Малоум 2

Има и математически модел: "Всеки любовен триъгълник е тъпоъгълен!.. Ролята на тъпия ъгъл играе съпругът." ...

Убиха надеждите на плоскоземците! https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Lunata-e-naopaki-ako-ia-gledate-ot-Avstraliia-Stranno-no-obiasnimo_120120.html "Луната е наопаки, ако я гледате от Австралия. Странно, но обяснимо Ако отидете в Австралия, тя няма да ви впечатли само с уникалната си фауна и обратните си сезони. Когато погледнете нагоре към пълната Луна, ще осъзнаете, че тя е наопаки. Не само че е странно, но това любопитно следствие на факта, че нашата планета е кръгла, има изненадващи последици за изследователите, които се опитват да проучат нощното небе. „От наша гледна точка Луната и нощното небе всъщност са завъртяни на 180 градуса в сравнение с това, което виждат нашите колеги от Северното полукълбо“, обяснява за ScienceAlert Джейк Кларк (Jake Clark), астроном от Университета на Южен Куинсланд в Австралия. "На юг виждаме лунното тъмно "Море на бурите" (Oceanus Procellarum) в югоизточния ъгъл, в сравнение със северозападния ъгъл за северния наблюдател". Но защо изглежда така? Защото физически сме с главата надолу в сравнение с някой от противоположното полукълбо. Тази графика показва какво имаме предвид: Това се отнася и за лунния полумесец - в зависимост от това къде се намирате на нашата планета - полумесецът ще е съответно завъртян. А близост до екватора лунният сърп ще изглежда като усмихнато лице, обяснява Кларк. Но не само Луната променя ориентацията си - всички звезди, които можете да видите, ще бъдат или различни, или обърнати с главата надолу. "Зависи от това къде се намирате на Земята, но като цяло съзвездията, които виждаме в южното полукълбо, са завъртяни отново на 180 градуса в сравнение със Северното полукълбо", отбелязва Кларк. "В Австралия кракът и коланът на Орион са известни като "Касеролата" , тъй като прилича на голяма стара тенджера!" Южният кръст (наричан още Crux) например се вижда почти през цялата година в Южното полукълбо, но от Северното полукълбо не се вижда изобщо. И така, какво означава всичко това за астрономите? Ако звездите, които искате да изучавате, не може да се видят от вашата страна на земното кълбо, това може да е проблем. Но вече има толкова много телескопи по цял свят, а дори и няколко в космоса. "Ние, астрономите, разполагаме с телескопи от световна класа, разпръснати по целия свят - от планината Мауна Кеа на Хавайските острови до планината Кент в Куинсланд, опитвайки се да разгадаем най-големите мистерии на Вселената, независимо от това от кое полукълбо сме", обяснява Кларк."

Това не е заблуда и все още се спори - първият вариант също е коментиран от Файнман и след като не е било възможно да се реши проблемът - логиката на опита с "двата процепа"- е било по-добре да се счита, че неопределеността е присъща на природата. И без това няма експеримент, който да потвърди или отхвърли принципа - Принцип, а не природен закон. С предположеното в хипотезата непрестанно образуване на обектите - се изясняват особеностите с интерференцията и "се вижда", че обектите още преди да достигат преградата с двата процепа, "знаят", имат обратна връзка с отразените трептения от отворите, и се образуват за преминаване с минимална енергия за собственото си образуване. След преградата - зависи: при два отворени процепа има смесено излъчване и от двата отвора, които влияят на "изгодното" по трек за частицата - пак мин. енергия за себеобразуване. При един открит отвор - има само обикновено разсейване от излъченото от отвора и собствените честоти на обекта. При осветяване за "виждане" - от къде минава обекта - задали сме ново поле, което да влияе на образуването - интерференцията не е ефективна за наблюдаване и ... не я виждаме. Излъчванията от "стените на отворите" са измеримо-съпоставими с честотите на образуване на обекта, и влияят за интерференцията, щото - структурата на преградата е изградена от атоми. (Известно е - те "правят" дифракцията наблюдаемо явление) Установените Природни закони съществуват заради различни свойства на "масовите" тела - измененията които настъпват в тях, след атака с полева форма на материята и то - ако имаме информация за тия изменения. Затова експериментите ни са ограничени до размер 10^(-14)m, а зърната са с размер от порядък 10^(-26)m - само 1000 милиарда метри по-малки. И преди съм го писал за примерен наглед, по друг повод: Не можем да направим "дисекция" на жаба с острие, по-голямо по размер от земното кълбо. Честотите, с които се работи - в последно време достигнаха 10^(15) Hz, а протонът и неутронът имат собствена честота 10^(23) Hz. Тоест - Природно е ограничението до размери на протони (и неутрони). Ако са облъчени с много къси вълни (в колайдера), погълнатият квант от някое от образуващите протона се излъчва, а излъченото го считаме за наличие на "кварк". Не може да се разпадне кварк, като отделна частица, въпреки "силния" удар, заради изначалната асиметричност на най-външния слой на протона - електромагнитния. При неутрон - силният удар предизвиква асиметрия и се разпада на протон, електрон и др. видове разпади..., но образуващите фотони на отделните частици са пак свързани в частиците, във вид на кварки, а не отделни частици. Връзката им е полева - всеки "ток" се образува върху полето на съсед. ...

Така е при вече готовите частици (собствените им свойства са обхванати във физическите закони), а не при вакуумните зрънца(където тези закони не важат, щото се проявяват само като поле, невидимо и недосегаемо за експериментална проверка. Освен - по косвени признаци, да си го построяваме-предполагаме в хипотези) Тези частици, които са ни познати експериментално (по хипотезата) - са формирали слоеве - реакция на околните вакуумни зрънца заради образуванието, следваща алтернативно такт от образуванието и представляват собствени свойства , все едно "излъчват" информация за себе си в околното им пространство . При поглъщане на фотон в обвивка на частица - става променлив обемът й заради нова форма - несиметрична спрямо центъра (условен център - бил е масов център преди поглъщането на фотон) и след няколко пулсации за образуване при липса на нови фотони от околното, се възвръща старата симетрия -централното трептене диктува направата с по-голяма честота (по-бързо, по време) и се излъчва погълнатото. Но, по време на престоя, частицата си е променила скоростта (поглъщането е "малка стъпка" на центъра й в посока "поглъщане"). Затова - дължината на вълната на излъченото е друга, но енергията й е същата. Важно е, че в околното пространство на частицата "се знае" за съществуването й и за свойствата й. Всеки опит да я "погледнем отблизо" (облъчваме с къси вълни, а има и полета от структури -прегради, лещи, призми) я променя, щото е атака с фотони на външно поле и Придобива-изменя свойствата й с реакция, например: стабилизира образуването си по посока на полето, ако е условно постоянно - измерваме спин-проекция, променя скоростта си (ускорения-трек траектория проявление на "маса" -съпротива с/у промяна на скорост) и др. Тоест - принудени сме с "вещеви" обекти да изследваме за свойства, които имат "полеви" проявления. Това е смисълът на природната "забрана" по Хайзенберг - принцип на неопределеност. ...

Мислех да пиша "вярата", като по-всеобхватно, щото няма човеци без вяра ... в нещо, в какво и да е (стария афоризъм: "В падащия самолет, няма атеисти!")

Всяка крайност е вредна за измисляне. Гадничко е, че сме в хранителната верига на микробите. Затова, смирението пред възможностите на Природата е важно..., колкото и да се правим на велики, тя си има "механизъм" да ни възпре. Хем, в науката се установяват различните "механизми" - във вид на фундаментални закони и е лесно да се види, че сме малка брънка от живота, в смисъл на Еволюцията. Тя, еволюцията, е творчески процес на Природата, на "неподвижното" в нея, уж - да не се прави много хаос в пръкналото се движение, но при интелект - може и да е "сбъркала" в намерение. Такъв хаос, като в човешкото поведение, води до забързване - технологията изпреварва мисленето (парите диктуват) и "религията" се превръща в търговия. Успокояваме се с това, че търговците са изгонени от храма, ама не е съвсем вярно... Отиваме към "изяждане" на целия свят, а на изхода ... ...

И, не са изхвърлени от науката... Защо съществуват такива, може да се разбере от хипотезата - това е приетата от мен за работна хипотеза. В зърнестия модел на вакуума половината зърно е "полева" структура - фантомна, но даваща обем на зърното, след множеството пулсации за образуване на "себе си". Частиците се "допират" с полетата си. Затова има ненулева вероятност да се подреждат и сфазират, образувайки пространствена начупена линия (спрямо началната точка) за пренос на импулс по себе си с характеристика на вълнов процес. ...

https://megavselena.bg/kosmicheskiyat-aparat-dzhuno-zasne-izrigvane-na-vulkan-na-yo-lunata-na-yupiter/ "Космическият апарат Джуно засне изригване на вулкан на Йо, луната на Юпитер По време на 17-то си прелитане над Юпитер, космическият кораб „Джуно“ на НАСА стана свидетел на изригването на вулкан на повърхността на Йо, геологично най-активната от 79-те известни луни на газовия гигант. Както е описано в прессъобщението на Югозападния изследователски институт, това се е случило на 21 декември 2018 година. От космическата сонда са имали по това време само четири прибора насочени към Йо, проучващи повърхността на луната около нейните полюси. Тези инструменти включват JunoCam, звездния еталон (Stellar Reference Unit SRU), Jovian Infrared Auroral Mapper (JIRAM) и ултравиолетовия спектрограф (UVS). За проучването е бил предвиден предварително планиран час и точно тогава се е случило и вулканичното изригване. За първи път вулканична дейност на Йо беше открита от сондата на НАСА „Галилео“ преди двадесет години. Случилото се през декември е случайно събитие, но в същото време не е и съвсем неочаквано. Йо е геологично най-активният обект в Слънчевата система, чиято повърхност е подложена на силното гравитационно влияние на Юпитер. Йо има повече от 400 активни вулкана и голяма част от нейната повърхност е окъпана в лава. Фотографията от естествената светлина, запечатана от JunoCam (горната снимка), е направена точно когато Йо започва да навлиза в сянката на Юпитер. Ярката струя може да се види по границата ден-нощ. Джуно е на около 300 000 километра от Йо, когато е направена снимката. „Районът вече навлиза в сянка, но височината на шлейфа на вулкана позволява да отразява слънчевата светлина, подобно на начина, по който планинските върхове или облаците на Земята продължават да светят, след като слънцето залязва“, обясняват от Планетарния научен институт. Около 40 минути по-късно Йо е напълно потопена в сянката на Юпитер. Отразената слънчева светлина от близката луна Европа позволява по-нататъшни наблюдения с камерата SRU на Juno (титулната снимка), която работи оптимално в условия на слаба светлина. В допълнение към откриването на интензивния радиационен подпис на Йо, камерата SRU е уловила доказателства за активност от няколко други вулкани на повърхността на Йо. Трета снимка, направена от JIRAM, показва горещите точки на Йо. „Въпреки че луните на Юпитер не са основни цели на JIRAM, всеки път, когато преминаваме достатъчно близо до някоя от тях, ние се възползваме от възможността за наблюдение”, каза Алберто Адриани, изследовател в Националния институт по астрофизика в Италия. „Инструментът е чувствителен към инфрачервени дължини на вълните, които са идеални за изучаване на вулканичната дейност на Йо. Това е едно от най-добрите изображения на Йо, който JIRAM е успял да събере досега. “ С тези данни учените вече могат да изследват възможните начини, по които другите големи луни на Юпитер влияят върху повърхностната активност на Йо, и как вулканичната активност на Йо може да бъде повлияна от нейната планета по време на затъмнение. Вече сме в средата на мисията на „Джуно“, която продължава да ни удивлява. Сондата обикаля около Юпитер на всеки 53 дни и ще продължи да го прави през следващите три години." ...

Предвиждаш Обратната Връзка (ОВ)- това е патент на цялата природа - не е присъда конкретно за човеци - и няма проблеми. За колектив човеци - има вътрешни ОВ и външни. "Разклащането" в свойствата на колектива е и от двете.... Затова е възникнал и се е развил Разум... Сами си поставяме границите на поведение и заради колективното благополучие. ...

Допълвам: Ето и статията в офнюз, мисля, че вече е давана в др. теми: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dokazaha-nalichieto-na-chastitca-koeto-e-svoia-sobstvena-antichastitc_89379.html "Доказаха наличието на частица, което е своя собствена античастица Майорана фермионите (сини, червени и лилави линии) преминават през топологичен изолатор (хоризонталната лента) с свръхпроводящ пласт отгоре. Илюстрация на новия експеримент за откриване на новите фермиони. Зелените линии показват електроните, които се придвижват по ръбовете на топологичния изолатор. Учените от Станфорд и Университета на Калифорния след 80 години търсения, откриха доказателства за съществуването на частици, наречени майорана, които са античастици на себе си, съобщава ScienceDaily. Физиците смятат, че в бъдеще тяхното откритие ще помогне за създаване на мощни квантови компютри. В новото изследване, публикувано в списание Science, физиците успяха да докажат хипотезата си. През 1928 г. физикът Пол Дирак направи удивителното тогава предсказание, че всяка фундаментална частица във Вселената има античастица - близнак, но с противоположен заряд. Когато частица и античастица се срещнат, те се унищожават взаимно, освобождавайки много енергия. Няколко години по-късно е открита първата частица антиматерия - противоположната на електрона, наречена позитрон и антиматерия става бързо част от популярната култура. Но през 1937 г. друг брилянтен физик, Еторе Майорана (Ettore Majorana), въведе обрат - той прогнозира, че в класа на частиците, известни като фермиони, сред които са протони, неутрони, електрони, неутрино и кварки, трябва да има частици, които са собствените им античастици. Учените подозират, че неутриното - малки неутрални частици, които пътуват през космоса - биха могли да бъдат майорана фермиони, но засега нямат конкретни доказателства. Вместо това, единствените майорана фермиони, за които учените разполагат с доказателства, са под формата на "квазичастици", смущения в рамките на материал, които се държат като частици, но всъщност са резултат от колективното движение на много електрони. Процесът, който води до тези квазичастици е близък до начина, по който енергията се превръща за кратко във "виртуални" частици и обратно в енергия в космическия вакуум, според известното уравнение на Айнщайн E = mc2. Макар квазичастиците да не са по своята природа частици, те все пак се считат за истински майорана фермиони. Учените използват два ултратънки филма. "Външният филм играе роля на свръхпроводник, а долният - на топологичен изолатор, който провежда ток само по повърхността или ръбовете, но не и през сърцевината. Като ги комбинират, получават свръхпроводящ топологичен изолатор, в който електроните бързо се придвижва по двата края на повърхността на филма" - обясняват учените от Станфордския университет. Благодарение на тази конструкция част на електроните се придвижват по протежение на единия ръб на филма в една посока, а в противоположния край на филма електроните се движат в обратна посока. С помощта на магнит учените успяват да контролират потока на електроните и в крайна сметка да намерят елементарната частица, която търсят. Подписът на майорана фермионите е скок на проводимостта с половината от нормалния размер, обяснява Science News. Тъй като майорана фермионът е своята собствена античастица, разказва теоретичният физик Shoucheng Zhang от Станфордския университет, "в един много груб смисъл, това е половината от обикновената частица", в резултат на което е и половината по големина скок. Откриването на този подпис е "единственото доказателство за наличието на майорана фермиони", пише в проучването съавторът Канг Уанг (Kang Wang) от Университета на Калифорния. Физиците решават да нарекат открития фермион "ангелска частица" в чест на бомбата, която имала свойствата на материя и антиматерия, описана в романа на писателя Дан Браун "Ангели и демони". Учените смятат, че фермионът майорана ще помогне да се създадат мощни квантовите компютри." ... ...

Ето едно възможно проявление на зърнестия модел на вакуум в "макро", което за реалността ни е все още микро. https://www.youtube.com/watch?v=FLDagb3VXwg Част от текста: "Открытие бозона Хиггса, о котором заявили физики в июле 2012 года, имело огромное значение для физики. Он оставался единственным не открытым до последнего времени элементом Стандартной модели, и к тому же самым значимым – поскольку именно бозон придает другим частицам их массу, и в этом заключается его особая важность и некоторое «волшебство». Поэтому он и получил второе название – частица бога. Однако с открытием бозона Хиггса, проблемы в физике отнюдь не закончились, поскольку кроме элементарных частиц существуют еще и не настоящие элементарные частицы, а точнее – квазичастицы. Это некие состояния, к примеру, электронов, которые могут вести себя и как частица, и как античастица одновременно. Именно такими свойствами обладает фермион Майораны. И если для поиска предсказанного бозона Хиггса ученым понадобилось почти 50 лет, то на поиски фермиона Майораны – ушло более 80. Открытие майорановского фермиона, который назвали по аналогии с частицей бога – частицей ангела, стоит начать с почти мистической истории об исчезновении ее предсказателя. В 1937 году гениальный физик Э́тторе Майорана, упростив уравнение ДирАка для движущегося электрона, вычислил, что электрон может существовать не только как частица или античастица самому себе, но и сочетать оба этих состояния одновременно. Майорана сформулировал теорию и предсказал, что стабильная частица, являющейся одновременно и материей, и антиматерией, может существовать в природе. В 1938 году, будучи профессором кафедры физики в университете Неаполя, Майорана внезапно снимает все сбережения и садится на паром в Палермо, а спустя два дня присылает письмо с извинениями, назвав свое спонтанное решение «неизбежным». Позднее талантливый физик, также внезапно отказывается от своих планов, и отправляет коллеге телеграмму о возвращении. Однако, несмотря на купленный билет обратно в Неаполь, на материке Майорана так и не появился. Больше об Этторе Майорана не поступило никакой информации, за исключением того, в феврале 2015 года прокуратура Рима объявила о наличии доказательств, что с 1955 по 1959 годы он проживал в Венесуэле. Дальнейшая судьба выдающегося ученого неизвестна, а загадка его исчезновения продолжает будоражить умы исследователей. Итак, после восьмидесяти лет отчаянных поисков майорановский фермион, который одновременно является частицей и собственной античастицей – был подтвержден экспериментально. До этого момента фермион Майораны изучали теоретически и пытались найти с помощью ускорителей и нейтринных детекторов. И хотя в существовании майорановского фермиона никто не сомневался, долгое время реально наблюдать его в эксперименте не удавалось, так как для наблюдений были необходимы очень специфические условия и мощнейшие высокочувствительные туннельные микроскопы с высокой разрешающей способностью, так как «ангельские частицы» обладают очень высокой стабильностью и слабо реагируют с окружающей материей......." ...

Не е възможно разбирателство (принципно), щом сме с различни гледни точки: при мен това е хипотеза и всяка друга гледна точка е "прецеждана" през началата в хипотезата - трябва да не се установява противоречие с вече известното от факти и само от факти, а не от чужди тълкувания, които са ... множество различни хипотези. А, при мен, началото -хипотетично има само полева форма на материя - няма "маса", няма "заряд", няма познатите ни елементарни частици със свойства, от "които да ни направят" и в крайност - да открием физични закони- човешка е дейността, природно ограничена за наблюдения. Принципът на неопределеността е ограничение за нас, за нашите възможности за експеримент " в дребното" и съвсем не е ясно, когато ... не съществуваме като био-конструкт, дали действа и ... на какво действа Те - тези закони - действат само и благодарение на вещеви обекти+полеви придобити характеристики, като се превръщат едни в други. Затова и имат различни диапазони (граници) за приложението им. Та, въпросите са по-скоро философски - отговорите зависят от гледната точка. (https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Kogato-mozachnite-zaboliavaniia-pomagat_119811.html "... По думите на философа Нисим Талеб: “Проблемът на знанието е, че съществуват много повече книги за птиците, писани от орнитолози, отколкото книги за птиците, писани от птици, и книги за орнитолозите, писани от птици.”)

И ... тук става нещо интересно. (!?!) https://www.youtube.com/watch?v=6FTwMUL69u0

Ако вкараш мислите в логика, значи си спрял развитието (им).

Така е. Смисълът на живота е да се измине творчески жизнения път. Еволюционно е обоснован - самоорганизация, саморазвитие, саморегулация - важи за цялата Вселена. Да не забравяме, че и създаване+отглеждане+възпитание на поколението е също такъв творчески процес ...

Ето и опит на други, да си обяснят света. Как от вакуум стават нещата, популярно: https://www.youtube.com/watch?v=74Y7JqZm-_0 Текст към филма: "Долгие годы физики безуспешно пытаются построить квантовую теорию гравитации, целью которой является квантовое описание гравитационного взаимодействия. Основная трудность в её построении заключается в том, что две физические теории, которые она пытается связать воедино – квантовая механика и общая теория относительности, опираются на разные наборы принципов. Квантовая механика при всех своих странностях и парадоксах описывает свойства объектов, которые существуют в неискривленном ньютоновском пространстве. А теория гравитации должна будет наложить квантовомеханические законы на свойства самого пространства (точнее, пространства-времени), учитывая его деформацию в соответствии с уравнениями общей теории относительности. Звучит сложно, не правда ли? А как это сделать с помощью строгих математических выражений, учёные тем более пока еще не понимают. В поисках истины физики обратились к хорошо известному явлению образования и уничтожения «виртуальных частиц». Изначально виртуальные частицы были предсказаны в теории, чтобы объяснить фундаментальные взаимодействия между реальными частицами. Под виртуальной частицей (англ. Virtual particle) в квантовой теории поля понимают некий объект, обладающий квантовыми числами одной из реально существующих элементарных частиц, который должен быть поглощен другой элементарной частицей либо распасться и исчезнуть. В целом виртуальные частицы не нарушают закон сохранения энергии, поскольку они существуют только короткое время, определенное принципом неопределенности Гейзенберга. Позднее было подтверждено, что даже в вакууме, который мы привыкли называть «абсолютной пустотой», существуют колебания либо электрического, либо магнитного поля – как следствие принципа неопределенности Гейзенберга, который гласит, что мы не можем измерить свойства обоих этих полей (также как скорость и импульс частицы) одновременно и точно. Именно благодаря беспрестанному появлению и исчезновению виртуальных частиц и происходят квантовые флуктуации в вакууме – кратковременные колебания уровня энергии в единице объема пространства-времени. Спонтанное (но очень кратковременное) появление из вакуума субатомных частиц получило название «квантовая флуктуация». Это явление также помогает объяснить испарение черных дыр по Хокингу, выделение фотона при распаде возбужденного атома или ядра, рождение пары частица-античастица, и многие другие эффекты, которым без квантовых флуктуаций просто неоткуда взяться. Итак, виртуальные частицы появляются и исчезают за такие короткие интервалы времени, что их невозможно увидеть, зато можно уловить эффекты, создаваемые ими. Краткосрочное время жизни этих частиц обусловлено принципом неопределенности Гейзенберга (ПНГ), согласно которому это состояние не может иметь точно определенной энергии. Этот же принцип неопределенности Гейзенберга ограничивает время, в течение которого может сохраняться квантовая флуктуация. Чем больше энергия флуктуации, тем короче время ее сохранения. Именно по этой причине виртуальные частицы появляются и исчезают через очень короткие интервалы времени. Интересно, что в связи с этим, многие известные учёные рассматривают такой вариант, что и возникновение нашей Вселенной может являться результатом подобной квантовой флуктуации. Таким образом, если обдумывать пути к объединению квантовой механики с теорией гравитации на качественном уровне, появляются очень интересные перспективы. Одну из них рассмотрел космолог, профессор Аризонского университета Лоуренс Краусс в своей недавно изданной книге «A Universe From Nothing» («Вселенная из ничего»). На первый взгляд его гипотеза выглядит просто фантастической, однако она не противоречит установленным законам физики. Общепринято, что наша Вселенная возникла из очень горячего начального состояния, тем не менее, существует вероятность и холодного рождения вселенных из чистого вакуума – точнее, из квантовых флуктуаций вакуума. Известно, что такие флуктуации порождают великое множество виртуальных частиц, буквально возникших из небытия и впоследствии бесследно исчезнувших. По утверждению Краусса, вакуумные флуктуации в принципе способны давать начало протовселенным, которые при определенных условиях переходят из виртуального состояния в реальное...... " ... ... И само защото не е известно какво е "маса" и какво "заряд" (учените нямат същност за тези характеристики) - не могат да си построят света, такъв, какъвто е! (Зърнестият модел е "затворено" пространство-време - може да му се предпише безкрайна или нулева маса, щото е без значение за това, което се проявява като маса при познатите ни обекти. Плюс това - зрънцата са недосегаеми от нас. Затова трябва да се възприемат само с характеристика като поле - векторчета, които могат да се подреждат в структурни обекти - с маса и заряд, вече "познати" от/на физическите изследвания. И излъчват информация за начинът на подредба в околността си, заради всеки цикъл на пулсация за образуването си. Няма и следа от "виртуални". Реални са нещата около частиците. Дори и моментално да анихилират измислените им виртуални частици, то средно 50% ще са в наличност и "ще светят" като ореоли над главите на ... светци, примерно...) ...

Квантовата механика е уникална с това, че тя е опровергала всичките човешки измислици, приложени върху нея. Тя ни показва, че не всички абстракции, съчинени от човешкият мозък, имат място в реалността. Но каквото и да дойде от към квантовата механика, то няма как да се засече с абстракцията-Бог, освен ако тази абстракция не се адаптира (но и тя не е достатъчно конкретна за такова засичане). Което пък ще е регрес, тъй като Бог не се променя, според някои. Най-многото което може да се очаква, е възникване на поредната религия. Тъй, де. Както казва един професор: Квантовата механика обяснява всичко. Сега остава да обясни и ... себе си. Тя е просто математика-модели, съобразени с реалността на възможните експерименти - но без адекватни обяснения: Защо така?. И още не е "решила" проблема "с двата процепа" Затова хукна към нови парадокси, за които и Айнщайн не е бил съгласен - "призрачно" действие от разстояние. Вади се и извод - всичко във Вселената е свързано?!! Значи - ако има разум, то ... всичко може да е разумно, та чак до ГВ. Ами, може, ама не е! Даже при повечето човеци - не е! ...

Ами, не е така. (Възприел съм зърнест модел на вакуума (вече за ... пети път го пиша) поради затваряне на полева характеристика (ЕМП), в хипотезата, а и други хипотези се базират на подобен модел. При "зрънце" - има и център на зърното, и обем, и пълнеж-фотони на вакуума, които са основа на понятието за неподвижен етер - еретично спрямо статуквото. Разбирам - тези "думички" трябва да съответстват на официално известното, но в хипотезата се показва, че са характеристики -невъзможни за експериментална проверка. Тогава, остава следствията от предположен подобен модел, да съответстват на поне досега известното. Могат да се представят само с една характеристика - собствен импулс - вектор (сила по време), но поради непрестанното си образуване "на място" (във вакуумната решетка, изградено от зрънцата), то "стрелката"-вектор - все едно е фиксирана в центъра на зрънцето, но бясно (с огромна честота) си променя големината и направлението-посоката (момент на импулс). За наглед-модел - като стояща вълна между две прегради. В случая - в потенциална яма и това е затворено пространство-време. Честотата на образуване, в която е "скрито" времето, е над 10^26 Hz.) ... В литературата за вълни изчерпателно се обяснява що е то вълна. (Непрестанното образуване е периодичен процес. Проявяват се вълнови характеристики във вещевите, когато изпитващите дължини на вълни на ЕМП станат кратни-синхронизирани с дължина на вълна на образуващите частицата фотони или - групово, на ансамбъл от тъждествени частици. Така - периодичните процеси водят до дискретни стойности на излъчвания в микро-процеси - отделни фронтове от множество фотони, които наричаме ЕМ вълни, а когато преминем на по-дълги вълни в средните мащаби на ЕМП в което съществуваме, то все едно - можем да наблюдаваме уж непрекъснати стойности - именно, поради "бавното ни гледане"(време). Виждаме футболна топка като едно цяло) ...

Нали в скобки съм го писал. Значи, обяснявам във връзка с хипотезата ми. Дали ще я "опровергава" някой - ми да, що не. Който не харесва писаното (не одобрява) - ако иска отминава, захилва се и ... толкоз. (Само да вметна - преди да има вещеви частици - няма физични закони (тез, познатите днес). От някъде трябва да са се пръкнали частици. Преди тях - има само полеви структури (предположение) с характеристика импулс (момент на импулс) - няма маса, заряд, обем, скорост и др.... Но - има Сила, защото времето е вписано в зърнестия модел на вакуума (h e с дименсия: N.m.s - с проявление, при затваряне на трептене-част от вълна около моментен център ). С непрестанното образуване на частици - вещеви от полеви обекти - е възможно да се обяснява почти всичко което, засега, е загадка, предположение, допускане и т. н., а се внася обяснение и за философското виждане за кръговрат на материята. И на живота.) ...

Важно е чувството за хумор. Непознаваемото си го ... измисляме, значи. Старият арменски виц е показателен: "Паметник на незнайният воин Гарабед! Е, уж незнаен, пък - Гарабед?!. Да, де - знаем, че е Гарабед, само дето не знаем дали е бил воин." Иначе - 1000 души, 2000 мнения и хипотези!.. Как да не знаем, а? ...

Не, че професорът греши, ами ако го напише "както го знае" - няма да е интересен и няма да има много читатели (ползватели, зрители) "Под земята" - гравитацията намалява към центъра й по линеен закон. Значи - теглото - принципно, намалява. Ама теглото е Сила. Където има "сила" има ускорение и СТО не работи коректно. Всички "наблюдения" на професора са ... като Трети наблюдател. В зависимост от местоположението - различни физични резултати ще има от тези, които имат Неподвижно фиксираните към телата. СТО - има събития. Точкови. Ако ги превърнем (отнесем) към Процеси - вече няма пространство-време за трети наблюдател, а има отделно пространство и отделно време. Времеви интервал... от събитие до друго събитие... Иначе ... нямаше да има време за мислене, дори за съществуване в пространството, примерно. И въобще - не са знаели какво е "маса", ама са я мислели като свързана със "сила от гравитация" Преди време бях със сигнатура (заимствано от Агоп Мелконян): "Земята е кръгла и всичко е трап!" (страхотна философия, според мен) А силата от гравитация е нищожна (неизмерима от човеци - тя е 10^(47) пъти по-малка от електрическата сила на привличане). Докато не се пръкнат човеци на Земя с огромно количество вещество - почти "уравновесено състояние по ЕМП". Така - теглото са предписали на гравитационно привличаща сила - това добре, но защо и на "масата"?.. И естествено, че гравитацията няма общо с времето - интервали, в които се осъществяват процеси... А, ние сме Сума от процеси!.. Установено: http://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/Chovechestvoto-e-dostignalo-maksimuma-na-vazmozhnostite-na-svoia-biolo_100076.html Весело на празниците! ...

Съвсем скорошно бижу: https://www.youtube.com/watch?v=3trDUkDa-tU ... ...

Ето го и нагледното представяне: https://www.youtube.com/watch?v=9qnGSr2K6P4 ...

Да! Днешният "виц на деня": Отива Дядо Коледа при психиатър: -Докторе, помогнете! Не вярвам в себе си... ...

(по 1.2.3... Както в модела: от твърди гама-лъчи с достатъчна енергия се получават електрон-позитронни двойки - вещеви обекти със собствена физично характеристика маса. Вече съм обяснявал как от подреждане по направление "момент на количество на движение" (момент на импулс на вакфотони) се получава пространствено крива на пренос на импулс, така че краят на линията съвпада с началната пулсация - бримка "ток" (реалност) и полева обвивка (невидима, "фантомна част"), благодарение на което започва "нов ток", но с друга посока (направление), спрямо направлението на първия. Общо, заради огромната честота на повтаряне на "ток-бримка-локално поле" се образува обект около собствен център - никога не съвпадащ с началния център на ротация. Става структура отделно от вакуумната подложка, но се реализира върху нея, благодарение на една характеристика на вак-частите - сфазиране при подреждане на момент на импулса. Ако приемем, че образуванието има собствен Геометричен център, като някаква топчеста форма, то "затварянето" на тоя пренос е около този център, но никога не съвпада с него - т. е. - има "празно" място в централната област ("черна дупка" за участващите в образуването дължини на вълни). Затова "въртенето" на образуванието може да мени на цели порции момента на импулс - с огромната честота на образуване и да се проектира (заради посока на изпитващо поле) на цели и полуцели порции върху механичния момент, който пък е реакция - запазване на моментите на въртене. Това е възможно заради неподвижността на фак-фотоните "по място" във вак-решетка, като стоящи вълни. Всяко възникнало движение започва с пренос от подреждане по "момент на импулс" в направление - ЕМвълни - няма маса и скоростта е максимално възможната за средата. И е неунищожимо. При "кривина" на подреждане - заради различната (кръстосана) посока и големина по амплитуда - има вероятност за "затваряне" на движението около собствен център. От транслация по крива се получава въртене около център, който пък общо с цялото, си има остатъчна транслация - сума от началните-образуващи скорости на пренос. От реакциите на околното й на такава масова частица, със закъснение по време, се образуват слоеве, които характеризират свойства: най-вътрешния слой трепти и стректерира околното пространство с конфигурации с характеристика на гравитони, следва слой-обвивка "неутрино", междинен слой (мезонен) и външен слой (електромагнитен). ...