-
Брой отговори
3654 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
122
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Евристей
-
Хм...дай някакво сведение за светли Комнини и то за мъжете.. Ето сега за Йоан II Комнин (де Визанса да имаше повече такива мъже, щеше да я бъде ..и до ден днешен) наречен е Καλοϊωάννης добре познатото Хубавия. Но май по-душа ( милостив, великодушен, не убива, не ослепява, не осакатява и т. н. сведения колкото щеш ) а не по външност. Какво откриваме в описанието му направено от Гийом де Тир https://fr.wikipedia.org/wiki/Guillaume_de_Tyr Йоан е нисък и необикновено грозен, с очи, коси и тен, толкова тъмни, че е известен като "Мавъра".
-
И все пак тъмнокож (мавър) император на Рим е намерен. Не на класическият античен Рим, а на средновековния и по конкретно на Комниновият. Това трябва да бъде най-колоритния от тях - а именно ......Мануил I. !!! Няма шега Ето аргумента Manuscript miniature of Manuel I (part of double portrait with Maria of Antioch, Vatican Library, Rome) A Black Emperor of Roman-Byzantine На фона на съвместният им портрет със съпругата си Мария Антиохийска, Мануил наистина е потресаващо мургав.
-
Атина и при двете нашествия - на ахейците и по-късното, но по-страшно на дорийците, минава "метър". Причината, освен разбира се религиозната, (покровителство на богиня Атина) която се изтъква от древните автори, е че градът е природно добре укрепен с неговият хълм- Акропол и сравнително беден. Тоест нахлуващите дорийци бързат към богатите градове на Пелопонес (хлабава конфедерация от племена, никое което не иска да обсажда труднодостъпния, но не богат град и да изпусне изобилната плячка на Юга - Микена, Тиринт, Пилос) Разбира се едва ли се е минало без откуп и някакъв васалитет, но атиняните оцеляват. Друга област която оцелява е вътрешността на Пелопонес - Аркадия. Същата, която влиза с метафората в ренесансова Европа като "Щастлива Аркадия" с нейното богатство, тучни поля, безбройни стада и т. н. Нищо подобно - Аркадия е толкова отчайващо бедна, че отказва дорийците и областта остава незасегната - доказателството е езикът, който се запазва и е специфичен - доста различен от останалите диалекти - дорийски, еолийски и йонийски. Сходен е с този на далечен...Кипър. А бедността продължава и е така ужасяваща, че аркадците се продават доброволно като роби.
-
Appian lamented that " градските маси сега са напълно смесени с чужда кръв, освободеният роб има същите права като роден гражданин, а тези, които все още са роби не изглеждат по-различни от техните господари " Натам без превод : Scipio Aemilianus (185–129 BC), a statesman and general of the famed clan of the Aemilii, called these heterogeneous subjects “step-children of Rome.” The subtext of Tacitus’ (56-117 AD) ethnological treatise Germania is a longing for the northern vigor and purity the Romans had lost. He saw the Gauls and Germans as superior to the Romans in morals and physique, and Roman women shared this admiration. . Blond hair became the rage, and German and Gaulic slave women were shorn of their blond or reddish-brown hair to make wigs for wealthy women. In the early second century AD, the satirist Juvenal complained of the dwindling stock of “the bluest patrician blood,” which is a figurative phrase for the nobility, whose veins appear blue through their light skin. Интересна теза за метафоричната "синя кръв" идва от бялата/светла кожа през която се виждат сините вени. А такава кожа са имали патрициите. Но по времето на Ювенал през II век сл. Хр. "Най-синята" патрицианска кръв е силно намаляваща/изчезваща. Това за Рим. Има и описания за древните гърци - средиземноморски тип, смесен и ...бял. Можеш ли позна кои са белите-лошите ? Спартанският поет Алкман ( малко за него : има спорове къде е роден, но е безспорно , че е живял и творил в Спарта - същата тая Спарта, която не знае друго освен войната. Според Аристотел, Алкман е бил роб, но е освободен от спартанците заради неговата поетична дарба) възпява красотата на спартанските атлетки "...с техните златни коси и виолетови очи" "Спартанските жени със сребърни очи" (светло-сиви) Най-светли гърци от така наречения класически период са спартанците и тиванците - преките потомци на дорийците. Атина е средиземноморски, а другите микс. Thus, classical Greece was a fusion, both cultural and racial, of these two types of whites. Some city-states, such as Thebes and Sparta, were predominantly Nordic. Others, such as Athens, were predominantly Mediterranean, and still others were mixtures of the two.
-
Е......Ливия Друзила ....що ли за красавица е била, че да омае властелинът на света него време- всемогъщия Август, който може да има всяка жена която пожелае, но той се влюбва в омъжена матрона и то за политически враг, с три годишен син и ...бременна в шестия месец ?! На всичкото отгоре разкарва/развежда/ бременната си съпруга Скрибония (с Юлия) Па остава верен на Ливия до гроб .
-
Много римляни пищат от "развалянето" на римската кръв. Има автори (римски) даващи сведения. Но това съвсем ще отплесне темата, за което основна вина имам и аз. Инак да, интересно е, че Цезар като представител на Юлиите - древен патрициански род е "демократ", тоест играе за популарите - признаване на италийците за пълноправни римски граждани, вкарва и знатни гали в сената. Нещо твърде революционно дори и за привържениците му. Но да не забравяме, че Юлиите са твърде обеднели и са без значително влияние. Цезар като политически/държавен/ гений е наясно със ситуацията и невъзможността от съществуването на статуквото. За постигане както на личните му амбиции, така и за глобалното разширяване на Рим е необходимо приобщаване на по-обширна и влиятелна прослойка. В това число и на завоюваните територии. При Каракала, за съжаление вече нишката/следата на старите патрициански родове /джентиум/ е безвъзвратно загубена. Клиентела и освобожденци се кичи с фамилиите на патроните.
-
Кански усилия се правят за да се натъкми чернокож за император на Рим. Вниманието (и знамето) е насочено към Септимий Север. Роден в провинция Либия в град Лептис Магна Никога преди това тези земи не са отъждествявани с тъмнокожо население. Знаем египетските източници за либу - бели/светли/ хора живеещи на запад. Да разгледаме бюста на "чернокожия император" Външният му вид според мен е на представител на атинска философска школа, но няма нищо общо с чернокож африканец. Това обаче не отчайва привържениците на спомената теза. Прави се "цветен" портрет на синът му Марк Аврелий Север Антонин Каракала който въпреки тенът е доста различен за тъмнокож африканец. И все пак има и контра портрет който показва и някакви червено-кестеняви отенъци.
-
До принципата изпъкват 6 патрициански фамилии - дали най-много консули, претори, военни трибуни, понтифекси, квестори , тук там някой диктатор, и с най-голяма клиентела. Това са Фабиите, Клавдиите, Емилиите, Корнелиите, Манлиите и Валериите. Всичките те са със сабино-латински произход. Акцентирам върху редът - сабино - латински. Клавдиите, Валериите и Емилиите са сабини. Фабиите и Корнелиите са под въпрос между сабини и латини. Манлиите вече са латини. Цитирам Wilhelm Sieglin "Латините са били едно от осемте италийски племена - Апули, Брути, Лукани, Сабини, Самнити, Умбри / Оски и Венети - които мигрират на италийския полуостров около 1000 г. пр. Хр. от Север. ( Авторът е категоричен - Германия ! ) Те зареждат/попълват още патрициански фамилии, но не толкова значителни както сабино-латинските. Разбира се, Италия не е била ненаселена. Етруските живели на север от Рим в Тоскана, а на полуострова живеели и други по-тъмни хора. Еруските вероятно са били карианци от Мала Азия." Сега интересното е, въпреки, че управляват Рим в продължение на век, чрез Тарквиниите и въпреки, че римляните възприемат много от етруската култура и традиции, няма етруска патрицианска фамилия. Влиятелни и богати плебейски да, но не патрициански ! Същото е и с гърците. Няма гръцка патрицианска фамилия. Натам - с оглед на това, че патрициите хич не доброволно допускат плебеите - започва се извиване на ръце, с оглед на обстоятелствата - уголемяването на държавата изисква участие на все по голям човешки ресурс, който да има интерес да участва /подкрепя, финансира, жертва/ в държавните кампании. Това кара патрициата към отстъпки - първо отпада забраната за бракове , а после са допуснати да заемат държавни длъжности, но това става с цената на редица жертви - от Гракхите до Марий и Сула. Всичко това дава повод да смятаме, че има римляни и римляни, елит и второ качество поне до края на републиката.
-
Сега да видим критерият за хубави жени не на кой и да е, а на един истински римски бон-виван - гениалният поет-лирик Публий Овидий Назон. Велик римлянин, доказал, че и Рим има принос към световното литературно наследство. . "Аз съм луд за момичета, които са с руси коси и светъл тен", пише той в "Amores" от 15 г. пр.н.е.,. Една от любимите му любовници е "висока" с тен на "крем от праскови ", "бузи от слонова кост" и "ярки очи". Друга беше "умна гръцка блондинка"
-
Помня и двете теми, мненията се поляризираха. Популарите - тоест тия които защитаваха идеята, че римлянин не е етност, а категория граждани и всичко от Ромул до Константин Драгаш е едно и също - начело с Романа и Графа. Оптиматите - привърженици на теорията, че старите римляни до ...горе-долу последните Антонини са едни, а натам е вече друго, бяхте ти и Глишев. Сега няма да повдигам стари спорове, акцентирам само върху външния вид. Ще цитирам немският учен Wilhelm Sieglin (мой превод за което се извинявам ) Всичко това увеличава констатациите на Вилхелм Сиглин, който съставя списък от 27 русокоси римски богове и богини, включително Юпитер, Венера, Меркурий, Диана и др., 10 блондини- римски герои и героини и 63 блондини римски исторически фигури, много от които са патриции. Човекът прави бог по свой образ: така, тези руси богове разказват за расовата природа на ранните римляни. [Sieglin (1935) 136.] Той също така потвърждава теориите на Ханс Гюнтер, който твърди, че патрицианските фамилии/имена на Флавиите и Фулвиите показващи /светла/руса коса, Албии- бял, светъл, Руфии - червен, червенокос, Лонгии - висок, демонстрират силно .....това няма да го превеждам - demonstrated their strongly Nordic racial affinities. [Günther (1957) 151-152.] Отбелязваме, че римляните често виждат светлата пигментация като символ на "божественото" или "свръхестественото". Някои може да тълкуват този факт, че тя е изключително рядка сред тях. Но при изследването на конвенциите за именуване (фамилните имена/прякори) става ясно, че сред патрициите често се срещат блондините. Да разгледаме някои от знамените римляни от късната република : Сула, който беше патриций, има руса коса, сини очи и румен тен /Sulla, who was of patrician descent, had blond hair, blue eyes, and a ruddy complexion/ (Plutarch, Lives: Sylla) Червенокос и със сиви очи е Марк Порций Катон (по- по най-римлянин от него - здраве му кажи) According to Plutarch, Marcus Porcius Cato had “red hair and grey eyes,” , синеок е Луций Юний Брут
-
Малко за външният вид на римските императори според Светоний, Плиний Стари и Йоан Малала. Emperor Reign Hair Colour Source Eye Colour Source Augustus 27 BC-AD 14 "blond-haired" (subflavum) Suetonius, 79 "grey-eyed" (glauci) Pliny, XI, 143 Tiberius AD 14-37 — — "grey/blue-eyed" (caesii) Pliny, XI, 142 Caligula AD 37-41 "golden-bearded" (aurea barba) Suetonius, 52; cf. Sieglin (1935) 105 — — Claudius AD 41-54 "grey/white-haired" (canitieque) Suetonius, 30 "grey-eyed" (γλαυκόφθαλμος) Malalas, X, 246 Nero AD 54-68 "blond-haired" (subflavo) Suetonius, 51 "grey/blue-eyed" (caesis) Suetonius, 51 Galba AD 68-69 "grey/white-haired" (μιξοπόλιος) Malalas, X, 258 "blue-eyed" (caeruleis) Suetonius, 21 Otho AD 69 — — — — Vitellius AD 69 "redheaded" (πυρράκης) Malalas, X, 259; cf. Sieglin (1935) 110 "grey-eyed" (γλαυκός) Malalas, X, 259 Vespasian AD 69-79 "grey/white-haired" (πολιός) Malalas, X, 259 "wine-coloured eyes" (οινοπαης τους οφθαλμούς) Malalas, X, 259 Titus AD 79-81 "blond-haired" Sieglin (1935) 109 — — Domitian AD 81-96 "blond-haired" (ξανθός) Malalas, X, 262 "grey-eyed" (γλαυκός) Malalas, X, 262 Nerva AD 96-98 "grey-haired" Day (2001) 106 — — Trajan AD 98-117 "golden-haired" (caesaries) Sieglin (1935) 109 — — Hadrian AD 117-138 "dark-haired" (κυανοχαιτα) Sieglin (1935) 112 "grey-eyed" (γλαυκόφθαλμος) Malalas, XI, 277 Antoninus Pius AD 138-161 "grey/white-haired" (πολιός) Malalas, XI, 280 "wine-coloured eyes" (οινοπαης τους οφθαλμούς) Malalas, XI, 280 Marcus Aurelius AD 161-180 — — — — Lucius Verus AD 161-169 "blond-haired" (flaventium) Sieglin (1935) 110 — — Commodus AD 180-192 "blond-haired" (ουλόξανθος) Malalas, XII, 283; cf. Sieglin (1935) 106 "grey-eyed" (υπόγλαυκος) Malalas, XII, 283 18 императори : от Август до Комод: - 9 са с руса или червена коса; 5 са със сива или бяла (по-възрасни и по-бързо побелели); За 3-ма няма записан цвят на косата, и само 1 (Адриан) е тъмнокос, но със сиви очи. 9 са със сини или сиви очи; 2 -ма са отбелязани с "винен цвят на очите" (каквото и да означава това) и 7 нямат описан цвят на очите.
-
М..да. Отклонявам се, но ми прищраква един пример , който излиза и времево и гранично от рамката на темата, но ..... става въпрос за нашумелият сериен филм през 80-те години на миналият век - "Шогун" Станалата любимка на европейската аудитория героиня Марико-сан се вписваше за красавица, но според европейските представи. За японските, красавица беше по-смуглата и по- "монглоидната" Фуджико-сан. Това се отнася до 80-те. От там насетне вкусовете на самите японци взеха остър обрат - европеидното е красиво. Започва се от едно изрусяване и се стига дори и до оперативна намеса на корекция на епикантуса.....
-
Малко скандинавски щрихи : Харалд Хардрада 1015 - 1066 г. Свързан и с българската история. Как е описан външният му вид от Снори Стурлусон в Хеймскрингла " Красив мъж със светла коса и брада, дълги мустаци, едната вежда по-висока от другата, големи ръце и крака, но добре съизмерими. Той беше висок ......five ells. Какво е "Ell" ? Лакът, който се равнява на 18 инча https://en.wikipedia.org/wiki/Ell Пет лакътя прави 90 инча, а в сантиметри....228 !!! Разбира се това е относително, но че е висок е потвърдено и в описанията на сина му Олаф Харалдсон " Висок мъж, всеки може да потвърди, че няма по красив от него . Той имаше руса коса, светъл тен и хубави очи, и беше добре сложен. В повечето случаи той беше мълчалив, не говореше много, макар че беше добра компания след употреба на алкохол." Това е от хрониката за кралете на Норвегия Morkinskinna. Потвърждава се и от Снори Стурлусон " Олаф беше силен мъж, с добре развити крайници; И всеки може да потвърди, че по хубав човек не може да бъде видян, нито с по-благородна външност. Косата му беше жълта като коприна и го правеше да изглежда добре; Кожата му бе бяла и фина върху цялото му тяло; Очите му бяха красиви, а крайниците му бяха пропорционални. Той беше съвсем тих и не говорел много . Но той се радваше на партита /пиршества/ и обичаше да пие много, тогава ставал приказлив. Но пиянството му било кротко и мирно... Той беше весел и забавен в разговорите, склонен на мир през цялото си управление. " Мариа Харалдсдотер - дъщеря на Харалд Хардрада и Елисийф/ Елизавета Ярославна/ внучка на Великия княз Ярослав Мъдри. " Тя беше най-умната и най-красивата жена , много лоялна към приятелите си. " От хрониката на Morkinskinna Интересното е, че годината :1066г. - смъртта на баща и и годеникът и се смята и за нейна смърт. "Когато синът на Харалд Олаф и останалата част от флотата му пристигнаха в Оркни, те научиха, че Мария ненадейно е умряла в същия ден, в който баща й е починал в битка"
-
А защо не включиш и Наполеон в катализатора на национал-освободителите движения на Латинска Америка ? Ударените от бонапартистите метрополии губят авторитет сред местната креолска върхушка и разводът е въпрос на време. И нещо интересно Фружине - можеш ли ми отговори защо Португалска Бразилия не се разцепи, както испанските колонии - Вицекралство Перу - Горно Перу на Боливия и Долно - Перу, Велика Колумбия на Панама, Колумбия, Венецуела, Еквадор и Нова Испания - Мексико, Гватемала, Никарагуа, Коста Рика, Белиз, Салвадор. Португалска Бразилия въпреки някои сепаратистки уклони запазва своята цялост ! Това е интересно с оглед на това, че страната е огромна и регионалните различия сериозни. Както географски така и икономически.
-
Фружин, първо плюс от мен за темата. С кеф си я прочетох. Там където си нахвърлил статистиката. Но какво искаш да кажеш с горното твърдение ? Бразилия е "твърде огромна" за малка Португалия ? А каква е Индонезия за Холандия ? По памет - Бразилия сега е около 190 милиона, а Индонезия 240 ! Португалия - 11, а Нидерландия 16. Португалия 1900 г. - 5 410 000, на Холандия 1900 - 5 140 000 Какъв е проблемът ?
-
Така още повече се увеличава както времевата разлика така и хронологическото несъответствие. За финал - крах за Хосров II. (Който не е уместен, защото "уж" се поправил и закрилял сирачето) Буломачът е налице. Въпросът ми беше кой е сбъркал ? Мистик или преписвачът (според Златарски и Божилов). Така де, но след подобни грешки се стига до " Но ние сме оглупели, както казваш ти разумният ! ....Но кажи ми ти мъдрият, ти най-умният : ако аз стария баща съм глупав.." Пада авторитетът на Мистик в очите на Симеон. Хм...Мисля, че акцентът не е дали Симеон е познавал "История на Персия" , бягал ли е от лекции или я е забравил (за което се съгласявам), а дали е познавал " История на.....Романия /Византия/ ", тоест Християнската Империя ? Сблъсъкът между Ираклий и Хосров е епохален и за ...съжаление един от малкото успешни за Византия обрати. Едва ли такова събитие от историята няма да бъде набивано на учащите се - пример за поколенията , че успехът рано или късно ще бъде постигнат. Та ако приемем, че Симеон е получил високо образование в Бизантион, едва ли ще му се размине да зазубри ....малкото успешни войни на Империята срещу враговете и. Времево "екшънът" не е много далеч - 2 века. И разбира се най-големите герои-злодеи на врага. А от Хосров по страшен па и победен враг - трудно се намира. Multas gratias tibi ago, Jonchev ! Затова акцентирах върху възрастта - не ми звучеше убедително тезата на д-р Ив. Божилов със средното образование на Симеон и после завършване на висшето в Магнаура. Между другото в съседните теми за Владимир Расате има сериозни съмнения заради това, че съдбата му е засвидетелствана само в хрониката на Регинон, а във византийските - Йок ! Ами то и за образованието на Симеон е същото - само Луитпранд пише за полу-грък, силогизми и ораторство. Нито един ромейски източник не споменава пряко, че Симеон е учил в Константинопол, камо ли в Пандидактерион.
-
Хуан II крал на Кастилия. Баща на Исабел Кастилска (една от най-значителните жени на Испания - завършила Реконкистата и дала карт-бланш /спонсорирала/ на Колумб) Висок и красив със светла кожа, коса с цвят на зрял лешник, очи между сини и зелени / Хроника на Хуан II от Лоренцо Галиндес де Карвахал/ Филип II Август крал на Франция - добре сложен, добре изглеждащ, с красиво лице, светъл, любител на женската красота, червен/далест /Chronicum Turonense magnum/ и /Aline Hornaday на база показанията на Rigord, William le Breton, Gislebert of Mons, Canon Payen Gastinel, and Philippe Mouskes/ Луи VIII син на Филип II Август - блондин, красив, със сини очи, както своите роднини - графовете на Е'но. /Chronique rimee of Philippe Mouskes/ Луи IX " нежният му поглед излъчващ грация, белотата на лицето му..." /From Salimbene di Adam/
-
Фружине където наративите са "проверени" - дублирани от ексхумация на скелет или намерени части от него, резултатът е потвърждаващ ! Тоест няма разминаване. Описан висок, едър - и се оказва точно такъв. Ето сега пример за Карл Велики : " беше огромен и силен висок седем негови стъпки " Vita Karoli Magni от Einhard. Ексхумацията на тялото/скелета/ на Карл през 1861г. показва, че височината му е била 6 feet 3 1/2 inches тоест 192 см. Съгласяваме се, че бай ти Айнхард е бил коректен. Същото се отнася и за Едуард Дългокракия - описан " красив, висок и елегантен , по висок с една глава над околните " / сведения на Уолтър от Гуизбъроу/ След ексхумацията на скелета, показаната височина е 6 фута и 20 инча = 190 см. Та няма място за съмнения Фружине. И примерите са далеч повече. Няма "издънка" - тоест разминаване между писаници на хронистите и оценки на антрополозите
-
Да разгледаме кои са личностите, направили силно впечатление на съвременниците им със своята външност и описани от хронистите като красиви, величествени, представителни. Какви са били критериите ? За мъжете едно от най-важните условия са силата и високия ръст. Едър, внушителен с величествена осанка - това са сериозни козове за да спечелиш възхищението. Но не е достатъчно. Блондините и блондинките - дава ли това предимство ? Да разгледаме някои интересни примери. Започвам с Филип IV - крал на Франция с известният си прякор- Хубавият. Как, на какво основание го е получил ? Заслужен ли е или пресилен ? Реален или ироничен ? Да видим как е описана външността му в La Chronique du Templier de Tyr " Кралят на Франция е изключително огромен мъж превишаващ ръстово с една длан и най-високите мъже. Много силен, със сърце на лъв, бедрата му са толкова огромни и силни, че обяздваше и най-силните коне . Той беше с такова красиво лице, такава светла кожа и руса коса, че по това време нямаше никой толкова красив като него. Всеки който го е виждал, може да потвърди, че това е самата истина." Филип IV Хубави - le Bel влиза в историята не като Големият, Силният или Дългият (такъв прякор ще бъде даден на синът му Филип V - Дългият) въпреки огромният си ръст и сила, а като Хубавият. Дори второто му прозвище Железният крал даден заради твърдото му управление, подчиняването на сеньорията и ликвидирането на могъщия орден на тамплиерите, остава на заден план. Дали причината за хубостта му в очите на неговите съвременници е "така светлата кожа и руса коса" ? Продължавам с критериите на ромейската принцеса Анна Комнина . Какви са в нейните очи нормандците : Робер Гискар " ...неговият ръс е толкова висок, че той превишаваше всички, тенът му беше румен (червендалест ) косата руса/ленена/, раменете широки, а очите му излъчваха огнени искри, викът му се равнява на хиляда. Така въоръжен със късмет, физическа сила и характер той е непобедим и не се подчинява никому." и Боемунд Тарантински " позволете ми да опиша външният вид на вараварина по-подробно - той е толкова висок, че надвишава и най-високите почти с един лакът, тесен в кръста и слабините , широк гръден кош . Тялото му е нито слабо нито пълно, идеално съразмерно ,отлято от самият Поликлет. Кожата му е много бяла, косата му е жълтеникава но не я носи дълга и спусната надолу както другите варавари, а я държи къса около ушите. Сините му очи говорят за силен дух и достойнство. Носът и ноздрите му вдишват въздуха свободно, а гърдите му ги следват...този човек излъчваше такава смелост и ..страст..." Ах какво ли и е било на бедната Анна, когато е сравнявала тези великани с нейният невзрачен и страхлив (по нейни думи) съпруг Никифор Вриений. Та той е пълен техен антипод. Личи захласа (жаждата ?) на Алексиевата щерка към огромните руси и синеоки нормандци. Широките им рамене и тесни задници заедно със светлата кожа, русите коси и сините очи със сигурност са овлажнявали сънищата и. А, че сините очи са еталон за красота както за самата Ана, така и предполагам за епохата виждам в нейното описание за майка и - Ирина Дукина. " ...светлосините и очи ....Зениците й, с блестящо синьо на дълбоки вълни, напомняха на спокойното море, докато бялото около тях блестеше от друга страна, така че цялото око придобива особен блясък и очарование, което е неизразимо. " Та синеоките хора са впечатлявали . " Красиви сини очи, златиста коса ..." описание на император Ираклий от Лъв Граматик. Приглася му и Фредегарий " Красив, висок, по смел от другите, боец " Сините очи са направили впечатление и на Михаил Псел описвайки Василий II " Неговите очи бяха светлосини и огнени " На другият полюс е описан мургавият Никифор II Фока " чудовищно грозен, нисък, мургав (етиопски тен) малки очи " /Луидпранд/ Племенникът му Йоан Цимисхи е светъл, рус и разбира се красив. Потвърдено и от Теофано. Яхия ибн Тамин владетел на Ифрикия /Тунис/ " Той беше красив със сини очи, висок " / Ибн ал Атир/ . За Исмаил I шах на Персия " Той е красив, с червеникава коса.." / Джовани Анжиолело По натам към жените.....
-
Интересното е, че инцестът не влияе върху ръста . Визирам XVIII династия за която мога да дам аргументи. Според доктор Захи Хауас кръвосмесителните бракове са само сред управляващият елит, но не се практикуват сред простолюдието и аристокрацията. По това време средният ръст на мъжете за страната е около 161 см. Всички фараони са доста над тази височина с изключение на Тутмос III който е горе-долу на тази.
-
Ако въпросът ти е насочен към мен, мога да дам няколко примера, които не знам дали ще потвърдят подобна теза. Древен Египет : Тутмос III висок (мумията му) 161 см - това все пак е средния за периода, синът му Аменхотеп II Атлета е 180 см. Неговият син Тутмос IV е около 165 см. Натам никой от династията не достига ръстът на Атлета от 180 см. Ехнатон и Тутанкамон са 168 и 167 см. Рамзес II 172 см. Да се прехвърлим в средновековието - пример за сериозна разлика между родни братя : по-възрастният но среден на ръст Василий II и огромният Константин VIII /сведения на Михаил Псел/, обратният аналог- по-младият, но по нисък (под средния) Джон и високият и силен Ричард. Натам : льо руа Франсоа I е огромен мъж и за днешните стандарти - 192 см, но нито баща му Шарл д'Орлеан, нито майка му Луиз Савойска, нито сестра му Маргьорит Савойска и нито някой от синовете му - Франсоа, Анри II и Шарл са високи. Подобен ръст е достигнат двеста години по късно от злочестия Луи XVI.
-
Вилхем Завоевателят/ 1028г-1087г/ възраст 59/ - анализ на запазена бедрена кост показва височина 5 фута и 10 инча - 178 см.! Джон Безземни /1166г-1216г/ възр. 49/ - ексхумация на тялото показана височина 168 см.Valentine Green in The Gentleman's Magazine, 67, pt 2, 1797. Интересното е, че Джон и за времето си не е минавал дори за среден на ръст. Ето какво четем за него в Topographia Hibernica на Джералд Уелски : "на ръст- малко под средния, добре сложен" Значи може спокойно да се доверим на описанията за брат му, Ричард Лъвското сърце, че е бил висок. Щом Безземни с ръст 168 е под средния, Ричард за да е описван " висок , над средния" от същият Джералд Уелски,трябва да е отивал над 180 см. Едуард I Дългокракия / 1239-1307/ възр..68 / - ексхумация на скелета през 1774г. Височина 190 см An Account of the Body of King Edward the First", Archaeologia (1786). Едуард IV /1442-1483/ възр. 40/ - най-високият английски монарх - дължина на скелета 6'4½" (1.94 m) Матилда Фландърска /1031-1083/ възр.51/ - съпруга на Вилхем Завоевателя - 172 cm Analysis of her skeletal remains shows she stood about fifty inches (4'2) tall 4 фута - един фут = 30.47 см и 20 инча един инч =2.54 см Беренгария Наварска - съпруга на Ричард Лъвското сърце -1.57 см анализ на скелет