Малоум 2

Още малко за Квантов ефект на Зенон (КЕЗ) - има и източници за експериментите. Наблюдаваният чайник не изкипява! https://www.youtube.com/watch?v=DRw7jwe6XxU

Ето и още едно прилично (и приятно) обяснение за "маса" от различни гледни точки: https://www.youtube.com/watch?v=USP_7rqjs9s ... ... Не знам защо не се разглежда импулсът като "сила по време". Тогава: Не е нужна маса за обясняване енергията на фотоните, щото в тях - като енергия - участва честотата, тоест, участва време - "скрито време" за предаване на импулс на телата с маса, по измененията на които тела, съдим за взаимодействия. Тогава - не е нужно задължително (?!) при вакуум всички фотони (?!) да се движат със "скорост на светлината във вакуум", а да си съществуват в основа "стоящите вълни"- фотони в потенциални ями, "пулсират" на място в пространствена вак-решетка, като "точки" от тази решетка (понеже са недостижими за експериментално "задвижване"), които локално съдържат енергия - зърнест модел вакуум. ...

А ако няма гравитация (много слаба сила от гравитационно привличане), какво ще се "уравновесява"? "Масата" се проявява в ускорителни движения, като коефициент на съпротива на тяло, срещу силите, които променят движението. А така ... и Планковската дължина на вълна (10^(-43) m) става с маса Единица?!. Демек и полевите структури (разни фотони) придобиват официално характеристика "маса". (Може би трябва нова дефиниция за "маса"?! или само за ограничен кръг явления да важи) ...

Интелект - възможност за достигане на правилно обобщение за краен абстрактен образ, дори и от недостатъчна информация. Естественият интелект, заради стремежите си, много често "греши" и ... дори и по Дарвин си носи следствията. Доколкото съзнанието е отношение, то се "изисква" някакъв мироглед, нещо като опора-гледна точка, встроена като съзнавано, но базиращо се, почти винаги, на несъзнавани "части" на памет на връзките. В този смисъл е променливо състояние в момент на мислене при изграждане (несъзнавано) на абстрактен образ. В крайния вариант на структуриран образ присъства и нещо "неопределено", необмислено, а действието (поведението) е ... незнайно как(?!) и доколко, повлияно от Разум (възпитание от надстройката през първите седем са в несъзнаваното, най-често и влияят в "незнайното"). Съзнанието участва в решението, но е пречупено с разум и в този смисъл е необходимо, но недостатъчно за интелект. (Знаем, че ЕИ е несъвършен, но не желаем ИИ да е такъв. Границите-разум (от сетивност) са много повече от границите-възможности на ЕИ) (Изкуственият интелект ... по Мъск () , ще "задръства" камерите с образи. Тоест - важна е бързината на релаксация "стари-нови" виждания, а тя е технически ограничена, дори и при паралелно въздействие... Демек, грешките ще са по-убедителни, а не по-управляеми за вземане на интелигентно крайно решение за действие, което да е в полза, или в синхрон с това, на ЕИ) ...

Затова съм възприел, за себе си, че съзнанието е отношение, а не отражение. В самата "временна памет" няма образи, а символи, части от образи (ползващи се многократно и за оформяне на много други "образи"). "Моментно видяното" се съотнася и до символи, възникнали в опитност от миналото - условно постоянната памет. Това + допълнителното, заформя абстрактен образ за ползване (в поведение, примерно). Изборът на "образ" е субективен. Но ползването на образа е и обстоятелствено, включая разум - възможни ограничения, или не. ...

http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Kolko-fotoni-ot-Golemiia-vzriv-ima-v-edin-kubichen-santimetar_117442.html "Колко фотони от Големия взрив има в един кубичен сантиметър? Температурните разлики в космическото микровълново фоново излъчване, наблюдавани от COBE, WMAP и Planck. Снимка: Wikimedia Commons През 1964 г. Арно Пензиас (Arno Penzias) и Робърт Удроу Уилсън (Robert Woodrow Wilson) случайно откриват космическото микровълново фоново излъчване (наричано и реликтово лъчение), остатъкът от горещия Голям взрив, с радио антена в Холмдел (САЩ). Това излъчване се състои от фотони и дава моментна снимка на Вселената, когато според стандартната космология температурата спада достатъчно, за да позволи електрони и протони да образуват водородни атоми и хелиеви ядра (този процес се нарича рекомбинация), което прави Вселената почти прозрачна за радиацията, защото светлината вече не се разсейва от свободните електрони. Това се случва около 380 000 години след Големия взрив, самият Голям взрив възниква преди 13,8 милиарда години и оттогава същите фотони достигат Земята, прелитайки безпрепятствено през Вселената. Поради разширяването на Вселената фотоните са се охладили значително. По времето на последното разсейване от периода на рекомбинация тяхната температура е била 3000 K, сега са изстинали 1100 пъти до 2.72548 ± 0.00057 К, т.е. малко над абсолютната нула. Интересен въпрос, с който може да блеснете сред приятели е: каква е плътността на излъчването в момента, колко фотони от този Голям взрив все още има средно? Този отговор се знае точно: 411 фотона на см³ или енергийна плътност от 0.25 eV / cm³, което е 4.005 × 10 ^ 14 J / m³. А тъй като се движат със скоростта на светлината, това означава, че приблизително 10 трилиона фотона на секунда се сблъскват с всеки квадратен сантиметър. Когато имаше аналогова телевизия, която вече е напълно изчезнала в дигиталната ера, понякога, когато нямаше предаване, можеше да се види „шум” („снежинки”) на телевизионния екран. В този шум имаше и фотони от Големия взрив, около 1% от този шум се образуваше от фотоните на CMB, както се нарича английското съкращение на космическото излъчване. Всъщност този досаден "шум" доведе до първото откриване на космическия микровълнов фон през 1965 г., когато Пензиас и Уилсън се опитват всячески да го изчистят от радиометъра Dicke за Bell Telephone Laboratories. И след като неуспяват, те най-накрая разбират, че сигналът не е "шум", а фотоните от Големия взрив. Пензиас и Уилсън споделят Нобеловата награда за физика за това откритие през 1978 г., а оттогава CMB се изследва като начин да научим повече за началото на Вселената. А някога можеше да видим по телевизията сигнал от Големия взрив. Сега това вече не е възможно. Прогресът има своите недостатъци." ... ... Само дето се спори, сред учените, дали "в началото" е имало Голям взрив. https://www.youtube.com/watch?v=SRAtLatGGE8 (Самите фотони не могат да имат температура... (могат да съответстват по характеристики, на температура на тяло) При разширяване вероятността за високо енергетичен сблъсък на частици, намалява. И с увеличаване на големината (гъстота) на вещевите обекти, поглъщането на високо енергийни фотони води до разсейване във вещество и следващото излъчено е с по-ниско енергийни фотони. Излъчването (дължина на вълна) е характерно за водородни молекули, а те са в "изобилие" в Космоса.) ...

Няма майтап - може "така", а може и "онака" https://www.youtube.com/watch?v=7cQ5n9j5Guo ... ...

И приготвянето на пица е изкуство - особено физиката на печенето: https://dariknews.bg/novini/liubopitno/izvedoha-formula-za-idealnata-domashna-pica-2130216 "Изведоха формула за идеалната домашна пица Физици изведоха термодинамична формула за идеалната домашна пица, която може да съперничи на изпечената в пещ, съобщи в. "Дейли мейл". Тайната е в температурата и продължителността на печенето. В електрическа фурна температурата трябва да е 232 градуса и печенето да продължи 170 секунди. За да изведат формулата, Андреас Глац от университета на Северен Илинойс и Андрей Варламов от университета "Тор Вергата" в Рим са посетили много италиански пицарии и са разговаряли с майсторите. Те изучили термодинамиката на пещите на дърва и установили, че идеално хрупкавата коричка с мека разтопена плънка се осигурява от проводимостта, конвекцията и излъчването в пещта. В пещта дървата горят в единия ѝ край, топлината преминава по извитите стени и дъното и така пицата се изпича равномерно. Температурата в пещите достига до 330 градуса Целзий, като пиците се пекат две минути. Тази температура обаче е непостижима в домашни условия. Затова физиците са я намалили и са увеличили продължителността на печенето. За изследването си физиците са използвали пица Маргарита. " ... ... Както винаги - заглавието е подвеждащо: вж червеничкото!.. А и формула няма?! ...

То и досега се приказваше, че журналистите могат да се "манипулират", ама ... тоя - си е направо програмиран, а?! https://megavselena.bg/zapoznayte-se-s-pyrviya-v-sveta-ai-tv-vodesht/ "Запознайте се с първия в света AI ТВ водещ Нито една професия не е защитена от автоматизация и роботизация, дори телевизионният водещ. Държавната китайска медия Синхуа (Xinhua) разкри за широката публика първия „AI водещ“, който може да говори, да се движи и да действа като истински ТВ водещ. Китайците показаха и англоезична версия на своя водещ, която можете да видите на видеото по-долу: Синхуа е създала водещия в колаборация с търсачката Sogou.com. Те са захранвали алгоритъма с видео излъчвания на живо, за да научат AI водещия да говори. Според блогпост на Синхуа, водещият с изкуствен интелект е бил създаден, за да се намалят разходите за производството на новини и да се подобри ефективността. Движенията на водещият изглеждат плавни и много близки до реалността. Визуално единствено устата разваля донякъде илюзията. Английската реч също не е идеална. Въпреки че е базирана на истинската реч на англоговорящ журналист, гласът звучи роботизирано и странно. Премахването на човешкия елемент от производството на новини може би наистина ще намали разходите, но няма да ги направи по-ангажиращи. Слушането на монотонен роботски глас да обяснява процесите в политиката или световната търговия наистина не звучи като бъдещето, за което мечтаем. От друга страна обаче скоростта, с която се развива изкуственият интелект позволява лесно да си представим AI водещи, които са неразличими от истинските … за добро или за лошо." ... ...

На мен ми е познато като "нега" : http://rechnik.info/нега нѐга Тълковен речник само ед. 1. Състояние на пълно задоволство. 2. лит. Блаженство, упоение, унес. 3. Нежност, ласка, ласкавост. При йогизъм - нещата са малко по-други. Не е идея за "щастлив мързел", а нарочно съсредоточено състояние за правилно дишане и еластично разтягане на частите на тялото (разнообразни физически пози), при това: тялото се тренира с минимален разход на енергия и съответната чувственост ... тренира и мозъка. До него достига информация от всички части на тялото, възвръща се паметта на връзките между кости, сухожилия, мускули защото се Подобряват кръвен и лимфен потоци. Тренира се генетичната памет за възстановяване на "минали" връзки и, отношението на условно постоянната памет + временната памет, става адекватно. Умът е в състояние да "отпуска" напрегнатостта на мускулите, например, при медитация, за "опресняване" работата на мозъка, последствие (демек - не е състояние нега). ...

Ако излезнем от рамките на биологията то е възможно да съществуват обитаеми планети там. Тези рамки, които сме поставили заради нуждите на човека за живот, са доста ограничени. Роботите с изкуствен интелект могат да живеят почти навсякъде. Първо - понятие за "обитаеми планети" ... от кого?! Ако е от земни хора - абсурд! Невъзможно е. Няма как да "излезем" от рамките на "био-...". Разумен живот е възможен само ако има условия да възниква живот на база - въглерод (въглеродни вериги - на планета, която е като Земята). Вярно е, че на някакъв етап от развитие - био-животът може да създаде роботи с целеви интелект, които да се изпратят някъде из Космоса, за да "завладяват" планети в "обитаема зона" за въглероден живот. Да ги правят "тераформирани", след милиони години, примерно. Ама - няма да е жив до тогава естественият био-интелект и ... файда йок! Роботът не може да пренесе ембриони, щото лъченията в космическа среда унищожават генетичната информация. Оцеляват "затворени" микроби, ама вече с мутации - неизвестно е какво ще се пръкне от тях. (освен на холивуд) ...

Това видео си заслужава виждането: ... ...

"Вграденото" е единичен - неповторим конструкт - подложка, благодарение на смес-генетичен материал и формирането (нови невронни пътеки) на тая подложка се повлиява с развитието. Кой точно от "архетипите" ще надделява в развитието, зависи от началната подложка, но и от "внушенията" на надстройката. Пак си става "несъзнавано" в резултат, но вече е изманипулирано - така правят (създават) "шпионите" по филмите. И, ако се манипулира съзнаваното в развитие, може да "не се" развие генетично преобладаващият архетип. По Юнг (така си мисля) - по-късно, ще се "изпитва" някаква смислова "празнота", но - това би следвало, да се "лекува", ако пречи за нормален живот... Май, само с подмяна на вярата, става.(Може за умни люде: "Реалистична нагласа на съзнанието се допълва от разнообразни творчески импулси..." ) Съзнанието като отношение, влияе "по идеален начин" и върху физиологичните процеси и ако надскочи "праг на чувствителност" ("притъмня ми пред очите", както сме чували от нормални хора, извършили ненормални действия), може несъзнаваното да се прояви - физически в безотговорно поведение (разумът не е задействал, самоизключил се е и - се е включила грешна интерпретация за оцеляване). Но, като че ли по-страшно е внушението (и самовнушението), което пък може да достига до саморазрушение - да включи само Танатос-фактор дори за себе си. (Физиология се манипулира "със силата на мисълта", - без да е окултно, щото е със съзнанието на индивида - заради "опита с гореща монета в ръката" по време на хипнотичен сеанс - получава се физиологична реакция: хроли от "изгаряне" по ръката, без да има ползване на висока Т- монетата не е гореща - без действително изгаряне се появяват мехури по ръката). ...

Намерих статията в сп. Светът на физиката, кн.1/ 2014, стр.104 http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/1_2014.pdf "„137: ЮНГ, ПАУЛИ И ГОНИТБАТА ПОДИР ЕДНА НАУЧНА ИДЕЯ ФИКС“ Артър Милър Част I Кратки встъпителни бележки на преводача „Трябва да си наистина велик човек, за да устоиш даже срещу здравия разум“ Ф. М. Достоевски („Бесове“) МНОЗИНА ОТ ЧИТАТЕЛИТЕ вероятно ще бъдат учудени от числото 137 в заглавието на книгата, избрана за рубриката Четиво с продължение през 2014 г. А съчетанието на двете имена – това на знаменития физик от първата половина на 20 в.,Волфганг Паули, както и това на не по-малко знаменития негов съвременник, психологът и психиатърът Карл Густав Юнг, – също изглежда твърде странно. Числото 137 остава загадка във физиката вече цяло едно столетие. А то е само върхът на айсберга,известен като парадокси на квантовата механика. И по изненадващ начин се сближавас фундаменталния проблем на психологията – този за природата на съзнанието. Както изучаването на съзнанието, така и изследването на квантовите обекти се натъква на един основен проблем: присъствието на наблюдателя не може да се изключи от поведението на наблюдавания обект. Рационализмът на Декартовия обективизъм сериозно се пропуква. Нужен е нов подход. Може би ирационален? Може би езотеричен? Малцина от съвременните учени са склонни да признаят, че тайно се отклоняват от парадигмата на рационализма и тръгват по тъмните криволичещи пътеки на ирационалното. Така е било с Паули и Юнг. Но така е било и преди повече от три столетия, когато Нютон е изграждал основите на класическата наука. Когато бил запитан от свой колега върху какво работи, отговорът бил: „Върху физиката, но само в свободното си време“, защото основните му занятия били библейската хронология, алхимията и как да се различи движението на материалните обекти относно Бог. На своите знаменити закони за движението той гледал като на средство за постигане на тази цел. И затова изследователят на Нютоновото наследство, английският икономист Джон Мейнард Кейнс, ще заключи: „Нютон не беше първият от епохата на разума. Той беше последният от магьосниците“ [вж.Светът на физиката 36 , No 1, (2013) с. 40]. ..." ... и т. н. - интересно е! ...

Още малко подробности за вакуума: http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/2_2006.pdf

Ле-ле! Много го засили това и ... е така, ама... Съзнаваното става такова, след сблъсък с реалност. ("Грешка!", казал таралежът и слязъл от четката за дъски.) Природата (на несъзнаваното) си действа по правилата за еволюционо оцеляване, но с ОВ (принцип: проба-грешка, дори многократно повтаряна) с наличие на съзнание се достига до удобен отговор (условен рефлекс - при животни не се осъзнава, че може да се манипулира - няма съзнание), който е променлив във времето при смяна на ситуации. Това е предимство, някакво, но ако не се "помни" (обеца на ухото!), може и да е недостатък - голяма лутаница става!.. Така ролята на съзнанието бива "силна" страна и ...подходяща за обществена комуникация (може да работи с надстройката, но не е задължително, да се определя от нея, а днес, в бързината на статуквото - точно това става!?. Темповете за информационна промяна водят до бързо лудване.). Демоните на лошотията в нормално състояние, не бива да превишават праг на възможност за управление, а, ако стане - ... ставаме роб на психика... Затова - е хубаво повече веселба, дори и при сложни за възприемане (осмисляне) дейности. Веселбата дава друг поглед на/върху "страшното"! Но и не бива да е крайност, а заслужена възможност. ...

Още малко за София: https://megavselena.bg/imame-li-predstava-za-realnite-vyzmozhnosti-na-edin-izkustven-intelekt/ Имаме ли представа за реалните възможности на един изкуствен интелект? Когато СОФИЯ роботът се включи за пръв път, светът не можеше да му се нарадва. София изглежда весела личност, може да се пошегува с домакините в късната нощ, има изражения на лицето, които напомнят нашите. Беше си направо робот, изтръгнат от научната фантастика, най-близко до истинския изкуствен интелект, който някога бяхме виждали. Няма съмнение, че София е впечатляващо произведение на инженерната мисъл. Технологичните компании Hanson Robotics и SingularityNET са оборудвали София със сложни невронни мрежи, които дават на робота възможността да се учи от хората и да открива и отразява емоционалните отговори, което го прави робот с личност. Не е нужно много да се убеждават хората за очевидната прилика на София с човек. Много от авторите пишат за този робот като за „нея“. Пиърс Морган дори реши да опита късмета си за среща или дори да извърши сексуален тормоз над робота в зависимост от това как искате да разгледате този случай. „О, да, тя е в основата си жива“, казва изпълнителният директор на Хансън Роботикс Дейвид Хансън за София през 2017 г. на шоуто на Джими Фалън „Tonight Show“. И въпреки че Хансън Роботикс никога официално не са твърдели, че София притежава изкуствена обща интелигентност – всеобхватната, подобна на тази в живота, изкуственият интелект на София само помогна на компанията да расте. Но тъй като София стана по-популярна и хората се вгледаха по-отблизо, се появиха и пукнатини. Стана по-трудно да се вярва, че София е всеобхватният изкуствен интелект, който всички ние искахме да бъде. С течение на времето статиите, които възхваляваха робота намаляха и се появиха такива, по-фокусирани върху факта, че отговорите на София са по-скоро резултат от предварително написан сценарий. Бен Гьорцел, главен изпълнителен директор на SingularityNET и главен учен на Хансън Роботикс, няма илюзии за това, на какво е способна София. „София и другите роботи на Хансън не са наистина „чисти“ като научноизследователски системи за компютърни науки, защото комбинират толкова много различни парчета и аспекти по сложни начини. Те не са чисти системи за машинно учене, но включват обучение на различни нива (учене в техните невронни мрежови визуални системи, учене в техните системи за диалог с OpenCog и т.н.) „, казва той пред изданието Futurism. Но той се интересува по-скоро от това, че София вдъхновява много различни реакции от страна на обществеността: „Общественото възприемане на София в нейните различни аспекти – нейната интелигентност, нейният външен вид, нейната любов – изглежда са навсякъде и това ми се струва доста завладяващо“, казва Гьорцел. Хансън от своя страна смята, че е жалко, когато хората мислят, че София е способна на нещо повече от това, което наистина може, но също така казва, че няма нищо против ползите от добавената реклама. „София и другите роботи на Хансън не са наистина „чисти“ като компютърни системи за машинно учене…“ Високо популяризирани проекти като София ни убеждават, че истинският изкуствен интелект – подобен на човешки и може би дори съзнателен – е много близо. Но в действителност това съвсем не е така. Истинското състояние на изследванията на AI е изостанало далеч от технологичните приказки, на които сме се доверили. И ако не се отнасяме към ИИ с по-здравословна доза реализъм и скептицизъм, можем да останем завинаги в тези коловози. Да намерим истинска дефиниция на изкуствения интелект се оказва трудно. Полето на AI, непрекъснато се преформатира от нови разработки и променящи се цели, понякога се описва най-добре като се обяснява какво не е ИИ. „Хората смятат, че AI е интелигентен робот, който може да направи нещата като много умен човек, робот, който знае всичко и може да отговори на всеки въпрос“, казва Емад Мусави, учен, който основа платформа, наречена QuiGig, която свързва хора на свободна практика. „По принцип AI се отнася до компютърни програми, които могат да извършат различни анализи и да използват някои предварително определени критерии за вземане на решения“. Сред все по-отдалечените цели за постигане на изкуствен интелект на ниво човек (human-level artificial intelligence или HLAI), роботът би имал способността да комуникира ефективно, да може да извлича смисъл или да разбира нюанси и в същото време да има способността да продължава да се учи с течение на времето. Понастоящем системите за ИИ, с които взаимодействаме, включително тези, които се разработват за самоуправление на автомобили, правят цялото си обучение, преди да бъдат разгърнати и след това спират да се учат завинаги. „Това са проблеми, които са лесни за описване, но са неразрешими при сегашното състояние на техниките за машинно обучение“, казва пред Futurism Томас Миколов, изследовател във Facebook AI. „В момента ИИ няма свободна воля и със сигурност няма съзнание – две предположения, които хората са склонни да правят, когато се сблъскват с напредничави технологии“, казва Мусави. „Най-модерните AI системи там са само продукти, които следват процесите, дефинирани от умни хора. Те не могат сами да вземат решения“, обяснява той. При машинното обучение, което включва дълбоко учене и невронни мрежи, присъства алгоритъм натоварен с данни за обучение, благодарение на който ИИ би успял да изпълни задачата сам. За софтуера за разпознаване на лица това означава да подхранва хиляди снимки или видеоклипове с лица в системата, докато тя не успее сама надеждно да открие лице, необозначено предварително. Сега най-добрите алгоритми за машинно обучение обикновено започват да запомнят и изпълняват статистически модели. Да го наречем „учене“ е да антропоморфизираме машини, които работят на много различна дължина на вълната от нашите мозъци. Изкуствената интелигентност сега е толкова привлекателна, че производителите наричат почти всяка компютърна програма, която автоматично прави нещо, AI. Ако тренирате алгоритъм за добавяне на две числа, той просто ще потърси или копира правилния отговор от таблица, обяснява Миколов, учен от Facebook AI. Но не може да постигне по-доброто разбиране на математическите операции от обучението през което е преминал. След като узнаете, че пет плюс две е седем, вие като човек може да заключите, че седем минус две е пет. Но ако поискате това от вашия алгоритъм в ИИ, той няма да може да го направи. Изкуственият интелект е бил обучен да добавя, а не да разбира какво означава да добавиш. Ако искате да може да изважда, ще трябва да го обучите отново – процес, който обаче изтрива каквото преди това е научила системата за ИИ. „Всъщност често се случва така, че е по-лесно да започнете да го учите от самото начало, отколкото да се опитвате да преквалифицирате предишния модел“, казва Миколов. Тези недостатъци не са тайна, но системи за машинно обучение често се предлагат на пазара като върхът на изкуствения интелект. Всъщност те са доста глупави и нямат никакъв интелект. „Преди време всички бяха много впечатлени от способността на една система да стига до решения за надписи под дадени образи, но скоро се установи, че 90% от тези надписи действително се съдържат в данните за обучението, предварително заложени в нея“, казва Миколов. „Значи не са били произведени от машината; машината просто е копирала онова, което хората обучаващи машината са предвиждали за подобен образ. Това, което хората смятаха за роботизирано чувство за хумор, беше просто тъп компютър, използващ „копи енд пейст“. „Това не е някаква машинна интелигентност, с която комуникирате. Тя може да бъде полезна система сама по себе си, но това не е AI „, казва Миколов. Според него отнема известно време, докато хората осъзнаят проблемите с алгоритъма. Отначало те бяха просто впечатлени. Проблемът е, след като днешните ни системи, които са толкова ограничени, се търгуват и стимулират до такава степен, че обществеността вярва, че разполагаме с върхова технология за машинно учене, а всъщност нямаме никаква представа как да изградим нещо подобно. „Често се забавлявам да видя начина, по който изследването ми се представя като нещо голямо в медиите“, казва Нанси Фулда, занимаваща се с компютърни науки, работеща по по-широки системи за ИИ в Университета Бригъм Йънг. Според нея има „репортери, които взимат тези първични истории и пишат за технологията, без да разбират добре как работи. Цялото нещо е малко като игра на „развален телефон“ – техническите подробности за проекта се изгубват и системата започва да изглежда почти магическа. В някакъв момент вече почти не разпознавам собствените си изследвания“, казва Фулда. Някои изследователи сами са виновни за това, че разпалват този пламък. И тогава репортерите, които нямат много техническа експертиза и не гледат зад завесата, са съучастници. Още по-лошо, някои журналисти са щастливи да добавят реклама към дадено научно съобщение. Други участници в проблема: хората, които правят алгоритъма за изкуствен интелект, представят работата, която са направили като собствен творчески резултат на този алгоритъм. Миколов нарича това нечестна практика. „Мисля, че е доста подвеждащо, че някои изследователи, които са добре запознати с тези ограничения, се опитват да убедят обществеността, че тяхната работа е AI“, казва Миколов. Това е важно, защото начинът, по който хората мислят, че изследванията на ИИ вървят, ще зависи от това дали ще им бъдат разпределени средства. Тази неоправдана реклама би могла да попречи да се постигне реален и полезен напредък. „Финансовите инвестиции в изкуствения интелект са неумолимо свързани с нивото на интерес от бизнеса и хората в тази област. Нивото на инвестиции се променя бързо, когато София има странен разговор или някакъв нов алгоритъм за машинно обучение, постига нещо интригуващо и интересно. Това обаче, прави трудно да се установи стабилен, базов поток от капитал, на който изследователите могат да разчитат“, обяснява Миколов. Той се надява един ден да създаде истински интелигентен асистент с ИИ – цел, за която той казва, че все още е далечна. Преди няколко години Миколов, заедно с колегите му във Facebook AI, публикуваха доклад, описващ как това може да е възможно и стъпките, които трябва да се предприемат, за да стигнем там. Но днес, Миколов счита, че много от начините, по които хората се опитват да постигнат нещо подобно, вероятно са неработещи. Един от тези вече неработещи начини, за съжаление, е системата за укрепване на вече наученото. Системите за укрепване на наученото, кара роботите с ИИ да изпълняват задачата си чрез експериментиране на базата на опита и грешките, вместо да използват данни вече вкарани в системата им. Напоследък все се намира някой, който да се хвали с използването на системата за укрепване на знания при ИИ, но те всъщност просто са дали на алгоритъма някои преки пътища или са ограничили обхвата на проблема, който е трябвало ИИ да реши на първо място. Сюжетът, който идва от тези алгоритми, помага на изследователя да продаде работата си и да осигури безвъзмездни средства. Пресата и журналистите я използват, за да привлекат публиката към своите издания. Но обществеността страда – този порочен кръг пречи на всички останали да разберат какво всъщност може или не може да направи ИИ. „Магьосникът ще поиска от някого от публиката да провери дали настройката е правилна, но човекът, специално избран от магьосника, работи с него. Така че, ако някой ви покаже такава система, тогава има голяма вероятност просто да се заблудите“, казва Миколов. „Ако сте запознати с обичайните трикове, лесно е да разкъсате всички тези така наречени интелигентни системи. Ако сте поне малко критични, вие ще видите, че това, което се нарича ИИ е нещо друго и този тип роботи е много лесно да се различават от хората. “ Миколов подсказва, „че трябва да проверите интелекта на всеки, който се опитва да ви продаде идеята, че тези роботи са решили теста на Тюринг и са създали чатбок, който може да проведе истински разговор с човек. Отново помислете за подготвения диалог на София за дадено събитие“. „Може би не би трябвало да бъда толкова критичен, но за нещастие е много лесно хората да бъдат „хванати“ от тези магьоснически трикове и да попаднат в илюзията, освен ако не познавате тези трикове и знаете какво стои зад тях“, казва Миколов. За съжаление толкова много внимание към тези подвеждащи проекти може да попречи на хората с истински оригинални, революционни идеи. Трудно е да се получи финансиране, за да се създаде нещо съвсем ново, което може да доведе до ИИ, което хората вече очакват, когато рисковите инвеститори просто искат да финансират следващото решение за машинно обучение. Ако искаме тези проекти да процъфтяват, ако някога искаме да предприемем осезаеми стъпки към изкуствен общ интелект, полето ще трябва да бъде много по-прозрачно по отношение на това, което се прави. „Надявам се, че ще се появят някои супер умни хора, които идват с нови идеи и няма просто да копират направеното“, казва Миколов. „Днес виждаме малко, постепенно подобрение. Но съм сигурен, че ще се появят умни хора, идващи с нови идеи, които ще поведат областта напред“, заключава той. Публикувано в Futurism.com.

Не зная защо са се заблудили хората, че науката може "да мине" без философията. Цялата СТО на Айнщайн - се гради на философски разсъждения, за пространството и за времето, и обединяването им в пространство-време, и е чисто философски акт на мислене, който и до ден днешен не се разбира от всички. Когато ТГВ математически достига до "цялата" материя, съсредоточена в една единствена точка (сингулярност), само началата на философията разказват, че това е невъзможно... (не важат откритите закони за това което е в ЧД, а в началото ГВ прилича на такова, има и такива хипотези) И по-късно Пенроуз, и др. достигат до възможността ентропийно начално разпределение и посредством флуктуации в/от Поле - да се изградят наблюдаваните днес обекти. Тоест - философията (с извинение, ползването й) дава допълнителни възможности за мислене по Фундаментални въпроси. Въобще - може ли да се обоснове движение по инерция, без философия, където е направено обобщението за "всичко се движи по инерция", докато не го "бутнем-дръпнем". Ами законът за отрицание на отрицанието - показващ посоката, пътя на развитие на човечеството... Ами законът за количествените натрупвания, водещи до качествени изменения..., който обосновава разнообразието от качества (свойства) на обектите. Неразбирането на основните философски закони прави невъзможна правилната преценка на трудовете от учени. Къде е "лъжата" и къде "истината". Философията е обобщила - има само Конкретна истина. Но - всеобща истина също има!.. Вкарана е в природните закони. Как пък на учените не им е дошло на акъла, че "няма философия" и ... са тръгнали да правят Единна Теория на Полето (Айнщайн, струнна хипотеза и др.)- тоест, да изведат Общи принципи на които да се "кланя" материята... (дори без да я "гледаме" и "слушаме") Или пък, да си измислят хипотези с най-малко "начални условия", от комбинациите на които да се пръква всичко дето е наоколо. Едно от най-сполучливите ОБОБЩЕНИЯ в механиката (наука, част от физиката) е ДЕЙСТВИЕТО - ползва се изцяло, за всички научни проблеми. А философията още обобщава: изважда "за ползване": Закон за минималното действие! Философски е въпросът: Защо съществува закон за минималното действие? И понеже само разумът си позволява да го нарушава (локално, уж според възможностите си?), то философски - разумът се обрича да загине (няма здрав разум?!!) Има повсеместна обратна връзка не само при взаимодействия (там е доказана ОВ), а и при въздействия. Природата, като цяло, посредством въздействия (полева форма на материя), се стреми да запази неподвижност или "минимално действие" (покой или неразличимо от покой: праволинейно равномерно движение!), защото най-финото "начало", от което сме се пръкнали, е недостижимо за "задвижване от разума". И ... добре, че е така, значи! ...

Ако сте го гледали - това изби рибата! Иначе - малко причини са споменати в статията: http://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/5-prichini-da-uchim-matematika_116367.html "5 причини да учим математика Знае ли българинът как се смята дължина на окръжност? Вероятно сте срещали в социалните мрежи изявления от вида: „Още един ден не ми потрябва Питагоровата теорема” или недоволни въздишки на ученици и родители, че в училище има твърде много математика. Математиката е нужна. Тя е едно от нещата, което е развило мозъка ни и ни е направило човеци. Тя е инструментът на физиците, с който разбират света около нас, а също и на инженерите, които ни го правят по-приятен и възможен. Математиката ви трябва например, за да „станете богати”. Вижте кадъра по-горе от популярното шоу - възможно ли е съвременният българин да не знае, че дължината на окръжност е равна на диаметъра ѝ по „вълшебното” число пи, нещо известно и на древните египтяни? Или пък всеки знае наизуст от шести клас c = π . d, без да му хрумне, че ако c/d=π, то d/c=1/π? Реципрочна стойност, вероятно още едно понятие от шести клас, което мнозина се гордеят, че са забравили. Трябва ли ни да учим математика? Да. Ето няколко причини: 1. В бита винаги трябва да се изчисли нещо Какво ли не ежечасно трябва да пресмятаме - кой заем е най-изгоден, колко сол трябва да добавим в супата, колко бензин ни е необходим, за да отидем до морето, в колко трябва да настроим будилника, за да закусим и да стигнем навреме, как да си поделите с приятели таксито или вечерята и за какво ли не още. На калкулатора няма бутон "за колко часа да настроя будилника" или "кой кредит е по-изгоден". 2. Математиката ни помага да развием логическото си мислене Трудни задачи има не само в уроците по математика, но и в живота и то много често. С помощта на математиката се научаваме да разсъждаваме, да извличаме заключения с помощта на логиката и да вземаме правилните и разумни решения. 3. Усъвършенства способността да се мисли абстрактно и концептуално Математиката развива най-общо интелектуалните способности - уменията за анализ и обобщения, абстрактно мислене и способност да се мисли с концепции. Знаем, че една капибара плюс две капибари стават три капибари. Макар че малцина, решаващи тази задача, са виждали на живо капибара. Именно математиката ни учи да правим проекции, да оперираме с неща, които реално нямаме. Тя ни учи да обобщаваме, т.е. да анализираме отделен случай и да намерим връзка с общия порядък - от частното към общото. 4. Помага да правим прогнози и планове Използваме входящата информация в реално време, за да планиране дългосрочното или краткосрочното си бъдеще. Можем да изградим алгоритъм от действия, които да изпълняваме в бъдеще, а за това нужни изчисления. И качеството на планирането силно зависи от нашите математически способности. 5. Добре платена работа Съвременното общество предполага технология. Компютри, интернет - всичко това се основава на математиката. Невъзможно е да живеете в информационното общество без да знаете основни математически правила. Притежавайки знания по математика, вие ще получите огромно предимство и шанс за интересна и достойно платена работа. Може би някой ще каже, че има професии, които не се нуждаят от математика. Интересно кои? Лекар - не би могъл без математика, ще трябва да изчисли дозата на лекарствата, един спортист - ако разбира от математика, може да подобри резултите си (вж "Ефектът на Магнус или защо и футболистите трябва да знаят физика"). Може би ще станете богат и някой друг ще смята вместо вас? Много вероятно е да ви измамят, ако не знаете математика - тя е нужна най-малкото за контрол. Без математика не може. Не казвам, че трябва да знаете всичко перфектно, но е необходимо да можем да се ориентирате в математиката поне на средно ниво. А вие как мислите?" ... ... Мъчно ми стана за участничката! ...

Само да припомня: ЕИ може от НЕДОСТАТЪЧНА ИНФОРМАЦИЯ да ПРЕДВИЖДА и да обобщава изводи, за по-нататъшни свои действия. Това е интелект, най-общо. Може да греши, но има и морал, съдържащ "прошка и смирение пред природните сили". Чувствата правят хората в човеци. При това - известно е, че информацията от миналото (евентуално събитийно обучение, за достигане Здрав Разум) не всякога е вярна... Нямаше да има съдилища, ако винаги беше вярна преценката на събитията. (стар виц: В съда - Подсъдими, има двама свидетели, които са ви видели снощи в 24 часа, да влизате с взлом в къщата" "Господин съдия, имам 100 души свидетели, които не са ме видели да влизам с взлом в къщата!") Ползвайки Огромно количество информация, се предполага, че ИИ ще може да се самообучи, кое е правилно и кое не - Ама... това и човеците не го знаят!.. Дори "квантовиците" кадват, че не е възможно Всичко да се знае. Има ненаблюдаеми процеси, както за човек, така и за ИИ ИИ може лесно да стигне до ТВЪРД извод, че човек му пречи, да продължи действие след обобщен извод. Логиката често показва, че "Това, с което може човек да си навреди и Господ не може да му го направи!" "Внимавай какво си пожелаваш!" и т. н. - човек знае грешките си, но в стремеж да ги оправя... допуска нови и т. н., което съответства на природата му. Роботи се ползват за рутинни дейности (или опасни за човек). Там интелект няма. Самият ЕИ се вкарва в икономическа зависимост с технологичната си алчност, а и в политическа - относно правото на всеки, да си изкарва хляба с труд... Поне "правенето на роботи" да си остане човешка дейност - за ЕИ, разбира се. Знам ли! ...

...

А тук пък сме пропуснали... сюрреалистичната красота - хем наука, хем приятна визия. (Цялата растителност в природата е с форма тип "червеева дупка" - няма "сплитане", а има обмен генетична информация (семе, луковица) в комбина (суперпозиция+резонансни превръщания) с информацията, съдържаща се във фотоните от вълните на падащото ЕМП, върху "външната" надземна структура на растението. Самите листа и стебла са "антени", обменът на течност е по "капилярен" принцип. Посоката на растеж - известно - по посока-интензитет на външните полета - слънцегреене, а гравитацията прави осева симетрия (стебло) в растежа - нощем. Иначе казано - природата показва: "червееви дупки" (стебла+корени+ корона на дърво, например) могат да бъдат с множество разклонения "коренно" свързани с ген-информация и с ЕМПолета на Земята... В Космоса - и да ги има... дупките - не могат да се видят.) https://megavselena.bg/kvantovata-tykan-na-prostranstvo-vremeto/ Квантовата тъкан на пространство-времето Червееви дупки разплитат парадокса на черните дупки Една нова и смела идея има за цел да свърже две известни противоречиви описания на природата. Така тя може и да разкрие как пространство-времето дължи съществуването си на призрачните действия на квантовата информация. Сто години след Айнщайновата обща теория на относителността физиците още не могат да решат един от най-сложните проблеми с безтегловността във Вселената. Айнщайн е описал пространство-времето като картина на Салвадор Дали – плавна, безшевна, без прекъсвания, геометрична. Но квантовите частици, изпълващи пространството, повече приличат на творение на Жорж Сьора – точно, дискретно, описвано от вероятности. Основите на тези две описания си противоречат. Но нова идея предполага, че квантовите корелации между различните точки от картината на импресиониста създават не само ландшафтите на Дали, но и платното, върху което те са нанесени – а също и триизмерното пространство около тях. Описанието на новата идея, ER = EPR – е като инициали, издълбани върху дърво. Това е обединение на двете идеи, предложени от Айнщайн през 1935 г. Едната – парадоксът на Айнщайн–Подолски–Розен (EPR), „призрачното действие на разстояние“ (spooky action at a distance) между две елементарни частици. Втората – връзката между две черни дупки чрез червеви дупки (моста Айнщайн–Розен, ER). По време на раждането на тези идеи не се разглеждала никаква връзка между тях. Ами ако приемем, че тези две идеи са прояви на едно и също? Тогава тази връзка ще се окаже основата на цялото пространство-време. Квантовото заплитане, което толкова притеснявало Айнщайн, ще бъде проявление на пространствените връзки, омрежващи пространството, както казва Ленард Съскинд, физик от Станфордския университет и един от авторите на идеята. Без такива връзки пространството би се разпаднало на „атоми“, според Хуан Малдасена, физик от Принстънския институт за перспективни изследвания, съавтор на идеята. „С други думи, твърда и надеждна структура на пространство-времето е възможна само благодарение на невидими заплитания“, казва той. Освен това хипотезата ER = EPR може да хвърли светлина върху връзката между гравитацията и квантовата механика. Разбира се, тази идея не харесва на всички (според Съскинд – не е и необходимо, тя още е в зародиш). Джо Полчински, изследовател от Калифорнийския университет в Санта Барбара, е предпазлив в своите оценки, но е заинтересуван: „Не зная къде се движи всичко това, но изглежда доста интересно.“ Битката при черната дупка Пътят, водещ към ER = EPR, прилича на лента на Мьобиус, преминаваща сама в себе си, и напомня рисунка на Ешер. Да започнем с квантовото заплитане. Ако две частици са заплетени, те се превръщат в две части от едно цяло. Каквото се случи с едната, се случва и с другата, независимо от разстоянието между тях. Малдасена обяснява това с пример с чифт ръкавици – ако сте открили дясната, веднага знаете, че другата е лявата. В това няма нищо призрачно. Но в квантовата механика двете ръкавици едновременно са и леви, и десни (и всички междинни варианти), докато не проведете наблюдение над едната от тях. Което е още по-странно – лявата ръкавица не става лява, докато не откриете дясната – и в този момент и двете придобиват своите свойства. Заплитането е тясно свързано с открития от Стивън Хокинг през 1974 г. факт, че черните дупки се изпаряват. В пространството постоянно се появяват двойки виртуални частици материя и антиматерия. Хокинг разбрал, че ако едната частица падне в черната дупка, а другата избяга от нея, то дупката ще изпуска лъчение. След достатъчно време дупката ще изчезне, което повдига въпроса за информацията, изчезваща заедно с нея. Но законите на квантовия свят забраняват унищожаването на информацията. Затова възниква въпросът: ще бъде ли информацията, попадаща в черната дупка, просто кодирана, или действително ще изчезне? Споровете по този повод са довели до така наречената война на черните дупки. В края на краищата Съскинд разбрал, че цялата информация, паднала в дупката, попада в капана на нейния двумерен хоризонт на събитията. И всичко се съхранява в него, като триизмерното изображение в холограмата. Информацията не се губи – тя се кодира и се съхранява на недостъпно място. Продължавайки работа над идеята, Съскинд и Малдасена започнали да използват холографския принцип не само за разбирането на черните дупки, но и за всеки участък от пространството, който може да опише неговите граници. За последните десет години безумната идея, че пространството е холограма, се е превърнала в обикновена, в инструмент на физиката, използван навсякъде – от космологията до свръхплатната материя. „Едно от тези събития, случващи се с научните идеи, се състои в това, че те от безумна идея преминават в добра идея, а след това – в работен инструмент – казва Съскинд. – Това вече става рутина.“ Холографският принцип бил свързан с това, което се случва на границите на обектите, включително хоризонта на събитията на черните дупки. Останал въпросът: какво се случва вътре? Тъй като никаква информация не може да напусне вътрешността на хоризонта на събитията, законите на физиката забраняват непосредствените проверки на вътрешността на черната дупка. След това, през 2012 година, физиците Ахмед Алмхейри (Ahmed Almheiri), Доналд Маролф (Donald Marolf), Джоузеф Полчински (Joseph Polchinski) и Джеймс Съли (James Sully) от Калифорнийския университет в Санта Барбара стигнали до извода, че наблюдател ще може да разшифрова информацията от лъчението, като скочи в черната дупка и тогава сравни тази информация със забранения дубликат по време на своето падане. Така наречената работа AMPS (по инициативата на авторите) гласи, че черните дупки изобщо може да нямат вътрешности, тъй като „огнената стена“ на хоризонта на събитията унищожава всичко, което се опита да разкрие нейните тайни. Да измерим огнената стена Същината на изследването е следната: ако хоризонтът на събитията на черната дупка е плавно и обикновено място, както предсказва ОТО (авторите наричат това условие „без драматизъм“), частиците, излитащи от черната дупка, трябва да са заплетени с частиците, падащи в дупката. Но за да не загубят информацията, частиците, излитащи от дупката, трябва да са заплетени и с тези, които отдавна са напуснали дупката и сега са разнесени някъде по цялото лъчение на Хокинг. Излиза, че имаме прекалено много заплитания. Заплитане не може да съществува между три частици едновременно („полигамията“ в квантовия свят е невъзможна, а това значи, че в „гърлото“ на черната дупка не може да съществува гладко и непрекъснато пространство-време. Пречупването на заплитането на хоризонта означава наличието на граница на пространството там – огнена стена. Стивън Шенкер, физик от Станфорд, нарекъл AMPS „стартов ключ“. Физиците обичат такива парадокси – те представляват плодородна почва за открития. Съскинд и Малдасена веднага се хванали за идеята. Те работели над своите заплитания и червееви дупки, вдъхновени от работата на Марк ван Раамсдонк, физик от университета на Британска Колумбия във Ванкувър. Той извършил важен мислен експеримент, установил, че заплитането и пространство-времето са силно свързани помежду си. „Веднъж Хуан ми изпрати загадъчно съобщение, съдържащо уравнението ER = EPR – казва Съскинд. – Веднага разбрах какво има предвид и започнахме да обсъждаме идеята.“ Според идеята ER = EPR заплетените частици във и извън хоризонта на събитията на черната дупка са свързани чрез червееви дупки. © Olena Shmahalo/Quanta Magazine Те представили своите мисли в работата от 2013 г. „Студените хоризонти на заплетените черни дупки“, описвайки заплитането, което имали предвид авторите AMPS – това, което свързва пространство-времето. AMPS смятали, че частите от пространството отвътре и отвъд хоризонта на събитията са независими. Но Съскинд и Малдасена смятат, че частиците от двете страни на границата може да са свързани чрез червеева дупка и това може да реши парадокса. Картината от изследването някои учени на шега наричат „октопод“ – множество червееви дупки идват от вътрешността на черната дупка към лъчението на Хокинг отвън. С други думи, не е необходимо да се измисля заплитане, създаващо странности върху гладката повърхност на гърлото на черната дупка. Частиците вътре няма да бъдат непосредствено съединени с частиците отвън, които отдавна са отлетели далеч. Не е необходимо и да преминават през хоризонта. Вътрешните и външните частици съставят едно цяло, както пояснява Малдасена. Октоподът обединява вътрешността на черната дупка с частиците от облака лъчение на Хокинг. Дупки в дупката Засега няма увереност в това, че ER = EPR ще реши проблема с огнената стена. Джон Прескил, физик от Калифорнийския технологичен институт, напомня, че понякога физиците надвесват нос, за да „подушат“ многообещаващи теории. И първият „нюх“ на теорията ER = EPR „може да ухае свежо и приятно, но тя още трябва да узрее на рафта“. И все пак Шенкер твърди, че съответствието между заплитането на частиците и геометрията на плавно огънатото пространство-време е голяма работа. Това позволило на него и колеги от Института за перспективни изследвания да поработят със сложни задачи от квантовия хаос по такъв начин, че „Тази проста геометрия беше неясна и за мен“, както казва Шенкер. ER = EPR не описва всяка част от всяко пространство или всяко заплитане. Тя подхожда на специално заплитане и специални червееви дупки. Маролф, който наскоро публикува работа, описваща червееви дупки с повече от два края, смята, че на физиците е известно за тези ограничения. ЕR = EPR работи в специални случаи, но AMPS твърди, че огнената стена представлява много по-широка задача. Маролф и други са обезпокоени, че ER = EPR ще измени стандартната квантова механика. „Имам усещане, че тази шега си я разбират само Лени и Хуан – казва Маролф. – Но така или иначе работим в интересно време за науката.“ ... ...

Основнията въпрос на философията е: "Кое е първичното: материята или съзнанието?" А не разумът. Разумът се формира от надстройката - съставяне на мироглед и в него е заложено: вяра-невяра. Съзнанието дава възможност да се "осъзнаем" ... в кво да се вярва! Науката не успява да отговори на ... 101 въпроса най-малко... И кво от това...(поне ни е "дала" комп да се надцакваме) Вярата в науката си я има. Вярата на вярващите в Бог - също, без вярващите да си задават въпроси. Но нелицеприятно е: дето се вменява настойчиво - вярата в религиите - те от отдавна са се превърнали в "модел" търговски дружества... Плащаш - съпричастен си в идеологията! И наистина (по Хокинг) - философията се е оказала длъжник на науката. Не става въпрос за наука "всичко да е доказано", щото самата наука е Разбрала - не може!: Природата с нейните закони го е забранила, доколкото сме чада на природата, еволюционно пръкнали се. Философските закони са звучали като постулати, щото не е била разкрита тяхната същност, в смисъл: "Защо съществуват?", което е "хляб" и за креационисти. Също и за: "Защо съществуват физически закони?" - отговорът изисква същност!!!, структуриране на материята и полетата в това което "виждаме", и ... в науката има множество хипотези, които дават обяснения, въпреки че пряко не могат да бъдат проверявани - не поради технически причини, а поради забраната в "природата на човек".(напр. хипотезите за началото на Вселената, за тъмните : материя и енергията й и др.) Вече принципно е отговорено на основния философски въпрос - първична е материята. Съзнанието е продукт на високоорганизираната материя. "Виждаме" света посредством съзнанието, щото е продукт, формиран от материални взаимодействия. Голяма част от взаимодействията не виждаме, осъзнаваме ги и посредством разум знаем - не можем да ги измерваме и да управляваме, но знаем (разум) за причинно - следствените им връзки (закони), които довеждат до видими повторяеми явления и промени-изменения в обекти. Фантасмагориите в съзнанието са преди разума (исторически). Това прави възможно творчеството и до ден днешен. Първо в главата, не съвсем съзнавано, спонтанно (и случайно може да е) се ражда хипотетичното-абстрактен образ и после, идеята е да се "вкара в разумното", поне докъдето е постигнато в познанието. Философи, които "се връщат" в поп-мироглед - не знаят достатъчно за постиженията на физиката (или имат други цели). Няма "разумни основания" за вяра в Бог, а обосновани - несъзнавани страхове, плод на фантасмагориите които ни подсказва съзнанието. Вярването - не е проблем. Религиозността е проблем. ...

Да, съзнанието е продукт (и наистина се определя доколко ефективно е - генетично), на това, което сме нарекли мозък. Но, не е единственият продукт и това личи по многото функции на "управител", които притежава мозъка, по-скоро - мозъчните клетки, неврони и аксони. Но - съзнанието "не е там"!, а в гънките на кората на Главния мозък - структури в ликвора, с възможности за "поглъщане-излъчване" на поле. При човек - не можем да изключваме пораждащото се физически (поле), което "настоява-търси" връзки за съотнасяне към памет на "минал опит" за адекватен образ, за сравнение и релаксация (възвръщане на нормален потенциал) на физиологично възбудените зони, пристигнали по сетивата (и помисли при човек). Именно, съзнанието като отношение, не дава еднозначни отговори на един и същ въпрос и въведения разум от Свръх-аза, може временно да ограничи по-нататъшно поведение, до прието с обществен консенсус. Та, на "здравия разум" му се клатят краката, почти винаги. Ясно е, че само частично може да бъде въведен и в компа (ситуационно, но не повече) ... Октоподите имат мозък - цялата вътрешна повърхнина на окото-глава е мозък. Много е голям! Но - съзнанието не е в (не е вътре) мозъка, освен при човек. При медузите, също има частици "мозъчна тъкан" - "разпръснати" - структура от светли петънца И те - само реагират на промяната в околната среда, без да я "изчисляват" Което е реагирало правилно е оцеляло, еволюционно. Примитивно съзнание - бих нарекъл възможността за създаване ограничен брой условни рефлекси - но и то става "реакция" (белтъчни макромолекули в ликвора) ...

Здравият разум е философски проблем. Първо - понятието за разум и второ - разбирането за "здрав". Счита се, че интелектуалци притежават неопределеното понятие "здрав разум" в по-голяма "доза" от другите, по-малко интелектуалци. Ей така, негласно. И по повод червеничкото, по горе: стар виц: В кръчма, на голяма маса са седнали десетина интелектуалци, пият си питиетата и ...мълчат. Дълго време!.. В някакъв момент, един от тях казва: "С кво удоволствие се бих изсрал на тая маса!"... Друг му казал:"Остави, няма кой да те разбере!" Е, ясно е, че ИИ няма как да оцени и да схване, за кво иде реч. Дори повечето от ЕИ, не схващат ситуацията на "безисходица" в интелектуалния ум. Самообучението няма как да му даде "100 нюанса сиво" в мисленето и задръстване на мисълта. А, разумът - затова служи най-често: да възпира нелицеприятното поведение, определено от Статуквото в група и/или в общност. Разумът слага граници на поведение (не на мислене) делегирани от Свръх-аза. Обществените нагласи за "здрав разум" са променливи в зависимост от Мирогледа. Хората с добър "интелектуален багаж", непременно изграждат и мироглед, който пък им определя Гледна Точка за оценка в ситуация. Интересното е, че е възможно да не е предварително известна реакцията в ситуация (не е минало обучение в подобно). Доколко физически (и химически) био-регулаторите ще озаптят поведение в границите на разумното - дори и субектът не знае, въпреки природно перфектната си невронна мрежа... И, както казах в първия постинг - самото Обучение при Човек е цял живот!.. При ИИ - докато му "изгорят бушоните" от многото, външна за него, информация. Ако архитектурата (например - кожата на човек е недостижимо сложна функция на работа - за робот. Тя даже "диша"!) надскочи повече от шест (и повече) Сетива, подобно човешките - отива на кино! Защото обработката на информацията в Мозъка е на квантов принцип - "тегло" на вероятности (както и писал "сканер" по-горе) - а дори и при една и съща външна ситуация - вероятността за "действие-съзнаване" е с различни абстрактни образи - зависи дори от това, дали има Температура, човекът. (бълва халюцинации, всякакви) Проблемът за достигане на някакъв показател "здрав разум", според мен, не е технически или техноложичен (технологичен) По-скоро е философско психически - едва ли ще има професия "психотерапевт на ИИ", освен, ако ИИ не си го изберат, когато вече ни няма. (при А. Азимов - има робото-психолог). ...