Евристей

Така е ! Но знаеш , винаги има недоволни , с носталгия по стария режим ( времена ). Такъв е и херцог дьо Сен Симон. Той не се сравнява със селянина, а с деда си и баща си. Те са правили каквото си искат , а той не може ! Сега за армията . Без армия няма слава . Делото на Ришельо, продължава по времето на Мазарини от Льо Телие и е наследено от сина му Лувоа. Последният създава постоянна армия с уеднаквена дисциплина , маршова стъпка, йерархия, униформа. Дотогава Европа не е виждала подобно нещо. Други нововъведения - навлизането на мускета , въвеждането на щика (байонет - произведен за пръв път във френския град Байон) , монтиран върху извито ухо , позволяващо свободно преминаване на куршума. Това изобретение на военния инженер и маршал на Франция - Вобен, превръща пехотата в продължение на 2 века в царица на битките. На същия Вобен, Франция дължи 33 новопостроени и 300 възстановени укрепления. Армията на кралството състояща се от 125 хиляди пехотинци и 47 хиляди кавалеристи, чиито брой ще бъде удвоен, е набирана , чрез вербуване на доброволци . Войниците вече получават заплати, храната и квартирите са им осигурени, а това е огромно облекчение за селяните, тъй като от столетия всяко преминаване на някоя армия ги е водило до пълна разруха. Лувоа към Луи XIV " Няма по точен девиз по отношение на Вас, от този който бе измислен за Ваше Величество - сам срещу всички ! " При мисълта за изолацията не само краля, но и французите потръпват от гордост . Мадам дьо Севине пише " Заели сме отбранителна позиция и го правим по толкова мощен и убедителен начин, че всички треперят. Никога крал на Франция не е виждал 300 000 готови да се бият за него мъже! Това се е случвало само с царете на Персия. Всичко при нас е ново, всичко е изумително "

Меркантилизмът . Който държи златото, държи и хората. Славата на Краля Слънце изисква да бъде подържана с пълни каруци злато. Но как да се вкара в кралството ? Холандският пример смущава и без това късите нощи на Колбер. Какво правят тези трафиканти за да натрупат толкова много от благородния метал ? Да се произвежда ! Започва се от селяните - досега никой не е мислил за тях , огромният им брой и обичаите им не се подават на никакво планиране. Достатъчно е да хранят нацията и да си плащат данъците. Но от тях започва да се изисква и да осигуряват "ръце" за промишлеността и "крака" за пехотата. Значи те трябва да произвеждат...французи. Колбер освобождава от данъци всички сключили брак до 20 годишна възраст, както и семейства с 10 и повече деца. Дали това проработва - Франция е 20 милиона, а всички останали европейци до Урал -100. Износната промишленост - това е перлата в короната. Въпреки, че благородниците презрително отказват участие, индустриалците получават благороднически титли. Забранява се закупуването на стоки с цел да бъдат препродавани, премахват се посредниците, въвеждат се норми и стандарти за качество на стоките, които получават контролирани наименования: алансонски дантели, бовезки килими, сенгобенски огледала, сентетиенска стомана, лионска коприна. По този повод още през 1668г. венецианският посланик пише " Най-доброто, което съществува във всички части на света, сега се произвежда във Франция и модата на тези изделия е такава, че отвсякъде валят поръчки за тях ". Търговията също е протежирана. Колбер въвежда входна такса за чуждестранните кораби, насърчава корабостроителите и корабовладелците да създадат национална търговска флота, давайки по 2,5 лири на тон водоизместимност , ако закупят кораб от чужбина и по 5 лири, ако го построят във Франция. Следвайки примера на холандците, Колбер създава акционерни дружества - Източноиндийска компания, Западноиндийска, Близкоизточна , Северна, Сенегалска. Кралят и семейството му стават първи акционери в тях, но благородниците не следват примера му. Затова след Колбер, компаниите постепенно ще западнат. Интересното е, че много от акционерите са ......холандци. За да заздрави обществените финанси, Колбер след ревизии кара няколко стотин финансисти да върнат ощетеното от държавата - на стойност 110 милиона ливри. Опитва се да подобри събирането на данъците, да наложи ред във финансовата администрация. Въвежда таблици за предвиждания - един вид бюджет. Не се поколебава да мъмри дори и краля. В писмо до монарха: " Не бива да се дават и 5 су за ненужни неща. Заявявам на Ваше Величество, че обяд за 1000 екю ми причинява невероятна болка, обаче ако се налага да се дадат милиони в злато на Полша, ще продам цялото си имущество, ще заложа жената и децата си, за да ги набавя, щом е необходимо. " Цената на Дипломацията. Луи XIV е определил целта на дипломацията си " Мисията и е да увеличава броя на моите приятели или да намалява този на неприятелите ми" Методът е прост - той купува. В мемоарите си кралят изброява разходите си, които е направил за 1666г. Пенсии на холандски депутати, на полски феодали, на ирландски католици, на английски бегълци, на краля на Дания - 100 000 екю и огърлица на кралицата, на Електора на Бранденбург - 300 000 екю и огърлица на съпругата му, в Швеция френският посланик Помпон пише " След като са получили пари от Негово Величество (Луи XIV) чакат с огромно нетърпение кога отново ще могат да го приемат " През друга година Електорът на Майсен получава 90 000 ливри, а Швейцария 300 000 ливри. Разбунтуваните унгарци, Чарлс II Английски и някои от министрите му, римски кардинали се подписват на ведомости за получаваните от тях суми. Архиепископът на Кьолн получава пенсии и възнаграждения на стойност 700 000 ливри. Пример за организирана дипломатическа кампания подкрепена с огромно количество от сечените в Тур ливри : Чарлс II изоставя съюзника си Холандия и срещу 3 милона ливри годишно + още 2 милиона за въоръжение, Луи му дава и като премия една любовница - Луиз дьо Керуай, изключително красива жена , която хлътналия по нея Чарлс прави херцогиня дьо Портсмут. Швеция следва английския пример срещу 1 200 000 ливри, германските принцове, Електорът на Бавария, Електорът на Кьолн не устояват на съблазънта на предлаганите им субсидии. " Раздадох цели съкровища " пише Луи в мемоарите си. Френските разходи по време на военната 1674 г е 93 милиона ливри за да стигне смайващите 111 милиона през 1676г. Общите разходи за 9-годишната война възлизат на....800 милона ливри. Френската икономика необратимо затъва, от 25 години в бюджта се трупа дефицит след дефицит. Направих си труда да поразровя и да видя що е това ливра , каква е стойността и за епохата и дори за днешно време. 1 ливра - бъдещия франк = 20 су. 1 су = 20 дени. 1 екю = 3 ливри . 1 златно екю = 6 ливри. 1 луидор (златен луи Louis d’or ) = 24 ливри. Сега : средната годишна заплата на квалифициран тъкач е 150 ливри на година. Един неквалифициран работник в Париж в края на XVII век получава 15 су седмично.. Заплатата на семейство майстори с 4 деца е 43 су - 15 за бащата, 8 за майката и по 5 за децата. 10 су струва хляба, херингата 9 ,сирене 5 су, 4 литра сайдер - 12, общо 36 су. На семейството остава 9 су. 500 грама кафе на зърна струва 80 ливри или сегашни 4 000 евро. Чаша кафе струва 2 су и половина = 6 евро.(сега е 3) През 1710 г. шивач печели 20 су, майстор зидар 30. http://femmedeslumieres.canalblog.com/archives/2014/02/06/29135511.html За 20 ливри (1000 евро) в периода 1680 - 1700 може да се купи : 1 крава, или 5-6 телета, 6-7 овце. Та 1 ливра = 50 евро. Войната срещу Аугсбургската лига излиза на Франция - 40 милиарда евро. Разбира се това е относително , но все пак....По точна представа добиваме със заплатите : 150 - 200 ливри на година една много добра заплата.

Предимно описания от "първа ръка" - съвременници , както и от самия Луи След смъртта на Мазарини, Кралят Слънце просветлява своя Съвет " Знаете какви са желанията ми . Сега е ваш ред да ги изпълните , господа ! " На двадесет и две години той е, според посланикът на Република Венеция " с красива външност , с висока и добре сложена снага, с лице от което лъха величественост и учтивост" . Дук дьо Сен Симон , (Луи дьо Рувроа, френски писател живял в полу-немилост в двора на Луи XIV, имащ всички основания да ненавижда Краля-слънце и неговото управление, нееднократно е изказвал презрението си към хората от третото съсловие в ръководните държавни постове) е дал следното описание " Никога не е съществувал по-внушителен и внушаващ респект човек и затова трябваше да привикваме да го гледаме, ако не искахме да се изложим да замлъкнем насред речтите си, с които го приветствахме." Този величествен и налагащ безпрекословно волята си крал обича също музиката, поезията, театъра, балета, лова, удовлствията, а дори в края на изпълнения му с безброй жени живот Мадам дьо Ментенон още ще се оплаква от нестихващия му любовен плам. Той обаче обича не по-малко и своята "кралска професия". Работи по 8 часа дневно и толкова стриктно спазва разпределението на времето си, че по думите на Сен Симон, "разполагайки с бележник и часовник , дори и на 300 левги от него , пак можехме да кажем с точност какво прави в дадения момент". А народът приема ентусиазирано идеята, че кралят му работи. Перипетиити, които изживява по време на Фрондата, не му позволяват да получи качествено образование, но затова пък те рано му разкриват тайните на трудното изкуство на управлението : " Образованието на Луи XIV е лошо - пише английският дъжавник и писател Болинбрик 1678 - 1751 с изключение на това, че Мазарини му разкрива всички тайни на политиката" И самият Луи ще напише до своя син през 1679г., "Функцията на краля се състои да го води здравият разум, който винаги действа естествено и без затруднения. Всичко което е необходимо за тази работа е същевременно приятно, защото това означава сине мой, да държиш очите си винаги отворени за цялата земя, да научаваш по всяко време новините от всички провинции и от всички нации, тайните на всички кралски дворове, настроението и слабите страни на всички принцове и всички външни министри " ! Поданиците му, които се чустват горди от своя крал, след подписването на Пиренейския договор , вярват, че качеството на победител е най-благородното и най-възвишеното от всичко ! Кой би се усъмнил в сиянието на Краля Слънце ? Пак той говори през 1666 г. " Всички очи са вперени само в краля ; само към него се отправят молбите, пожеланията, почитта, надеждите.....Всичко останало им се струва безполдно..." Луи XIV се радва на всеобщото възхищение на поданиците си, скоро започва да буди интерес и почуда и от съседните страни и народи. Израснал през размирните времена на Фрондата, кралят не иска те да се повторят на никаква цена, но тя се изразява в пълното съсипване на благородническото съсловие, което той превръща в слуги. Придворните не могата да престъпват вратите на Съветите , които се отварят единствено за високопоставени служители, като Льо Телие и Колбер. Сен Симон като човек със "синя кръв" пише с отвращение " Това бе управление на долната буржоазия". Да отметнем , че и съсловието храни същите чувства към него.

Не съм следил темата и затова се извинявам, ако този филм е предложен La reine et le cardinal / Кралицата и кардинала http://zamunda.net/banan?id=317949&hit=1&t=movie, но аз като педант по този жанр, да изкажа мнение : бях приятно изненадан. Технически е пипнат много добре. Артистите също са подбрани . Действието не е екшън, по скоро е театрално, но атмосферата те грабва и пренася в седемнадесети великолепен век. Препоръчвам на хубав екран.

А благодарско, че ме светнахте за руските мускетари. Ще ги прегледам, макар да не съм оптимист. Досега няма нищо свястно по темата. Нищо ! Дюма не е лесен. Същото е и с Монте Кристо.

Да видим какво пишат (смятат) хората за нас. Колко сме големи / силни

sharkani, твоята е като, когато се обърне каруцата..... Виж пресата от 1912г. Цяла Македония или нищо ! Жив и здрав да е този , който предлага подялба. Веднага ще бъде обявен за национален предател. Тоест работата не "джала". Пиянството на един народ ! Следва отрезняване. После , защо ? Как така ще последва разпад ? Теоретично, ако се установят тези граници (Букурещки договор) населението е доста малък проблем за тези времена : Go Home ! Спогодби - гърци и турци по родните места, на тяхно - българи. Простичко и ясно. Колкото до това, кой какво е имал или нямал - никакво значение: Румъния също никога не е имала Добруджа, ама днес кьорав българин няма там.

Малко фешън

изтърсак - Последното от няколко деца в семейството . Филип, бъдещият испански крал Фелипе V е втори син (от трима) на Великия Дофин Луи. Анри III е 4-ти син , 6-то дете от общо 10 на крал Анри II. Това за изтърсаците. Мотивацията – да зарежеш трона на настоящото си кралство (Жечпосполита) и да се впуснеш в авантюрата - Франция разтърсвана от религиозни войни, не е липса на мотивация, напротив. Що се отнася за "клекав" Фелипе V е бил епилепитик, но доживява до 63 години. (1683г. - 1746г.) От първата си съпруга Мария Луиза има 4 деца, от втората си Изабела Фарнезе - 7. Фелипе ликвидира автономията на Короната на Арагон (Арагон, Каталония, Валенсия) , отвоюва и Неапол. Налага абсолютизъм по френски модел.

Времената на Златния век

На всяко действие има противодействие. Това се появи на страницата ми във fa*cebook (харесано от много хора) КЛУБ Дамски СВЯТ Вчера в 19:46 · Около 200 000 души е била армията на арабите. Идват да търсят на майка си оная работа в Европа. На 190 000 Тервел им прави постоянна "адресна регистрация" на два метра под земята в Южна Тракия. Наторил е земята с тях. Около 5000 само са успели да избягат. А сега нашите продажници ги посрещат с хляб и сол. Тогава е нямало БХК, либерасти и толерасти, дори и Германия е нямало. За благодарност, че е спасил Европа, английският владетел Филип Дългокоси иска дъщеря му за жена на сина си и я получава. Хан Тервел спасява европейската цивилизация. Помнете историята, приятели... (Истински Мъж 2 / Real Gentleman 2 Страница) vorfax , успех с демитологизирането

Aspandiat имаш право и то безапелационно, но...засега. Даваш ли гаранция, че така ще е и след 50-на години ? Аз не съм оптимист. Има един много хубав филм с Изабел Аджани , за това колко му е на Хасан, Джамел и сие за френската история, литература и култура. И те стават все повече и повече и ...Жана ще отиде в канала. А от много години се започна с една пумия към кралските величия ( Като няма хляб да ядат пасти ) стигна се до промяна на някои заглавия (Агата Кристи) ,няма да се учудя, ако и Вашингтон го изкарат не такъв, заради " етническа (расова) коректност ". Не знам.

Филип дьо Бурбон, дук (херцог) д'Анжу , внук на Луи XIV , става крал на Испания, но никога не приема клаузите на договора от Утрехт, които го задължават да се откаже от правата си върху короната на Франция. Затова при вестта за заболяването на Луи XV , той абдикира през януари 1724 г., в полза на сина си Луи(с) и заедно с втората си съпруга Изабела Фарнезе се оттегля в Гранха, където двамата съпрузи са заети да стягат багажа си за скорошно заминаване за Париж. Умира обаче не Луи XV, а Луи(с) I, новият крал на Испания и Филип за голямо негово разочарование, отново трябва да влезе в ролята на Фелипе V, крал на Испания. Но това не е първи подобен случай. Прехвърляме се в 1576г в Жечпосполита и нейния крал Хенрик Валези. Той има по голям късмет - брат му Шарл IX умира и при вестта ...Хенрик захвърля короната на Полша и с мръсна газ препуска за Париж за да стане Анри III. Какво е общото ? Териториално по големите държави не са в състояние да прекъснат мечтата за добрата стара Франция. Крал на Франция и в 16 и в 18 век привлича много повече от такъв на Жечпосполита и на Испания.

Душко, моля те вземи да четеш , стига наизуст. На 8 септември 1944 г. СССР започва окупацията на Царство България. Военната операция по окупирането на България приключва на 10 септември 1944 г., без да срещне съпротива от българската армия. Въпреки това част от войските на Трети украински фронт остават в страната до края на 1947 г., за да подсигурят и гарантират утвърждаването на режима на Българската комунистическа партия, която взима властта с преврат на 9 септември 1944 г. Не бъркай Русия = СССР . Не е едно и също. И пак повтарям - като се чувстваш роб на Хамерика или на Европъта - палиш джапанките и емигрираш където според теб е добре. Не мисли, че съм про-западняк, има много неща, които определено дразнят, а има и хубави неща от Русия. Знаеш ли Душко, мъдрата китайска сентенция " Доброто върви рамо до рамо с лошото - Китайската храна е най-добра, американската заплата е най-добра, японската жена е най добра, английската къща е най-добра ! Но ! Китайската заплата е най-лоша, американската храна е най-лоша, японската къща е най-лоша и английската жена е най лоша.!" . Няма утопия , няма страна на феите ! Сам избираш кое повече добро и по малко лошо Така, че и няма прекрасен/ужасен Запад или прекрасна/ужасна Русия . Перфорирани са с две обици.

Фружин, не разбрах , защо ме определи като наивник ( че и мил ) ? При завоюване (анексиране) на дадена територия, завоевателите, малко или много си търсят някаква опора сред местните. Дали ще е част аристокрация, религия, класа, раса и т. н нещо трябва за да стъпят. Примери да давам ли ? Египет, Персия, Рим - гледат да привличат част от местната аристокрация . Особено Рим - знаеш още Цезар вкарва гали в сената. Та да стигнем и до налагането на съветската окупация - пак се опираше на местни комунисти. За съвременните европейски граници - защо да се променят ? Ако се чувстваш българин от западните покрайнини - заповядай, ако се чувстваш влах - към Mama România . Мотото сега драги ми Фружине е древноримското ubi bene ibi patria est

Фружине, моя съученичка през 1989г беше на стаж в ГДР и по повод предстоящото обединение казваше : Във ФРГ политиците искат обединението, народът неще, в ГДР - точно обратно : народът драпа , политиците не. Момичето беше практично (пък и хубавелка) и без проблеми заби един гедереец и стана гражданин на обединена Германия. Години по -късно срещнах сестра и, която ми каза : При Е**** (сестра ми) е цяла българска колония. Кой не и се беше обадил, той не беше изтеглен. (Тогава с визи ) Та защо го казвам - поводът са границите - свърши тая. Сега приоритетите са съвсем други . Хипотетично - България е богата държава, колко от гражданите и ще поискат обединение с бедната Македония ? Като милиарди ще потекат към "новите области" за инфраструктура, приравняване на пенсии, заплати и т. н. А съответно нашите ще бъдат замразени. Нали ! - постигнато е националното обединение, ама джеба изтънял..... Да ме прощава Стинка (и аз съм се задушавал от яд, четейки четирилогията на Д. Талев , особенно "Гласовете ви чувам" ) но времената се менят. Сега вече и род нищо не значи , първи братовчеди са отчуждени, да не говорим за втори, които не се и познават. Както се казва Времена и нрави !

Първата любов на Луи XIV е римлянката Олимпия Мансини (Манчини), негова връстничка(6 месеца по-голяма) племеница на кардинал Джулио Мазирини. Дъщеря е на сестра му Джеронима и Лоренцо Мансини. Родът Мансини извежда корените си (разбира се според тях) от рода Хостилий, с основоположник Луций Хостилий Мансиний - консул на Рим през 608г. L. Hostilius Mancinus fu Console nel 608 “ab urbe condita”. http://www.nobili-napoletani.it/Mancini.htm Да не кажа, че попаднах и на това : all the way back to Lucius Hostilius Mancinus who was consul in 145 BC and a commander of the Roman fleet during the Third Punic War. Джеронима след смъртта на съпруга си 1650г., се домъква в Париж при могъщия и брат ,заедно със многобройната си челяд. Приятелството между младият крал и Олимпия прераства в любов, чиято кулминация достига през 1654г, когато Луи я обявява за кралица на тържествата. Нещата стават сериозни и водят до незабавни действия от страна на кралицата-майка и Мазарини. Олимпия е омъжена за Евгени-Морис Савойски, a само 6 месеца след това се ражда първото им дете Луи-Тома, което засилва слуховете, че е син на Луи XIV. Кралят болезнено приема раздялата с първата си любов, но не след дълго я намира отново в лицето на ....сестра и Мари (Мариа) Мансини.http://www.histoire-et-secrets.com/articles.php?pg=353&lng=fr Въпреки, че според тогавашните критерии , тя не минава за красива, защото била твърде мургава и отстъпвала много на сестра си Олимпия. Това не влияе на Луи, който до такава степен се увлича, че връзката му остава в историята като първата му голяма любов, а тази със сестра и е забравена. Но Мари си спечелва омразата на по-голямата си сестра, която никога не прежалва краля. Та интересното е дали от Мазарини/Мансини, Луи XIV така страстно се увлича по Рим - изображенията му (картини и скулптури) като римлянин (военен и цивилен) са повече от всички други. А както се вижда страстта му е не само по Рим, но и по римлянките - сестрите, които не са от най-красивите, но печелят сърцето му в убийствена конкуренция.(дали не са го убедили, че са потомки на великия римлянин Л.Хостилий ?) Интересно гербът на Манч(с)ини - гола русалка върху рицарски шлем, не е ли предизвикал критика от страна на църквата ?

Съжалявам за разместените снимки, при мен излизат ОК, но като ги публикувам са разместени. Та каква е причината за силната мания на Луи към Древен Рим. Никога преди и след него владетел не се е отъждествявал (така) като римски император. Някой да изрази мнение ? Жокер............ mademoiselles Мancini

Поразрових тук там (и аз не го знам) но , че е остатък от келтите - залагам, че не е. Следите започват (долавят се ) от Хлодвиг, след това са на приливи и отливи. Има приоритет и на червеното. Мисля, че няма да намерим келтска връзка. Френските (Франкските) крале не са се припознавали в древни келти. Но се заинтересувах за героя на темата - не се вижда като келт, гал и прочие варварин. Той се вижда като.........римлянин ! Изображениета му като такъв са в пъти повече от всички други

Френска Америка - Нова Франция ( Квебек , Акадия и Луизиана) е наистина твърде рядко населена. Към средата на 18 век Квебек е около 60 000, а Нови Орлеан е град под 10 000 жители със се робите, като на всичкото отгоре не е и столица, а такъв е форт Луи де Ла Мобил (Мобил Алабама). Сега разликата между английските (а и испанските) и френските колонии е, че французите не желаят да емигрират в такава степен както англичани и испанци. Англия през 17-18 век има в излишък недоволни – католици, протестанти, роялисти, републиканци, шотландци, ирландци. Испанците - първо се втурват заради богатствата на Н. свят, а след 17 век- спасявайки се от беднотията. Не, че във Франция няма недоволни , но желаещи няма. Колбер се вижда в чудо и прилага принципа на тоягата и моркова. Дават се пари на заминаващите. Въпреки това резултатът е почти провал.Първо Канада е доста сурова, а Луизина в началото освен плантационно стопанство предлага щедро и малария. След отмяната на Нанския едикт, 200 000 хугеноти не хукват към Нова Франция , а се изсипват в Холандия и Англия. Хералдиката на герба на кралете. Нюансът е особен. Във Франция си е бил известен като "кралско" синьо до ...разбира се революцията. На първата таблица е 1-кол. 3-ред, на втората е 2-ред 4

Е там са вече малко, в Квебек - около 1000 .http://bataille.ccbn-nbc.gc.ca/en/siege-de-quebec/forces-en-presence/armee-francaise-canadiens-amerindiens/troupes-coloniales.php Иначе колониалната политика си върви French colonies abroad were multiplying in the Americas, Asia,and Africa, while diplomatic relations had been initiated with countries as far abroad as Siam, India, and Persia. For example, in 1682, the explorer René Robert Cavelier de La Salle claimed and named the basin of the Mississippi River in North America "Louisiane" in honor of Louis XIV (Both the Louisiana Territory and the State of Louisiana in the United States are derivations of Louisiane), while French Jesuits and missionaries could be seen at the Manchu Court in China.

Съгласен съм, че числеността на оперираща армия рядко надхвърля 100 000, но понякога действат 2 на един фронт. През 1691г. Луи XIV, командва една армия, а дук дьо Люксембург - друга - по многобройна. 20 мая в Жавре Людовик посетил несколько частей и произвёл смотр, без малейших признаков усталости, всех 46 батальонов и 90 эскадронов своей армии и всех 66 батальонов и 209 эскадронов армии герцога Люксембургского. «Это был, безусловно, самый грандиозный спектакль, – писал один из историографов Людовика XIV Жан Расин, – которого не видел уже много веков». Даже римляне никогда не выстраивали более 50 000 солдат, а перед королем Франции было 120 000 солдат, выстроенных в четыре ряда. Ето и демографски данни

Да , но цифрите са само за сухопътните, континентални войски, без колониите и флота. Военния историк John A. Lynn https://en.wikipedia.org/wiki/John_A._Lynn дава : 219 000 пехота, 60.360 кавалерия, 116 000 гарнизонни войски, без марината. Подробен държавен финансов отчет от 1690г. се водят : 343 300 пехотинци, 67,300 , без да включва броя на офицерите. http://www.napolun.com/mirror/web2.airmail.net/napoleon/FRENCH_ARMY.htm#frenchroyal За броят на моряците - френският линеен кораб Soleil Royal е имал над 800 души екипаж. Преди тъжният си край е имала на 1000 души на борда си. Ето данни за 1671г 120 съда категоризирани в 5 ранга. Rang Tonneaux Canons Rangs Canons 1er 2400-1400 120-68 1er 120-84 2nd 1300-1100 68-64 2nd 74-64 3ème 105-800 60-48 3ème 62-50 4ème 800-550 44-36 4ème 48-40 5ème 550-300 34-28 5ème 30

И една наслада за окото : Кралят приема Големия Конде във Версай