tervel

Според античните извори славяните са в сарматско обкръжение. Славяните са припознати под името венеди/венети и така като гледам някои днешни историци ги локализират някъде между Висла/Одер и в северните части на Карпатите. Езиковите паралели би трябвало да са нещо нормално, след като има славяно-иранска симбиоза в ройона на Северното Причерноморие и в Източна Европа като цяло. Някои цитати от книгата на Валентин Васильевич Седов - СЛАВЯНЕ Историко-археологическое исследование http://www.archaeology.ru/Download/Sedow/Sedow_2002_Slaviane.pdf Тацит затрудняется сказать, кому ближе венеты — германцам или сарматам. Они многое усвоили из нравов сарматов, «ибо ради грабежа рыщут по лесам и горам, какие только ни существуют между певкинами и феннами. Однако их скорее можно причислить κ германцам, потому что они сооружают себе дома, носят щиты и передвигаются пешими, и притом с большой быстротой; всё это отмежевывает их от сарматов, проводящих всю жизнь в повозке и на коне». Так, В. И. Абаев, характеризуя серию ирано-европейских (скифо-сарматских) языковых схождений и параллели в области мифологии, утверждал, что они достаточно определённо говорят ο тесных контактах древнейшего ираноязычного населения юго-восточной Европы с ещё не расчленёнными в языковом отношении западноевропейскими племенами. Древнеевропейскую языковую общность, в которую входили будущие кельты, италики, германцы и славяне (по В. И. Абаеву, ещё и тохары), заключал исследователь, следует считать исторической реальностью Κ такому же выводу склоняют исследования Ο. Н. Трубачёва славянской ремесленной — гончарной, кузнечной, текстильной и деревообрабатывающей — лексики. Оказывается, что носители раннеславянских диалектов или их предки в то время, когда формировалась эта терминология, находились в тесных контактах с будущими италиками, германцами и кельтами и составляли с ними вместе единый центральноевропейский культурный регион. Β Северном Причерноморье в это время в условиях славяно-иранского симбиоза сформировалось диалектно-племенное образование славян — анты. Абсолютное большинство иранских лексических заимствований в славянских языках являются локальными. Они охватывают не весь славянский мир, а либо только восточнославянский ареал (нередко даже южную часть его), либо только южнославянские, либо западнославянские языки. Вполне понятно, что такие лексические проникновения не отражают славяно-иранские контакты ранней поры, а относятся к следующему этапу, ко времени расширения славянской территории и членения праславянского языка на диалекты, а отчасти уже к периоду зарождения основ отдельных славянских языков. Вклад иранского населения в славянскую этнонимию и теонимию также никак не может быть отнесен к древнейшей поре. Иранское начало таких славянских божеств, как Хоре, Дажбог, Сварог и Симаргл, представляется неоспоримым. Однако эти теонимы получили распространение только в части славянского мира и, следовательно, отражают контакты со скифо-сарматами лишь одной из диалектных групп раннего славянства. Их появление в славянской среде обусловлено славяно-иранским симбиозом, как будет показано ниже, имевшим место в Северном Причерноморье в римское время и затронувшим лишь юго-восточную часть славян. С этим же периодом, по всей вероятности, связаны и этнонимы славян иранского происхождения (анты, сербы, хорваты и др.). Анализируя иранизмы восточнославянских языков, В. Кипарский отмечал, что все они не могут быть отнесены к ранней фазе славянской истории. Только на следующем этапе, датировать который по языковым данным не представляется возможным, какая-то значительная часть славян, а не все славянство находилась в весьма тесных контактах со скифо-сарматским населением Юго-Восточной Европы. Возможно, считает финский лингвист, здесь имел место славяно-иранский симбиоз. Контакты части славян с иранскими племенами продолжались до раннего средневековья включительно, но дифференцировать их на временные этапы пока не представляется возможным.[38] Следы иранского воздействия на часть славян обнаруживаются также в фонетике и грамматике. В. И. Абаев показал, что изменение взрывного g, свойственного праславянскому языку, в задненебный фрикативный y(h) произошло лишь в части славянских наречий в условиях скифо-сарматского воздействия. Поскольку фонетика, как правило, не заимствуется у соседей, исследователь утверждает, что в формировании южной части восточного славянства (будущие украинские и южновеликорусские говоры) участвовал скифо-сарматский субстрат.[39] В. И. Абаев также допускает, что результатом скифо-сарматского воздействия были появление в восточнославянском языке генитива-аккузатива и близость восточнославянского с осетинским в перфектирующей функции превербов.[40] В. Н. Топоров объясняет беспредложный локатив-датив в славянском языке воздействием иранцев.[41щ В. И. Абаев в этой связи, что в этногенезе южной части восточного славянства (будущие украинские и южновеликорусские говоры) участвовал скифо-сарматский этнический субстрат.[278] Иранское начало имеют также известные в восточнославянском язычестве божества Хоре и Симаргл, и достаточно очевидно, что заимствованы они были славянами от скифо-сарматского населения Северного Причерноморья. Нельзя не согласиться с теми исследователями, которые рассматривают этноним анты как иранизм. Мысль об иранском происхождении его была высказана учеными в конце XIX столетия, её разделяли и исследователи XX в., в частности М. Фасмер. «Из всех существующих гипотез, как кажется, более вероятной, — писал в этой связи Ф. П. Филин, — является гипотеза об иранском происхождении слова „анты“: древ, индийское antas ‘конец, край’, antyas ‘находящийся на краю’, осетин, att’iya ‘задний, позади’».[289] Если это действительно так, то появление этнонима анты следует относить к периоду славяно-иранского симбиоза, имевшего место в Черняховской культуре. Количество скифо-сарматских параллелей в языке, культуре и религии крупной части славян настолько значительно, что объенить их можно только славяно-иранским симбиозом, имевшим место в ранней истории славянского этноса. Достаточно очевидно, что это явление затронуло только часть праславянского мира. Славяно-иранский симбиоз может быть локализован только в Севернопричерноморских землях, где длительное время проживали скифо-сарматы и где сохранилось немалое число гидронимов иранского происхождения. Племенную (и, по-видимому, диалектную) группировку славян Подольско-Днепровского региона черняховской культуры, сформировавшуюся в условиях славяно-иранского симбиоза, можно отождествлять с антами, известными по историческим сочинениям VI–VII вв. Согласно Иордану, анты заселяли области между Днестром и Днепром.

Понеже гледам, че се заформи спор за езика на саките имам два въпроса: 1 В надписа от Накш-и Рустам не фигурира ли името Хормиздуктак, дъщеря на царя на саките ? Хормиздуктак не е ли иранско име ? 2 Споменатото от _magotin_ име на скитския цар Skunkha не е ли идентично с името на кидартския цар Kunkhas ?

Аз не съм и търсил подобна връзка, просто представих мнението си, че този символ е твърде древен и не възниква в тюркска среда. Вероятно има някакво сакрално религиозно значение още от дълбока древност. Така че схемата - има го при тюрките огъзи от племето кайъ, има го и при прабългарите и хоооп .... следователно прабългарите са тюрки родствени на огъзите, не върви. Мисля че съм достатъчно ясен.

Нещо има проблеми с линковете в пост #32 Inscription Garden of Niavaran Palace https://www.facebook.com/media/set/?set=a.198590660181766.49811.181847628522736&type=1 http://www.panoramio.com/photo/30282984 Безподобната пантюркистка налост http://www.turk.org.au/tag/uygur/ Няма как този символ да има тюркски произход, след като в дълбока древност се среща в района на Загрос. Ясно е че е заимстван на по - късен етап от тюрките наред с много други неща от тохарите и степните иранци.

Какъв вид трябва да имат ''артефактите от съответния исторически период'' ? Май нямаш ни най - малка представа, а просто пускаш голословни твърдения. Не вярвам да си специалист археолог, още по - малко пък да си запознат със съответните артефакти от съответния исторически период в съответния район.

И това твое твърдение се базира на ... 1... 2... 3...

Символът IYI е твърде древен. В Азия най - древните подобни символи са от 3000 - 2000 г пр. Хр. от района на Загроса. Около 2200 г. пр. Хр. население от Загроса мигрира към Тарим и Централна Азия където стават по - късно известни като тохари. Опитите на проф. Добрев да изкара символа IYI като изконно тюркски са жалки, както и всичките му опити за анализ на прабългарската култура и история. Iran rockarts Timarah, Khomein mountains https://www.facebook.com/media/set/?set=a.198590660181766.49811.181847628522736&type=1 Prehistoric Rock Art in Iran http://www.panoramio.com/photo/30282984 След това го откриваме в Тарим. Някакъв пантюркист се е опитал да представи тази пирамида като гробница на Огуз каган http://www.turk.org.au/tag/uygur/

Някой може ли да обясни от гледна точка на лингвистиката възможно ли е да се постави знак на равенство между скутра/шкудра и скити/сколоти ?

Бракята македонци не знам какви заклани демони им се привиждат в изображанието на св. Теодор, aмa това като че ли си е един добре познат сармато-алански драконарий.

От които няма и помен при българите заедно там с другите Тенгрии. Тук става дума за огромен брой Тенгрии - 77,99 или 21 са да кажат специалистите. _magotin_ вероятно е най - запознат с тематиката от пишещите във форума. И как така няма и следа в народното творчество, митологията и ономастиката от тези фамозни Тенгри-та и Йер-Суб-овци ?

И разбира се авторът греши, поне в частта за българите. Какви огузки тюркски племена, пет огури и други подобни абсурди. Вече се копае дъното с тази напълно погрешна хуно - тюркска теория за произход на прабългарите. Тя нито е подкрепена от антропологията, нито от изворите, нито отговаря на археологията, нито пък има някое тюркско име сред прабългарския елит. Разбира се, че особено в степите няма монолитни етноси. Самите хазари са европеиди като българите. Те /заедно с българите/ са в Кавказ много преди хуните и тюрките. Кавказците описват описват именно тюркския джабгу и тюрките като ярко изразени монголоиди, не хазарите. Мовсес Каганкатваци: http://www.vostlit.info/Texts/rus5/Kalank/frametext21.htm И вот, на тридцать восьмом году Хосрова, это был тревожный год его убийства, пришел тот самый Джебу хакан, о котором речь шла выше, вместе со своим сыном.... ...Ибо, когда [сторожившие город воины] увидели страшное множество людей безобразных и широкоскулых, без ресниц, которые с длинными распущенными, как у женщин, волосами, мчались верхом на конях, страх великий объял их, тем более, когда увидели они, какие те искусные стрелки, как из тугих луков они обрушивали на их головы настоящий град стрел, как, подобно кровожадным волкам, свирепо набрасывались на них, безжалостно истребляя всех на улицах и в переулках города..... И вот, когда жители города (Тбилиси) узнали о том, что те собираются снять осаду и удалиться, то еще больше возгордились и затеяли игру, которая и стала причиной их гибели: принесли они огромную тыкву кангун в ширину и кангун в длину и нарисовали на ней лицо царя гуннов: вместо ресниц провели линии, которые нельзя было заметить, место, где должна быть борода, оставили отвратительно голым, ноздри сделали шириной в пядь, усы – редкие, так что нетрудно было его узнать. Затем принесли [разрисованную] тыкву, поставили на стене лицом к ним и, обращаясь к вражеским воинам, стали кричать: «Вот он здесь, ваш государь-царь, придите поклонитесь ему. Это Джебу хакан!» О ПРИГОТОВЛЕНИЯХ ХОСРОВА [К ВОЙНЕ] С ГРЕЧЕСКИМ ЦАРЕМ И О ТОМ, КАК В ПРОДОЛЖЕНИЕ МНОГИХ ЛЕТ ОН НАНОСИТ ЕМУ УДАРЫ МЕЧОМ И ОПУСТОШАЕТ СТРАНУ РОМЕЕВ Така че това описание се отнася за тюрките, те в този период са монголоиди. Има коренна, непреодолима разлика между зливкинския европеиден расов тип и тюркския монголоиден такъв. Дори само това е достатъчно тюркската теория да бъде отхвърлена като несъстоятелна.

Това кога ? 6-7-8 век? Това не е вярно разбира се, тюрките по това време са силно изразени монголоиди, техният монголоиден расов тип прави силно впечатление както на арабите арабите така и на кавказците. А както разбрахме т. нар. ''зливкински антропологически тип'' принадлежи към европеидната раса. Аз ли не чета правилно или ясно пише в линковете които съм дал, че при язигите и роксоланите се откриват минимални монголоидни белези ? Нима тези сарматски народи не са в Европа много преди да дойдат хуните ?

Аз не се съмнявам, че са ти ясни, но дай да видим кога се формира памиро - ферганската раса. http://www.kroraina.com/casia/jablonskij.html К концу 1 тыс. до н.э. большинство коренного хорезмийского населения Южного Приаралья отличалось мезо-брахикранией в сочетании с относительно высоким средней ширины лицом, с некоторой его уплощенностью (Яблонский, Коляков, 1993) - то есть тем комплексом признаков, который уже в достаточной степени напоминает памиро-ферганский. На территорию Южного Приаралья в самом конце 1 тыс. до н.э. и в самом начале 1 тыс. н.э. еще проникают многочисленные и неоднородные по своему происхождению группы скотоводов (см., например, Яблонский, Болелов, 1991), но они уже не могли существенным образом изменить основы антропологического типа местного населения. Не, не е така. Минимални монголоидни белези има и при язигите, които са в Европа много преди да се довлечат хуните. Харктерни са за всички сарматски групи. Изумявам се Рейвъне как отричаш очевидни неща.

http://shron.chtyvo.org.ua/Bubenok_Oleh/Potomky_sarmatov_v_stepiakh_Vostochnoi_Evrop_VIXIV_vv.pdf Данные археологии и антропологии позволяют поддержать данную гипотезу. Прежде всего, необходимо объяснить, почему среди протоболгар был распространен так назы- ваемый “зливкинский” антропологический тип и захоронения в подбоях и в ямах с за- плечиками, что получило распространение в предшествующую сарматскую эпоху. Следует сделать определенные уточнения относительно происхождения “зливкинского” антропологического типа. Несколько десятилетий назад в науке с легкой руки Г.Ф. Де- беца получила распространение гипотеза, в соответствии с которой черепа носителей “зливкинского” типа находят аналогии среди брахикранных краниологических серий сарматской эпохи Нижнего Поволжья ІІІ в. до н.э. – ІІІ в. н.э. [Дебец 1948, 256] Особо интересны открытые в 1982 г. и исследованные М.Л. Швецовым поселение и синхронный ему могильник возле знаменитого памятника хазарского времени у х. Зливки на левом берегу Северского Донца, в среднем его течении. Редкий инвентарь, обнаруженный там, позволяет предполагать, что в XII–XIII вв. в донецких степях про- должало обитать прежнее салтовское поселение. Погребальный обряд позднего Злив- кинского могильника отличается однообразием и имеет аналогии в других синхронных ему некрополях Северного Причерноморья. Генетически связанным с этими памятниками Среднего Подонцовья оказался рас- положенный на левом берегу Днепра Каменский могильник, представленный 83 грун- товыми захоронениями. Антропологические материалы Каменского могильника, по заключению Т.С. Кондукторовой, находят аналогии в более раннем Зливкинском мо- гильнике хазарского времени, а также в погребениях Саркела и относятся к большой европеоидной расе. САРМАТЫ ВЕНГРИИ ПО ДАННЫМ АНТРОПОЛОГИИ Д.А. Кириченко http://www.ipdn.ru/rics/va/_private/a22/103-112.pdf Рассматриваются палеоантропологические материалы, относящиеся к сарматам Венгрии. Статья является историографическим исследованием, в котором приводится обзор венгерской ан- тропологической литературы, касающийся вопроса присутствия сарматов на территории Венгрии, и предпринимается первая в отечественной антропологии попытка осветить данный вопрос. Сарматы Венгрии были крайне смешанны в антропологическом отношении. В материалах присутствуют как чисто европеоидные черепа, так и черепа с легкой монголоидной примесью. Значи излиза, че фамозният ''лек монголоиден примес'' е характерен /и/ за сарматите. Нещо което науката отдавна е установила. Одним из первых сарматских племен, прибывших на территорию Венгрии и зафиксирован- ных в письменных источниках, были племена языгов. Палеоантропологический материал по сарматской культуре Венгрии впервые был описан П. Липтаком [Liptak, 1959]. Он исследовал три женских черепа из Оски, датируемых III–IV вв. н.э. Черепа неудовлетворительной сохранности. Череп из погребения № 9997 был очень плохой со- хранности и характеризовался долихоморфностью [ibid., р. 91]. Череп из погребения № 9998 ги- пербрахикранный, с очень малым продольным, большим поперечным диаметрами мозговой ко- робки, относился к памиро-ферганскому антропологическому типу В целом сарматы-языги из могильника Ходмезёвасархели-Фехерто принадлежали к европеоидной расе [ibid., р. 202]. По нашему мнению, черепа туранского типа можно соотнести с памиро-ферганским антропо- логическим типом (или, по-другому, расой Среднеазиатского междуречья), а нордический тип — с северным, представленным у сарматов Саратовского Заволжья [Тот, Фирштейн, 1970, с. 91–92]. Могильник Мадарас-Халмок датируется II — серединой V в. н.э. Материал очень плохой сохранности [Marcsik, Paja, 2009, р. 65]. Этот могильник связывается со второй волной сармат- ского расселения в Венгрии, с роксоланами. Население, оставившее его, было гетерогенным. В составе материала — европеоидные и европеоидно-монголоидные черепа [ibid., p. 71]. На 4 черепах (1 детском, 2 женских и 1 мужском) отмечены следы искусственной деформации лоб- но-затылочного типа [ibid., p. 69–70]. На женском деформированном черепе из погребения № 160 и 209 (рис. 1) отмечен легкий монголоидный налет. Мужской деформированный череп из погребения № 583 (рис. 2) также имеет монголоидные черты. Анализируя и суммируя сведения венгерских исследователей, приходим к выводу, что сар- маты Венгрии были крайне смешанны в антропологическом отношении. Среди них присутство- вали как чисто европеоидные, так и смешанные европеоидно-монголоидные типы. Антрополо- гический тип сарматов Венгрии был сходен с антропологическим типом сарматских племен Ук- раины, Поволжья и Подонья Значи за сарматите в Унгария са характерни смесените антропологични типове, като силно преобладава и доминира европеидният расов тип. Явно при тях присъстват константно минимални монголоидни белези... вероятно появили се при асимилация на азиатско монголоидно население. То като се замисля и аз бих ''асимилирал'' някои азиатки без да се замислям за добродетелите на расовата чистота.

То тези фамозни монголоидни примеси, които на Рейвъна са така близки до сърцето, може да не се окажат баш монголоидни. Те и с аварските антропологични белези масово спекулират тюрколозите, но при детайлни проучвания Липтак и Т. Тот доказха, че около 90% от аварите са европеиди. Не може само една скулова ширина да бъде определяща и да се пише - монголоиден белег, метисен тип. Рейвъна да спори по темата с Т. Тот ако не му харесват неговите изводи. Или направо да почва ....ууууу.... къв е тоя бе, тоя не e ''подходящ'', тоя е монголофоб, хунофоб, расист. Не било ясно какви са имената Аспарух, Кардам, Крум, Кубер, хайде бе, ясни са и още как, само че на някои не им изнася. И тази тема за прабългарите ще се забатачи като всички останали, защото на инат се отричат очевидни факти.

Та това е самата истина ! Тази теория не е ясно и цялостно формулирана, но е най - перспективна. Едни автори търсят връзката на прабългарите с уседналите ирански култури, други със степните сарматски. Поне според моето скромно мнение последните са на прав път. ''Подходящите'' автори вече копаят дъното с изцяло погрешните си хуно - тюркски теории, които дори не са ''недоносчета'', те са мъртво родени. Тук 100 пъти на Рейвъна беше поставян въпроса каква е връзката на прабългарите с хуните от археологическа гледна точка и се оказа, че това са два стари хунски казана от групата Сивашовка. В ''подходящите публикации'' е пълно с клишета от сорта на ''тюркски инфилтрации'' в прабългарския елит. Добре, ама се оказва, че сред имената на същия този елит няма нито едно тюркско име. Цяла колегия от най - изявените тюрколози да се съберат няма да намерят тюркска етимология на имена като Кубер, Кардам, Крум, Вунд. Eй Богу, не знам дали тези имена са 100% ирански, но със сигурност имат ИЕ етимология. Да, има някакво алтайскоезичен елемент взел участие в етногенезата на дунавските българи, който до известна степен се долавя в част от лексиката, календарната и военна терминология, но този алтайски компонент е късен - идва вероятно със савирите и групата която оставя некрополите с кремации в Дунавска България, Салтово - маяцката к-ра и Северозападен Кавказ. Едно е ясно - тези които оставят некрополите с кремации не са българи, те са някакво съюзно население, което обитава периферните зони на Дунавска България, както много точно отбеляза Ж. Войников. И не разбирам, защо трябва да чакаме руснаци и украинци да вършат работата на нашите археолози и историци.

Всеки сам преценява коя публикация е ''подходяща'' и сам решава. Там е работата, че в т.нар. ''подходящи публикации'' е пълно с до болка познати и втръснали банални глупости, които нито са издържани логически, нито пък се опират на някакви факти. Всички се базират на едно - прабългарите са тюрки защото.... така казал еди кой си и защото... ъъъ, защото са тюрки или в най - добрия случай хуни. И не намесвай Йоло Денев редом със споменатите от мен личности. И аз не съм съгласен с част от нещата които пише П. Добрев (примерно), но не съм тръгнал да го заливам с помия по форумите, защото нито го считам за достойно, нито имам компетенцията да го критикувам. Дори да имах компетенцията нямаше да го правя по толкова грозен начин. А иначе вие с Gogov продължавайте да търсите евентуални ''влияния'' при прабългарите - той иранско в календара, ти тюркско в прабългарските имена. Така ще стигнете до .... под кривата круша. Където между другото се намират и ''подходящите'' автори с ''подходящите'' публикации. Успех !

Присъединявам се към мнението на resavsky. Много е лесно от позицията на форумната анонимност да се хвърля помия срещу всеки застанал с името си зад своите виждания и дръзнал да публикува нещо по тази тематика, която безспорно вълнува мнозина. Лично аз не спирам да се учудвам как хора с минимални познания по темата /какъвто е Gogov, който търси ''чуждо (евентуално иранско) влияние върху българите единствено по отношение на календара им''/ опплюват хора като Петър Добрев, Пламен Павлов и Живко Войников. Геният го е казал: ''Свестните у нас считат за луди, глупеца вредом всеки почита''.

А на мен пък ''согдийски''. В Согд има едни владетели от предислямската епоха Деваштич и Трнавчич.

Добре де, какви са тогава имената Вънд, Кубер, Кардам ... Аспарух ? Явно е че на са тюркски ! Съжалявам, но поне засега сред прабългарските имена няма открито нито едно подобно на тюркските - Чеби хан, Кат Илхан, Тонюкук, Юн Йолъг, Табак хан, Ирбис шегуй, Бумън, Юкук шад, Жангар Кимин хан, Бури шад, Шибир хан. Не, не можем да кажем подобно нещо, защото нямаме машина на времето. Или според теб в безкрайната степ са препускали на понитата си стройните тюрки (изявени монголоиди по 1,50м високи) и са осеменявали де що видят кръшна сарматка. Това е толкова логично подредено, че чак става за за някоя книжка с народни приказки от Узбекистан. Ама така е,няма как да бъде по друг начин. Всичко което не е тюркско е влияние ! Милите сармати.... и те ще излезат баш тюрки изпитали мощното иранско влияние на автохтонното боспорско население. Проф. Добрев, не ме карайте пак да поствам антропологически реконструкции на сюнну и тюрки. Това са силно изявени монголоиди. Те имат съвсем различна етногенеза от тази на прабългарите.

Професоре, дайте да ги видим тези китайски сведения. В кои китайски хроники се твърди, че прародината на тюрките е някъде северозападно от Китай ? В провинция Гансу и Тарим е документирано в китайските хроники, че там обитават тохари, това се доказва и от археологията.

Да се твърди, че названията на аланите, асите и барсилите имат тотемен характер е също толокова абсурдно като твърдението, че етнонима българи е свързан с някакви белки и самури ! Ще цитирам едно мнение на Aspandiat което ми се струва най - логически издържано: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11594&page=12 #233 2. В Кавказ много древен прединдоевропейски и предтюкрски етнически компонент е бил взел участие в българския етногенезис. Тук вече трябва да се взимат под внимание именно картвелските и изобщо кавказките езици. Като пример за това как те са подценявани у нас, а и не само у нас, ще посоча етнонима на барсилите. Арменските източници говорят за тях още през ІІ век сл.Хр., което от правоверните тюркофили и хазарофили се приема за интерполация, защото барсилите били тюрки и нямало какво да чинят в Кавказ през ІІ век. Същия аргумент тюркофилите вадят и по адрес на българите, също споменати в Кавказ през ІІ век. Барсилите били тюрки, защото етнонимът им идвал от bars "снежен тигър" и "барсил" е или форма на "барслъ" или "барс или", тоест "народът барс". В източниците никъде не е засвидетелствата форма барслъ, а барсил, басил, басл(арм.), барсула, барсол и баршал (в Баршалия на М.Сирийски и Бар Хебрей). Така че връзката с барслъотпада автоматично. Тюрската етимология обаче не може да обясни окончанията. -ул(а), -ол, -ал. За сметка на това в езика на кавказките аварци множествено число се образува именно с окончанията -ол, -ял, -ал, -ул. Три от тези четири ги срещаме в различните засвидетелствани форми на етнонима на барсилите. Тоест отпада и тюрската етимология "народът барс". Самият корен барс- може да стои в генетична връзка не с животното барс, а с пехлевийското warz "разорана нива" или тохарското В wars'o "равнина, поле", тоест барсили да означава "жители на полето, на равнината". Или пък да се търси връзка с даргинската (етнос в Дагестан) дума варш "слабини на животно, долна част", което отново обаче отпраща към "равнини жители, жители на низините."

Че тя гирляндата не може ли да е във вид на верига ? Така категорично и безапелацинно да се отрича всичко което не е тюркско.... бих казал е доста крайно по мое скромно мнение.

Унгарските думи изобщо няма смисъл да се коментират, след като е ясно, че маджарите са се довлекли в Кавказкия регион заедно със савирите - предците на чувашите, тоест това са преки заемки от чувашки /савирски/, а не от езика на прабългарите. Но съвместното съжителство на савири и прабългари явно е повлияло на последните, след като се открива някакъв пласт алтайска лексика при прабългарите. Вероятно точно савирите са преносители и на клендара и на съответните календарни термини. Колкото до представените думи: веригa -тюркска етимология -*uŕa- „удължавам“- сродни думи и заемки-чув. вăрах „дълъг, бавен“, тур. uzak, тат. озак „дълъг, продължителен“, монг. урт „дълъг“. Сега остава някой мастит лингвист да обясни с какви лупинги верига се извежда от узак и урт.... но в тох./б/ warke – верига, wařnai – вързвам. газя-тюркска етимология-*geč-тур. geçmek „преминавам, пресичам, преплувам“. От българското газя до турското гечмек един Алтай разлика. пале-значение кученце-тюркска етимология *bāla-тат. бала „дете“, чув. пултăр „бълдъза“. Значи от малко кученце стигнахме до балдъза ! Аферим. шейна-тюркска етимология-неизв.(!!!) - сродни думи и заемки-чув. çуна, манс.(!!!) son,саам.(!!!) tsuna шейна, монг. цана „шейна“. Значи при неизвестна турска етимология и при явна угро - финска такава думата е обявена категорично-окончателно, безспорно, безвъзвратно научно доказано за тюркска дума в езика на прабългарите.

Кои думи ? Жупан, таркан, клогатин и имена с начално струпване на съгласни като Крум, Пресиян ? Тези думи върху мраморната плоча от Плиска са пряко достигнали до нас, но май не са тюркски.