Малоум 2

https://megavselena.bg/amerikanska-agentsiya-shte-uchi-mashini-na-zdrav-razum-za-da-postigne-izkustven-intelekt-ot-nova-generatsiya/ "Американска агенция ще учи машини на здрав разум, за да постигне изкуствен интелект от нова генерация Забавно нещо е изкуствения интелект (ИИ) . Той може да идентифицира предмети за части от секундата, да имитира човешкия глас и да препоръча нова музика или филм, но машинният „интелект“ няма най-основното разбиране за ежедневните предмети и действия или за отношенията с хората и помежду им – с други думи, липсва му здравият разум (“Common Sense“). Това е причината Defense Advanced Research Projects Agency, или DARPA, небезизвестна агенция към министерството на отбраната на САЩ, да се обединява със Сиатълския институт по изкуствен интелект Алън, в проект, който ще търси как да се промени ограничеността на ИИ. Програмата „Machine Common Sense“ има за цел да определи проблема и да предизвика напредък по него, въпреки че никой не очаква той да бъде решен след година или две. Но ако ИИ трябва да избяга от тесните и хиперспецифични ниши, където се прилага и работи добре, ще трябва да развие „мозък“, който не само да изпълнява задачата за класификация с голяма скорост. „Липсата на здрав разум пречи на една интелигентна система да разбере света в който се намира, да комуникира естествено с хората, да се държи разумно в непредвидени ситуации и да се учи от нови преживявания. Тази липса е може би най-значителната бариера между тясно фокусираните приложения за ИИ, които имаме днес, и по-общите приложения за ИИ, които бихме искали да създадем в бъдеще „, обяснява Дейв Гуннинг от DARPA в прессъобщение. Не само че липсва здрав разум в ИИ, но е изключително трудно той да се определи и тества, като се има предвид колко широка е концепцията. Здравият разум може да бъде всичко от разбирането, че през твърдите предмети не може да се преминава, до идеята, че кухнята е мястото, където хората обикновено ходят, когато са жадни. Колкото и очевидни да са тези неща за всеки човек на възраст повече от няколко месеца, те всъщност са доста сложни конструкции, включващи множество концепции и интуитивни връзки. Това не е само набор от факти (подобно на това, че трябва да обелите портокал, преди да го ядете, или че чекмеджето може да побере малки предмети), но да идентифицирате връзките между тях въз основа на това, което сте наблюдавали другаде. Ето защо предложението на DARPA включва изграждане на „изчислителни модели, които се учат от опита и имитират основните области на познанието, дефинирани от психологията на развитието. Това включва домейните на обектите (интуитивна физика), местата (пространствената навигация) и агентите (умишлените актьори). “ Но как да тествате тези неща? За щастие, десетилетия наред с този проблем се занимават големи умове и една изследователска група вече предложи първоначален метод за тестване на здравия разум – стъпка, която трябва да доведе до по-сложни такива. Орен Етзиони, ръководител на Института за изкуствен интелект Алън (Alin Institute for AI), в продължение на доста време работи върху здравия разум, сред много други проекти, свързани с разбирането и навигацията в реалния свят. „Това е свещения граал на ИИ в продължение на 35 години или повече“, казва той. „Един от проблемите е как да поставите това на емпирична основа. Ако не можете да го измерите, как можете да го оцените? Това е един от първите пъти, в които хората се опитаха да направят измерими здрави разсъждения и със сигурност първият път, когато DARPA се реши да финансира подобен проект“. Подходът наречен ИИ2 е прост, но внимателно калибриран. Машинните модели за обучение ще бъдат представени с писмени описания на ситуациите и няколко кратки варианта за това, което ще стане след това. Ето един пример, който дава Етзиони: На сцената излиза жена и сяда на пианото. Тя: а) седи на пейка, както сестра си и играе с куклата. б) се усмихва на някого, докато музиката свири в) е в публиката и гледа танцьорите. г) нервно поставя пръстите си върху клавишите. „Отговорът, както вие и аз разбираме на мига, естествено е „г“. Но обемът на контекста и знанията, които поставяме в намирането на този отговор, са огромни. И това не е като другите варианти да са невъзможни – всъщност, те са генерирани от ИИ, за да изглеждат правдоподобни за други агенти, но лесно откриваеми от хората. Това наистина е доста труден проблем за решаване от машината, а сегашните модели го решават около 60 процента от времето. Има 113 000 от тези въпроси“, казва Етзиони и допълва, че това е само първият набор от данни от създадените няколко такива. „Този конкретен набор от данни не е толкова труден,“ казва той. „Очаквам да видим бърз напредък. Но ние ще пуснем поне още четири до края на годината, които ще бъдат по-трудни.“ В края на краищата, малките деца не се научават да мислят, като вземат теста GRE. Както при другите предизвикателства, свързани с ИИ, искаме постепенни подобрения, които генерират по-трудни версии на подобни проблеми – например от разпознаване на лице в снимка, до разпознаване на множество лица и идентифициране на израза на тези лица. Действието на здравия разум е част от голямата инвестиция на DARPA в размер на 2 млрд. долара в развитието на ИИ на няколко фронта. В същото време те не искат да дублират или да се конкурират с фирми като Google, Amazon и Baidu, които са инвестирали сериозно в тесните приложения на ИИ, които виждаме на телефоните, телевизорите и други подобни. Това, че DARPA инвестира в здравия разум на ИИ и прокарва първите стъпки за ново поколение машини, показва наличието на здрав разум в самата Агенция." ... ... Явно, луди пари за нещо, което като резултат ще е почти винаги грешна интерпретация ... Защото "здрав разум" е безсмислен термин, но пък "ще следят" хората по изражения на лицето и ... ако попържаме робота "на майка", примерно, като реакция на нормален човек - ще получим удар от ИИ. (Както при другите предизвикателства, свързани с ИИ, искаме постепенни подобрения, които генерират по-трудни версии на подобни проблеми – например от разпознаване на лице в снимка, до разпознаване на множество лица и идентифициране на израза на тези лица.) Постепенните подобрения при човеци са - над 7 години и още ...над 25 години, - та - цял живот! ...

Отново продължавам с въпросите. Къде в статията става дума за 'зрънца', и къде се твърди нещо за тяхното местене или не местене? Наистина ли нямате спирачка за фантазията си и ви липсва всяка връзка с реалносстта? Дали това, че сте си имислили че ви сърби засяга някой друг? ?!. Ясно съм се изразил - коментирал съм показания текст от статията (в синичко), от гледна точка хипотезата. И последствие - има неподвижна пространствена вакрешетка, само с полева характеристика, са възможни подреждания, които да структурират различни обекти - в момент на раждането си се движат свободно (сърфират) по решетката. Просто - това е друга гледна точка и затова не съвпада с официалното тълкуване на приетите обяснения за известните факти. По същност се Тълкуват малко по-различно, но са си пак същите, като факти в средните мащаби. Има смисъл, защото може да се обяснява придобиването на свойства на частиците (защо ги има?, например), възможните взаимодействия (защо са различни по Сила и/или мощност), съответно - действието на откритите физически закони, да съвпадат с известното. Това червеничкото казва само, че има и неизвестни още частици. В съвременната физика всяка 'частица' е квант на поле, затова са споменаати и полетата. Изключение прави тъмната енергия - тя не е поле, няма поведение на поле, няма и свойствата на поле. В хипотезата ви може и да е поле, но това си е ваш проблем, просто некачествена измислица. Това, че не знаят дали е(има) поле - не означава, че няма поле! Поне, трябва да се допусне, че е възможно да има поле. И не е чак толкова "измислица", щото - лесно обяснява движението на крайните звезди в галактиките, ако се вземе предвид ХАЛО-то, неправилно тълкуване като ЧД в централната част на галактика, а то, халото, е резултат на подреждане на тъмната материя и играе роля на тъмна енергия (модел за визия - структура, подобно на "рисувани" магнитни силови линии на тороидална бобина). По хипотезата, (описвал съм го преди много време) частиците се образуват непрестанно под влияние на падащото върху им околно поле и раждането, и движенията на вещевите обекти в една галактика са зависими от "силата" на подреденото в хало. Движение с предимство в посока на минимална енергия на образуване. Тези тълкувания са поредната тесла от 'хипотезата' ви. Според това което сте казал, силата на отблъскване между близки галактики е по-голяма от силата между раздалечени галактики. Ако продължим разсъжденията ви, колкото са по-близо два обекта, толкова силата на отблъскване трябва да превишава силата на привличане. Интересно, какво тогава задържа луната около земята и земята около слънцето, че сила на отблъскване в тези случаи е точно нула? Писал съм: "Така - при близки галактики - хаосът (в ЕМП) в междината е голям - сили на отблъскване по-големи от силата на гравитация между тях. " - хаосът е в ЕМПолета!!! Само няколко милиарда по-силни от гравитационните. Добре, че "заредените" частици в галактиките не са много. И ... силата може да е нула при свободно падане, но гравитационото привличане, като действие, не е нула. Просто е - всеки вещеви обект се образува върху гравитоните на другия - това е и посока на движение за образуване с минимална енергия - действие, промяна на посока на движение. Правилно е да се каже (преди съм го казвал, но в бързината, за по кратко) "сили с ентропиен произход". И е ясно, че са и "сили от превръщания" - например, с промяна форма и обем, и скорост, и маса... Съпоставям ГОЛЕМИНАТА на силите, благодарение на подрежданията - вж зеленичкото по-горе! (Личните нападки ги игнорирам) ...

В статията се казва:  "Хипотезите на струнната теория предполагат, че има допълнителни, преди това неизвестни частици, които могат да бъдат описани като полета." Предполага се, че именно тези частици/полета "изграждат" тъмната енергия - която, въпреки названието "енергия", всъщност е някакъв вид материя. А щом в крайна сметка става дума за частици материя, ясно е, че те трябва да имат собствени трептения. Ясно е и че при такава постановка може да се говори за "зърнест модел". Всичко е точно. Имах предвид, че принципно не е възможно "да се местят" зрънцата от мястото им в пространствената вакуумна решетка. (Стабилни точки са, но недосегаеми от техниката.) (Даже - червеничкото (цитирано и в статията) е в основата на хипотезата ми - описано, че е възможна проявата на собствените им свойства, само като поле. Това е полето - тъмната енергия. (полева форма на материя - понеже всичко е материя - даже и тая, под познатите ни до днес, обекти - струни всякакви). Имат характеристика собствен момент на количеството на движение (собствен момент на импулс - вектор). И са неподвижни по място - прилича на частите на неподвижния етер - всъщност, заместват етера с тъмната материя, защото не се открива етерен вятър. При подреждане по посока "момент" (вектор) и сфазиране - задружно се "навързват" в пространството и "гърбицата" (максимална амплитуда) може да се движи - фазова скорост поради малки неточности в подреждането - но това е и пренос на импулс при съчетаване с груповата скорост - регистрираме ЕМВ. Постига се Движение! (никоя хипотеза досега не е обосновавала движението от къде произлиза- защо го има?, въобще - защо телата се движат по инерция)- движение въобще на нещо, по пространствената вакуумна решетка. При "затваряне" на тия линейни образувания - се получават вещеви обекти със собствени характеристики - маса, форма, спин, заряд. Съответно - комбинациите от различно съчетаване на свойства, в различни граници, водят до Законите на взаимодействия, които са открити. По Сила на действия, измерима в средните мащаби, в които съществуваме. И - вижда се - всички сили могат да имат ентропиен произход - начин на подреждане на тела-обекти, полеви и вещеви, в пространството и времето.) Тая статия беше дадена преди време някъде из форума: http://timeorigin21.narod.ru/rus_translation/Gravity_and_entropy.pdf "... В качестве примера приводится полимерный фрагмент, погруженный в тепловой резервуар и закрепленный только с одной стороны (рис. 1). С другой стороны на него действует внешняя сила F, выводящая его из состояния равновесия. Тенденцию к восстановлению равновесия можно описать с помощью упругой (консервативной) энтропийной силы, которая противодействует внешней силе и описывается аналогом закона Гука. F --> const . kB .T где T – температура, kB – постоянная Больцмана. Если температура постоянна, то возникает соответствующая разность энтропийных потенциалов. Произведение Fx может рассматриваться как энергия, которую следует приложить к системе, чтобы вывести ее из состояния равновесия..." И тя е само едно ръководно начало, че има възможност гравитацията и ентропията в междугалактическите пространства, да са съизмерими по големина. Така - при близки галактики - хаосът (в ЕМП) в междината е голям - сили на отблъскване по-големи от силата на гравитация между тях. При раздалечени - ентропията изглажда полетата (няма голямо образуване на вещеви обекти и/или са малко), и действа слаба сила на отблъскване (грешно предположена като антигравитация), а гравитацията също е слаба - заради големите разстояния. Затова галактиките се разбягват с ускоряване. (пп Резонанс има когато външните (падащи - фотони от ЕМВ) полета са кратни на собствени (вътрешни трептения) на "масов" обект и усилват размаха на тези трептения дотолкова, че обектът дори може да си разруши собствените връзки. (При "зрънцата" - това е невъзможно, въпреки че имат собствена характеристика като "масов" обект, защото енергията на евентуалните вакуумни фотони е несъизмеримо по-малка от енергията им за вътрешната връзка. Може дори да се твърди, че масата на зрънцата е безкрайно голяма (или нула) - без значение е - спрямо това, което приемаме за маса на телата) ...

Кое му е неправилното и защо е неправилно? Енергията се оценява така, енергията на един квант по броят кванти в съответното състояние. Какво от това че амплитудата е "недосегаема за реален експеримент", след като никой не го интересува и не участва като параметър? Кому е нужен резонанс и за какво? Като че ли по-нискочестотните кванти дето можем да наблюдаваме имат някакво отношение към някакъв резонанс? Какъв е смисъла на целия коментар? Каква му е връзката с цитираната статия? Или е само поредното недоволство от живота? Показал съм текст от статията, за който се отнася: "... Тези полета имат състояние на минимална енергия - подобно на ябълка, лежаща в купа. Тя винаги ще лежи на дъното, най-ниската точка на купата, мястото където енергията ѝ ще бъде по-ниска и ако искаме да я изместим, ще трябва да приложим енергия. Но това не означава, че ябълката в най-ниската точка няма никаква енергия. Можем да поставим купата с ябълката на земята или отгоре на масата - там ябълката има повече енергия, но все още не може да се движи, защото все още е в състояние на минимална енергия в купата си ..." При "зърнест" модел на вакуум (ябълката, като патерица), зрънцата са неподвижни по място във вакуумната пространствената решетка (в потенциална яма са, като в обвивка) - само трептят около моментен собствен център. За да ги "изместят", по статията, е нужна енергия. Полева форма, да резонира със собствените трептения на зрънцето. Та в едно зрънце се съдържа колосално количество енергия ("...Но това не означава, че ябълката в най-ниската точка няма никаква енергия.") (това, което наричаме енергия, за средните мащаби спрямо дължина на вълна от ЕМП на съществуването на материята - тая, която познаваме-измерваме, а те са "едри -огромни" полеви и вещеви обекти, в сравнение с размерите на зрънцата). Без резонанс няма СИЛИ, които да "задвижат" така, че да се промени мястото на зрънцето. Не сме в състояние, природно е ограничението - да добием такава енергия. ...

Има кратко и приятно за гледане филмче по квантова биология (7 мин) - в океана се е "засукала" ДНК - бил е слабо солен и тогава. Само дето ще произлязат мутации.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Koia-duma-mozhe-da-dokazhe-che-ste-chovek-a-ne-mashina_115804.html Коя дума може да докаже, че сте човек, а не машина? ... Задава се риторично - въпрос (за Тюринг -тест) Отговаряме : "Теб кой те пита, бе, педал!" или "Мога да ти кажа, че си лайно, но не ти го казвам!"... Ако евентуално се получи отговор - това е машина. ...

А, бе - много станаха статиите за "ремонт" на съществуващата физика, ама - не се знае, все още: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Pozvolena-li-e-tamna-energiia-v-strunnata-teoriia_115789.html Позволена ли е тъмна енергия в струнната теория? Едно ново предположение развълнува физиците. В струнната теория може да измести парадигмата си. През юни екип теоретици от Харвард и Калтек публикуваха предположение, което звучеше революционно: теорията на струните се смята за фундаментално несъвместима с нашето сегашно разбиране за тъмната енергия - но само с тъмната енергия можем да обясним сегашното ускорено разширяване на Вселената. Тим Вразе (Timm Wrase) от Виенския технологичен университет вече публикува своите резултати за последните новини. Какво е странното на това предположение? То изглежда несъвместимо със съществуването на частиците на Хигс. Изчисленията на Вразе, които извършва заедно с теоретици от Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета на Хайделберг, вече са публикувани в Physical Review D. В момента има разгорещени дискусии за струните и тъмната енергия. Вразе се надява, че това ще доведе до нови пробиви в тази насока на изследванията. Теорията за всичко Много надежди се възлагаха на струнната теория. Тя трябваше да обясни как гравитацията се свързва с квантовата физика и как може да разберем законите на природата, които описват целия физически свят, от най-малките частици до най-големите структури на космоса. Често теорията на струните се обвинява, че осигурява само абстрактни математически резултати и прави твърде малко прогнози, които да бъдат проверени в експеримент. Сега обаче общността на привържениците на струнната теория по цял свят обсъжда въпрос, който е тясно свързан с космическите експерименти, измерващи разширяването на Вселената. През 2011 г. Нобеловата награда за физика бе присъдена за откритието, че Вселената не само непрекъснато се разширява, но и че това разширение всъщност се ускорява. Това явление може да бъде обяснено само като се приеме допълнителната, неизвестна преди това тъмна енергия. Тази идея първоначално идва от Алберт Айнщайн, който я добавя като "космологична константа" в своята Обща теория на относителността. Наистина Айнщайн направи това, за да изгради една неразширяваща се вселена. Когато Хъбъл откри през 1929 г., че Вселената всъщност се разширява, Айнщайн описа тази модификация на своите уравнения като най-голямата грешка в живота си. Но с откриването на ускореното разширяване на космоса, космологичната константа е въведена отново като тъмна енергия в настоящия стандартен модел на космологията. Като ябълка в купа "Дълго време мислихме, че тази тъмна енергия може да бъде добре приспособена в струнната теория", разказва Тим Вразе от Института по теоретична физика към Виенския технологичен университет. Хипотезите на струнната теория предполагат, че има допълнителни, преди това неизвестни частици, които могат да бъдат описани като полета. Тези полета имат състояние на минимална енергия - подобно на ябълка, лежаща в купа. Тя винаги ще лежи на дъното, най-ниската точка на купата, мястото където енергията ѝ ще бъде по-ниска и ако искаме да я изместим, ще трябва да приложим енергия. Но това не означава, че ябълката в най-ниската точка няма никаква енергия. Можем да поставим купата с ябълката на земята или отгоре на масата - там ябълката има повече енергия, но все още не може да се движи, защото все още е в състояние на минимална енергия в купата си. "В струнната теория има полета, които биха могли да обяснят тъмната енергия по подобен начин - локално, те са в състояние на минимална енергия, но все пак тяхната енергия има стойност по-голяма от нула", обяснява Тим Вразе. "Така че тези полета ще осигурят т. нар. тъмна енергия, с която да обясним ускореното разширяване на Вселената". Но Кумрун Вафа (Cumrun Vafa) от Уиверситета в Харвард, един от най-известните теоретици в света, публикува статия на 25 юни, която озадачи мнозина. Той предложи, че такива "полезни" полета с положителна енергия не са възможни в струнната теория. Полето на Хигс - противоречие Тим Вразе бързо осъзнава последиците от това твърдение: "Ако това е вярно, ускореното разширяване на Вселената, както си го представяхме досега, не е възможно", коментира физикът. "Ускореното разширение тогава би трябвало да бъде описано от поле с доста различни свойства, като наклонена равнина, върху която топката се спуска надолу и губи потенциална енергия". Но в този случай количеството тъмна енергия във Вселената ще се промени с времето и ускореното разширяване на Вселената може един ден да спре. Гравитацията би могла да издърпа цялата материя обратно и да събере всичко на етап, подобен на времето на Големия взрив. Но Тим Вразе, който вече се занимаваше със сходни въпроси в докторската си работа, установи, че тази идея не може да бъде цялата истина. "Изводът на Кумрун Вафа, който забранява определени видове полета, би забранил и неща, за които вече знаем, че съществуват", обяснява той. Вразе успя да покаже, че полето на Хигс също има свойства, които всъщност трябва да бъдат забранени от предположенията на Вафа, а полето на Хигс се счита за експериментално доказан факт. За неговото откритие бе връчена Нобеловата награда за физика през 2013 г. Вразе публикува своите резултати на сайта за предпечат на Arxiv, като бързо предизвика много дискусии в общността на теоретиците. Сега работата е прегледана и публикувана в списание Physical Review. "Това противоречие е нещо добро за теорията на струните", коментира Тим Вразе. "Внезапно у много хора се появиха напълно нови идеи, за които никой не се досещаше преди". Вразе и неговият екип изследват кои полета са разрешени в струнната теория и в какви точки те нарушават предположенията на Вафа. "Може би това ще ни доведе до вълнуващи нови прозрения за природата на тъмната енергия и това ще бъде голям успех", заяви Тим Вразе. Възникналите хипотези е възможно поне частично да се проверят експериментално. През следващите няколко години ускореното разширяване на Вселената ще се измери по-точно от всякога." ... ... Тези полета имат състояние на минимална енергия - подобно на ябълка, лежаща в купа. Тя винаги ще лежи на дъното, най-ниската точка на купата, мястото където енергията ѝ ще бъде по-ниска и ако искаме да я изместим, ще трябва да приложим енергия. Но това не означава, че ябълката в най-ниската точка няма никаква енергия. Можем да поставим купата с ябълката на земята или отгоре на масата - там ябълката има повече енергия, но все още не може да се движи, защото все още е в състояние на минимална енергия в купата си Е, това е неправилна представа. Уж е Полева форма и има честота 1043 Hz и повече ..., колко ли енергия има? Да, амплитудата в "потенциалната яма" е малка, 10-26 m, примерно, но и недосегаема за реален експеримент. Не е възможен резонанс с "вещева и полева" форма, каквато сме ние + уредите и затова - светът е устойчив... Нашият свят. ...

https://megavselena.bg/6-greshno-shvanati-idei-ot-filosofiyata-na-nitsshe/ "6 грешно схванати идеи от философията на Ницше Философията на Ницше е една от най-провокативните, но и често е разбирана погрешно. Когато четем Ницше, трябва да разберем напълно прочетеното, преди да си извадим поуките, които философът е имал предвид. Философията на Ницше е комплексна. Езикът му не е това, което типично бихме очаквали и затова е малко по-трудно да се схване значението веднага. Но когато веднъж разберете, става почти невъзможно да го игнорирате. Предлагаме ви някои от неговите идеи, представени чрез цитати, които най-често се оказват грешно интерпретирани и тяхното значение. Те не просто провокират мисълта, но са и вдъхновение, приложими са в ежедневието както за философите, така и за всички останали. Колко малко ни трябва, за да сме щастливи! Звукът на гайдата. Без музика животът би бил грешка. Германецът дори си представя Бог да пее песни. Философията на Ницше отдава огромно значение на насладата от живота. В този цитат Ницше насочва вниманието ни към факта, че гайдите рядко предизвикват щастие у този, който ги чува и ни напомня за важността на музиката. Казва, че германците си представят Бог да пее песни, хвърляйки светлина върху факта, че ние виждаме „добрите“ неща като светли и радостни. За германеца (типично мислен като супер дисциплиниран сухар) да вижда доброто като нещо, което пее – това е препратка към радостта, която носи музиката за всички, които я чуват. Ние обичаме живота, не защото сме свикнали да живеем, а защото сме свикнали да обичаме. Лесно е да станем пасивни в ежедневието си. Рядко се откъсваме от ежедневната рутина и свикваме да наричаме това „живот“. Това обаче не ни прави щастливи. Вероятно това е имал предвид Ницше. Онова, с което не сме свикнали, са нещата, които обичаме: любовта на семейството, приятелите, да бъдем с другите. Трябва да отделяме повече време за тези, които обичаме и да живеем живота, който обичаме. Мислите са сенките на нашите чувства – все по-мрачни, празни и обикновени. Мислим твърде много, когато чувствата ни заливат. Започваме да мислим най-лошото и да разглеждаме прекомерно сложността на ситуацията и чувствата на другите. Така надуваме кризата в мислите си и тя ни се вижда по-лоша, отколкото всъщност е. Този цитат от философията на Ницше ни напомня, че тези мисли не са нашата реалност. Те са сянка на начина, по който се чувстваме. Трябва да разпознаваме чувствата си и да разбираме, че мислите ни не са истински образ. Трябва да отделяме време, за да разделяме чувствата от мислите си. Ако сме тъжни за нещо, е напълно естествено да премисляме най-лошите детайли, но това не е реалност. Трябва да се изправяме пред ситуацията в истинската й реалност с бистра глава, а не в мрака, в който мисилите ни са я развили. Това че Бог се превърна в човек ни насочва само към това, че човек трябва да търси спасението не във вечността, а по-скоро да установи своя рай на земята. Ницше е критичен към съществуването на Бог, дори пита дали „човекът е една от грешките на Бога или Богът е една от грешките на човека“. Този цитат обаче е много уместен, защото съдържа идеята, че неразривната свързаност между Бога и човека означава, че раят може да съществува на земята и тъкмо към това трябва да се стремим. Вместо да чакаме да попаднем в рая след като се споминем, ние трябва да създадем рай за себе си докато сме живи и да му се наслаждаваме. Отвори си време за нещата, които обичаш, за хората, които обичаш и гледай да си сигурен, че се наслаждаваш на живота. Бракът, това е волята на двама да създадат един, който е повече от тези, които са го създали. Философията на Ницше подчертава важността на брака. Не само е важен като израз на любовта, но и като сливане на двама души в едно. Веднъж обединени, те са по-силни, отколкото са били преди това. Това е в сила не само за брака, но и за връзките изобщо. Когато сме заедно, трябва да се обичаме и да се подкрепяме във всяко отношение, защото именно това е, което ни прави нещо повече в сравнение с времето, когато сме сами. Заедно сме по-силни, отколкото разделени. И ние трябва да смятаме всеки ден, в който не сме танцували поне веднъж, за изгубен. И трябва да наричаме всяка истина лъжа, ако не е била съпроводена с поне един смях. Отново Ницше ни насочва към важността на това да се наслаждаваме на живота. Губим си дните без смях и без удоволствие. Философията на Ницше може да е объркваща, но яко успеем да я инкорпорираме в ежедневието си, ще живеем по-удовлетворени. Ще се научим да се радваме на малките неща. Надяваме се тези цитати да са провокирали теми за размисъл, а още от Ницше може да намерите тук. Източник: learning-mind.com ..." ... ... (Тая философия не е "моя" философия - колкото и благонравно(?!) да звучи тълкуването.... Казвал съм и преди време, затова се извинявам, че се повтарям: Смисълът на живота е да се измине творчески "жизнения път", а резултатите от творчество, понякога, могат да ни донесат моментна радост (щастие - "О, миг - поспри! Ти си тъй прекрасен!" и т. н. И, резултати, не само от лично творчество. Чували сме: "Каквото заграбиш с нокти и зъби, е твое!"... чиста животинска дейност, с извинение) ...

Така. От къде сте сигурен, че това което ви донасят сетивата е резултат от взаимодействие, за да говорим кое е правилно и кое не? По принцип сигурността е трудно нещо, щото човек "започва" живия контакт с околността си, с лъжа ... наречена "биберон". Вродените инстинкти също се "диктуват" от главния мозък, но дълго време като - несъзнавано и, съответно - неразпознаване на заместителите, които моментно удовлетворяват позивните на инстинктите. Възпитанието протича с лъжливи въображаеми образи за нещата от обкръжението. На определен етап на израстване, обаче, се натрупва "памет на връзки" (между символи в мозъка) и става възможно: Избор и Сравняване по признак (качества, свойства), съпроводено с осъзнаване на част от връзките. С малко мислене - стават забележими и корелациите - някаква свързаност на предмети по признак за подобие и/или последователност на случки (петелът пее - слънцето изгрява!?). Всичко това идва от ВЪЗдействие на изменения на околна среда на битие. При промяна на околното - става (се регистрира) "отговор" посредством позивни на сетивата, а дали ще предизвика мислене (и/или какво точно като реакция) си е субективен избор - определя се по-скоро от съзнание достигнало този етап, но и вече с наченки на разум (определящ поведенческа реакция). Значи, някаква степен на сигурност "идва" с опит. Ако се продължи с опит (напр. експерименти) - ще се достигне до разкриване на Обратна Връзка в много от наблюдаваните корелации, което прави-превръща действието във ВЗАИМОдействие. И наистина - всичко това исторически е сторено от човеците - та да е възможно определение за съществуване. Степента на сигурност става степен на точност (и повторяемост) на експерименталните резултати, за установяване на факти. Защото се съмняваме и затова сравняваме - също като "мозък" сме. (Съмнението произлиза от "квантов принцип" на работа на мозъка при "функция съзнание" и "функция разум"- вълни и промяна потенциали в различни временно възбудени "точки" от кората на мозъка и множествен потенциален "избор" за ОВ - а не пряко реагиране на сетивен сигнал) Може да се приложи "обратно твърдение на несигурността" --> "в какво съм сигурен!!!", както казва един от учените: Сигурен съм, че от един милион хвърляния на "честна" монета, НЯМА да се падне един милион пъти "тура"!!! ...

От къде следва че е правилна? Защото ако не е правилна, даването на възможност за проверими от науката модели ще се окаже огромна измама и заблуждение. Бъркате правилността с потенциалните перспективи. В материалистическата философия имаше твърдение: "Обективната действителност съществува вън и независимо от нашето съзнание" Един от въпросите на солипсистите беше: "След като е вън и независима от съзнанието, откъде знаем, че съществува?" (Един от неправилните отговори беше: "Исторически е доказано (?!!), че съществува нещо, вън и независимо, от нашето съзнание. Това, колективно в мисленето - не е наука, а "овчемислие", с извинение... Поне един индивид трябва да мисли по друг начин.) Така че, въпросите, за обективност на нещо, се превръщат във въпроси за Съществуване. Това първо - изисква мислене... Достигнато е и до приемане на философското: "Мисля, значи съществувам!" Тъпо е, щото, когато човек спи - не мисли, а второ - ТЕЖИ в кревата си, демек - взаимодейства с нещо извън него, по информация от ДРУГИ. И ... започват съмненията, които в крайна сметка, пак посредством Мислене, достигат до "причина" - взаимодействия с нещо извън пълната с мисли Глава... Непреодолими с "мислене" са законите на Природата - може да ги открива (Еврика! - не е без мислене), но не и да ги създава или отменя. Измама и заблуждение е ако си мислим, че с помощта на мислене, ще измислим как да създаваме нови природни закони, подчиняващи се на нашето мислене. Остава само да се покаже, че материята може да достигне САМА - саморазвитие+ самоуправление и саморегулация - до високоорганизирани форми на материята, до главен мозък при Човек с нови свойства: съзнание и разум. И науката това прави, и 99,9999% го е направила. Така - правилната позиция (гледна точка) е: Съществуването "на нещо" се установява с взаимодействия между обекти и въздействия на среда върху обекти. Няма проблеми за изясняване на Света и ... Човек пак може да е само "зрител" на случването, макар че съзерцаването и то си има природни граници на приложимост. Бръсначът може да бръсне, но не отменя покарването на нова брада! Той е за презервативна мярка, евентуално, докато се намери правилното решение на проблем, някакъв. Не са "потенциални перспективи" - щото те, принципно, са предварително известни (живото се ражда и умира) и не са в кръга на любопитството, поне засега, тук. ...

Хайде, народе - има и келепир - ама не е известно дали дамата ще остане за съквартирант и какви особености ще са позволени: http://megavselena.bg/negativnite-efekti-na-bezteglovnostta-60-dni-lezhane-na-leglo-za-16-500-evro/ Негативните ефекти на безтегловността? 60 дни лежане на легло за 16 500 евро Предложението идва от Германския център за въздушни и космически пътувания (DLR), който стартира ново изследване. Нещата обаче не са чак толкова привлекателни, колкото звучат. Целият експеримент трябва да продължи 89 дни и сега Центърът за въздушни и космически пътувания търси кандитати. 60 дни трябва да бъдат прекарани изцяло на легло. Учените предлагат 16 500 обезщетение (заплата) на онези, които останат до края. Това, което звучи като мечта за всеки мързеливец обаче, в действителност не е толкова лесно. Учените искат да проучат негативните ефекти на безтегловността. Негативни ефекти? Това също не звучи чак толкова лошо, колкото всъщност е. Защото става дума за дегенерация на мускулите и костите, а също и за изтеглянето на телесните течности в посока към главата, от което страда сърдечно-съдовата система и настъпват промени в очите. Изследването може да има и други неприятни съпътстващи явления. Всеки участник ще получи отделна стая, но посещенията няма да са разрешени. Така че ще бъде много скучно. Освен това главата през целия срок на експеримента трябва да остане ниско долу, защото възглавниците са забранени. Затова участникът ще трябва да гледа към специален екран, монтиран над леглото. През цялото време. Изхранването също е предварително определено и е ограничено до „точно нуждите на конкретния доброволец.“ Участниците не могат да очакват бира, пица или чипс. Междувременно ще се провеждат изследвания. Пускането на душ, яденето и ходенето до тоалетната ще са сложни: „някои активности ще се случват в легнало положение“, се казва в описанието на задачата. Няма да може да се мами, защото „коректната позиция на тялото ще бъде контролирана през цялото време чрез видео наблюдение.“ Който все пак иска да се включи: DLR търси жени и мъже на възраст 24 – 55 години. Мястото е Кьолн. Пушачи не могат да участват. Обявата е реална, подробностите са тук. ... ...

Предполагам - еволюцията не е спряла. Струва ми се, че "идентичност на психиката" и психична идентичност - не е едно и също, смислово. Първото е като "краен" резултат. Второто предполага динамика в развитие, както е в действителност. (може и да не съм разбрал...) Действа философският закон: Закон за отрицание на отрицанието, който показва метод, път на развитие. ...

Това е. Поне аз така го разбирам. (без допълнителното - ето оригинала: Психологически процес посредством който субектът асимилира аспект, свойство или атрибут на друг и го трансформира, изцяло или частично към модела, осигурен от другите. Той е серия от идентификации, които оформят и определят личността )

Първата е правилно, щото дава възможности за направа на проверими от науката модели и съответно - признаване на съществуване на обективната действителност. (коментирано е по-рано из форума. Съществуването "на нещо" се установява с взаимодействия между обекти и въздействия на среда върху обекти) При втория случай - самовнушението (и/или при хипноза) може да е достатъчно "силно" като грешна интерпретация на информация, от мозъка - напр. стигми получени при "дълбока вяра" - фалшиво усещане за принадлежност към "божествените мъки". Излиза, че и такова "взаимодействие" има, доколкото и тялото, и мозъка са обекти, което пък е показател, че мозъкът Управлява физиологията на процесите в тялото - т. е. пак съществуват "нещата", но в "грешния" си вариант за потърпевшия. Това е пряк път, установяващ ръководната роля на Гл. мозък и, че - информацията може да се манипулира, донякъде, независимо от позивните за оцеляване на тялото-структура, като цяло. И именно Разумът е това, което може да сложи граници на приложимост (поведение) на постъпващата в мозъка информация. ...

И без многото изречения, всичко е значително по-просто и по-ясно (за обща култура - мисля си, тук не учим за психолози) https://bg.wikipedia.org/wiki/Идентификация_(психология) "... Сегашната дефиниция на идентификацията Психологически процес посредством който субектът асимилира аспект, свойство или атрибут на друг и го трансформира, изцяло или частично към модела, осигурен от другите. Той е серия от идентификации, които оформят и определят личността[1]. " ... ...

Е така. Цялостно ме върна към спомен за особеностите (за разлика, за неидентичност) ... стария виц: "Един твърдял, че всеки човек си има особености. Друг го оспорва: --Ето аз, например, нямам особености. --Добре, де, нали пиеш чай? --Да! --И го разбъркваш с дясната ръка, нали? --Да! --Е, това е твоя особеност. Повечето от хората го разбъркват с лъжичка." ... Да, по-лесно е с "разликите", макар и неправилно вменени. Щото приликите, подлежат на съмнение - затова идеализираме качества на обекта с цел идентификация и крайният резултат (вече го писах) иска договаряне. Иска граници на приложимост, а те - не винаги са достъпни. Правим си "модел" ... на подражание, примерно и - разлики, разлики... Докато се саморазберем! ...

Струва ми се, че самата идентичност е някакъв извод: Едно нещо прилича на Друго нещо (но само субективно мнение). А логическите връзки и постройки, за направа на такъв извод, който да съдържа информация и за други субекти, са ... на база "недостатъчна информация". Затова, трябват и допълнителни уточнявания. ("А" тъждествено на "А" изисква още епитети по свойства - азбука ли е, кирилица, латиница, с "А" отбелязвам цифра "1" , числото "рi" и/или нещо друго). Интересно е, че мозъкът на всеки индивид "записва" символите за "А" на различни места по кората. При това - става голямо разнообразието на съпътстващи "белези" и съответно - на съпътстващи абстрактни образи! За всеки субект "навява" различни значения, които могат да се превърнат в мисли. Значи (очевиден извод) - полезно е обмен на информация между субекти за договориране на идентичност: едно или няколко Общи свойства на обект - дефинирани с ... повечко "признати - познавани по значение" думи. Не е равносилно на подобието - там, мащабите са различни. ...

Използването на аналогии между работа на живото и на машините - е технологичен проблем, по-скоро, с възможни "отрицателни" последици. Поради липса на правилно определение за живот. Макар и дълга - статията е хубава (според мен) http://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/Horata-i-zhivotnite-sa-mashini-A-mozhe-bi-ne_115073.html Хората и животните са машини. А може би не? В учебниците по биология често живите организми са сравнявани с машини. Гените са описвани като преносители на информация или чертежи за конструирането на организма, а клетките като "фабрики" с молекулярни машини, поточни линии и транспортни системи. Макар и това да са просто аналогии, според философа Масимо Пиглучи (Massimo Pigliucci) те могат да попречат на адекватното разбиране на биологията от ученици и изследователи. Вселената като джобен часовник Когато учените се впуснат в непознати води, за тях е естествено да се обърнат към преживяванията си в по-близки области, за да осмислят явленията. В ранните дни на научната революция механичните метафори се оказали мощно средство за разбирането на новите открития за света на живите организми и вселената като цяло. Можем да проследим корените на машинните метафори поне до Средните векове, когато новите технологични постижения имали обширно културно влияние и пленили въображението на масите. Не е изненадващо, че на фона на техническата иновация пионерите в анатомията и физиологията започнали да разчитат на метафората за тялото като сложна машина, за да осмислят откритията си. Езикът на механиката предоставил богатство на значенията и им позволил да структурират новите явления в рамките на познатото. Образът на човешкото сърце като помпа с ясно обособени компоненти например изиграл важна роля в откритията на Уилям Харви за кръвообращението. Илюстрация на кръвоносната система от "De motu cordis" на Уилям Харви През 17-ти век станала популярна една нова философия на природата, която разглеждала вселената изцяло в механични термини. Според тази механична философия, разработена от Рене Декарт, Пиер Гасенди, Робърт Бойл и други, природните явления може да бъдат разбирани изцяло като механичните взаимодействия на инертна по същността си материя. Тази механизация на природата дала силен тласък на научната революция, чиято кулминация била теорията на Нютон за движението. Описанията на Нютон за планетарни орбити, следващи фиксирани гравитационни закони, придало на вселената образа на гигантски часовников механизъм, задвижен от интелигентна Първа причина. Всъщност по точно такъв начин Нютон разбирал вселената и отношението й спрямо Създателя. За Нютон и мнозина от съвременниците му, ценността на механичната концепция за природата всъщност била доста по-голяма, отколкото терминът "метафора" подсказва, тъй като развитието на механичната философия било силно вдъхновено от религиозни възгледи. Самото прилагане на машинни метафори приканвало към теологични спорове. През втората половина на 17-ти век механичните картини на живите организми и космоса положили основата на интелектуална традиция, където теологията и науката станали дълбоко свързани: природната теология. Най-известният представител на тази традиция бил Уилям Пейли, чиято работа "Природна теология, към доказателствата за съществуването и атрибутите на Бог, събрани от природните явления" оказала силно въздействие върху младия Чарлз Дарвин. Както става ясно от заглавието на книгата, Пейли и природните теолози избрали да гледат на природата като сложно съчетание от колелца, където всеки организъм има своето точно място и е адаптиран към средата си. Според Пейли приспособеността и полезността на частите, която демонстрирали живите организми, доказвали разумността и благоразумието на техния Създател. Т. нар. дизайнерски аргумент, разбира се, е бил обсъждан от мнозина други преди него, сред които Платон, Цицерон и Тома Аквински, но най-популярната му формулировка се намира в първата глава на Природната теология, където Пейли сравнява живите организми с джобен часовник. Картата не е територията Инженерният подход в биологията, основаващ се на аналогии с произведени от човека обекти, е същевременно в разрез с една различна традиция във философията и биологията (която иронично има също връзка с дебатите за интелигентния дизайн). Дейвид Хюм първи предупреждава за аналогиите между света (и особено живите същества) и продуктите на интелигентното инженерство. Според Хюм вселената наподобява доста повече някакво животно или растение. Ето как неговият герой Фило разгръща аналогията: "Продължителното движение на материята (във вселената) не създава безпорядък; при износването си, всяка част непрестанно се поправя: най-близката симпатия се възприема през цялата система. И всяка част или член, докато изпълнява своите задачи, действа така, че да съхрани както себе си, така и по-голямата цялост. Следователно по този начин стигам до заключението, че светът е едно животно." По-нататък Фило продължава да размишлява, че светът дори повече прилича на растение и че би могъл да се появи чрез процес, сходен на репродукцията или вегетацията. Въпреки че тук все още остава въпросът какво е започнало процеса на вегетацията, вниманието на Хюм основно е насочено към ограниченията на аналогичното мислене: ако изкараме на преден план някои особености на света, но пренебрегнем други, можем да си измислим всякакви аналогии. "По такива въпроси като настоящия, сто противоречиви мнения може да съхранят една несъвършена аналогия и изобретателността може да се прояви в своята пълнота". Ако една аналогия не е съвършена, всякакви заключения, които се прехвърлят от източника (изкуствения предмет) към целта (организмите), остават съмнителни. Няколко века по-късно, въпреки сериозния напредък, който биологията осъществява, учените продължават да представят машинния образ не като полезна, макар и повърхностна, аналогия, а като основен и детайлно разгърнат принцип на организация. В своя статия, посветена на бъдещето на молекулярната биология, Брус Албертс пише, че: "На клетката може да се гледа като фабрика, съдържаща сложна мрежа от взаимносвързани поточни линии, всяка съставена от множество протеинови машини... Защо наричаме големите протеинови ансамбли, насочващи клетъчното функциониране, машини? Именно защото като машините, изобретени от хората, за да се справят ефикасно с макроскопичния свят, протеиновите ансамбли съдържат добре координирани помежду си подвижни части. При положение, че протеиновите машини са толкова разпространени в биологията, трябва сериозно да се замислим за възможността за сравнителен анализ на познатите ни машини, с цел да ги класифицираме в типове и да изведем общи принципи за бъдещи анализи. Някои методологии, разработени от инженерите за обикновените машини, може да се окажат полезни в случая." Съвременните еволюционни биолози, следващи идеите на адаптационизма, пък анализират всякакви видове биологични системи, включително човешкия мозък, като приемат, че ценни и забележими техни особености са "създадени" от естествения отбор, за да разрешат някакъв проблем на адаптацията към средата — също както инженер би решил задача за дизайн с предварително поставена цел. Школата на еволюционните психолози от Санта Барбара например описва човешкия ум като "швейцарско ножче", оборудвано с определен брой независими модули, всеки еволюирал с адаптивна цел и според някаква функция, която е изпълнявал през Плейстоцена или други моменти от еволюционната история на човешкия вид. Тук се открива и един от основните принципи на адаптационизма, а именно обратното инженерство. Когато искаме да разберем функцията на някакъв непознат предмет, ние се опитваме да "влезнем" в ума на неговия създател. За да различим умишлените от случайните особености, от нас се очаква да отгатнем каква функция прави съществуването на устройството обосновано. Ако дизайнерът е имал ясна цел и е действал рационално, с малко външни ограничения, тази стратегия обикновено ще бъде успешна. Тя обаче ще бъде по-малко успешна, ако дизайнерът се е справил зле или ако е бил силно ограничен заради използваните материали и грешките на други дизайнери преди него. Както Даниъл Денет признава: "ако използващият обратното инженерство не може да приеме, че има добра причина за особеностите, които вижда, то не може дори да започне анализа." Не може да се отрече, че машинните метафори дават доста добра отправна точка за осмислянето на биологичните структури, но тогава какъв е проблемът с прилагането им? В своето изследване Баудри и Пиглучи обсъждат три ограничения. Съвършенство с подръчни материали Дори когато естественият отбор успява да изработи органи с "истинско съвършенство", които работят много добре в случая на някакъв адаптивен проблем, начинът по който еволюцията постига това, може да не прилича на нищо, което един разумен дизайнер би измислил. Еволюцията се оказва късогледа и некадърна. Тя не може да се върне обратно на чертожната дъска и да започне отначало, както може да направи инженерът. Не само че е силно ограничена от материалите под ръка, но и действа така, че да увеличи справянето с близката среда, срещу местните съперници, вместо да се стреми към някакъв общ стандарт на оптималност. Еволюцията по-скоро ще се опита да използва и измени вече развитите структури, което в края на краищата води до мрежа от взаимносвързани и частично излишни части. Решения, които са опортюнистични, тромави и зле изпълнени. Да вземем за пример един често посочван случай на адаптация — окото при бозайниците. Бозайническото око притежава безспорно красива структура и още преди Уилям Пейли хората се удивлявали на начина, по който очните мускули и лещите постигат фокус, а зениците се разширяват и свиват според интензивността на светлината. Различните му части са така изящно разположени, че да осъществят с лекота възприятието на дълбочина и цветово разсейване. И все пак, ако се вгледаме по-внимателно, ще установим някои очевидни прояви на тромав и нескопосан дизайн. Според Стивън Пинкър природата не прощава "нехайното инженерство", защото е въоръжена с "червени зъби и нокти", но това твърдение всъщност не се подкрепя от фактите. Сляпото петно, което имаме на ретината, може да се отдаде на елементарен и лесен за предотвратяване пропуск в дизайна. В същото време очите на октоподите са избегнали в еволюцията си този проблем. Прочутият физиолог от 19 век Херман Хелмхолц пише, че окото е пълно с пропуски в дизайна, сред които сляпото петно, астигматизма (проблем с фокусирането на всички линии на даден обект), цветовото разсейване (проблем с фокусирането на всички цветове), несъвършената прозрачност на роговицата, сянката на вените ни и пр., и пр. Ако някакъв инженер му прати такъв дизайн, твърди Хелмхолц, ще го върне веднага с "цветисти изрази за допуснатото безхаберие": "Защото окото притежава всеки възможен дефект, който може да се открие в оптичен инструмент, и дори някои специфични за него. Те са до такава степен компенсирани, че неяснотата на образа от присъствието им много малко надхвърля, при обичайно ниво на осветление, ограниченията пред деликатността на сензорната стимулация заради измеренията на конусите в ретината..." А какво да кажем за ларингсовия нерв при жирафите, който прави четириметрова обиколка по шията, минава през аортата и тръгва отново да се издига нагоре? Дори отдаден адаптационист като Ричард Докинс признава, че получил просветление, докато наблюдавал дисекция на жираф: "Не само че един дизайнер никога не би допуснал грешка като тази обиколка на нерва; един приличен дизайнер никога не би си позволил бъркотията от артерии, вени, нерви, вътрешности, мастни и мускулни тъкани, мезентерии и пр., наподобяваща някакъв лабиринт." Друг ярък пример за "съвършенство с подръчни материали" може да се открие в устройството на пустинния гущер aspidoscelis uniparens. Някога в този вид съжителствали мъжки и женски екземпляри, които се размножавали сексуално. Поради някаква причина днес видът се състои само от женски екземпляри, размножаващи се асексуално чрез партеногенеза (поява на организъм от неоплодена яйцеклетка). Въпреки асексуалното си размножаване, овулацията при тях все още се повлиява от ритуали по ухажване и сношение, наподобяващи тези при сексуално размножаващите се роднини от aspidoscelis. През сезона за размножаване всяка женска имитира мъжки екземпляр, като всеки партньор от двойката сменя ролята си по два-три пъти през сезона. Те показват ту "женствено" поведение, когато нивата на хормона естрадиол станат високи, ту "мъжествено", когато нивата на прогестерон се увеличат. Изолираните от "любовната игра" гущери, от друга страна, снасят много по-малко яйца от останалите. Ритуали по сношение при aspidoscelis uniparens. Източник: Scientific American. Биологичните структури са изтъкани от много недостатъци и странности. Но именно заради тях дадена структура може да се окаже доста устойчива на вреди и смущения. Някои изследвания например показват, че мозъкът на хора, загубили зрението си, започва да свързва неврони от зрителната система към останалите системи и увеличава по този начин техния капацитет. От друга страна, ако в обикновена машина настъпи някъде повреда, цялата машина може да спре да работи. Разбира ли еволюцията от математика? Когато хвърлим топка високо във въздуха и я хванем отново, ние действаме сякаш сме решили набор от диференциални уравнения, с които сме предсказали траекторията на топката. Може и никога да не сме чували за диференциално уравнение, но това не повлиява на способността ни да хванем топката. В подсъзнанието ни се случва нещо, наподобяващо математически изчисления — предположил Ричард Докинс навремето, преди да получи просветлението с дисекцията на жирафа. Идеята, че естественият подбор е способен да реши "непроницаеми физични проблеми", по думите на Стивън Пинкър, макар и да има зрънце истина, е всъщност подвеждаща. Лемурите не пресмятат дробни изрази, за да определят нивото на алтруизъм спрямо близките си (дори несъзнателно), нито птиците използват тригонометрични функции, за да стигнат до гнездата си, както и кучетата не изготвят параболични модели на траекторията на летящата топка. Нервните системи на тези животни всъщност използват учудващо прости насоки, които външно приличат на решения на заплетени инженерни проблеми. Експерименти например показват, че хората (и кучетата) прилагат измамно проста евристика (трик), за да хванат топката: погледът остава фиксиран върху топката и скоростта на бягане се променя така, че ъгълът с топката да остане постоянен. Когато следвате тази проста евристика, ще се озовете с лекота на мястото, където топката ще се приземи. Бейзболните играчи не се справят с предсказването на пътя на топката, когато не тичат към нея. Но знаят как да стигнат до нея, когато тръгне да се приземява. Това всъщност е доста изненадващо, тъй като изчисляването на траекторията на една топка е сложна задача: трябва да се вземе под внимание изначалната скорост, ъгъл, посока, въртене, а освен това въздушните струи и разстоянието от играча. Наивните метафори, извлечени от инженерството, може да ни заблудят, че когато някакво постижение на еволюцията успее да впечатли инженер, то се дължи задължително на инженерни принципи, които са толкова сложни математически, колкото прилаганите от хората. Но това не е така. Гени като чертежи Едно опасно развитие на инженерните метафори се открива именно в генетиката. Метафората за генома като чертожна схема, по която организмът се изгражда, създава впечатлението, че има проста и линейна връзка между генотипа и фенотипа. Така би подходил един инженер при конструирането на някакъв предмет. Чертожната схема на машината се очаква да бъде достатъчно ясна и подробна, за да може инженерът в случай на проблем да подмени някаква част, без да компрометира цялото устройство. На практика обаче при живите организми такова просто съответствие е по-скоро изключение и е наблюдавано едва само в няколко случая — адаптивните последователности, които описват еволюцията на РНК молекулите и на някои функции при протеините. Но дори в такива елементарни случаи има достатъчно излишък и нелинейност, така че на изследователите да остане като единствена възможност да проучват съотношенията (кривата на математическата функция) между генотипа и фенотипа експериментално. Проблемът е, че поне в близкото бъдеще, такова експериментално очертаване изглежда възможно само за някои елементарни случаи и при организми с много просто устройство — като например червея C. elegans. Когато става въпрос за организми със сложно устройство, особено такива с гъвкави пътища в развитието, всички възможности отпадат. Но трудността не е само в сложността на организма, но и в натрупалия се през еволюционната му история излишък, както и в разнопосочното влияние на гените (т. нар. плеиотропия и епистаза). Според някои изследователи голяма част от архитектурата на генома може да се припише на случайни (стохастични) явления, а не на отбор от средата. Поддръжниците на интелигентния дизайн често биват подведени от невероятната сложност на животинската клетка, която се забелязва под микроскопа, и приписват някаква функция на части, които се оказват излишни, имат същата функция като други части или са напълно безполезни. Креационистите на практика подкрепят крайния адаптационизъм, като твърдят, че всяка част е важно и незаменимо колелце от часовниковия механизъм. Не е изненадващо, че проповедниците на интелигентния дизайн обичат да цитират метафорите на някои съвременни биолози в подкрепа на своите възгледи. Един промоционален клип с обиколка на клетката, направен от института Discovery, например описва клетката като върхово постижение на наноинженерството, а биохимичните процеси като насочвани от "молекулярни машини" и "нанопроцесори", "устройства за разпознаване на информацията" и "механични поточни линии". Иронично е, че докато биолозите преследват идеята за обратното инженерство, софтуерните инженери все повече се обръщат към биологичните системи като източник на вдъхновение за работата си. Всичко започва преди няколко десетилетия с идеята за т. нар. генетичен алгоритъм, при който процесите на мутация, рекомбинация и селекция се прилагат при създаването на програми, които иначе са твърде сложни за написване от човешки програмисти. Наскоро софтуерните инженери разшириха обсега на вдъхновението си, като се обърнаха от популационната генетика към биологията на развитието. Т. нар. "изкуствено развитие" (artificial development) се прилага за решаването на сложни изчислителни проблеми, като прякото генетично кодиране бива заменено с непряко "развитийно кодиране". Развитийното кодиране позволява да се конструират електронни вериги чрез два процеса, които се срещат в биологичните системи. Изчисленията протичат чрез фаза на сигнализиране, където информацията се предава локално в дадена верига. Тя се допълва от фаза на експресия, където отделните компоненти (клетки) на веригата приемат определени функции според вида на сигнала в предишната фаза (грубо наподобява адаптивната клетъчна памет при живите организми). Прякото генетично кодиране е ограничено от това, че дължината на генетичната последователност се увеличава заедно със сложността на фенотипа, което в края на краищата води до прекалено удължен геном и системни сривове. С развитийното кодиране, от друга страна, еволюиращата система може да приложи малък брой генетични инструкции за получаването на разнообразни фенотипни форми, тъй като тези форми се появяват от взаимодействията между частите на системата и от взаимодействията на системата със средата. Получената нелинейна зависимост между генотипа и фенотипа силно наподобява тези при действителните живи организми и води до по-гъвкави и по-малко крехки системи. Въпреки че метафорите и аналогиите са незаменими инструменти за опознаването на реалността, в някои специализирани области обектът на изследването може да се окаже толкова отдалечен от ежедневните ни преживявания, че аналогиите ни по-скоро да навредят, отколкото помогнат за осмислянето му. Или както Лудвиг Витгенщайн отбелязва: "Философията е битка срещу омагьосването на нашия разум чрез средствата на езика, който използваме". ... ...

Просто - носители сме на "програма" https://www.youtube.com/watch?v=BP3aR8JIJVc

Да, може би не съм бил достатъчно ясен, но по-рано съм споменавал, че под "наглед" имам предвид не само виждане с очи, а пълната информация "пристигаща" със сетивата. А "измислянето" вече е по-обхватна част-дейност на мозъка, посредством съзнание и разум - субективна игра с абстрактни образи - мислене "... са изведени от разума, мислени, изчислени, доказани опитно.", като на последното - слагаме ограничения - граници, в които важат измислените закономерности... именно, защото същността е скрита в "невидимото", в смисъл на неосезаемо, а и недосегаемо за експериментална проверка. Разумът "намира" и слага границите, следвайки правилата на еволюцията - всяка обвивка е граница, предоставяща и различни свойства при взаимодействия с околното. ... "...Но това не е отговорът на природата, а отговорът, който човекът е бил способен да разбере в актуалния предел на своите способности за знание." Това е спорно - защото природата отговаря все едно и също (за едно питане), но човекът е тарикат - иска, не толкова да знае отговор по същност, а отговор, който да му даде начин за управляване на тая същност (ако, евентуално тая представа, успее да я измисли хипотетично, та - да я счита за знание) ... (пп кратко: Вицът за "Чукча прави откритие" (голямо мислене пада!) Хвърля в езерото тухла, сяда и дълго съзерцава. После пак и пак... Питат го какво прави. Правя откритие: Тухлата квадратна ли е, а? ...А, вълните са кръгли! Що така, а?.. Ако разбера - откритие, нали тъй!) ...

Въпреки недолюбването на физиката (тук - важно е, че и физиката, и философията имат един и същ предмет на дейност), точно тя дава отговор за правилна представа: В Кв. механика, при експерименти - каквото "питаме" това и се отговаря!.. ("питането" е с полева форма на материята, нарочно форматирана към идентификация на свойство на елементарна частица) Принципно - природата е "забранила да знаем" посредством разрушаване на себе си (ние я унищожаваме, ама тя ни го връща тъпкано). Дала ни е акъл, ако искаме, да си го измислим ...реалното, безразрушително. Това косвено показва, че и нас+гл. мозък ни е "направила" от същите вещества и полета, както всичко останало "за наш наглед", по скоро за забавление при проникване към структури с въпроси за същност. (пп: вече коментирах по-рано - важна е гледната точка за съставяне на мироглед, а и от там - знания за възможно опознаване на реалното в света. Попският мироглед-представа - не ме интересува, по принцип) ...

Жоро, може би греша, но ми се струва, че при така описаната ситуация, този пример с нищо не се различава от класическия... Мисля, че и двамата сте прави.Общото състояние на две частици - не е известно, ако не сме го приготвили предварително. С единично измерване (една частица) разрушаваме Предполагаема зависимост(?) с втора частица - зависимост, наричана корелация при сплитане. И в линка от Сканер https://ru.wikipedia.org/wiki/Парадокс_Эйнштейна_—_Подольского_—_Розена#Популяризация е споменато, че няма ОВ, за да е зависимост (класическа) на първото действие с второто: "... Бор достаточно подробно рассматривает ряд измерений в экспериментах. Он отрицает, что можно говорить о какой-либо неполноте квантовомеханического описания. А вероятностные измерения связаны с невозможностью контролировать обратное действие объекта на измерительный прибор (то есть учёт переноса количества движения в случае измерения положения и учёт смещения в случае измерения количества движения)..." (болднатото - от мен) По-нататък в уикито: "...Как было отмечено[20], требования к квантовым наблюдаемым величинам должны соответствовать в теории скрытых параметров случайным величинам, с сохранением определенных функциональных соотношений. А также квантовые состояния можно рассматривать как редукцию классической модели с надлежащим образом подобранными ограничениями на множество измерений. Другую интерпретацию, другой способ построения теории скрытых параметров, формулируют как концепцию внутреннего времени, согласно которой физическое время не есть абстрактный и равномерный поток "чего-то", во что мы "помещаем" элементарные события. Время (точнее, пространство-время) само состоит из этих событий, измеряется их количеством и ничем иным. Можно сказать, что время дискретно, поскольку дискретны элементарные события.[21][22] Таким образом можно выделить две группы теорий скрытых параметров — одна предполагает ненаблюдаемую материю за пределами трех пространственных измерений, увеличивая число измерений физического мира, как это сделано в теории струн, вторая группа указывает на то, что время по сути является достаточным дополнительным измерением, которое при неравномерности его течения может приводить к квантовым эффектам. Также возможна комбинация данных теорий, где предполагается особая структура вакуума, элементы которой и создают неравномерность течения времени, вследствие чего измерения, производимые наблюдателем, приводят к квантовым эффектам. Следует отметить, что подобные теории, возможно лишь за исключением теории струн, как правило не рассматриваются академическим направлением исследователей, так как не имеют ни строго математической основы, ни тем более экспериментальных подтверждений, которые поставить в данный момент нельзя из-за недостаточной точности техники. Но некоторые из них не являются и опровергнутыми в данный момент..." ... Като извод: в метод с квантов подход за описание на частици няма "скрити параметри". Но, ... Природата казва друго - в Апаратурата, която се прилага, има скрити (от наблюдателя) параметри. И неотчетени в "действията" при експериментите. Това са структурите - вещеви и полеви структури за "материализиране" на реална установка, които не могат да се управляват, без да се променя фината структура върху която се реализират опитите. Всяка частица е и часовник - т. е., има собствени честоти, много пъти по-високи от "ползваната честота" на изменение-измерване, при провеждане на опита... и успява да си "нагоди" свойствата, към полетата на установката. А "жълтото" показва що се спори, все още, по принцип. Излиза, че и Бор и Айнщайн са прави при отчет на странните резултати от "класика+квантовост" при мислене. И принципът за неопределеност по Хайзенберг (вариант -не може да се реализира апарат, който да измерва едновременно и импулс, и местоположение...) - в пълна сила действа! ...

Психически, идентификацията, като чувство за принадлижност към... е мода, не от вчера: "Училищен клас от 1998 година: - 15 момичета и 14 момчета. Училищен клас от 2018 година: - 6 вегани, 4 феминистки, 5 блогъри, 8 хипстъри и 2 метросексуални... " Ама, не е смешно, щото май има и физически причини за различност, дължащи се на стресово съществуване на поколения сред ... антибиотици и "зарибяващи" субстанции, примерно. Получава се разнообразие на качества, които не са адекватни за общоприетата "нормалност". Започва тъпо да се отрича философията на материалистическата гледна точка и се навлиза в илюзиите за "неземност" на преживяванията..., забравяме, че сме животни с психика - пак илюзорно, т. е., елеменираме наличието на съзнание и най-вече, наличието на разум. Реално осъзнаване няма до ... "младежка" възраст и започва да се търси динамично, по фалшиви критерии за принадлежност към "тайфа". ...

Важна се оказва подготовката на "сплитаното": https://www.youtube.com/watch?v=9yXn836dAH8 ... ... Щото - трябват и "чаркалъци" дето да ги изпълняват (и приемат) нещата - ако се налага обмен на "криптирана" информация. ...

"Процесите. Идентичност на нещата при промяна" - е заглавието на темата. Обаче - идентичността се установява по ... непромененимите свойства на нещата... Всички ябълки са "нютонови" по форма. Но, по съдържание (и по символ) - има много различни сортове с различни осезаеми свойства: цвят, аромат, вкус и др. Може да се установяват "граници" на непроменимост на свойство и така - да се влезе в някаква класификация за идентичност. (Във физическия свят няма еднаквост на нещо, по всички свойства.) ...