Малоум 2

Не става. Присъствието на силиций "втвърдява" веригата (ползвал съм силиконови уплътнители във вакуум-техниката - не са "чувствителни" в широк диапазон от Т). Губи се фината еластичност, откликваща на малките изменения на потенциалите в организъм. Става невъзможно бързото реагиране, което е важно за оцеляване в изменчива среда. Окрупненото ще е и бавно във времето, или несъответстващо по характеристики за пренос на важната информация за живото. Бавно-реагиращото умира при катаклизъм (динозаврите гинат!) (напр. при коагулиране на белтъците, те престават да изпълняват функциите си - "изпържват се"! Да допуснем, че е възможно бързо да се отнема (био-процес) топлината от прегряване (в горещите извори има и студена вода, наоколо). Най-сполучлив по бързина на охлаждане (отнемане на Т) е моделът на "топлинни вакуумни тръби". И ... както вече са отбелязали - в такива "дълбинни" места (черни комини в океана) има ... Тръбни "живи" - тоест - природата си знае как да се справя, но ... до тук.? Това ЖИВОТО не е ИНТЕЛИГЕНТНО. Няма как да образува бърза и фино настроена- чувствителна невронна мрежа за мозък, който да оперира със съзнание и Разум - ОВ е бавна, а за оцеляване, това е съществено!) ...

Имам някакъв малък опит - в казармата бях и "печкар" за стаята на командира на поделението. Зареждах печката "горно горене" - цял ден тлеейки топли, т. е., горенето е разпределено във времето (и пространството?). Така изпареното от долната част минава през горещото на горната, горяща част и почти не дими!.. Чайникът, разбира се е отгоре и ...т. н. (няколко пъти се налагаше други да зареждат печката, но шефът, не беше доволен, щото трябваше да се дозарежда и ... неправилно гореше, и ги разкара - неудачно подреждат материала...или бързо гори или гасне). Добре са се справили с дизайна, наистина. Браво! ... (вицът: - Къде се смесва време с пространство? - В казармата - когато старшината каже "Сега ще копаете от тая ограда до обед!" ) ...

Мисля - задължително е. Само въглеродът може да прави дълги макромолекули - вериги, които не се разрушават при промяна на ЕМПоле около тях. И да откликват еднозначно на сравнително малките изменения на фона - повторяемост на механичните движения. С натрупване-уголемяване на структурите от тях има и "специализация по свойства" - заради връзки на въглерода с много други хим.елементи, също нужни за живот с Разум - и пак са стабилни. Изграждат невронна мрежа. Никой друг хим.елемент не може да направи това - самоволно, само от естествени причини. А за интелект - са нужни гъвкаво-еластични невронни мрежи, устойчиви - именно във фона на полетата на Земята. (Силициевите "вериги" - се късат - стават на пясък. Фосфорните "вериги" също се късат.) ...

Студът - не тече!.. Топлината бяга през аралъците на вратата. От втория принцип на термодинамиката, самоволно, топлината Винаги "тече" от топло към студено тяло.(съвсем груб израз). ...

По-горе описах предполагаем "квантов" принцип на работата на мозъка. Тук има допълване - от хаос се създава ред - а редът е информация, която може да служи за изучаване посредством логически постройки. http://megavselena.bg/choveshkoto-syznanie-rezultat-ot-haosa-v-rabotata-na-mozyka/ "Човешкото съзнание – резултат от хаоса в работата на мозъка Човешкият мозък и до днес крие множество загадки, една от които е природата на съзнанието. Ние често употребяваме израза „да загубиш съзнание“, но всъщност учените трудно могат да прокарат граница, зад която изчезва усещането за реалност. Предишни изследвания са показали, че във формирането на съзнанието важна роля играе кората на главния мозък, която позволява едновременно да се приемат и обработват сигнали от няколко сетивни органа. Например, когато виждаме пред себе си кръгъл оранжев предмет, усещаме с пръсти структурата на кората и вдъхваме портокалов аромат, нашият мозък обединява тези данни, възстановява информацията за видени по-рано плодове и прави извод, че пред него е портокал. „Новият смисъл се създава от взаимодействието на нещата – казва Енцо Таляцучи (Enzo Tagliazucchi) от университета Кил. – Съзнанието придава смисъл на рисунките от фотони, попадащи върху ретината, което ни отличава от простата цифрова камера. Ако загубим съзнание, мозъкът все още може да приема тези данни, но не може да ги събере в реална картина.“ За да намерят следи от съзнанието в мозъка, Таляцучи и колегите му поканили дванадесет доброволци, които се съгласили да потънат в медикаментозен сън под действието на препарата пропофол, използван при хирургични операции. Учени и хирурзи смятат, че това вещество напълно лишава мозъка от способност да обработва сигнали, например постъпващи от болковите рецептори. Участниците били въведени в състояние на обща наркоза, докато се намирали в магнитнорезонансен томограф, така че изследователите можели да наблюдават изменението на кръвоснабдяването на мозъка в процеса на бодърстване, потъването в сън, загубата на съзнание и пробуждането. Както става ясно от статията, публикувана в изданието Royal Society Interface, учените открили, че в нормално състояние мозъкът генерира истински изблик на активност, чийто характер постоянно се мени. Томографът фиксирал активация на множество нервни мрежи, които се пресичали в различни възли. След въвеждането на пропофол количеството на тези връзки започнало значително да намалява, а характерът на нервната дейност се стабилизирал. Изглежда, всички сигнали, които по-рано пътешествали в различни посоки, отново започнали да избират един и същи път. Авторите на изследването смятат, че съзнанието се осигурява от хаотичната работа на нервните мрежи, а настъпващата под наркоза стабилност прави мозъка много еднороден и той престава да отличава един сигнал от друг." „Това може да се сравни с шофьор в голям град – обяснява Таляцучи. – Ако всеки ден пътувате по един маршрут от точка А до точка В, не можете истински да се запознаете с пътната мрежа. Но ако внимателно изследвате всички възможни варианти за пътуване, получавате подробна карта и в критична ситуация можете да изберете оптимален път. Учените се надяват, че допълнителни изследвания ще им помогнат да открият онази критична точка, която внася хаос в работата на нервната система и дава живот на човека. Това в крайна сметка ще помогне да се изваждат пациенти от кома, като се извежда техния мозък от „стабилно“ състояние." ... ... Ентропията (пропорционална на логаритъм от възможните изходи за определено състояние на система) е и мярка за "хаос". А Информацията е право пропорционална на ентропията. И има енергиен измерител - това, в други теми е обсъждано. ...

За "Имане", то май само това имаме за комуникация с останалото. И понеже комуникацията (връзките - с установяването им се занимава науката) се случва по два начина - ВЗАИМОдействие (ОВ с обмен на фотони на съответното поле) и ВЪЗдействие (падащи фотони върху обекта, които променят състоянието му)- то и резултатът Информация бива два вида - физическа и психическа. Физическата е (природна - само реакция на реагиране) при наблюдател без свойства Съзнание и Разум. При Изследовател - се превръща в психическа информация - освен реагиране има възможност за управление на представата - абстрактен образ и манипулиране с цел адекватно поведение. "Снопът от окото" вече не е сноп (от нещо), а пренос (ток, поток) на полеви импулси заради потенциална разлика. Имат както честота, така и поляризация, и фазово отместване, и амплитуда. Поне заради тези неща, импулсите които се пренасят подлежат на разпределение по невронна мрежа. Съпроводено е с механични изменения на елементите на пренос, затова и следва възстановяване (по парадокса на гумата), като се образува и вълна. Тази вълна засяга не само точно определена точка от мозъка, а цял участък. Записите - напр. временна памет в участъка - резонират с различни фотони от вълната, организират и цикли на повторяемост, а всеки цикъл е начален конструкт на абстрактен образ. Следва ОВ с налична памет, доизкусуряване на абстр. образ до "познато" и той става мотивация за по-нататъшна употреба, напр. за формиране на мисъл. Благодарение на взаимодействията при материален носител на информация (връзките в него), се формира въздействие (вълна), което с ОВ води до ново взаимодействие - на друго място - за "групиране на пикселите" в абстрактен образ - идеална информация, несъществуваща реално. И пак следва ОВ при възстановяване "на мястото", а новата вълна - отговаря за задействане на поведение и/или механична реакция. През целия цикъл мозъкът има и ОВ със записите на генетично ниво, за собствена справка "оцеляване". В този смисъл Вече сме минали в качествено друг свят. - Квантов свят! По подобие на реалния свят - там също "пада вълна" (от катаклизъм, някакъв) върху множество обекти, но само при които има резонансно "въздействие", може да се променя външно качество (или вътрешно свойство). Така, фонът от ЕМПоле може да изменя качествата и ... се следва еволюцията - със скок. ...

Аз (който и да съм?!) - си харесах това, познатото: "... Здесь впервые он развивает понятие персоны и то, как она построена – как компромисс между индивидуальным и коллективным. Персона строится, говорит он, из фрагментов коллективного, с которыми идентифицируется эго и чьи функции заключаются в облегчении адаптации к социуму. Фактически персона – это «сегмент коллективной психики»,[18] но она симулирует индивидуальность. Следовательно, ее существование может оказаться тонким врагом индивидуации, если она не стала сознательной «маской»: «Люди обладают одной способностью, которая, хотя и являет собой величайшую пользу для коллективных целей, весьма пагубна для индивидуации; это способность к имитации».[19] Она же – основание для вербовки солдат и молодых террористов. Их побуждают притворяться героями и обещают в награду геройские почести при погребении в случае гибели в бою..." ... Еволюцията и от физическа ГЛЕДНА ТОЧКА показва, че "персона" - е ПЕРСОНА (в себе си), именно заради Различната гледна точка при възприятия - в буквалния и преносен смисъл. Мозъкът "вижда" само ... терминатори - разлика "тъмно-светло", като статика. Но съзнанието, като отношение - нюансира - веднага вкарва динамичното за сравняване и прави "връзка-памет", за НАИМЕНОВАНЕ, на комбинация от символи. С Индивидуален привкус за познаване на Повторяеми структури от символи (динамично менящи се абстрактни образи - един символ може да се ползва в множество образи, но в различни моменти от време - динамика на представата, не е симулация), придобити в миналото на Гледната точка. Наименоването е нужна консесусна идеална информация за комуникация, но не е задължителна в индивидуалните логически постройки (за субекта). (художествено: "персона" е по-скоро конструкт-мислене от/на "чужда" гледна точка). (още не съм чел цялото?) ...

Има обширна статия в списание "Светът на физиката" 1-18. ИСТОРИК показа линк към списанието в клуб "физика": "ТРАНСМУТАЦИЯТА – СТЪПКА КЪМ ПО-ЕФЕКТИВНА И ЧИСТА ЯДРЕНА ЕНЕРГИЯ Христо Протохристов, Чавдар Стоянов, Петър Живков Едно от най-големите препятствия пред по-нататъшното развитие на ядрената енергетика е свързано с проблема за преработката и съхранението на отработеното ядрено гориво (ОЯГ), в което се съдържат значителни коли- чества силно радиоактивни и токсични вещества. До неотдавна погребването на ОЯГ за „вечни времена“ в надеждно изолирани хранилища се разглежда- ше като безалтернативно и окончателно решение. Методите на „ядрената алхимия“, приложени в новите реакторни и ускорителни системи, предлагат днес един напълно различен и перспективен подход..." ...

Тук има за Кант, както препоръчаха, но не точно същото? - достатъчно ясно е, но е засегната само част от информация - от "математическа връзка на съжденията" свързани със съюзите "Ако ... , то ..." Важна характеристика на ТОВА - за съчетаване на Истинност на съжденията е, че: Ако и двете съждения са ГРЕШНИ, то отговорът, като цяло, е ВЕРЕН!!! (а не реалността, описана с тези съждения!) Вече съм го давал като пример, но за подробности може това: http://bgchaos.com/521/polemics/logic/дигиталното-мислене-и-полиномът-на-же/ и следващата страница. (Спекулативно популярно се "ползва" в КМ, за: "електронът може да бъде на две места едновременно"?!) Психо-информацията е Идеална - не може да се избяга от това, а и не е нужно при психично здрави хора. Все едно - да отпадне въображението! Физическата информация определя (определена от) "причина-следствие", докато психическата не се съобразява с това. Истинската Свобода е "свобода на духа"! Свобода на мисленето. И заради свойството Разум - ние, човеците - можем да управляваме и мисленето си, и поведението си. Ако нямахме свободна воля, то ... що ще е нужен Моралът?! (моралните норми са човешка измислица, полезна за общество.) ...

Ето какво съм писал в книгата ( https://drive.google.com/file/d/0B1RkVb_dwPf9SC13d2J5Z29ibEhweUNvWTNINGdtM1pBSzZN/view?pli=1 ), стр.125 "...Проявата на съзнанието е отношение на субект към обективно случващо се – мотивацията за избор на „краен резултат“ е субективна „порция“ мислене в определена ситуация. Всеки субект е със собствена гледна точка при получаване на информацията от обективните събития. За всеки субект мястото на запис на информацията в мозъка, от едно и също събитие, е различно. Формата и вида на записа на информацията – също е различна (зависи от генетична подложка). Съчетаването на абстрактните образи е също по различен път (различен цикъл - субективен) за всеки субект. И така - съзнанието е свойство – възможност за отношение на субект към обективна действителност, а не „отражение“ на обективната действителност върху мозъка, като „лоша“ фотографска снимка. Затова, при общуване с друг субект, извън инстинктивното поведение за продължаване на рода и оцеляването – заложено еволюционно, за задружни поведенчески действия, е нужно уеднаквяване на разпознаваемите и различни абстрактни образи и евентуалните съждения, свързани с тях. Информацията за общуване, първо е започнала поведенчески: физически контакт (механични колебания)+ мимика+звуци (за привличане на внимание). По-късно, с осъзнаване (съотнасяне) на възможност за задружно действие към общества-групи с мотивация за оцеляване (несъзнавана), естествено се е наложило, идеалната субективна информация да се обменя в групата с по-голяма бързина. Абстрактните образи стават с още по-абстрактен външен израз-поведение с въвеждане на знак, белег, символ, които бързо информационно да обслужват групата, като цяло. При животивските общества, където липсва съзнанието като свойство, „общественото“ поведение е на база инстинкти – оцеляване и разплод – придобити еволюционно. Техните „абстрактни образи“ не се управляват, а само водят до еднозначни реакции – реагират на въздействия, следвайки запис на памет в генетична подложка, но също - не са точна фотографска снимка на действителността. Затова изменчивостта на поведението към „условни“ рефлекси, при животни със сравнително голям (по-скоро, гъвкав) мозък, е възможна: да следват нарочна последователност от събития – придобиват свързаност на различни цикли, в хронологичен ред от няколко последователни събития – един външен сигнал да предизвиква един е същ отклик-сигнал за поведение.Това също е само зададен: ред на реагиране, а не съзнание.(Учението на Павлов за условните рефлекси.)..." ... Та, това с подточките "за яснота" си е част от някакво отношение, частично описание. Няма да стигнат буквичките за подточки, ако ще се описва цялостно... Самият мозък "работи" с Идеална (а не физическа) информация, и съвсем не е задължително идеалната, да съответства на реалност... Дето се вика: Затвори очи и мечтай!.. А, истинските мечти са ... недостижими! Стремежът към достигане-доближаване на "реалност на абстрактните образи" минава през физически експерименти и консенсус в тълкуванията на резултатите (фактите) от тях - т. е. с натрупване на опит от физическа информация. Философски - съзнанието е свойство на Гл. мозък при Човек. Разумът е друго свойство, което има проявление - проявяват се граници : "съзнавано-несъзнавано", (явлението е зависимост между свойства и закономерности), които влияят на поведение. Антропологично се е надграждало свойството Разум в главите на оцелелите. ...

Въпроси от Почти цялата тема се дискутират от специалист: https://www.youtube.com/watch?v=eonvx579dZ4 ... Струва ми се малко е ... медицински погледът й. Явно изучаването на човешката психика влияе на психиката ни.? И наистина липсва отговор на зададения въпрос... Естествено. Мозъкът се "ражда" Гол откъм знания и психиката на животно му помага в "оцеляване и опознаване" на новата среда. Докато не се натрупа временна и условно постоянна памет (външен белег за мозъка - в гънките на кората, в ликвора) - няма възможност за "логическа" постройка на абстрактен образ за нещо от действителността... С натрупване на разнообразна памет - следва момент на осъзнавания - възвръщане и уточняване - към възниквали абстрактни образи. ...

Известно е - мозъкът, физиологично е предопределен, да "работи" при постоянна Т. Регулира се с мощен поток на чиста кръв ("малко" кръвообращение) и е изолиран с череп- добър изолатор на топлина. Така паметта (твърдата памет - в мозъчните клетки) е в състояние точно да "измерва" разликите от топлина, предизвикани от сетивна информация (временна и условно постоянна памет) и с ОВ, "по разлика" на Т, да прави справка с ген. памет. Това действие е несъзнавано, но си има своите локални Механични колебания и чрез тях - "включва-изключва" области, които са застрашени от прегряване (нужда от сън е нормалната реакция, но с Разум - е преодолима в известна степен. "Пари ми главата!", казват хората и ... на инат, ако продължат "будно" - започват халюцинации. Отхвърляните в миналото "невъзможни образи", или "избягвани" за отношение към тях, започват да преминават към "съзнавани", като че ли са реалност.). При охлаждане се "свива" (механично) някоя еластична връзка, локално (в кома, или ... началото на "бялата смърт") и в тая област се "излъчват" част от записи на временната и на условно постоянната памет -Това са Светлинни фотони от записите, които в "този момент" се четат като "светлинни тунели, завихрени и/или светлина от райски врати и ...дрън-дрън, по възпитание от мироглед" и при възстановяване (трябва механично движение за възстановяване на Т) - участват, временно в съзнавано и разказ, като за реалност. ...

Ето разкриване на загадката:? https://www.youtube.com/watch?v=X1C6o79sAEY Магнитна сила е, да. Печелиш!

Въобще, постигането на консенсус, е трудна, но необходима стъпка, за развитието. Лесен пример: Разперваме пръстите на ръката и свиваме кутрето и безименния. Остават опънати три от пръстите: Въпросът е: Кой от тях е "среден"?? Ами, зависи - от конфигурациите които може да направим с тях. Тоест, важен е начинът на подреждане и за да няма спор, се въвеждат правила с консенсус: всеки от тях може да бъде среден. Демек - истината ,която Човек "оценява", е конкретна! - докато не се поставят начални условия е трудно "съгласието". И, в този смисъл - Съзнанието е отношение. Много са абстрактните образи за конкретна ситуация, но субектът "решава" да се "съобрази-отнесе" към един от тях, като истина за реалност. И понеже знае за други съществуващи "съзнания", с други истини, търси Консенсус, за уточняване на, що е то, реалност.? ...

Точно "философията" е трудната част за цялостно разбиране.? (съжалявам, но е дълго - извинявам се) (Непрестанното образуване на обектите - по хипотезата ми - изисква особен вид дуализъм - изначален. Известният израз за дуализъм е: "обектите с "маса" имат и вещеви и вълнови характеристики" И се цитират експерименти, които показват, че е така. Но Защо? - няма отговор. С разграничаване на полева и вещева форма на материята е ясно, че полевата форма на материя (най-общо - фотони на различни полета: светлинни ЕМП, гравитационни - гравитони, механични в твърди тела - фонони) - не е наблюдаема, не я "виждаме" като движение на отделен обект. Виждаме Измененията на движенията, които настъпват във Вещеви обект, когато/след като е атакуван от полеви обекти. Особеният вид дуализъм е, че самите полеви обекти са "сдвоени", като са резултат от подреждане на части на НЕПОЗНАТАТА по физични свойства "под - наблюдема" материя - философски въпрос е нейното приемане за реалност. Преди време е наричана етер (ефир), сега "тъмна" материя, която се "организира" в "тъмна" енергия. Затова - за да можем да я ползваме в обяснения, на това "тъмно" му се предписват свойства в различни хипотези. По моята хипотеза - представям си ги като вектори = момент на количество на движение, или, като момент на импулс. При това сдвоеното е възможно да съществува точно като "стояща вълна" - трептене между два потенциала. Значи - като старото - неподвижен етер, но неподвижността на отделните му части, не може да се установи с "позната" ни материя. Хипотетично представяне: има "ток" заради флуктуации на подредени вектори, който създава в околността си "обратен ток", като набъбване на подредба около себе си. Ясно е, че "Дължината" на подреждането е ограничена и заради набъбването - става възможно следващо "обратно" подреждане - обратен ток. Така нещото "пулсира на място". За "реално" можем да считаме тока, а обемното набъбване - за "фантомно" действие, нещо като обвивка, която ту се появява, ту изчезва и пак се появява и щото - по-нататък - от него ще произлиза и полевата характеристика на познатите ни вещеви обекти. Това прилича на зърнест модел на вакуума - което не се отрича официално. Ляво и дясно сфазирано завихряне в ограничен обем. Не може да се говори нито за "маса", нито за "плътност", нито за "обем" - понятия от средните мащаби на познатата ни материя. Всичко това е под големината на познатата ни материя (подобно квантова пяна - "бълбука на място") Първо - обосновка на движението. Ако при няколко такива зърна - съседи, от флуктуации, се случи сфазиране, то се пренася импулс, по някаква "начупена" пространствена линия (от моментно подредени векторчета), защото действието на обвивките закъснява и се оформя по-голям участък с обща обвивка. Това вече е фотон. Самостоятелен обект - като някакъв неподвижен пакет от трептения. Ако сфазира с други подобни - синхронно - става част от ЕМВълна. Пренася се импулс на ЕМПоле по някаква пространствена крива. Това можем да го наричаме движение, макар че не се "вижда" като обект от Изследовател. Вещеви обект- ако кривата на пренос на импулс, завие и се "върне" там, от където е започнала - става цикъл движение в ограничено пространство. Но този цикъл се съпровожда с "фантомни" движения - или - освен ток има и магнитно поле, което връща-обръща въртенето на цикъла (по Лоренц - самоиндукция). Така ДВЕ са (най-малко, но има и повече - "сателитни" образуващи при наличие на захват и на други фотони и/или вещеви) - поне две са образуващите трептения на вещевите обекти. Взаимно се допълват за цялостен обект. При това - преди да стане затваряно в ограничено пространство, скоростта на пренос на импулс е била "скорост на светлината". След затваряне - резултантна скорост на вещеви обект със СОБСТВЕН геом. център - много по-малка, ако я отнесем към тази на светлината. Демек - движи се по инерция. Ако върху му действат други полеви обекти, то той ще се съпротивлява на това принудително ново движение, с коефициент на съпротива, наречен "маса"- инертна маса. Непрестанната смяна на "въртенето" на посоката на импулса, на образуващите трептения, е "спин". И т. н. - всички наблюдаеми физични характеристики стават обясними. Бързината, с която заемат обема си, е огромна. Така образуват външна повърхнина, а околното пространство също образува обвивка - тоест еквипотенциални повърхнини (като тип матрьошка), които могат да са подходящо място, за захват на други вещеви. Всяка обвивка е ново свойство, а от свойствата произтичат и закономерностите. Тоест - физическите закони са с "начало" от раждането на обектите - фотони и елементарни частици) Така, философски възможно е да се "види"!, нещо, което се образува с такава огромна честота на образуване "в себе си", че да ни изглежда твърдо като билярдна топка. Но, ние "виждаме" с мозък, благодарение на фотоните на ЕМПоле и то ... само във видимия спектър, а усещаме в повече... Еволюционно, докато не стане структура с памет на връзки, които да реагират Еднозначно на информацията във фотони (физическа информация), да я "отдават-приемат" безразрушително след механично действие (движение въобще), не може да се надгради сложна невронна система действаща с ОВ по един и същ начин, продължително време. Вижда се на пръв поглед и каква е разликата неживо-живо. Неживото се разрушава-изменя в микрото без релаксация по ОВ. (например, дислокациите и дефектите в твърдите тела. "Стареенето" за освобождаване на вътрешните напрежения забавя разпространението на дефекти, но не стават пак "като нови") Живото в микрото реагира с изменение на инфото, постъпващо в обвивката му. ОВ с памет ген-материал - хромозоми - изработва защитен план - включва специализирани (по свойства) участъци-белтъци и т. н. - стратегия за възстановяване. Излиза, че и дребното-микро, и по-едрото - обвивки съответни на съдържанието, се "правят" по един и същ принцип (непрестанно), но с различна бързина за изграждане и възстановяване. Всички следват от обмен на физическата информация, но заедно с новите си свойства-обвивки при окрупняване (количеството води до промяна в качеството) се подчиняват на различни закони. Изначалният дуализъм (завинаги полева форма на материя, недосегаема за експеримент) е основа за познатата ни материя с вещеви и полеви обекти. И строго определя, че причинно-следствени връзки не могат да се нарушат от познатата ни материя, от само себе си. Щото - от високи честоти, посредством обвивки се преминава към възможни действия с по-ниски честоти, а ... Изследовател - има рецептори за информация от тях. ...

(Гугъл -преводач, че има специфични термини) Клетъчният живот се поддържа чрез плътно регулиране на функциите на физиологичните системи на клетката. Изразяването на предсказуеми поведенчески репертоари предполага съществуването на клетъчна "нервна система". Тази система реагира на стимули за околната среда, като предизвиква подходящи поведенчески отговори. Органелът, който координира корекциите и реакциите на клетката в нейната вътрешна и външна среда, ще представлява цитоплазмения еквивалент на "мозъка". И Затова се предлага обвързаното съзнателно преживяване да е свойство на отделна клетка, а не на група от клетки. Тъй като е малко вероятно един специфичен неврон да е в съзнание, се предполага, че всеки неврон има версия на нашето съзнание или поне някаква форма на чувство. Пресилено е "нервна система" на клетка (според мен е наченки на такава). Реагирането на промени на външна среда е правило за ... всеки вещеви обект - и камъка реагира, например, на повишаване на Т. И пиезо кристал - при механично външно действие върху му, "пуска" ток!? .Дори, вграден в запалката ми, заедно с нарочен газ - пламва и свети, при "външно" дразнене.? Но, това е механика+електричество+химия, а така е и при реакциите на клетка, заради външно дразнене. Чисти Взаимодействия - стават с фотони за връзка, а и с пренос на вълни при промяна на потенциалите във връзките. За "живите" - механичната сила - поражда "ток-импулс". По био-проводи - се разнася и "среща" потенциали - от йони в "кондензатор". Дали ще се пренася импулс и по-натам - зависи от праг на чувствителност - но, при всички случаи са важни поляризацията и синхронността, по време на "срещата". Така става "избор по предназначение" за по-нататъшно действие (не е свободна воля). И също е важно - след акция, следва релаксация, за да се върне реагиралият участък в "изходно" състояние (внимание), Поглъща енергия (фотони) от околното му пространство. И, ако не е генната информация с ОВ "какво да се прави?" по-нататък - няма повторение на цикъл. Да, но вече е "погълнато" нещо-вещество в клетката. Следва физико-хим-разпад на веществото- разпадат му се Фотоните за връзка (те са "храната") и ненужното се изхвърля. "Разпознаването" за ненужно, също, е ген-информация. С ОВ се оформя отвор (като антивулкан - отвън навътре) в обвивката. Изхвърля ненужното и живее! Това цялото грубо описание много, ама много прилича на изградена нервна система. Само дето няма Централен управител - Мозък! Движенията на цитоплазмата съвсем не са независими от вътрешната информация на клетката. Подчинени са на ген-памет за реакция по "план" преживяно и еволюционно оцеляло именно в тая среда, в която съществува като "жива" клетка. (Физическата информация е във фотоните - посредством "шарката" (пълнеж-тембър) взаимодействията се "пускат - спират" между отделни компоненти, но това е реакция - реагиране на био-продукт, относно външно действие (Въздействие - за разграничаване от взаимодействие). Така, при Взаимодействие - не можем да пренебрегнем ОВ, следствие на това, че: механичната еластична сила възбужда ток заради промяна формата и големината на макромолекулата, излъчват се фотони, а след това, се поглъщат фотони. Заради дългите въглеродни вериги - на макромолекулите, те могат да съхраняват информация, да я "дават" в околното пространство и пак да си я "вземат" от околното пространство, без да се разрушават като конфигурация. Една клетка е "пълна" с вътрешни обвивки на множество макромолекули. "Група клетки" образуват собствена обвивка и се идентифицират с общо ново свойство - обвивка на ядро, например - заради нова конфигурация... Яйцето на кокошката е една клетка от ... много клетки?! Едва ли черупката е Мозък! По-скоро е Защита (череп?)? от дълги електромагнитни вълни, но пропуска късите ИЧфотони, при излюпване. Този "механизъм+био-" е в основата на живота. Времеустойчивост на структура, "работеща" с фотони, на/срещу малки промени в условно постоянния фон на ЕМПоле, дълговременен, какъвто е на Земята и ... никъде другаде из Космоса.) ...

Е, аз си мисля (?!), че знам как.? Абстрактните образи "играят" на "прескочи кобила" в главата ми и току някой надделее за визия-представа за ...обект, дето съм го виждал и преди. Но има в главата ми и много други образи на "обекти", дето не съм ги виждал, дори знам, че не са реалност, която да мога да покажа или да докажа. (напр. кошмари от сънища и др. илюзии) (временната памет е: стоящи вълни в гънките на кората на Гл. мозък - като дантелени мостчета в "Големия каньон", но пълен догоре с ликвор - полупроводяща среда. Може да поляризира. Всяка от тези вълнички е само ЧАСТ от някакъв образ, като разстоянието между "страните" на гънка съответства точно на кратността на вълните с стоящата вълна. (струна в потенциална яма - между двете стени). И съдържа ЕМИмпулс. Ако излъчи - ще е фотон от ИЧ и видимия спектър. Това са записи като "пиксели" в целия обем на гънките (кухина с ликвор). При промяна (механична) на налягането в части от ликвора, се "излъчват" импулси (еластична среда) - това са части от най-различни образи. По-важно е, че избирателно, по физ.характеристики за поляризация и синхронност, се пренасят по неврони и правят-циркулират до "цикъл" по познати пътеки - това е поне един абстрактен образ, съставен от тези части. Но, както казах - са възбудени множество други импулси - те също могат да достигат до "цикъл". Така - можем да наслагваме множества от различни "едновременно" появяващи се абстрактни образи и да ги обединим в ПОЗНАТА картинка (или въобразена, или желана) Вижда се колко „капризни“ са нещата около „памет-съзнание, мислене с дооформяне на образ“ и как няма общо с измислицата на автора: Никаква възможност за съзнание при Клетка. Файнман, при разглеждане на „око на октопод“ – показва – цялата вътрешна част на главата на октопода е Мозък?! Ама мислене с абстрактни образи – не е установено (условна памет има) Временната памет е външен белег за мозъка - не се предава по наследство. При превръщане на временната памет в постоянна (когато върху стояща вълна се изгради белтъчна макромолекула) се получава условна памет, която е също външен белег. Мисленето се осъществява и с двата вида памет. При образуване на цикли, обаче, е възможно и да се ползват пътища през Мозъчни Клетки. Където е "изтънена" кората по най-различни причини. Тогава мисленето започва да влияе, не по най-добрия начин и на физиологичните процеси, цялостно. ...

Благодаря, важното е, че мислиш!? Преди тоя постинг писах за необходимостта от Еластичност на структурите , био-структурите. След прекъсване интервенция - бързо изстива - това води до "втвърдяване" и ... няма пренос на правилен био-импулс, триенето, особено по "тръбопроводи" бързо изяжда налягането и течностите спират! Няма правилно сфазирано био-инфо за циклични движения, прерастващи в пулсациии на по-големите структури. Няма информация за ред, за подреждане, с възможност за усилване. (разлюляването на люлката, оставена сама на себе си, зависи от силите на триене в опорите и съпротивата на средата - дори и механичното движение спира, при липса на такт-интервенция. А еластичните сили при био- са ентропийни, тоест - нужно е точен вид Подреждане и ред за преносна инфо. Не са механични. Необходимо е "всяка жаба да си знае гьола", но не е достатъчно. Трябва да се добави: "... и реда на крякането!". Това го правят гените - инфото за "ред" е при тях. Мозъкът, от сензорно инфо, се обръща (ОВ) с вълни към тях (квантово "търсене"), те прозвъняват части от гени. Реакция на фотоните от гените: формират обратна вълна и инфото отива в мозъка (квантово "намиране"). Чак тогава следва обратна реакция обобщено изработена в мозъка, за движения, отреагиране за оцеляване и/или несъзнавано поведение. Съзнаваното поведение включва и Разум, при човек.) А иначе - в текста, съм обяснил неживата материя как се чупи (механични сили, а не ентропийни), заради усилване на собствените й механични трептения, дължащи се на трептенията на частиците от които са изградени. Известно е - биопродукт, замразен (липса на топлина, на ИЧФотони) се троши като кристално тяло, дори при немного силен удар. Не е еластичен продукт. ...

Не е нужна специална подготовка, а малко физика ... в био-процесите (а не окултното тълкуване за биополе) - искам да си мисля, че учените са запознати с ОВ. И е така при живите обекти. Да, обаче , не е достатъчно! Не отчитат ОВ при неживата материя. Става чрез обмен на фотони (фотони за връзка). Това е взаимодействие. Отделно - има и Въздействие: падащите върху обект фотони, могат да въздействат върху някои от физичните и химични характеристики, ако са кратни на собствените трептения на обекта - да се усили или отслаби някоя от връзките му. Това, по книгата - може да се тълкува като "голямо влияние на средата" (при живо). А е "голямо" (или важно), само ако има кратност и синхронност със собствените честоти, правещи обекта. Известен е пример - трошене на стъкло, чаша, при съвпадане на честотата на звуковите колебания със собствените на ... чашата, Тези вълни са "падащи" върху обекта - въздействат с кратност на честотата и при достатъчна амплитуда (сила), трошат - т. е. въздействието е сериозно !? Фотоните за връзка са ги държали здраво, но - зърнестият модел има и "големи" колективни обвивки, като размер. Ако дължината на звуковата вълна резонира (кратност) с тези "обвивки", то амплитудата им е достатъчна, да се разкъса някоя от връзките. Подобно е положението и за клетките - ама понеже е намесена течна и полутечна среда, става проблем, как се пренасят токовете, не се ли гасят от еластичността на средата. Вече е известно, че полутечната среда може да се поляризира и прави възможни групови (колективни) прояви - а това е установяване на ново свойство, пренасящо вълни през "течност - полутечност", като среда. Посредством него - "съобщава" на други обекти, че съществува като обект. Но, информира, не чрез мисъл-телепатия, а с физичните си характеристики. Може да взаимодейства с подобните си, като (когато) си синхронизират трептенията, ще трептят около общ център, примерно, или ще се движат комплект. Постепенно привличат и др. подобни (окултното: подобните неща се привличат - е заблуда, подобно плоската земя) и при кратност на свързващите ги фотони, могат да образуват устойчива конфигурация - с точно определени еквипотенциални повърхнини, готови за направа на вещева обвивка върху им. Като визия - подобно обвивката на медузите, например. Вещества са се обединили по характеристики, върху повърхнина, в която енергията за връзка е минимална, а обединяващите сили - достатъчни. Да - но управлението на импулсите - за движение, например, са "справка-генетичен запис" за възможните пулсации. Там няма съзнание - има само реагиране - отклик на същностна характеристика на елементарните частици - те пулсират непрестанно! По организиране на (ген + ОВ) обвивки - тия пулсации се забавят по честота, (още на клетъчно ниво), могат да се и усилват и ... затова, в крайна сметка и ... сърцето пулсира. ...

"... Изведнъж осъзнах, че животът на клетката се управлява от физическата и енергийната среда, а не от гените..." Това, добре - ама по-нататък изводите и заключенията - издишат! "Гените са просто молекулярни чертежи, използвани за изграждането на клетките, тъканите и органите. А именно средата изпълнява ролята на „строителен предприемач“, който разчита и се захваща с реализирането на тези генетични чертежи и в крайна сметка е отговорен за характеристиките на живота на една клетка. Не гените, а „усещането“ на клетката за обкръжаващата я среда е това, което задвижва жизнените Ј механизми." А бе, чертежи, ама Макромолекули, на които "разкъсаните" връзки имат потенциали - по-високи за възможна връзка с потенциали на околните вещества. Тоест и те си правят обвивки, които "реагират" като колективен ефект на околна среда. А, околната среда са фотони от ЕМПолета +гравитони. Това е взаимодействие с информация от частиците на веществата в околната среда. И, сега, най-важното, открито от отдавна - Обратната Връзка за обмен на информация. Успоредно с наслояване на вещества (атоми и молекули) по еквипотенциалните повърхнини около гените и "парчета" подобни тях, на "обменно фотонно ниво" става справката, за Минимална енергия на връзките - така се формират слоеве и на отделни части, със специфични физикохимични свойства. Докато се стигне до общото: цитоплазмата - като най-външен възможен енергетичен слой. Това е ЗАЩИТА от влиянието на вълни, чиято дължина на вълна е по-голяма от големината на клетката. Но, без ОВ на измененията на структурата-движенията на обвивката с информация от гените, то тая обвивка не би могла да съществува - поне в устойчивия си вид, създаден от възможностите на средата - като налични градивни елементи. Затова и само късите вълни, на които дължините са по-малки от характерен размер на клетката - от рентген надолу - могат да влияят на ген-информацията, да я променят... Така, при земни катаклизми са станали мутациите след "първичната" клетка - за изменение и разпространение на различните видове. Чиста еволюция!, ставаща със скок на характеристиките на околната среда...(грубо за майтап - яйцето на динозавър (голямо), става-оцелява яйце на кокошка (малко), след повсеместна промяна на радиационния фон на Земята. Издребняването на видовете е заради малкият размер на генетичния материал, т.е.- гените казват бъдещето, а не ... написаното от автора на книгата). Через двадцать лет после того, как мой учитель Ирв Кенигсберг посоветовал мне обращать внимание на среду, если с клетками что-то не в порядке, я наконец-то в полной мере понял сокрытую в его словах истину. ДНК не управляет живыми организмами, и ядро — не «мозг» клетки. Жизнь клеток, точно так же как ваша или моя, обусловлена тем, среди чего они живут. Так что, завершая эту главу, мне остается еще раз повторить: это же среда, тупицы! (Докато пишех е пуснато) ДНК не само управляват живите организми, ами тотално ги управляват - ОВ е съществен момент във финото действие на неосъзнаваното (при човек). Чувството, "любов от пръв поглед" не е само за икономия на погледи, а е усещане в синхрон с несъзнаваните трепети от ОВ. Почти на никого не му е ясно, защо е влюбен (истински) в даден човек - няма съзнавана "причина-следствие", само чудене.?Да не говорим пък, при животните. ...

Ето и за информацията, макар и не много сполучливо разгледана за десетина минути. https://www.youtube.com/watch?v=trJdvW9s0K0 По принцип, след КМ и КТП е възприет квантовият детерминизъм - по "причина-следствие" - не се различава от Лапласовия детерминизъм. Известно е, че ентропията е право пропорцианална на информацията. И ентропията не може да бъде нула. Проблемите с "хаос" са за Изследовател, а не за Природата. ...

Да дообесня:? Гума, структура въглеродни вериги - Парче от детско балонче поставяме между устните си. Опъваме - чувстваме топлина на устните си (извод - от балончето се отделят ИЧфотони). Пускаме балончето да се "свие само" - чувстваме изстудяване. (извод - не се свива само, а взема ИЧФотони от устните ни). Известно е, че на въглеродните макромолекули, като им се действа механично (напр. опън), заради ротамеризация става преподреждане на връзките и някои от "крайните" електрони фино потъват, отделяйки фотони от съставното поле на макромолекулата (при стайна Т - стандартни условия). Ако отнемем топлината в околността им - не могат да възстановят началната си форма и размер. И обратно - при нагряване "свиват" размерите си, могат да стават на глобули и др. Това е основата на живота, на база въглеродни макромолекули - белтъци и др... Под влияние на фотони - възникват механични движения, в някакъв малък диапазон на изменение на ЕМПолета. При това - многократно, еднозначно и безразрушително е въздействието и е с ОВ. Еластичността е важна, за пренос на ЕМИмпулс - червеничкото е точно?. Самите макромолекули имат обвивка, а и структурата от тях - също. Втвърдяване - означава, че обвивката е станала друга - несъответна на началната структура. Тогава - се изменя вида на принасяния по тези неврони импулс. Нарушава се ОВ. ...

Ето какво е: "... Както видяхме в началото на настоящата статия, според хипотезата за информационния синтез психичната функция възниква на основата на синтеза на три вида информация: Идваща от външната среда (сензорна) и определяща връзката с външния свят; Извличаната от паметта и свързваща настоящето с миналото, включително личния опит на субекта, като по този начин се осигурява континиума на съзнанието; Идваща от мотивационните центрове на мозъка, като това дава на субекта понятието за жизнен смисъл и лежи в основата на „разбирането", което липсва на компютъра. Виждаме, че всъщност има принципно съвпадение между хипотезата за информационния синтез теоретичната схема на съзнанието като материално отношение. Неслучайно подчертавам „материално", защото за Аристотел Гаврилов, колкото и да е парадоксално за декларирания от него материализъм, "вътрешно същностно" отношение е непространствено, т.е. идеално. (Гаврилов А. 1970, 76-77)..." И, Гаврилов е прав, разбира се. Няма "материално" отношение, а идеално - това е съзнанието. Материализацията става с поведението, в отклик на сазнаваното. Но - най-важното - УПРАВЛЯЕМО е дали и колко?, да се откликне, при Човек. Съотнасянето (отношението), дори и без отклик, или нарочен отказ от отклик, мотивира следващо поведение, но не задължително с реакция. Сензорната информация е с насищане - в определен момент, след 5 мин, например, престава "да ни мирише на рози", въпреки наличието им в стая с букет рози ("паметта отива" в миналото). Чувството от приятното отминава. Подобно и с фона от шум - преставаме да го чуваме (нарочно "сега", като навик) - например "домашен" шум. Но, не изтърваме горещата тенджера с боб, въпреки позивните на сетивата, щото ЗНАЕМ (информация от миналото), че ще "стоим гладни". В този смисъл управление - свободна воля, щото съзнанието е идеално и ... само "подхвърля" идеи, кое, как е възможно за бъдещо поведение. Това е и смисълът на "квантов принцип" на работа на мозъка - търсене: едновременно с една "вълна" да прозвъним множество символи и само тези, които са в синхрон с вълната, да се употребят за много и различни абстрактни образи. Кой от образите ще надделее над многото, в избор на поведение, зависи от интелекта, от съотнасянето му към реално съществуваща ситуация. Както съм писал и по-рано (в други теми) - не битието определя съзнанието. А в битието тестваме съзнанието си и така - можем да реагираме или не - определяме себе си, ако искаме! (Тоз живот с инат се живей!) ...

Благодаря, това е ясно. Но - технически - неточно ми се струва. И съм съгласен, че термини от една наука не съответстват в смисълът на същия термин от друга? Ако идеята е не само да се установява (пластичност), но и да се лекува - хубаво ще е вниманието да е насочено към еластичността на връзките - по възможност да се възстановява. (макар, че временно мозъкът се е "справил" с неудобството на деформацията - което е прието да се нарича пластичност - цялостният процес на справяне става явление, а не свойство. Явлението се "тества" по Дарвин, докато - ако свойството, не е следствие от генетична промяна - не се предава по наследство.) (Самото мислене е съпроводено от механично изменение на форма и обем в локална област - промяна в налягането на ликвора - несъзнавано действие, осигуряващо спектър от множество вълни от временната памет, а това изменя потенциалите в синапсите - еластичните връзки пренасят Точно, без отпадъчни реакции, не се съпровождат с хаос. Невроните пък, като в био - вълновод осигуряват пренос на Точно определени вълни, с Точни физични характеристики - честота и поляризация - до мозъчни клетки, където е "твърдата" памет и се формира реакция-трептене за ОВ, което да се върне и да участва във формиране на абстрактни образи - понякога за логически постройки, които наричаме мислене ... Ако са "твърди" връзките - не дават точната информация, във вид на ЕМИмпулс, заради която са възникнали генетично. С несъзнавани "опити и грешки" се намира компромисно решение - нови връзки, което в най-малка степен да влияе върху устойчивостта на организма, като цяло. Тези връзки, обаче, се придружават от допълнителен стрес-хаос, мозъкът по-бързо прегрява - остатъчни ИЧВълни от неточна еластичност за релаксация - и настъпва умора) ...

Не знам, как и защо са го приели като термин за "пластичност", но технически, терминът май трябва да е ЕЛАСТИЧНОСТ, щото е във връзка с възможно възстановяване на някои от функциите. А не - връзките да се "прекарват" от другаде (това се установява, но идеята е да се лекува, ако е възможно?!). Важно ли е това. При изследване "виждат" пластичност -био макромолекули за връзки, несъответни за "нормално"?. За да се излекува, обаче, трябва да стане (да възвърне своята) еластичност "втвърденото" или повреденото. Само така, след пренос на сигнал "по себе си", може да релаксира (възстанови) и да се върне към началните си параметри, та да продължи пак Правилно да изпълнява функциите си. Иначе, при "втвърдяване" (пластична деформация), реагира с усилване на високи честоти и "тремолото" в крайният изпълнителен орган е неуправляемо треперене. ...