Евристей

Имаме и критично отношение на Тукидид към данните на Омир : " Струва ми се, че Агамемнон успял да събере своята войска срещу Троя, не толкова , че принудил женихите на Елена, които били обвързани с клетва пред Тиндарей , колкото поради това, че той превъзхождал по сили останалите племенни вождове " Така Агамемнон базилеус на Микена е най-могъщият сред континенталните ахейци. Но има поводи за размисъл. Дорийците и в частност спартанците се считат за потомци на Херакъл - Хераклиди. В техните представи те не са разрушители на Микена, а ...освободители - свалят Пелопонидите и възвръщат властта на Хераклидите. Пред история. Властта над могъща Микена е предопределена от Зевс за Херакъл. С интриги, Хера прави така, че това право получава Евристей, който се ражда малко по рано от Херакъл. Интересното е, че Евристей е братовчед на майката на Херкулес - Алкмена. Сиреч му се пада нещо като вуйчо. Евристей по майчина линия е Пелопонид - дядо му е Пелоп - чужденец, който идва от Азия с баснословни богатства и дава името си на полуострова. По бащина е Персеид - син е на сина на Персей - Стенел. Натам - Идват черни облаци от Атика - там са Хераклидите и опастността. Евристей потегля с огромна войска начело със синовете си. За свой наместник в Микена определя ...вуйчо си Атрей. Така - Евристей претърпява пълен разгром и загива заедно със синовете си. Но микенците твърдо застават зад Атрей и не допускат Хераклидите, защото.....се страхуват от тях. / Тукидид/ Великият Херкулес не е долюбван в родна Микена. Тя си държи на Евристей и посоченият от него наследник. Под митологичният пласт се вижда, че дорийците са близо - те са наемници на Хераклидите и са използвани срещу Микена. Въпреки победата си, те отлагат настъплението. Вижда се, че и при Атреевият син Агамемнон, Микена е първата сила на Елада. Не за дълго. Краят на Златоносна Микена е предопределен - дорийците самовнушили си, че са потомци на Херакъл затягат обръча. Микена ще остане вярна на Евристей и посочените от него наследници. Доказателството/резултатът е руините и пепелищата останали от великата цивилизация. Градът никога не се възстановява.

Що не съм забелязал аз таз тема ? Явно авторът не е поработил върху рекламата Сега крайните несъответствия и противоречия в митологията на Елада изобилстват и това е безспорно. Но, също така това е и източник за историята, който не бива да пренебрегваме само с подигравка. Да перифразирам термин от белота - митологията е седмачето , което е добре дошло да покрие голата девятка - археологията. Така работата става сериозна. Да започна с въпросителните : въпреки справедливият повод за военна интервенция на ахейците срещу троянците - последните са злоупотребили с гостоприемството на домакина, прелъстили са и са отвлекли съпругата и са обрали хазната му ! Кауза справедлива, но работата де факто излиза другояче. Първо боговете - Зевс е неутрален, а олимпийците са малко повече настроени към Троя. Или поне Аполон и Арес оказват по-силна подкрепа към азиатците, отколкото пасивната такава в началото от Атина за европейците. Още - целият субконтинент (позволявам си да нарека Анатолия така, защото в представите на егейците за Ойкумена - полуостровът е почти континент - необятен и многолик) застава твърдо зад Троя. Имаме пафлагонци предвождани от Пилемен , фригийци водени от Форкис и Асканий, варварите карийци начело с Наст. Сарпедонт и Главк предвождат ликийците. Птицегадателят Еном начело с мизите. Одий и Апистроф идват с войска от далечна Алиба - Тавър. Има бойци от областите Адрастия, Апез, Пития, (Предна Мала Азия) Все едно в началото на XIV век - турците едва стъпили на Галиполския п-в са посрещнати от обединените сили на унгарци, сърби, босняци, българи, власи, албанци, гърци. Тоест някой има власт да мобилизира Анатолия и да я хвърли срещу агресора. Коя е тази сила ? Хетия ? Няма индикация, че Приам владетел на Троя е подвластен на някой. Другата теза,е че богатият град плаща на наемници и те без да се интересуват от мотив и кауза застават зад този който плаща - Троя. Да се върнем на Европа.

Монетата е ювелирна римска. Написах, че никъде на нея не фигурира името на Ханибал. Това, обаче не е пречка за тези, които са решили да търсят чернокож лидер сред античния свят. Затова акцентирах, че не е проблем да е чернокож - масаите например са достойни за възхищение (ех има мит, че са обучени от изгубени в Нубия римски легионери...ама карай) Но ! Картаген е строго консервативна олигархична република управлявана от затворен политически елит. Невъзможно е някой местен африканец да пробие, па макар и с невероятни качества и талант. Тоест според Хистори Ченъл приемаме, че Баркидите са местни нумидийци или либийци (тъмнокожи) и благодарение на личните си качества пробиват в картагенският елит. От това следва , че Карт Хадаш / Нови Град, Картаген / е демократична република от типа на съвременните САЩ, където всеки кадърен човек може да заеме най-високи длъжности без оглед на произход. (може би и на религия ) Е ? Дадох линкове, а има достатъчно сведения за древен Картаген и картагенската цивилизация. Но тях не ги броим за нищо. Ами работата не стига до тук, а продължава и през късното средновековие. В английски сериал за тримата мускетари единият е негър. Щот за кралски мускетар произходът е без значение....?!

Да, ама не както сега

ето типичен северноафрикански финикиец https://fr.wikipedia.org/wiki/Jeune_homme_de_Byrsa

Нямаш си на представа колко си прав. Ето сега и пример. Ханибал е ...чернокож ! Като такъв е представен във филма на History channel ! Забележи - не някакво фентъзи филмче, не по комикс, дори не и игрален . Филмът е на Хистори , а целта научно-образователна. Да научим за древния Картаген и неговият най-велик пълководец, който за малко да заличи могъщият Рим и да промени историята на Европа....а може би и на света. За да няма обвинявания в расизъм, ще се обоснова. Картаген е олигархична република, управлявана от сравнително тесен кръг ....но да не се отплесвам ето тук са подробностите http://sourcebooks.fordham.edu/halsall/ancient/aristotle-carthage.asp и за франкофоните тук http://www.cosmovisions.com/ChronoCarthage.htm . С две думи - немислимо е не -потомствен аристократ да стигне /да заеме/ висши държавни длъжности в Адирата. Нещо напълно невъзможно в този период. Та картагенската аристокрация не иска да приобщи дори върхушката на съседна Утика, която също е финикийка , и в последствие, последната се разбунтува. Или трябва да се докаже, че самите финикийците са чернокожи. Но и доказателствата не са трудни. На база тази монета Ханибал е чернокож, нищо, че на нея не фигурира името му, нищо, че монетата не е картагенска, а римска и е намерена в Италия.

За Тива и тиванците - цитирам със съкращения сведенията на древногръцкия учен Хераклит в "Пътни картини" : От тук до Тива има 80 стадия пътят е съвсем гладък и равнинен. Градът лежи по средата на територията на беотийците. Коневъдството тук е развито много добре...Тук се отглеждат повече градински култури отколкото във всички други градове в Гърция....Жителите му са великодушни и заслужават адмирации заради своята увереност, която се проявява във всички обстоятелства на живота - те са дръзки, прибягват до насилие и са арогантни, побойници и безогледни спрямо всеки чужденец и кореняк. При спорове те не стигат до споразумение а прибягват до дръзкото насилие на юмрука като пренасят грубата сила, която се прилага при юмручните борби от атлетите. Такива са тиванските мъже. измежду тях се срещат обаче и такива, които са достойни за уважение, великодушни и заслужават всяко приятелство. Жените им по своя ръст, походка и движение са най-красиви и снажни от всички жени в Гърция. това е засвидетелствувано от Софокъл: ,,Ти ми говориш за Тива, за града със стоте врати в който единствено смъртните майки раждат богове." Косите им са руси и са превързани на кок чак на темето, прическа, която местните наричат "факличка". Обувките им са скромни и не са много високи, те имат пурпурен цвят, ниски подметки и са превързани с ремъчки тъй високо на краката, че нозете им изтлеждат почти съвсем голи. При общуването им с други хора те са по скоро сикионийки отколкото беотийки. Гласът им е нежен и приятен, докато гласът на мъжете е груб и дебел.

Не, исках да подскажа кой е Гийом дьо Тир. Да, Анна се възхищава на всичко русо/синеоко - от майка си и баба си до уж ...ужасните варвари , особено като описва Боемунд - то и капе мед между ...краката . Сега, доколкото си спомням в Алексиада тя описва баща си като добре сложен и изглеждаш, но с черни очи и коси. Без епитети - красив и т.н. за разлика от майка и. Винаги ме е чоплел въпросът, защо Ирина Дукина подкрепя Анна срещу собственият си син Йоан ? (Е, не съм повлиян от покойната Вера Мутафчиева в " Аз, Анна Комнина", то си е документирано.) В онази епоха мъжкото си е мъжко. Сега за Персията - твойта част. За светлите хора в съвременен северен Иран за който казваш. Мисля, че отговорът трябва да се търси от средновековието насам. Тюрките, които прииждат от Дребент/Кавказ и се заселват в Северозапада на Иран - тук трябва да се търси нещо светло. Инак за старите перси от Ахеменидският период как да разберем ? То няма кой освен ти, да кажеш нещо за опис на Ахурамазда или Ариман / Анхра Майню/ ? По многобройните барелефи на прима виста непрофесионалното око не би различило перси от асирийци и вавилонци, но все пак тук се вижда разлика с асирийските

Изборът на Мануил пада върху 2 принцеси коя от коя по-красиви . Мелисенде - дъщеря на триполитанския граф Раймонд II. Слуховете за красотата и стигат до Константинопол и пратеничеството не закъснява. Йоан Кинам потвърждава красотата на девойката, но според него момичето е болно. Това е една от причината за отказът на Константинопол. Другата е, че момата е....незаконородена. Щото маман (майка и) е шавлива. Това вбесява брат и Раймонд III и той започва военни действия срещу "подлите гърци" . Напада Кипър. Но изборът на Константинопол е категоричен : Мария печели, и заради външният си вид – бяла, висока руса = по-красива !

Да се върна малко за Мануил и неговите вкусове. Известна е похотливостта му...достигаща нездравословни крайности - инцест с племенница. Първата му съпруга е Берта фон Зулцбах . Иска я не Мануил, а баща му, разбира се целта е политическа. Докато принцесата се дотътри от Немско, Йоан е вече покойник, а на трона е именно жениха. Бащината воля и държавната/имперската/ изгода от една страна и личният вкус на младия император от друга са дилемата продължила ....3 години ! По какви причини Мануил се съгласява/склонява/ и защо, чак след толкова дълъг период, няма да се спирам, но е факт, че бракът е сключен и бившата Берта става настоящата Ирина - любимка на Визанса. Скромна, благоприлична, отбягва лукса, не употребява грим ! След смъртта и, Мануил е две години вдовец, докато се реши на втори брак.

Хм...дай някакво сведение за светли Комнини и то за мъжете.. Ето сега за Йоан II Комнин (де Визанса да имаше повече такива мъже, щеше да я бъде ..и до ден днешен) наречен е Καλοϊωάννης добре познатото Хубавия. Но май по-душа ( милостив, великодушен, не убива, не ослепява, не осакатява и т. н. сведения колкото щеш ) а не по външност. Какво откриваме в описанието му направено от Гийом де Тир https://fr.wikipedia.org/wiki/Guillaume_de_Tyr Йоан е нисък и необикновено грозен, с очи, коси и тен, толкова тъмни, че е известен като "Мавъра".

И все пак тъмнокож (мавър) император на Рим е намерен. Не на класическият античен Рим, а на средновековния и по конкретно на Комниновият. Това трябва да бъде най-колоритния от тях - а именно ......Мануил I. !!! Няма шега Ето аргумента Manuscript miniature of Manuel I (part of double portrait with Maria of Antioch, Vatican Library, Rome) A Black Emperor of Roman-Byzantine На фона на съвместният им портрет със съпругата си Мария Антиохийска, Мануил наистина е потресаващо мургав.

Атина и при двете нашествия - на ахейците и по-късното, но по-страшно на дорийците, минава "метър". Причината, освен разбира се религиозната, (покровителство на богиня Атина) която се изтъква от древните автори, е че градът е природно добре укрепен с неговият хълм- Акропол и сравнително беден. Тоест нахлуващите дорийци бързат към богатите градове на Пелопонес (хлабава конфедерация от племена, никое което не иска да обсажда труднодостъпния, но не богат град и да изпусне изобилната плячка на Юга - Микена, Тиринт, Пилос) Разбира се едва ли се е минало без откуп и някакъв васалитет, но атиняните оцеляват. Друга област която оцелява е вътрешността на Пелопонес - Аркадия. Същата, която влиза с метафората в ренесансова Европа като "Щастлива Аркадия" с нейното богатство, тучни поля, безбройни стада и т. н. Нищо подобно - Аркадия е толкова отчайващо бедна, че отказва дорийците и областта остава незасегната - доказателството е езикът, който се запазва и е специфичен - доста различен от останалите диалекти - дорийски, еолийски и йонийски. Сходен е с този на далечен...Кипър. А бедността продължава и е така ужасяваща, че аркадците се продават доброволно като роби.

Appian lamented that " градските маси сега са напълно смесени с чужда кръв, освободеният роб има същите права като роден гражданин, а тези, които все още са роби не изглеждат по-различни от техните господари " Натам без превод : Scipio Aemilianus (185–129 BC), a statesman and general of the famed clan of the Aemilii, called these heterogeneous subjects “step-children of Rome.” The subtext of Tacitus’ (56-117 AD) ethnological treatise Germania is a longing for the northern vigor and purity the Romans had lost. He saw the Gauls and Germans as superior to the Romans in morals and physique, and Roman women shared this admiration. . Blond hair became the rage, and German and Gaulic slave women were shorn of their blond or reddish-brown hair to make wigs for wealthy women. In the early second century AD, the satirist Juvenal complained of the dwindling stock of “the bluest patrician blood,” which is a figurative phrase for the nobility, whose veins appear blue through their light skin. Интересна теза за метафоричната "синя кръв" идва от бялата/светла кожа през която се виждат сините вени. А такава кожа са имали патрициите. Но по времето на Ювенал през II век сл. Хр. "Най-синята" патрицианска кръв е силно намаляваща/изчезваща. Това за Рим. Има и описания за древните гърци - средиземноморски тип, смесен и ...бял. Можеш ли позна кои са белите-лошите ? Спартанският поет Алкман ( малко за него : има спорове къде е роден, но е безспорно , че е живял и творил в Спарта - същата тая Спарта, която не знае друго освен войната. Според Аристотел, Алкман е бил роб, но е освободен от спартанците заради неговата поетична дарба) възпява красотата на спартанските атлетки "...с техните златни коси и виолетови очи" "Спартанските жени със сребърни очи" (светло-сиви) Най-светли гърци от така наречения класически период са спартанците и тиванците - преките потомци на дорийците. Атина е средиземноморски, а другите микс. Thus, classical Greece was a fusion, both cultural and racial, of these two types of whites. Some city-states, such as Thebes and Sparta, were predominantly Nordic. Others, such as Athens, were predominantly Mediterranean, and still others were mixtures of the two.

Е......Ливия Друзила ....що ли за красавица е била, че да омае властелинът на света него време- всемогъщия Август, който може да има всяка жена която пожелае, но той се влюбва в омъжена матрона и то за политически враг, с три годишен син и ...бременна в шестия месец ?! На всичкото отгоре разкарва/развежда/ бременната си съпруга Скрибония (с Юлия) Па остава верен на Ливия до гроб .

Много римляни пищат от "развалянето" на римската кръв. Има автори (римски) даващи сведения. Но това съвсем ще отплесне темата, за което основна вина имам и аз. Инак да, интересно е, че Цезар като представител на Юлиите - древен патрициански род е "демократ", тоест играе за популарите - признаване на италийците за пълноправни римски граждани, вкарва и знатни гали в сената. Нещо твърде революционно дори и за привържениците му. Но да не забравяме, че Юлиите са твърде обеднели и са без значително влияние. Цезар като политически/държавен/ гений е наясно със ситуацията и невъзможността от съществуването на статуквото. За постигане както на личните му амбиции, така и за глобалното разширяване на Рим е необходимо приобщаване на по-обширна и влиятелна прослойка. В това число и на завоюваните територии. При Каракала, за съжаление вече нишката/следата на старите патрициански родове /джентиум/ е безвъзвратно загубена. Клиентела и освобожденци се кичи с фамилиите на патроните.

Император Тиберий описван с огромни очи

Гней Помпей според мен е удар в десятката Лъв отвсякъде. Респект трябва да е внушавал на легионерите, що победи е донесъл за Глория Романа.....и без малко ...за малко и Цезар

Според мен, този опит за възстановка не е лош. Дамата - Amelia Carolina Sparavigna Department of Applied Science and Technology, Politecnico di Torino, Torino, Italy, се е постарала на база писмени сведения и е ползвала за "матрица" бюстове (не всички са най-популярните и удачните)

Кански усилия се правят за да се натъкми чернокож за император на Рим. Вниманието (и знамето) е насочено към Септимий Север. Роден в провинция Либия в град Лептис Магна Никога преди това тези земи не са отъждествявани с тъмнокожо население. Знаем египетските източници за либу - бели/светли/ хора живеещи на запад. Да разгледаме бюста на "чернокожия император" Външният му вид според мен е на представител на атинска философска школа, но няма нищо общо с чернокож африканец. Това обаче не отчайва привържениците на спомената теза. Прави се "цветен" портрет на синът му Марк Аврелий Север Антонин Каракала който въпреки тенът е доста различен за тъмнокож африканец. И все пак има и контра портрет който показва и някакви червено-кестеняви отенъци.

До принципата изпъкват 6 патрициански фамилии - дали най-много консули, претори, военни трибуни, понтифекси, квестори , тук там някой диктатор, и с най-голяма клиентела. Това са Фабиите, Клавдиите, Емилиите, Корнелиите, Манлиите и Валериите. Всичките те са със сабино-латински произход. Акцентирам върху редът - сабино - латински. Клавдиите, Валериите и Емилиите са сабини. Фабиите и Корнелиите са под въпрос между сабини и латини. Манлиите вече са латини. Цитирам Wilhelm Sieglin "Латините са били едно от осемте италийски племена - Апули, Брути, Лукани, Сабини, Самнити, Умбри / Оски и Венети - които мигрират на италийския полуостров около 1000 г. пр. Хр. от Север. ( Авторът е категоричен - Германия ! ) Те зареждат/попълват още патрициански фамилии, но не толкова значителни както сабино-латинските. Разбира се, Италия не е била ненаселена. Етруските живели на север от Рим в Тоскана, а на полуострова живеели и други по-тъмни хора. Еруските вероятно са били карианци от Мала Азия." Сега интересното е, въпреки, че управляват Рим в продължение на век, чрез Тарквиниите и въпреки, че римляните възприемат много от етруската култура и традиции, няма етруска патрицианска фамилия. Влиятелни и богати плебейски да, но не патрициански ! Същото е и с гърците. Няма гръцка патрицианска фамилия. Натам - с оглед на това, че патрициите хич не доброволно допускат плебеите - започва се извиване на ръце, с оглед на обстоятелствата - уголемяването на държавата изисква участие на все по голям човешки ресурс, който да има интерес да участва /подкрепя, финансира, жертва/ в държавните кампании. Това кара патрициата към отстъпки - първо отпада забраната за бракове , а после са допуснати да заемат държавни длъжности, но това става с цената на редица жертви - от Гракхите до Марий и Сула. Всичко това дава повод да смятаме, че има римляни и римляни, елит и второ качество поне до края на републиката.

Сега да видим критерият за хубави жени не на кой и да е, а на един истински римски бон-виван - гениалният поет-лирик Публий Овидий Назон. Велик римлянин, доказал, че и Рим има принос към световното литературно наследство. . "Аз съм луд за момичета, които са с руси коси и светъл тен", пише той в "Amores" от 15 г. пр.н.е.,. Една от любимите му любовници е "висока" с тен на "крем от праскови ", "бузи от слонова кост" и "ярки очи". Друга беше "умна гръцка блондинка"

Помня и двете теми, мненията се поляризираха. Популарите - тоест тия които защитаваха идеята, че римлянин не е етност, а категория граждани и всичко от Ромул до Константин Драгаш е едно и също - начело с Романа и Графа. Оптиматите - привърженици на теорията, че старите римляни до ...горе-долу последните Антонини са едни, а натам е вече друго, бяхте ти и Глишев. Сега няма да повдигам стари спорове, акцентирам само върху външния вид. Ще цитирам немският учен Wilhelm Sieglin (мой превод за което се извинявам ) Всичко това увеличава констатациите на Вилхелм Сиглин, който съставя списък от 27 русокоси римски богове и богини, включително Юпитер, Венера, Меркурий, Диана и др., 10 блондини- римски герои и героини и 63 блондини римски исторически фигури, много от които са патриции. Човекът прави бог по свой образ: така, тези руси богове разказват за расовата природа на ранните римляни. [Sieglin (1935) 136.] Той също така потвърждава теориите на Ханс Гюнтер, който твърди, че патрицианските фамилии/имена на Флавиите и Фулвиите показващи /светла/руса коса, Албии- бял, светъл, Руфии - червен, червенокос, Лонгии - висок, демонстрират силно .....това няма да го превеждам - demonstrated their strongly Nordic racial affinities. [Günther (1957) 151-152.] Отбелязваме, че римляните често виждат светлата пигментация като символ на "божественото" или "свръхестественото". Някои може да тълкуват този факт, че тя е изключително рядка сред тях. Но при изследването на конвенциите за именуване (фамилните имена/прякори) става ясно, че сред патрициите често се срещат блондините. Да разгледаме някои от знамените римляни от късната република : Сула, който беше патриций, има руса коса, сини очи и румен тен /Sulla, who was of patrician descent, had blond hair, blue eyes, and a ruddy complexion/ (Plutarch, Lives: Sylla) Червенокос и със сиви очи е Марк Порций Катон (по- по най-римлянин от него - здраве му кажи) According to Plutarch, Marcus Porcius Cato had “red hair and grey eyes,” , синеок е Луций Юний Брут

Малко за външният вид на римските императори според Светоний, Плиний Стари и Йоан Малала. Emperor Reign Hair Colour Source Eye Colour Source Augustus 27 BC-AD 14 "blond-haired" (subflavum) Suetonius, 79 "grey-eyed" (glauci) Pliny, XI, 143 Tiberius AD 14-37 — — "grey/blue-eyed" (caesii) Pliny, XI, 142 Caligula AD 37-41 "golden-bearded" (aurea barba) Suetonius, 52; cf. Sieglin (1935) 105 — — Claudius AD 41-54 "grey/white-haired" (canitieque) Suetonius, 30 "grey-eyed" (γλαυκόφθαλμος) Malalas, X, 246 Nero AD 54-68 "blond-haired" (subflavo) Suetonius, 51 "grey/blue-eyed" (caesis) Suetonius, 51 Galba AD 68-69 "grey/white-haired" (μιξοπόλιος) Malalas, X, 258 "blue-eyed" (caeruleis) Suetonius, 21 Otho AD 69 — — — — Vitellius AD 69 "redheaded" (πυρράκης) Malalas, X, 259; cf. Sieglin (1935) 110 "grey-eyed" (γλαυκός) Malalas, X, 259 Vespasian AD 69-79 "grey/white-haired" (πολιός) Malalas, X, 259 "wine-coloured eyes" (οινοπαης τους οφθαλμούς) Malalas, X, 259 Titus AD 79-81 "blond-haired" Sieglin (1935) 109 — — Domitian AD 81-96 "blond-haired" (ξανθός) Malalas, X, 262 "grey-eyed" (γλαυκός) Malalas, X, 262 Nerva AD 96-98 "grey-haired" Day (2001) 106 — — Trajan AD 98-117 "golden-haired" (caesaries) Sieglin (1935) 109 — — Hadrian AD 117-138 "dark-haired" (κυανοχαιτα) Sieglin (1935) 112 "grey-eyed" (γλαυκόφθαλμος) Malalas, XI, 277 Antoninus Pius AD 138-161 "grey/white-haired" (πολιός) Malalas, XI, 280 "wine-coloured eyes" (οινοπαης τους οφθαλμούς) Malalas, XI, 280 Marcus Aurelius AD 161-180 — — — — Lucius Verus AD 161-169 "blond-haired" (flaventium) Sieglin (1935) 110 — — Commodus AD 180-192 "blond-haired" (ουλόξανθος) Malalas, XII, 283; cf. Sieglin (1935) 106 "grey-eyed" (υπόγλαυκος) Malalas, XII, 283 18 императори : от Август до Комод: - 9 са с руса или червена коса; 5 са със сива или бяла (по-възрасни и по-бързо побелели); За 3-ма няма записан цвят на косата, и само 1 (Адриан) е тъмнокос, но със сиви очи. 9 са със сини или сиви очи; 2 -ма са отбелязани с "винен цвят на очите" (каквото и да означава това) и 7 нямат описан цвят на очите.

М..да. Отклонявам се, но ми прищраква един пример , който излиза и времево и гранично от рамката на темата, но ..... става въпрос за нашумелият сериен филм през 80-те години на миналият век - "Шогун" Станалата любимка на европейската аудитория героиня Марико-сан се вписваше за красавица, но според европейските представи. За японските, красавица беше по-смуглата и по- "монглоидната" Фуджико-сан. Това се отнася до 80-те. От там насетне вкусовете на самите японци взеха остър обрат - европеидното е красиво. Започва се от едно изрусяване и се стига дори и до оперативна намеса на корекция на епикантуса.....