
Малоум 2
Потребител-
Брой отговори
4669 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
19
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Малоум 2
-
Има и ... за 10 минути, още по-големи тъпотии: https://www.youtube.com/watch?v=5Wge_-lHI0A Всичко идва от неразбирането на следствията на квантовата физика (че физиците се шегуват, за да не им се задават сложни въпроси от рода на "Къде е електронът, а?"). Неволно ни е внушено да изискваме неограничени възможности!, човек да има възможности за измервания и в ... квантовата пяна. Въобще не им е ясно, че Високоорганизираната материя, за да е Устойчива на съзнаване във времето и пространството, физически трябва да е ограничена във възможността да може да приема-обработва съзнавано Всички честоти от ЕМПоле. Все едно в главата си да имаме един-два адронни колайдари и няколко от видовете телескопи на орбита и в космоса! Ако "хващахме" всички честоти от ЕМПоле - Космосът щеше да ни се "вижда" бял "+ - сиво" и силно зашумен и щяхме да се разпадаме като .. плу ... тоний, примерно, ако не избухнем от възприятия. Въобще не са в състояние да си обяснят еволюцията на неживата и жива материя, та да разберат, че по пътя й, +Дарвин - се е получавало възможно най-качественото за "висока организация" във Всяка от нишите на пребиваване на живот: риба във водата, червеи в земята, птици във въздуха ... човеци, почти навсякъде +ефира+"облаци" и там, където не ги сеем и т. н. И нали човекът е хитър дзвер, заради съзнаване?!? на нещата извън него си - "вкарва в кошара" и го предписва на висша сила, да не се чувства виновен...Те тва са антропо-...!, простотии! ...
-
Все по-често се забелязва, че Нещо в "официалните" теории - не е наред: http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Tempovete-na-razshiriavane-na-Vselenata-sa-sporni-i-mozhe-bi-e-nuzhna_113156.html Темповете на разширяване на Вселената са спорни и може би е нужна нова физика От Големия взрив насам Вселената расте. Странен факт е, че няма едно място, от което Вселената се разширява, а по-скоро всички галактики (средно) се отдалечават от всички останали. От нашата гледна точка в галактиката Млечен път изглежда, че повечето галактики се отдалечават от нас - сякаш ние сме центърът на нашата Вселена. Но това би изглеждало съвсем по същия начин от всяка друга галактика - всичко се отдалечава от всичко останало, обяснява астрофизикът Томас Кичинг (Thomas Kitching) от Университетския колеж в Лондон (University College London) на страницата на изданието The Conversation. Сега нови наблюдения с космическите телескопи "Хъбъл" и GAIA показват, че скоростта на разширяването на Вселената може да е различна в зависимост от това, колко далеч се връщаме назад във времето.чак до Големия взрив. Тези нови данни, публикувани в Astrophysical Journal, показват, че може би е време да преразгледаме нашето разбиране за космоса. Предизвикателството на Хъбъл Космолозите характеризират разширяването на Вселената в прост закон, известен като "Законът на Хъбъл" (наречен на Едуин Хъбъл - въпреки че всъщност много други хора предпоставят откритието на Хъбъл). Законът на Хъбъл е наблюдението, че по-далечните галактики се отдалечават по-бързо. Това означава, че в сравнение с тях близките галактики се отдалечават по-бавно. Връзката между скоростта и разстоянието до галактиката се определя от "константата на Хъбъл", която е около 70 километра в секунда на мегапарсек (единица дължина в астрономията). Това означава, че една галактика напредва с допълнителни около 80 500 км/час за всеки милион светлинни години, отдалечавайки се от нас. За времето, когато ви е нужно да прочетете това изречение, една галактика на разстояние от един милион светлинни години ще се е отдалечила с повече от 150 км. Такова разширяване на Вселената, при което близките галактики се отдалечават по-бавно от отдалечените галактики в една хомогенна и изотропна разширяваща се вселена се обяснява с наличието на тъмна енергия (невидима сила, която предизвиква ускоряване на разширяването на Вселената) и тъмна материя (неизвестна и невидима форма на материята, която се среща пет пъти по-често от обикновената материя). Историята на измерването на константата на Хъбъл е изпълнена с трудности и неочаквани прозрения. През 1929 г. самият Хъбъл е изчислил, че стойността ѝ трябва да бъде около 550 000 км/час на милион светлинни години - около десет пъти по-голяма от тази, която измерваме сега. Прецизните измервания на константата на Хъбъл през годините всъщност доведоха до неочакваното откритие на тъмната енергия. Стремежът да се разбере повече за този тайнствен вид енергия, който съставлява 70% от енергията на Вселената, вдъхн овява стартът на най-добрия в света (засега) космически телескоп с името на Хъбъл. Нещо трябва да се счупи Сега изглежда, че трудностите продължават - две много точни измервания не се съгласуват помежду си. Откакто космологичните измервания станаха толкова точни се очаква стойността на константата на Хъбъл да стане известна веднъж завинаги, вместо това се разбра, че нещата стават по-объркани. Вместо това имаме два резултата. От една страна имаме новите много прецизни измервания на космическия микровълнов фон - ехо от Големия взрив - от мисията "Планк", която измерва константата на "Хъбъл" на около 74 400 км/час на милион светлинни години или 67,4 километра в секунда за мегапарсек. Това означава, че за всеки 3.3 милиона светлинни години (1 мегапарсек) обекти се раздалечават със скорост от 67.4 километра в секунда по-бързо. От друга страна новите измервания на изследователите с помощта на космическия телескоп "Хъбъл" и космическия апарат GAIA на Европейската космическа агенция показаха точното разстоянията до променливите звезди цефеиди в Млечния път и близките галактики и стигат до стойност на константата на Хъбъл от 73,56 km/s/Mpc. Вероятността за случайна грешка, както отбелязват учените, е по-малко от 0,01%. Това показва, че съществуват несъответствия в скоростта на разширяване на съвременната и древната Вселена. Двете измервания извличат статистически резултати по различни начини и за космолозите това разминаване е като "напрежение" между двете и нещо трябва да се „счупи”. Нова физика? И какво ще се счупи? Още не се знае. Може би нашият космологичен модел е погрешен. Това, което се вижда, е, че Вселената се разширява по-бързо наблизо, отколкото може да се очаква въз основа на по-далечните измервания. Измерванията на база космическия микровълнов фон не измерват директно локалното разширяване, а по-скоро го правят чрез нашия космологичен модел. Това е изключително успешно при прогнозиране и описване на много наблюдателни данни във Вселената. Така че, дори този модел да е погрешен, никой не е измислил прост убедителен модел, който да обясни това разминаване и в същото време да обясни всичко, което наблюдаваме. Например, бихме могли да опитаме да обясним това с нова теория за гравитацията, но тогава други наблюдения няма да съвпадат. Или можем да се опитаме да го обясним с нова теория за тъмната материя или тъмната енергия, но след това други наблюдения не съвпадат - и така нататък. Така че, ако напрежението се дължи на някаква нова физика, то тя трябва да е сложна и неизвестна. Има едно по-малко вълнуващо обяснение - че в данните съществуват "неизвестни неизвестни" данни, причинени от систематични ефекти, и че един по-внимателен анализ може един ден да разкрие фин ефект, който е бил пренебрегнат. Или пък може да е статистическа грешка, която ще изчезне, когато се съберат повече данни. Понастоящем не е ясно коя комбинация от нова физика, систематични ефекти или нови данни ще разреши това напрежение, но нещо трябва да поддаде. Ако се изисква нова физика, за да се обяснят тези нови измервания, тогава резултатът ще бъде промяна в нашата картина на космоса. ...
-
Днешният виц: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vitc-na-denia-9-avgust_17352.html Ако сте написал научен труд и желаете да го публикувате, направете следното: • Ако разбирате това, което сте написал и можете да го докажете - изпратете го в някое математическо списание; • Ако разбирате това, което сте написал, но не можете да го докажете - изпратете го в списание за физика; • Ако не разбирате това, което сте написал, но можете да го докажете - изпратете го в списание за икономика; • Ако въобще не разбирате това, което сте написал и не може да го докажете - изпратете го в списание за философия. ...
-
Свободен, а не освободен от .... (съжалявам, че не се разбрало)
-
Е, да - ама не може - не е редно да се "затваря" устата на другия (не е само един, а много, по дяволски). Знаем - поддаваме се на Вяра. Аз - вярвам в Природата разглеждана с научен подход. Друг пък вярва в идеята за Бог, всемогъщ създател на Природата и "мене си" - обективен идеализъм, който си "играе на зарове" докато предизвиква емоции в творението си, или друг - в идеята, че Аз-ът му, всичко си измисля нагаждачески - солипсизъм. Последните двама (да затворят вратата от външната страна, макар и да не знаем къде е това - външно, за Вселената) - съпътстват възможности за разсъждаване без да обясняват същност - за тях Демон на Максуел, няма. Но - принципно, не е правилно "всичко е ясно и ... без тях!" Вярата е нужна на хората и е част от мотивацията им... успокоява, примерно. Хубаво е да се уважава. Несъзнаваност - живот за животно. Кара я на инстинкти - получени еволюционно, благодарение на ОВ - първо в неживата материя, а след усложняване на връзките и постигане на биовръзки (вече обяснявах - по "парадокса" на гумата и зависимостта на "механиката" на въглеродните вериги от измененията на ЕМПоле) - ОВ при живите. Инстиктите - съхраняват повторение на процеси за по-дълъг период време и постигане на устойчивост на дадена структура (от частици+полетата им) в постоянно изменяща се действителност. Изменят се интензитети на различни вълни от ЕМПоле - еволюцията "продължава" на неживата+живата Природа. Живото се храни с "отрицателна" ентропия (локално намалява ентропията), превръща връзките от неживото във връзки на живото и увеличава Хаоса. Достигането на висока организация на био-структурите дава възможност за Управляване на биотокове в живото, посредством "механиката" на ОВ. В кавички, щото е несъзнавано действие. Инстинктите на животно се запазват в някаква степен (сучене, захват при допир, примерно), но тъй като временната памет (за повтарящи се събития) е изтикана от бялото на мозъка в една "сива среда" (подобие - структура на сюнгер - сив е, защото поглъща част от белия спектър на ЕМВълни), то "натиск-налягане" върху нея предизвиква еманация на част от записа на стоящите вълни в полутечна среда, във вид на ЕМИмпулс. Тоя импулс, заедно с други (един натиск предизвиква множество различни импулси), с които може да "зацикли" в последователност - локален пренос на импулси - изграждат абстрактен образ - съотнесен към "реален", но не е фотографско отражение, а интерпретиран (отношение) само от "засегнатите" символи на паметта и надарен с белези (отношение) - за цвят, аромат. За Аз-осъзнаване трябва натрупване памет за множество абстрактни образи (първите 7) и пак по механичен способ за ОВ, възможност за управления в логическа последователност - представа за отношения на "видяно и чуто", вече осъзнато отношение с възможност за намиране на реални граници (мислене) за приложимост в отношенията с други обекти. И така стигаме до: ... А те не са имали съзнание за своите тела. Затова написах, че съзнанието в своя първичен вид е несъзнавано, което съдържа в себе си потенция за съотнасяне на възприетите предмети към един виртуален център на съзнанието, наричан Аз, чрез функциите усещане, чувстване, мислене и интуиция. Така е - няма го в "първичен" вид. -свободен откъм душа! Интуицията се проявява заради множеството образи в един акт на "търсене". В някакъв "миг" просветва, че има възможност за малко по-друга логика, ако се спре мисленето върху друга група моментно появяващи се образи. Така Човек предполага и си казва: "Знаех си, че така ще стане..." - имал е интуитивно усещане за повече възможни решения на проблем... ...
-
Свързано с изследване на околното - в смисъл, осъзнаване и вкл. им като наименован "комплект" символи - защото "виждаме" само измененията, а повтарящите се подлежат на измерване и изучаване. Едноактните - ги считаме за случайни и още им е рано за белег-временна памет за сравняване. Но - пак получават временно символ, макар в началото и неосъзнат към съответствие за "същина" на възникване на явлението. Много е интересна периферията около полето на "гледната" точка, защото действията-движения за "ставащото там" се извършват механично, почти автоматично, безсъзнателно. И са по-бързодействащи от същите ако са извършвани в полето на гледната точка. (подлежат на усъвършенстване с условно пост. памет - може да се тренират, демек) За да сравним, преди това трябва да се съотнесем за осъзнаване - какво е А и какво В. Аха - знаем А и В - тогава --> съответствие за "+, или -, или АВ". И самото сравнение, не би предизвикало "непреодолими" емоции. Макар че има интересно и с емоции (в мат.логика) - ако А,В са вектори (в КМ), редът на умножението им може да даде или "+" или "-". АВ не е равно на ВА всеки път. ...
-
Добре, пропуснал съм прилагателното: продукт на Високоорганизираната материя. Не е Космически или Вселенски феномен... (от 50г се занимавам и с йогизъм, пропуснах по-рано да отбележа, по повод будизъм - вселенски вибрации и др.) Понеже преди (отдавна) сме коментирали, да припомня: има ли ... бял цвят, примерно, или има ли зелен цвят? Такова чудо в Природата - няма. Има само ЕМТрептения. Възприемаме сетивно Повтарящи се действия... даже не знаем (хоп - за знаене трябва памет, а какво е памет, вече коментирахме - памет на връзките, докато еволюционно се стигне до Висока Организация на Връзките) - та, даже не знаем, че има нещо - материя, вън и независимо съществуващо от това, което наричаме Съзнание. (спорният въпрос е: след като е вън и независимо от съзнанието, откъде знаем (?!) за съществуването й ... и това вече е известно: Взаимодейства, следователно съществува).) Не може, не става, белият цвят да е материя, макар че всички "цветове" си имат материален носител. Качествата са идеални - ние, човеците ги наричаме, когато усещаме, сравняваме разлики и ... само това "виждаме". Съзнанието се съотнася към току-що "видяно" и запаметено минало. И това става е в гънките на кората на Гл.Мозък и въобще - където има "сиво". Надаряването на повтарящи се събития с белег (качество) е именно, отношение към нещо! Знаем идеалното в символи-части от "видяно", но ... мозъкът е в състояние да съотнася качества-символи и да ги употребява-обработва, вече и Независимо от позивни на сетивата. Затова и съзнанието може да "работи" и работи с недействителни образи - представи. Прави сравнения, наслагвания с "познато", докато стигне до характерен белег-свойство и го нарече-дамга, та да го ползва и в бъдеще за ориентир - пак да го вкара в отношения на белези - сравнява памет-знания. Умува по-лесно! и ... знае, че е съвсем недействителен образ за нещата около себе си. А и много добре знае, че зад огледалото, го няма - недействителен е образът - хоп, започна да осъзнава дори и себе си и да се пита: Кой съм аз?!., като отговор не очаква! от себе си. ЗНАЕ, че ще е фалшив - съзнанието лъже. Затова и преди казвах, почти на майтап, ама горе-долу за разбиране - съзнанието е като мат.дроб (отношение). Числител - моментно обработвана проблемна информация, но - Ако в знаменателя (налична памет-символ, която се "търси", за решение на възникналия относителен проблем) е нула или близко до нула - започва проявата на Емоции, и се включва хим.арсенал (психо реакция) за оцеляване целостта на връзките за цялостен организъм. (от сивото вещество се посяга-търси "решение" и в бялото вещество и ако потенциалите локално "пробият" обвивка е възможно направа на белтъчна макромолекула (коагулация), която "дава на късо" - болестно състояние в тоя участък.) Та, аз съм този от двамата, който е разбрал какво е съзнание и разум... Захапването на ябълката е ... "запознаване" с разнообразното в емоцията. Иначе, преди това - една емоция - еуфория (безпричинна радост) - нямат нужда от съзнаване... "Гладки" мозъци?! ...
-
Независимо от мисленето - има философски закон: Количествените натрупвания водят до качествени изменения. Процес - натрупване, поради преобладаване на привличащи сили само увеличава форма и /или размер. Процес - превръщане, поражда ново качество, поради промяна на действието на силите със скок. Последователното протичане на тия действия, съдържа времеви интервал. Еднопосочно време, поради необратимост на процесите - от мястото на случване непременно "излитат" фотони, които не могат да се върнат и така - ентропия и еволюция "си помагат", та да го има тоя свят. ...
-
Известно е - една, ама дуалистична по проявления: и вълна, и частица. Няма "страшно" за разбиране.(зърнест модел на физ. вакуум - стоящи вълни в потенциални ями - неподвижни по мястото си). От кванти на кварки?! И това съм го обяснявал, ама не тук - не се е налагало. Накратко: Кварките са "очички" на частиците с "маса" (както "светят" очите на животни в тъмна гора, когато са осветени откъм наблюдател.) При кварките - има излъчване на погълнат фотон от изпитващото поле на експериментите. Не са отделни частици (тухлички) - в смисъл на "материя, на която можем да управляваме проявленията й". Поне това показва експериментът. И малко съм ... напротив за червеничкото - мисля, че се решава "философски" конфликт - дава се отговор на въпроса кое е първичното: материята или съзнанието. Отговорът е в полза на материята - от полева форма се прави вещева+полева и обратно вещевата може да се разпада до полева форма - вселенски кръговрат!.. Съзнанието е продукт на материята, без да е материален, защото е Отношение (идеално) към "светванията" в материален носител. Разнообразен материален носител-смесена ген.подложка - различно отношение, наречено субективна проява - свойство на обект. Не е Физическо Отношение, което сме нарекли Действие във физически смисъл - човешка измислица, подходяща в изучаване действителността. Съзнанието може и да ВЪЗдейства на проявленията на субект посредством ОВ, включая и разум, но не и да ВЗАИМОдейства със себе си. Същността на човека е като същност на животно по възприятия, но има допълнителна възможност (+памет+свойство) да обработва информация от възприятията, като се съотнася към памет-подреждане на информацията субективно, по приоритети на гледна точка, а и енергийно минимизарани по ОВ (това прави мозъка по време на сън - подрежда стоящи вълни за мин. енергия за поддържането им). Че откривали нещо "на сън" - са митове, за журналистическо ползване. Всеки е сънувал притесненията си, хабят много енергия и мозъкът частично изхвърля "вихрите" на по-подходящи места в кората на мозъка. Ако не се събуди по време на пренос на тая информация на ново място в гънките на мозъка - човек казва, че не сънува. Ама - казвал съм го вече - Откритията се правят случайно, но не от случайни хора. Че неживото физически управлява живото го показва Природата - всичко живо рано или късно - мре и пак става неживо. Да си мислим, че сме специални, че сме управители на нещо, значи сме нещо повече(?!!), щото сме човеци-не животни, е заблуда. И е добре да го знаем, за да ценим живота си! (...направил човека от кал и му вдъхнал дух... А е трябвало да му вдъхне и Разум) ...
-
Принципно - съгласен и с двете мнения по-горе. Само малко ... допълнително. Веществото и полето (полетата) са на "кванти" (в смисъл - на порции). Човек е комбинация и от двете материални субстанции. По-точно, а не съвсем точно, съм казал... Точността е блян! От къде знаем, че несъзнаваното е ирационално? Или му казваме така, щото не можем да го мерим. За да не ни притеснява това - се налага яснота, доколко нещо, някакво изменение, може да се измерва. Хоп - влизаме в примката на КМ и ... труда на психолозите е уважен!.. По косвен път се налага да интерпретират и да предполагат действия и състояния... Както при всички изследователи в микрото при вакуума и макрото на Космоса. Отдавна са разглеждани, но малко коментирани: Сп. "Светът на физиката" 1, 2014, стр 104. Това ми се струва интересно: "...Малцина от съвременните учени са склонни да признаят, че тайно се отклоняват от парадигмата на рационализма и тръгват по тъмните криволичещи пътеки на ираци- оналното. Така е било с Паули и Юнг. Но така е било и преди повече от три столетия, когато Нютон е изграждал основите на класическата наука. Когато бил запитан от свой колега върху какво работи, отговорът бил: „Върху физиката, но само в свободното си време“, защото основните му занятия били библейската хронология, алхимията и как да се различи движението на материалните обекти относно Бог..." "...Ето отговорът на Паули: „Моето собствено разбиране е, че съществува само една тясна пътека на истината (без значение дали става дума за научна или друга истина), която минава между Сцила със синкавата мъгла на мистицизма и Харибда на стерилния рационализъм. Тя цялата е осеяна с уловки и човек може да падне на всяка от двете й страни“...." ... Не! Не е възможна единна теория за всичко. Но е възможно единно начало на всичко, с Което Човек Може да Установява - да прави изследвания. И понеже не е ясно какви нови въпроси ще възникнат..., явно?! - не е възможна единна теория за всичко. Не е съвсем митология ЕТП - единна теория на полето. Просто - трябва да се приеме като основа полевата форма на материя. Другото "се прави" от нея. ...
-
Цялото казано е Чудесно. И аз така мисля, но не знам защо ми се предписа, че лишавам психологията от предмета й. Като идеята ми е точно обратното - да има база, която да води в разсъждения за по-задълбочено разбиране на психика, съзнание, разум. Светът е на кванти и вероятности за случване на събития - там, в тая "област" става по-точно съответствие към откриване на възможната обективност. А сме в него, в света. Според мен - редно е да се опитваме да го познаем с това, с което разполагаме - абстрактни образи (възникват в мозъка: множество символи за "правене" на образ, в един цикъл на "търсене" на съответствие за реалност - субективен избор между осъзнато и сетивна информация). (правя разлика между взаимо- и въз-действия. Взаимо- са движенията при обмен на фотон между два обекта, близкодействие при пренос на информация - вътрешна информация. Въздействието е когато фотон(и) "падат" от далеч, върху обекти и променят нещо по(в) тях - преносът на информация е смес от фотони - ЕМВълни. Има възможност за "избор" на действие при резонанс с някои от фотоните във вълната. Така осезаваме и превръщаме ел-импулси в механични движения.) В прав текст го казвам, че не държа да лишавам. А да се разбира по-лесно. Пък и нали се ползват физически методи за изследвания. ("навикът е втора природа", "никога не казвай никога" - се "бият" като меми в мозъка. Самото вътрешно съществуване - всеки го допуска, но "обмен на вещества" не е като обмен на "връзките във вещества", а те са фотон-информация за по-нататък какво да се прави. Мозъкът ги управлява като прави справка с ген-информация и мозъчните клетки задават импулс-действията, за да е жив организмът. Заедно със сетивната информация + психична като реакция и като навик - условно постоянна памет - правят "поведението" на животното. При Човек има и + съотнасяне и разум(свръх-Аз). При Айнщайн - е въпрос на приоритети - в поведението му и е било по-важно не как изглежда на външен вид, а как и какво мисли, и казва - така мисля) ...
-
Пад процес разбирам изменения на качества на обект(и) в пространство, за времеви интервал. Изисква уточняване, че става въпрос за процеси в средните мащаби на дължината на вълната от ЕМПоле (от 10-26 m до 1027 m), където Изследовател може да се отчита отделно пространство и отделно време, и сравнително малки относителни скорости. (Понятие за време - всяка вещева елементарна частица (с "маса"), образувайки се непрестанно - е и "часовников механизъм" - съдържа бързина на промяна на себе си, около собствен геом. център. За протон и неутрон - честотата е 1023 Hz и бързината на образуване на себе си е приблизително, за 10-23 s) Така че - "панта рей" дет се казва. (Протонът може да се нарече вечен (както и електронът), защото притежават качество-характеристика "заряд", във възможно най-минимален обем от пространство "за себе си" (теоретично - приети са за точкови обекти, за по-лесно при идеализиране на процеси с тях). Но, характеристиката заряд - се "събира" от трептенията на полето от безкрайност до центъра им. Всички други и възможните комбинации между тях - не са вечни, а търпят промяна с времето.) Променливото - може да е без превръщания (без промяна на граници и свойства на обекта - само трепти около равновесно положение в дадено физическо състояние), а може да бъде и с превръщания (метаморфоза, примерно). ...
-
А аз това твърдя, ама се и обосновавам, че заради невъзможността да се наблюдава ... и т. н. - прочети го цялото. Напротив - почти всичко се знае за полевата форма на материята, а ... никой не я е виждал (един фотон да се придвижи от т.А до т.В в пространството). Има преки изменения от действие на ЕМПолета върху физ. обект, а има и косвени промени на физ. обекти, които да обясняват логически-непротиворечиво, как от всичко "недосегаемо", може да се получи Свят, който да достига до организация- физ. структура - Гл. Мозък при Човек. Ако това не ги интересува психолозите ... няма да са адекватни. Ами нали затова говоря - че вече има много физически данни, които да са полезни и за психолозите. (Квантовиците като кажат, че светът е непознаваем по същество - иди обяснявай, че всеки може да си измисли свят (в мозъка е реалност, щото така смятат психолозите?!) и в него да ...сере на площада, примерно и това не е отклонение, щото науката така казва?! Пък философията събира знания от всички науки, докато стигне до правилните обобщения (на който му трябват, де. Не на всички, автоматично, налива акъл) ...
-
Макар че по-рано съм коментирал - да припомня: Реалността на обект се основава на доказване на съществуване, а то беше: Взаимодейства, следователно съществува! Дали субект ще приложи това е без значение за съществуването на явления в Природата (знаеш, шумът от падащо дърво в гората). Но е прието като доказателство, ако субект установи, че има взаимодействие - по експериментален път. Баш математиката - няма реален обект - тя е помощна наука и защото действа по правила, за да е приложима и към реални обекти. Но в зависимост от изначалните си аксиоми - има различен прочит за символи, които абстрактно (идеализирани) да съответстват поне на част от свойства, показващи се в явления след взаимодействия. Стиковането на мат.модел с реален обект е част от Изкуство! Нямам представа доколко ще помогне това филмче - но и там се говори за реалност: "...Квантовая механика 30 - GHZ, отсутствие объективной реальности и рождение КМ" - https://www.youtube.com/watch?v=P3daKHQO9iU ... Виждат проблемите, но не са решени. Направен е неправилен извод (според мен) - оспорва се реалност, щото не била "наблюдаема" очаквано по класически начин - поради липса на изначална структура (подредени части), която, след подреждане на хаоса, да може да направи обекти, с които може "да борави Човек" - и най-вече: Защо "не вижда" това което е очаквал с класическото си мислене и съответно - не може да предсказва бъдещето Точно!? Приетите мат.модели в КМ дават повече вероятностни възможности (все едно, че има "скрити" параметри). С хипотезата, която съм си избрал за описание, няма скрити параметри, а има неотчитане на възможност за изменението им с огромна, недосегаема в експеримент, честота на промяна на себе си. Та, докато "питаме" и получим отговор (най-малкия интервал време) - 1000000 пъти се променя спина по големина и посока, форма и размер на обекта, разбирай и скорости и ускорения. Това - никой, никъде не може да го види!, а "участва" в ...гадаенето за реалност?! Плюс това - физ. свойства са изначално приети от ГВ насам, за даденост, а не, че с раждането на частиците (че се образуват непрестанно), те имат възможности за "участие" във взаимодействията. Спинът не е скрит параметър. "Промяната" му не се отчита, защото... не е известно какво е спин (маса, заряд и т. н.) Затова имам и друго мислене - различно от официалното, но не неправилно... Щото "дава повече" за наглед, без да противоречи на известните факти от експерименти (виждаме с акъл, е известно) ...
-
Е, психиката не е предмет! Затова и психологията (сама по себе си й е нужно да се опре - базира на реален обект - мозък ) не е наука - има идеален, субективен елемент в себе си - не е "чиста" реакция (ОВ) при Човек. Не е само непосредствено възприятие, което може да се "измери" с уреди, например. Има и отношение към възприятие в "будно" състояние - съзнание, а то е ... на квантов принцип работещо. Затова и ако има "осъзнато" е вероятностно ( и субективно). Освен това - има и насищане на връзката на възприятие, при повтаряне на едно и също дразнене и се спира "отчитане" (осъзнаване) на действието на дразнителя. Затова е и трудна задачката: статистиката има "независими" и "зависими" вероятности, но в случая (човек) има и смесени- превръщащи се една в друга и да, трудно е да се разграничат, та да се употребят за "изводи". Един правилен физичен поглед към същността на физиологията, помага да се разграничават... Така ми се струва, затова съм обяснявал по-преди, че е важно какво точно има в ... клетките,...( нещо, си ме нарочил, че съм го казал, някъде, че имало съзнание... в клетката). Важно е подреждането, структурата-подложка, върху която се пренасят импулсите - те са информацията, с която се управлява по ОВ. А, подреждането в живо е субективно - смес от видове генетична информация - ново подреждане, всеки път при раждане. Така, мозъците са различно податливи на формиране на памет от възприятия. Но съзнанието "работи" само със символите на временната и условно постоянната памет... А тя - физическите й записи - не са в мозъчните клетки (по-горе го обяснявах) Ако е "качество", значи е идеално... И, след като не знае каква е "същността на психичното" - и той си е позволявал да говори ... "вервайте ми" Така е - знанията тогава са били малко, а е трябвало и да се омайват паркетните субекти. Казал съм това, а ми отговаряте? : Ум -"Функция на съзнанието" - нищо не означава! Ето какво съм писал за Ум: Мозъкът опознава света посредством свойствата си: съзнание и разум при човек! Чрез тях човек - може и да мисли. Това е ролята на умът - логически постройки с абстрактни образи в отношение към ПАМЕТ в мозъка. Маса животни нямат ум, а съществуват. Идеалните образи ... не са в красивите картинки и/или стихове, и песни. Преди това се зараждат като абстракции в ГЛАВА с мозък, като е при Човек. Ако няма отношение към тях - не биха се "нарисували" и извън субекта, с помощта на материални средства. И логическата постройка е субективна, зависеща и от гледната точка - там е фиксирана, в паметта. Затова имаме и различно разбиране за "харесвам-не харесвам" за едно и също. Един пее "Илиада", друг - търси логика в Усмивката! и т. н. ... (въпросите за съзнанието са философски въпроси) ...
-
Ей тук се състезават с ИТЕР - малко "цакат". Няма подробности - може и да е фалшива новина: http://megavselena.bg/shte-promeni-li-sveta-reaktoryt-za-yadren-sintez-na-lokhiyd-martin/ Ще промени ли света реакторът за ядрен синтез на Локхийд Мартин? Лабораторията Skunkworks на Lockheed Martin регистрира патент през март за революционна технология, която може да разреши енергийните проблеми в световен мащаб. Все пак все още не се е стигнало до шампанското. Проектът е за компактен термоядрен реактор (CFR), който теоретично произвежда евтина, чиста, почти неограничена енергия – всичко това от устройство, което при това е компактно. Ако това звучи невероятно, това наистина е така. Генерирането на енергия от синтез на атоми не се удава на учените досега, като идеята е била замислена за първи път преди повече от 70 години. От Локхийд Мартин смятат, че са на път да променят това Регулираната реакция на термоядрен синтез е светият граал на енергийната технология. Когато два водородни атома се свързват заедно, за да образуват един по-тежък атом, се освобождава огромно количество енергия. Този процес е същият, който дава силата на слънцето. Помислете за една звезда, като един огромен реактор за термоядрен синтез. Никакви въглеродни емисии или радиоактивни отпадъци не се произвеждат в реакцията, а океанската вода е цялото гориво, от което се нуждаем за сто хиляди години работа. И още нещо, реакторът за ядрен синтез не може да се стопи ако нещо се обърка и реакцията на синтез се провали, просто се изключва. Предизвикателството със синтеза се състои в овладяване и контролиране на нестабилната реакция Въпреки че процесът на синтез теоретично е познат от началото на 20-те години на миналия век, изследванията не са започнали сериозно до 40-те години, когато съветски учени разкриват дизайна си за реактор Tokamak – устройство, използващо силни магнитни полета, за да задържи горещи пластове плазма (около 280 милиона градуса по Целзий), генерирани от атомното сливане. В продължение на почти 70 години дизайнът на Токамак е бил водещият кандидат за практичен термоядрен реактор, но устройствата от този тип все още се нуждаят от много повече енергия, отколкото произвеждат. Това е така, защото се нуждаят от огромна енергия, за да произведат магнитни полета достатъчно силни, за да задържат прегрятата плазма. Най-дългата реакция на ядрен синтез до момента е само 70 секунди – постижение направено от корейския свръхпроводим реактор Tokachak Advanced Research (KSTAR) през 2016 г. За да се справи с проблема с трайното запазване на температурата на плазмата, Lockheed Martin използва в реактора си CFR, нова магнитна технология, която произвежда много по-ефективно магнитно поле за плазмено задържане, което значително увеличава бета-лимита на реактора. Ако проектът на Lockheed CFR бъде успешен, това би означавало промяна на парадигмата в енергетиката и революция по-голяма от изобретяването на парата или двигателя с вътрешно горене. Понастоящем един CFR реактор е проектиран да произвежда 100 мегавата електроенергия – достатъчно за поддържане на 80 000 американски домакинства или удобно за захранване за самолетоносача Nimitz. Има дори и вълнуващи приложения за космически пътувания. Липсата на емисии на парникови газове, ядрени отпадъци или опасности при експлоатацията му означава, че широкото приемане на технологията може да спре изменението на климата. Нещо повече от това, може да сложи край на глобалния недостиг на енергия. Говорим за енергийна революция с епични пропорции – ако опитът се окаже успешен и пробивът бъде направен. От Lockheed обявиха, че ще тестват компактен термоядрен реактор в рамките на година, ще изработят индустриален прототип за пет години, и ще внедрят системата до 10 години. Както посочват някои критици, лабораторията на Skunkworks все още не е публикувала данни за техния напредък – няма данни за температурата и нивата на ограничаване. Освен това, миниатюризацията добавя още едно ниво на сложност към технологията: ако най-големите учени в света досега не могат да направят реактор за термоядрен синтез с обем на голяма сграда, как ще бъде възможно по-малка версия да е по-добра и да проработи? Освен в Локхийд Мартин и екип във Франция изгражда реактор за синтез на стойност 20 милиарда долара, наречен ITER (International Thermonuclear Experimental Reactor), който се гордее със свръхпроводящи рулони на височина 12 метра и способност за задържане на топлината 8 пъти по-дълго от най-модерния познат досега проект. Дали преносимият реактор на термоядрения синтез на Lockheed наистина е енергийната панацея, която светът чака? Трябва да почакаме до 2028 г., а дотогава има много място за скептицизъм. ... ...
-
Паметта-физиология е в мозъчните клетки. Памет-психология и извън мозъчни клетки (временна и условно постоянна памет). Структурирането на цикли-абстрактни образи (за употреба- ум) е съвместна дейност на пренос на импулси и, естествено, паметите си влияят, даже си пречат!. Така - крайните функции на изследвания при невролози са по-скоро физиологичното здраве, докато при психолози - психичното здраве. Всяка от професиите е "две в едно" в занаят - здравето. Ползват се различни "части" на мозъка. Стара планина е голяма планина... ?! ...
-
И на двата въпроса: Мозъкът опознава света посредством свойствата си: съзнание и разум при човек! Чрез тях човек - може и да мисли. Това е ролята на умът - логически постройки с абстрактни образи в отношение към ПАМЕТ в мозъка. Маса животни нямат ум, а съществуват. И им изучават Мозъците, примерно, за знаене на неврология. При животните- реакцията е психика (реагиране по ОВ), но при човек не е достатъчно, щото "прави и на инат", дори на себе си, не всякога Разумно. Може допълнително (отделно) да се изучава, заради разумност, но е относително. Има директна връзка и с неврологията, а тя е зададена по ОВ и с мозъка. Това е УПРАВИТЕЛЯТ - и се грижи основно за цялостност на организма, без да пита УМ. ...
-
Идеята е: ?Ако с електричество се направят дърва за огрев и кюмюр, може да се съхранят под стряхата на баба Гицка, да си има топло за зимата. ?Съвсем "зелено" става, м?!? И без туй, вятърът вече е на тайфуни, руши всичко и чупи клони и дърве за огрев. Ужас! (в смисъл Зелено: само био-газ от отпадъци има смисъл в бъдеща "икономика" - затворен цикъл)
-
В подкрепа на Втори: https://www.vesti.bg/lyubopitno/ucheni-sa-na-pyt-da-otkriiat-nov-lek-sreshtu-depresiia-6084898?&nopassportcheck ... Изследват мозък в помощ на психиатрия. Което е нормално. ...
-
Кратко филмче -10мин - как изглежда света в УВ (през очите на човек, обаче) https://www.youtube.com/watch?v=qpzQGXamBTM ...
-
От 96г насам, все обяснявам. Казват ми - обясняващите са винаги бита карта. Така е - убедил съм се. Ако обяснението е на нормален обществен език, то - възникват въпроси на които учените не могат да отговорят. Не защото не знаят много (много повече от нас), а защото тълкуванията на хипотезите е Само от тяхна гледна точка, а те имат гледната точка до там, докъдето е стигнала, официално, съответната наука.- няма да могат да публикуват, а това им е хляба. Стават за присмех ако допуснат нещо нестандартно(?!!). Ярък пример е животът на Айнщайн, преди да стане "велик", след това ... закъсва с меракът си да направи Единна теория за света. И въпреки всички упреци от маститите си колеги - нестандартното в мисленето му е налице. Да, ама както и ти каза - нестандартното все още е без "собствена" терминология, щото съдържа нещо ново. И, правилно, се подлага на критика. Лошо е, че се критикува автора, а не - да се представят реални аргументи "за" и "против". И наистина, докато няма реални аргументи "против", то - нестандартното мислене е по-важно, от недолюбването в мрежата. По принцип - не може да се разсъждава само върху продукт, особено, ако е идеален-нереален: "що е то...", ако не се знае работата на "машината", която го създава. Ако гледаме само продукта - то това е в областта на ...модата, примерно. Или, по-общо - снобарство. Е, нормално е тези които знаят мода, да не искат обсъждане на машина - тягостно им е, извън зоната им на конфорт, роптаят и/или остроумничат. "Летящото килимче" им е издърпано из под краката и ... следва свободно падане, ако и да не им е ясно защо. Човек опознава света с мозък. От това "мислене" - не може да се избяга, май. ...
-
Жоро, Нашият приятел показва още интересно, за шест минути, се провеси "на тавана"?: https://www.youtube.com/watch?v=s-5FMFzSPYU ... Интересно е, че след като раздели парчетата метал на отделни призми, те не са намагнитени?! (или поне не го показа с други метални части - отвертка, игла) Очаквах да поднесе към сдвоените парчета други метални парчета, да покаже, че сдвоеното не се е превърнало в постоянен магнит (или, че полюсите на магнита са срещащите се страни на призмите - тогава силата на привличане ще е най-голяма). (Моето обяснение: това са фотоните за връзка, дето приличат (играят роля на) на "лепило" между отделни обекти. Затова при разделяне - призмите не са намагнитени? дотолкова, че отново да "залепнат" при сближаване на същите им страни - подобно, електростатична сила.) ...
-
А бе, търсих в записките си вица за "толерантност?", но не го намерих, затова ще го изпиша: На мъжкаря-щраус много му се приискало и хукнал с мерак към женската. Тя го забелязала, но нямала мерак и хукнала да бяга от него. Каталясва, спира се и си заравя главата в пясъка. Пристига мъжкият, оглежда се -хоризонт на 360 градуса и казва: "Я, ... тая пък, къде се скри?!!" Едва ли някой осмисля, че в дадено отношение към другите, трябва предварително да си признал, че съществуват и то - с мурафетите си, дет се казва. А това е много, много трудно , ако не е в природата ни. (ако е изучаван мироглед, а не уличния: всички обичат курви, ама курвенски номера никой не обича) ...
-
В сериала "Касъл", го казаха: "Как разбираш, че човек е влюбен?" "Започва да харесва песните!"?... Либидо, кво да се прави??