях окултни (според някои учени), като "подобното се привлича от подобно", в смисъл, че съществуват сили (Пета сила съм я нарекъл) - сила с ентропиен произход - увеличена вероятност за взаимодействие на тъждествените частици, заради същностните им свойства, например: официално е доказано, че съществуват два вида кондензат - на частици с цял спин и на частици с полу-цял спин. При цял спин - ентропията (силата) се проявява в обединение (привличащи сили) - на най-ниско енергетично ниво за условията на процеса - мин. въздействие на външни полета. Същото е и за полу-цял спин - най-ниското енергетично ниво, за условията на процеса, "изглежда" като липса на обединение, като хаос, но ... има подреденост на тоя хаос, заради свойство на самите частици, което прави Процесът да изглежда друг. Това е и Същност на обект частица с полу-цял спин. ...

Не само в "един" случай. В мат. логика "ако..., то..." - при две грешни съждения, отговорът е верен. Нула и нула дават единица. ("Ако морето е от мастило, то конят е зелен") http://bgchaos.com/522/polemics/logic/дигиталното-мислене-и-полиномът-на-же-2/ В таблицата има и други случаи. Но, ако се пита за опр. момент - то, този парадокс е само в главите ни. ("Тате, какво е вакуум?.. А бе, в главата ми е ама не мога да го обясня.") Иначе, в Природата "нула" няма. ...

Да, равенството е абстракция. Даже, някъде "въведоха" - шесто чувство: равновесието! - защото несъзнавано го правим! И го тренираме, даже! Пък всички знаем, че при равновесие можем да считаме, че едно нещо е равно на друго нещо. Също, знаем, че равновесието в системите е Динамично. Тоест - и в равновесието се допускат моменти неравност... (флуктуации) и науката няма да каже пльок, защото работата й е да търси границите на параметрите, в които системите могат да са в динамично равновесие. И се търси, споменатата от теб, устойчивост в равновесните системи. Оказва се вероятностна тази устойчивост. А за човешкото мислене, при недостатъчни знания за действащи причино-следствени връзки (от хаос на елмагн. трептения, например), има наричане на сбъднато събитие със сравнително малка вероятност - случайност. (онзиденшният виц: Ако спечеля от тото голяма сума не ща да ма показват по телевизора, щото всички ще викат: Егати селяндура!) ...

Да инкоректус е много прав. Дори бих засилил: никоя елементарна частица не е същата във всеки един момент на възможностите ни за изследване. Затова се въвежда Тъждественост на частиците - еднаквост на физични свойства (качества) в процес на изследване. Така, приказките, че на микрониво "дишаме" въздух, който динозаврите са дишали, са неверни. Самите физични свойства на частиците се проявяват като обобщение на цялост за множество пулсации за образуването им, за времената, които ползваме при изучаването им. Битието е сума от полева+вещева форма на материята, а пребиваването им в полевата форма е невидима (фантомна) част и само можем да я предполагаме във фината им част. Но при нарочен експеримент (практически достижим) в специални условия, може да се наблюдава интерференчна картина с наслагване на полева характеристика на частици. Не би се проявила, ако липсваше в изначалното, в родилното състояние на частицата. Един от трудните за отговор въпроси е как "прекъснатите" процеси в микрото (прескачане на електроните по слоеве), се проявяват в "непрекъснато" наблюдение на цялост, за макрообектите. И именно направата "по слоеве" за елементарните частици (ненаблюдаема част при уголемяване размер и/или промяна на форма - поглъщане на фотон от окръжаващото поле) - дава възможност в полето около частицата да може да се "захваща" и др. подобна - с обмен на фотон за връзка - става общ за новото образувание, а и се прави Нова обвивка (ново свойство), с която общото се идентифицира пред друго. Ако това "друго" синхронизира с първото - става възможно да направят обща обвивка (пак ново свойство) и така - общо движение на цялото - вече с нов размер и форма. Но изграждането й е свързано с време за протичане на всички цикли на образуване на цялото - което означава, че образуванието става "по-бавно" във времето. И това е свързано с честотите, в които имаме възможности за "виждане" - от голямото се излъчват-отразяват по-дълги вълни, и така се достига до тези във видимия спектър- с тях ние виждаме с честота не по-голяма от 12Hz. Ясно е, че за тези дванайсет херца нещата се образуват милиарди, милиарди пъти и още милиарди. Бавното ни виждане "изтърва" бързите процеси за цялостна направа на ... футболната топка, например.

Това би обяснило появата на живот, но не съм уверен, че е доказан факт. Даже преди "живо" , силите при взаимодействия между телата са повече привличащи - ето една от тях, която е измерена, но неточно тълкувана. http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/01 statii fizika/03 efekt na Kazimir.pdf Въобще, теоретично и на практика по-лесно се доказва съществуване на привличащи сили, докато тези на отблъскване - по-трудно. макар и да е известно, че твърдите тела не проникват едно в друго заради отблъскващи сили от електричен произход (такова е обяснението с едноименно заредени частици). По-важно е, че привличащите сили водят до окрупняване на обектите и естествено "попадат" в закона за количествените натрупвания. И освен самоорганизация има и самоуправление - има физически закони които управляват в определени граници. Още с раждането си частиците има спин - вектор на момента на импулса, който (при мен - в хипотезата) "се проявява" различен по посока и големина, за всяка пулсация на направа на частицата и честотата на пулсации е огромна 1018 Hz до 1023 Hz.. Ако действа изпитващо поле, то спинът се насочва по него с голяма вероятност (пост. магнити, примерно) - възможно е подреждане, значи се променя и свойство, в зависимост от параметрите на външните полета. От принципа за минимално действие, частиците се образуват с предимство по посока на подреденото - мин. енергия за образуване. Значи - бягат от хаоса! - а това е в основата за сила на отблъскване. (по-горе, при Казимир -линка - силите на бягане от хаоса на частите-частиците на огледалата, са тълкувани, като сили на привличане на/между "огледалата"). Можем да окрупним обектите до ... галактики, например. Вътре в галактиките има подреденост - частите й падат към централна област. Вън от галактиките - има хаос и затова, като цяло, се отблъскват - известно е: от която и галактика да наблюдаваме - галактиките се разбягват. (не е нужен ГВ за подобно разбягване). Това не зная да е общоприето. У Еко- Махалото имаше една шега, че може да се намери връзка на всичко с размерите на будката за вестници. Не че горното не е възможно, но не е надеждно доказано.  Има едно доказателство, че при студено и влажно време, костите ни болят (ревматизъм). Студеното е липса на интензитет на ИЧЛъчение, а влажния въздух става по-проводим на милиметрови, сантиметрови и дециметрови вълни на ЕМПоле. Когато костно-съдържимото е нарушено по някаква причина (травма), механичното посукване на костите, усилено заради резонанс: на дължини на външни вълни с дължината на костите - се отчита от мозъка като болка. (край огнището, на топло - резонанса може да отпада)... Има и още много други . напр. цветовете на растения са колективен ефект на излъчване на дължина на вълна, съвпадаща по "големина" със зърнестата й структура. И др. ...

Е, промяна е, но знаеш със сигурност, че дребното (микрото) се обединява посредством взаимодействията, в по-големи, по-едри обекти. В процеса на обединение - писах го вече - действа закон: количествените натрупвания водят до качествени изменения. Най-изучаван пример: периодичният закон за хим. елементи на Менделеев. При промяна броят електрони в обвивките на атомите на веществата, периодично и забележимо се променят хим. им свойства, с промяна броят на неутроните в ядрата - също се променят и физични, и хим. свойства. Всяка обвивка - е ново свойство и по нов начин участва в "поглъща-излъчва фотони от ЕМПоле". Пространството около обекта "пулсира" с ритъма на образуване на обвивката, а това е информация за другите околни обекти. На база тая информация става ИДЕНТИФИКАЦИЯ на обект и при съществуване и раждане (за частици) на неживи обекти. Така вероятността подобното да взаимодейства с подобно е по-голяма, щото се получават допълнително привличащи сили (освен гравитационни). Това води до ново окрупняване ... ново подреждане на вътревръзки и ...нова обвивка, и т. н. Има самоорганизация на неживата природа и по-голяма вероятност за струпвания на подобни на себе си обекти в едно цяло. Всички сили и връзки имат ентропиен произход, а принципът за минимално действие енергийно "управлява" възможните изменения. Както виждаш - има развитие, усложнението се хваща в неподвижност-частиците "падат" една към друга, а достигането на определена плътност при окрупняване води и до резонансно разрушаване (може и взривно) и ситуацията с промените се възпроизвежда на друго място. ...

Малко наедро е подхвърлено, но мярнах (не тук) в един коментар, в ютюб, въпрос: Кое е първичното - кокошката или съзнанието? От някъде знаем (?), че кокошката е наследник на динозаврите, а при влечугите има и живораждащи (както и при риби). Еволюцията на неживата природа предхожда еволюцията на живата природа. И което от живото оцелее при новите условия на радиацията (еманация на от земя и слънцегреене + цикличност в интензитетите на лъченията - ден-нощ, студено-топло и др.), то и процесите (био-... ни интересуват, засега) следват цикличност на промените и на превръщанията - това живо, оцелява. Приспособилото се оцелява! Класификациите са друга манджа - за по-лесно изучаване, както загатваш. Достигането на точката на бифуркация, при зададен процес е едно фактическо превръщане на обект, с коренно изменение на физическите и химическите свойства на началния обект. Протича след престрояване на вътрешните връзки между съставящите го частици - дължи се на "атаката" на фотоните от външните за обекта, полета. Изгражда се Нова обвивка, а това е и ново свойство, както от физическа гледна точка (форма, размери, специфични поглъщания и отразявания на фотоните от ЕМПоле), така и допустимите вещества по ОВ, като химия, които да оформят обвивката (ципа, черупка, пашкул, кожа и т. н.). Размерите на био-обектите и частите им, имат корелация с дължините на вълните от ЕМП, разбира се, преобладаващите по интензитет фотони в някаква локална област. Но, известно е, корелацията все още не разкрива еднозначно връзката "причина-следствие". Възможните прояви на превръщанията зависят с много голяма вероятност от резонансни явления между фотоните от "падащото" лъчение и фотоните за връзка. Тогава силите на взаимодействия са големи, (може и разрушителни - ако са твърди тела), но при био-..., предизвиканите механични колебания меко водят до "делене", например за клетка, или до отделяне на специфична област от едно-цяло от тялото за действие на "други" процеси, за които не е достигала енергията за активация, за осъществяване на друг хим. процес. Физико-химия в действие... Така се е "отключил" и процес: памет на връзките (несъзнавана)+избирателна (управлявана) повторяемост, който процес е дал възможност за съотнасяне на временна памет за символите-дамги в гънките на кората на Гл. мозък, като съзнание и възможност за съпоставянето на абстрактните образи със сетивни дразнения от реални образи + осъзнаване на самите себе си. Корелация има, но причина-следствия, се изучава със съпоставяне на факти от експерименти. ...

Предварително се извинявам - не знам дали има отношение: http://megavselena.bg/strannata-prichina-za-ubiystvata-na-tolkova-mnogo-rimski-imperatori/ Странната причина за убийствата на толкова много римски императори Да си император в древен Рим е било опасна професия. По време на над 500-годишното съществуване на империята, около 20 процента от 82-та императори на Рим са били убити, докато са на власт. Каква е причината за толкова много убийства? Според ново проучване, за това е бил виновен … дъждът. Ето причината: Когато валежите са били недостатъчни, войските в римската армия са гладували, защото естествено са зависили от реколтата отглеждана от местни фермери. „Когато това се случвало, недоволството на войската лесно стигало до потенциални бунтове“, казва изследователят Корнелиус Кристиан, асистент професор по икономика в Университета Брок в Онтарио, Канада. „И този бунт, от своя страна, най-често сривал подкрепата за императора и го правел потенциална жертва на убийство“, казва той пред изданието Live Science. Ученият, който се определя като „икономически историк“, прави това откритие, като използва стари данни за климата от проучване направено през 2011 г. и публикувано в списание Science. В това изследване се анализират хиляди фосилизирани дървесни пръстени от Франция и Германия и на тяхна база изчисляват колко е валяло в съответните райони (в милиметри) всяка пролет за последните 2500 години. Тези области някога са включвали местата, където са били разположени големи военни единици на Римската империя. След това Кристиан събира данните за военни бунтове и императорски убийства в древния Рим. „Наистина беше просто да се съберат и сравнят тези различни информации“, казва ученият. Той включва числата във формула и установява, че „по-ниските валежи означават по-голяма вероятност за убийство на императора, защото по-малко валежи означава, че ще има по-малко храна и съответно бунтове“. Дава за пример император Вителий Германик. Той бил убит в 69-та година, година на много ниски валежи на римските територии, където са били разположени войските. „Вителий е бил признат и обичан от войската император. За съжаление тази година ниските валежи предизвикват вълнения заради крайно лошата реколта. Неговите войници се разбунтуват и в крайна сметка го убиват в Рим.“ Разбира се, често се случва много други фактори да доведат до убийство. Например, император Комод, който е убит през 192 г., защото военните са били недоволни, че погазва закона, в това число карайки гладиатори да губят нарочно при битки срещу него в Колизеума. Не е имало суша, която да предизвика убийството на Комод, но при много други случаи обикновено суша предшества убийството на императора“, казва Кристиан. „Ние не се опитваме да твърдим, че валежите са единственото обяснение за всички тези убийства. Това е само една от многото потенциални причини, които предизвикват това да се случи“. „Изследването е част от все по-популярна изследователска област, в която се разглежда как влияе климатът върху древните общества“, казва Джоузеф Манинг, професор по история в университета в Йейл, който не е бил ангажиран с новите изследвания. Миналата есен Манинг и колегите му публикуваха проучване в списанието Nature за това, как вулканичната дейност е довела до по-сухите условия и глада, обрекли династията на Птолемеите в Египет. Въпреки това, макар новото проучване да дава добра основа за хипотезата за връзка между валежите и убийствата на императори, изследователите имат дълъг път, за да подкрепят по-категорично тази идея, според Манинг. „За начало е сравнително лесно да се намери връзка между двете неща, като се използва статистиката, казва той. „Те правят доста добра статистическа работа, но няма сигурност, че използват правилния механизъм. С други думи, корелацията не е равна на причинно-следствената връзка“, каза Манинг. Хипотезата „звучи правдоподобно“, казва Джонатан Конан, доцент по история в университета Браун, който не е участвал в проучването. „Но както дъждът може да е изиграл роля, така може да участват и други фактори, за да се стигне до убийство на император“, казва Конан. Например, голяма част от убийствата на императори на Рим са се случили през 3-ти век. По това време Римската империя има огромна инфлация, огнища на болести и външни войни, всички от които оказват влияние върху стабилността на империята, казва още Конан. „За мен [хипотезата за дъжд-убийство] добавя още един слой сложност и нюанс към разбирането ни за политическата история на Римската империя, особено през трети век“, казва Конан за Live Science. Статията е публикувана в Livescience.com. ...

За припомняне на ... "по-простичките" неща, пък и за неспециалисти, може би... да не звучи много тайнствено: https://www.youtube.com/watch?v=RwSLO953anc

Има и ... за 10 минути, още по-големи тъпотии: https://www.youtube.com/watch?v=5Wge_-lHI0A Всичко идва от неразбирането на следствията на квантовата физика (че физиците се шегуват, за да не им се задават сложни въпроси от рода на "Къде е електронът, а?"). Неволно ни е внушено да изискваме неограничени възможности!, човек да има възможности за измервания и в ... квантовата пяна. Въобще не им е ясно, че Високоорганизираната материя, за да е Устойчива на съзнаване във времето и пространството, физически трябва да е ограничена във възможността да може да приема-обработва съзнавано Всички честоти от ЕМПоле. Все едно в главата си да имаме един-два адронни колайдари и няколко от видовете телескопи на орбита и в космоса! Ако "хващахме" всички честоти от ЕМПоле - Космосът щеше да ни се "вижда" бял "+ - сиво" и силно зашумен и щяхме да се разпадаме като .. плу ... тоний, примерно, ако не избухнем от възприятия. Въобще не са в състояние да си обяснят еволюцията на неживата и жива материя, та да разберат, че по пътя й, +Дарвин - се е получавало възможно най-качественото за "висока организация" във Всяка от нишите на пребиваване на живот: риба във водата, червеи в земята, птици във въздуха ... човеци, почти навсякъде +ефира+"облаци" и там, където не ги сеем и т. н. И нали човекът е хитър дзвер, заради съзнаване?!? на нещата извън него си - "вкарва в кошара" и го предписва на висша сила, да не се чувства виновен...Те тва са антропо-...!, простотии! ...

Все по-често се забелязва, че Нещо в "официалните" теории - не е наред: http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Tempovete-na-razshiriavane-na-Vselenata-sa-sporni-i-mozhe-bi-e-nuzhna_113156.html Темповете на разширяване на Вселената са спорни и може би е нужна нова физика От Големия взрив насам Вселената расте. Странен факт е, че няма едно място, от което Вселената се разширява, а по-скоро всички галактики (средно) се отдалечават от всички останали. От нашата гледна точка в галактиката Млечен път изглежда, че повечето галактики се отдалечават от нас - сякаш ние сме центърът на нашата Вселена. Но това би изглеждало съвсем по същия начин от всяка друга галактика - всичко се отдалечава от всичко останало, обяснява астрофизикът Томас Кичинг (Thomas Kitching) от Университетския колеж в Лондон (University College London) на страницата на изданието The Conversation. Сега нови наблюдения с космическите телескопи "Хъбъл" и GAIA показват, че скоростта на разширяването на Вселената може да е различна в зависимост от това, колко далеч се връщаме назад във времето.чак до Големия взрив. Тези нови данни, публикувани в Astrophysical Journal, показват, че може би е време да преразгледаме нашето разбиране за космоса. Предизвикателството на Хъбъл Космолозите характеризират разширяването на Вселената в прост закон, известен като "Законът на Хъбъл" (наречен на Едуин Хъбъл - въпреки че всъщност много други хора предпоставят откритието на Хъбъл). Законът на Хъбъл е наблюдението, че по-далечните галактики се отдалечават по-бързо. Това означава, че в сравнение с тях близките галактики се отдалечават по-бавно. Връзката между скоростта и разстоянието до галактиката се определя от "константата на Хъбъл", която е около 70 километра в секунда на мегапарсек (единица дължина в астрономията). Това означава, че една галактика напредва с допълнителни около 80 500 км/час за всеки милион светлинни години, отдалечавайки се от нас. За времето, когато ви е нужно да прочетете това изречение, една галактика на разстояние от един милион светлинни години ще се е отдалечила с повече от 150 км. Такова разширяване на Вселената, при което близките галактики се отдалечават по-бавно от отдалечените галактики в една хомогенна и изотропна разширяваща се вселена се обяснява с наличието на тъмна енергия (невидима сила, която предизвиква ускоряване на разширяването на Вселената) и тъмна материя (неизвестна и невидима форма на материята, която се среща пет пъти по-често от обикновената материя). Историята на измерването на константата на Хъбъл е изпълнена с трудности и неочаквани прозрения. През 1929 г. самият Хъбъл е изчислил, че стойността ѝ трябва да бъде около 550 000 км/час на милион светлинни години - около десет пъти по-голяма от тази, която измерваме сега. Прецизните измервания на константата на Хъбъл през годините всъщност доведоха до неочакваното откритие на тъмната енергия. Стремежът да се разбере повече за този тайнствен вид енергия, който съставлява 70% от енергията на Вселената, вдъхн овява стартът на най-добрия в света (засега) космически телескоп с името на Хъбъл. Нещо трябва да се счупи Сега изглежда, че трудностите продължават - две много точни измервания не се съгласуват помежду си. Откакто космологичните измервания станаха толкова точни се очаква стойността на константата на Хъбъл да стане известна веднъж завинаги, вместо това се разбра, че нещата стават по-объркани. Вместо това имаме два резултата. От една страна имаме новите много прецизни измервания на космическия микровълнов фон - ехо от Големия взрив - от мисията "Планк", която измерва константата на "Хъбъл" на около 74 400 км/час на милион светлинни години или 67,4 километра в секунда за мегапарсек. Това означава, че за всеки 3.3 милиона светлинни години (1 мегапарсек) обекти се раздалечават със скорост от 67.4 километра в секунда по-бързо. От друга страна новите измервания на изследователите с помощта на космическия телескоп "Хъбъл" и космическия апарат GAIA на Европейската космическа агенция показаха точното разстоянията до променливите звезди цефеиди в Млечния път и близките галактики и стигат до стойност на константата на Хъбъл от 73,56 km/s/Mpc. Вероятността за случайна грешка, както отбелязват учените, е по-малко от 0,01%. Това показва, че съществуват несъответствия в скоростта на разширяване на съвременната и древната Вселена. Двете измервания извличат статистически резултати по различни начини и за космолозите това разминаване е като "напрежение" между двете и нещо трябва да се „счупи”. Нова физика? И какво ще се счупи? Още не се знае. Може би нашият космологичен модел е погрешен. Това, което се вижда, е, че Вселената се разширява по-бързо наблизо, отколкото може да се очаква въз основа на по-далечните измервания. Измерванията на база космическия микровълнов фон не измерват директно локалното разширяване, а по-скоро го правят чрез нашия космологичен модел. Това е изключително успешно при прогнозиране и описване на много наблюдателни данни във Вселената. Така че, дори този модел да е погрешен, никой не е измислил прост убедителен модел, който да обясни това разминаване и в същото време да обясни всичко, което наблюдаваме. Например, бихме могли да опитаме да обясним това с нова теория за гравитацията, но тогава други наблюдения няма да съвпадат. Или можем да се опитаме да го обясним с нова теория за тъмната материя или тъмната енергия, но след това други наблюдения не съвпадат - и така нататък. Така че, ако напрежението се дължи на някаква нова физика, то тя трябва да е сложна и неизвестна. Има едно по-малко вълнуващо обяснение - че в данните съществуват "неизвестни неизвестни" данни, причинени от систематични ефекти, и че един по-внимателен анализ може един ден да разкрие фин ефект, който е бил пренебрегнат. Или пък може да е статистическа грешка, която ще изчезне, когато се съберат повече данни. Понастоящем не е ясно коя комбинация от нова физика, систематични ефекти или нови данни ще разреши това напрежение, но нещо трябва да поддаде. Ако се изисква нова физика, за да се обяснят тези нови измервания, тогава резултатът ще бъде промяна в нашата картина на космоса. ...