Малоум 2

Извинявам се намесата - това не е вярно. Още няма отношения към външната информация от сетивата - още се градят връзките за "цялостен образ"- разпознаваем. Има само инстинкт - за смучене, лапане.?

С тези филмчета може да се забавлява човек, а не да научи основите на науката. Просветителски са и част от казаното в тях е "трудната" история на откривателството. Но - всички завършват с ... подобно: "Не знаем..., на каква същност се дължи!" Още по-забавно е: https://www.youtube.com/watch?v=ycHXVM7mOGk И част от коментар: " Перри: Я очень люблю науку и философию. Тайсон: Вот почему у вас цитата Сократа в статусе твиттера. Перри: О чём вы? Этого я не знала... ... Тайсон: Мы сочетание энергии и материи, e=mc² Перри: Да, точно. Тайсон: Когда вы впервые услышали о формуле? Перри: Только что."

Това - не е вярно. Просто, не е възможно на практика да се създаде такъв кратък интервал време и, в него, да се Измери - място и импулс на ЕДНА частица. Действа принципът за неопределеност на Хайзенберг. Не може да се създаде прибор, който да отчете ЕДНОВРЕМЕННО мястото и импулса на една частица... И, наистина е проблем, това как да се обясни на любопитни хора така, че да разберат затруднението в което се изпада - гносеологичен проблем! Непознаваемост (в детайли) на битието?!! Затова е "подадена" патерица на интересуващите се, но не добре запознати с КМ, хора. Затова е възникнал и спорът между учените - доколко е познаваем света. Надделял, в спора, е Вероятностния модел на описание. Нашето незнание се дължи на природата, което показва, че сме човеци - опознаваме реалността с мозък, с нещо запаметено в структури, демек - трябва МИНАЛО за събития, НАСТОЯЩЕ в което улавяме информацията от станалите събития и ... (внимание) евентуално БЪДЕЩЕ за реакция (поведение), което да разказваме като преживяно в "настоящето". То, преживяното е комбинация от памет от минало+временна памет+доизкусуряване, допълване на "картинката" в нещо познато. Или общо - Абстрактен образ! Виждаш - проблем е да вярваме на себе си, пък кво остава на други да вярваме?!! Идеално е това в главите ни, а не реално! Свободният избор е именно избор на идеи. Временно им вярваме, докато ги проверим за истинност. Да, но Истината е Конкретна! Затова - само на факти (научно постигнати) вярваме. Това вече го казвах... Фантасмагориите са за други форуми. ... (малко подробности - частиците се раждат по двойки. С противопосочни спинове (поляризация, за фотони). Накъдето и да се разлетят, те запазват ориентацията на спиновете си, ако няма други полета, които да им въздействат на "родителското" образуване (декохеренция). Измерваме спин на едната. Веднага знаем, че другата е с обратна посока на спина (моментална информация, обикновено знаене). Да, ама коя (къде) е другата и ... същата ли е? Частиците не са "една и съща" при движението си. Те се водят за ТЪЖДЕСТВЕНИ в науката - т. е., имат едни и същи физични свойства, но не и "един и същ" спин - това е доказан факт. В момент на Измерване - има нарочно създадени полета от апаратура, а спинът се ориентира спрямо тях - мигновено за Изследователя, щото времето за промяна е неизмеримо кратко. От тук се получават и цели-кратни порции на спина, проектиран върху оста Z - ос на измерване! Това е най-голямата чуденка на КМ - как така "въртене" ще се проектира на кратни порции?, в зависимост от ъгъла на наблюдение - или, оста Z. Така че - информацията като човешко знаене е с фалшива "скорост" на пренос ... Ето, мисля си, че съм на Алфа Центавър и хоп - вече съм там?! - скорост - някакви си 4 светлинни години за "нула" време? ) пп Това последното, в скобите, е хипотеза за непрестанно образуване на частиците –понеже си нов участник във форума, затова го споменавам. . ...

Я разкажи за квантовия скок, че нещо ... на фантасмагории се надяваме?, май?!

Няма как да вярваме на това, за мигновеното влияние. Просто, защото информацията "пътува" със скоростта на светлината в средата на разпространението си. Не може с по-голяма скорост. Това произлиза от СТО, но отделно, доказателството е - информацията за нещо, че ще се случи като въздействие върху друго нещо, е чак когато фотони от околното пространство попаднат върху нещото, т. е., скоростта на пренос на информация зависи от скоростта на фотоните, а те са просто движение със скорост на "светлина". (в среда на разпространение - може да е по-малка скоростта на светлината, отколкото скоростта й във вакуум - там е максимална). Учените изказват хипотези. Част от тях са любопитни за по-широка публика, незапозната с особеностите на научните дирения. Затова - трябва да "внимава" - за забавление ли е хипотезата или има научна обосновка. Научна обосновка са ФАКТИТЕ. А факт, че има мигновен пренос на информация - НЯМА!!! Предположение, че е възможен мигновен пренос на информация - е спекулация. За забавно?!. Защото фотони и гравитони съществуват постоянно в средата на изследване, създадени от апаратурата - вещества и полета - но, не всякога могат да се измерят и предвидят като въздействие - не от слабост на технологиите, а поради ограничени възможности, природно. ... ....

В крайност - това, което не можем да променяме, а зависим от него, сме склонни да го наричаме съдба. Живеем във физически свят - не можем да променяме (или отменяме) физическите закони. Това е изначалната СЪДБА! Взаимодействия с физическия свят - тук "мърдане" няма! Тая "зависимост" не е Взаимна - не можем "да й го върнем!" Но, за разлика от другите животни, можем да ги откриваме, законите и да ги ползваме. На науката й е дадено да ги ползва по правилен начин - тривиално. Например, ползваме гравитацията във ВЕЦ-ове. Заедно с магнитите - правим ток, ползвайки кинематика, динамика и т. н. Правилната наука има и предсказателни възможности, отнесени към физическата реалност. Затова, можем да си направим ... разписание на влаковете, например, базирайки на знания по математика, геометрия и пр. помощни методи измислени от нас-хората. Но, правенето на изводи от зададена ситуация, съгласно науката, с начални условия и параметри е с вероятностна възможност. И с това най-добре се справя КМ (в смисъл - най-точно, а не най-разбираемо, щото стъпваме "на тъмно" - пряко виждане е невъзможно, а с уреди, е ограничено по размери и енергия.). Рано е, а според мен - и неправилно, да се мисли за съществуване на паралелни вселени ... И една ни стига! Освен физически закони, има и обществени и социални, на Мърфи, и ... кви ли още не, но ако са обективни - проблеми няма, част от съдбата са. В тях се съдържа "предсказателната" им сила - описана е, да няма тълкувания (ако са хубави закони?). Но всичко Духовно, дето сами си го правим, сами си гъделичкаме чувствата и самолюбието, за добро или лошо - не е съдба! "Възпитание на чувствата" не е съдба, в крайност. Баш това - може да се възпитава и превъзпитава. (Пак да го спомена, афоризма на философията на съдбата: "Съдба, съдба, ти ли си жестока, или аз не съм стока!") ...

Ами, мисля си, че и това е интересно - като магия?!? https://www.youtube.com/watch?v=hgOfeTAOBuA ... В коментарите, авторът казва, че не е монтаж - т. е., няма пряка измама. Тапата е поставена с "дъното" нагоре, което ме навежда на мисълта, че е манипулирана с някаква прозрачна "магнитна течност" (щото и пин-понк топчето, лети) или фолио-надписите са с магнитни свойства. И все пак - не съм сигурен как създава магнитно поле в "точка" или малка област - магнитът е нейде из тавана, не е показан на видеото. Не знам как го прави! ...

Още към биографията на Риман: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na-9-iuni-1854-g-se-rodi-Rimanovata-geometriia_109413.html "На 9 юни 1854 г. се роди Римановата геометрия Това е наистина епохално събитие в историята на геометрията, макар че когато се случва, никой не разбира неговото значение с изключение на великия математик Гаус. 28-годишният Георг Фридрих Бернхард Риман кандидатства за позицията нещатен преподавател в Университета в Гьотинген и за тази цел представя доклад пред академичния съвет със заглавие "За хипотезите, които са в основата на геометрията" (Über die Hypothesen, welche der Geometrie zu Grunde liegen). Присъстващите вероятно нищо не разбрали и Риман не получава поста. А единствено вече старият Гаус оценява лекцията. Римановата геометрия представлява многомерно обобщение на вътрешната геометрия на двумерна повърхнина в тримерното евклидово пространство. В основата на римановата геометрия стоят три идеи: Идеята, че изобщо е възможна геометрия, различна от евклидовата (за първи път предложена от Лобачевски) Представата за вътрешна геометрия на повърхнина. Идеята за многомерно пространство. След време хората разбират, че докладът на Риман е исторически, с него се поставят основите на Римановата геометрия, която подготви сцената за Алберт Айнщайн. И наистина, половин век по-късно идеите на Риман са въплътени в Общата теория на относителността. Но след "провала" през 1854 г. Риман все пак най-накрая получава длъжност с редовна заплата. През 1859 г., след смъртта на Дирихле, той застава начело на катедрата по математика към Университета в Гьотинген. Въпреки сравнително краткия си живот, Риман остава като един от най-изявените математици, чиято работа все още е от голямо значение за природните науки. Първо, той е един от основателите на теорията на функциите. Той бе и първият, който предлага размерност на пространството по-висока от три, за да се опише физическата реалност." ...

Мисля, че я давах тая статия (някъде другаде я имаше). Има малко за възможните "усещания" на растения. Но, че се пренасят ЕМИмпулси, заедно с циркулацията на течно и полутечно съдържимо през мембрани и обвивки - да, пренася се и в съчетание с информацията от "външните" полета (електрични, магнитни и както се вижда в статията - механични, естествено, по естествен път, се управлява за по-нататъшна възможна реакция (демек - не е мозък?- ОВ е на генетично ниво, до там - няма какво да сравни и да направи допълнителни предположения за възможен "ответ" на акцията). Доколкото тази външна информация не може да засегне (честотна е зависимостта - късите вълни - рентген, гама - могат да влияят на ген-информацията - известно е) генетичната информация, то растението продължава да съществува в същият си вид. Оцелява. http://megavselena.bg/rasteniyata-chuvat-kyde-teche-voda/ "Растенията чуват къде тече вода Учени установиха, че растенията имат възможност да усещат звуци, като например течаща вода или дори жужащи насекоми. В университета на Западна Австралия са направили експерименти, показващи, че някои растения могат да откриват звукови вълни. Биологът Моника Галиано и екипът й са работили с грах, който е бил засаден в саксия, имаща формата на обърната буква Y. Списание Scientific American описва експеримента така: Едното рамо на саксията във формата на обърната буква Y е било сложено в съд с вода или близо до пластмасова тръба, през която тече вода. Другото рамо е било вкарано в почва. Корените на растението са се насочвали в своя растеж неизменно и само към рамото на саксията потопено във вода или близо до течаща вода. При това независимо от факта дали водата е била лесно достъпна или е преминавала в пластмасова тръба. Растенията са доказали, че „знаят“ къде е водата и са я откривали дори само когато са „чували“ звука на течащата вода в тръбата. Това доказва, че растенията могат да използват звуковите вълни за да открият от разстояние течаща вода. Според Галиано, жизнената важност на водата за организмите е развила у тях различни стратегии, за да оцеляват при ограничени водни ресурси, включително и активното търсене на вода от тяхна страна. След като открият източник на вода, растенията могат да насочат корените си точно натам. Това беше известно и досега, но как точно откриваха наличието на вода не беше ясен механизъм, обяснява Галиано. Австралийските учени сега доказват, че корените на растенията могат да открият източник на вода като „усетят“ вибрациите генерирани от движещата се вода в тръбата. От своя страна, биологът Михаел Шьонер от университета в Грайфсвалд, Германия пише, че има все повече доказателства за акустична комуникация между животни и растения и точно в тази посока трябва да са изследванията за обмен на информация между тях. Според американски учени когато пчелите жужат в определена специфична честота, те стимулират растенията да освобождават повече полени. Изследвания показват също, че звуците могат да доведат до хормонални промени в растенията и да повлияят на поемания от тях кислород и съответно на техния растеж." ... ...

Имат система за реагиране на външни за тях дразнители. Но - не е управляема от тях - в тоя смисъл е реагиране. Еволюционно изградена "защита". (по-рано писах, че формата е подобна "червеева дупка". Има и времева зависимост "през нея"- кореновата система взема информация от почвата, през полупропускливи мембрани, информация от миналото, когато са се формирали веществата, в които се съдържа информация от миналото. Стеблото е вълновата тръба, по която се пренася информацията - напр.от капилярното налягане, "против" силата от гравитацията. "Короната" е антена за прихващане на информацията на падащите върху растението фотони от ЕМПоле. То е променливо по денонощни и годишни цикли. Заедно с генетичната (собствена) информация, новопостъпващата променя и осъществява реагиране за защита, а и за Време на съществуване! Новата информация отразява промените, които се случват, преди да "паднат" върху растението - в този смисъл се обединява минало и бъдеще, в Настояще на създаване на продукт - плод, семе и т.н.) ...

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Anomaliia-namekva-za-sterilni-chastitci-koito-ne-bi-triabvalo-da-sa_109107.html#op "Аномалия намеква за "стерилни" частици, които не би трябвало да съществуват Има ли четвърти тип неутрино, стерилен неутрино? Кредит: списание Symmetry. Физиците от експеримента MiniBooNЕ на известната лаборатория Fermilab в САЩ направиха невероятно откритие - изобилие от тайнствени частици, които не би трябвало да съществуват според Стандартния модел. Най-доброто обяснение на аномалията в експериментите, предназначени да изследват колебанията на неутриното, е наличието на хипотетичен тип неутрино, наречен "стерилно" неутрино, съобщава ScienceAlert. Частиците неутрино са сред най-често срещаните частици във Вселената, но са много трудни за откриване. Те са от една група с електроните (и едните, и другите са лептони), но нямат електрически заряд. Неутриното са изключително леки частици, които сравнително доскоро са смятани за безмасови. Те изключително слабо взаимодействат с материята и се проявяват в три разновидности или "поколения" (аромата) - електронно, мюонно и тау, а последните две са свързани с по-тежките електрони със същите имена. Илюстрация на превръщане на мюонно неутрино в електронно неутриното, а след това пак в мюонно. Източник: Physicsworld.com Новото откритие повтаря резултат от преди няколко десетилетия. През 90-те години неутринният детектор LSND (Liquid Scintillator Neutrino Detector) в Лос Аламос, Ню Мексико открива излишък от неутрино. Това е отклонение от теоретичната прогноза - неутриното да се колебае между трите типа или осцилира - спонтанно се превръща в движение от един вид в друг. Но експериментът LSND не се вписва в модела, а статистическата надеждност е 3,8 сигма, което не е висока надеждност. Едно от най-популярното обяснение за аномалията е, че има повече от три типа неутрино и евентуално наличието на хипотетично четвърто, стерилно неутрино. Такова неутрино не взаимодейства с материята според Стандартния модел на физиката на елементарните частици, освен може би чрез гравитация. Ако съществуват стерилни неутрино, те биха нарушили Стандартния модел и ще променят физиката на частиците завинаги. Тези частици дори са бяха предложени като евентуален кандидат за тъмна материя. През следващите десетилетия ловът на "стерилни неутрино" бе неуспешен. През 2016 г. учените от неутринната обсерватория IceCube на Южния полюс заявиха, че са "почти" сигурни, че такава частица не съществува. Но изглежда, че това не е окончателната присъда. Експериментите на MiniBooNe потвърждават аномалията на LSND, а надеждността на новите наблюдения е 4,8 сигма, малко под границата от 5 сигма, при която учените считат нещо за доказано. Експериментите LSND и MiniBooNe заедно дават надеждност от 6,1 сигма, при което вероятността наблюденията да се основават само на шум (грешка) е една на един милиард. Последствията са големи: потвърждава, че има нещо, което не се обяснява със Стандартния модел на физиката. Това може да означава не само нов тип неутрино, които се предлагат като кандидат за частица на тъмната материя, а може би и че има нов вид нарушение на симетрията, нещо като т.нар CPT-нарушение. Досега тези най-нови резултати са публикувани само на сървъра за препринти arXiv, но въпреки че все още не са минали партньорска проверка (peer review), физичната общност е развълнувана. ..." ... (Ами, лесно е като се възприеме, че неутриното е обвивка на ядрото на частиците. Тя зависи от вътрешния строеж - предишни предположения за обем и съставност на частиците - не са точкови обекти - "напрежения на Поанкаре" примерно. Няма "маса", но се донажда към общата "маса" на участващи в експеримента частици.(пресмятало се е грешно като маса - за компенсация в сметките, всъщност - в тогавашно време при експерименти, не са могли да се "хванат" фотоните след разпад и, че са различни за различните обвивки). Както и общата маса на 2 протона + 2 неутрона в хелиево ядро намалява, заради НОВО подреждане вътре в ядрото - нова обвивка, така и при ново подреждане, обвивката да е с нова форма. Същото е и с Хигс - обвивка на резонансни частици - грешно се тълкуват, че давали "маса" на обектите при разпад-разделяне на резонансната частица (нейното съществуване е не повече от 10-23 сек ). Иска се малко ремонт на Стандартния модел, според мен, разбира се.:)) ...

Полезно от Джуно: http://megavselena.bg/svetkavitsite-na-yupiter-sa-kato-tezi-na-zemyata/ "Светкавиците на Юпитер са като тези на Земята Бурите със светкавици на Юпитер са много по-чести и много по-близки до тези на Земята отколкото предполагахме, заключават нови изследвания. Първите доказателства за мълнии на Юпитер са открити преди близо 40 години. Електрическите токове в мълниите генерират широка гама от радиочестоти, известни като “сферикс”. През 1979 г. космическият кораб Voyager 1 на НАСА откри радиочестотите от най-голямата планета на Слънчевата система – ниски емисии, както може да се очаква от светкавиците. Радиочестотните емисии, които Вояджър 1 откри да идват от Юпитер бяха наречени “подсвиркващи”, защото приличат на низходящи, „подсвирващи“ тонове, които бяха първите признаци за наличието на мълнии в атмосферата на гигантската планета. Впоследствие камери на космическия кораб “Галилео” на НАСА, орбиталната сонда на агенцията Касини (Cassini Saturn, която обикаляше Юпитер по пътя си към Сатурн) и други космически кораби, потвърдиха наличието на мълнии на Юпитер. За да хвърлят светлина върху светкавиците на Юпитер, учени са изследвали данните записани от космическия кораб Джуно на НАСА, който в момента е в орбита около огромната планета. Те анализират най-голямата база данни от мълнии, събрани от Юпитер досега. Изследователите са открили повече от 1600 случая на мълнии, почти 10 пъти повече от броя, записан от Voyager 1. Учените са открили пикова интензивност от четири светкавици за секунда, шест пъти по-висока от върховите стойности, открити от Вояджър 1. “Светкавиците на Юпитер могат да бъдат с такава честота, каквато наблюдаваме и на Земята”, казва водещата авторка Ивана Колмашова от Чешката академия на науките в Прага. “Като се имат предвид много ясно изразените разлики в атмосферата между Юпитер и Земята, може да се каже, че приликите, които виждаме при гръмотевичните бури, са доста поразителни”, казва изследователят Уилям Кърт, учен от университета в Айова. Колмашова, Кърт и други техни колеги са публикували своите заключения в списанието Nature Astronomy. Когато космически апарат, посещаващ Юпитер за първи път открива радио вълни причинени от светкавици, това са били само емисии в килохерца, или такива с относително ниска честота. За разлика от това, мълния на Земята може да предизвика радиовълни в гигахерци, които са с милиони пъти по-високи честоти. Тази разлика предполагаше, че светкавиците на Юпитер се различават значително от тези на Земята. Имаше изводи, че мълнията на Юпитер може да е по-бавна от мълния на Земята или че нещо в атмосферата на Юпитер може да абсорбира тези по-високи честоти. В друго ново изследване учени отново проучиха радио данни от Джуно, който преминава почти 50 пъти по-близо до Юпитер от Вояджър 1. Това потенциално позволява да се открият повече радиовълни, като в крайна сметка учените са открили радио вълни от светкавици на Юпитер, които са в мегахерци или с хиляди пъти по-голяма честота в сравнение с предишните. “Оказва се, че светкавицата на Юпитер може да не е толкова различна от тази на Земята, както сме си мислили досега”, казва Кърт, който е съавтор и на второто изследване. Този изследователски екип също открива, че мълниите на Юпитер изглежда по-често са в близост до полюсите, докато в зоната на екватора липсват. Смята се, че мълниите на Юпитер са породени от електрическите взаимодействия между водните капчици и ледените частици, както и на Земята, така че тези нови открития показват, че натоварваният с вода газ в атмосферата на Юпитер циркулира около полюсите и дава представа за атмосферния състав на Юпитер. “Това разпространение на мълниите е обратното от това, което очакваме на Земята”, казва Кърт. “На Земята гръмотевиците са склонни да се трупат на ниски географски ширини, а на Юпитер е точно обратното.” Учените също така са установили и друго странно явление – мълниите на Юпитер са по-чести в северното полукълбо, отколкото в южното. Причината за тази ситуация остава неясна, пише списание Nature." ... ...

М-м, да-а-а! Заглавието на темата ни докара до днешния виц! "Да доживееш до пенсия - това е мечта! Да живееш с тази пенсия - това вече си е изкуство! "? ...

В една друга тема, във връзка с въображението, съм писал: "...Вж нещо интересно: представи си една ... маргаритка с цвят с листенца, стебло, листа, корен, въобще - цялостно цвете. Мислено - с въображение? - направи макет от линии- мрежа, наподобяваща цялото растение. "Вижда се", че моделът прилича на рисунките на "червеева дупка", които са теоретично измислени. Преди съм го казвал за модел на "дърво" същото и - повсеместно Природата показва, че в матмоделите са сбъркани мащабите, а не, че липсва АНАЛОГ от действителността.?)" Всичко "живо" е потопено в ЕМПоле на Земята. Част от дължините на вълните във фона, съответстват на някакъв характерен "размер" на реална част от живо растение или животно. При това - с времето, се променя и интензивността на някои лъчения от фона. Затова и правилно: са открили и циркадни ритми в образуванията и живота на растенията. Остава да се съобрази, че външните полета (падаща върху обекта), заедно в вътрешните полета на вътрешните токове (по био-тоководи, тръбички примерно) на растението, си взаимодействат, с информация на генетично ниво. Затова - не расте (структурира) произволно, кво да е растение, а точно определено растение. Иначе - в статията е казано, че растенията нямат чувства (не мислят и др.) ...

Само по принцип: В разграфена мензура, по ниво за пълнеж, поставяме измития картоф и наливаме вода, която да покрие картофа с поне две деления над картофа. Добавяме по малко сол - кафени лъжички (?! - примерно), изчакваме разтваряне на солта - до момент, в който картофа започне да "плува" в средната част на водата. Така - плътността на картофа е изравнена с плътността на водата. Отчитаме колко деления е нивото на водата. По Архимед: Теглото на картофа е равно на теглото на изместената от него вода. (Плътността на водата е единица. Прието е: Един кубически дециметър вода тежи един килограм.) Плътността е равна на теглата, разделени на обемите. Изваждаме картофа и отчитаме разликите в нивото на водата в мензурата - това дава обем на картофа. Претегляме картофа и си правим съотношения за плътности. пп Оформянето на документа - според изискванията на преподавателя. Дерзай! ...

Оказва се - нищо ново под слънцето... Е,има и някои неверни изводи за съвременните знания, но - развитието ще ги направи по-верни?: http://megavselena.bg/deset-drevni-teorii-potvyrdeni-ot-syvremennata-nauka/ "Десет древни теории потвърдени от съвременната наука Атомите През V в. Пр. Хр. грък на име Левкип, имал доста поразителна идея: Всичко във видимата вселена е направено от малки, неделими частици. Тези, които приели тази теория и вярвали в нея, включително и видния философ Демокрит, станали известни като „атомисти“. Те вярвали, че всички обекти са изградени от безкраен брой много малки частици материя, които те наричат “атоми”. (Оригиналната древногръцка дума atomos се превежда като “неделим”). Те също смятали, че различни атоми са създали различните материали. Силни предмети като желязо са направени от силни атоми, докато водата е направена от хлъзгави атоми. Тази идея за фундаментални, малки частици, съставляващи всичко съществуващо, също се появява и в Индия през шести век пр. Хр. Тогава трите най-популярни религии в този регион – Будизмът, Джайнизмът и Хиндуизмът – имат различни доктрини за това, как тези атоми са взаимодействали със света и с това, което са създавали. Но всички приемат централната теза, че тези елементарни частици са съществували. След като Аристотел става популярен във философския свят, неговите възгледи за науката стават господстващи, а идеята за атомите избледнява и остава в неизвестност. Нужни са още 2000 години, докато 26-годишният странник на име Алберт Айнщайн доказва съществуването на атомите през 1905 г. Термодинамиката Един древен философ много често е игнориран през вековете – Хераклит. Това се дължи на факта, че до момента имаме само 100 оцелели фрагмента от негови произведения. Цялата му онтология произтича от монистичен възглед, че огънят е истинската реалност: Всичко, което съществува, е управлявано и направено от огън. Във фрагмент 30b виждаме най-очевидния случай на тази мисъл, когато той нарича космоса “все по-жив огън“. Въпреки че тази идея, че вселената и всичко, което тя съдържа, е направено от огън, не е съвсем точна, Хераклит е по-близо до истината, отколкото си мислят много наши съвременници. Всъщност точно законите на термодинамиката позволяват Вселената да съществува. Без топлина нямаше да се случи нищо. Топлината е форма на енергия, която причинява трансформация и промяна, докато трансформацията и промяната запазват космическия цикъл на раждане и смърт. Въпреки че не всичко е направено от огън, огън и топлина запазват всичко живо и не позволяват на вселената да се саморазруши. Всичко се движи в постоянен поток Хераклит е автор на още една световна истина, която е побрал в едно изречение – „никога не можем да се изкъпем в една река два пъти“. Това е най-добрия синтез на възгледа му, че всичко тече и се променя. Според Хераклит, единствената константа в живота е, че вселената и всичко в нея се променя. За човешкото око това не е така. Предметите около нас не се променят за времето през което ги гледаме. Въз основа на това някои интерпретации твърдят, че тезата на Хераклит се е отнасяла към някаква по-абстрактна структура, вместо да дава описание на реалността. Квантовата механика обаче разказва доста различна история. Според теорията на квантовото поле, всичко във вселената е направено от изключително малки частици, които постоянно се движат и се променят под повърхността на това, което можем да видим с просто око. Постоянното космическо движение на тези частици създава всички полета (електромагнитни и т.н.), които държат вселената – и всички предмети в нея – във форма и ред. Еволюцията Повечето хора приписват на един човек на име Чарлз Дарвин една от най-влиятелните и трансформиращи научни теории. Всъщност, идеята е била на около 2 000 години, съществува много преди Дарвин да се качи на кораба Beagle. Първият, който теоретизира някаква еволюция, е Анаксимандър от Милет през шести век пр. Хр. Той твърди, че животните са се развили от същества в морето. Използвайки вкаменелости и дедуктивни разсъждения, той разбира за океанския произход и че в някакъв момент хората са се адаптирали да живеят на Земята. За съжаление, трудът на Анаксимандър, съдържащ тази теория, е бил изгорен заедно с поне още 100 негови книги и така изчезва в мрака за хилядолетие. Ние знаем името му и нещо за него само защото древен поет го записва в песен и го запазва през вековете. Един ден през 14 век, италиански свещеник намира тази песен и връща Анаксимандър обратно в погледа на западната мисъл. Естественият подбор През V век пр.н.е. един философ от Сицилия на име Емедокъл пише за произхода на видовете. Той има някои идеи, които изглеждат много странни за съвременния читател – например, че отделните ръце, крака и органи се издигат от земята и се съчетават чрез силата на любовта, за да произведат най-странните хибридни същества. Според Емедокъл обаче, заедно със силата на любовта, съществува и нейната противоположност, борбата. Тази сила означава, че тези създания, които са били събрани неправилно, не могат да се размножават и така изчезват. Само животните, които са имали късмет да бъдат направени в правилния ред, ще оцелеят и ще продължат да бъдат животните, които виждаме днес. Тази теория е документирана като първият опит да се опише създаването на живот без дизайнер и е предшественик на теорията на Дарвин за еволюцията чрез естествения подбор: представата, че само най-силните и най-способните оцеляват. Големият взрив Някои хора определят като автор на теорията за големия взрив Стивън Хокинг. Въпреки това теорията се е появила почти 3000 години по-рано в древна Индия, но не по начина, по който можем да очакваме. В хиндуистката Веда е писано, че цялата вселена се съдържа в една брахманда, или космическо яйце. В тази сфера съществуват цялото пространство, материя и творение. Вселената, която виждаме, се разширява от една точка, “Bindu“, и в крайна сметка ще се срути в същата точка. Трудно е да се каже дали съвременната теория на големия взрив е повлияна от тези древни текстове, но основната идея за разширяваща се и свиваща се вселена е поразително подобна. Раздвоената личност Ние обикновено сме склонни да си представим себе си като едно кохерентно “аз“. Всеки от нас се приема като отделен индивид, “аз“. Но съвременната психология показа, че сме много различни и имаме много „аз“ едновременно. В рамките на нашите умове имаме рационално, съзнателно същество, както и емоционално, несъзнателно реагиращо на нашите физически процеси. И двете са необходими за съществуване на човешко същество. Един от древните, който теоретизира идеята за разделеното Аз, е Платон. Той мислел, че хората имат три съперничещи си части в душите си – причина, апетит и дух. Той си представя душата като два коня (апетит и дух) и един колесник (причина), опитваща се отчаяно да държи юздите. Когато трите са в хармония и разумът побеждава, ние сме в мир и сме щастливи. Но когато нашите желания и апетити избягат с нас, ние сме в състояние на вътрешна война и бедствие. Ето защо се чувстваме ядосани и подчертаваме липсата на контрол, когато знаем рационално, че не трябва да искаме друга чиния с храна от бюфета, но стомахът ни ни води там отново и отново. Относителността През седми век пр.н.е. група от древни мислители, наречени софисти, са първите истински релативисти. Те вярвали, че няма абсолютна истина, няма абсолютна реалност. За софистите, нашият сетивен и умствен опит на тази планета е напълно субективен. Никой друг човек няма да преживее света по същия начин, по който го правим ние. Това може да изглежда странно, като се има предвид, че хората изглежда имат много общи преживявания. Хората могат да идентифицират цветове, форми, миризми и звуци по много подобни начини. Съвременните експерименти обаче показват, че целият наш сетивен опит е малко по-различен от този на всеки друг, дължащ се на нашите уникални гени. Реалността е възприятие, изградено и създадено от съвместната работа на нашите умове и сетивни органи. Въпреки това може да има някъде там абсолютна реалност, но никога няма да го разберем. Земята е кръгла Един от първите философи е Талес от Милет, който е роден в Йония през седми век пр. Хр. Той често се смята за основател на естествената философия (философията, която проправи пътя за съвременната наука, каквато я познаваме). Той изследва принципите, които управляват творението, поставя под въпрос традиционната гръцка митология и се опитва да открие причините и произхода на Вселената. Философът Аристотел е основният източник от който знаем за Талес и теориите му, както Аристотел ги документира и записва в собствените си творби. Една от ключовите идеи, които той приписва на първия философ е представата за сферична (а не за плоска) Земя. Талес използва познанията си за затъмненията, за да предположи, че Слънцето би хвърлило елиптична сянка, ако Земята е плоска. Той също така отбеляза, че звездите изглежда се движат, както човек се движи. Ако Земята би била плоска, ще видите същите звезди горе, независимо къде ходите. Твърди се, че Талес някога е концентрирал толкова усилено вниманието си върху проследяването на звездите, че е паднал в кладенец. Ще отнеме повече от 1000 години, за да се докаже, че Земята е кръгла, както е вярвал Талес. (Дори сега има такива, които се съмняват в това.) Индетерминизъм В квантовата механика индетерминизмът е един от ключовите градивни елементи, съставляващи теорията. Според нея, никога не можем наистина да разберем къде е частицата, докато не взаимодейства с нещо. Свободните частици се движат случайно през Вселената и взаимодействат по непредвиден и непредвидим начин. Преди квантовата теория да започне да доминира на научната сцена през ХХ век, често се смяташе, че всичко може да бъде точно предсказано. Независимо дали става въпрос за неоспорими физически закони или за работата на боговете, всичко се е случило по предварително определен начин. Идеята за индетерминизма обаче съществува от много по-дълго време. Още Аристотел отчита идеята за случайността в своята теория за четирите причини. Той заявява, че някои неща в природата са просто случайности. Сред древните Левкип, един от ключовите атомисти споменат по-рано, носи наградата за най-точното описание на квантовия свят. Той вярва, че атомите са обект на “непредвидими и случайни движения, бързо и непрекъснато“, което е доста точно определение и от днешна гледна точка." ... ... Червеничкото е просто гениално прозрение за времето си, ... че и за сега, значи!!! Индетерминизмът е само за ... Изследовател!, поради мерака му да управлява... Елементарно, Уотсън!? ...

Чуденето продължава. Ето как е установено, че "ляво" и "дясно" са различими физически. Но щом има такава възможност, то и "северен", и "южен" полюс могат да станат различими, физически. Тоест - асиметрията е задължителна, за да има процес развитие и ... физическите закони трябва да се преразглеждат - там, където "нещо" е равно на друго "Нещо", вече е под въпрос?!. Равенството е самоизмама на Изследовател. https://www.youtube.com/watch?v=1n1d0Y6uZEo За 7-8 минути - знанията на статуквото за частиците и взаимодействията, са ... на тъжно кино!? (от експеримента в клипа - преди време съм го разказвал ама е друго "да се види!" - се доказва, че спонтанният разпад не е толкова "спонтанен" - и, че подредеността на околността допуска най-често тоя разпад, който е подходящ по вектори, за да се образуват новите частици (в случая, електроните).? Не е без значение, че условията в Космоса са подобни на тези в експеримента и там асиметрията става важна при подрежданията, от флуктуации, на частите на "тъмната" - материя и енергия. Това - оформя и халото на така наречените Черни дупки в централната част на галактиките и енергията му, като хало, "върти" всичко вещево в в тях.) ...

Има стар виц: Жена казва на мъжа си: "Що всяка вечер ходиш по кръчмите? Не може ли да си пийваш ракията тук, вкъщи?".. "Ами ако сложиш на масата..." - казал мъжът й. Тя веднага спретнала една салатка, сипала ракийца и рекла - "Ами, сядай, готово е!" "Е, да ама в кръчмата има сервитьорка, бяла покривка, цветя на масата..." Тя веднага оправила нещата и ... "Е, да, ама сам ли ще си пия ракията?.." Тя веднага изтичала и поканила комшии, за компания. Започнала черпнята, приказката, лафовете и по едно време, мъжът й заразказвал на приятелите си: "Аз, когато бях в Австралия..." "Чакай, чакай - ти никога не си бил в Австралия!"- казала жена му. "Ей затуй не ща да пия вкъщи!" - тропнал по масата мъжът... "В кръчмата, на мен, всички ми вярват!" ... Та, технологиите за бърза комуникация, общо взето, замениха "социото" на кръчмите. Добрият контакт се дължи на вярване в лъжите ни. пп Едно време казвах - най-голямата техно-грешка на човечеството е изобретяването на колелото! От зор за бърза комуникация, щяхме да развием телепатията! ...

Още нещо нормално и ... тревожно: http://megavselena.bg/seksyt-na-mars-mozhe-da-syzdade-nov-choveshki-podvid/ Сексът на Марс може да създаде нов човешки подвид Кадър от филма "Марсианецът" на Ридли Скот Идеята за колония от хора на Марс вече не е просто научна фантастика. В НАСА и космическите агенции по целия свят, заедно с независими учени и изследователи, се работи усилено, за да се определи точно какво ще е необходимо на човечеството, за да се засели на Червената планета. Достигането там ще бъде огромно предизвикателство, тъй като ще създаде нови структури, ще изисква устойчиви източници на храна и енергия, ще доведе до различен начин на живот от този тук на Земята. Може би изненадващо, но сексът вероятно ще бъде най-големият риск за всички, смятат група учени. В нов изследователски доклад, публикуван в изданието Futures, международен екип от учени изследва предизвикателствата на възпроизводството на повърхността на Марс. Това е рисковано предложение, но ако хората успеят да заченат, носят и раждат потомство в друг свят, това всъщност може да е началото на нов човешки вид. В статията изследователите се занимават с огромен брой потенциални проблеми, които могат да възникнат, когато хората най-накрая са готови да се заселят и да останат на Марс. Първото и най-очевидно препятствие е ниската гравитационна среда, която може да представлява сериозна заплаха за концепцията и процесите на бременност, които изглеждат толкова естествени тук на Земята. Само с една трета от тежестта която имат на Земята, жителите на Марс ще бъдат подложени на редица здравословни проблеми. Учените знаят това, защото астронавти, които са прекарали месеци и в някои случаи повече от година в безтегловност в космоса, са били внимателно изследвани за промени в тяхната биология. По-ниската гравитация води до бързо влошаване на мускулите и дори до отслабване на костната структура. Освен това астронавтите понякога изпитват проблеми със зрението и дори промени във формата на мозъка си. Това са само част от нещата, с които съвършено здравите възрастни трябва да се справят в космоса, но те не са нищо в сравнение с предизвикателството на действително износване на дете в ниско гравитационна среда. Просто казано, учените дори не знаят дали ще бъде възможно да се износи дете през деветте месеца, без нещо да се обърка. В статията се разглеждат и предизвикателствата, свързани със заселването на малка колония от хора на планетата. Концепцията за “любовта” може да се наложи да бъде изоставена в името на оцеляването, като мъжете и жените ще се свързват помежду си на базата на своите биологични особености, а не на емоциите си. Освен това, на някои хора може никога да не бъде разрешено да имат деца поради нежелани черти, които представляват риск за колонията като цяло. В доста смущаваща прогноза изследователите отбелязват също, че редактирането на гените на бъдещите бебета на Марс може да се окаже лесен начин за увеличаване на перспективите за оцеляване на Червената планета. Премахването на лоши черти и оптимизирането на човек за живот на Марс може да даде шанс за голям ръст на заселниците, но със смяната на поколенията това несъмнено ще доведе и до нов вид човек – човек, който е приспособен към условията на Марс, но никога не би могъл да живее нормален живот тук на Земята, пише Ню Йорк Поуст. ...

Така е, това - добре, ама... Ама въпросът е: "Кога мислиш?" - т. е., замисли се ?кога мислиш... и ще видиш, че тая "бърза - светкавична" възможност за получаване на информация, на чуждо мнение: "Кво казват другите?" - не дава много време за мислене. Май само в банята, под душа ... (Ш-ш-т! ?Сега, някой пък, да не вземе да направи "приложение ...фон за четене под душа!" - не си давам идеята... ей!?) ...

Мисля, че си прав.? Надграждането е възможно, щото човек може да управлява абстракциите в главата си. От тук и обобщението-поговорка: "Господ дава, но в кошара не вкарва!" Алчността е въз_надградена, демек.? (има и афоризъм - ако човек иска да живее добре, трябва да намали алчността си!) При животните усещането предизвиква реагиране и ... толкоз. При това - усещанията им съвсем не са като човешките, въпреки че маняците им предписват човешки качества. Реагират на изменения на физически параметри: инфразвук (не усещан от човек), на ултразвук (също, извън границите на усещане от човек), на ултравиолет и на инфрачервено - пак извън граничите на човек. За миризмите е усещане на принцип "ключ-ключалка" и съответната "химия" и е специфично при различните "добитъци" - еволюционно-генно обосновано. Усещане за звук е придобито, съгласно средата на пребиваване. Също и визията за "цветово" усещане - въобще са извън "човешките" стандарти на обикновеност. Тоест - почти всичко, като поведение- реакция, зависи от дължините на вълните, за които имат вградени рецептори - за ЕМВълни и за механични вълни. И това е известно. (преди време, имаше едно списание "Наука и техника" на БТА - зелено по корица, та там имаше статия: "Котката не яде мишки!"..: Предизвика спор, въпреки че научно беше проверено. Казват - котката, за да яде мишка, трябва да е примряла от глад, по принуда яде мишка. Иначе, нейната храна е птичарска. С мишката "си играе", точи си ноктите, тренира си пъргавината, т. е. - прави "тренировка жизненост". Накрая - я удушава и заравя нейде из територията си, за "гладни" времена. Демек - прави си хранителни запаси, като маркира и територията си. Това са инстинкти, придобити по еволюционен път - оцеляло е това, което прави "ей тези неща"?) ...

Ето, че самото неразбиране за възможност за отговор на Основния въпрос на философията, от науката, води до ... уточняване на терминология и преливане от пусто в празно?!. Ако на някой му се иска да губи ...2 часа, може да се налюбува на приказване, приказване и пак... (аз се минах и го изслушах... Пълна скръб) https://www.youtube.com/watch?v=TdFc-ix_0BE ... ... Самият въпрос отпада, тъй като от формите на материята (полева и вещева) логически се достига до "нещото" Съзнание - идеалното е продукт, следствие от организацията на материалното, а не начало. На лектора му липсва яснота по определение за съществуване, за памет и затова втръсва от епитети... Можело човек да не знае и да е щастлив! Естествено - щастието се крепи на "липсата на информация" (недостатъчна информация)... За щастие: Иска се Мозъкът да дели на нула! Житейска Неопределеност (в математиката е забранено да се дели на нула) и чувство на еуфория - неустановима причинност, объркваща сетивни възприятия и др.. Мунчовски работи...? ...

Ето подробности по хипотезата, че Вселената е ЧД: https://www.youtube.com/watch?v=bPyS0AJ4eY4 ... (Излиза, че ако са верни теориите на база ЧД, то дупката ще има Център. Щото - има радиус. Да, ама Вселената няма център. Съвпадението на големината на Вселената с големина на черна дупка (заради масата), показва, че вложеното в математическия модел е формализъм. Математически правилна задача, но с неправилно тълкуване. В ОТО с е "работи" с геодезични линии и кривина, но предизвикани от вещевите структури. А ако задачата е кривина на "празното", на полевите структури. И понеже, принципно, един масов-вещеви обект си "носи" и кривината на полевата си структура - полевите връзки между отделните си части като атоми, молекули и частици - то, силовите взаимодействия са проявени, за наблюдател, посредством вещеви изменения, това "вижда"!.. Полевите изменения са "невидими", но това е цялата Вселена - видимо, е по-скоро празна откъм познатото ни вещество и ... когато става ясно, че ЧД са Полеви обекти, подреденост на поле - демек, няма общо с характеристиката "маса" на частиците - значи Вселената може да е Черна Дупка.) ...

Почти нагледно е показана идеята за "кривина" по ОТО: https://www.youtube.com/watch?v=8ss9HYEIDvY За системата Земя - центърът на Земята приблизително е мястото, където силата-тегло, действаща на телата на повърхността й, би била нула. Ако се заиграем с кривина - там, локално, кривина няма. Така че е правилно в клипа- масата е вътрешно свойство на частиците. Но именно масата има отношение към гравитационното привличане и да се досетим, че "енергия" не е равносилно на "маса", щото, не всяка енергия се проявява като маса. Тоест - около частицата има поле(?), което да разказва на други подобни обекти (действие на разстояние), че съществува като обект, който е "изкривил" нещо?!? Ако възприемем, че това е информация за подреждане на "частите" на това нещо (например:етер, ефир, тъмна материя, създаваща тъмна енергия-подреденост), тогава ентропията, отговаряща за локален "хаос", дава възможност за изясняване природата на всички "сили" от взаимодействия. Става естествен струмежът при движение на обектите, да следват по подреденото (сила на привличане) и да избягват по неподреденото (сила на отблъскване). Така - можем да измерваме сили по кривина (ОТО) - по-скоро в частни случаи на екзотични обекти - но не и да се обясни гравитационното привличане без понятие за сила! Кривина се следва от движещо се тяло като подреденост на "основата", а ако има въздействие, което да го принуждава да не следва тая подреденост, то Възниква Сила, която да се противопоставя на принудата! ...

За подробности относно "супер", тук: https://masterok.livejournal.com/788325.html ...